На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения към ближния пробуждат в нас. В края на краищата ще разберем, че егоизмът ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.

Аз съм роб на своя егоизъм, на лошото отношение към ближния. В мен се крие зла сила, заставяща ме през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, и в най-добрия случай на няколко близки приятели.

Това се нарича робство, защото не мога да изляза от него. Нямам никакъв шанс да избягам от моята егоистична природа. Не мога да променя своето отношение към другите от лошо на добро колкото и да искам това, въпреки че животът ми ще стане по-приятен и спокоен. Спокойно бих си карал по пътя и слушал музика, вместо да изпреварвам всички и да ги засичам.

Въпрос: Така спокойно карат само възрастните хора.

Отговор: Възрастните хора се държат така, защото така ги ограничава силата на природата. Но мен силата на природата не ме ограничава, а ме задължава да се държа така, както всички, затова изпреварвам всеки и не пускам никой пред мен. Това се нарича зло, робство на егоизма.

Ако обърна внимание как се отнасям към другите, ще забележа, че през цялото време се старая да имам власт над тях, доколкото това е възможно. Изразява се дори без думи – само с едно движение, отношение, поза. Всеки иска да чувства, че е повече от другите и не зависи от тях, че е различен, а не като всички останали.

И това е зло, защото не мисля така за своите деца. Това е много лесна проверка. По този начин светът се дели за мен на семейството ми и всичко, което е извън него. Необходимо е да разбера, че за мен няма да има хубав живот до момента, в който не почувствам всички хора като роднини, като свое семейство.

Именно за това разказва Пасхалната легенда и това не е приказка, а истината, която трябва да постигна. Това ще бъде ново раждане, при което човекът ще излезе на свобода от робството на егоизма. Ще стане свободен народ в своята страна, означава в своето желание.

Вече няма да се намираме вътре в своя егоизъм, подтикващ ни през цялото време на ненавист към останалите. Събираме се около планината Синай и при вида на разделящата ни планина от ненавист се съгласяваме да се обединим в един човек с едно сърце.

Въпрос: Какво означава да бъдеш свободен човек?

Отговор: Да бъдеш свободен човек означава да се освободиш от егоизма си и да се отнасяш към другите така, както към собствените си деца. По този начин постигаме спокойствие и мир, пълна доброта. Това ни дава усещане за хубав живот, успех, прекрасно настроение. Човек се чувства като в рая и разбира заради какво си заслужава да се живее.

От 537-та беседа за нов живот, 22.03.2015

[156594]

Filed under: Възпитание на децата, Празници - No Comments→

Въпрос: Трябва ли да потърся себе си в Пасхалното Сказание, разказващо за изхода от египетското робство, и да направя аналогия със сегашния си живот?

Отговор: Казано е, че ”действията на отците са пример за синовете”, а също и, че човекът трябва всеки ден да вижда себе си излизащ от Египет.

Въпрос: Какво означава да бъдеш роб в Египет?

Отговор: Робът е много висока степен. Да усещаш себе си като роб, означава да осъзнаеш, че се намираш вътре в егоизма си, който властва над теб и не ти позволява да излезеш от него дори ако поискаш.

Ние гледаме към прозореца на съседа, излизаме на улицата, тръгваме по шосето, ходим на работа – навсякъде действаме според егоистичната си природа. Колкото и да се стараем да бъдем дружелюбни и вежливи, след няколко минути ние избухваме и се ядосваме.

Авраам на първо място обяснявал на хората тези сили, които ги управляват. Той учил, че мислите, желанията, които се пробуждат в нас, са следствие на егоистичната ни природа.

Необходимо е постоянно да анализирам мислите си и отношението си към другите, опознавайки самия себе си, за да разбера какъв съм аз и кой ме управлява. В крайна сметка аз си изяснявам, че се движа от зла сила, тъй като през цялото време тя ме противопоставя на останалите, кара ме да завиждам на техните покупки, дела, успехи.

Но нека да сравним това с отношението ни към нашето дете. Как бихме се отнасяли към ближните, ако те бяха най-близките за нас хора – нашите деца? Тогава си изясняваме,че нашето отношение е зло. Към своето дете, разбира се, ние се отнасяме по различен начин, отколкото към чуждия човек, защото чувстваме инстинктивна, животинска любов.

Въпрос: Защо трябва да обичам чуждите хора както собствените си деца?

Отговор: Иначе егоизмът няма да ми даде да съществувам, тровейки целия ми живот. Той през цялото време ме противопоставя на другите, превръщайки живота ми в безкрайна война. Достатъчно е да видим какво става в човешкото общество в целия свят.

Колкото по-свързани ставаме в интегралния свят, толкова по-силно се ненавиждаме. Нашият егоизъм все повече се проявява, защото ставаме по-близки и започват разногласията между нас. И затова тук ние се съгласяваме, че природата ни е зла.

По-лесно, разбира се, е да забележиш това у другите, отколкото в самия себе си, но трябва да се учим, за да можем в крайна сметка да осъзнаем, че нашата природа ни носи зло. Защото тя не ни дава да се наслаждаваме на живота.

Ако аз гледам на света и се радвам на чуждите успехи и напредък, сякаш тези успехи са на моите деца, ще ми бъде приятно да живея. Аз винаги ще бъда в прекрасно настроение. А сега аз виждам новата кола на съседа и страдам от завист – нима това е хубав живот?

Ние дори не си представяме колко удоволствие бихме получавали, гледайки на ближния с възторг, все едно синът ни си е купил новата кола.

От 537-а беседа за новия живот, 22.03.2015

[156450]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Аз не се чувствам в робство, струва ми се, че съм свободен човек. Как се отнася към мен напътствието всяка година на празника Песах да си се представям излизащ от египетско робство?

Отговор: Струва ни се, че сме свободни, защото не чувстваме, че зависим от другите. Стараем се да устроим живота си така, че с никой да не сме свързани, само и нас никой да не ни търси. Такава е природата ни.

Заради тази независимост изобретяваме нови компютри, мобилни телефони. Във всеки дом има толкова домашни прибори, така че колкото може по-малко да се нуждаем от помощта на другите. Така е удобно на нашата егоистична природа и ние изпълняваме нейното изискване – аз никого не пипам и нека и мен никой да не ме пипа.

Всъщност, всички ние сме свързани и зависим един от друг. Става ясно, че цялата нежива, растителна и животинска природа представляват една интегрална система, където всичко е свързано едно с друго. Затова науката кабала ни предупреждава, че зависим един от друг и ни предстои да разкрием тази зависимост.

Ако не достигнем обединение, ще ни бъде много зле. Засега не чувстваме много добре необходимостта от това, затова науката кабала не се е разкрила на предишните поколения и е била скрита хиляди години. Не сме имали необходимост от нея, защото сме били неспособни да разкрием, че зависим един от друг.

Днес целият свят усеща тази взаимна зависимост. Спрямо степента, в която той ще разкрива тази негативната връзка, той ще се обръща към еврейския народ, защото само този народ владее методиката, позволяваща обединението над всички различия.

Тази методика е много търсена по света в наши дни. Затова, ако не я предоставим на другите народи, ще почувстваме силен натиск. Антисемитизмът ще расте и народите по света ще предявяват към еврейския народ все повече претенции, обвинявайки ни за всичките си беди.

Те няма да знаят причината за омразата си към нас, но тя се състои именно в това. Натискът може  да се проявява в различни форми, както виждаме, отношението на САЩ  към Израел се влошава с всеки ден.

Въпрос: Когато днес гледате света, определяте нашето състояние като робство?

Отговор: Разбира се, намираме се в робството на своята природа. Аз постоянно изпълнявам заповедите на вътрешната си природа и й се подчонявам без всякакви разяснения, критики или съпротива. Просто не съм способен да вървя срещу нея.

Моето егоистично желание ми заповядва да успявам, да получавам изгода, без да се съобразявам с никой друг. Ако се намирам в интегрална връзка с другите, то как бих могъл да не се съобразявам с тях? Ограничен съм във всичките си действия.

Въпрос: Тоест, проблема не е в това, че преуспявам, а в това, че го правя за сметка на другите?

Отговор: Аз даже не мога да успея по такъв начин. Днес дори цялата държава не може да успее, ако е изолирана от другите. Всички разкриват необходимостта от връзки с другите, само че не могат да го направят по правилен начин. Никой не знае как да установи добри връзки между себе си: Америка, Русия, Китай, Европа, евреи и араби.

Никой не може да се отличи и да излезе на първо място, ако не го прави за доброто на общите връзки. Излиза, че най- успешният е този, който най- точно от всички отчита нашите взаимовръзки и действа съгласно това. Това и означава изход на свобода от робството. На това са задължени да се научат всички – цялото човечество.

От програмата на радиостанция 103 FM, 15.03.2015

[156073]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Има ли някаква обща причина за всички наши проблеми?

Отговор: Ако имаме конфликт с жена си, с децата, със съседите, на работа и даже със самите себе си, това значи, че над нас властва нашият егоизъм, наречен Фараон.

Въпрос: Но нали египетското робство, за което разказва Тора, е съществувало в дълбока древност и е приключило много отдавна?

Отговор: Фараонът властва над нас през цялото време, дори сега. Описаните в Тора събития не са свързани с определено време, това не е исторически разказ. Ние се намираме все още в робство при същия този егоизъм, под властта на егоистичната си природа, която не ни позволява да живеем нормално.

На днешния ден ние живеем в много различен свят, в много различна епоха. Всички сме свързани в една мрежа чрез интегралния свят, чрез интегрална икономика и зависим един от друг. Ако световното съобщество прилага санкции срещу някоя от държавите и прекъсва връзките си с нея, както, например, с Иран, то тази страна запада. Понеже всички зависят от всички.

Това ни показва в какъв интегрален свят се намираме, където всички са свързани един с друг. Ако не поддържаме добри отношения с останалите в този взаимозависим свят, то по този начин вредим на себе си.
Затова, ако не можем да подобрим отношенията помежду си: всички народи, всички държави, всички партии вътре в страната – просто ще се унищожим. Нищо няма да ни помогне, тъй като ще противоречим на общия закон на природата.

Въпрос: Но е факт, че не се разбираме един с друг и въпреки това всички някак живеем?

Отговор: Има си граница за това противоречие: до какви размери може да расте то, и докога да продължава. Причината за това противоречие е нашата природа, която кара всеки от нас да мисли само за себе си.

Той не разбира, че благосъстоянието зависи от всички. По толкова примитивен начин действа нашия глупав егоизъм. Човекът не е способен да разбере, че ако се съедини чрез добри връзки с другите хора, то само ще спечели.

Въпрос: Не е ли обратното, че в древните примитивни общества връзките между хората са били по-силни, а с развитието си, все повече са се разобщавали?

Отговор: Не считайте древните общества за по-примитивни. Те са разбирали, че зависят един от друг, че са свързани и без тази връзка не могат да оцелеят.

Проблемът на съвременното общество е в това, че за сметка на развитието на технологиите сме достигнали такова ниво, на което ни се струва, че сякаш можем да живеем независимо един от друг. И затова всеки се затваря вътре в апартамента си с мобилния си телефон и компютъра, не искайки да види никого. Само да не го закачат.

Недостатъкът от връзки между нас или негативните връзки се наричат Фараон, нашият егоизъм. Ние не желаем да се съобразяваме с другите и не разбираме, че сме взаимосвързани, обвързани в една мрежа – и особено, народът на Израел. Винаги трябва да се оценяваме само по тази скала: доколко сме срещу другите или за тях.

Цялата Тора разказва само за любовта към ближния като към самия себе си – най-голямото правило на Тора. Това правило включва в себе си всички други. Няма нищо друго, освен постигането на правилно обединение.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155915]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Тора - No Comments→

Не много отдавна ние празнувахме празника Пурим и ето вече наближава празникът Песах. Всички празници на народа на Израел символизират връзката, която трябва да бъде между нас, само се показват различните нейни нива, различната ѝ мощност.

Най-мощната връзка през цялата история на Израел се достига в Пурим. А най-напред постигаме съединение между нас в Песах, празника за освобождението от египетското робство.

Освобождение се нарича избавянето от своя егоизъм, от безпричинната ненавист към другите, отблъскване, от тези недостойни отношения, които се проявяват между нас, когато изгаряме мостовете между нас или на друго място, където се сблъскват интересите ни.

Когато ни се удаде да обуздаем злата си природа и постигнем обединение, благодарение на него ние откриваме, че можем да поправим целия си живот: да снижим цената на квартирата и хранителните продукти, да уредим отношенията в семейството, да направим чисти градовете си, да прекратим насилието в училищата.

И това се нарича изход от Египет, от изгнанието. Потънали сме в егоизма си и повече нищо не искаме да слушаме, и изведнъж разбираме, че е възможно да изградим добри отношения между нас, да се сближим. Това не само е възможно, но просто е необходимо, защото не може да продължава повече така.

Преди последните избори всички партии обещаха да устроят живота ни във всички сфери. Но в действителност, съгласно науката кабала, това на никого няма да се удаде, ако самите ние не се издигнем над всички различия и не се съединим помежду си над тях, „за да покрие любовта всички престъпления”. Когато започнем да се обединяваме, без да обръщаме внимание на личната изгода, тази нова форма на единството започва да влияе на живота ни.

Празникът Песах и разказът за изхода от Египет са метафора, намекваща за изхода от егоистичните отношения между хората и за създаване на отношения на по-високо ниво. Това е освобождението от своя вътрешен фараон, егоизма, властващ над нас. Ако излезем изпод властта му и можем да обичаме ближния си, се нарича освобождение.

А след изхода от Египет и странстването по пустинята, народът на Израел отива в планината Синай и получава Тора. Тях ги питат дали са готови да станат един човек с едно сърце, да живеят във взаимно поръчителство, единство, в любов към ближния като към себе си. И това се нарича спасение, тъй като вътре в обединението си ние разкриваме особена сила, скрита в природата.

Това е истинско чудо и затова изходът от Египет се нарича чудо. Вече в самото начало на нашето обединение внезапно откриваме, че вътре в нашето единство е заключена особена сила, която преди не сме усещали. Тази сила на обединението съществува в природата, но дори не се досещаме за нея.

Разбира се, не сме способни сами да я разкрием в себе си, а само се опитваме да направим това. Но със старанията си призоваваме тази сила да се прояви между нас и да ни съедини, и тогава ще дойде краят на всички наши беди и проблеми. Всички наши нещастия са предизвикани само от това, че се намираме в конфронтация един с друг.

От програмата на радиостанция 103FM. 15.03.2015

[155831]

Filed under: Празници - No Comments→

Обикновено е прието различни народи да почитат празници в чест на исторически събития, случили се в този свят. Но след като народът на Израел се отделил от другите народи заради изпълнението на специална мисия, да осъществи върху себе си поправянето на човешката природа, а след това да доведат цялото човечество към това, поради това неговите празници имат особено значение.

Свитъкът (Мегилат) на Естер, който е посветен на Пурим и който разказва за Мордехай, цар Ахашверош и царица Естер, които са спасили евреите от гибел, когато злият Аман планирал да ги убие, всъщност описва как се постига целта. Затова е написано, че в бъдеще всички празници ще бъдат отменени, с изключение на празника Пурим, защото на този празник, на това стъпало, сияе най-голямата светлина, която включва всички предшестващи стъпала.

Всички празници на народа на Израел символизират особени състояния на стълбата на духовните стъпала, които изкачваме от този свят към света на Безкрайността, постигайки все по-голямо подобие с Твореца в отдаване, любов и съединение между нас. Затова всяко по-висше стъпало включва всички по-нисши стъпала като негови съставящи части. Пурим, най-висшето стъпало, очевидно включва всички предишни, по-малки стъпала, които са отменени пред него и влизат в него. В края не остава нито един празник освен празника Пурим.

Как достигаме до този празник? Всичката ни работа е основана на издигане на молитва (МАН) за съединение и любов между нас, които се опитваме да постигнем. Цялата ни работа е посветена на поправяне на разделението. Първо, трябва да се обединим на нивото „отдаване заради отдаване”, което означава свойството Мордехай.

Когато достигнем до „царските врати” (както в историята разказва за Мордехай, който седнал пред царските врати), там срещаме своя Аман, огромното и ужасно егоистично желание, което се разкрива в нас. Тогава трябва да го поправим и да получим светлината в неговите келим с намерението на Мордехай, „заради отдаване”. Така получаваме светлината на Мордехай в келим на Аман и постигаме края на поправянето (Гмар Тикун).

Ние трябва да вземем силата, „духовния съсъд” от своята природа, своето егоистично желание, и към него да прибавим желание с намерение „заради отдаване”, за да може то да властва над нас, „да оседлаем желанието” като Мордехай, който язди на върха на коня.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38586]

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Празници - No Comments→

Лекция на рав Михаил Лайтман на тема “Духовното значение на празника Йом Кипур”

Видео (бълг.) Сваляне Аудио (бълг.) N/A

Filed under: Празници - No Comments→

Сега започва поредица от 7 особени дни на празника Песах.

В продължение на всичките тези дни ние трябва да се намираме в правилно, непрекъснато намерение, доколкото това е особено време.

Ние празнуваме не религиозни обряди и традиции. Ние сме много далеко от действията, които хората изпълняват, защото така са ги обучили в детството или защото тях ги движат егоистични цели да получат възнаграждение в този или в бъдъщия свят.

Изучаващите Кабала желаят преди всичко да разкрият висшия свят, духовните действия, а след това вече, виждайки техните следствия, техните клони, са готови също така да ги уважават и съблюдават със същите намерения, както и при самите духовни действия.

Първи са постигнали връзката между корените и клоните Аврам и неговите ученици. Преди това Аврам изработвал идоли и бил свещеннослужител в Древен Вавилон.

Но разкривайки духовното и неговото следствие в материалното, откривайки, че от духовния свят в нашия материален свят достигат сили, привеждащи в действие този свят, той създал езика на клоните за описание на висшия свят, на корените, с думи от нашия свят – клони.

Тогава той разкрил цялата реалност, и материалната, и духовната като едно цяло. Затова и духовните, и земни действия в него се съединявали в едно и така той обучавал своите ученици.

Затова е казано, че прародителите ни (първите кабалисти) са спазвали цялата Тора още до получаването и в планината Синай.

Нали те са я разкрили чрез постиженията на духовния свят, чрез духовните действия. Изхождайки от това, те са изпълнявали тези действия и в нашия свят, усещайки цялата реалност като едно цяло.

Откъс от подготовката към урока Зоар, по книгата “Шамати”, 29.03.2010

Filed under: Празници - No Comments→

Пурим винаги се асоциира с веселие. Улиците се изпълват с крале и феи, дяволи и принцове. Говори се, че веднъж са видели дори кмета на Тел Авив, яздещ бял кон. Карнавалното настроение е във всички от малки до големи. Забравяйки проблемите в този ден всички ние ставаме малко или много деца.

И въпреки всичко не пуримският карнавал е причина за всенародното веселие. Радостта усещана в израелския народ е отглас от това безгранично щастие, което го напълва на висината на духовното развитие. В кабала това състояние се нарича Окончателно поправяне и се описва в „Мегилат Естер” („Свитъка на Естер”). Тези, които са го чели могат и да не се съгласят, тъй като там няма никакво упоменаване на Окончателното Поправяне. И все пак не бива да бързаме с изводите. (more…)

Filed under: Духовност, Празници - Comments Off on Пурим – разкриване на скритото

Всички помним историята за стомната и маслото, което горяло в Храма осем дни подред. Горяло е, смеейки се над законите на физиката, съгласно които маслото в стомната следвало да стигне само за един ден. Човек, усещащ духовната степен, на която живее, винаги се сражава с „елините” в себе си. Той се стреми да използва своите желания с намерение да отдава, а не да получава.

От Вавилон до Модиин

Всичко се започнало в Древен Вавилон, когато за първи път хората усетили у себе си рязък скок на егоизма. Дотогава те живеели като братя, но в един момент престанали да се разбират един друг. Разделило ги е порасналото его, и всеки един започнал да се грижи единствено за себе си, без да мисли за ближния. Тогава именно Авраам и създава първата кабалистична група, превърнала се с времето в народа на Израел. (more…)

Filed under: Духовност, Празници - No Comments→

Ханука – първата спирка

Науката кабала обяснява постигането на реалността от една страна малко неочаквано от друга страна доста просто. Проблема е в това че човек може да възприема, да вижда, да чува само това което се намира вътре в него – т.е. съгласно вътрешен модел. И обратно, това което не се намира във вътрешния модел човек не възприема и не може да възприеме. По-точно изразено, съществуват сили, комплекс от сили, които рисуват в нас това, което ние възприемаме като реалност. Тези сили се делят на две основни групи: егоистична и алтруистична група.

Егоистичните сили са нашата природа, такива се раждаме, живеем и стареем. Алтруистичните – това са тези сили, които ние можем да придобием с помоща на кабала и които ни водят не само към избавяне от страдание, но и към съвършенство и щастие. Всички наши празници символизират предвижването на човек по пътя към съвършеното състояние. (more…)

Filed under: Духовност, Празници - No Comments→

“Великите кабалисти, които са въвели традициите, са направили така, че духовната светлина да се проявява чрез тях” – Рав Барух Ашлаг, “Шамати”, статия 168

През вековете традициите на народа на Израел са се превърнали в рутинни ритуали, в обикновени церемонии, които повтаряме или не повтаряме от година на година без да им отделяме особено внимание. Много малко от хората знаят, че в основата на тези обичаи се крие дълбок вътрешен смисъл.

Традициите са създадени от кабалистите, гигантите на духа, открили универсалните закони които управляват на нашия свят. Гледайки реалността от височината на своите постижения те са вкоренили в съзнанието на народа определени стандарти, отбелязващи тези духовни състояния, които предстоят да се преминат от всеки от нас на поредната спирала от живота му. Ето какво пише по този повод Баал Сулам: “Всички форми , присъщи на Висшия свят, количествено и качествено се копират в нисшия свят в цялата си пълнота… Висшият и нисшият светове се наричат корени и клони” (Баал Сулам, При Хахам). (more…)

Filed under: Духовност, Празници - No Comments→

През тази седмица отбелязваме празника Ханука. Празник, чиито символи говорят за това, че бихме могли да живеем по-добре отколкото сме живели досега. Този празник на светлината е бил въведен от кабалистите, които са послали за нас пътят към духовния свят. През поколенията те са призовавали народите да се обединят, за да се върнат към отреденият им духовен свят.

Така е постъпвал и Матитяг със синовете си. Те с болка гледали събратята си, които приобщавайки се към елините се отдалечават от връзката си с Висшите сили. Влизайки в безкомпромисна борба с елинската власт, Матитяг и синовете му успели да възвърнат у народа усещането за духовната връзка, която датира още от времето на Авраам. Именно в това се изразявала победата във войната на Макавеите, която по своята същност била война за духовност. (more…)

Filed under: Духовност, Празници - No Comments→