Времето за „покаяние“ е разкриването в себе си на качествата, които не ми позволяват да се съединя с другите. Затова  това се случва преди началото на поправянето, в началото на еврейската нова година.

Преди всичко съм длъжен да изясня какво ми пречи. Оказва се, че това е моят егоизъм и аз просто не искам обединение.

Въпрос: И аз в действителност не го искам! Райският живот е да седя сам на брега на морето, около мен да няма никакви хора, освен един- двама най- близки, които са ми необходими. А вие говорите, че ще заживеем като в Рая, когато се обединим. Това е някакъв друг рай. Няма ли да бъде твърде тясно в него?

Отговор: Няма да ни бъде тясно. В това съединение ще се чувстваме дотолкова хармонично и съвършено, че никой няма да ни пречи.

Реплика: Всяка година заминавам на почивка в най- скритото място, което мога да намеря, така че там да няма жива душа. Ето това е Рай за мен.

Отговор: Това е противоположният начин за решаване на проблема на нашето разединение: да се опитаме да избягаме от злото и да се скрием на място, където няма хора.

Може да останеш сред всички и да се чувстваш толкова комфортно, сякаш се намираш сам, дори още по- добре. Всичко зависи само от  отношенията ти  с другите, доколко те те притискат и те принуждават да зависиш от тях.

Става дума за такова поправяне на отношенията помежду ни, когато ще почувствам всички хора като част от единно тяло. Тоест, те ще престанат да ми пречат, а напротив, всеки ще ми бъде необходим, защото всеки ще бъде готов да ми помогне, каквото и да поискам. Това ще бъде идеалното съединение.

Така или иначе не можем да минем без хората. Нямаме избор, задължени сме да бъдем заедно. Днес на земята има седем милиарда човека, а след петдесет, сто години ще бъдат два пъти повече.

Затова няма къде да се скрием един от друг и ще се наложи да осъзнаем, че общата програма на природата ще направи от нас един човек с едно сърце.

Тогава действително няма да  чувствам излишни около мен, макар наоколо да са милиони. Няма да се чувствам в тълпата,  напротив, ще чувствам, че всеки е необходим и изпълнява мое желание.

Разкаянието, до което трябва да дойдем в месец Елул е, разкриване в себе си на желанията, които възпрепятстват обединението. Достатъчно е да ги открием и в този миг те ще преминат в поправяне. Ако ги смятам за грях, то те веднага се поправят от светлината, връщаща се към източника.

От нас не се изисква нищо, освен разкриване на нашата егоистична природа – вътрешното съпротивление за обединение с другите. Добре е, че това зло се разкрива. Светлината ненавижда нашето егоистично общество и е готова да го поправи за един миг, при първата ни молба.

Въпрос: Защо желанието да се уединя е зло?

Отговор: Защото целта на творението е да ни доведе до единство и отделяйки се, ти противоречиш на целта на творението. Страдаш от това, че се движиш в обратната посока.

Можеш  да поправиш връзките си с другите и да се почувстваш в прекрасно, идеално, хармонично състояние сред милионии хора. Вместо това бягаш за седмица, за да можеш поне за малко да бъдеш сам,  след това отново да се връщаш обратно. Можеш целогодишно да се чувстваш като в отпуск така, като че ли няма никого наоколо!

Все едно, никъде не можеш да избягаш. Необходимо ти е обслужване за сметка на другите хора. Нужни са лекари, готвачи, хранителен магазин, банка. Принуден си да работиш и обслужваш другите, да заработваш пари, да се грижиш за семейството си.

Затова сме задължени да установим отношения с другите хора. Вижте какво се случва в света заради това, че не го правим. Последните актуални събития са масово нашествие на емигранти, опитващи се със сила да се доберат до Европа. Към такава екстремна ситуация ни довежда природата, задължавайки ни да намерим път към правилното обединение.

От програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166146]

Filed under: Празници - Няма коментари→

Въпрос: В началото на всяка година си пожелаваме тя да е добра, а в края на годината излиза, че не е била особено успешна. Къде бъркаме? Всички искаме нещата да бъдат добре, но не знаем как да го постигнем.

Отговор: Ние не разбираме, че до степента, в която се сближаваме помежду си, ние се доближаваме до висшата сила – добрата, благодатна сила. Формулата е много проста: колкото по-близо сме един до друг, толкова по-близо сме до Твореца.

Изглежда сякаш няма по-проста формула от тази, но тя е невъзможно да бъде изпълнена чрез усилията на човек. Затова науката кабала ни е разкрита, за да ни помогне да го направим чрез висшата сила. Висшата сила ще помогне на човек само в тази насока и в нищо друго. Тя чака единствено да поискаме това от нея.

Въпрос: Ако Адам вече е открил пътя към добрия живот преди 5776 години, защо не го е показал на всички? Защо е било нужно да се минава през всичките войни, изгнания и беди, през които е минало човечеството за тези хиляди години?

Отговор: Адам е преподавал неговия метод, тъй като кабалистите от всички поколения са последователи на Авраам. До ден днешен кабалистите изучават откритието на Адам, така че във всяко следващо поколение все повече подробности са били добавяни в учението.

Кабала се развива като всяка друга наука и накрая от нея получаваме знания за това каква висша сила има над нас, как тя ни влияе и ни управлява, и как е възможно ние да ѝ влияем отдолу нагоре.

Изясняваме си, че висшият свят и нашият нисш свят са напълно взаимосвързани, а във взаимоотношенията си един с друг разкриваме висшата сила, която движи и двата свята и която се нарича Творец. Науката Кабала се занимава с разкриване на висшата сила и с установяване на взаимна връзка с нея.

Проблемът идва оттам, че висшата сила може да бъде разкрита само до толкова, доколкото я уподобяваме и се приравняваме с нейните характеристики, както е с всичко друго в живота. Аз няма да мога да разбера другия човек ако той говори на език, който ми е непознат или ако ми говори за неща, които могат да бъдат разбрани само от професионалист, или ако имаме толкова различни възгледи, че не можем да общуваме.

Всички наши сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – са устроени така, че да поемат само неща, които сме готови да възприемем в обсега на честотите, който тяхната чувствителност им позволява. Но ние нямаме никаква чувствителност по отношение на висшия свят; това все още е нещо, което предстои да развием в себе си. И точно на това ни учи кабала.

Затова има такова име, кабала – от иврит: „лекабел“ (получаване). Това е наука, учеща как да получиш, схванеш, разбереш и почувстваш висшия свят. Адам ни е оставил това знание, а всички кабалисти, които са дошли след него, са развивали откритието му все повече и повече, допълвайки го, подобно на начина, по който се е развивала и науката физика през поколенията.

В резултат на това, днес имаме на разположение една развита, уникална и мощна наука, която ни обяснява как да открием смисъла и целта на живота практически, с намерение да го приложим. Кабалистите от миналото са писали за нашето поколение, определяйки го като „поколението на Месията“, т.е. тези, които могат да се допитват до цялата наука и да я използват, разбирайки в крайна сметка целта на нашето съществуване на лицето на тази Земя.

Човечеството е достигнало състояние, в което трябва да отговори на този въпрос, защото в противен случай положението ни ще стане безнадеждно. Кабала отваря всички възможности пред нас, така че имаме причина да празнуваме новата година и да сме щастливи. Трябва само правилно да използваме подаръка, който сме получили от Адам а-Ришон (Първият Човек), Адам.

От програма по израелското радио 103FM,06.09.2015

[166607]

Filed under: Кабала, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, да се съединим с другите хора, какво ми пречи да го направя, и коя сила може да поправи това зло в мен?

Отговор: Кабала казва, че нашите биологични тела ще останат животински и ще продължат да живеят, както всички други животни. Но вътре в човека има също така и негова вътрешна същност, началото на душата. Във всеки един от нас има мъничка част от тази душа.

Човешката част в нас е нашият вътрешен свят, психологията, желанията, мислите, не отнасящи се към телесното съществуване, а издигащи се над него.

Това е нашето желание да разберем, какво е това животът, в какво е неговата цел и за какво сме дошли в този свят, тоест да отговорим на всичките тези детски въпроси. Ако започнем да отделяме тези човешки части в себе си и да ги съединяваме едни с други, то ще съберем системата, която се нарича ‘‘първият човек“, Адам. Такава напълно свързана система вече е съществувала. Но след това тя се е разбила на много части, което се нарича прегрешение на дървото на познанието. И сега трябва да я свържем обратно.

Ако заедно възстановяваме тази система, то започваме да я изучаваме, да разбираме нейната работа. Виждайки сложното преплитане на връзките помежду ни, разбираме програмата на творението, неговата цел. Издигаме се по-високо от своите тела в нашето усещане, разбиране и осъзнаване, започвайки повече да се грижим не за телесното съществуване, а за своите души.

По такъв начин, строим своята обща душа и усещаме в нея нова реалност — висшият свят, райската градина. В това и се заключава целта — вместо живота вътре в тялото, което се отнася към животинското стъпало и живеещо като животно, да се изкачим на стъпалото на първия човек, Адам.

Ако свържем всички наши човешки части помежду си то ще усетим човешкия живот. Той кардинално се отличава от предишния живот. Защото живеейки човешки живот, ние преставаме да бъдем зависими от своите тела. Тялото може да умре, а човек ще продължи да живее на своето ново стъпало.

Целта на нашето съществуване е да се качим от животинското стъпало на човешкото, в което и състои разликата между този свят и бъдещия свят.

От програмата по радио 103FM, 30.08.2015

[166009]

Filed under: Общата душа "Адам", Празници - Няма коментари→

Въпрос: Колко пъти на Земята ще се празнува Нова Година (Рош а Шана)?

Отговор: Общо шест хиляди пъти. А след това ще стане закриване на тази Вселена. Както някога тя се е открила, така и ще се закрие. Дори физиците говорят за това, че Вселената има край.

Постепенно ще започнат да изчезват нейните сферични свойства, които ще престанат да я изкривяват, правейки я триизмерна. Отначало тя ще стане двуизмерна, а след това ще се свие в една точка.

Както телевизионният сигнал се разгръща, попадайки в телевизора, така и тук ще стане същото, само че с обратен ефект: Вселената ще се свие, ще изчезне, защото ще изчезнат свойствата, които разкриват пред нас нейната картина.

Надявам се, че ще станем свидетели на това как ще завърши Вселената, а заедно с нея нашите тела и целият този свят. Ще останат само висшите свойства, които днес все още не съществуват в нашата материя – това са свойствата на отдаването, любовта, единението. В тях ние ще съществуваме, преселили се в новия „космически кораб” – във висшето измерение.

Работата е там, че всичко случващо се, става вътре в нас и представлява нашето вътрешно възприемане на себе си, неживата, растителната, животинската и човешката материя. Целият свят е в нас.

Така че, не можем да кажем, че той обективно съществува извън нас милиарди години. Напротив, него го няма! Какво означава, че се свива нашият свят, Земята, човечеството, обществото?

В мен се затваря обратно цялата програма, по която днес работя, и всичко си отива, свива се вътре в мен, в едно състояние на единение. С това завършва нашият земен етап и ние отиваме на следващото стъпало.

Реплика: Тоест на мен ми се е показвал филм, който сега завършва?

Отговор: Но ти си длъжен да го реализираш! Краят на света е краят на неговото неправилно възприемане от човека. Необходимо е да се разбере, че това е филм и трябва да спрем да го въртим вътре в себе си.

Вместо това, трябва да започнем да преминаваме през следващия етап, уверявайки се всеки път, че нашият свят е просто един голям филм, а в действителност ние нямаме нищо. Всички светове засега са непълно представяне на нашето най-естествено, най-висше състояние, което се нарича свят на Безкрайността.

Така че Новата година, сама по себе си, е много грандиозен празник, който включва в себе си абсолютно всичко. От него излизат всички останали празници, цялата история на човечеството. Тя е началото на всичко. Главата! На иврит така и се нарича ”Рош а Шана” – Глава на годината.

Хайде да си пожелаем да имаме хубаво начало на следващия етап!

От Тв програмата „Празници, Рош а Шана” №1, 06.08.2015

[166356]

Filed under: Възприемане на реалността, Празници - Няма коментари→

Въпрос: По какво се различава прегрешението спрямо висшата сила от прегрешението към човека?

Отговор: Грехът е когато използваме егоизма си в ущърб на ближния, а „ближният“ е всичко, което се намира извън мен.

Прегрешението спрямо Твореца е престъпление по отношение на общата висша сила, изпълваща целия свят. Престъпление е да не се отнасяш към целия свят така, както към своята собственост.

Творецът иска да ни направи равни на себе си. Представи си, че си стопанин на целия свят, как би се отнасял към него? Ти би го обичал, пазил, би се грижил за него. Дори най-малката мравка би ти била скъпа, така както все едно си самият ти. Но главното е отношението към хората, тъй като с тях ти можеш да построиш особена взаимна връзка и да се съедините, като един човек с едно сърце. Това означава „да изкупиш своя грях“.

Като използвам другия човек егоистично, аз върша престъпление против него. А ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то това е престъпление спрямо висшата сила. Тъй като съм длъжен да възприемам целия свят като нещо, което ми принадлежи, сякаш той е самият аз. Намирам се вътре в този свят като в пирожка, където всичко е свързано като едно цяло и съм длъжен да се отнасям към всичко, което ме заобикаля като към самия себе си.

Всичко, което виждаме около себе си е Творецът, природата. Ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то в Съдния ден мога да осъзная престъплението си, да се покая и да получа прошка. Тъй като от неживия, растителния и животинския свят не се иска ответна реакция.

Но с другите хора съм длъжен да се обединя така, че те да ме заобичат, а аз тях. Любовта покрива всички престъпления. Аз трябва да изуча методиката по обединение и да я реализирам заедно с приятелите си, да построим между нас такива отношения, които се наричат любов.

Да обичаме означава да бъдем толкова близки, че да чувствам всички желания на другия и да се старая да ги изпълня, а той изпълнява всички мои желания. Ние се сливаме  дотолкова, че не остава каквато и да е разлика между мен и него. И така трябва да се съединят всички обитатели на този свят.

Ако постигнем това, ще изпълним всичко, което висшата сила очаква от нас – ще реализираме предназначението, заради което сме създадени.

Съдният ден е символ на поправянето, което не се изчерпва с един ден в годината. Всеки трябва да работи над себе си дотогава, докато не постигне поправяне, съединявайки се с цялото творение в едно сърце, в едно желание и чрез него да се съедини с Твореца.

Да изкупя греха си означава да извърша действия, от които изчезва егоистичното ми желание и вместо него идва желанието да обичаме.

Въпрос: За какво трябва да мислим на Йом Кипур, за да завърши той благополучно?

Отговор: Мисли си за това, че си се родил, за да постигнеш любов към всички и чрез тази обща любов да разкриеш бъдещия свят и Твореца тук и сега.

От телевизионната програма „Нов живот“ № 627, 17 септември 2015 г.

[166873]

Filed under: Духовна работа, Празници, Практическо обединение - Няма коментари→

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Съвременният живот се променя толкова стремително, че понякога ти се иска да спреш и да си починеш. Изморяваш се, сякаш дори от хубавите изменения, от новите по-съвършени уреди. Способен ли е човек да понесе толкова изменения, произтичащи с огромна скорост?

Отговор: Работата се състои в това, че ние не желаем тези изменения и в това е целият проблем. Защото са следствие на болезненото усещане за недостиг и празнота.

Говоря, именно за бъдещите духовни напълнения, при които ние се наслаждаваме дори на тяхното отсъствие. Както, ако бих получил удоволствие от предусещането за отпуска, която ще настъпи след седмица. В такъв случай, за мен не е важно какво става в дадения момент – главното е, че времето тече и все повече ме приближава към заветния ден.

Поради това са ми приятни дори лошите състояния, в които не получавам напълването, но то свети за мен, от бъдещето като дългоочакван отпуск.

В сегашното ни ежедневие на живота почти няма такива случаи. Той изцяло е запълнен с необходими грижи: дом, деца, работа, магазини. В крайна сметка, денят минава и падам без сили, за да започна утре всичко отначало. Поради това, сутрин нямам желание да ставам. Още

Filed under: Криза, глобализация, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да започнем новата година?

Отговор: Новата година трябва да се започне с осъзнаването на това, че пред теб има възможност да станеш равен на Твореца, което означава да се отнасяш с него така, както Той се отнася с теб. Първо, обаче, трябва да откриеш, че Творецът се отнася към теб с абсолютна любов и отдаване, и ти трябва да развиеш тези качества в себе си.

Но ти не чувстваш Твореца, не го познаваш. В момента, в който започнеш да го „измисляш“, ще изобретиш поредната религия, а от тях има достатъчно по света.

Според науката кабала, ние имаме всичко необходимо, за да постигнем Твореца. Също като пъзел – ако използваш правилно всичко, което ти е дадено, ще се уподобиш на Твореца напълно.

Всъщност, Творецът е създал този свят в състояние на пълна разруха и разединение. Ако го подредиш правилно, не само ще станеш равен на Него, но ще уподобиш и Неговата дълбочина, като по този начин ще постигнеш същото състояние, същата мисъл, същата цел, същата начална точка, от която е започнал Той.

Ще постигнеш пълната дълбочина на Неговия замисъл и в резултат на това до определена степен също ще постигнеш самия Творец. Кабалистите не ни казват какво следва след това. Когато стигнеш то тази точка, ще видиш сам.

Затова за нас новата година, Рош а-Шана, е наистина стъпка към нови хоризонти.

От предаването „Празници. Рош а-Шана“, 06.08.2015

[166347]

Filed under: Празници - Няма коментари→

Въпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

Filed under: Десятка, Егоизъм, Общата душа "Адам", Празници - Няма коментари→

Моше и великият преврат

Въпрос: В съвременният свят ярко се проявява кризата в ръководството. Оглеждайки се назад, виждаме лидери от по-голям мащаб в сравнение с днешния. В този контекст, особено значение придобива персонажа в настъпващите пасхални празници – Моше.

Всъщност днес ни интересува не Моше сам по себе си, а моделът на ръководство, към нов живот и процъфтяване.

В своето време, на Моше му се е отдало да направи истински преврат в народа и да го преведе през тежки несгоди, независимо от трудностите и съпротивлението.

По какъв начин е извършил това „чудо“? Днес, когато обществото търси целеустремен лидер с багаж от истински ценности, можем ли да почерпим нещо, да се научим на нещо от Моше?

Отговор: Преди всичко, ние не разбираме на какво ниво се е намирал този човек. Става дума за духовното стъпало, разкрило се в нашия свят като Моше. Според свойството отдаване, според любовта към ближния, той стои по-високо от всеки друг.

Той не е имал никакви лидерски способности. Въобще, предводителят на народа на Израел, не се нуждае от никакви особени лидерски качества. Има достатъчно хора, умеещи да водят и манипулират другите, съгласно своите егоистични стремежи. Да манипулираш може както в лош, така и в добър контекст, но все пак егоистично.

От друга страна, истинският лидер, устремен „направо към Висшия“ (яшар-Ел) и наречен „Исраел“ – т.е. водещ ни към свойството отдаване и любов,  не трябва да блести с интелект, да се прави на умен, да хитрува и, още повече, да лъже. Обратното, той всъщност трябва да бъде наивен. Защото именно в степента на тази наивност, висшата светлина въздейства чрез него на другите.

Такъв лидер желае само едно – максимално да се приобщава към свойството отдаване и любов, което се нарича „Творец“, или „Висша сила“. И ако човек следва този принцип, то „висшата светлина“, силата на отдаване и любов, чрез него въздейства на целия народ.

Същият този лидер обучава народа и постепенно, поетапно, търпеливо го води през всички перипетии, докато не доведе хората към поправяне.

Тогава и те придобиват същата степен търпение, готовност към взаимни отстъпки, взаимно единение и така стават народ на Израел. Народ, в който всички са обединени, за да се разкрие свойството отдаване и любов, наречено „Творец“.

Без отстъпки

Ето какво олицетворява Моше. Той носи в себе си качествата на велик кабалист, постигащ Божественото, така че през него преминава светлината и с това народът се научава на единение.

Ролята на такъв лидер е много трудна за него самия и за народа, на който в нищо не може да отстъпи. Тъй като от своята висота той вижда, че никакви отстъпки не може да има – или напредване, или смърт.

А народът в това време, постоянно получава добавки на егоизъм. Това касае и нас: нашето его се усилва ден след ден и над него трябва да се поправяме отново и отново. Себелюбието укрепва в лявата линия и задачата на Моше е да помага на хората в уравновесяване на егоизма с любов, състрадание, милосърдие, единение. Отново и отново, на всяко стъпало.

Учител по Природознание

Въпрос: Какво изисква такъв лидер?  На къде  насочва народа?

Отговор: Той обяснява на народа законите на Природата, наричани още „закони на Тора“, „духовни закони“ или „воля на Твореца“.

Всичко това е едно и също. Защото „Бог“ (אלקים) по гематрия е „Природа“ (הטבע). „Творецът“, това е силата на Природата, творяща, формираща, поддържаща и развиваща всичко.

Съответно, Моше е точно като „голям учен“, обясняващ ни всичко, което става в човека, в обществото, в Природата. Той ни обяснява от къде сме дошли и накъде отиваме, как се развиваме, какви сили ни движат, как можем да се намесим в тяхното действие и как да преминаваме от състояние в състояние.

Всички състояния са предопределени в Природата и Моше ни обяснява какво ще бъде следващото. Да го достигнем можем по два начина: по пътя на страданията или по пътя на светлината, „по пътя на Тора“. И Моше се старае да ни насочи по верния път.

Препъвай се, но не отстъпвай

Вървейки след Моше, народът всеки път се сблъсква с поредната неприятност, но не заради това, че нещо се е случило не както трябва. Просто на хората се разкрива все по-голямо егоистично желание и ето, че те отново не са съгласни с Моше.

Същото се случва и с всеки човек поотделно: в него също има „Исраел“ и „Моше“. Свойството народ на Исраел се усилва в лявата линия и тогава му противодейства свойството Моше. „Исраел“, надделява отляво, не е съгласен, а „Моше“ се повдига и отново въвежда ред.

За това е казано: „Човекът няма да изпълни заповедта, докато не се препъне в нея“, „Който се възвишава над другите, над него се възвишава неговото зло начало”. С други думи, ние постоянно растем в своя егоизъм и всеки път трябва да го „покриваме“ с любов, отдаване, взаимно единение.

От 542-та беседа за нов живот, 26.03.2015

[156457]

Filed under: Празници - Няма коментари→