Скъпи жени, възползвайки се от възможността, която ми дава женският празник – 8 март. Искам да Ви пожелая всичко, всичко най-хубаво. Правилни промени във вашите съдби, за да се радвате на живота, да се радвате на това, което се случва във вашите семейства – с децата, роднините, близките, със света – във всичко около Вас.

Ако светът се развиваше според желанието на жените, той щеше да бъде съвсем различен и ние го разбираме. Но за съжаление в света трябва да се разкрие злото. То се разкрива чрез мъжете. Затова основната работа по поправянето е чрез мъжете. Но без жените мъжете не биха могли в нищо да успеят.

Затова много, много се надявам, че Вие ще помогнете на мъжете с всичко възможно, за да успеят в поправянето на света. Вашата съдба е такава, Вашата задача, Вашата част е да им помогнете така, че светът да се промени към по-добро. Без Вас той няма да се промени към добро и само ще пада, и пада надолу. А с Вас имаме надежда, че светът сам ще излезе от това състояние на падение и ще започне подем.

Много се радвам, че с всяка година все повече и повече жени идват да изучават света и методиката за поправянето му, и жените, които я изучават, точно в тях и е заложена тази част от света, която ще му помогне да се справи с тези сили, които ще издигнат света от неговото падение. И разбира се, виждайки колко жени са привлечени от кабала, ми става радостно и съм сигурен, че ще постигнем правилното състояние на света. И всичко това – благодарение именно на Вас.

Пожелавам Ви щастие и здраве, и Ви желая всичко, всичко най-добро, най-хубаво. Пожелавам Ви, Вашите мисли и Вашите желания да се въплътят в нашия свят, за да може висшата сила да премине през Вас и да се спусне в нашия свят, и да го напълни. И тогава ще видим, че Твореца именно чрез жените управлява този свят и го води към добро състояние. Успех на всички нас в това. Благодаря Ви!

[20210308]

Filed under: Клипове, Мъжът и жената, Празници - Няма коментари→

Пожелавам на всички нас особено чудо. Наистина голямо, голямо чудо през новата година. Едно! Да се издигнем над нашия живот и поне мъничко да разберем за какво е той. И тогава на всички ще ни стане добре. Във всички нас ще се появи цел. Ще разберем защо раждаме деца, възпитаваме ги, към какво ги водим.

Единственото, което трябва да направим, е да разкрием света, в който съществуваме. Трябва да разберем какво прави природата с нас, какво иска от нас, какви трябва да бъдем, за да се променим. Нека да опитаме да помислим за това и да се опитаме да променим нещо.

Надявам се, че тази 2021-ва, на практика първата година след този удар, който получихме през 2020-та, ще стане година на някакво начало на прозрение. Това пожелавам на всички нас. Честита и истински нова година!

[276249]

Filed under: Клипове, Празници - Няма коментари→

Ханука ни обяснява как да постигнем поправянето на желанията, в които се разкрива висшата сила. Всичко, което има в творението – това е желанието за отдаване, наречено Творец и желанието за наслаждение, наречено творение.

Колкото по-високо е нивото на развитие на желанието: неживо, растително, животинско, човешко, толкова по-развито е творението и повече се отличава от Твореца.

Получава се, че колкото по-далеч са една от друга светлината и тъмнината, толкова по-голяма е възможността творението да ги различи, да изясни преимуществото на светлината от тъмнината и така да се придвижи.

Понякога на творението се налага да премине през много неприятни състояния: огромна светлина, гъста тъмнина и безкрайна разлика помежду им. Всичко това хвърля  творението в различни страни, но няма изход – трябва да премине през такива полярни състояния, за да се развива. Още

Filed under: Духовна работа, Празници - Няма коментари→

Лаг ба-Омер е най-кабалистичният празник – празникът на светлината. Лаг ба-Омер означава 33-тият ден (ламед – гимел) след Песах, тоест изхода от егоистичното желание към отдаване заради отдаване, в отдаващото желание.

Затова след него настъпва период на очистване на желанията: 33 дни от Песах до Лаг ба-Омер и после от него до Шавуот. За тези 50 дни ние завършваме всички поправяния и ставаме готови за получаването на Тора, тоест на светлината, която поправя желанията вече на получаване заради отдаване.

До настъпването на Лаг ба-Омер още не се считаме напълно излезли от Египет, защото е нужно да поправим в себе си желанията, в които има свойството Египет (егоизъм). На 33-тия ден достигаме поправяне в 33-тата сфира и ни остава да поправим най-долната част на стъпалото, получаващите желания.

Тогава можем да сме сигурни, че непременно ще стигнем до получаването на Тора. От деня Лаг ба-Омер вече започва да ни просветва светлината на даряването на Тора, макар и още отдалече.

Ето защо Лаг ба-Омер е толкова важен от гледна точка на поправянето. До Лаг ба-Омер все още поправяме и завършваме изхода от Египет, а след този ден започваме да се готвим за получаването на Тора в Шавуот. Излиза, че Лаг ба-Омер е много особен „ден“, тоест състояние, което човек преминава по пътя на поправянето.

Изходът от Египет се осъществява под въздействието на висшата светлина, огромната светлина Хохма, която се разкрива благодарение на пробуждането на човека. В резултат той се издига над своя егоизъм и се откъсва от него, но това е благодарение на светлината, идваща отгоре. Желанията все още остават егоистични, но светлината им дава възможност да се издигнат над егоизма и да поискат да отдават.

Всичко е само благодарение на висшата светлина, която ни държи като магнит. А сега трябва да реализираме това поправяне, за да се отпечата то във всички наши желания. Общо трябва да поправим 49 сфирот, за 50 дни от Песах до Шавуот, но поправяйки 33 сфири, вече може да не се съмняваме, че ще завършим нашето поправяне. След това вече нищо няма да може да го прекъсне.

Известно е, че 24 хиляди ученици на Раби Акива са умрели от епидемия за един месец. В тях се е проявил такъв огромен егоизъм, че вместо любов към ближния, която заповядал учителят, те изпаднали в безпричинна ненавист един към друг. И затова не могли да издържат светлината на поправянето, която е трябвало да се разкрие в тези дни, и умрели. Едва в деня Лаг ба-Омер епидемията се прекратила и учениците спрели да умират.

От всички ученици на Раби Акива останала само малка група, под ръководството на Раби Шимон. В тази група били десет души, които могли да се съединят помежду си, като десет сфирот, и благодарение на това написали книгата Зоар – най-великата кабалистична книга, коментари на Петокнижието на Тора.
Всеки път те получавали светлината, възвръщаща към източника, поправяли се с нейна помощ и записвали своите поправяния и разкрития. Това и се нарича коментари на Тора. Невъзможно е да се опише самата светлина. Но когато тя осветява желанията, стремящи се към единство, проявява нови форми на тяхното обединение и по този начин се разкрива, тоест Тора.

Има връзка между духовния корен и материалния клон и затова в нашия свят има дни, в които идва по-силна обща светлина. Затова трябва да го използваме особено по време на празника Лаг ба-Омер и с всички сили да се постараем да достигнем обединение. Защото е най-благоприятният момент за това – всички условия способстват за поправянето.

Групата на Раби Шимон в своето време е направила поправяния в десетте главни сфирот. Но сега цялото човечество трябва да достигне такива десет основни сфирот и тогава ще разкрие същите желания и светлина, същото състояние. Това, че книгата Зоар се е разкрила, след многовековно скриване, свидетелства, че нашите желания вече са готови за окончателното поправяне, и живеем в поколението на Месията.

Раби Шимон е починал в деня Лаг ба-Омер. Но напускането на този свят от праведник не е траурен ден, а празник, защото действа за благото на света, защото душата на праведника се издига на още по-високо стъпало, което дори не можем да разберем.

Лаг ба-Омер е празник на кабалиститие, празник на висшата светлина, която трябва да дойде и да се облече в душите на хората. Това е тази светлина, която е била в 24-те хиляди ученика на Раби Акива, благодарение на тяхното съединение, а после е изчезнала, когато те не са могли да преодолеят своя егоизъм и са умрели духовно. Затова, както разказва историята, те умрели и физически, от епидемия.

Цялата тази светлина е разкрила помежду си групата на Раби Шимон, издигайки се по 125-те стъпала на духовната стълба, написала е за това в книгата Зоар и я е скрила до наши дни.

В наше време книгата Зоар се е разкрила и се е допълнила с пълните коментари на Баал а-Сулам, под названието „Сулам“ (стълба). Това е допълнение, благодарение на което можем постепенно да пристъпим към книгата Зоар и да я разкрием, докато не открием всички 125 стъпала и не достигнем пълно поправяне.

От урока на тема „Празникът Лаг ба-Омер“, 14.05.2017

[206759]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Защо казвате, че на човечеството му остават 223 години? Откъде тези изчисления?

Отговор: Преди 5777 години човек, чието име е Адам, разкрива, че има такава методика, с помощта на която може да се постигне Висшия свят.

Този ден ние смятаме за негов рожден ден и празнуваме Нова Година – Рош а-Шана. Адам написал книга за своето разкритие, която се нарича „Тайният ангел“ („Тайна сила“). Оттогава водим сметка по нашия кабалистичен календар – от минус 5777 година.

Така че, ни остава малко повече от двеста години до това състояние, когато цялото човечество, подобно на Адам, ще постигнат Висшия свят. Това е истинското състояние, което ще почувстваме, ако излезем извън своя егоизъм.

Баал а-Сулам дава много добър пример с репичка, в която живее червей.

Когато червеят изважда главата си навън и поглежда света, то вижда, че там грее слънце, чуруликат птици. И той се изненадва, защо през цялото това време, той е живял в такъв ужасен свят (нашия свят), ако има такъв прекрасен Висшия свят?

Така и ние трябва да „излезем от нашата ряпа“. Както горчивината на ряпата е накарала червеят да излезе навън, така страданията ни изтласкват от нашия свят.

Няма нищо интересно в нашия свят. Трябва да разберем, че истинските напълвания се постигат с помощта на методиката на кабала. Днес цялото човечество постепенно започва да усеща, че нашия свят – това е горчива ряпа, и затова то се приближава към кабала.

От урока на руски език, 28.08.2016.

[198038]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ханука изглежда мил, детски, несериозен празник. Всъщност е най-сериозният празник, защото  говори за влизането на човека в духовната работа, за неговата първа крачка, за преминаването на границата между материалния и духовния свят.

За  да пробие границата, човек трябва да тръгне срещу „гърците“ в себе си, своя егоизъм. Той побеждава нечистите, егоистични сили благодарение на това, че въстава против тях без да се страхува.

Макар да разкриваме, че в себе си нямаме сили да се изправим срещу егоистичните желания. Откъде могат да се вземат, ако ние сме пълното пораждане на този егоизъм и в нас има само мъничка искра, действаща срещу него.

Ако  се държим и не отстъпваме, се случва чудо и идва помощ свише, давайки ни сила за отдаване, алтруистично намерение, вяра, благодарение на които можем да победим.

Победата идва, когато човек от една страна чувства, че трябва да спечели в тази война, а от друга страна няма сили и е дошъл до отчаяние, изчерпвайки всичките си възможности. От историята виждаме, че много евреи са оставили пътя на светлината и са приели гръцкия подход към живота. Останали са само макавеите, шепа от хора, които са започнали войната.

„Гърците ме нападнаха“ и в същото време човек чувства, че е длъжен да продължи да се бори с последни сили, без всякаква надежда за успех. Той не може да се предаде, защото иначе ще остане в робството на егоизма. Тогава се случва чудо и той побеждава в тази война. Изходът от Египет и Ханука, победата на макавеите над гърците са етапи от една и съща война.

Цялата тази война се води на границата на материалния и духовния свят, между силите на егоизма и силите на отдаване и любов. Човек вижда, че между него и духовния свят стои стена. И само ако може да се откаже от егоистичните си желания и мисли, на освободилото се място ще започне да усеща духовното.

Такова осъзнаване не идва веднага, а след дълго време и много усилия, защото трябва да придобием нови мерки и нови усещания, така че в човека да се появи връзка с духовното. Тук той открива „гърците“, които не е виждал преди и разбира, че му предстои война с тях.

Това е голяма радост, защото накрая разкрива, че пред него стои мощна преграда. Тази преграда се намира в човека, в неговото възприемане на света, реалността, ценностите, с които е живял преди.

Сега му е нужно да се облече в новия човек, мислещ и виждащ по-различно, предпочитащ други ценности. Да се облече в съвсем нови чувства, разум и възприемане на света. Така започва макавейската война със своите вътрешни „гърци“.

От урока на тема „Празника Ханука“, 20.12.2016

[199178]

Filed under: Духовна работа, Празници - Няма коментари→

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Filed under: Древен Вавилон, Празници - Няма коментари→

Раби Шимон Бар Йохай / Рашби / е една от централните личности в културата на еврейския народ. Същевременно ние знаем за него много малко. Известно е, че той е живял в средата на 2-ри век и е бил ученик на раби Акива. Той се отнася към танаите – мъдреците кабалисти от периода на написването на Мишна.

Раби Шимон е автор на Книгата Зоар. Според традициите, той е умрял в деня на празника Ла ба-Омер, и затова на този ден гроба му в планината Мерон се посещава от огромни маси хора.

Каква е духовната роля на раби Шимон? Какво е внесъл той в нашето развитие от гледната точка на науката кабала?

До сватбата няма да зарасне

Колкото и да се стараем да разберем света и себе си в него, ние още не сме уловили вярната връзка между нас и обкръжаващия свят. Това се вижда от самия ни живот – той е хаотичен, не умеем грамотно да управляваме себе си, да управляваме човешкото общество. Хората, страните – всички са безпомощни пред тази беда.

Именно тук се крие същността на нашите проблеми: изследвайки реалността, ние само все повече се убеждаваме, че не я разбираме. Добре би било това изследване да ни доведе до нещо, и е напълно нормално, ако по пътя към истината за пореден път се убеждаваме в собственото си невежество.

Обаче в действителност ние се движим в съвсем друго направление. Развивайки се на базата на своя егоизъм, на своето лошо начало, от година на година ставаме все по-лоши, отдалечаваме се един от друг в семейните, социалните, държавните, международните и други отношения. И не виждаме възможности за балансиране на тази тенденция.

Като резултат , с течение на времето пред нас възниква тъжна картина: ние сякаш сме погълнати от някаква зла сила, която властва над нас. За това е казано: „Аз създадох злото начало”. Цялото ни творение е именно злото начало, егоизмът, мислещ само за себе си, зачитайки само себе си и действащ за сметка на ближния, без никакви компромиси. Ако би могъл, той би се възцарил над всички, заради самото наслаждение.

А освен това, нашият егоизъм е късоглед. Да допуснем, че правилните връзки с другите ще ми донесат полза в бъдещето, сега аз и на това не съм способен. Защото мен ме движи само една, лоша, егоистична сила, която не желае дълго да чака.

Представете си, че майката говори на двете си деца: „Разбирайте се помежду си, поиграйте си заедно”. Но не, къде ти, те просто не могат…

Същото става и между възрастните хора, включително и между народите. Политиците организират на тази почва „солидни„ шоу прояви, но всъщност , това не са повече от детски боричкания на пясъчника, когато всички си пречат и се лишават от възможността да се насладят заедно.

При тях идват мъдреците кабалисти и им казват: „Хайде да направим така, че на всеки да бъде добре. Ние можем да изградим вашите отношения по добър начин чрез развиващите игри. Кабала обяснява как става това”. Но никой не желае да слуша, точно както вироглавите деца пропускат всички съвети покрай ушите си.

Но ако детските обиди „до сватбата ще зараснат”, раздорите между възрастните оказват негативно влияние на целия свят, а в наши дни се отразяват и на екологията, предизвиквайки различен вид стихийни бедствия. Да не говорим за промишлеността, търговията и социалните аспекти: престъпност, наркомания, статистика на разводите и т.н.

Следва продължение…

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 2

[183978]

Filed under: Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

„И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

„Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили. Още…

Filed under: Израел днес, Празници - Няма коментари→