Този разговор се посвещава на жените и на най-важната за тях тема – семейството, което в наше време преживява тежка криза. Броят на разводите непрекъснато расте, както и броят на хората, които изобщо не желаят  да създават семейство и да раждат деца.

Една част от жените предпочитат да посветят живота си на кариерата и не искат да се обвързват с деца. От друга страна, все повече жени, на възраст 30-35 години,  мечтаят да имат семейство и деца и страдат, че не могат да намерят партньор и да се омъжат. А сред вече омъжените представителки на женския пол, с деца, става все по-разпространено мнението, че разводът е най-лекото и добро решение на всички проблеми.

Очевидно, че пред нас стои заплаха от изчезване на семейството като единица на обществото. Раждаемостта се е снижила до такъв размер, че през 21 век ни грози демографска зима, а населението на Земята постоянно старее. В какво е причината и има ли изход от това положение?

Всичко се дължи на това, че развитието ни изцяло се гради на растящия егоизъм. За многото, стотици години от нашата история, извървяхме дълъг път, преминавайки от едни ценности към други, стремейки се към богатство, власт, знания. А в наши дни става така, че човек не го привличат нито от парите, нито от властта, нито от знанията. Всичко се намира в криза, а всъщност това е вътрешната криза в човека.

Разочарованието и депресията стават най-разпространените заболявания в света. Хората не искат да се женят, да имат деца. Децата не желаят да живеят с родителите си, при което настъпва такъв дълбок разрив между поколенията, какъвто никога не е имало. Всичко това говори, че в съвременния човек възниква някакво съвсем ново вътрешно изискване, което може да се нарече залез на семейството, демографска зима.

Тази тенденция е валидна за всички страни. Видно е, че това не е случайност, а някаква програма, заложена вътре в природата, която ни води към такова развитие. Всеки иска да се обособи – да има собствена стая или дори жилище. И това е всичко! Нима може да се направи нещо, ако вътрешният стремеж на човека и усещането му са такива?! Това е зовът на времето.

Виждам как рано сутрин майките водят малките деца в ясли или в детска градина, за да ги оставят там за целия ден и да отидат на работа. И често това не е, защото жената се нуждае от заплатата. Тя просто иска да види света по друг начин. В нея живее стремеж да се чувства свободна и да не се затваря само в семейството.

Сякаш сме надраснали предишните биологични рамки на семейната структура, в които сме съществували инстинктивно, като всички животни, и сега ни трябва нова семейна връзка, достойна за човешкото ниво.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77050]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Разводът днес стана обичайна и разпространена процедура. За последните години стремително нарасна броят на хората, прекратяващи брака си, и се понижи тяхната възраст. По-голямата част от браковете се разпадат вече на първата-втората година. Съществува мнение, че бракът вече съвсем се е изчерпал? Защото животът е пълен със съблазни и е много трудно да се издържи цял живот с един човек.

Жена, която има успешно семейство и деца, изведнъж чувства, че повече не обича мъжа си! Даже и да е добър мъж и баща – това не е важно, просто не го обича. Тоест разкрива се естествено явление, разпростряло се сред множество жени, които изведнъж губят усещането за вътрешна зависимост, връзка с мъжа си.

Това никога не е било свойствено за жената. Живеейки до мъжа, жената винаги е привиквала с него, привързвала се е, чувствала е принадлежност към него. И изведнъж това изчезва, такъв е естественият край на развитието. Не трябва да обвиняваме жената за това, защото това е природно явление. Преди всичко, трябва да го изучим и след това да видим какво да правим в тази ситуация.

Такъв е резултатът от нашето развитие: излизаме от животинското стъпало и стъпваме на човешкото, Адам, „подобен” (доме) на глобалната природа. И доколкото сега трябва да се съединим с общата природа, с цялото човечество, това ни изключва от личните връзки. Природата иска да ни отвори очите – да ни изведе извън семейните рамки, за да може след това отново да влезем вътре, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането на любов, донесло му необикновено силни чувства, преживявания, въодушевление, пълнота, заради които си е струвало да сме заедно и да създадем семейство. Но след това усещането си отива. Защо в природата съществува такова състояние на влюбеност, което пропада, заставяйки ни после да го търсим през целия си живот?

Природата иска да постигнем истинската любов, отделяйки се от животинската, егоистична любов, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, достижим за сметка на естествения стремеж към противоположния пол, хормоните – към по-целенасочена връзка.

В обичайния живот такава връзка възниква за сметка на това, че живеем заедно заради децата или заради собствеността. А освен това, ни е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме, да се поддържаме, когато остареем. Но днес ни е необходимо да намерим вътрешна, по-висока връзка. Защото старите рамки вече не са способни да задържат човек: той пак може да ги захвърли и да замине. Децата порастват и напускат дома и вече с нищо не сме свързани – разделяме си имуществото и си тръгваме. Това се наблюдава повсеместно.

И за да се съхрани семейството, ни е необходим по-висок стимул. Точно както в целия свят, където трябва да постигнем мир и съгласие, иначе няма да можем да оцелеем. Но съединявайки се с целия свят от безизходност, изведнъж откриваме, че главната печалба съвсем не е в материалното благополучие. То е било само за да ни подтикнат да установим добри отношения.

А всъщност изведнъж ще открием, че вътре в тази връзка присъства ново усещане, отделящо ни от материалния живот. Чувстваме живота по-духовен, по-напълнен. Изведнъж ни се разкрива такова напълване, каквото никога не сме изпитали за целия си живот. Просто излитаме във въздуха, усещаме необичайна лекота в битието и не чувстваме смъртта.

Отначало съм бил просто принуден на тази връзка, под натиска на природата, която ми е поставила условие: „Или ще се съедините, или тук ще бъде мястото на вашето погребение”. Но след това изведнъж с изумление откривам, че това са съвсем други отношения. Просто не съм могъл по-рано да предположа, че по такъв начин ще получа много голямо напълване, над целия този живот.

Колкото и да разказваш това на човека, той все едно няма да разбере. Затова природата ни подтиква отзад, чрез страдания, заставяйки ни да се съединим, докато не сме се унищожили един друг. И се обединяваме от безизходност, за да може в крайна сметка да разкрием цялата картина на тази връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се ненавиждаме и не се искаме, желаем да се разделим. Но когато всеки от нас открие в света недостатък от любов, потребност и желание да обича, и разбере какво висше напълване носи любовта, той ще поиска да установи такива отношения и в своето семейство. Ще се върнем в семейството чак след като се научим да обичаме цялото човечество! И сега ще поискаме да постигнем такава вътрешна, лична връзка с партньора си.

И тогава вече няма да е важно това, че след някакъв брой години ще се състарим и ще станем не толкова красиви, както преди. Даже няма да забелязваме това. Ще изпитваме все същата първоначална влюбеност, но съвършено по друг начин и само след като се научим да градим вътрешните си отношения – съединявайки се заради това с целия свят!

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77150]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение (медицинско списание BioMed Central’s Public Health): Живеещите в самота здрави хора на трудоспособна възраст са склонни към депресия в много по-голяма степен, от тези, които са семейни. За жената основен риск представлява животът в лоши битови условия, за мъжа – отсъствието на социална поддръжка.

Учените са стигнали до извода, че е назряла необходимостта от създаване на специални центрове, където самотните хора да могат да поговорят за проблемите си.

През последните 30 години в Европа нарастна броят на хората, живеещи в самота (В САЩ и Великобритания – всеки трети е самотен).

Точно тези хора, които са подложени в най-голяма степен на риск от депресия, са затворени, необщителни и те трябва много внимателно да бъдат наблюдавани. Ние не можем да изясним, колко чести са депресиите в които попадат и които те премълчават.

Животът в семейството дава необходимата социална поддръжка и чувство за социална интеграция, което защитава човек от психични разстройства.

Нарастването броя на самотните хора оказва негативно влияние върху психичното здраве на нацията като цяло. Много важно е хората, които живеят сами, да получат съответната терапия – лечение чрез общуване, когато се създава благоприятна обстановка за беседи, човек получава необходимата му емоционална подкрепа. По такъв начин човек като разговаря, може да реши своите проблеми, а не да разчита на антидепресанти.

Реплика: Затова, за тях точно е необходимо обучение в класовете по интегрално възпитание – за да намерят специално общество, предизвикващо във всеки участник вълни от положителни връзки, сближаване, любов. И тогава ние, провеждайки изследване, можем да покажем, доколко сме повдигнали тяхното ниво на щастие, увереност, психично и телесно здраве, понижили сме нивото на престъпността, убийствата….и пр.

В обръщението ни към обществото, ние трябва да се обръщаме отделно към самотните хора, за да им кажем, че в нашият кръг те ще намерят топлина и подкрепа от обкръжението. Разпадането на институцията на брака идва да покаже на хората, че трябва да основават отношенията си на съвсем друго ниво – на безкористно отдаване и любов, а не на животинско привличане.

[77190]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

В наши дни се разразява такава жестока криза в икономиката, която ще ни помогне да разкрием, че в своите необуздани стремежи към богатство, власт и технически прогрес, сами сме се заблудили и хванали в капан. Въртим се точно като катерици в колело и сме принудени през цялото време да произвеждаме все повече и повече стоки, от които всъщност няма никаква необходимост.

А природата, захващайки ни заедно в един кръг, ни показва, че трябва да живеем като единно, хармонично семейство, което се нуждае само от това, което му е необходимо за нормално съществуване, и от никакви излишества. Тоест, предстои ни да стигнем до някакво разумно, рационално ниво на потребление. Разбира се, на човека са необходими дрехи, храна, медицинско обслужване, безопасност, някаква работа. Но той не трябва да робува на рекламата, която заради нечия чужда печалба, го убеждава в необходимостта от хиляди безсмислени вещи, всяка минута предлагайки нещо ново и подхранвайки апетита му.

Все някога тази гонка трябва да завърши и още сега започва да се усеща как по целия свят се съкращава производството. В резултат множество хора са лишени от работни места и изхвърлени на улицата. Количеството на безработните се изчислява на милиони и неотклонно расте ден за ден по целия свят. И тази тенденция ще продължава.

Това ще предизвика обратен ефект на кризата в семейството. Защото жената ще започне да се завръща в своя дом. Мъжът също ще започне да прекарва повече време у дома. Животът им ще стане по-премерен, ще се прекрати безумната гонка, в която се стремим да погълнем целия свят.

И тогава ще видим, че в нас се връща желанието да живеем в семейство. Но не така, както е било преди, а по-уравновесено и спокойно. Човекът ще се заеме със своето вътрешно развитие! Ще започне да живее в равновесие с природата.

Преди всичко, ни е необходимо да достигнем равновесие помежду си, в нашите отношения, установявайки добри връзки в цялото общество. Трябва да направим това, иначе просто няма да оцелеем. Но тази външна хармония ще ни промени отвътре, ще ни даде повече спокойствие и търпение, и ще ни научи как да построим такава връзка и в своето семейство, така че „любовта ще покрие всички престъпления“.

Тогава ще можем да станем търпими един към друг и ще се научим да живеем така, че в семейството всеки да е свободен, но в същото време, вътрешно свързан с другия. И в такова семейство ще поискаме да имаме деца и ще се научим как да се отнасяме с тях и да им дадем правилно възпитание в духа на новото човечество.

Може би, все още не всички са разбрали това, но старият свят вече е завършил своето съществуване! А в новия свят ще получаваме напълване не от това, че се движим от място на място, печелим пари, власт, мода. Ще почувстваме каква пустота се крие зад всичко това, а напълването се намира на по-високото, напълно извисено ниво, даващо ни усещане за висшата хармония.

Ще започнем да усещаме по-вътрешната реалност, хармонията, съществуваща в природата – и всичко, благодарение на това, че се съединяваме с другите във взаимна грижа и поръчителство.

Никой от нас все още никога не е усещал истинското напълване! Нима някога ни се е отдало да напълним себе си в тази гонка след богатството, властта, славата, знанията? Имало ли е някога такъв момент, когато си се спрял и си казал: „Ето, сега съм щастлив и повече нищо не ми е необходимо!“ Никога не се е случвало нещо подобно. Само бягаме и бягаме безспирно, но не можем да се напълним.

А сега ни предстои да се издигнем на друго ниво на съществуването и да изясним: от какво може да се наслади човек, с какво може да се напълни? Ще се наслаждаваме от това, че сме постигнали правилни отношения помежду си, защото в тази правилна връзка и интеграция, ще ни се разкрие съвършенството на природата.

Това усещане на любов, което досега не е известно на никого от нас. Ще се наслаждавам на своите добри отношения към другия, на своята любов към него, на желанието да му отдавам. И ако всеки се отнася по същият начин към другите, то всички ще се напълнят с това усещане на любов.

За това е необходимо съвсем малко: само да се научим как да направим това! Имаме всичко необходимо: методика и система на интегралното образование, способна да научи всеки. Това е древна методика, съществуваща вече хиляди години, но се разкрива едва в наши дни, защото светът е стигнал до такова състояние, когато това става жизнено необходимо за него.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77043]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес щастието на човек зависи от отношенията му с обкръжението, от това дали той намира своето място в обществото. И така виждаме, че постепенно човек напуска малката семейна клетка.

Преди целият живот е бил свързан със семейството и не само жените, а и мъжете. Мъжът отивал сутрин в някаква фабрика, за да се върне вечер при жена си, децата си, към личното си стопанство – и около това се е въртял целият му живот.

Но веднъж тази пасторална идилия завърши. Излязохме от дома в широкия свят, започнахме да пътуваме, да опознаваме света. От друга страна, благодарение на съвременните средства за комуникация, този свят започна да прониква в нашия дом. В резултат, всички ние се оказахме свързани с промишлени, икономически, финансови отношения. Кръгът се затвори и всички ние -и мъже, и жени – трябва да се съединим помежду си и чрез тази връзка да се върнем към семейните връзки, но на ново ниво.

А за това, всеки трябва да научи: къде живеем, в какво състояние, в какъв свят, защо в светът се проявяват тези процеси и какво ние трябва да направим. Под каква форма природата ни движи, без да ни дава възможност да се противопоставяме? И тогава виждаме, че трябва да установим по-тесни връзки: посредством средствата за масова информация, специално образование.

И накрая, връщаме се обратно у дома – свободни и независими, някога излезли в обществото, освободени от дом и семейство, преустановили всички семейни връзки. Отново се връщаме към по-тих, стабилен живот и общуване помежду си, но под друга форма. Всеки от нас е свободен и въз основа на тази свобода и разбиране, визия за бъдещето, установяваме за себе си връзка: всички хора около Земята и в рамките на  всяко семейство.

Човек изведнъж вижда, че в семейството има смисъл, има големи предимства и е по-добре да живееш в семейство. И тогава си намира спътница, близка до новия дух, който той е получил в резултат на интегралното образование, и отново ще изгради семейство.

Започваме да разбираме какво означава да се свързваме, въпреки всички различия между нас. Трябваше да се научим да изграждаме връзки между всички страни, всички народи, чувствайки взаимната зависимост. И тъкмо с разбиране се отнасям сега към жената, която съм избрал за спътница.

Виждам, че сме различни един от друг, но нямам друг избор. Вече сме получили съответно образование и знаем как да създадем връзка, въпреки всички различия. Ето защо, изграждаме съвсем различно семейство: по-търпеливо, където и двамата разбираме защо ни е нужно семейство и как трябва да изглежда то.

Преминаваме през определен преходен, проблемен период, и отново се връщаме в семейството, но въз основа на знанието, че любовта ще покрие всички престъпления. Сякаш инсталираме нова програма, рестартираме компютъра и започваме да работим по нов начин!

И тогава ще почувстваме огромна печалба от това, че раждаме и възпитаваме деца. Тя няма да бъде материална, а духовна печалба, защото по този начин аз продължавам себе си – ще почувствам, че моята духовна, вътрешна част живее вътре в децата.

Като започнем да се свързваме с целия свят, ще усетим как вътре в тези връзки между нас действат нови сили. Ще почувстваме следващото измерение – единна сфера на комуникациите, любов, такава мрежа, която действа над времето и пространството, и ни свързва по-скоро вътрешно, отколкото физически. Тази връзка не е между физическите тела, а свързване на желанията, на душите.

И тогава ще почувствам, че децата, които възпитавам, се подготвят да се включат в тази обща мрежа и с това продължват моя път. Ще се отнасям с тях, като с действия на моята душа, раждайки и възпитавайки ги духовно. След като преминат бързо физическото развитие, което е необходимо на материалното тяло – да кажем 5-6 години, те ще получават духовно възпитание, изучавайки вътрешната връзка с всички.

Аз ще почувствам, че като ги изпращам да се съединят с целия свят, по този начин съхранявам моята душа. Това е контакт, който съществува над живота и смъртта. Ще почувстваме себе си като живеещи в друго измерение – на нивото на вечната и съвършена природа.

По принцип спираме да чувстваме материалния живот и смъртта. След като бъдем включени в цялостната мрежа от отношения между нас, ние се чувстваме изключени от усещането за собствените си тела. Започвам да чувствам другите, всички, които се намират извън мен, като себе си. И постепенно се изключвам от собствените си усещания и чувствам отначало всички нас заедно, а след това само тях, живееки в тях. До такава степен, че изобщо не усещам, че моето тяло ми принадлежи.

Вътре в човек се извършва психологически обрат, истинска революция, издигайки го на ново ниво на възприемане на действителността. Също както неживият камък не чувства какво е това растение, а растението не чувства какво е да бъдеш животно, така и животното не чувства какво означава да бъдеш човек. А ние ще се издигнем на степен човек – Адам, което означава „подобен“ (доме) на глобалната природа.

От 19-а беседа за новия живот, 02.02.2012

[77090]

Filed under: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ние не можем с преки методи да спрем тенденцията към разпадане на семействата. Независимо от средствата, които развитите страни са инвестирали, за стимулиране на раждаемостта – нищо не помага.

Очевидно това е природен закон на нашето развитие, и преди всичко, трябва да видим какво иска природата от нас? За какво ни е развивала поколение след поколение, повдигайки ни все по-високо над животинското ниво? Ако нежеланието да имаме семейство, деца е вътрешен порив на човека, то е невъзможно да се борим с него.

Ние просто трябва да разберем към какво ни насърчава природата с това? Природата изисква да бъдем по-уравновесени, свързани, интегрални, свързани едни с други, разкривайки ни нашата обща зависимост. Днес, всяка страна е зависима от останалите в доставянето на храна, дрехи, електричество, всичко необходимо за нас да живеем.

Природата оказва натиск върху нас, заставяйки ни да почувстваме такава обща зависимост един от друг, сякаш сме едно семейство. И независимо от желанието ни да избягаме от семейството, да се отървем от всички задължения, общият натиск действа в обратна посока. От една страна природата сякаш ни дава да избягаме от обикновеното малко семейство. А от друга страна тя ни притиска от всички страни, всички заедно, като в менгеме, принуждавайки ни да почувстваме, че всички ние зависим един от друг.

Тя сякаш казва, че ние вече не сме малко семейство, живеещо в един дом, а едно голямо семейство по цялото Земно кълбо. Тази тенденция ни се струва много странна и ние все още не разбираме, какво означава това и как да живеем с нея.

Аз пътувам много по света и виждам, че всички страни прилагат една и съща култура, английски език, който се превърна в международен език, хора, храна, облекло започват да си приличат – светът е „кръг“. Има такава зависимост, като в семействата. Тоест ние постепенно заменяме малката семейна единица с голяма.

Скоро цялото човечество ще започне да се чувства така. За това много способстват и медиите, Интернет, социалните мрежи. Ето защо, ние не можем да се борим с тези явления, дори и ако това е против желанието ни. Напротив, ако се противопоставяме на този процес, това ще ни донесе само беди, защото природата все пак ще спечели. Ние сме под натиска на нейното развитие, което ни кара да се движим.

И колкото по-добре разбера програмата на природата  и сам и помагам, толкова по-бързо и по-приятно ще напредвам, като добро дете, което слуша родителите си.

Ето защо, вместо директно да се съпротивляваме на кризата в семейството, трябва да се разбере тази тенденция и да видим как най-добре да действаме в такива условия. В противен случай ние все едно нищо не можем да направим. Ако човек няма желание да се жени, ние не можем да го заставим насила.

Съществува много по-различна връзка и ние трябва да се учим от природата към какво ни води тя. Може би тя ни води към нов живот, нова степен на развитие, която още не познаваме. Ако целият свят е свързан с интегралната зависимост, ние на първо място  трябва да изменим природата си: да престанем да бъдем егоисти и да приемем всички като едно семейство, да седнем около кръглата маса.

Оказва се, че сега имам огромно семейство, което зависи от мен, и аз завися от тях. И очевидно, за да може човек да се издигне поне малко и да не се вглежда единствено в собственото си семейство – единственото, което се намира във фокуса на неговото зрение, природата го лишава от естественото му желание за семейство. Точно това се случва в наши дни. Може би това ще помогне на човек малко да се издигне и да види целия свят, като започне по малко да осъзнава че целия свят – е едно семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77046]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете деня на едно здраво интегрално семейство?

Отговор: Звъни будилникът. Всички стават. Децата, както обикновено, отиват на училище.

Майката остава в къщи или заедно с бащата отива на занятия, на работа.

Хората работят почасово в тези области, където е необходимо. При това, няма значение къде работят – за тях това не е важно. Всеки се труди според своите възможности и там, където, по мнение на обществото, може да допринесе максимална полза.

При това, максималната полза е само в тези рамки, в които се нуждае обществото, тоест да се нахрани, облече, обуе, да обезпечи себе си с всичко необходимо: нормално жилище, отопление, здраве, медицинска помощ, пенсия, отпуск и така нататък.

Мъжът и жената работят, ако за членовете на семейството има потребност от това.

Независимо от това, работят ли съпрузите или не, 5-6 часа на ден те трябва да се занимават в групата. Това се счита за работа, допълваща работния ден на човека. Хората се занимават с интегрално възпитание и образование и изучават системата, в която всички се намираме заедно – световната, вселенска система на Висшия разум, силите. Изучавайки я, те се опитват все повече и повече да я разкрият, да я реализират във връзката помежду си.

В това практически се заключава целияt ден и изобщо целияt живот на хората, защото знаят, че с това достигат още по-голямо взаимно съединение помежду си, в което откриват вечно съвършено съществуване, огромно безкрайно напълване, което заменя абсолютно всичко.

А този свят го усещат като средство, като място за работа, дотогава, докато не достигнат пълно постижение на цялата система на природата.

Опознавайки цялата система напълно, адаптирайки я в себе си, ставайки на нейното ниво, на нивото на Твореца, което се нарича сливане с Твореца, те достигат състояние, когато усещането за този свят в тях постепенно пропада. Вместо своите биологични тела те започват да усещат духовни тела, тоест силите, които по-рано са рисували този свят и тях самите в техния още непоправен егоизъм.

По принцип, хората ще се занимават само с това.

Но доколкото още се намират в егоистичните желания ще усещат своите тела и ще трябва да се грижат за тях. Едновременно, за тях ще бъде ясно, че това е картина, която трябва да „подхранват“ с егоистични напълвания във вид на храна, във вид на насъщни потребности на тялото.

От виртуалния урок, 05.02.2012

[72888]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение: Колективният интелект, груповото ниво на интелекта не зависи от интелектуалните показатели, не зависи и от сближаването на групата, а от способността на нейните членове към съпричасност.

На резултата влияе способността на членовете на групата при обсъждане да предават своите усещания на другарите си. Най-високо ниво на групов интелект има в групите, където е голяма женската част – способността на жените да показват съпричасност първоначално е по-висока, отколкото при мъжете.

Реплика: Но нивото на единство зависи само от мъжете, макар и да са подтиквани към това от жените. Оказва се, че групата формират мъжете, въпреки че се привежда в действие от женските желания. В Кабала, желанието – е от женски род, а силата на тяхното обединение – в мъжки.

[72909]

Filed under: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли аз, като психолог, да разяснявам на хората реалната картина за това, че бъдещето ще бъде само по-лошо, а ние им предлагаме някакво решение?

Отговор: Ако говорите за семейния конфликт и неговото решение, то тук всичко е много просто. Бих организирал курсове, които ще обучават на психология: на взаимна психология за всеки и психология изобщо.

Коментар: Но истината е непоносима за хората…

Отговор: Не съм съгласен с това. Истината, все едно може да се понесе, ако знам, че съм такъв по природа: обичам да поизлъжа, да открада, да измамя другите, да ги използвам в своя полза, не искам да виждам недостатъците си, но неизбежно забелязвам недостатъците на близките си, на жена си. И тя има същите проблеми, като всеки друг човек. Длъжни сме да обмислим всичко това, всичко да разберем.

Възможно е и трябва да се създадават филми и телевизионни предавания, които ще показват примери за откровения на съпрузи, когато хората се разкриват един на друг напълно обективно, без да се стесняват от нищо.

Тези два биологически организма, два психологически обекта живеят заедно. Те си разказват един на друг как се чувства всеки от тях и как чувства другия. Този разговор ги води в крайна сметка към един обективен поглед на себе си, на пратньора и на нещо общо между тях.

Сега всичко трябва да се приведе в максимално добро състояние, с разбирането, че такава е природата и нищо не може да се направи с това. И, ако  ти ще се възмущаваш, това няма да има край.

Аз живея с жена си повече от 40 години. Разбира се, че за това време не веднъж сме се опитвали да покажем един на друг нашите слабости, упреквахме се и в крайна сметка, всеки си оставаше на своето.

Това „своето“ остава в хората и ние трябва да се издигнем над него, защото е невъзможно да променим нашата природата – на това трябва да бъдем научени.

Издигайки се, вие започвате да виждате, че всичко е отрицателно, всички лични и общи недостатъци при правилен сблъсък се сливат в нещо добро. И се оказва, че не случайно сте се събрали заедно и се допълвате взаимно.

Над всички несъответствия и противоречия вие се опитвате да създадете зона на комфорт за вътрешното съществуване на всеки от вас и зона на комфорт за общото ви съществуване – такава, че вие дори не можете да си представите внезапно възникналото ваше ново семейство.

Това означава, че всеки си има своето – и това е дадено от природата. Всеки съпруг е съгласен с това, което съществува в партньора и те заедно изграждат общо съгласие, издигайки се над себе си. Това е тяхното общо съгласие – над егоизма, който те не докосват, мисля, че е напълно постижимо. За това не е нужно да се променя обкръжаващата среда и всичко останало. Това е просто една нормална работа с всяка двойка.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67503]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→