Някога ни се струваше, че развитието на човешкия егоизъм може да продължава безкрайно и ние ще изобретяваме все нови и нови чудесни машини, всеки ще получи своя самолет и нечувани средства за комуникация. Но в крайна сметка човек, употребяващ всички тези вещи, изведнъж открива, че това му стига – за какво му е повече? Той усеща във всичко празнота и липса на  напълване.

Защо това не му доставя никакво удовлетворение? Работата е там, че цялото развитие се извършва за сметка на увеличаващите се желания, които постоянно нарастват. И изведнъж те престанаха да растат! Дори напротив, в много от желанията усещаме някакво връщане назад.

Някога човек е искал да има семейство – колкото може по-голямо: много деца и даже много жени. После това се оказало вече ненужно – стига и една жена и две деца, или даже едно. А днес дори и това не му трябва. Животът става толкова сложен и тежък, че в развитите страни хората не желаят да напускат бащиния дом преди да навършат 30 – 40 години.

Човек работи и харчи всичките си пари само за себе си – за какво са му жена или деца? Той може да пътешества, да се разхожда, да почива, да се чувства свободен. Мама се грижи за него – и на него му е добре. Построихме общество с такава развита инфраструктура, че в супермаркета може да се купи приготвена храна, да се стопли в микровълновата – и вечерята е готова. Човек няма нужда да дели квартирата си с някого – може да си има собствена и да се усеща свободен. А като поостарея, ми се полага пенсия, медицинска застраховка, грижа в болницата и място на гробищата – а какво още ме очаква? Струва ли си за това да се напрягам цял живот?

Егото ни става такова голямо, че не се чувстваме способни да се свържем с останалите – да влагаме в тях нашите сили, да им помагаме, че след време и те да ни помагат. Аз не усещам, че мога да се свържа с някого до такава степен на близост.

Или пък имаме възможността да се обединим по взаимно изгодни условия и ние живеем с жена ми като приятели, партньори. Нашият живот повече прилича не на истинско семейство, каквото е било някога, а на съжителство. Аз работя и тя работи. Тя прави нещо в къщи и аз правя. Тя плаща и аз плащам.

Във всичко участваме по равно.  Вече не е онова семейство, в което мъжът е стопанин, глава на семейството – изкарва прехраната и осигурява жена си, която си стои вкъщи и се грижи за децата. Сега те двамата излизат сутрин от къщи, хвърлят децата в някоя ясла или детска градина, връщат се вечер, взимат децата и се прибират. И какво им остава в къщи? Те почти не се виждат. Той гледа телевизор или седи на компютъра, тя – почиства набързо, хвърля мръсното пране в пералнята – и това е всичко, денят е приключил.

Те вече са напълно равни, не както по – рано, когато единият е бил по-горе от другия, глава на семейството, стопанин. Т.е. семейството е загубило първоначалното си значение, и е станало просто партньорство. А ако това е само партньорски договор, то аз винаги ще гледам: това изгодно ли е за мен или не. Ако е изгодно – влизам, ако не ми е изгодно – излизам. И затова хората се развеждат, дори не желаят сключване на такива отношения.

Това е факт. И ние с вас изучаваме тези причини. Егото ни дотолкова е нарастнало, че ни казва, че не си струва да се влиза в  партньорски отношения, които се наричат брак.

Поради своето его, човек престава да усеща децата си толкова близки, като части от своята душа. Децата си имат своя живот, те се учат на места, които са много далеч от нас. Разликата между поколенията става толкова голяма, че децата напълно са откъснати от родителите си. Те имат друго образование, други интереси, толкова далечни от мен, че аз трудно разбирам за какво ми говорят, с какво се занимават и с какво живеят.

Прекъсна се връзката между поколенията. Излиза, че не разбирам за какво са ми такива деца? Какво ми е удоволствието от тях? Те искат от мен пари и после да мълча. Ние все още получаваме удоволствие от тях, докато са малки. А след 12 и нагоре – вече губим връзката с тях.

В миналото човек е отглеждал деца, после е очаквал внуци и след това, се занимавал с тях. Но днес и това го няма, защото децата не желаят да се женят и да раждат внуци.

Човек не прави всички тези сметки съзнателно, но така се получава, вследствие на нашия развит егоизъм,че не си струва да имаш семейство.

Демографски се развивахме много бурно, по експонента, и изведнъж тя започна да се изравнява. Специалистите, занимаващи се с демография и правещи прогнози за развитието на човечеството, предсказват, че в близко време неговата численост бързо ще започне да намалява. Засега все още има прираст, благодарение на някои региони – основно в арабските страни, където все още са силни традициите и религиозните течения да се развиват и раждат повече деца.

Но даже вече и в развитите арабски страни, вместо по 10 – 15 деца, както по-рано – днес вече са 2 – 3. Тоест забелязва се, че и те бързо се приравняват към останалия свят.

От първата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65858]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение (Ф. Франкони, учен-фармаколог, във вестник La Stampa): Полът влияе върху здравето. Това, което ефективно въздейства на мъжкия организъм, не може също така ефективно да въздейства на женския. Има препарати, които не функционират или предизвикват по-силни странични ефекти.

Целта на гендерната медицина е да продемонстрира, че сърцето, мозъкът, черният дроб, белите дробове, трябва да се разглеждат като мъжки или женски органи. Медицината трябва да взема предвид различията в протичащите в организмите на мъжът и жената процеси, определяйки тактиката на лечението и защитата на здравето.

Реплика: Според кабала, в организмите на мъжът и жената няма нищо еднакво и затова е невъзможно даже да бъдат сравнени, камо ли техните органи да бъдат използвани за кръстосано присаждане.

[62093]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение: Утвърдилото се дългогодишно мнение, че противоположностите се привличат, може да се окаже напълно невярно според новите проучвания.

Изследователи от Университета в Калифорния откриха, че хората попадат в романтични връзка само ако има подобие между двамата партньори.

Според „теорията за подобие” мъжът и жената се влюбват в подобни на тях или с подобно на тях желание партньори. Въпреки че личността и общите интереси играят важна роля, подобното се притегля към подобното, когато говорим за любов от пръв поглед.

Учените изследваха 3 000 хетеросексуални потребители на сайт за запознанства.

Най-популярните потребители се свързваха с други популярни в много по-голяма степен от очакваното. Също така, по-неизвестните ползватели предпочетоха да контактуват с други по-неизвестни ползватели.

В още едно изследване учените откриха подобни резултати, в които един партньор търси за среща друг с подобни на него качества. Изследването заключи, че хората предпочитат да избират партньори, които имат подобно на тях обществено желание.

Реплика: Кабала говори за общия закон на света: закона за подобие на формата. Сега това се разкрива и от учените.

[61354]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение: Много от хората преживяват самотата, като крайно неприятно състояние. Особено за жените то е много по-болезнено, отколкото при мъжете. Учените смятат, че самотата е като болката и глада, като приспособяваща реакция, способстваща за формирането на социалния човек.

25% от жителите на САЩ са признали, че нямат близки роднини – това явление става масово. Самотата е стресова реакция на повишената опасност. В САЩ близо 29 мил. човека живеят без семейства – това е с30% процента повече отколкото преди 25 год.

Самотните хора повече са предразположени към различни заболявания и живеят средно по-малко от останалите. Как чувството за глад ни показва, че е време да намерим нещо за храна, как болката ни кара да се лекуваме, така и чувството за самота ни кара да си търсим компания.

Хората, които са свързани в социален контакт с онези, които изпитват самота, след време също стават самотни. Излиза, че самотата се разпространява в социалните среди подобно на прозявката: достатъчно е един да проповядва самота, и не след дълго се появяват последователи, поддържащи неговото виждане, като собствено положение в обществото, споделящи неговото емоционално състояние.

Реплика: Всичките тези симптоми ще се увеличават дотогава, докато не разберем тяхната цел – да ни покаже решението на всичките ни проблеми – във заимнно поръчителство!

[61657]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение (група изследователи от Калифорнийския университет в Беркли): На хората с противоположни характери им е интересно да бъдат в една компания.

Но всъщност, в потенциалните си партньори ние търсим подобни черти на характера. И ни привличат не противоположностите, а тези, с които си приличаме. Отдавна е установено, че влюбените трябва да имат общи интереси в противен случай съюзът им е обречен на неуспех.

Анализът показал, че при насрочване на среща, хората избират „подобните на себе си“, а не противоположните. Това се отнася и до външност и до увлечения и до социалния статус и материалното положение и по популярност.

Реплика: Основен закон на мирозданието е „Закона за подобието по свойства“ (Хок иштавут ацура), в съответствие с който, подобните свойства се привличат според степента на подобието си, чак до окончателно сливане, в своето пълно подобие. Това е закон и затова е справедлив и в наши свят и във висшите светове.

[48345]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение на Associated Press: В детската градина „Egalia“ в Швеция се обръщат еднакво към децата от двата пола, не ”тя” и ”той”, а използват безполовото определение ”то”. Тази дума я няма в Шведския език, но тя се използва от жаргона на хомосексуалистите и феминистките.

За да не попадат децата под лоши стереотипи особено щателно се подбират детските книги и играчки.

Това дава възможност на децата да бъдат такива, каквито искат да бъдат, за да не се образуват бариери между мъжките и женските занимания.

В детската градина „Egalia“ чакат на дълга опашка. Задачата на учебното заведение е – да създаде търпима обстановка по отношение на лесбийките, хомосексуалистите, транссексуалните и бисексуалните. Такива приказки като „Дюймовочка“, „Белоснежка“ в градината са изключени.

Реплика: Ние всички се намираме в среда, която се нарича ”Природа”. Ние почти нищо не знаем за нейните закони, за причините и целите ѝ за нашето съществувание. Само от нашите наблюдения и знания ние виждаме, че всичко се намира в причинно-следствено развитие, и няма нищо случайно или излишно. А който не смята така, проявява своето незнание на природните закони.

Затова, на нас ни остава само да изучаваме природните закони и да ги изпълняваме – в това е залога на нашето щастливо бъдеще. Нарушаването на естественото съотношение на половете ще развие огромно страдание сред децата, когато пораснат, проблеми с половата и социалната идентификация.

[46852]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво означава, силата на получаващия да се подчини на силата на даващия? Значи ли това, че аз трябва да издигна мъжете над себе си?

Отговор: Всеки от нас трябва да издигне другия над себе си. Така аз действам относно групата, обкръжението: аз максимално принизявам себе си, ставам по-нисък от тях – (-), а от друга страна, се опитвам да получа от тях максимум величие на целта, на групата, на Твореца – (+).

Ако не се принизя, то няма да мога да получа от групата. Само малкият може да получи от големия. Значи, аз се принизявам, за да възприема от тях техните желания, мисли, стремежи, величието на висшата цел. По такъв начин аз се обогатявам. В тази степен, в която успея да получа от тях и да присъединя към себе си целия този плюс, той и ще определи моя стремеж напред. Ако аз не получавам от групата този плюс, нямам с какво да напредвам.

Аз винаги получавам желанието, с което се устремявам напред, само от обкръжаващата среда. Защото аз съм само зададена точка, нищо повече няма в нея, тя ми е дадена само за това, за да работя с обкръжаващата среда. А целият ми духовен съсъд/кли, цялата моя душа е това, което аз получавам от обкръжението, в мен самия това го няма.

И ако от обкръжението не получавам нищо, ако вървя навирил нос, и не искам нищо да чувам от тях, тогава няма откъде да се появят тези допълнителни желания, и няма да имам душа – място, където да разкрия Твореца. Това е много важно.

Същото е и относно женската и мъжката части. Мъжката и женската части трябва да бъдат настроени една към друга. Ние трябва да се принизим относно другата част, за да чуем, възприемем техните желания, и тогава ще получим от тях техните стремежи. Тоест ние трябва да се чуваме един друг, да принизим себе си, за да получим величието на целта, желанието от противоположната група.

Как да издигнем мъжете над себе си? Трябва просто да показвате на мъжката група, че вие ги възвеличавате, че чакате от тях техните постижения, че сте уверени в това, че те ще успеят да свалят звездите от небето, че вярвате в тях. Въодушевете ги – и тогава те ще бъдат способни на всичко! Както майката, която през цялото време говори на малкото дете, колко е голямо, силно, способно, умно, и по такъв начин го подтиква към правилен растеж. Това е необходимо на мъжете, защото те много зависят от женското одобрение.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45630]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Всички ние се състоим от женска и мъжка част. Как да внеса ред в своите мъжки и женски части, за да изпълня правилно ролята си по отношение на мъжката група?

Отговор: Вярно е, че всеки от нас се състои от женска и мъжка част. Ако във всеки от нас нямаше жена и мъж, не бихме могли да контактуваме един с друг. Всяка молекула, всеки атом, всяка частичка се състои от две противоположни части – иначе нямаше да съществува.

Именно благодарение на това, че в мен съществува, освен основната мъжка част, още и женска част, аз мога да контактувам и да разбирам жените. Иначе по никакъв начин не бих могъл да възприема какво е това. Разбиването на общото желание/кли, ни позволява да се състоим от противоположни част и благодарение на това да осъществяваме контакт, съединение, а после и сливане.

Затова, трябва да си представяме вътре в себе си, образа на противоположния пол, на противоположната част и по този начин, ако съм мъж, да вляза в женската част, да я разбера, усетя, да видя тези изисквания, вътрешни желания, стремежи и да се опитам да бъда по чувствителен към тях. Същото се отнася и за жените.

Жените, много често се отнасят към мъжете претенциозно и взискателно. Отношението към мъжете трябва да бъде малко като към децата, а ти трябва да се държиш като майка. Това ще бъде по-правилно, по-вярно.

Мъжът винаги се намира по влиянието на майката или съпругата. Струва ни се, че е абсолютно свободен, а в действителност това не е така. В правилното общество, първо майката, а после съпругата ръководят мъжа. Всъщност, това е правилното общество, защото жената е по-близо до природата, греши по-малко, по-уравновесена е. Аз говоря за идеалните състояния, на практика дадени ни от природата. И затова, трябва да сме по-чувствителни един към друг.

В правилната връзка помежду ни започваме да разбираме Твореца. Творецът се постига като нещо общо между нас, състоящо се от двете части. Той се нарича „Боре”, от думите „Бо” и „Ре” – „Ела” и „Виж”. Това е името на Твореца. Какво означава „Ела” и „Виж”? Постигни такова свойство и тогава ще го откриеш в себе си – това и ще бъде Твореца. А как да Го постигнем? Именно чрез общото съединение.

Затова взаимното, правилно разбиране, правилното сближаване помежду ни, за да разкрием Твореца – то и ще ни доведе до целта.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45529]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Вие казвате, че жената не привлича светлината. Тогава посредством какво се поправя тя?

Отговор: Жената не притегля светлина. Жената получава тази светлина от мъжката част и именно благодарение на жената тази светлина ражда следващата степен.

Както е в нашия свят: мъжът излиза от пещерата за да ловува, донася мамута – и има за всички храна, има какво да ядат. А жената ражда и пази домашното огнище. Това е естествената природна форма, когато има правилно движение и развитие. И трябва заедно, също така естествено да участва в нея.

Ние сме се отделили от всичко това и се объркахме в нашите отношения, затова и обществото ни е такова. Трябва просто малко да го преведем в съответствие с природата.

Никакви изкуствени закони тук няма. Кабала говори само за едно: изучавай природата, бъди в хармония с нея – и заедно с нея ти постепенно ще достигнеш нейното най-висше състояние – безкрайността, съвършенството.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45597]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Ако всички желания се променят, придобиват различни оттенъци, трябва ли да се стремя към нещо определено или трябва да усилвам желанието в онази форма, която ми е най-близка в дадения момент?

Отговор: Не. Женското желание трябва да е оформено в групово, общо, сумарно, интегрално женско желание, точно насочено към целта. Всяка жена трябва да анализира в себе си своите желания и максимално точно да ги насочва към целта – доколкото е възможно това на всяко стъпало, във всяко състояние, в което се намира.

Но след като тези желания, по принцип са формирани, те трябва да се усещат от мъжете. И те несъмнено ще ги усещат – мъжете са така устроени, че постепенно започват да чувстват женското желание. Това е като в семейството: жената може да не каже на мъжа нито дума, но той чувства как тя, мълчейки го притиска, сякаш посочва, желае, чака нещо от него.

Той усеща това и няма да се успокои, докато не напълни нейното желание – по какъвто и да е начин, той е длъжен все пак да го разреши. Това трябва да усещат мъжете от жените, а жените през цялото време трябва да искристализират в себе си все по-ясно желание.

От 2-ия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45532]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→