Въпрос: Ние изобличаваме егоизма като източник на всичките ни беди. Но всъщност, какво лошо има в това да се погрижиш за себе си? Та нали това ни е естествено, фундаментално свойство?

Отговор: Трябва да разбереш, че ако през цялото време се грижиш само за собствената си изгода, то в действителност вредиш сам на себе си, самоограничаваш се и не постигаш никакъв успех.

Тук се крие такъв момент, който човек трябва да почувства. Наистина, има хора, на които им се иска ”да излязат от себе си”, от своята ограниченост. В тях живее стремежът ”да излязат извън тялото” да разширят хоризонта и да видят света: ”За какво е той и защо? Какво има още осен този живот?”

Не на всички е свойствен този порив, но днес, когато целият свят страда, трябва да се обяснява на хората, че единствената възможност да се спасим от бедите е да се обвържем в добър възел с обкръжението. В противен случай се разрушават семейните отношения, отношенията в държавата и в света. Никой не получава удоволствие и всички страдат.

Основното: заради такива развалени отношения ние не можем да се подсигурим дори с хляба насъщен. Хранителната система, климата – всичко се разрушава. Същото е и в семейството, ако са развалени отношенията – нищо не работи.

Въпрос: Но защо, заради това аз трябва да престана да се грижа за собственото си благо? Всички създания в природата се стараят да подобрят и обзаведат живота си. Нима това елементарно устремяване лежи в основата на проблемите ни – например семейните?

Отговор: Да допуснем, че семейните отношения са се влошили. Хладилникът е почти празен, планина от мръсно пране – всичко е с главата наопаки. Почти същото се случва и в света: отсъстват правилни и добри взаимоотношения и всичко се погубва. Едната половина от човечеството изхвърля тонове храна на боклука, а другата умира от глад. Милиарди се харчат за здравеопазване, но въпреки това, едва ли не всички сме болни от нещо.

Ясно е, че така не може да се продължава повече. Затова съпружеската двойка идва при нас на курсове, готова е да се промени, и ние им обясняваме, че от грижа за себе си трябва да се премине към грижа за ближния – в дадения случай, за съпруга/ та.

”Всички престъпления ще бъдат покрити от любовта” – този принцип се реализира егоистически. Никой не изисква от човека да се откъсва от своя егоизъм – трябва само над него да се построи новото отношение към онова, което е извън него: към партньора, към другите хора, природата, екологията и т.н.

Светът трябва да се възприема ”кръгъл”, интегрален. С други думи казано, онова което се намира извън твоето его, започни да възприемаш като свое – подобно на майката, грижеща се за своята рожба. И тогава ще ти бъде добре.

Цялата работа е в това, да използваме своя егоизъм по-мъдро и по-вярно, но без да се отърваваме от него. Съпрузите искат егоистично да преуспеят в живота  и продължават да се придържат към тази линия. Променя се само подхода към работата: В светлината на онова, което се случва в света и в семейството, има само една методика – да се издигнем над егоизма и да го използваме в обратна посока. Разглеждай партньора, като огледало на собствените свойства и съответно, задействай своя организъм обратно. Тогава вместо злото начало, в теб внезапно ще се появи доброто.

Основното тук е  да създадем ”инкубатор”, т.е. правилно обкръжение. Ако човек живее в този ”парник”, други усилия няма да му са необходими. Със своето въздействие средата ще възвишава в неговите очи грижата за ближния и ще му задава вярното направление. Тогава този подход към живота ще стане естествен за него. Така детето лесно приема нравите на своята компания. Да, тук има някои сложности: например, съпружеската двойка се нуждае от ”преформатиране”. Обаче тези промени ще преминат относително леко и приятно, като оздравяване в санаториум.

Разбира се , че човек сам трябва да участва в процеса – с чувство и разбиране на добра воля. Неговата поддръжка е необходима, той не може просто да дойде и да каже: ”реконструирайте ме”. Но така или иначе, той е в силата си да се съгласи и нищо свръх човешко не се изисква от него.

От 32 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[83851]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Семейството само по себе си представлява удивителна лаборатория, предоставяща множество материали за опити. Егоизмът постоянно расте и поставя пред нас все нови задачи, а ние сме длъжни всеки път да проявяваме все повече изобретателност, да ставаме все по-силни и по-умни.

Как да направим това? Тъй като ставаме все по-слаби, забравяме за главното и във всеки момент можем отново да паднем от стъпалото на любовта на стъпалото на ненавистта. Ние не сме способни да действаме против змея-егоизъм, както Адам и Ева. В нас няма сили за това.

И затова са ни нужни други такива двойки, обезпечаващи ни подръжка и пример. Двамата ще гледаме тях, ще гледаме как те си помагат един на друг. А те ще ни обясняват, ще участват, ще споделят опита си.

В тези рамки ще провеждаме семинари между двойките, всяка от които съставлява единно цяло. Като минимум са достатъчни пет двойки, пет „единици“, работещи един пред друг, стараещи се да се укрепят един с друг, споделящи си опит по подемите и паденията. Уважаваме ги за успехите и самите ние им даваме пример според принципа „Човек да помогне на ближния си“.

Установяваме взаимовръзка между двойките и строим съобщество, съставено от „единици–диполи“, в които плюс и минус са споени в едно. Тези семейни клетки започват да се обединяват помежду си и стават орган на общото тяло под название „човечество“.

По-нататък изискваме това обществото все повече да се разширява и да ни поддържа. Тъй като с нарастването на егоизма си, се нуждаем от все по-голяма подръжка. Затова е казано: „в многочислеността на народа е величието на царя“. Такова обединение е силно именно поради многочислеността си. Но според това, как расте съобществото, преминаващо през тези изменения, всеки в семейството става качествено силен, благодарение на което можем да се издигаме все по-високо и по-високо над своя егоизъм, издигаме се в любовта. По такъв начин размерът на обкръжението определя висотата на свойството любов, интегралната връзка, която достигаме.

А освен това, връзката между двойките ни предава усещане за ново общество. Става дума вече не просто за двойка, преживяваща в дома си и решаваща своите вътрешни проблеми. Тук излизаме на ново ниво на живот, извън семейните рамки и действително виждаме как всички наши двойки се превръщат в ново общество.

При това обществото живее по същите тези закони, както и задружното семейство: двойките по същия този начин проявяват участие една към друга. Вече не търсим недостатъци в чуждото съпружество, не гледаме един на друг с пренебрежителна насмешка. Напротив, виждам недостатъците в другите поради своя егоизъм, действащ в дадения случай не на семейно, не на лично, а на социално ниво. Това вече е системен егоизъм.

Заедно със съпруга ми ние се явяваме като една клетка, едно цяло, а с другата двойка, сме като две клетки, вече се намираме в обществени отношения. Така излизаме на ново ниво и формираме единство между всички двойки, докато не се сплотим в орган на общото тяло. Сега между нас цари взаимно разбиране, умеем да си отстъпваме и да си даваме един на друг пример по преодоляване. Всички заедно държим един на друг, и тази взаимна поддръжка се нарича „поръчителство“.

Такъв накратко е пътят на новото семейство към новто общество.

От 32-а беседа за новия живот. 11.07.2012

[83565]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорихте за отношенията между мъжа и жената, вие описахте „огледалния принцип“, съгласно който в партньора виждам собственото си отражение, доколкото излъчвам върху него собствения си егоизъм. Какво означава това? Ако ми се струва, че мъжът не ме цени – излиза, че аз сама себе си не ценя?

Отговор: Защо искате от него по-голямо признание? По същество, Вашият егоизъм иска такова напълване. Какво печелим, ако се издигнем над егоизма и не предевяваме такива изисквания?

Първо, благодарение на това, няма да страдаме от недооценка от страна на партньора.

Второ, по такъв начин ще придобием ново свойство. Над изискванията за уважение и власт ще се разкрие противоположния аналог: преодолявайки някое егоистично свойство и издигайки се над него, получавам обратното на него свойство. Това ми позволява да придобия ново средство, ново отношение към света.

Например, ако по-рано съм искал от партньора внимание и уважение, то сега ставам по-скромен в своите претенции. Тъй като вече разбирам: ако погледна обективно, той проявява напълно нормални отношения към мен – просто собственият ми егоизъм е повишил нивото на очакванията. Така че, хайде да си отстъпваме, да съкръщаваме егоистичните си изисквания.

Аз искам от партньора си внимание, участие, изпълняване на обещанията, искам да пресека неговите безкрайни „престъпления“ в това, което се отнася до домакинството, пренебрегването на интересите ми, отсъствие на знак на любов и грижа. Защото с годините мъжът все по-рядко звъни, за да узнае как съм, как я карам, все по-малко се грижи за жената. Така че, ако намаля своите претенции, ако не си водя сметка на обидите и работя усилено над себе си, доколкото за мен това все пак е много важно – тогава анулирам предишната изкривена връзка между нас.

Издигам се над завишените изисквания и се отнасям към партньора си с любов, като майка към детето си. Дори ако от негова страна има „криминалност“ независимо от моите страдания – аз се държа за принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления.“

Как при това помагам на партньора си, отчитайки, че и той се е включил в рамките на нашия курс?

Давам му пример, а също предизвиквам в него готовност за такова ответно отношение. Излиза така, че тук вече се крие покана за нов живот. По същество откривам себе си, за да получа от партньора си ново отношение. И проверявам това отношение не егоистично – напротив, тук е важно това, че и двамата взаимно развиваме нашите отношения над егоизма и се поддържаме един друг. Със своя пример помагам на партньора да се издигне над егоизма. Аз прилагам старание, беседвам с него за това, колко хубав ще бъде животът ни, ако се издигнем над своите естествени, неизменни, егоистични пориви. А като резултат, взаимният пример и взаимната поддръжка ще ни водят към подем.

Нещо повече, всеки от нас и на света сега гледа правилно, здраво, с готовност за отстъпки. Отново и отново виждам света в сравнение със себе си като нещо съвършено. Новият поглед ми позволява да го разглеждам като съвършена природа. Работата вече не е само в партньора – целият свят става мое огледало.

Това е нещо като психологически тренинг, психологически метод от висш порядък, позволяваща да издигне човека към ново възприятие на реалността, на света, семейството и взаимоотношенията с партньора – възприятие, което не сме имали по-рано.

Разбира се, отначало трябва да се упражняваме в семейството, а като резултат да построим нов свят, нови взаимоотношения.

И тук е необходима взаимност: и двамата трябва да разбираме, че представляваме нещо като малка „лаборатория“, в която двама егоисти се стараят да използват правилно развиващия се в тях егоизъм. В нашето поколение той е нарастнал толкова, че разрушава всичко, а ние искаме да го използваме като лост и над него да построим здрави отношения, които да позволят животът да продължи. В противен случай ни чака разруха.

От 32-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[83478]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Днес много се говори за това, че жената е унизена, потисната и т.н., но не е прието да се казва, че мъжът също представлява жалка гледка.

От една страна, той всъщност е онеправдан в семейството, няма роля там. От друга страна, трябва да обезпечава семейството и да носи всичко необходимо. Но това необходимо е станало такова, че вече малко от мъжете могат да удовлетворят тази потребност. А и кризата води мъжа до там, че даже това, което по-рано е можел, вече не е в състояние да направи. Като следствие, той започва да е груб, свадлив, да бие жена си и т.н.

Отговор: Намираме се във взривоопасно състояние. Затова този въпрос трябва да се решава комплексно, интегрално: да се откриват курсове към университетите, чрез телевизията, чрез домовете на културата, вечерни курсове и др.

Тоест трябва да просвещаваме! Първо, да просветим жената, защото чрез нея просвещението ще отиде по-нататък. Второ – да решим този въпрос заедно с мъжете, които трябва насила да „закараме“ на курсовете.

Трябва да повдигнем човека от животинското ниво на нивото „Човек“, защото днес той представлява жалка гледка.

Жената е по-приспособена, по-способна и готова за промяна, защото има майчин инстинкт, силна тяга към живота, към това с всякакви средства да се задържи на повърхността. Като цяло, тя е силният елемент, а мъжът – слабият, и той трябва просто добре да се организира.

Не трябва да има безделници. Ако човек не работи, той ще учи. Ако работи, трябва все пак допълнително към това да учи, да допуснем по местоработата.

Всички трябва да минем курса за интегрално образование и възпитание. Без това нищо не може да стане. Това трябва да стане държавна програма. Даже ако тя изисква влагане на някакви пари (не мисля, че ще са големи), тя ще ни даде такъв мигновен икономически ефект във всичко, което става в обществото, че това ще е много пъти по-изгодно от всички загуби.

Най-главното е да накараме хората да идват и да се занимават, да се учат, да не чакат. Но това, безусловно, трябва да се съпровожда с широка медийна кампания, рекламираща методиката на интегралното обучение като национална държавна програма. И по принцип, това по никакъв начин не застрашава властите – те могат при това спокойно да продължат да управляват, защото ние говорим само за възпитание на обществото.

От беседите за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82715]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено жената в семейството настоява на своето, но мъжът също иска да докаже правотата си. Конфликтът започва от нещо дребно и завършва с развод. Как да се намери компромис между мъжа и жената?

Отговор: Преди да се реши конфликтът между мъжа и жената – дайте им възпитание! Как може с това, което имаме днес, да решаваме конфликтите? Виждаме, че нищо не се решава.

Докато не ги „прекарате“ през курсове за интегрално възпитание, поставяйки пред тях най-твърди условия: те трябва да преминат през тях, иначе няма да получават помощи и различни облекчения – невъзможно е с който е да се реши каквото и да е, защото всичко ще се решава по старому.

Ако искате да преустроите обществените и семейни отношения, то за това трябва да измените хората, техните взаимоотношения. А как могат да бъдат изменени отношенията, ако не се изменят техните изпълнители? Та те ще си останат на своето. Разбира се, можете да им окажете натиск и тогава може външните отношения и да не се проявят в толкова експресивен вид.

Започнете постепенно да просвещавате хората, да им обяснявате в какво се състои системата. Включете ги в кръгли маси, в обсъждане помежду си.

По време на кръглите маси постепенно ги издигайте над решенията на проблемите, издигайте ги в общност, в мечта, играйте с тях като с деца, разкрийте във всеки от тях детето. Тъй като всички те потискат всичко това във себе си, нарочно се държат като хулигани, за да не проявят себе си – това е инстинкт за защита.

От беседа за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82859]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как да построим интегрални отношения в семейството? Какви свойства и признаци са характерни за мъжкото и женското поведение от гледна точка на интегралността? Или в интегралната методика няма такова определение?

Отговор: Съществува това, което е дадено от природата. Колкото и да се старая, аз не мога да бъда жена: нито в почистването, нито в прането, нито в гладенето, в приготвянето на храната, нито пък във въвеждането на порядък в дома за 10 минути – на мен това ще ми отнеме 5 часа и пак няма да има порядък. Природата не е дала на мъжа такива навици, такова отношение, движение към всичко, което се нарича дом.

Това е женска работа, женска част, женска площадка. Жената трябва да бъде стопанката в дома. Тя трябва да се чувства хазяйка, да чувства, че това е нейно.

Недостигът на възпитание в наше време предизвиква абсолютно друго отношение към дома, към семейството, но по принцип грижата за дома по природа е дадена на жената. Можете да видите при животните – който и да е мъжки индивид след съвмешателство си тръгва, а женската ражда, занимава се с малките, облизва ги, кърми ги, извежда ги на лов, учи ги как да станат големи и ги пуска в света. Това се наблюдава при всички. Така е устроена природата, освен може би през определен период, характерен, например, за птиците, когато те заедно мътят птиченцата.

При хората всичко е устроено така, че мъжът да се занимава с изкарване на прехраната, а жената – с грижа за домашното огнище. Неизбежно е! Колкото по-близо сме до природата, толкова по-комфортно ще ни бъде, по-удобно, толкова по-силно ще е съгласието между нас. Все едно, тези свойства са вътре в нас и няма как да ги потиснем в себе си. Каквито и мутанти да сме, все едно, в нас остават природните инстинкти и никакъв Холивуд, унисекс и прочее модни влияния няма да помогнат!

Затова всяко нещо трябва да бъде поставено на мястото му и да се говори за относителност на правата и задълженията на мъжете и жените. Ако не го направим, няма да има нито семейства, нито въобще друго освен отрицателна демография.

Така че, трябва да приключим с това веднъж завинаги и да не играем по свирката на различни партии, които искат да се доберат до правителството, защото са толкова оригинални и искат такива правила за тези и онакива за другите.

Аз не съм за ограничаване на правата и не съм за потискане на едните за сметка на другите. А за това, във всеки един случай да се учим от природата и да бъдем максимално подобни на нея. Това първо.

Второ. Нашият пасианс се нарежда по следния начин: за мъжа – основното е заплатата, за жената – семейството, възпитанието, децата. Неизбежно е! Виждаме, че ако жената не се занимава с това, то никой не се занимава с това! Излиза така, че следващото поколение ще е още по-лошо от сегашното. Значи трябва да направим така, че жената да е свободна – да не е заета, а напротив, свободна.

Не я заключваме сякаш тя се намира в домашен манастир или в замък. Напротив, тя трябва да се учи, да посещава университета (без значение на каква възраст е, даже и през целия живот), да премине през различни курсове, които да я просвещават постоянно, за да стане просветителен елемент за децата и мъжа. Тоест мама, майка, която се чувства като истинска стопанка в дома си, като истински стълб в семейството, от който цялото семейство получава знания, отношение към живота, възпитание и прочее.

Защото мъжът винаги се намира под въздействието на жената. Кой не се вслушва в жена си и тайно не се бои от нея? Защото всичко идва от майката – ние разбираме собствената си психология.

Затова е много важно постоянно да издигаме жената, да я просвещаваме, да я напълваме. И чрез нас това напълване ще премине вече към останалото общество. Тоест тя трябва да взема най-активно участие както в собственото си развитие и обучение, така и в обучението и възпитанието на членовете на семейството.

Ако не извършим такава революция, то ще загубим семейството, децата, демографското общество и т.н. Можем да направим всичко това чрез жената. За това е нужно само малко участие на средствата за масова информация. Трябва да бъде не само правителствена, но и световна програма.

От беседата за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82718]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съвет (Journal of Social Psychology): Трябва по-често да си казваме думи на благодарност един към друг. Продължителността и характера на отношенията зависят от чувството за самоуважение на партньора. Без да чакате другия, опитвайте се да фокусирате вниманието си върху положителните аспекти във вашите взаимоотношения. Като благодарите, вие предизвиквате признателност у партньора си. Разривът във взаимоотношенията започва с усещането, че мястото на партньора до теб се приема за даденост.

Колкото повече в действията на единия партньор е изразено разбиране, грижа, подкрепа – толкова по-често другият изпитва чувство за собствена значимост и толкова повече удоволствие има за двамата партньори в техните отношения. Доближаването до патньора по време на разговор, погледи, леки докосвания – са външен израз на благодарност.

Коментар: Няма нищо ново в тези съвети. Само как да преодолеем гордостта, как да влезем в чувствата на другия, да не мислим за собственото си напълване, а за неговото напълване с добро? Как да превърнем егоистичната любов в алтруистична? – Това трябва да се научи в краткия курс по Кабала – в действителност, това е методът за поправяне на нашата природа – от получаване на отдаване!

[81716]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес семейните отношения като такива не съществуват.

Даже ако има семейство, то всеки вътре в семейството се чувства като отделен елемент, независим от своя партньор. Освен това, децата се чувстват независими от родителите или, в краен случай, много искат да бъдат такива. И родителите не желаят особено децата да ги обременяват. Всички ние, под властта на егоизма, по неволя сме разрушили отвътре семейните устои, така нареченото изграждане на дом.

Затова е необходимо да направим нещо заради нашето бъдеще. Ако днес до 70% от младите хора не искат да встъпват в брак и да имат деца, то ни очаква не много розова перспектива. Не говоря за това, че няма да има кой да изхранва застаряващото население – сега вече се сблъскваме с това, особено в Европа.

Трябва да върнем на хората очарованието на семейния живот, защото днес това напълно го няма! Всичко се прави по неволя: жените все още искат да имат деца, а мъжете са пасивни, те въобще нищо не искат.

Интегралното възпитание разказва на човек за връзката между хората, довежда го до връзка с останалите. Изведнъж той започва да усеща нежност, любов, някакви чувства към другите хора, започва повече, отколкото преди да чувства всички. А днес хората напълно престават да се чувстват един друг, достатъчно им е да общуват чрез sms-съобщения.

Интегралното възпитание предизвиква в човека добри чувства по отношение на другите, възбужда в него своеобразен сензор на обратните чувства: той става по-чувствителен към това, как се отнасят към него останалите, как той самият се отнася към сближаването, към отдалечаването. Започва да реагира на това по-чувствително и по такъв начин в него се пробужда загубеното от егоизма усещане на необходимостта от другите хора. Той ще чувства, че в това се намира източникът на топлина, радост, успех, увереност, а не в това, че ще се затвори в своята квартира като в раковина, ще обезпечи себе си с пенсия, със здравеопазване, още с някаква програма и всичко ще бъде нормално.

Потребността от топлина, от съчувствие, от взаимно общуване, което култивира в него интегралното възпитание, ще го доведе до това, че отново ще пожелае да създаде семейство.

От беседа за интегралното възпитание, 22.05.2012

[80703]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Неразбираемо е защо в съвременния човек, който не иска да има деца, изведнъж се появява такова желание.

Отговор: Именно благодарение на това, че създавайки връзки на любов, въпреки изолацията и отблъскването, ние се съединяваме с целия свят и започваме да разбираме каква вътрешна сила е заключена в тези отношения. Виждаме колко ни напълва отдаването на другите хора.

В резултат, жената ще поиска да постигне същите отношения с мъжа – с един конкретен мъж, а не с някой от случайните срещи, както става в наше време. Така ще създадат взаимна връзка и ще съградят семейство, но вече на духовно ниво, а не заради биологични или сексуални усещания.

И в такова семейство те ще почувстват, че могат да направят добавка на едно още по-високо ниво, защото човек се учи да се съединява със света.

Винаги сме живели егоистично: егоистично получавайки или егоистично отдавайки. Но полека целия свят се ориентира към алтруистични намерения: отначало към отдаване заради отдаване, а след това и към получаване заради отдаване. Осъзнаваме, че има смисъл да достигнем до такова получаване, че още повече да увеличим нашето отдаване.

Сега изглежда недостижимо, но съгласно скоростта на нашето развитие това бъдеще се приближава много бързо. Разбира се, невъзможно е да се разбере докато, човек не се промени. Но  променяйки се всеки път по малко, започваме все повече да разбираме степента, на която се намираме, та и над нея.

Мисля, че според степента на поправяне, човек става все по-интегрален и свързан с останалите, отнасящ се към другите с любов, отдаване, взаимно разбиране и поръчителство. В същата степен се променя и неговото отношение към противоположния пол, към жизнения спътник, към семейната връзка, към децата.

Нали ние още никога не сме усещали какво означава любов! Действали сме съгласно своите природни инстинкти и спрямо тях сме си избирали най-подходящия партньор. Но чак след като се научим да обичаме над своя егоизъм, ще можем да се сближаваме на основата на вътрешното чувство.

Природата ни задължава да установим тези глобални отношения за целия свят. Тогава и на противоположния пол ще гледаме не на животинско, телесно ниво, в което семейните рамки вече са се разрушили. Ще влизаме в семеен съюз на по-високо, духовно ниво и ще създаваме други връзки чрез взаимно отдаване.

При това взаимно отдаване в мен ще се появи ново отношение към съпругата, а и в нея към мен, така, че между нас ще възникне връзка, за която е казано: „Мъж и жена – Творецът се разкрива между тях“, тоест особена връзка. И вече благодарение на нея  ще започнем да мислим за деца. Това е съвършено ново семейство, не се връщаме към това, което е било, а издигаме нашата връзка от материалното, телесно ниво – на нивото на душите, духовното.

Семейството остава в този вид: мъж, жена, деца – но смисълът и целта на неговото съществуване стават съвсем други.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77087]

Filed under: Възпитание, Духовността на жената, Мъжът и жената - 1 коментар →

Анкета на Gallup: Без семейство няма нито щастие, нито пари – така смятат американците. Семейните са по-доволни от живота си, отколкото неженените – съжителстващи или разведени. Разведените и разделилите се хора се чувстват най-зле от всички. Семейните не са само по-щастливи, но са и по-богати. Бракът – е пряк път към щастието и богатството.

Реплика: Според Кабала, брачната институция е основа за устойчиво развитие и съществуване на човека, която го защитава от стреса и създава особен вид вътрешна стабилност. През всичките векове кабалистите дори не са приемали неженените за ученици, считайки, че който не е женен е смятан за недоразвит, най-малкото, социално недоразвит, което не му дава възможност да реализира напълно себе си в този свят, за което точно е предназначена Кабала.

[78902]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→