Въпрос: Бихте ли дали пример за конкретни поправени семейни отношения? Макар че аз наистина не разбирам.

Отговор: Например, на жената й се струва, че мъжът й не я подкрепя, и тя се чувства самотна. Но тя трябва да се отнася към него така и да говори така, сякаш чувства на 100% неговата подкрепа. Вместо да се обижда, че той не я подкрепя, тя му благодари за това, че неговата подкрепа й помага много.

И какво ще отговори мъжът на това? В началото ще се изненада, защото той смята, че тя ще му устрои скандал. Той смята, че тя просто се шегува. Но това не е просто всичко обърнато наобратно, а противоположност на обратното, точно обратното… Защото тя вижда слабостите ти, поставя ги върху себе си, а на теб ти казва това, което действително би видяла в теб, ако не й пречеше нейният егоизъм.

Въпрос: Не ми е ясно как така мога да казвам обратното на това, което чувствам?!

Отговор: Трябва да разберете, че ние не виждаме света – ние виждаме само себе си! Всеки човек има филтър на очите си, през който преминава само това, което е добро или лошо за него. Всичко това е, за да мога да се отдалеча от вредното за мен и да се приближа към полезното. Така че, виждам света избирателно.

За мен е непознат и неизвестен реалният свят, който съществува извън мен, от другата страна на дланите ми, с които закривам очите си. Аз не го разбирам и нищо не знам за него. Той ми се представя такъв, какъвто го рисува моето егоистично желание.

Ако започна да възприемам това егоистично желание като свой враг, а светът искам да видя добър, то ще поискам да махна тези егоистични, криви очила. И за всичко, което виждам като лошо, ще ти говоря като за хубаво. С това не те лъжа, тъй като се отнасям към теб като майка към детето си, и ми харесват всички твои качества.

Такъв ще те видя, когато снема егоистичните очила, защото извън мен съществува само съвършен свят.

Въпрос: Но тези криви, критични очила са все още на мен?

Отговор: Но ти искаш да видиш това, което се намира зад тях, да се издигнеш над своето знание. В тези лещи е споен твоят природен, естествен егоизъм. И затова ти гледаш през тях своята половинка и виждаш в нея само недостатъци.

Ако това са нормални очила, ти просто би ги свалил и изхвърлил – но тези лещи са имплантирани в теб. И затова трябва да считаш всичко лошо за добро, тъй като помниш, че гледаш през криви очила.

„Любовта трябва да покрие всички престъпления“ означава, че няма да остане престъпление, а вместо тях ще има само любов. Ти обичаш всичко, което е в твоя партньор. Просто не забелязваш в него никакви недостатъци, поради факта, че този навик се превръща във втора природа. Опитвай се с всички сили, докато не ти стане навик!

Нека решим, че от този момент нататък ще се държим в дома си така, сякаш сме идеални и между нас няма никакви противоречия. Сякаш наистина искаме да направим един за друг максимално добро и да бъдем като едно тяло. И не физически, в леглото – а душевно, вътрешно. След много такива упражнения ще видиш как изведнъж това започва да се материализира.

Но разбира се, това не може да се направи без обществен натиск от обкръжението. Вие никога няма да излезете от този безкраен семинар, вие сте винаги в него. И тогава изведнъж ще видиш как природата вътре в теб и извън теб започва да се променя. Светът ще ти се стори друг, а и ти самият, и отношенията – всичко се променя. Както е казано: „Видях обратен свят“.

Това изглежда като психологическо упражнение, но в него има много голяма дълбочина. Нуждаем се от колективната сила, която ще ни въздейства и ще ни помогне да започнем такива тренировки. Но тук има едно много важно условие: преподавателят в такава група трябва да бъде от обществото на „Бней Барух“.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[85259]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какви са двата източника, върху които трябва да работя в семейните отношения?

Отговор: Моят източник е моят егоизъм, моите желания. Източникът на жената са нейните желания, свойства, мотивация: вътрешният свят. Аз трябва да се издигна над вътрешния си свят и да придобия нейния вътрешен свят, за да се окажат вътре в мен тези два свята.

Аз придобивам нейните желания, за да ги напълня – това се нарича любов. Издигайки се над егоизма си, аз трябва да напълня нейния егоизъм. И тя прави същото нещо за мен, ние работим взаимно. Благодарение на това се издигам над своята природа, освобождавам се от робството на егоистичното си желание и започвам да работя за благото на другите.

Но когато наистина изляза от своя егоизъм и поискам да се приближа към отдаване на ближния, откривам проблем в това. Отначало, за кратко време, все още може и да се получава, а после ще почувствам, че дори и при цялото си желание не мога да го направя. Това е нещо нереално. И какво да правя? Да захвърля всичко и да се върна към нормалния си живот или да се опитам да разреша този проблем?

Преди всичко, трябва да реша дали да продължа по този начин или не. Ако чакам и се бавя, виждам, че животът ми е все по-лош и ме кара да вървя по този път, т.е. да надмогна себе си и да се съединя с ближния.

Това е точно ситуацията, която наблюдаваме днес в света със световната криза. Защото не искаме да се съединим, не искаме да се издигнем над егоизма си. Занимаваме се с протекционизъм, всеки мисли само за себе си. И така виждаме, че животът ни се влошава все повече и повече. И това ще продължава толкова дълго, докато не ни остане никакъв избор и след всички удари и дори световни войни, природата ще ни доведе до точката, където или ще унищожим себе си и в мащабите на семействата, и държавите; или ще се издигнем над егоизма си.

Но откъде да вземем сили за това, нима можем да победим природата си? Какво да правим? И тук отново виждаме един много добър пример от нашия свят. Да кажем, аз искам да отслабна и постъпвам в общество, страдащо от затлъстяване, което се нарича „Стопани на теглото“.

В него, освен разговори, няма нищо друго. Но главното, което те тласка напред, е обществото, което започва да оценява отслабването. Всички говорят само за това, кой колко е отслабнал, и си разказват един на друг. Аз слушам всичко това и се срамувам от своята пълнота. Впечатлявам се от техните успехи и това ми дава сила, защото мнението на обществото, на обкръжението ми въздейства.

Ние, хората, сме устроени така, че сме уязвими към общественото мнение. Човек е готов да се самоубие, да върши какви ли не безразсъдни действия, само за да спечели одобрението на обществото, да постигне слава и почести, да стане герой в техните очи. Уважението към него е по-скъпо от живота му.

Човек може да бъде докаран до самоубийство, ако е обграден от такова общество, което да му внуши такава идея. В интернет има подобни сайтове за самоубийства, които довеждат човек до състояние, когато той решава, че наистина си струва да го направиш. А в началото той не е мислил за това.

А всъщност самоубийството е най-неестественото нещо за човека, вървящо против своя егоизъм. Но общественото мнение е по-силно от егоизма ми и аз не мога да направя нищо с него. И човекът отива на смърт, защото обществото има неограничена власт над него. Няма такъв човек, когото обществото да не може да застави да прави всичко, което то поиска.

От това е ясно, че ако искаме да изградим връзка между нас, но нямаме сили за това, ни трябва подходящо обкръжение. И нищо повече не е нужно. Имам нужда от обкръжение, което да ми внуши, че освобождавайки се от егоизма и съединявайки се с ближния – това е най-достойното и велико нещо, което ме превръща в изключителна, уважавана от всички личност, което ме прави човек.

Трябва да получа почит и напълване от обкръжението, да се почувствам над останалите. Това изглежда е егоистично напълване, защото аз се издигам над останалите. Но вътре в това егоистично напълване е затворена мисълта, която ме убеждава да се освободя от егоизма си. Това се нарича „помощ от притивоположното“ – моят егоизъм започва да работи срещу себе си.

Аз самият съм просто егоист, в мен няма нищо друго освен егоизъм, на 100%. Но ако аз прекарвам егото си през обществото, то може да го засегне толкова много, че да поискам да се измъкна от това и да бъда над него.

Виждаме, че всички наши самостоятелни опити да се издигнем над егоизма си и да постигнем красиви семейни отношения завършват с неуспех. И тогава се оказваме пред необходимостта от организиране на общество, което да ни помогне в това. Да го наречем „Стопани на семейството“, по примера на известните „Стопани на теглото“. От такова общество можем да получим одобрение, сили, т.е. поддръжка в този път.

В крайна сметка, всяка двойка започва да живее като двойка гълъби, дотолкова обществото им внушава, че това е начинът да се живее. Мнението на обществото ще повлияе на всички, само трябва да го организираме правилно. Това е единственият лост, единственото средство, което имаме. Ако създадем обкръжение, което да ни влияе, то ще успеем. А ако не – няма.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[84828]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Първоначално е само решението за организиране на обкръжение, в което всеки да може да се зарежда с гориво за работа над знанието, т.е. егоизма. За целта са необходими няколко семейни двойки и започваме работа с тях: упражнения, дискусии.

Точно както хората влизат в общество за отслабване, като нямат идея как да го направят, а само огромно желание. Така и тук, ние се събираме в групи по 10-20 човека и си влияем взаимно. От това, всеки усеща сила, важността на целта, натиск.

Ние сме обединени от една обща цел – да изградим добри семейни отношения. Всички двойки търсят семейството ти и ви предават сила да се удържите над взаимния егоизъм – във взаимна любов и отдаване. Те винаги ти предоставят енергия, значение, предоставят ти всички средства, за да останеш над егоизма.

Колкото повече двойки са в тази група и колкото по-силни са те – толкова по-добре. Но също така е важно доколко те са свързани един с друг.

За сега все още не сме осъзнали, че нашата природа е основна пречка за добър живот. Ако все още не разбираш какво е твоят егоизъм – попитай съпругата си и тя ще ти каже кой си ти. Точно така, както ти можеш да и разкажеш за всички нейни недостатъци.

Но тези недостатъци, които всеки иска да изправи в другия – това е собственият му егоизъм. Защото виждаме в партньора си негативните качества на собствения си егоизъм като в огледало. Всичко лошо, което виждам в противоположната страна – принадлежи на мен, извън всякакво съмнение. Дори да съм сигурен, че такива качества са ми напълно несвойствени, а противоположната страна ги е получила по наследство от майка си или от баба си, но това са все мои собствени недостатъци.

Въпреки това разбираме, че нямаме избор и трябва да се отървем от своята критичност – да се издигнем над нея, над всичко негативно, което виждаме в партньора. И той прави същото за мен, издигайки се над своята критика и ние се отнасяме един към друг като към пълно съвършенство. Моята двойка – това е истинският идеал и единственото ми желание – да изпълня всички нейни желания, готов съм да направя всичко за нея. И тя иска точно същото – да направи всичко за мен.

Ако имаме подходящото гориво, ще реализираме всичко това. И тогава няма да изискваме един от друг доказателства за робска преданост от сутрин до вечер. Напротив, виждаме, че благодарение на своята любов почти нищо не искаме един от друг. Радвам се сам да направя всичко за моята съпруга и тя за мен. Оказва се, че ние се радваме на най-малките, най-простите неща, получавайки от това огромно, взаимно удоволствие.

Нямам нужда да купувам скъпи подаръци – достатъчно е вътрешното чувство, което ни изпълва и напълва така, че повече нищо не ни е нужно. Чувстваме се като младоженци, готови да живеят в малко жилище, в най-скромни условия, само за да са заедно. Това означава „всички престъпления покрива любовта“.

Няма такова нарушение или недостатък, които да не могат да бъдат напълнени с любов.

От 33-та беседа за новия живот, 12.07.2012

[84987]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Вие съветвате в семейните отношения да се издигнем над гнева, над раздразнението си. Но затова трябва да владея емоциите си, а аз чувствам, че емоциите ме завладяват, а не братното. Как да ги контролирам така, че да се издигна над тях?

Отговр: Тук всичко решава навикът. Можем да го направим, ако виждаме външни примери и ако моят партньор, т.е. съпругът ми, към мен излъчва вълни в този диапазон.

Нашите отношения трябва да отидат на такава, постоянна вълна, така че да се държа винаги над своето его. Чрез тези упражнения искам да стигна до такава ситуация, когато ще започна да се отнасям не само към най-близкия за мен човек, съпругата си, но въобще към всички останали с такава любов, сякаш към самия себе си. И така достигаме до магически, райски живот.

Виждаме, че природата изисква това от нас, като ни устройва целия този фарс, в който живеем днес. И тук, всичко зависи от обществената подкрепа, която да е колкото може по-силна. А също и от подкрепата на моето малко, много близко до екип – семейство.

И когато се отнасяме така един към друг, ние не просто играем и се преструваме. Да не би като изливаме гнева си един върху друг, да означава, че се държим по-естествено, а не фалшиво? Да не би това да помага за подобряване на отношенията? Да, аз изпускам парата, но какво от това? Много по-добре е да разберем какви претенции има в нас и заедно с това да се държим над тях, като треска, носеща се по вълните, която непрекъснато се издига и спуска заедно с тях. Вълните шумят, издигат се и стихват, а треската плува по повърхността на водата. Ето така трябва да се чувствам. Аз чувствам всички свои природни склонности, желания, гняв, гордост, завист, амбиция, перфекционизъм и ненавиждам всичко това в партньора си. Но това не е важно, едновременно с това, аз постоянно се издигам над всичко, опитвайки се да се задържа на повърхността.

Така ставам психолог сам на себе си. И когато се държа по този начин и към самия себе си, и към близките си, правя още едно допълнително усилие, желаейки да почувствам желанието на противоположната страна и доколкото е възмжно да го удовлетворя, да го напълня.

Оказва се, че работя с егоизма си, без да го захвърлям и без да го зачертавам. И колкото по-голям е егоизмът ми, толкова по-голяма ще бъде работата ми, а значи и резултатът може да бъде по-добър. В крайна сметка, виждаме, че човечеството е израснало чрез развитието на егоизма. Ние все още продължаваме да растем чрез него, но в посока на излизане от себе си и включване в другия.

Излизайки от себе си в другите, получавам огромното желание на целия свят, потребностите на всички останали. Аз приемам вътрешните свойства, желанията и мислите на другите хора, които те самите – малки егоисти, може дори да не осъзнават. А аз, излизайки от себе си и отнасяйки се добре към тях, мога да попия в себе си всичко, което се намира вътре в тях.

По този начин, човек създава за себе си допълнение, което го прави толкова голям, колкото цялото човечество. И именно в това може да бъде целта за изпълнение на условието за любов към ближния като към самия себе си, защото с негова помощ ще можеш да завладееш целия свят.

В брака аз работя над два източника: източника на собствения си егоизъм, издигайки се над него, и източника на ближния, например своята жена, приемайки нейните желания и правейки всичко, което тя очаква от мен.

Ако правя това правилно, то аз не припокривам своите собствени желания и не ставам глупак, който могат безскрупулно да използват. Ние наистина излизаме на по-високо ниво на игра – не на нивото на егоизма на тези две бедни същества, а на двойка, която се включва един в друг.

Издигам се над себе си и се включвам в своята двойка, получавайки от нея всички нейни свойства и желания, а тя прави същото по отношение на мен. И се оказва, че всеки от нас включва другия в себе си. В тази форма ние започваме да свикваме с факта, че не ни е нужно повече да говорим! Разбираме се помежду си без думи, защото вътре във всеки се намира образа на другия. Започваме да се чувстваме помежду си отвътре, така че ставаме наистина като един.

От 33-а беседа за нов живот, 12.07.2012

[84707]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпреки че трябва да проучим самите себе си, да се измененим и поправим – това все още не е всичко, защото природата ни издига на следващата степен. Тя иска да ни изведе от състоянието на малки, ирационални, вечно дълбаещи животни, унищожаващи своите семейства и отношения, и попадащи в глуха линия след всички опити да изградят по- добър живот за себе си.

Точно поради пълното разрушение и падение, растящото безпокойство в света, отчаянието, можем да започнем да се издигаме, за да посрещнем новия свят. На всеки е ясно, дори чисто психологически, че ако погледнем на всичко през очите на любовта, на съучастието, с чувството, че целият свят ми принадлежи, като предана, грижовна майка, ако чувствам, че се намирам вътре във всеки, това ще ми даде различен поглед на света.

От това е ясно, че за човек светът започва да изглежда съвсем друг. Той получава интегрално зрение, сякаш гледа на живота през нови очила. И сега вижда, че в света работи само един метод, една сила – на цялостната система. Той разбира, че всички са свързани помежду си и се допълват взаимно. И цялата природа – неживият, растителният, животинският свят и хората – внезапно му се разкриват като единна система. Той открива всички видове връзки, които съществуват в природата.

Първо, при егоистичния мироглед му изглеждаше, че всички са отделени един от друг и няма за какво да се притесняваш, ако развалиш нещо. Желаейки да се възползва от едно място, той не се страхува да навреди на друго място. Основното за него е да се справи добре там, където той самият се намира.

Но сега, с новите си интегрални очила, той вижда, че тези места са свързани едно с друго и не може да действа във вреда на друг. Именно затова сега се намираме в криза, защото мислим, че трябва да изградим един добър живот само около себе си, а всичко останало може да почака.

Липсата на интегрално зрение днес не ни позволява да въведем порядък в нищо. Не знаем как да подходим нито към финансовите системи, икономиката, технологиите, екологията, семейството, възпитанието на децата. И всичко това поради интегралната слепота.

Но изграждайки нови интегрални отношения в семейството, чрез тях можем да разберем как да подобрим света. Тъй като ще видим как всичко е свързано едно с друго и ще получим инструмент за възприятие на новия свят.

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84567]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Няма да стигнем до нищо добро, организирайки разследването на взаимните си престъпления, защото ние не можем да разбием и по никакъв начин да променим своята природа. Вече знаем, че естествените качества, които са ни дадени по рождение, така и ще си останат с нас, всички наши вродени и придобити наклоности. Какъвто си бил, такъв и ще си останеш. Така че нека да спрем тази борба с вятърните мелници и да не бъдем Дон Кихотовци.

Не е възможно нищо да се направи с човешката природа – можем само да научим защо и с каква цел сме създадени такива ужасни егоисти, най-жестоките от всички животни и зверове. С всички наши неограничени възможности, разум, усещане за минало, настояще и бъдеще, с техниката и висшите технологии, изведнъж се оказваме в свят, в който сме абсолютно недееспособни, само защото егото ни не позволява да се съединим правилно един с друг.

Но нека този егоизъм да се разкрие с всички лоши качества, които има. Ние трябва да се погрижим единствено да построим връзка над него. Тази връзка, която се издига над него,  се и нарича любов.

Ако не разкриваме злото между нас – няма любов! Трябва да се научим на това. А това, което днес наричаме любов – може да се счита за симпатия, някакво взаимно влечение под влияние на хормоните. То не е зрялото чувство, което човек развива по отношение на другия, независимо от това, че вижда всички чужди и свои недостатъци.

Противоположната страна ми се вижда надарена с недостатъци, и това е направено умишлено. Благодарение на това, у нас започва да възниква особено отношение към природата. Кой всъщност ми дава всички тези упражнения? Не е жена ми, а самата природа, която след всичко, обхващащо процеса на еволюцията, формирала неживия, растителния, животинския свят и човека, в крайна сметка развива в човек този огромен егоизъм.

И всичко това, за да го накара да продължи процеса на развитие. Сега той трябва да преодолее своя егоизъм, да покрие всички тези престъпления и за сметка на новите свойства, които в момента изгражда в себе си, да постигне ново отношение, ново виждане, визия за един нов свят.

Тоест нашата цел не е просто да изградим добри отношения в семейството, да направим живота си безоблачен и да преустроим обществото по нов начин, че всичко да е добро. Благодарение на този метод, позволяващ ми да покрия своето его, получавам специална сила, която се нарича любов: достигайки връзка, комуникация, съединение с целия останал свят. По този начин светът започва да ми принадлежи!

Става така, че за сметка на това, получавам сила, мъдрост, мощ от целия свят – тъй като се съединявам с него. Благодарение на любовта си, се сливам в едно цяло с външния свят. Преди това винаги съм се намирал в конфронтация с него, в борба. А сега съм негов съюзник и по този начин сякаш завоювам целия свят!

Сега започвам да разбирам, че и по-рано съм се стремил да завоювам света, но това е глупаво. Надявал съм се да го огъна под себе си. И преди всичко, се убедих, че това не е възможно, захвърлих опитите си и съм в отчаяние. Но сега виждам, че съм действал като малко, наивно дете. Тъй като светът може да бъде завладян само с любов!

Ако се издигам с любов над всички престъпления, отхвърляне, над своите вътрешни подбуди и несъгласия, и въпреки всичко това, се съединявам с партньора си, то именно по такъв път се уча как да го управлявам, как да го покоря, да живея с него и да властвам над него, но не със сила, а със своята любов. Но има ли значение, ако благодарение на това светът става мой!

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84477]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Очевдно това е съвсем естествено, че днес хората не могат да се разбират заедно. От страна на природата ни е подготвена възможността да съществуваме и да живеем заедно, при условие, че от самото начало разбираме, че встъпваме в семеен живот за да се издигнем над своята природа. Именно това ще ни помогне да успеем във всичко и ще ни подготви да влезем в големия свят, който се разкрива сега пред нас.

Семейството, съпружеският живот ще стане тази школа, която ни подготвя за живота. Подобно на едно малко дете, което обучават и възпитават в детската градина, у дома в семейството, в училище, подготвят го за големия свят, света на възрастните – така и ние в рамките на дома, семейството, съпружеските отношения готвим себе си за да излезем в новия живот.

Няма други рамки, които да бъдат така адаптирани към тази цел и толкова естествени. Ако обясним това на цялото човечество, което се намира днес в такова разрушено, разкъсано състояние, виждащо толкова малко щастие и радост в семейството, тогава за всички ще са ясни ползите от семейния живот. И това насърчава хората да се женят.

В крайна сметка, днес, с който и да поговориш ще чуеш, че хората не желаят да създават семейство. Или вече са се опитали да го създадът, разочаровани са и са на ръба на развод. Ето защо е необходимо  да се обясни на човек, че именно по такъв начин, чрез поправяне на живота в семейството си, той ще достигне живота в поправения свят. А без това, няма никаква възможност да се постигне по-добър живот.

Не е случайно, във всички древни култури и общества в цялата хилядолетна история на човечеството, семейството е заемало такова огромно и трайно място. Едва през последните години изведнъж се унищожи семейният живот. Това е един от признаците, че сме достигнали до такова състояние, което ни задължава да поправим себе си.

Никога до сега не сме поправяли човека. Поправяли сме обкръжението си, обществото, природата, строили сме всевъзможни спомагателни системи, развивали сме техниката, технологиите. Но днес сме напреднали толкова много, че няма защо да го усъвършенстваме повече – това няма да помогне и няма да промени нищо. Сега е дошъл ред на самия човек и затова днес семейството се руши.

В миналото, в много случаи са се опитвали да не се поемат отговорни постове от хора, които не са женени (в това число и в занятията по Кабала), а само от тези, които са имали нормален семеен живот. Тъй като тогава те трябва постоянно да поправят себе си в тази малка вътрешна лаборатория. Именно поради това е възникнало такова изискване.

От 31беседа за новия живот, 11.07.2012

[84162]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Няма голяма разлика между подготовката на човек за създаване на правилни съпружески отношения и по принцип на по-добри отношенията с всички останали. Необходимо е само да се отчита, че правилната система на отношения в семейството е чудесна възможност да издигнем себе си до нивото на новия, поправен свят.

Ние всички трябва да направим това, за да успеем във всичко останало: бизнеса, финансите, почестите, властта, науката, да можем да видим света и да установим връзките в него, да успеем в малките сделки и международната търговия.

Семейството е най-малката, най-близката до човека и постоянно действаща лаборатория, в която той може да работи, изменяйки всеки път себе си и наблюдавайки какъв свят му се разкрива в същото време. След като се опитва да измени отношенията със съпругата си, той незабавно изменя условията, подобно на провеждането на физически или химичен експеримент, и в съответствие с това вижда резултатите. След това отново изменя условията и получава нови резултати.

Това е научен експеримент, параметрите на който са нашите взаимоотношения един с друг.

Целият свят първоначално е построен в такава форма, когато става дума за еволюция, прогрес, окончателна форма, която трябва да постигнем, желаем това или не. В природата има програма и крайна цел. И очевидно, затова има такова разделяне на малко семейство, т.е. семейна двойка и по-широко, което включва баща, майка, дядо и баба и от двете страни, и всички други роднини. След това идва още по-широк кръг от нашите приятели, след това – района, където живеем, града, държавата, нацията. А след това и континента.

Целият свят е разделен на такива концентрични кръгове, като разнопосочни вълни. И всички те излизат и се разпространяват от центъра, който е семейната двойка. Затова, ако правилно изграждаме брачната връзка, можем да изградим всички останали видове отношения. Това много ще ни помогне в живота.

Ако аз знам как да се изменя и да изградя всякакви нови форми на отношения със съпругата си, а и тя ще реагира съответно, като моя непосредствена среда, ще се науча да работя и с останалото ми обкръжение: на работата и във всички други места, за да заслужа в отговор добро взаимоотношение.

Това гарантира на човек успех във всички кръгове, в които той се намира. По същество, това е най-важното нещо в живота, което определя, дали човек ще има пари, почит, власт, общ успех в живота, здраве. Това определя всичко, от най-близките до най-широките социални отношения в обществото, а също така и международните отношения между страните.

Ако станем нови хора, които знаят как правилно да управляват себе си, и съгласно това предизвикват добро отношение от страна на останалите, то няма да изглеждаме такива глупави деца, каквито сме днес, борещи се в пясъчника. Защото точно така изглеждат някои страни и цели континенти. Тогава ще ни се разкрие една напълно друга картина.

Така че всичко, в действителност, зависи от начина, по който хората могат да променят себе си. И най-удобното и благоприятно изменение е възможно, ако се погрижим за семейството. Ако съпрузите, участващи в курса по интегрално образование, започнат да работят над своите отношения и да правят упражнения, те ще разрешат всичките си проблеми.

Ясно е, че не можем да премахнем всички проблеми в света, включително ипри  двойки, с които е възможно да с работи. В крайна сметка, половината свят са разведени или самотно живеещи хора. Но семейните двойки са достатъчно голям брой и имат огромно влияние върху всички останали.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83894]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Най-близката връзка, която съществува в живота на всеки един от нас, са взаимоотношенията в едно семейство със съпруга или съпругата. Но колкото и да искаме, не е възможно да дадем някакви прекрасни рецепти, незабавно приложими съвети как да се постъпи във всяка ситуация, за да установим семейните си взаимоотношения.

Някога в миналото това е било възможно, но днес вече не работи. Днес от човек се иска да поправи преди всичко общото си отношение към живота, към себе си и към хората около него, отношението към света, в който живее. И едва тогава, след курса по интегрално образование, развитието на ново съзнание и възприятие на света, за излезлият от това нов човек ще е лесно да построи нова система от добри отношения. Така той ще направи живота си щастлив и ще се отърве от всички проблеми, които го съпътстват днес.

Нужно е да се създаде образователна система, която да формира бъдещия човек. И тогава, според степента на изменянето на човек, той ще започне да изгражда редовно правилни връзки с останалите, включително и съпружески отношения. Ето защо този въпрос се отнася не само до семейните двойки, но и до неженените хора. Тъй като те също се чувстват неуредени, не вместващи се в рамките на семейството.

Преди всичко, трябва да разберем, че разводът няма да реши всички проблеми, и че ние трябва да изградим изцяло нови отношения. Невъзможно е да продължим по обичайния начин и да се надяваме, че в новото семейство всичко ще се окаже различно. Можете да бъдете сигурни, че ще ги има същите проблеми.

Именно поради тази причина хората днес не искат да се женят, тъй като първоначално се приема, че този опит отново ще се окаже неуспешен. Това е като нещо естествено – защо тогава човек да се обрича на проблеми. Виждаме колко проблеми носи неуспешният брак, завършващ с развод – колко средства ни струва, здраве, време и нерви, разбити отношения с любимите хора.

И затова човек предварително избягва създаването на семейство. Тази тенденция е навсякъде, във всички страни – навсякъде се формира една и съща картина. Следователно, преди изграждането на новия човек е невъзможно да се говори за създаване на брачна връзка.

Някога е било възможно отношенията да бъдат поправени с помощта на психологически беседи, определена настройка. Егоизмът на човек още не е бил толкова голям, колкото е днес, когато той не се съгласява на никакви отстъпки. И човек не е виновен в нищо, той просто не може да се съгласи.

Ние сме се развили до такова състояние, че човек иска цял живот да си остане дете и абсолютно свободен човек, на когото всичко е позволено. Той не желае да бъде обвързан с никакви задължения или да се ограничава в нещо. Той очаква съпругата му да бъде като майка, която му прощава всичко и нищо не иска, а го обкръжава с море от любов, без значение как се държи.

Обикновено такова поведение е свойствено за мъжа. Въпреки че жените също измениха своето отношение към брака и дори ако имат деца, не се страхуват да си сменят съпруга или дори да останат сами.

Това е чудесно явление, но днес една жена с дете може по-бързо и по-лесно да създаде ново семейство, отколкото жената без деца. Мъжете не гледат на чуждото дете като на пречка за брак. Изненадващо, че той не бърза да създаде свои деца, а и не иска да има, но е готов да се ожени за жена с дете. Той не вижда в това никаква пречка. Това явление е много изразено в наши дни.

По мое време жена, останала с дете след развода, напротив, беше много трудно да се ожени. Това означава, че има няколко явления, които трябва да вземем под внимание, които са необичайно характерни за нашето време.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83898]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Трябва да постигна това, че да обикна всичко, каквото има в моя партньор, като майка по отношение на рожбата си, която не си прави сметки и предано обича детето си, каквото и да направи то. За нея то е най-красивото, най-доброто от всички останали – Тя покрива с любовта си всичките му грехове, всичките му недостатъци.

Преди всичко, аз трябва да се науча да гледам на съпруга си с такива очи и тогава ще видя красотата му, а не отражението на своя егоизъм. Тъй като обикновено аз виждам в него само отрицателните свойства, които всъщност не му принадлежат, а са предизвикани от моето отношение към него. Този егоизъм, който прехвърлям на своя спътник, точно той ми рисува тези негативни образи.

Аз се уча да бъда обективен, независимо от своето его. Ако покривам всичките престъпления с любов, то благодарение на това, излизам извън себе си, зад пределите на собствените си интереси, на своето тяло и започвам да се издигам над собствения си егоизъм. И тогава виждам новата реалност, която не е толкова лоша.

Любовта е покрила всички престъпления и те повече не съществуват! Но това не е защото аз съм си затворил очите, като майка, обичаща рожбата си със сляпа инстинктивна любов. Това, че аз сам съм неутрализирал своето его, ми позволява да видя света по-добър. Тъй като силата на доброто се намира извън мен, а злата сила се намира в мен.

Излиза, че реалността се дели на две части. Едната част е вътре в самия мен, където от самото раждане живее природното зло, егоистичното начало. А извън себе си виждам света пълен с добрина. По такъв начин се озовавам в чудесна лаборатория. И в зависимост от това как ще се старая все повече да се издигна и да се отменя пред съпруга си, моето его ще може да ми покаже всички нови вътрешни явления, разкриващи се в мен.

Аз ще виждам в съпруга си всякакви недостатъци, всякакви кривици, което ми дава отново възможност да покрия всички престъпления с любов. По такъв начин, все по-бързо ще се поправям и светът ще ми се струва много по-добър и поправен.

Така ще продължава дотогава, докато, чрез такива вътрешни пробуждания не ми се разкрие целият ми егоизъм. След десетки, стотици и дори хиляди такива случаи, когато в мен се пробужда гнева и желанието да обвиня партньора си, ще се изясни, че съм поправил цялото това отношение. А в резултат на това съм получил методиката, как трябва да се отнасям към всичко, което се намира извън мен.

След като съм преминала през такова поправяне по отношение на съпруга си, виждам, че няма какво да добавя. Тъй като не съм работил заради другите хора, които се различават един от друг, а над собствения си егоизъм!

Всъщност, аз съм работил над самия себе си. А всичко, което съм видял пред себе си – ми е служило, като огледало, отразяващо моя егоизъм и позволяващо ми да го разгледам. Тъй като в самия себе си нищо не виждам, а само в това огледало. Излиза, че в такава естествена ситуация – семейната клетка, дадена ни от природата, ни позволява да достигнем до поправянето.

От 31 – та беседа за новия живот, 11.07.2012

[84082]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→