Съобщение: Кризата в брака: Очакванията на съвременната жена от брака често са крайно високи и далече от реалността. През последните 40 години феминистката идеология внушава, че жените не трябва в нищо да отстъпват на мъжете. В крайна сметка идеята на сексуалната революция е неправилна: жените не могат да се отнасят към секса, както мъжете, т.е. да не се привързват към човека, с когото са били близки.

При жените при физически контакт и още повече, при секса, се отделя хормонът окситоцин, известен като „женски хормон на привързаността”, формиращ близостта с партньора.

Въпросът „защо той не звъни на следващия ден след близостта” се обяснява от простата биология: мъжете не са засегнати от този хормон, не се въвличат в отношения.

Да се иска равноправие на биологично ниво е неправилно, биологичните задачи на всеки от половете са принципно различни.

През последните десетилетия на западните жени се внушаваше, че бракът и майчинството спират жената, не и дават да се развива.

Психолозите и педагозите обръщат внимание на това, че за децата е по-добре да растат с майка и баща, така че и третото поколение да има семейство – именно така детето се учи да взаимодейства с обществото.

Очакванията на съвременната западна жена от брака са високи и далече от реалността: изведнъж се появава мъж и става допълнение към нейния живот, и те продължават да водят този начин на живот, който са водили и преди брака.

Реплика: Ако животът се гради върху познаването на законите на Природата, той ще бъде на практика безгрешен. Така че трябва само тези закони да се познават, да се уважават и изпълняват! Ако жената се привързва чрез хормона окситоцин, то мъжът може да се привърже, като бъде принуден да ухажва продължително преди първата връзка…

[100199]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че съпругът, живеещ заедно с мен, против мен ми помага да намеря възможност да правя отстъпки. Как понятието „помощ от противното” се съчетава с принципа на взаимните отстъпки в семейния живот?

Отговор: Струва си да разглеждаме живота не като „временно протеиново съществуване” в настоящите земни условия, а като някакъв процес, в хода на който човешкият вид израства над своето животинско тяло, придобива нови качества, изменяйки и подобрявайки себе си. Именно така той се повдига над животинския живот, който изисква да си набавя храна и да предава щафетата от поколение на поколение, подобно на целия животински свят.

Виждаме, че човек расте, расте, придобива мъдрост, развива науката, разширява хоризонтите си, откривайки законите на природата, които преди са били скрити за него. Нашето вътрешно развитие не спира и един от неговите аспекти е разума. С помощта на разума ние напредваме значително, доколкото ни подбужда егоизмът.

Развивайки науката, умножавайки познанията си, провеждайки изследвания, ние намираме все по-нови възможности да се удовлетворим, да прогресираме, да направим живота по-удобен и безопасен, и като цяло – да си доставим удоволствие. Та нали точно това ни трябва. Това е известно на социолозите, психолозите, на всеки, който се вглежда по-дълбоко в човешката природа. В това се изразява целият ни живот. Всеки миг човек търси възможност да му бъде по-добре и по-приятно.

Но днес този модел на мислене е към своя край. Нашият егоизъм спира своето развитие и многобройните научно-изследователски данни, многобройните знания за себе си и за света показват на човека, че от неговия безкраен бяг няма реална нужда.

Ние постоянно се стремим към наслаждения, като заек, тичащ след морков, и в това въртене в кръг завършваме своя живот, падайки направо на „стадиона”. Какво следва?

Сдобивайки се с малко повече разум и чувства, придобивайки научни познания за историята, за света, за себе си, ние в крайна сметка можем малко да се издигнем над своето съществуване посредством анализа и да видим цялата нищожност на такъв живот в самонаслаждения, в постоянно търсене на максимално удоволствие с общоизвестен край.

Човек постепенно порасва. В началото той гледа на това философски: „Животът е такъв, какво да се направи. Е, поне да си поживея колкото може по-удобно. Всички така говорят, защото няма други варианти. Защо да страдам? По-добре е да се радвам, да се наслаждавам и даже да се самозаблуждавам. Поради липса на друг изход съм склонен даже на наркотици – само, за да не изпусна „кефа” от живота…”

Но след това се проявява нова степен на развитие – и аз вече не съм способен да понеса такъв живот, когато се наслаждава само „животното”. Защото под него расте „човек” и аз вече не мога постоянно да се грижа за своя „звяр”. Някои са способни да отдават всичките си усилия за отглеждане на домашни животни – крави, овце и пр. Но всичко си има предел  и в един момент човек казва: „Не, стига, длъжен съм да вървя напред”.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Изследване (учени от Виенския Университет): По време на прегръдка, в кръвта се „освобождава“ „хормона на предаността“ – окситоцин, който понижава кръвното налягане, намалява усещането за стрес и безпокойство, подобрява паметта. Ефектът възниква само при прегръдките с близки хора. Хората, които са склонни често да прегръщат близките си, стават по-чувствителни и меки. Окситоцинът помага на женените мъже да съхранят верността си – под въздействието на този хормон семейните мъже се стараят да се държат по-далеч от непознати, даже ако те са привлекателни. Принудителният контакт със странични хора предизвиква вътрешно безпокойство. В тези случаи организма отделя хормона на стреса – кортизол. Прегръдката с малко познати хора дава на човек усещане за емоционално напрежение – защото в този случай той неосъзнато чувства потенциална заплаха, защото се нарушава неговото лично пространство.

Реплика: Това е само началото на знанието за необходимостта от създаване на доброжелателна обкръжаваща среда за всички хора. И особено за децата – в къщи и на училище! Това е едно от първите условия на методиката на интегралното възпитание.

[98856]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Може ли по време на семинара да поговорим за проблемите, които възникват между мъжката и женската част на групата в съвместната работа.

Отговор: Не разбирам. Какви проблеми могат да съществуват между мъжете и жените? Не е ли ясно, че трябва да си помагаме един на друг? Да не би мъжете да имат скандални искания?

Въпрос: Те искат нашета подкрепа, твърдят, че не я усещат.

Отговор: О! И са в правото си. Това е основната задача на женската част на групата, без нея мъжете не са в състояние да напредват. Само жените можете да направите това, вътрешната част на вашата душа е специална.

Подкрепата е в това, да не се разпръскват във всички посоки, а да успокоят нещата директно и да подкрепят мъжа така, както майката успокоява детето. Като цяло, трябва да играят ролята на майка. Мъжката група има нужда от майка, която да балансира и смекчава, правейки нещата по-лесни. Това е работата на жените.

От 1-ви урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[94945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Проучване: Икономическите реформи и неравенството в доходите създадоха нов тип масово поведение – „секс в замяна на подаръци“. Във Висшето училище по икономика (ВУИ) бе проведено проучване „Комерсиализация на интимността и срещи срещу възнаграждение в Москва, Минск и Киев“.

Социолозите казват, че 30% от анкетираните жители в тези градове са имали опит със „среща срещу възнаграждение“. И през последните години „секс в замяна на подаръци“ е все по-често явление. Учените изтъкват, че този тип поведение е добре проучен в други пазарни икономики и той коренно се различава от обикновената проституция.

Над 60% от анкетираните отговорили, че за тях е допустим сексът без любов, но те не са готови да се женят без любов. Никой не дължи нищо на никого – тази фраза се превърна в символ на пазарните отношения. Семейната институция до голяма степен е разрушена от възприемането на живота от гледна точка на търсенето и предлагането. Участието в срещи срещу подаръци е станало популярно.

Коментар: Това, което винаги сме наричали любов, трябва да бъде наречено използване на другия за себе си, за да задоволя своите желания. Любовта може да бъде само една – над егоизма, и тя съвсем не се развива между половете, а само под въздействие на висшата светлина, която издига човека над егоизма. Така че в нашия свят любов няма, а в най-добрия случай има взаимно егоистично удовлетворяване. А сега стана още по-очевидно – за подаръци.

 [96407]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Съгласно физичните закони противоположните заряди могат да се приближават и почти да се докосват, но да създават общо поле – никога!

Всеки човек е сложна структура, а любовта – това е, когато две такива сложни структури се съчетаят въпреки физичните закони. Защото винаги изучаваме законите на неживия, растителния и животинския свят, а любовта е проява на нивото „човек“, на което после ще започнат да ни се разкриват законите над материята.

Законите, действащи на нивото на двете основи на мирозданието – желание (съсъд) и напълване (светлина), се изучават от науката Кабала и законите на това ниво се различават от нашето (неживо, растително и животинско) ниво по това, че освен свойствата на привличане или отблъскване, се измерва намерението над тези действия – чисто човешкото качество.

[92484]

Filed under: Клипове, Мъжът и жената - Няма коментари→

Проучване (Г.Симкин, д.б.н., Московски държавен университет): В лицето на детето има милиони черти от бащата и майката, но всеки вижда само неговите прекрасни черти на лицето. Това е механизъм за опазване на вида. Природата е заложила в човека влечение към противоположния пол на генетично ниво. Ето защо, в брак сключен без любов няма пълноценно потомство.

Защо хората се влюбват един в друг? – Природата не познава емоциите, тя е практична и за всеки вид поставя основна задача: да оцелее, тоест да се приспособи към всички промени в обкръжаващата среда, предавайки новите, полезни свойства на следващите поколения. Младото поколение трябва да бъде максимално жизнеспособно – а това зависи от подбора на родители. Тяхното добро здраве не е основното условие. Основното нещо – те трябва да си подхождат на генетично ниво.

Природата е изнесла признаците за генетична съвместимост на повърхността – комплекс от характеристики на даден човек: чертите на лицето, строеж на фигурата, жестове на ръцете, тембър на гласа – множество сигнали, действащи на подсъзнателно ниво и свидетелстващи – „това е моят партньор“. Те осигуряват брака по любов. Тъй като любовта – това е естествен механизъм на привличане един към друг на допълващи се партньори.

След това може да се окаже, че партньорите не си подхождат един на друг по други параметри, необходими за съвместен щастлив живот – характер, интелект, социална среда (придобити параметри). Идва разочарование и бракът се разпада. Но работата е свършена, потомството се появява, а за природата всичко останало няма значение.

Ние сканираме облика на партньора, избирайки от него допълващите ни характеристики. Така избираме приятелите си и тези, от които трябва да се държим на страна. Също така възниква привързаността към определени животни.

Коментар: Всичко се случва съгласно Главния Закон на Природата – Законът за Подобие по Свойствата, всички елементи на природата са в съответствие с този Закон, стремят се към подобие с Твореца, към сливане с Него.

[90807]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Сега около 30% от активните жени и мъже на възраст от 30 до 40 години на въпроса „Трябва ли да се създават семейства?“ отговарят „А защо?“. Това означава, че те дори не разбират защо е необходимо това.

Казваме, че природата ни въвежда в интегрална част на нивото „Човек“. Жизнена необходимост ли е семейството на това ниво?

Отговор: Когато сме макар и малко по-назад в интегралната схема, чувстваме, че се връщаме назад към природата, а следователно и към факта, че отново има нужда от семейство.

На въпроса „А защо?“ – отговаряме, че природата все пак ще ни доведе до това състояние с ударите на съдбата. Ако можем правилно да разпределим отговорностите, в съответствие с интегралните закони за преминаването между всички членове на обществото, ще дойдем до такова състояние, където децата, взаимните отговорности, семейните задължения, няма да се усещат като огромна тежест от мъжете и жените.

За това можем да говорим, но не в началото на обучението, а по степента, до която хората са пропити с живота в групата, издигат се над себе си, усещат интегралността. Тогава можем да обсъдим какво е възможно  да се добави към тази интегралност, не просто теоретизиране, фантазиране в групата, а от нашия живот. Може би отношенията ни с непознати по време на работа? А къде още и в какво? Какво ще стане, ако помислим за интегрално семейство?

И тогава започваме да фантазираме в области, които са ни подвластни. Какво означава семейство? Защо то е в основата на цялото човешко общество? И не само на човешкото, но и на животинското, тъй като всички животни действат инстинктивно в това отношение: те нямат никакви претенции едно към друго, без недомлъвки, без разводи. Те ясно разбират чрез определени, по принцип хормонални параметри, кои от тях си подхождат едно на друго. Така трябва да бъде и при нас.

В това отношение не трябва да се различаваме от животните. Веднага щом изключим от нашето ежедневие влиянието на Холивуд, модата на някои невероятни стандарти, които не са необходими на никого, освен на тези, които ги предписват, за да печелят от това, човек постепенно, особено под влияние на интегралното образование и възпитание, започва да чувства своите лични, физически нужди, искания.

Той започва да чувства това, което лично му харесва, а не това, което му налагат холивудските канони. Той има различен поглед върху жените, на това, как ще се чувства удобно и добре с тях. Той се спуска от неудържимото пиене, от безцелната смяна на партньорите, към по-естествено ниво и става просто природен, естествен, но не и примитивен човек.

Сега можете да говорите с човека за това, че ако използваш вътрешните си инстинкти като животно, предизвикваш ги още повече в себе си, ще видиш какво в действителност ти харесва на теб, а не на някой друг – не това, което някъде, по някакъв начин си изкопирал от някакви герои и героини. Нека да изберем от теб именно тази субстанция – този образ, с който си се представяш отстрани.

Тогава за мъжа това ще бъде образ на жена: подобна по нещо на майка, по нещо – на съпруга, по нещо – на някаква подкрепа, на нещо удобно, меко, надеждно, грижовно, символизиращо домашното огнище.

Като говорим на тези теми в мъжка, а може би и в смесена група, постепенно предизвикваме в мъжа такива дремещи, заспали чувства, такива вътрешни инстинктивни, животински пориви, когато определяш по миризмата дали  този партньор е подходящ или не.

Когато по този начин пробуждаме естествените чувства във всеки мъж и жена, а не ограбени от рекламата, от модата и всичко останало, тогава те започват да осъзнават колко те трябва да бъдат различни. Те виждат, че в действителност преследват съвсем ненужни образи, предписани от Холивуд или нещо още, просто за престиж, да покажем себе си чрез специални партньори и т.н. Това означава, че е абсолютно погрешно.

Освен това, ако говорим за общество на разумно потребление, за общество на почти равни доходи, то тогава изчезва стълбата на конкуренцията от всякакъв вид и остава само биологичният компонент – как хората могат да се обърнат един към друг като нормални, естествени, природни партньори.

В това отношение ще ни бъде относително лесно да ги обединим заедно. Особено ако те се намират постоянно в групата и всеки ден общуват помежду си по метода на интегралното възпитание, след това остава само един единствен въпрос – за биологичната съвместимост.

От беседата за интегралното възпитание, 05.03.2012

[88571]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да споделяме със съпруга си своите чувства, касаещи семейния живот?

Отговор: Да. Невъзможно е между съпруга и съпругата да стои вътрешна стена. Понякога се срамуваме, а понякога не искаме да признаем нещо дори пред себе си. Въпреки това, трябва да говорим помежду си, като психолози. Ние напълно разкриваме себе си и заставаме такива, каквито ни е създала природата. Всеки гледа на себе си и на партньора отстрани. Като на лабораторна маса, разкриваме своя вътрешен свят и правим обсъждане, без да се срамуваме от нищо, докрай, без отношение към миналото и бъдещето.

В крайна сметка, искаме да превърнем всичко в единство. Така че, нека поставим проблемите на масата:

– Какво е лошото у нас? Какви свойства не искаме да използваме в сегашния им вид? Извършваме взаимна критика.

– Какво е доброто между нас? Какво искаме да споделяме един с друг. Какво искаме да развиваме?

Заедно изясняваме това, което не е наред с нашата глупава природа, и едновременно с това, проявяваме готовност да се издигнем над нея и да се обединим чрез добро. По отношение на взаимната критика, се мразим помежду си и с мъка, от безизходност се разбираме един с друг. Нас ни държат децата, дълговоте, задълженията – ние страдаме в семейния живот. Но в същото време, търсим възможност да го подобрим.

Докато разговаряме, трябва да разберем природата на човек, неговите желания, отношението му към храната, секса и семейството, а също и към парите, почестите, властта и знанието. Tрябва да разберем, че във всеки гори завист и страст, амбиция и жажда за власт. Говорим за вътрешния свят на всеки, а след това – за съвместния, единен свят, който трябва да построим между нас.

Като начало говорим за човешката природа като цяло, като при психологически анализ. След това откриваме какво от този общ порядък е характерно за всеки от нас. Без колебание и страх, говорим за своите качества, подозрения, пориви, страсти, навици и т.н. Някои от тях дори не осъзнавам – а все пак трябва да знам за тях. Най-малкото, трябва да знам как изглеждат в очите на моя спътник за цял живот.

И така, за всичко говоря на глас: колко не съм съгласен с това, какво имам и какво ми липсва, какво бих искал да скрия, а не да парадирам. В разговора за мен аз сякаш се намирам на лабораторната маса и заедно с моя партньор изследваме моите свойства. А след това точно по същия начин обсъждаме и неговите.

Това ни помага да се отворим, да не се затваряме в своите граници. Ние не хвалим и не обвиняваме, а обективно преценяваме фактите. Както лекарят при преглед не дава естетическа оценка, а определя проблема и го решава. Грубо казано, той гледа на мен като на „парче месо“, което трябва да поправи. Така и ние отбелязваме добрите и лошите черти един на друг, „без да навлизаме в личността“.

Например, жена ми ми казва: „Ти си стиснат. Не съм знаела, че се женя за такъв скъперник. Това много ми пречи. Когато отидохме на ресторант, за да отпразнуваме рождения ми ден, ти поръча една салата за двамата. От тогава, вече десет години, ти не си ме водил на ресторант. Като ставаш през нощта – ти всеки път ме събуждаш, макар че можеш да бъдеш по-внимателен. Сутрин скачаш в последния момент и аз трябва за пет минути да подготвя всичко, което ти е нужно.“

Ние обсъждаме проблемите, жена ми ми помага да осъзная в какво греша – и това е прекрасно. Обаче разговорът не е в настървени караници и оплаквания, а обективно – т.е. с любов или в краен случай, като лекар, който преглежда пациент. Например, психологът те е изслушал на чашка кафе и торта, а след това подробно ти е обяснил какво в теб не е наред. Излизаш от кабинета му с разбито сърце, а той добавя нещо в дневника си и си налива още една чашка кафе. Това е и целта: издигам се над личния си интерес и просто казвам на партньора си това, което виждам в него.

За да разберем по-добре този подход, ще дам такъв пример: аз постъпвам на ново работно място и са ми дали едноседмичен изпитателен срок. Аз се притеснявам много заради този пробен период – тъй като от него зависи приемането ми на работа. И сега жена ми, която ме познава като опак човек, с любов, без лични обиди, ми казва за всички мои недостатъци, за които трябва да внимавам на работата. Нека ми е неприятно да слушам това, да не искам да я гледам, докато тя изброява фактите – но аз се издигам над своя егоизъм и приемам сериозно думите й, без пренебрежение. Осъзнавайки своите недостатъци, аз съм благодарен на жена си за тази подготовка.

„Когато си приготвяш кафе – казва тя – не забравяй да изхвърлиш празния пакет. Не се секни силно. Не разпитвай…“ Всички елементи на нейната „диагноза“ са ми в полза. Тя е нещо повече от лекар – тя с любов и грижа участва в моите проблеми.

В крайна сметка, ние и двамата искаме да постигнем единство. И затова си устройваме вечерен диалог: например, когато се прибера от работа в къщи, отваряме бутилка вино, слагаме на масата чинийка със сандвичи и любимата ми гръцка салата със сирене. Дори запалваме свещичка, за да създадем атмосфера – и започваме тих разговор…

От 34-а беседа за новия живот, 12.07.2012

[85292]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

При анализ на семейните проблеми със съпруга, е важното да говорим открито за тях, да не оставяме нищо в тайна и да не страдаме тихомълком. Не запушваме ушите си, а обратно, открити сме за диалог, отваряме се, разкриваме се пред партньора.

Въпреки това, не съставяме списък с недостатъци, не искаме да помним лошото. Тъй като за тези недостатъци е казано: „всички престъпления ще покрие любовта“. Ние просто ги изкарваме в разговора, когато всеки говори за себе си и за партньора.

В резултат на това, между нас расте “купчина боклук” – и сега трябва да се издигнем над нея. Тъй като, ако гледаме един на друг, стоящи от различните й страни, ще видим само боклука, но не и партньора. Как е възможно това?

Единственият шанс е да се издигнем над тази кал. При това, не даваме един на друг обети за цял живот. Нещо повече, уверени сме, че при следващия разговор тази купчина ще бъде още по-голяма. Разбира се, тя ще се разраства от ден на ден – това е животът. И затова критичен анализ ще бъде необходим още неведнъж.

И все пак, сега, като сме изложили всичко, преминаваме към обратното упражнение – да се издигнем над „кирливите ризи“. Искам да обичам партньора си такъв, какъвто е той, над тази купчина, когато трябва да го гледам със спокоен поглед, без критика.

За целта, ние като че ли ставаме от масата, на която са натрупани остатъците. Сега гледам на жена си по различен начин – тя изглежда както в момента, когато реших да свържа съдбата си с нея. Нашият най-добър момент, когато за мен тя бе самото съвършенство – сега искам да го спра, и посредством това упражнение напредваме.

Все пак не просто се издигаме над калта. Укрепени в този подход, разговаряме помежду си за това, колко перфектна е тя и колко съвършен съм аз. Сякаш започваме да покриваме своя боклук с шоколадова глазура, със сладко тесто и слоеве от яйчен крем, с розички от сладолед и т.н.

Цялата горчивина остава вътре, а отвън – вкусното: обсипваме се с комплименти помежду си, които разказват за удивителните качества на партньора, за уникалните достойнства на неговата личност. Тук можем да говорим за най-съкровените неща, като ги представяме в перфектна форма. Това ще се отрази и на двама ни по най-добър начин и драстично ще промени цялата гама на нашите отношения, включително и сексуалните. Така че, работим върху психологическото, рационално ниво, организираме “конкурс на дитирамбите“, но не хумористични, а дълбоки и откровени. Обясняваме един на друг всичко, което искаме да разкрием като противоположно на критиката, която е била в началото. Това вече не е критичен, а позитивен анализ. По този начин, се укрепваме в добрите намерения, във връзката един с друг.

И тогава идва следващият етап – практическият. Делата засилват намеренията и сякаш ги заверяват. Поради това, пристъпваме към следващия етап на разговора: „Какво би искала жена ми от мен, а аз – от нея?“. Тук всеки разкрива пред другия всички свои очаквания, започвайки с основните, фундаментални неща, и завършва с личните, интимните. В същото време, се опитваме да почувстваме желанията на партньора, неговите пожелания и очаквания. И тогава идва времето на делата, а след това ставаме едно цяло.

И от тук произтича следващото упражнение, което ще обсъдим по-късно – да изградим същото отношение към всеки човек в света…

От 34 беседа за новия живот, 12.07. 2012

[85404]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→