Истинската молитва е молитвата на „осемнадесетте благословения“: 9 сфирот на пряката светлина и 9 сфирот на обратната светлина. Не в Малхут, в желанието да се наслади, а в Есод, който е над висшето егоистично желание. Тоест в нея се подразбира намерението да се използва Малхут заради отдаването. От това следват 18 вида взаимоотношения с Твореца: 9 от пряката светлина и 9 от обратната.

Да се използва Есод вместо Малхут означава да се действа с „милосърдие“, тъй като ние търсим свойството отдаване, като се стремим да се уподобим на „първите девет сфирот“ (тет ришонот), които идват от Твореца към творението, а Малхут – 10 сфира. И единственото ни желание е да се разкрият тези първи 9 сфирот, свойствата на Твореца – да ги поемем в себе си, да ги усвоим, да направим от тях подобни на своите 9 сфирот на обратната светлина.

И тогавa от нас се издига истинската молитва. Тъй като с това, че искам да се уподобя на 9-те сфирот, задействам своите 9 сфирот на отразената светлина и се моля Малхут да стане съвършено подобна на 9-те свойства на Твореца, спускащ се към нея. Тогава моите 9 сфирот на отразената светлина стават съсъд (кли) за приемане на 9-те сфирот на пряката светлина и аз получавам отговор на своята молитва веднага и на място.

Ако можем така да молим, то ние използваме правилно висшата светлина, търсейки как да получим от нея силата на милосърдието, силата на отдаването, а след това обличаме егото си в отразената от нас светлина отдолу нагоре. Тогава молитва ще са действията, включващи в себе си абсолютно всичко – и разкриване на първите 9 сфирот, и възприемането им като 9-те висши свойства вътре в Малхут, и подема от Малхут на отразената светлина отдолу нагоре, ставаща одеяние за пряката светлина, разчет и получаване на пряката светлина вътре в отразената. Всичко това се постига за сметка на молитвата „осемнайсет благословения“.

Затова „молитвата на 18-те“ е основна молитва в духовната работа.

Ако се извърши „подем на световете“ в духовната работа, такива състояния като „Събота“, особен „празничен ден“, то се извършват изменения и в „Молитвата на 18-те“. Тъй като свише се спуска по-силна светлина, значи и работата долу в 9-те сфирот отразена светлина трябва да се измени, за да помести цялата светлина, идваща към нас на празника. Така се строи нашата духовна работа.

Затова е написано, че „Всичко се постига със силата на молитвата“, и „Дай Бог, човек да се моли всеки ден“. Молитвата е действие, включващо в себе си всички етапи на строеж на духовния парцуф: идва висшата светлина, разчет в главата на парцуфа, ударно взаимодействие със светлината (зивуг де-акаа бе-рош), разпространениена светлината надолу, т.е. целият процес на преминаване на працуфа в своето развитие: зародиш, кърмене, възрастен етап (ибур-еника-мохин). Всичко това се включва в молитвата на 18-те: 9 сфирот на пряката светлина, обличаща се в 9 сфирот на обратната светлина.

И всичко това се извършва с намерение самите ние да се изменим – а не да изменим висшата светлина, намираща се в абсолютен покой и винаги светеща в пълна сила в безкрайна мяра в главата (рош) на всяка степен.

Човек, начинаещ в духовната работа, трябва добре да провери отношението си към висшата сила – като неизменна и напълваща със себе си цялото мироздание, т.е. нямащ нужда от каквито и да е изменения. Тъй като висшата светлина е абсолютно открита за нас и свети с цялата си мощ, а всички изменения са само в получаващия. Затова моята молитва не е молба висшия да се измени, а търсене в себе си на правилни желания, които ще ми помогнат да се свържа с висшата сила и постепенно да развивам себе си, докато не стана такъв, какъвто е Той.

От урока по статия  от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е молитва от дъното на сърцето? Къде се намира тази най-вътрешна точка?

Отговор: „От дъното на сърцето” е толкова дълбоко желание в човек, че той не може сам да го достигне. Там, в най-дълбоката точка на сърцето, се крие висшата сила, която поддържа цялото ми сърце, цялото желание, което е създала. Там се крие тайната на живота.

Но ако от дъното на сърцето, от тази най-вътрешна точка вътре в мен, където се намира Творецът, който ме е създал, подкрепя ме и управлява всички мои мисли и желания, аз мога да разговарям с Него, то аз съм достигнал правилната молба.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 03.05.2011

[42110]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ не може да бъде изучена от хората, които още не са се удостоили с вътрешно постижение. Те могат само да я четат като „чудотворно свойство“, „особено въздействие на светлината“ („сгула“).

В „Зоар“ няма какво да се изучава. Какво можем да разберем от текста? …Ако някой си мисли, че му се отдава да свърже едното с другото и да разбере нещо – то е просто глупаво занятие. Ние получаваме някакво впечатление, но то е чувствено. Човек излиза след урока и не може да каже нищо определено.

Ние четем „Зоар“ 45 минути – всичко е красиво, интересно… но няма за какво да се захванеш. Освен за едно: трябва да се стараем да се удържим в точката „сгула“ – т.е. във всяка дума, във всяко усещане, във всяка мисъл, възникваща по време на съвместното четене с другарите ми на книгата „Зоар”, аз трябва да се старая да използвам това състояние, за да мога още малко да се свържа със светлината на поправянето, скрита в четенето на тази книга. В това е цялата работа. Вълшебното действие на „сгула“ се крие в тази книга.

От урок по книгата „Зоар”, 03.05.2011

[42081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Когато човекът вече разбира, че е необходимо да помоли светлината за изменения, цялата трудност е в това, да си представи за какви изменения да моли.

Превеждат го през различни състояния, за да може да разбере какво означава „собственото благо”, съгласно неговото егоистично желание, заради приятното настроение и напълване.

И точно над всички тези намерения трябва да поиска да действа противоположно, предпочитайки да страда егоизмът само и само да изгради над този егоизъм отношение към светлината, към Твореца „заради отдаване”.

А всички ситуации, през които му се е наложило да премине, са били необходими точно за да му помогнат да установи това отношение към светлината. И тогава, той разбира, че макар всичко да идва от светлината, и че желанието не се пробужда, не се променя и въобще не съществува без нейното влияние и подкрепа, все пак има възможност от страната на желанието да пробуди светлината. Това действие се нарича „пробуждане отдолу”.

То е възможно само при условие, че желанието точно разбира себе си, цялата своя егоистичност. Необходимо е то да помоли своето обратно превръщане, за да му даде светлината нова сила, позволяваща да се издигне над себе си, да настъпи своето собствено желание, да го смаже, да го замрази и над него да изгради действието отдаване. Ако успеем така да помолим, това ще се нарича „пробуждане отдолу”.

И тогава ще получим от светлината допълване, което се нарича „пробуждане свише” (итарута де-леила) – по наша молба, светлината ще ни даде възможност да се издигнем над своето его и да постъпваме обратно на своето егоистично желание. Така човекът започва да изгражда своя духовен съсъд (кли).

Всеки път в него пробуждат ново желание, което гори и не му дава покой, изисквайки да го напълнят егоистично, за сметка на ближния. А той започва да си изяснява правилното отношение към своето желание, разбирайки, че е нужно да го затвори и да не му позволи да се промъкне, за да построи над него екран и намерение заради отдаване, позволяващи да използва същото това желание в обратната форма.

И когато види, че е напълно неспособен да го направи и че само Творецът може да му помогне, стига до молбата, която се нарича „пробуждане отдолу”, МА”Н. И ако моли правилно, получава отгоре отговор – МА”Д и се съединява в общо действие със светлината.

От този момент човекът вече има опит с изграждането на отношенията между себе си и Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 03.05.2011

[42113]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява „намерението”?

Отговор: Да допуснем, че желанието се намира в някакво състояние и иска да премине в друго. За тази цел трябва да предизвика действие, което да го преведе от първото състояние във второто.

Целият план на това действие е: абсолютна яснота за това, къде се намирам сега и къде искам да бъда, с какви действия и за сметка на какви сили мога да премина от състояние в състояние – именно цялата тази програма се нарича „намерение” или замисъл.

 „Замисълът на творението” е пълната програма, определяща как да започна и с какво да завърша, всички стъпки, които трябва да направя по пътя, какви материали, сили и средства да използвам, за да осъществя своя първоначален замисъл. Както е казано: „Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”.

В намерението всичко това съществува в потенциал, а след това се реализира на практика.

Тоест намерението се появява в мен само, когато вече добре познавам моментното си състояние и знам точно какво искам да постигна. Както обичайно питат: „Какви намерения имаш? Какво искаш да постигнеш? До какво да стигнеш?”

Намерението е израз на потребността от промяна, която вече планираме, разбираме, усещаме, осъществяваме, довеждаме до край.

Самото действие се извършва от силата на светлината и затова не се отнася към творението. Към творението се отнасят само намеренията: доколко то е опознало добре себе си, познало е Твореца, как заставя Твореца да действа, в каква форма. От човека се иска да знае колкото може повече.

Всеки път когато израствам, издигайки се по стъпалата на стълбата, започвам да изисквам все повече от Твореца, определяйки всички детайли на Неговите действия. Вече знам как действа Той и как това ще повлияе на мен. Знам във всички детайли и подробности, как ще се случи това вътре в мен, в моето „тяло” (в желанията). От опита с Него и със себе си вече знам как ще се случи всичко това.

В крайна сметка стигам до такива подробности, че мога да управлявам Неговата програма вместо Него – разбирам я цялата, всеки неин елемент, всички средства, до най-малките подробности. Когато стигна до края на поправянето (Гмар Тикун), вече ще познавам целия Му план, от начало до край, всички стъпки – и от Негова страна, и от моя. Това означава, че съм придобил пълното намерение.

Светлината действа винаги. Но как действа Той, как да поискам от Него да ме промени – всичко това е работа на човека, за когото е необходимо да познае Твореца, отношенията между светлината и желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.05.2011

[42121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Каква трябва да бъде правилната молитва?

Отговор: Вярно е, че за се променим, на нас ни трябва в крайна сметка само молитва. Правилната молитва се определя с думите: „Исраел, Тора и Творецът са единни“.

Заедно с целия свят, с всички другари, с всички ближни аз искам да достигна такова състояние, в което всички ние сме обединени и посредством това единство доставяме удоволствие на Твореца. Той по отношение на нас е добър и твори добро. Няма никой освен Него. Така и ние по отношение на Него сме добри и творим само добро. Няма никого, освен нас.

Тогава, както е казано, Той и името Му ще станат единни. Иначе казано, светлината и съсъда, Творецът и ние, стигаме до единение, до сливане.

Въпрос: Това обща молитва ли е?

Отговор: Да. Защото ти се молиш за всички. Това е тази същата молитва, това същото намерение, което Авраам така е искал да разгори във Вавилон. Той се е стремял веднага да предизвика поправянето: „Хайде да се помолим, хайде да направим това!“

„Да се молиш“ означава да съдиш себе си: колко  е изкривено моето състояние и какво не ми достига, за да го поправя? Тоест молитвата – това е по-скоро анализ на ситуацията, отколкото молба към Твореца. Защото е да молим, не у кого, висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Тя съдържа в себе си помисъл и чувство, но молейки се, ти сякаш искаш да я надариш със своите качества и усещания.

В това е и проблемът – ние трябва да пренесем всичко към самоанализ. Молитва означава, че аз проверявам себе си: какво не ми достига, върху какво в себе си аз искам да излея светлината. Където аз разкривам недостатък – там и тя пада, там тя и действа. А значи, на мен ми е необходимо да разкрия своите недостатъци, своите потребности.

Аз стоя пред неизменния Абсолют, и всичко в него е към доброто. След като е така, за какво аз мога да моля? Защото, Той и без това изначално дарява изобилие. Излиза, че на мен ми трябва само да разкрия в самия себе си тези места, които е необходимо сега да поправя. Това е и молитвата. Тя, цялата е обърната към мен, към търсене на това, което не ми достига, за да се уподобя на отдаването, на светлината.

От урока по статията „Свобода на волята“, 29.04.2011

[41783]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, че ние сме пред Твореца, силата, която е добро и прави добро, и че няма никой освен Него. Какво ще Го помолиш? Той се отнася към теб с добро на 100%и не се променя. Какво ще го помолиш –  да се отнася към теб 101 % добре?

Нашата молба към Твореца се счита за развитие на сетивните ни органи. Следователно, чрез подреждане на желанията ни, постоянно оформяйки ги в по-правилна форма, ние достигаме състояние, в което трябва да познаем Твореца в цялата Негова пълнота, Неговия истински вид. Това се счита за молитва, след която ние опознаваме Твореца.

Ние не искаме никакви действия от Него. В крайна сметка, Той е „един, единствен и единен” и „няма никой освен Него”. Може да се каже, че Той действа постоянно или че изобщо не действа, докато ние живеем в Него и това е то; Той не се променя. Всичко зависи от това, как ние виждаме Твореца.

По този начин, да се моля на иврит означава да „съдя себе си”. Ние съдим себе си или се променяме и благодарение на нашата вътрешна промяна, усещаме нова, друга реалност. Следователно, ние винаги говорим от името на желанията (Келим), докато Светлината, или Творецът, е в абсолютен покой.

Ето защо, молбата към Твореца отразява единствено до каква степен аз съм се поправил и съм придобил нов орган на възприятие, в който достигам до разкриване на „Няма никой освен Него, Той е добър и прави добро.” А от самия Творец никога не изхождат никакви действия.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да поискаш от висшата сила и как да я попиташ? Просто да кажеш вътре в себе си: поправи моите свойства?

Отговор: Когато човек е в самото начало, той се обръща към Твореца като към някаква личност, странична власт, външна сила, намираща се извън него – все едно се моли на “идол“ или на някакъв измислен образ. Но какво да се прави, в началото всички ние си представяме Твореца така.

Но след това започваме да разкриваме, че тази сила се намира само вътре в нас – в съответствие със забраната: “не си прави чужди богове“, тоест – намиращи се извън теб.

Ние се задълбочаваме все по-навътре и по-навътре и разкриваме, че в нашето най-дълбоко място – там се и намира Твореца. Подобно на майката, която те е родила, и след това ти я усещаш като най-вътрешната сила, създала те, точката на твоето начало, твоят източник. Така човек чувства Твореца.

Творецът започва да се усеща в теб като най-вътрешния източник на сили, чувства, разум.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41667]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Възприятието ни за цялата реалност е доста неуверено, защото не знаем как да се отнасяме към самите себе си, към света, в който се намираме. Къде се намираме сега, какво усещаме: това сън ли е или е истина?

Този свят обективна реалност ли е или е само временно усещане в изкривените ни органи на възприятие? Възможно е, когато поправим свойствата си от получаване на отдаване, да почувстваме един съвсем друг свят.

И това съвсем не означава просто по-добре да го разбираме и чувстваме със същите тези органи на възприятие, но по-добре развити. Аз мога съвършено да изменя усещанията си, възприятието си, настроено към получаване, за да престана да възприемам реалността егоистично и да започна да я усещам в отдаване, в стремеж към ближния.

Става така, че вместо своето желание, аз придобивам желанията на другите хора и започвам да усещам действителността чрез тях. И тогава ще почувствам съвсем друг свят, друга реалност.

Друг е въпросът кой рисува тази реалност за нас? Кабалистите казват, че това е Висшата сила – една, единна и единствена, освен която не съществува нищо друго, добра и творяща добро за всички без изключение и за грешниците и за праведниците. Това е висшата светлина, намираща се в абсолютен покой и ние можем да разкрием това, само като сравним нашите свойства с Него.

Съществуват 125 стъпала на такова съответствие – в зависимост от това, доколко мога да поправя себе си и да стана подобен на светлината, на доброто, на отдаващия, на даряващия благо. Ако придобия такива свойства, то според степента на полученото свойство да отдавам ще почувствам в себе си висшата светлина. Аз просто ще съществувам в това свойство отдаване и затова ще го усещам.

Т.е. съществува сила на отдаване, наричана „висша светлина“ и сила на получаване, наричана „творение“. А ако творението получи над силата на получаване – сила на отдаване, то тази сила, която започва да властва над него, се усеща в него като напълване: екран и отразена светлина, степен на отдаване, даваща на творението усещането за пълнота.

Още един въпрос: как да се отнасяме към тази Висша сила? Ще можем ли някога да я усетим самата нея или само ще си я представяме по свойствата, в които я възприемаме, по усещанията които предизвиква в нас, по мислите, желанията?

Кабалистите казват: „Не, най-висшата сила е Ацмуто, самата същност на Твореца, която не можем да усетим и е непостижима. В Него няма никаква форма, която бихме възприели. Но според степента с която се стараеш да се приближиш към Него и да станеш такъв, като Него – толкова ще можеш да разбереш всевъзможните свойства, отнасящи се към отдаването.

Той се отнася към тебе като „отдаващ“, но в Него самия няма нито отдаване, нито получаване – Той е над всичко това. Само Неговото отношение към творенията се нарича „отдаване“, „любов“, „дарение“.

Но ако е казано, че Той е „добър и творящ благо“, „Няма никой освен Него“, „Аз своето представяне (АВАЯ) не Съм изменял“, „Даден е законът и не се престъпва“, т.е. Той е постоянен, добър и съвършен, и как може да бъде молен за каквото и да е? Как може да бъде молен Той да се измени и да се съжали над нас?

Става дума само за отношение на творението, което по такъв начин усеща Твореца и така разказва за това – както е казано: „Тора говорила на езика на хората“. Затова всички наши молитви и отношение към Твореца са по своята същност отношение към самите себе си, към това как съдя себе си, как искам да се изменя по посока на отдаването.

Но всички изменения стават само в творенията, които благодарение на своите изменения усещат как се изменя картината за Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 27.04.2011

[41643]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Именно на такъв човек, който съгласно корена на душата си, иска да разкрие едната, единна висша сила, действаща в реалността, му „помагат” отгоре, изпращайки му препятствия.

Творецът непракъснато разкрива в него все нови желания, увличащи го в различни посоки. И човекът забравя, че няма никой, освен Твореца, отново се обърква и не може да изгради в себе си образа на единната висша сила, към която трябва да се обръща.

Всички тези трудности са помощ свише за човека, който притежава стремеж към разкриване на Твореца, която се изпраща именно във вид на пречки.

И на човека му се струва, че сякаш при другите се получава да останат в тази единна картина, само с усещането, че няма никой, освен Твореца. А при него, тя непрекъснато пропада и се обърква. На света не му струва нищо да говори така и само на него му е трудно, и постоянно се промъква като през мъгла, и не разбира кой действа: той самият, Творецът или те заедно, по какъв начин да се отнася към Него – нищо не разбира.

Струва му се несправедливо, че получава от Твореца само пречки, вместо помощ. Нима така трябва да постъпва добрият и любящ Творец? Защо действа с такова коварство и създава на човека такива проблеми в живота, че не е ясно как да се измъкне от тях.

Струва му се, че дори най-жестокият човек не би постъпил така. Защото, откъде е цялата жестокост в света, ако не от тази най-висша сила? Всички най-страшни и ужасни неща идват само от една сила и при това, трябва да приеме, че тази сила е добра, действащата само за благото и с безгранична любов?

Ако погледнем света, не е възможно да кажем така. Само се убеждаваме, как можем да бъдем объркани и накарани да се съмняваме в единствеността на висшата сила, когато виждаме пред себе си свят, изпълнен с болка, проблеми, насилие, терор, ненавист.

Нима всичко това не е предизвикано от същата тази висша сила? Разбира се, защото няма никой, освен Него и сами, ние нищо не правим. Аз виждам със собствените си очи, че в света властва силата на злото, а не силата на доброто. И колкото и да се старая да се удържам в мисълта, че няма никой, освен добрия Творец, аз балансирам сякаш на върха на игла и ми остава малко, за да падна. Защото от всички страни получавам доказателства за противното и те ми се струват напълно истински.

Не мога повече да си затварям очите за ставащото и да заблуждавам себе си. Виждам, че просто съм задължен да разкрия Твореца! И тогава, в мен възниква истинско желание. Не съм съгласен да се отнасям към Него като към сила на злото! Но за да Го почувствам като сила на доброто, ми трябва Неговата помощ.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 26.04.2011

[41542]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→