Постоянният диалог, молбите към Твореца, са хубави с това, че към Него е невъзможно да се обърнем изкуствено, с молитва прочетена в книга.

Човек започва да разбира, че ако не ги чувства, те не се смятат за призив. Така Творецът няма да ни чуе, трябва да се обръщаме към Него по-сърдечно, разшифровайки думите, които отправяме към самите себе си по-близо до сърцето ни.

И тогава, вместо  човек да чете молитви от молитвеника, с думи, които засега нищо не му говорят: «заради себе си», «заради отдаване», «над знанието», «Тора и заповедите», «добри постъпки», «Свят и Благословен» – същите термини и цитати, които използват кабалистите – той започва да говори на по-чувствен език. Дори без думи, а във вътрешни усещания и така се доближава до молитва, до молба.

За каква помощ трябва да моля Твореца? – За да ни помогне да се обърнем с молба към себе си! Тази молба ще се превърне в духовен съсъд, в «място» за разкриване на Твореца.

Но на всеки етап трябва да се стараем да проверяваме себе си – обръщаш ли се със собствени думи към Твореца, а не просто да повтаряш стандартни фрази от книгите, без да ги разбираш. Тъй като това означава, че не разбираш към кого, как и за какво се обръщаш и че си все още откъснат от самата молба.

Способността да се обръщаме с молба е всъщност огромна помощ, която позволява на човек да се измени, да поправи себе си. Обръщането към Твореца е като устройство, посредством което човек се променя. Главното не е в търсене на отговор на молбите ни,   а в самите тези молби, които строят човека.

И тогава той започва да разбира, че се намира срещу неизменна, постоянна висша светлина. А неговата молба е онова, което го променя, изгражда го все по-близо по подобие на простата, абстрактна висша светлина. Вътре в своята молба той ще разкрие собствения си образ, все повече съотвестващ на висшата светлина, на нивото на Твореца. Тоест човек постига формите на Твореца вътре в молбата си към Него и така напредва.

Затова е написано: «Дай Бог той да се моли през целия ден!» Тъй като цялата работа е основана на молба и молитва.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43285]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всъщност, не е толкова важно, за каква помощ моли човек Твореца. Главното е, да моли –  във всеки миг!

Нека никога не забравя, че няма никой, освен Него – добрия и творящ добро. Нека всяка дреболия, която се случва с него, да я свързва с Твореца.

Тъй като обикновено човек си мисли, че не е дошъл още подходящият момент да се обърне за помощ, а той сам трябва да направи нещо, със собствени сили да постигне успех, да изпълни някакви определени действия, и само след това да се обърне за помощ към Твореца. Но това е неправилно! Не са необходими никакви действия. Цялата методика е предназначена само за да разкрием Твореца!

И затова, колкото повече се обръщаш към Него, колкото повече се усещаш зависим от Него, колкото по-силно се притискаш към Него, постепенно прехвърляш върху му цялата отговорност за онова което се случва с теб – толкова по-малко можеш да се вълнуваш. Съгласно със своята програма, той ще те отблъсне, ще се скрие, ще постави пред теб най-различни препятствия и скрития. А ти, независимо от всичко това, привиквай да го търсиш през цялото време, за да общуваш с Него.

Това е най-краткият и надежден път. От нас, не се иска кой знай какъв разум, а само издръжливост. Ако човек така се организира и не забравя за това (с напомняне от групата), то със своето постоянно обръщение към Твореца, към висшата сила, към природата, той точно открива как да общува, за какво, защо? Той опознава характера на Твореца – на какви молби Той отговаря, и на кои не. Благодарение на постоянното си желание за връзка и диалог с Твореца, човек започва да Го опознава.

Затова е казано: ”Направи всичко, което е по силите ти – само, не си отивай!” Т.е. трябва да се молиш за всичко, дори без да се замисляш. Да молиш, както моли малкото дете, хващащо всичко до което се докопа викайки на майка си: „Дай- дай- дай!”.А след тези обръщения, следват поясненията: какво всъщност си струва да се иска, къде тук е ”заповедта”, къде е ”престъплението”, а къде ми е дадена свободата на избор, колко различни отгласи предизвикват моите действия. Така човек се учи.

Добре че това няма да те обърка, и ти няма да си мислиш, че всичко зависи само от теб или от обкръжението. Ти ще съединиш тези три съставни: ти, групата, Твореца и ще се устремиш в правилната посока – към висшата сила, към зависимостта от Него. А след това ще започнеш да си изясняваш как ти се обръщаш – отправено ли е твоето обръщение в твоя полза, на полза на ближния или Твореца? Това се изяснява постепенно, пътьом.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Мрежата за връзка на великите кабалисти от миналото работи ли също и над душите, които още не са се пробудили за духовното?

Отговор: Не. Тези хора, не търсят от тях помощ. Ти можеш да изучаваш Тора, да прочетеш хиляди книги – и това няма да промени нищо в теб.

Ако четеш кабалистически текстове, дори с намерение да напреднеш, въпросът е в това, намиращ ли се в група, желаеш ли такава форма за връзка между вас, каквато съществува между кабалистите.

Желаем ли между нас да бъде създадена такава мрежа за връзка, както при тях? Искаме ли ние да преминем от връзка между разбитите души, които мислят само как да се насладят с всевъзможни земни наслаждения, – към връзка с нашите свети Праотци – великите кабалисти от всички поколения, да преминем от разбита система между душите – към поправена система? Ние молим от тях помощ, за да се уподобим на тях, за да ни приемат в тяхното събрание.

От урока от Книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Каква молитва е необходима, за да преминем от сянката на егоизма към ”свята сянка”- към екрана на своите желания?

Отговор: По-правилно е да се пита: защо трябва да се страхуваме? Нали още не знаем какво е това ”молитва”. Засега са ни по-известни: страх, предпазливост, трепет, безпокойство, имам всичко, което ми е необходимо, за да се предпазя.

Молитвата е усещане в сърцето. А сърцето усеща или страх, както е казано в самата Първа заповед, или след като правилно се научи да възприема този страх, да почувства любов.

Това са преди всичко две заповеди: страх и любов. Страхът ни довежда до молитва, молба, а любовта – към благодарност.

Затова е нужно да се изясни в какво състояние се намираш ти. Ако чувстваш, че на теб не ти достига пълнота – значи ти се намираш в страх (страхуваш се). И защо трябва да се страхуваш, да се опасяваш да загубиш или да избягаш от каквото и да е състояние, от каквато и да е беда? Попитай се!

Ако ти се страхуваш, че с теб може да се случи нещо лошо, то е необходимо да си изясниш, че ”Няма никой освен Него”. Ако се страхуваш да загубиш това, което притежаваш сега, то си изясни, как да работиш на принципа: ”Ако аз не си помогна – то кой още?” И тези разяснения се наричат молитва.

Не бива да оставяме тези разяснения, а трябва да се занимаваме с тях, колкото е възможно повече. Главното е, максимално да  изясним всяко състояние, и не е страшно, ако в следващия миг ти отново се объркаш, не намираш себе си и всички фактори, които ти влияят: аз, обкръжение, учене. Връщай се и си изяснявай това отново и отново. Така ще си разясниш все повече подробности, докато не достигнеш целта на творението. И в това се заключава нашата работа.

И според тези изяснения, ти по всяко време ще се развиваш по 4-те стадия АВАЯ на всяка нова степен. Главното е, да не излизаш от тези вътрешни разяснения:

– какъв съм аз, кой ме ръководи;

– как трябва да се отнасям към силите, които ме движат;

– как трябва да се свързваме между нас и да се търсим един друг;

– как да станем партньори и да не се оставяме един друг, без да обръщаме внимание на всички скритости и проблеми;

– как да се издигна над тях, да ги оправдая и имено чрез тях да премина към разбиране и любов.

От урок по статия от книга „Шамати“, 16.05.2011

[43187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Какви сили препятстват подема на моята молитва към Вратата на сълзите?

Отговор: Преди всичко, ние няма към кого да се обръщаме, освен към общата сила на групата – там се намира Творецът. ”Вратата на сълзите” означава, че ние разбиваме своя егоизъм и се обединяваме заедно.

Това състояние се нарича ”Врата на сълзите” затова защото, когато го достигнем, не усещаме нито сили, нито желание, нито способност за обединяване. Чак тогава, – ако наистина достигнем такова състояние, ние придобиваме сили да плачем и да се молим, защото сме обединени като съсъди в едно общо желание. От слабостта и безсилието се поражда вик, който се нарича ”сълзи”, и тогава” Вратата” се отваря.

Това се случва само по време на обединение, а обединението изхожда от центъра на групата. Затова не е важно, къде се намирате – в Детройт или някъде на друго място. Състоянието, когато вие искате да се слеете в едно цяло, за да постигнете любовта, но не сте способни на това, се нарича Врата на сълзите.

От 8- мия урок на конгреса ”Wе”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как можем правилно да използваме силата на светлината, която привличаме, докато четем книгата „Зоар”, за да можем именно в паденията да разкрием връзката с духовния път и желание за тази връзка?

Отговор: Именно в паденията възниква истинската молитва. Казано е „От дълбините Те повиках”( Псалм, 130/1), тоест от падението.

Падението е много полезно време за човека, защото тогава той вижда и усеща недостиг от напълване, потребност, желание. Длъжен е да разпознае този недостиг от напълване, правилно да го оформи, да разбере какво именно не му достига и накъде да насочи това желание.

Ако той разкрива всички тези недостатъци от напълване, желание, стремежи, тъмнина и обърканост, насочвайки всичко това към свързване с другите, за да разкрие там свойството отдаване – това е добре.

Не ни достигат само желания и потребност. Най-големият проблем е, ако човек не разбира какво му липсва. Той може да се учи много години, да усеща голямо въодушевление и да чувства, че сякаш напредва и всичко е наред – той усеща, постига и напредва. Но той се задвижва само от една сила – силата на получаване, егоизмът – както в този свят и не напредва духовно.

Духовният напредък е възможен само чрез разочарования, падения, откъсване на човек от желанието да се свърже с другите хора. За разлика от желанието да се съедини, към което той изкуствено се стреми, строи го със собствените си усилия, но усеща отхвърляне от връзката с другите. Това отхвърляне вече правилно открива отсъствието на единство с останалите.Тогава той работи над това отхвърляне, за да се съедини с другите и така придобива истинско желание.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Не ми е ясно, как физическите страдания могат да породят молитва и да ми помогнат да достигна някаква духовност? Нима материалните страдания са свързани с духовните?

Отговор: Физическите страдания не са свързани с духовните. За какви страдания говориш – за болка в крака? Ако те боли крака иди на лекар. А кабала говори за отношенията към ближния – само по това ние проверяваме себе си, доколко сме наред или не сме.

Защо ние въобще в материалния свят усещаме някакви страдания, не свързани директно с духовния път? – Защото е казано, че „страданията смекчават тялото /егоизма/”, и ни приближават към въпроса: ”С каква цел страдаме и защо? В какво е смисъла на моя живот?” И така постепенно човека се приближава към същността на въпросите.

Но това не значи, че ако ме боли крака, веднага трябва да мисля за Твореца. Преди всичко, трябва да отида при лекаря и да се излекувам. Но ако чувствам, че в мен се разгарят претенции към другарите и групата, то това е вече проблем, с който трябва да се обърнеш към Твореца.

Тоест едните страдания минават като „по оголен нерв” и също ни приближават към целта, защото виждаме, колко временни и нищожни са нашето тяло и нашият живот и колко слаб и зависим съм от тази болка. А има страдания, които ми разкриват колко съм противоположен на целта. И там вече ми е необходим друг лекар – не отоларинголог, а Главния лекар от всички лекари, лечителят на разбити сърца.

Защото моето сърце, моето желание е разбито! Разбита е душата, която Той трябва да поправи.

Обръщението към Твореца /Бога/ по какъвто и да е повод е тръгнало от там, че егоистично хората разбират връзката с Него – за своето благополучие, а не за своето поправяне. Затова постоянно вярват, че ще дойде доброто, макар да става обратното. Но като слепи не виждат резултата и не се отчайват, защото егоизмът не позволява да престанеш да работиш за себе си…

Ах, ако биха си отворили очите за да видят, че Бог няма, а има неумолим закон на природата, който ни принуждава да му се уподобим – да станем добри, въпреки себе си!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42663]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Молитвата за обществото е винаги молба за нещо, което да допълня до съвършенство?

Отговор: Да. Но ти си длъжен да го допълниш единствено в своите очи. Обществото не изпитва в нищо недостатък. Освен теб, всичко е поправено. Всеки съди съгласно своята мярка на неизправност. Човек вижда света през призмата на своите недостатъци. Ако сега ти беше поправен, щеше да видиш, че целият свят е изправен.

Затова молитвата за обществото – е молитва за твоето общество, намиращо се в тебе, – мястото на твоята Шхина – ”място”, където ти ще разкриеш Твореца. Всъщност това е твоето общество. Тъй като ти никога не виждаш нищо отвън, ти виждаш вътре в своето желание, своят счупен съсъд на желанието.

”Аз се моля за обществото!”- Освен теб, никой не се нуждае от твоята молитва и от всичките онези красиви думи, излитащи от твоята уста: ”Аз работя заради обществото!”. Всичко това е само видимата част на работата.

Ти даже не знаеш, колко си затворен вътре в себе си, и си длъжен да поправиш само своето вътрешно желание. Това се нарича ”общество”, ”свят” –всичко е вътре в теб, както е казано: ”Човекът – това е малък свят”.

От урока от книгата „Зоар“, 10.05.2011

[42671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако молитва е молба за поправяне, а не за отстраняване на страдания, то защо е казано, че трябва да се молиш за страдания?

Отговор: Казано е, че трябва да се молим за страдания, защото на това място, където аз усещам страдание – там ми се разкриват пороците на моето егоистично желание. И за тях аз се моля, тоест, изяснявам, какво в мен не е наред и как мога да поправя това място, за да го обърна в отдаване.

Ако става въпрос за обикновен човек, то той се моли за да му бъде добре – да се отвори кран, от който към него да потече изобилие свише. Неговите страдания са материални, тоест, в желанието за наслаждение и за това желание той търси напълване, затова неговата молитва е толкова земна, наивна.

Той не се отнася към болката си като към средство за достигане на Твореца, а просто иска да я успокои, приглуши, да запълни пустотата. Така е прието да се молят всички хора, независимо дали да светски или религиозни – все търсят да им е добре и за това са готови да се молят. Все само искат и искат: „Дай ми, дай ми, дай!”, защото страда техният егоизъм и трябва някак да го успокоят.

Истинска молитва е когато аз казвам, че „Няма никого освен Него”. Той е създал в мен егоистичното желание – „злото начало” и аз трябва да разкрия какво е това. Ако чувствам болка в желанието си за наслаждение – трябва да я използвам като средство. Защото Творецът е създал това желание и ми е дал да почувствам сега болка – никой друг! Сега аз усещам болка на това място, в което трябва да се изпълня, съединявайки се с Твореца – а аз не съм направил това.

Да допуснем, че уча в първи клас и са ми дали домашно, което не съм направил. Аз не съм се подготвил за изпита и съм го провалил – и ми се полага наказание, страдание. Но това страдание съответства на моята възраст, на първи клас.

Така и всеки човек, усеща страдание на това място, където не е взел изпита, не се е поправил, не е напреднал съгласно програмата на Твореца към целта, към поправеното състояние. Излиза, че той трябва да благодари за това, че Творецът, висшата светлина пробужда в него това усещане за болка. Това е симптом за болест, даден за да тръгнеш и да я излекуваш – и тогава ще бъдеш здрав!

Затова не търси как да накараш Твореца да успокои болката ти – търси как да излекуваш своята болест. Защото, ако ти просто притъпиш болката, утре ще се събудиш с много по-силна болка. Днес си изпил някакво обезболяващо, престанал си да чувстваш и се радваш сякаш си здрав. Но това не е истина и утре ще ти бъде още по-лошо!

Затова има хора, които така се отнасят към своята болка и житейски проблеми, че са готови да вземат всякакъв наркотик, всякакво обезболяващо – главно да се избавят от страданията, както се казва: „Не ми трябват нито страдания, нито наградите за тях”. А други казват: „Нека има страдания, ако те ми показват местата, където трябва да се поправя, за да се издигна постепенно до висотата на Твореца, аз съм готов да ги приема и да благодаря на Твореца за лошото така, както и за доброто”. Защото всички тези усещания само ме пробуждат и ме насочват правилно по пътя.

Това са два напълно различни подхода. Едни викат: „Спаси ни, дай ни успокоение!” – така говорят масите. А онези, които говорят: „Не, ние ще използваме цялата тази болка по най-ефективен начин” – те се наричат „работници на Твореца”. Защото ние искаме да изпълним Неговата работа, искаме да бъдем Негови партньори! Ако Той ни пробужда – ние сме готови да се събудим.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 09.05.2011

[42604]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво символизира поменната молитва (Кадиш)?

Отговор: Когато някой умира, ние благодарим на Твореца. И за какво? За смъртта на близкия човек ли?

Все пак, ние въздигаме благодарност от духовното ниво. От висотата на духа аз гледам на получаващото желание, избавящо се от своята егоистична форма, благодарение на въздействието на светлината, на Твореца.

Накрая, Той е направил така, че тази част е умряла и сега мога да осъществя с нея „възкръсването на мъртвите” – да взема това желание, което остава без егоистично намерение и да започна да работя с него заради отдаване.

След смъртта на егоизма, тоест намерение заради получаване, остава само „тялото”, желанието. То се разлага и тогава мога да пристъпя към работата с него.Излиза, че аз съм получил голяма помощ свише, за което и благодаря на Твореца. Това не са просто думи, а чувство, изтръгващо се от човека, когато неговото егоистично желание, накрая, умира.

В нашето съвременно егоистично разбиране, Кадиш се представя с нещо противоречиво. Всъщност, всички молитви, заповеди и обичаи, при дълбоко разглеждане, не съответстват на законите на нашия живот. Всички те са абсолютно нелогични, ирационални в нашите очи, тъй като се явяват проекции на духовните закони.

Урок на тема „Народът на Израел”, 09.05.2011

[42610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→