Благодарение на изучаването ни на кабала, накрая разбираме, че Творецът е извършвал, извършва и ще извършва всички действия. А всичко, което се изисква от нас – това е молбата, в която е заключена нашата свобода за избора. Тоест ние трябва да поискаме Творецът да извърши поправяне над нас.

Всичко, което Той е правил с нас преди, не е изисквало съгласието ни. Ние сме се подчинявали на директното указване на нашата природа и затова е нямало защо да ни питат. Само сме изпълнявали природните си инстинкти, като сме удовлетворявали нашето растящо желание за наслаждение във всичките му проявления.

Но за да ни даде възможност за самостоятелно развитие, за самоосъзнаване и за постигане на Твореца и Неговите действия, от определен момент Творецът започва да се показва срещу нашата природа. И този повратен момент се случва с нашето поколение. Творецът вече не върви зад нас като ни подбутва напред, а стои право пред нас и изисква ние да поискаме да се приближим до Него.

В това, всъщност, се и състои нашата работа – да мобилизираме вътре в себе си сили, желание, разбиране за това, че ни е необходимо да застанем по-близо до Него. И че сами не сме способни да направим това, а можем само да помолим, да изискаме това от Него, за да ни приближи.

За това трябва да се съберем заедно, за да разкрием със съвместни усилия стремежа в себе си към взаимно отдаване. Нужно ни е да създадем отново вътре в себе си желаната форма на Твореца – съвършеното свойство отдаване. И да се стремим вътре в нашата група да достигнем такива отношения помежду ни, че силата, намираща се там в скриване, да се разкрие. Това и означава да разкриеш Твореца, да Го опознаеш, за да се прилепиш към Него.

И тогава сами ще се движим и ще управляваме себе си. Но точно така, както по-рано безпрекословно сме слушали своето егоистично желание, дори без да се замислим – така сега искаме със същата преданост да слушаме Твореца. След всички въпроси, проблеми и изяснявания, независимо от всички свои възражения и съпротивление – искаме всецяло да бъдем управлявани от Него и да станем Негови верни работници. Както е казано: „Любовта покрива всички престъпления”.

И важното в целия този процес е всеки път да се намира точката за обръщане към Твореца, изискването да промениш и поправиш себе си. А не да търся в самия себе си сили и средства да стана „праведник”, създаващ „добри дела”.

Разбираемо е, че е невъзможно изведнъж да се достигне истинската молитва и трябва да преминем много изяснявания по пътя към нея. Но главното препятствие е, докогато човек мисли, че сам е стопанин на своите постъпки и сам трябва да поправи себе си и своето обкръжение. Той забравя, че е просто глина в ръцете на Майстора и „Няма никой освен Него” – Единственият, който е извършвал, извършва и ще извършва всички действия. А нашата свобода на избора, която ни е дадена, за да се приближим към съвършеното отдаване е само в това, да помолим за него това свойство, тази сила, която ще се възцари между нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.07.2011

[49425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Получихме писмо от приятел в града от палатки в Тел Авив, който е част от борбата за понижаване на цените на жилищата. Той пише: „Аз не уча кабала, но ние разбираме, че сме опитали всичко и разбираме, че трябва да се обединим, да се сплотим”. Сега те стоят там и пишат прокламация, но не знаят как да я направят приемлива за всички. Те са чули, че кабала има практически решения. Какво можем да им предложим ние?

Отговор: Има понятие, познато като „молитва на многото”. Те трябва да искат за всички, включително и за себе си. Ако действат така, ще постигна успех. Това е правилната форма на обединение. А ако не направят това, тогава нищо няма да свърши работа.

Днес интегралната сила вече владее света и всеки момент се разкрива все повече и повече и всички системи преминават към този нов режим на работа.

Освен това, аз препоръчвам те да прочетат поне няколко наши книги в свободното си време. Ние не можем да им раздадем нашите материали, защото тогава хората биха заподозрели, че правим това от егоистични мотиви. Но ако те искат, ние ще се радваме да им дадем всякакви материали и четейки ги, те ще разберат какво имаме предвид и как те трябва да действат. Това ще им даде подкрепата на висшата сила и тогава те ще видят със собствените си очи как силата и успехът им растат.

Това ще се случи в действителност. Нека опитаме.

От урок по статията „Мир”, 27.07.2011

[49461]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всички кабалистични текстове са предназначени за Кабалистите, за да предадат въодушевление и впечатление помежду им, а така също и знания за свързващата мрежа между душите, в които те съществуват. Целта е да се разкрие по-бързо висшата сила, Творецът, и да се приближат останалите души по-близо до поправяне.

Ние можем също да използваме тези книги без дори да знаем или разбираме какво са писали  кабалистите един на друг, защото всеки един от тях пише на своето собствено ниво. Но когато ги четем като малките деца, стремящи се да разберат какво е написано в тях, какво искат те да предадат един на друг и какво искат да ни опишат, когато отворим тези книги, писани от великите кабалисти, желаейки да станем подобни на тях в обединение и поръчителство, т.е. да се присъединим към тях, към системата на душите, в която те са свързани един с друг, да намерим своето място между тях, да се съберем в същия кръг, тогава, с помощта на тези писания, ние се удостояваме с доближаване до тях.

Това е така, защото текстовете, писани от кабалистите, съдържат тяхната сила, техните мисли. И ако желаем да се прилепим към тях, тогава, опитвайки се да се обединим един с друг и четейки заедно техните текстове, ние пожелаваме да влезем в тази система и да се присъединим към състоянието, в което са те.

Затова докато четем „Зоар”, не трябва да забравяме, че с помощта на този текст искаме да се поправим и да се включим в същата система, която вече съдържа техните души и ние сме единствените липсващи там, в нашето общо обединение. Ние стигаме там след като веднъж се обединим един с друг, желаейки да влезем в същата система, в която вече се намират всички велики кабалисти. Всъщност това състояние вече съществува и ние сме единствените, които го търсим. В крайна сметка „Зоар” разказва за нашето бъдещо състояние, което достигаме и присъединяваме.

Така че нека си представим себе си в общата система от души, сред тези велики кабалисти – и нека помолим за нея!

От урока по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49097]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Каква е причината за това, че когато четем книгата „Зоар” и държим много осезаемо намерение, то изведнъж изчезва и разбираме, че е изчезнало едва когато си спомним за него?

Отговор: Това е очевидно! Това ни е дадено, за да изискваме усещането. Ние не сме способни да мислим за две неща. Какво може да бъде по-добро от това да настроя себе си правилно преди четенето на „Зоар” заедно с приятелите, в кръг, и в него да желаем да разкрием какво четем?

Обаче това, което се случва е, че  настройвам себе си и започвам да чета и изведнъж се потапям в текста малко по-дълбоко. Тогава аз вече не използвам „сгула” – особеното свойство на светлината, желаейки да я разкрия във връзката между нас. Вместо това, аз насочвам своето внимание към самия текст, стремейки се да го разбера и да го постигна така както чета обикновени книги, искайки да разбера за какво се говори. Аз не възприемам това, което е написано там като нещо, което се случва в мен, между нас, в нас, а като нещо, което съществува извън мен. Веднага преминавам към външната картина.

След това всякакви чужди мисли идват при мен и аз започвам „да пътувам” в тези фантазии и разчети.

Това се случва, докато човек не види, че не може да излезе от това и че то го лишава от правилния подход, където буквално би бил способен „да се захване със зъби”, за да се задържи за правилното отношение към четенето.

Какво трябва да направи той? Накрая той достига изискване, че се нуждае от усещане – не да опознае текста или да го чуе, а да влезе в тази картина, да я постигне. Той иска това да се случи, тази картина да му се изясни. Точно както сега той е в тази земна реалност, така той трябва да се открие вътре в тази духовна реалност.

Затова цялото това объркване, всички тези състояния трябва да ни доведат до такова отчаяние, че да желаем единствено усещането, докато ясно осъзнаваме, че не сме способни на нищо сами, дори на това да запазим намерението.

Тогава, от една страна, ти разбираш, че няма нищо, което можеш да направиш и няма никакъв смисъл дори да отваряш книгата. Ти достигаш пълно отчаяние. Но от друга страна, ти знаеш, че не можеш да изоставиш този път, защото целият ти живот е в него. И тогава го получаваш…

Тази точка е наистина критична, защото от нея ти можеш да влезеш в духовния свят. И това наистина се случва.

От урок по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да поддържаш намерението”? Струва ми се, че по този начин човек не се придвижва или развива. Как може човек да развие това намерение?

Отговор: Докато четем „Зоар”, аз играя игра с моите приятели. Няма значение колко добре разбираме или не разбираме тези думи, дали чувам една част от фразата, четвърт от нея или цяло изречение, всички думи, и дали прониквам в по-голяма или по-малка глъбина – всеки прави каквото може. Играта е в това, че всички тези думи аз съотнасям към връзка между нас.

Наистина, книгата „Зоар” ни казва за начина, по който трябва да се свържем помежду си. Аз не знам каква е тази връзка, но тя е описана тук. И поради тази причина, докато чета „Зоар”, аз се опитвам да мисля за това, какво е да бъдеш свързан по един или друг начин, в една или друга форма.

Например, написано е: „Време е да действаме заради Твореца… тъй като те са прегрешили срещу тяхната Тора”. Към какво се отнася това? Когато човек забрави за намерението заради отдаване, това означава, че е „прегрешил срещу Тора”. И тогава „време е да действаме заради Твореца” означава, че ти отново трябва да се върнеш към същото намерение, същата силна връзка с твоите приятели във взаимно отдаване, защото по този начин ти се стремиш да изградиш „място” за разкриването на Твореца. Ти правиш това, за да Му дадеш възможност да разкрие Себе си. Той получава наслаждение от това като Хазяина, който разкрива угощения на своя гост.

Така че защо четеш „Зоар”? Къде реализираш и разкриваш това, което си прочел? То може да се разкрие в правилната връзка между нас. Няма друго „място”. То се разкрива само ако успеем да създадем правилно връзка във взаимно отдаване.

Поради тази причина аз се опитвам да намеря нишките, мрежата, която свързва нашите желания, мисли и силата на стремеж между нас. Какви сили задействат тази връзка? Каква е формулата на тази мрежа? Аз искам да разбера! „Зоар” точно ни разказва за това.

От урок по книгата „Зоар”, 12.07.2011

[47892]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да не се възгордеем от отдаването си на Твореца?

Отговор: Да се гордееш може само с това, че си получил поддръжка свише и с нейна помощ си преодолял трудностите и егоизма си. Трябва да се гордееш с Твореца, със светлината, с Неговата помощ, а не със себе си!

Защото какво има у нас самите – нищо! Нито собствени желания, нито светлина, нито действие. Даже и своя молитва си нямаме, ние я получаваме от обкръжението. Затова, колкото по-надалеч се придвижва човек, толкова по-малко получава  и повече благодари!

А когато се върне обратно към Малхут в света на Безкрайността, той получава всичко това от светлината Нефеш де-Нефеш, която е била в Малхут в най-първоначалното ù състояние, но човек увеличава в нейното светене ”613” пъти благодарността си, постигането на доброто, усещането за величието на Даващия.

Но самата светлина не се променя, тя няма никакви граници. Самата светлина така си и остава Нефеш де-Нефеш, само не голямо светене. А човек го увеличава до огромен пламък.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48251]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Не трябва да се страхуваме от разкриването на злото! Защо е нужно да се връщаш всеки ден към една и съща молитва, за да стане това навик? И даже има такава заповед, но как е възможно да се изисква това от човек, ако молитвата (молба за поправяне) се ражда в сърцето и изцяло зависи от желанието, от усещането?

Работата е там, че човек е длъжен да се приучи да работи ”в тъмнина”. Когато при теб дойде тъмнината, осъзнаването на злото, усещането за низостта на самия себе си, обкръжението, Твореца, всички средства за достижението Му, всичко това губи ценност и ти се оказваш захвърлен изцяло без сили, без и най-малкото усещане за важността на пътя.

Но заедно с това, у теб трябва да живее усещането, че цялото това падение е голямата подготовка към следващото състояние. И благодарение на такова отегчено сърце, ти ще можеш да направиш нови разяснения в новото егоистично желание, което се е разкрило в теб.

А след това ще дойде светлината и в тази светлина ти ще видиш в това непоправено желание, в което сега усещаш ненавист, безпомощност, безсилие, новите свойства – отдаването, любовта и напредъка.

И затова е необходима такава голяма работа за приучване към молитвата, за да може имено в такива тежки състояния, в които в началото дори не знаеш как да се откъснеш и да се пробудиш, – за сметка на навиците и опита, да съумееш да се обърнеш с молитва и да приложиш най-голямото и хубаво усилие. Така ще можеш да напреднеш, работейки в тъмнина, както е казано в Песента на песните ”на нощното ложе”.

Затова молитвата трябва да се повтаря по всяко време, подготвяйки човека за главната молитва на ”Съдният ден”. Тези дни се наричат страшни, ”дни на трепет”, но човек трябва да им се радва! Това са дни на радост. Ще постъпиш неправилно, ако плачеш в такива дни.

Действително, сърцето трябва да се разбие, но трябва да приемем това с радост, като разкриване на злото. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка за неговото поправяне”. И, ако човек е уверен, че има средство за да поправи разкриващото се зло, то той се радва на разкриването му. За него тези дни на трепет стават особени, като празничен период, подготовка за голям празник!

За това е необходимо да се готвим за тези дни на трепет като в самите дни – това е подготовка за съсъда, за Началото на Годината и Съдния ден. И, ако човек е направил правилната подготовка, организирал е поддръжката на обкръжението, защото всички молитви са общи и се нуждаят от неговата поддръжка, то той много бързо и на всякакво ниво ще изяснява своето зло и ще се радва на всеки етап, който е минал по пътя.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48 122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Духовният път, по който вървим, минава през времето, движението и пространството, извън това, което усеща тялото ни в нашия свят. Извън  това, което желанието за  наслаждение, наречено „тяло“, усеща вътре в себе си всички състояния, през които преминава.

Ако човекът се стреми да достигне свойството на Твореца, отдаването, то той частично или даже напълно се отделя от времето, движението и пространството. И всичко, което се отнася до духовното, той усеща принадлежащо към вечността, където „Няма никого освен Него“, и над което нямат власт промените, протичащи на нивото на този свят.

Затова, когато достига усещания за духовен живот, той чувства, че е придобил вечен живот, възвишен и откъснат от тукашния земен живот, усещащ вътре в неговия егоизъм, който му се показва чрез тялото, направено от плът и кръв.

Има един период в живота на човека, който се нарича „дни на трепет“, и той няма нищо общо с някакви конкретни календарни дати от нашия свят (периодът от юдейския календар от Рош Ашана до Йом Кипура се нарича така).

Това състоянието, когато човек  проверява и изследва себе си,  вижда, че се намира в осъзнаване на злото, а все още му е трудно да го преодолее и да стигне до молитва и молба за поправяне: състояния, които се наричат „Йом Кипур“ (Съдния ден) и Рош Ашана (Начало на годината). Той се намира пред тези състояния в процес на самоанализ и трябва през цялото време да се проверява и да се подготвя за молитва.

Лека полека, ден след ден, той вижда все по-голямо несъответствие между желаемото и реалното състояние. Той намира вътре в себе си разбитите желания и усеща разликата между тях и поправените състояния. Това изясняване, а именно проясняването на тези две състояния и разликата помежду им, го довежда до същинската молитва, която наистина ще излезе от дълбините на сърцето му, от зрялото желание в последния 4-и етап (далет) вътре в общото му желание.

Там той наистина ще почувства до каква степен е противоположен на Твореца и ще поиска поправяне – сила, която ще може да надделее желанието му за наслаждение.

Тази работа се дели на обща и частна, тъй като молитвата обикновено създаваме в обществото, благодарение на нашето влияние един на друг. И всичко заради това да изясним как и доколко човешките свойства се различават от свойствата на Твореца.

От урока по статията от книга „Шамати“, 14.07.2011

[48125]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия ”Роза”, п.1: …Творецът (Елоким) в стиха ”В началото сътворил Творецът”, т.е. Бина, пораждаща Нуква на Зеир Анпин, произнася 13 думи: ”В началото Творецът сътворил небето и земята. А земята била смут и хаос, и мрак над бездната, и дух”.

… И тези 13 думи отговарят на тези 13 венчелистчета на розата сред тръните, в свойството на море, стоящо на дванадесет бика, които се явяват подготовка и приготовление за Кнесет Исраел, за да може тя да получи 13 пъти милосърдие.

Съществуват висши системи, филтриращи и намаляващи светлината, за да могат нисшите да я получат. Така и Малхут стои на стража пред това, за да може от първите девет сфирот, намиращи се пред нея, да дойдат само тези светлини, които тя е способна да получи за изгода на нисшите.

Как знае тя, че може да получи полза за нисшите? – Всичко се определя от потребностите на нисшите, от желанията, които те издигат към нея. И затова, съгласно пробуждането отдолу (итарута де-летата), това е молитва (МАН) от наша страна, към нас слиза отговор свише (МАД).

Затова човек не може да се жалва, че не получава. Не моли, затова не получава. Ако помоли – ще получи. Но молбата трябва да бъде такава, че вътре в нея да издигнеш правилното желание, духовният съсъд/кли. И тогава няма да имаш проблем, ти ще получиш светлина в него. Всъщност, сама по себе си молбата се явява съсъд. Ако тя е правилна, светлината идва.

Правилната молба означава, че ти усещаш вътрешна необходимост, желание за нещо. Всъщност, ти винаги получаваш това, за което се молиш. И ако ти казваш, че Творецът ти причинява страдание, то ти си го изпросил. А ако винаги утвърждаваш, че Той ти носи добро, тогава ти си молил за това. Винаги получаваш, съгласно молбата си.

Ако е така, как е възможно ние да молим за нещо лошо?! Да, ние молим за лошо. Ако аз искам да получа напълване в желанието си за наслаждение – „Заповядай, получаваш!” Тогава, защо се чувствам зле? Това вече зависи също така от всички системи. Но ти получаваш това, за което си се молил.

Ние не разбираме колко безотказно работи това ”Добрият и Творящият добро” – ”Заповядай, получаваш!”. Така родителите възпитават детето: ”Искаш ли това? Заповядай!”. А после какво?-„Ой!” „Но нали ти поиска това?…”

Така и Творецът постъпва с нас.

От урок по Книгата „Зоар”. Въведение, 08.07.2011

[47680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Светлината създава и отглежда желанието, намирайки се вътре в нея, като добра и носеща благо. Но освен това, тя внедрява в творението точка на срам, дава му усещане за самото себе си, за да поиска да се провери и промени.

Тоест, за да могат измененията да идват не само от светлината, според задължителния ред, въздействайки върху желанието и променяйки го, а и самото желание, също да поиска да се промени над тази необходимост.

Не е достатъчно, че творението се е развивало само на неживото, растително и животинско ниво, където развитието става пряко и инстинктивно, под безусловното въздействие на светлината. Сега, желанието трябва само да намери вътре в себе си причина за допълнителната форма на развитие, която се нарича „човешка” – Адам, тоест „подобен”( доме) на светлината.

Това е напълно нова, критична точка в развитието на желанието. Защото до този момент, то се е развивало единствено благодарение на светлината, задължаваща го пряко към това. Но ако тази точка, изискваща лично, самостоятелно развитие да станеш „човек”, се пробуди в нас, тогава, ще ни се наложи да преразгледаме цялото си отношение към живота: своето възприятие, поведение, отношението си към светлината и към самите себе си.

Трябва да разберем, че ако досега сме се развивали за сметка на природата, която пряко, в „линейна” форма е предизвиквала в нас постъпателно, стъпаловидно развитие, то сега, трябва да се развиваме „по друга формула” – сами да привличаме към себе си светлината. И не просто да привлечем повече светлина, за да напреднем по-бързо, а да поискаме от светлината да промени същността на нашето желание.

Сега е необходима личната потребност на творението – молба, молитва, искане, насочено към нея, което предшества въздействието на светлината върху него и по особен начин го предизвиква.

Творението прави съкращаване и заявява, че не желае повече да се развива както преди! Не е съгласно светлината, без разрешение да отглежда неговото желание и да го напълва, а иска тя да започне да променя характера на това желание, трансформирайки го в отдаващо.

Преди, светлината е развивала желанието на човека, без да го пита. Но от този момент нататък, развитието е възможно само по молба на самия човек, след неговия въпрос и изясняването. Когато той сам помоли, знаейки предварително какво иска, тоест предварително си представя следващите стъпала и състояния, както е казано: „Аз събуждам зората, а не тя ме събужда”.

Тоест той предвижда своите бъдещи състояния и желае да ги осъществи. Това се нарича „глава” (рош) на стъпалото, на парцуфа, на душата. И когато прави разчет, какъв и в каква форма иска да бъде, тогава моли светлината да му помогне да реализира своята програма.

По тази причина, наричаме това стъпала на човека, на Адам, което означава „подобен” на Твореца: притежаващ предварителен замисъл, решение и след това изпълняващ го. И той няма да се успокои, докато не завърши тази работа и не реализира върху себе си всички тези форми, подобни на отношението на светлината към него – което се нарича Край на поправянето (Гмар Тикун).

От урока по статия от книгата „Шамати“, 13.07.2011

[48006]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→