Въпрос: Сутрешният урок се дели на пет части. Намерението във всяка част на урока едно и също ли трябва да остава?

Отговор: Разбира се! Няма нищо друго освен това, тъй като цялата Тора говори само за връзката между нас.

Само в първата част на урока ние говорим за това, как трябва да се отнасяме към  връзката между нас, как с помощта на тази връзка ние трябва да разкрием общото свойство на отдаването – Твореца. Това е самото въведение към реализацията, както преди игра ти разказват за условията на играта. Това е първата част на урока.

Втората част на урока е самата игра. На практика тук трябва да се стараеш:

1. постоянно да мислиш за връзката между нас,

2. постоянно да слушаш какво говори „Зоар“,

3. да съчетаваш, да съединяваш между текста на „Зоар“ и връзката с другарите, която ти си представяш, че тази връзка с другарите приема формата, за която разказва „Зоар“.

Естествено, „Зоар“ говори за връзката между нас на много високи нива. Според това как представяш себе си на тези високи нива, в тези състояния, ти ще растеш, подобно на дете, което си представя, че е възрастен, тъй като на теб ще  въздейства висшето състояние, описанно в Зоар.

От урока по книга „Зоар“, 12.07.2011

[47890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как светлината ще реши проблемите на седемте милиарда души на земята, ако всеки човек си има свои собствени проблеми и ниво на развитие? Ние живеем в огромна система. Наистина ли е възможно всеки детайл в нея да бъде взет под внимание?

Отговор: Представи си вдлъбнатина в земята, която ти запълваш с вода. По същия начин всеки детайл, елемент, издатина и вдлъбнатина в света се запълва със светлина, според неговите свойства.

Светлината не прави никакви разчети с желанието. Тя просто го запълва и свети за него, пробуждайки се вътре в него. И според това, желанието чувства колко близо е то до светлината или колко далеч е то от нея в определени детайли на възприятието.

Например, светлината, която аз получавам, усилена с 10 вата. Съответно, във всяко едно от моите свойства и във всяко желание се повдига нова мисъл, нов анализ на ситуацията и аз правя нов разчет.

Въпрос: Излиза, че светлината не е функция, а всичко се определя само от желанието?

Отговор: Светлината не се променя. Всичко зависи от желанието и неговите форми. Когато то е пълно със светлина, аз не чувствам самата светлината, а реакцията на желанието, всички негови струни. Това е светлината за мен.

Въпрос: Коя част от това зависи от мен?

Отговор: Работа с намерението. Ние не променяме желанията, а намерението. И само него. Не ме е грижа какви издатини и вдлъбнатини има в дупката, която запълвам с вода. Те ще останат такива, каквито са, а моята задача е да напълня дупката.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 10.07.2011
[47687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се смесват молбите към Твореца, тоест да искаш и едното, и другото?

Отговор „И едното, и другото“ означава, че няма желание. Желанието трябва да бъде съвършено.

Висшата светлина може да напълни хиляди желания. Но как да вкара няколко напълвания в едно желание…? В този случай, това не се нарича желание.

Ти представляваш желание. Иска ли това желание нещо? Да. Каквото поиска – това и получава. То не може да иска две напълвания, защото е едно желание, един съсъд. А ако искаш няколко неща, значи желанието ти още не е приело правилната форма.

Не е възможно  да обичаш двама. Защото искаш да се свържеш с онова, което обичаш. Няма значение към какво е насочено желанието – към храна, секс, семейство, почести, знания или към духовното – то трябва да е цялостно: „Аз желая!”.

От урока по книгата „Зоар”. Предговор, 08.07.2011

[47677]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човек не е в състояние да разбере какво е това намерение „заради отдаването“ (лишма), тъй като ние винаги се намираме в друго, обратно на отдаването в природата – в желание за наслаждение. А това, което ни се струва като отдаване в този свят, е само още една форма на егоизма, преструващ се на отдаващ, за да може като отдава някому, по косвен път да получи от него още повече.

И затова не ни е ясно какво означава „лишма“ – чисто отдаване, без всякаква изгода за самия себе си. Баал а-Сулам казва (книга „Шамати“, статия „Лишма е пробуждане свише“), че „човешкият разум е неспособен да осъзнае как може да се случи такова събитие в нашия свят“.

И затова ако човек действително работи над това да постигне отдаване, той започва да разбира доколко тази задача е нереална. Как е възможно той да престане да мисли за себе си и да възникне мисъл, действие, желание, насочено „навън“, без всякакъв оглед за собствена изгода?

Тъй като всичко, което се случва, дава на човека да разбере, че цялата работа и възнаграждение трябва да бъдат заради себе си – в противен случай, той не ще успее да направи дори и едно, единствено движение. И затова лишма е светлина свише. И само този, който я усеща – тоест получава свише – може да разбере какво е получил сега. А дотогава в него не може да има никакво зацепване, дори и най-минималното разбиране и усещане какво е това „лишма“.

Затова е казано: „Пробвайте и се убедете колко прекрасен e Творецът“. Тоест отначало „пробвайте“ – получете в усещанията, а след това вече ще можете да разберете.

Защо тогава да прилагаме усилия и да се стараем да изпълним съветите на кабалистите, ако нищо не може да ни помогне, докато Творецът не ни даде друга природа? Не е ли по-просто да почакам докато не я получа?

А отговорът е в казаното от мъдреците: „Не ти е дадено да завършиш тази работа, но и не си свободен да се откажеш от нея“. Тоест на човек лежи задължението да приложи максимум усилие, което се нарича молитва. Защото молитвата се нарича недостатък, без усещането на който е невъзможно напълването. Ние трябва да придобием такова желание, което ще бъде пригодно за напълване със свойството отдаване.

Но как мога да моля за нещо, което изобщо не познавам и което нямам в себе си, което не съм пробвал никога и от което никога не съм имал нужда? Става така, че работата на човека, за да получи от Твореца свойството Лишма, е необходима само за да придобие недостатък и желание – напълването никога не зависи от човека, а е подарък от Твореца.

Но молитвата трябва да бъде пълна, тоест от дълбините на сърцето, когато човек е абсолютно уверен в това, че никой на света не може да му помогне, никой друг освен Творецът. Тоест нужно е да вложиш всичко, което имаш, да достигнеш до разбиване на сърцето в своето отчаяние от напълно вложените сили, че само Творецът може да ти помогне. И тогава Творецът чува твоята молитва.

Погледнете само колко усилия трябва да бъдат вложени и колко разочарования трябва да изпитаме за преминаване от състояние в състояние, когато все по-дълбоко и дълбоко постигам, че не мога, не съм способен, не искам! И как се спускам от стъпало на стъпало, прониквайки все по дълбоко и дълбоко в сърцето – докато не достигна до истинската молитва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Съгласно изследвания, 80% от човечеството вярва във Висшата сила, която управлява всичко. Защо не обясним на хората, що за сила е това, какво иска тя от нас? Защото това е много по-интересно, отколкото призивите за любов.

Отговор: Няма какво да обясняваме. Висшата сила – това е Природата, Закон, Сила, толкова непреодолима, като силата на притеглянето. Това е Абсолют – добър, творящ добро и неизменен.

Но ако тази Сила е неизменна, то тя сякаш и не съществува. Липсата на промени, като че ли я свежда до това, сякаш я няма. Все едно да живееш под слънце, навеки застинало в зенита. Какъв е смисълът да го вземаш предвид, ако то е било и ще бъде там завинаги? Просто го има – и това е всичко.

В своя живот, ние правим разчетите си върху онова, което трябва да се промени, върху промените, от които зависим. Друга работа е, когато става въпрос за нещо непоклатимо и нерушимо, от което зависим постоянно до такава степен, че това вече не може да се нарече и зависимост.

Ето какво е „Творецът“. И затова ни е така трудно да обясним това на хората. В действителност, се молим не на Него, а на самите себе си. Ние търсим как да се променим, – а Той винаги е неизменен. Разбира се, аз се променям, ако пожелая, за тази цел не е нужно да Го вземам под внимание. Той е Добър и Твори добро. До Него, аз съм като разглезено дете, чиито родителите го обичат с абсолютна любов, а то си прави каквото поиска и им се качва на главите, знаейки, че нищо лошо няма да се случи с него.

По такъв начин, нашият проблем е в това, как да обясним на хората, че Творецът е подобен на непоклатима стена – просто съществува. Можеш да подскачаш пред нея, размахвайки ръце – това си е твоя работа, а тя все така ще се извисява над теб.

На човек му е трудно да си представи такова нещо: „С кого тогава си имам работа? Излиза, че няма и към кой да се обърна?“ Как да обясним на онези, които вярват във Висшата сила, че няма смисъл да се молят на променящ се Творец, който днес ще направи повече добро, отколкото вчера. Излиза, че вчера Той ми е причинил зло?

В действителност, ние имаме работа с Този, който е добър и твори добро, на лошите и на добрите. Но за човека, това означава, че не е важно, добър ли е или лош – резултатът ще бъде еднакъв.

Обикновеният човек е подложен на промени постоянно. Той през цялото време се съпоставя със света, стараейки се да разчете резултатите от вътрешните и външните промени. Той не разбира какво е универсалната, всеобща, велика, неизменна Сила. Това се изплъзва от нашите сетивни органи, защото те са „изострени“ от промените, а не от статиката. Което не се променя, изчезва от полезрението – аз не го виждам.

Ето защо не можем да обясним на хората, какво е „Творец“. Понякога казвам, че „Творецът“ – това е Природата, че Той е неизменен и няма на кого да се молиш, че молитвата – това е съд над самите себе си… В отговор са готови да ме разкъсат. В това е и проблемът: ние съдим себе си, докато другите молят Твореца, за да се промени Той: „Аз пуснах малко в Твоята касичка – така че, пази ме от беди“.

Говорейки за Твореца като за неизменен закон, ние лишаваме човека от възможността да се обърне към Него. Защото той не вижда нужда да се променя. Необходима е нова, силна „доза“ развитие, за да може да започне човекът да се държи различно.

За каквото и да говорим, в това число и за кризата, – всъщност, обясняваме на хората пътя на страданията: „Алтернативата ще бъдат бедите, а това не си заслужава. Хайде да се променим“. Това не е лъжа, но не е и истина.

Защото на човека, който идва в науката кабала, желаейки да постигне целта на творението, трябва да кажем друго: „Ти трябва да си над това. Не е важно, добро ли е или лошо – трябва да се издигнеш с вяра над знанието. Не трябва твоите действия да се обуславят от страданията или наслажденията. Това вече не е отдаване. Вяра над знанието означава, че се издигаш над наградата. Или работиш, за да избегнеш злото и да стигнеш в бъдеще към доброто? Нима чакаш възнаграждение? Нима искаш сам да постигнеш целта на творението не, за да доставиш удоволствие на Твореца?“

Но от друга страна, на кого ще доставя удоволствие, ако Творецът е Закон? Това е много тънък момент в нашите обяснения.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво става „зад кулисите“ на действията ми, когато, по време на четенето на книгата „Зоар“, непрекъснато полагам усилия да задържа намерението, но те ми се струват безмислени.

Отговор: От твоите усилия зависят свойствата ти за възприятие, твоята чувстивтелност, и тогава разкриваш. Всичко е пред теб, но само недостатъкът на твоята чувствителност не ти позволява да разкриеш системата на връзка между душите, за която разказва „Зоар“. Твоите усилия, твоята молитва изграждат инструментите на възприятието в теб, за да я почувстваш.

Въпрос: Всеки път се старая да изграждам намерението наново, но ми се струва, че полагам същите усилия и чувствам същото като преди седмица – като че ли нищо не се променя…

Отговор: Да предположим, че се намирам в средата на музиканти. Виждам по тях, как те слушат всеки звук, различават тяхното съчетаване, доколкото е важно това за тях. Гледам ги и се уча от тях, как да се отнасям към звуците. Тогава, в резултат от своите усилия, ставам по-чувствителен и започвам да ги различавам.

След това задавам въпроси на музикантите и те ми обясняват, но аз не разбирам обясненията им. „Четвъртина“, „петина“, „глисандо”, „форте“ – тези думи нищо не ми говорят, също както са неразбираеми термините в книгата „Зоар“.

Но искам да ги узная! И затова се старая да стана по-чувствителен към това, да усетя. И тогава, тъй като сме в специална система, според моите усилия, моето желание, моя стремеж – започвам да чувствам. Така се развива детето: то иска да стане голямо, през цялото време играе неуморно, изследва всичко наоколо.

Ние се чудим: как тези деца могат да гледат едно и също анимационно филмче или да слушат една и съща приказка хиляди пъти? Това за нас е хиляди пъти, защото вече не се развиваме. А детето живее в тази приказка. Днес то слуша за Червената Шапчица – и за него това е съвсем нов разказ, не такъв като вчера. Ти го гледаш: „Добре, ще му разкажа, нека поседи тихо, да се успокои, да получи удоволствие…”. Но то чува тази приказка всеки път по новому! И въпреки че я знае наизуст, като я повтаря заедно с теб, я преживява отново. Като да кажем, че трябва да ядеш днес, въпреки че си ял вчера. Така и то!

Затова цялата ни работа е в развиване на чувствителността, за да придобием нови качества на възприятие.

От урок по Книгата „Зоар“, 23.06.2011

[46235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Като правило, на нас ни е лесно да се включваме в едни или други общества. Без особени усилия чуждите желания стават наши. Защо в групата това не е така? Защо са нужни ежедневни усилия в течение на толкова години?

Отговор: Защото във външния свят чуждите желания съвпадат с твоите, а духовния път до самия край е положен с усилия. На него нищо не можеш да достигнеш, ако не полагаш усилия – нали ти поправяш желанието, т.е. действаш против него. И поради това, нищо не можеш да получиш без старание.

Всеки път си длъжен да се поправяш по дясната линия и всеки миг този път е съпроводен с усилие. При това, твоите усилия не са устремени към Твореца – тук ти нищо не можеш да направиш, това го прави за теб светлината.

Твоите усилия са насочени само към това, постоянно да се намираш в обкръжение, колкото може по-високо, важно, мощно, за да може то да ти доставя желание да се придвижваш, а също и усещането за неспособност на това. Благодарение на тези два полюса, ти се обръщаш към светлината и тя те повежда напред.

В мен има десет сфирот от Малхут до Кетер. Като цяло, това е и моята душа или парцуф. Относно Малхут съм длъжен да добия осъзнаване на собствената си низост, а относно Катер – осъзнаване величието на целта.

За това на мен ми е нужно да се обърна към групата – нали тя може действително да ми обезпечи това. И тогава в мен възниква обем – съсъд от десетте сфирот, протегнати между двата полюса: аз нисък, а Творецът велик.

Става въпрос за много прости неща, които вече създават в теб някакъв обем на духовен съсъд. В теб има само незначителност и величие. Така помоли за поправяне, за да може тази основа да приеме формата на отдаването, за да може в нея да започне напредък към отдаване и тогава светлината ще дойде.

Той никога не откликва на желание, идващо от теб лично – то не може да стане настояща молба, която се нарича МАН. Ако желанието идва от групата, то ще стане такава молба.

От урока по статия на Рабаш, 06.06.2011

[44922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Наред с тежкото егоистично противостояние между хората, се обострят националните отношения. Всичко това няма да си отиде от света и няма да помогнат никакви средства и уловки – ще стане онова, което трябва да стане.”

Не трябва да си мислим, че светът може да поправи сам себе си. Дори ако хората разберат, че нашият егоизъм е цялото зло на света, при всички случаи поправянето е невъзможно без „подправка”, тоест без кабалистичната методика. Предстои ни да дадем на света светлината, връщаща към Източника, а това може да бъде направено само по пътя на изучаването на науката кабала в този или в друг вид, съобразно различните типове желания, тоест хора в нашия свят.

Така или иначе, трябва да им дадем светлината. Няма да поправим егоизма по никакъв друг начин – тук не помагат нито психологията, нито социологията, нито прекрасните начинания, нито бедите. Всичко това, може само да съдейства за привличането на светлината, връщаща към Източника. Без нея нямаме никакви шансове.

Защото, в светлината е заключена целта и цялата програма за нейното постигане, всички етапи, които трябва да преминем. И затова, без светлината, ние сме като животните, нямаме сили да се помръднем от мястото си. Тя трябва да дойде и да окаже върху нас своето въздействие – само тогава ще започнем да се движим.

Защо изпитваме беди и всевъзможни промени? Всъщност, това не са промени, а именно беди, които ще растат дотогава, докато по някакъв начин не започнем да привличаме светлината – макар и малка част от нея, дори да го направят само някои от нас.

Развитието се осъществява само чрез светлината. Трябва добре да се осъзнае това. Няма и най-малък шанс, егоистичното желание да намери само пътя за развитие. В продължение на цялата история, то е намирало тази възможност с помощта на светлината, която е идвала, без да очаква, че ще я повикат и непрекъснато ни е подтиквала напред.

Но днес сме преминали границата, след която трябва да изпреварим идването на светлината със своето желание, насочено именно към нея. Отсега, всичко започва „с нашето подаване”, с „молитвата и добрите дела”. Тази формулировка означава, че ние самите трябва да поискаме да се развиваме – вече не в егоистично преследване на нови наслаждения, а над егоизма. Необходимо е пробуждане, издигане от наша страна.

И затова, не можем да се развиваме, докато не формираме в себе си молба, очаквайки че в отговор, към нас ще дойде силата на светлината, която ще ни окаже своето въздействие и ще ни даде нови свойства за обединение и любов, за да се сплотим в глобално, интегрално цяло. Само в тази светлина са заложени нашите бъдещи състояния. Ние не знаем какви са те и как да ги преминем, но нашата работа всъщност, е много проста: търсим силата, която ни развива.

Това е всичко, не са необходими никакви премъдрости. Аз не знам предварително, какво ме очаква. Понякога забелязвам, че има нещо ново в разума и в чувството, откривам нов, тънък слой разбиране и усещане. Това, прилича малко на въздействието на светлината, която пробужда и поправя в нас желанията. Не трябва да се намесваме в нейната работа – необходимо е само с всички сили да ускорим развитието.

Светлината никога няма да ни подейства, докато не я помолим за това. Задължени сме първи да дадем своята молба – ето какво се изисква от нас. Защото тази молба, тази потребност инициира духовното действие над материята на желанието. Благодарение на нея изясняваме, кои сме и какво сме, и какъв е Творецът. На своето малко стъпало, макар и малко, разбираме висшето стъпало, за да се слеем с него – не го разбираме напълно, а само мястото, към което се приобщаваме. Защото, прилепвайки се към точката в майчината утроба, аз трябва да се сравня с нея по свойствата.

По такъв начин, творенията осъществяват голямата работа, като желаят да се слеят с висшето в мъничък сегмент на възприятието. А после, те искат висшето да ги анулира все повече, напълвайки ги със своите светлини на развитието. Подобно на зародиша, ние молим именно онези светлини, които ни развиват, а не тези, които носят наслаждение – и така стигаме до съответствие с Твореца.

От урок по статията „Свят”, 29.05.2011

[44266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Молитвата – това е връзката на човека с висшата сила, която изразява цялото му възприятие за тази сила. Има хора, които се молят, искайки за по-добър живот в този свят, има хора, които се молят за бъдещето на света, има и такива, които въобще не се молят и не вярват във висшата сила.

Но все пак те мислят за бъдещето си, а всяка такава мисъл се нарича молитва. А към кого да се обръщам, това вече е друг въпрос: към природата, към съдбата, към някаква неизвестност, към бъдещото си състояние или към висшата сила, която днес може да бъде лоша, а утре добра в зависимост от моята молба.

Молитвата – това е моето действие по отношение на следващия миг, надеждата да достигна определено състояние. В това определение влизат множество състояния, но все пак те се разделят на две, в зависимост от това на кого се моля: на Този ли, който се променя, и е в моите възможности да го накарам да се промени?

И тук хората започват да търсят тайни методи, позволяващи им да управляват висшата сила, за да стане тя по-добра, да измени реалността, света. На тази надежда да подобриш висшето са основани всички мистични и религиозни търсения. Човекът от този свят, живеещ със своя егоизъм си мисли, че това е възможно.

Но има и друг, много рядко срещан подход, който казва, че висшата сила не се променя – а ти трябва да знаеш, как да промениш самия себе си, използвайки силите, заложени в теб от природата! Това е кабалистичният подход, противопоставящ се на всички останали подходи.

Не е важно, мисли ли човек, че Бог е един или много, представя ли си се стоящ пред природата или пред някаква друга висша сила – главното е неговото отношение към нея. Тоест, търси ли той, как да използва силите на природата и собствената си промяна, за да постигне избраната цел – и, следователно всичко да зависи от него и от връзката му с тази сила?

Или той не гледа себе си, а гледа навън и търси някакви начини за да промени висшата сила. Така, както той егоистически иска да промени целия свят и да използва всичко за своя изгода – така той подхожда и към висшата сила, търсейки, как да Я използва за своите интереси, и какво да направи, за да му се отплати Тя с добро.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 09.05.2011

[42598]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Аз трябва да развия в себе си достатъчно чувствителност към злото, за да не се изключа и да не избягам от него, когато ми е зле, и да не търся приятното за себе си. Ще мога ли аз, с помощта на обкръжението да реша и със сърцето, и с разума си, че доброто – това е нашето съединение, а злото – е разделянето?

Ако аз чувствам, че някъде в сърцето или в разума не ми достига такова отношение, то това усещане за недостиг и поражда у мен молитва. Това е единствената молитва, на която висшата светлина реагира, защото това желание е насочено точно към нея. Тогава висшата светлина започва да ми въздейства, и ние започваме да работим съвместно с нея, съединявайки се.

Аз искам от нея да ми даде все по-голямо осъзнаване на злото в мен, което се нарича откъсване от ближния. А висшата светлина действа в отговор на тази моя потребност. Защото Тя се намира в абсолютен покой и е винаги готова – а моето искане точно съответства на нейната природа. И колкото повече аз се пробуждам, толкова по-силно става моето впечатление от висшата светлина. Тя не се променя – аз се променям!

Моето желание увеличава впечатлението ми от светлината и затова се казва, че светлината по-силно ме осветява. Така получавам отговор на молитвата си. Каквато е била молитвата, такъв и отговор е получен, нито по-малко, нито повече…

Затова човек трябва да изясни и да подреди всички свои желания, да ги погледне отстрани, като външен, обективен изследовател относително самия себе си, да се издигне над тези желания и да се ориентира какво желание му е необходимо, за да влезе в контакт със светлината. И това ще бъде само желанието за съединяване!

Защото светлината нарочно е разбила общия ”съсъд”, желанието, и единствено с тази цел действа, за да съедини обратно всички негови части. И ако у човека има такова желание, или той се приближава към него, това означава, че той идва към светлината. А докато се разпилява във всички други направления, то нека знае, че там няма какво да търси – там няма светлина!

Казано е:”Исраел (човекът, устремен ”направо към Твореца”), Тора (светлината на поправянето) и Творецът” трябва да се съединят в едно цяло. Тоест, стрелата трябва да бъде насочена право към целта, съгласно усещането и изясняването на човека.

Всеки път трябва да се старая да се насоча колкото е възможно по-точно по посока на светлината, за да може моето желание и Нейното желание да стоят точно едно срещу друго. Тогава ние ще работим на една и съща вълна, и аз ще Я помоля имено за това, което Тя може да ми даде. И тогава това ще се случи…

Ето това и ще бъде истинска молитва и най-бързият начин за моя напредък. Моето прицелване ще съвпадне с целта и аз ще изстрелям стрелата.

От урока по статията на Рабаш, 10.05.2011

[42740]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→