Мнение (М. Хазин, икономист): Преди десет години американският елит окончателно се е отказа от диалог с обществото и е взе курс за запазване на доходите си на всяка цена.

През лятото на 2001 година теорията за структурната икономическа криза беше, според мен, готова в незавършен вид. Да се избегне кризата, тоест, да се предпази фондовия пазар от падания, вече беше невъзможно – и започнах да подозирам, че властите на САЩ ще решат, че ако не избегнат процеса, то трябва да го възглавят във вид на крупен терористичен акт , който е изгоден за всички участници в процеса.

Журналистите, започнали да обсъждат това, бяха изгонени от професията с желязна ръка – в свободата на словото днес, след Либия, никой не се съмнява вече… Всичко това вече не е за първи път: гибелта на броненосеца „Мейн”, на рейд в Хавана, началото на войната с Испания през 1899 година, Пърл Харбър, инцидентът в Тонкинския залив, арабските революции и вълненията в Израел.

Естественото развитие доведе до това, че рационалните въздействия на ситуацията са неефективни и се налага да се променят „правилата на играта” – да се демонстрира неизбежността на измененията, да се променят методите за управление, за да се компенсират негативните изменения при тяхното влияние върху елита.

Разривът между богатите и бедните в САЩ достига рекордни стойности и реалните доходи на домакинствата продължават да падат.

Ще произтекат събития, които ще покажат на част от елита, че загубата на нейния статус и доходи се явява обективно и неизбежно като банкрута на Lehman Brothers. Подобни събития ще се повтарят все по-често и жертвите на богатите ще бъдат все повече.

Сериозен проблем ще стане политическата ситуация в света, тъй като разпалването на регионалните конфликти и манипулациите със световните цени винаги са били повод за отстраняване на неугодните. Така че 11 септември 2001 година стана символ на влизането в съвършено нов, ужасно некомфортен свят, в който и сега живеем и ще живеем още дълго.

Реплика: Надявам се, че е за кратко, дори и затова, че работата е стигнала до Израел…

[54469]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да водим разпространението, така че то да не предизвиква антагонизъм?

Отговор: Подходът е прост. Преди всичко, разкриваме кризата, без да плашим хората, показвайки им реалната ситуация.

А ситуацията е такава, че сме противоположни на глобалната и интегрална природа. От биологията, зоологията, кибернетиката, физиката, астрофизиката и другите научни дисциплини знаем, че природата е глобална и всички нейни части са взаимосвързани, всички се намират в хомеостаза, равновесие, хармония. Всички, освен човекът.

Човекът е бил насочен нарочно по егоистичния път на развитие, продължаващ до днешно време. И ето – сега се оказваме в криза по отношение на природата. В своето развитие човешкото общество само се превърна в глобална система и навлезе в пряк конфликт с природата.

Намирайки се в природата, ние ѝ се противопоставяме. В това се състои кризата: не съответстваме на природата. И докато не приведем себе си до съответствие с нея, ще ни бъде лошо. Така става при което и да е понижение на параметрите, било то температура, налягане или нещо друго. И затова, ако не се адаптираме към обкръжението, изпитваме криза.

Оттук следва да разберем какво можем да направим, как човешкото общество може да постигне съответствие с природата. Съответствието означава, че трябва да бъдем хармонично обединени помежду си и, също така и хармонично свързани  с природата. А хармонията изисква от нас балансирано да получаваме и отдаваме. Защото в природата действат само две сили: на получаване и на отдаване.

Ако реализираме такъв подход и в човешкото общество, и по отношение на външния свят, то ще заживеем добре. Хиляди научни статии го потвърждават. Трябва само да покажем и обясним това на хората. Ние не добавяме нищо от себе си, просто подреждаме материалите и ги предоставяме: “Вижте, ето в какво се заключава нашият проблем. Това казват учените, икономистите, социолозите. Така че, нека в съответствие с тяхната диагноза, да се погрижим за лекарството. Нека излекуваме себе си.“

За обяснение не прибягваме нито към науката кабала, нито към религията. Единствено подреждаме правилно притежаваните научни данни и ги показваме на хората.

Оттук възниква въпросът: как да поправим нашите взаимоотношения? Как да поправим човека? В отговор обясняваме това, което сме преминали в раздела “Свобода на волята“ и в едноименната статия на Баал а-Сулам: човекът е следствие на обкръжението, затова трябва да изменим обкръжението така, че то да въздейства по друг начин на всекиго. Трябва изкуствено, чрез игрови методи, да създаваме между нас правилната среда.

Аз изграждам обкръжението, въздействието на което променя самия мен. Да, аз играя и се преструвам , всъщност не желая да съм добър и отзивчив. Но все пак съм създал широко обкръжение, което ми влияе по различни начини и, благодарение на това, се променям.

Ето какво трябва да правим – подобно на това, как възпитават децата. Изграждайки обкръжението и усещайки промените в себе си, ще опозная своята природа и Природата като цяло. Ставам мъдър като Твореца и издигам себе си на Неговото стъпало. Точно в това е и целта – не в това да се справя с кризата и да заживея добре в нашия свят, а в това, поправяйки кризата, да издигна себе си на следващото стъпало.

От 1-я урок в Ню-Йорк, 11.09.2011

[54540]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Достигнахме такъв предел, когато спряхме да монтираме глобалната и интегрална егоистична система на връзките. Свързахме всичко, доколкото това е възможно: всички банки, промишлеността – затвориха кръга. Разбираемо е, че тези действия бяха продиктувани от егоистични подбуди и под натиска на страданията – от желанието да получим пари, почести, власт. 

А когато приключихме с това, в същата тази глобална и интегрална егоистична система започнаха неуспехите. Точно те предизвикват у нас усещането за криза. И сега трябва да реагираме, съгласно методиката на кабала, да се постараем да направим поправяне на отношенията между нас и в отношенията ни към света.

За сметка на това издигаме МАН, молитва, и тогава се разкрива светлината, възвръщаща към източника, която вътре в нас извършва изменения – на всеки, вътре в собствения му егоизъм, изменяйки неговото отношение към другите. Тоест, тя ни привежда в съответствие с тези условия, които ни се разкриват в тази глобална мрежа, за да й подхождаме все повече.

И така ще бъде всеки път: мрежата ще се разкрива като още по-интегрална и по-глобална, в отдаването един на друг – а на нас ще ни се налага с всеки път да работим все повече, за да повлияем на силата на поправянето отгоре, която ни поправя съгласно глобалната мрежа.

Между нас, през цялото време ще ни се разкрива силата на отдаване, а всеки от нас трябва да се погрижи за това, да приведе себе си в съответствие с нея. Отначало Творецът я разкрива от своя страна, а след това ние самите се променяме, съгласно нея.

Но ако разкриването на тази мрежа не се съпровожда от собственото ни напредване, то се усеща от нас като криза. И положението ще се влошава, докато съвсем не можем да осъществим обмен и да печелим един от друг. Защото, на това се крепи целият ни живот. До такава степен, че просто няма да има с какво да се изхраним и това ще ни накара да търсим решение.

И всичко това трябва да се обясни от гледна точка на кабала, иначе хората сами няма да могат да намерят обяснение. Ще се препънат в самото начало, натъквайки се на тази криза, като и не знаят какво да правят с нея. Освен война, човечеството няма други решения в такава ситуация. Защото, за да знае поне малко за това и да започне правилно да управлява, на човека вече са необходими вътрешни изменения, макар и неголеми, минимални, но положителни, в съответствие с глобалната мрежа.

Затова кабалистите, от своя страна, трябва да дойдат и да съветват, как трябва да се постъпи. Така е било винаги – още при пророците и при кабалистите на всички времена и на всички нива.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54333]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Не считате ли, Вие и останалите кабалисти, че би било по-изгодно да се унищожи това човечество и да се създаде ново, по-добро, което да живее в хармония с природата? Така или иначе, този свят такъв, какъвто е, ще достигне до своя край чрез разруха и кръвопролития.

Възможно е Хитлер да е бил на правилния път за създаването на нов човек, но средствата за това са били очевидно нечовешки. Но кога разпадането на човешката цивилизация по пътя към една нова такава са били човешки?

Има ли въобще някаква надежда за този вид да оцелее, сблъсквайки се с природни бедствия, глад, финансова криза, умствени и физически заболявания, разбити взаимоотношения и множество проявления на маниакалния егоизъм, облечени под формата на „демокрация”? На Земята е същински ад и никой не прави ни най-малка стъпка да заобича останалите както себе си. Унищожаване на старото заради новото – това не е ли реалистична надежда за прехода към следващото ниво?

Отговор: Когато разкриете цялата карта на творението, ще откриете, че всичко е било създадено в съвършенство и за наше добро. А дотогава, непрекъснато се стремете да разкриете това!

[53594]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние усещаме неотложност във вашите думи. Но защо аз не съм състояние реално да почувствам тази интегралност на света, за която вие говорите? А вместо това възприемам думите ви, по-скоро като една плашеща концепция, а не като абсолютна постоянно усещаща се истина?

Отговор: Трябва да се чете моя блог, да се слушат занятията и да се четат всички изказвания на учените – практически всички вече започват да говорят за интегрална взаимовръзка в света и вече по-голямата част от тях говори за необходимостта от обединение (казано с наши думи – взаимно поръчителство).

Въпрос: Ако нашата световна група се обедини това ще доведе ли до незабавно наклоняване на везните към доброто в света? Или преходът на човечеството към добрите взаимоотношения (арвут) ще отнеме дълъг период?

Отговор: Духовните действия се проявяват мигновено, въпроса е само в това, кой ги наблюдава…

Въпрос: Как да успеем да усетим света, за да съумеем да усетим собствената си ответственост за него?

Отговор: Чрез своите усилия да се обединим с групата, ние след това преминаваме към света.

[54458]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Светът се променя и ние трябва да постигнем съединение. Тъй като виждаме, че животът ни излиза от контрол. Докато това не се бе случило, не можеше изобщо да се говори и да се разкрива науката кабала.

Но в света се разкрива нова власт между хората, между държавите и всевъзможните системи, банките, промишлеността, която ни обърква и ни разваля живота, поставяйки под заплаха най-необходимото – нашето прехранване. И колкото повече напредваме, толкова повече сривове ще видим в тази система. Тя просто ще престани да работи.

Сякаш в твоето задружно семейство изведнъж прониква някаква идея или беда, и цялата къща е обхваната от вълнение, и вие не можете да се договорите помежду си. Това е то, което сега се случва със света. Дошла е някаква нова идея, и една част е съгласна с нея, а друга не, едните казват, че избор няма, и ние сме длъжни да я приемем, другите казват, че това тях не ги вълнува и те в това не искат да участват.

И тогава между нас се образува лед, неразбиране, преставаме да си говорим – разговаряме само за най-важното. Образува се такава студенина и вътрешна неприязън. Така може да се случи във всяко семейство, и сега то се случва с цялото човешко общество – нещо просто престава да работи.

Ние бихме искали то да работи. Нима банкерите, фабрикантите, не искат ситуацията да се оправи, за да заработи всичко? Те са готови да заплатят за това двойно. Самите капиталисти изведнъж са съгласни да платят по-високи данъци. Но то все едно не работи. Това се нарича нова власт – не онази, която самите изградихме и която можем сами да поправим.

Тъй като понякога, все нещо не работи, но ти виждаш, къде трябва нещо да се поправи, за да се закърпи. Така винаги строим, емпирически, по метода проба – грешка. Но тук просто се усеща, че ситуацията излиза извън нашия контрол. Това е нова мрежа, която сега се разкрива – просто като  ”пръст небесен”, както някога са нарекли съветниците на фараона, когато видели това наказание.

Творецът, който съгласно гематрията (численото значение) е равен на природата, се показва като властелин. Винаги сме мислили, че ние властваме. Но сега започваме да разбираме, че тук има нова власт, и ние трябва да станем хора и да се запознаем с нея. Не като маймуната, която не се замисля за Твореца, за някаква си власт по-висша от нея, а просто си живее живота.

Но до нас сега започва да достига, проявата на новата власт, която има чувства и разум, има програма относно нас! И през цялото това време тази власт е действала върху нас, ние сме били такива наивни деца, че изобщо не сме разбрали, че през цялото това време сме изпълнявали указанията и. Но сега за първи път започваме да осъзнаваме това.

Ние се издигаме на следващото стъпало – с това, че се запознаваме с висшата сила, с Твореца. Това е продължителното раждане на новото стъпало. До днес ние бяхме маймуни, тъй като безпрекословно изпълнявахме указанията на природата, по заповед на природното чувство и разум. Но днес, ние паралелно с него получаваме още едно чувство и разум – различни от първоначалните. Разкрива се глобалната мрежа, новата сила в света, и затова усещаме такова разминаване, такова несъответствие, и не знаем как да съвместим едното с другото.

Тя ни се разкрива, като нов образ, който стои пред нас. На човек му е трудно все още да възприеме това. Обикновено хората признават, че природата си има свои закони, но смятат, че тя не е жива, лишена от чувство и разум. Независимо, че това е очевидно, че природата има програма, предшестваща творението, тъй като ние виждаме, как всичко се развива. Наивно е да се смята, че целия този свят е възникнал от само себе си, от случайното съединяване на частиците, които също като че ли случайно са започнали своето развитие. По-скоро може да се провери, че маймуната, чукайки по клавишите, случайно е напечатала Британската енциклопедия.

Урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54329]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ню Йорк, урок № 2

Въпрос: Има ли връзка с ускоряването на времето, за което вие говорихте и 2012 година?

Отговор: На всяка лекция ме питат за 2012 година. В науката кабала за това нищо не е написано. Наистина, времената действително се свиват и в крайна сметка се концентрират заедно.

2012 година наистина може да стане съдбоносна година в същественото изменение на света. Но не мисля, че промяната ще бъде към злото. Смятам, че в случая светът ще се обърне към доброто. Струва ми се, че ще съумеем да разкрием цялата методика за поправяне без проблеми и без страдания.

Проблемите и страданията трябва да се разкриват вътре в човека, тъй като всичко на всичко трябва да усетим, че в нашия живот нещо не достига. Това може да ми се случи и когато се намирам в най – доброто си състояние, когато всичко ми е наред, но аз не виждам в какво е смисъла на живота и затова желая  да го разкрия.

От 2–я урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54435]

Filed under: Въпрос-отговор, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Аз възприемам днешната криза не като наказание за нас – а като необикновена възможност да достигна вечното и съвършено съществувание, съвършено друга система на разбора.

Ние направихме много открития в този свят, превръщайки се от маймуни в хора. Но сега, за първи път, на нас ни се разкрива съвършено новото – висшето управление, и ние започваме да се вслушваме, че действително съществува някаква сила извън нас. Ние знаехме, че съществуват природните сили: силата на урагана, на гравитацията. Но всички тези сили бяха по-малки от нас – силата на сляпата природа: нежива, растителна, животинска.

А аз – човекът, бях над тях! Кой можеше да се сравни с мен?! Нека ме нападне което и да е животно – мога да  го убия, победя дресирам и да го опитомя, за да ми служи. Бях по-силен от всички.

Имаше, разбира се и такива явления, пред които ние бяхме безсилни – изведнъж изригва някой вулкан или ставаше някое друго стихийно бедствие. Но ние разбирахме, че това са законите на сляпата природа, в които няма никакъв разум. Ние можехме да предугаждаме такива катастрофи по някакви признаци, разчитайки формули. Но изведнъж се разкрива нова власт помежду ни – хората. За първи път в историята!

Опитайте да почувствате за какви необикновени неща става въпрос! Възниква ситуация, все едно, че се намираме в една стая, събрани на някаква среща – много хора, и между нас цари много задушевна атмосфера, защото отдавна се познаваме. Да допуснем, това е нечий рожден ден, и всички обикалят с чаши и разговарят един с друг. Всички знаят, как става.

И изведнъж всички се променят – промъква се някакво ново отношение, друга власт, и никой вече не може да побъбри с другия. Ето така в момент изглежда нашия свят. И човек започва да чувства, че тази нова власт идва отвън, и не разбира какво да прави с нея?

Всичко се променя – и на стъпалото на самия човек. Това, че постоянно стават някакви урагани – да, добре. Това е неживата природа, или растителната, животинската – но е под човека.  Дори и да е по-силна от мен, пак стои по-долу, защото е лишена от чувства и разум.

И изведнъж стават такива изменения, в които сякаш присъства  чувство и разум. Аз все още не различавам там разума, но вече разбирам, че тези изменения се намират на моето стъпало. Так, където аз със моите чувство и разум построих системи от връзки между нас, хората – там сега се открива новата власт. Аз все още не знам за нея, но виждам, че там не мога да управлявам, не мога да постигна това, което съм желал.

Това ми се разкрива бавно и отдалеч, но вече виждам, че не аз съм собственикът тук, в този свят. Аз все още не съотнасям това към някаква сила извън мен, която притежава чувство и разум. Но виждам, че това препятствие се намира на моята висота. И затова днес ние не знаем, какво да правим!

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54346]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек не може да съществува отделно от обществото. Целенасочено сме създадени по такъв начин, който ни задължава да живеем сред други хора. Това следва от разбиването на общата душа на много отделни части.

За да разкрием Твореца, трябва да разкрием разбитата връзка между нас и да я поправим. Тогава, постигайки Неговите действия, ще постигнем Неговото съвършенство. Затова сме създадени така, че никой от нас да не може да живее в пълна изолация. Иначе той би се спуснал до нивото на животно. Ако човек се е развил до човешкото стъпало, тогава трябва да живее като човек, тоест да използва всички останали, но също и да дава своята част на всички.

Развитието на човечеството трябва да се вижда като развитие на връзките между нас и на нашата зависимост един от друг. Отначало съществували само семейства. После големи семейни общества започнали да се развиват, последвани от племена, после села, градове и народи. Преди няколко стотици години между много страни започна активна международна търговия.

Точно затова развитите народи са пътували, за да завладеят други страни и да открият нови земи, чувствайки, че им липсват връзки. Егоистичното желание винаги ни тласка към взаимовръзка и размяна.

Така сме развили икономиката, която е отражение на вътрешния ни стремеж да бъдем свързани един с друг. Ето защо цялата икономика е изградена на нашия егоизъм, на желанието за наслаждение, което чувства, че то трябва да спечели и да извлече полза за сметка на всички останали: аз ти давам, ти ми даваш и т.н. Един човек е фермер, друг – занаятчия, и свързвайки се, всеки получава изгода.

Ясно е, че не е възможно да спрем еволюционното развитие и да произвеждаме всичко сами, поддържайки натурално домакинство – така, както хората са правили в древни времена. Така сме изградили всички форми на връзки помежду си. Всички те съответстват на нашия егоистичен характер, който се е развивал през много години и поколения, докато в наше време изведнъж разкриваме, че тази връзка вече не е толкова проста, колкото сме смятали, когато сме гледали на нещата от нашето его! Днес се разкрива различна връзка – взаимна и световна. Така тя се разкрива от страна на природата.

Изградили сме връзката както сме искали, както ни се е струвало най-добре за изграждане на полезни връзки един с друг. Създали сме я по свое желание, следвайки изискванията на нашето его. Това е издигнало политиката, обществото, икономиката, семейството, образованието и всички жизнени системи.

Но внезапно някакъв вид нова връзка се разкрива, която е различна и противоречи на всичко, което съм направил до сега! Затова възникват проблеми и се развива криза.

От урок по вестник „Народ“, 17.08.2011

[51610]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Мнение (К. Вулф, президент на ФРГ): Хората реагират болезнено на несправедливостта. Справедливост е ключово изискване на хората и основа за функционирането на много общества. Хората могат да търпят някакво ниво на несправедливост, но когато тя става възмутителна и постоянна, рано или късно идва краят на тяхното търпение.

Днес светът е стигнал до границата, след която следването на предишния курс е изпълнено с крах на световната система. Масовите пазари и демократичните политически системи са свързани твърде тънко с някакви граници на разрешена несправедливост. При излизането от тях икономиката и демокрацията започват да се разпадат. Неприятно е да се живее в подчертано несправедливо общество: рисковете са големи за всички, а за представителите на елита е възможно да са дори по-драматични. Прекалено много може да загубят, прекалено неприятно може да се окаже падането.

Затова най-отговорните представители на висшите кръгове започват  да мислят и говорят за нов световен икономически и политически ред. Какъв може да бъде този изход? Днес никой няма отговор на този въпрос.

Реплика: Справедливостта винаги е условна, а не абсолютна, защото всички се различаваме един от друг – такива сме се родили, така сме възпитани и така живеем. Личната и обществената справедливост е възможна само ако се изгражда на взаимност, отстъпчивост, любов. Защото ако между различни се дели по равно – това е несправедливо. Но ако се дели с любов, макар и различно – се възприема, че се дели справедливо. Затова е необходимо в народа и в елита предварително да се възпита взаимно поръчителство, включително до любов.

[54176]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→