Въпрос: Говорим за това, че прекаленото потребление е довело човечеството до беда. Но част от икономистите предполагат, че ако потребяваме по-малко, това също ще предизвика отрицателен ефект…

Отговор: На всеки етап от развитието е присъща цялостна духовна последователност АВАЯ. В нея има стадии на отдаване и получаване, бездействие и съчетаване на различни фактори на взаимна връзка. Затова не трябва да се прави пряка зависимост между нивото на потребление и решаването на проблема.

По-рано сме имали някакво облекчаване, съумявайки да разпределим стоките между всички. Защото егоистичното желание е било развито до определено ниво, на което разривът между слоевете на населението наистина е могъл да се смекчи по такъв начин.

Обаче днес сме се издигнали на по-високо стъпало и методите, годни на предишния етап, вече не сработват. Акцентът се премества от получаващ желания – на даващ и ти не можеш с простото „раздаване” да придобиеш реално подобряване. Трябва да се разбере, че като раздаваш блага, правиш опит да поставиш преграда на пътя на кризата и по такъв начин се лишаваш от възможността да се добереш до нейната причина, до Даващия сили, до Твореца. А нашите беди вече трябва да придобият целенасочен характер.

Аналогично на това, на втория стадий от разпространяването на пряката светлина е невъзможно да се действа така, както на първия. Защото вторият етап е пораснал от първия, понеже е настанало време да се осъзнаят първопричините за светлината. Макар че той целият е напълнен от нея, това вече не е достатъчно.

Ето и днес простото разпределяне не решава проблемите. Целта на творението не е в това, да се наситят нашите егоистични желания, не е в това, „да се натъпчем”. И затова се открива следващият стадий от развитието: раздавайки блага на нямащите, само ще ускорим крахът.

Какво да правим? Тъй като това е против всякаква логика. По-рано егоизмът е царувал: колкото повече сме получавали, толкова ни е било по-добре. Сега потреблението и въздържането, материалната изгода и отстъпките в полза на слабите са пагубни за икономиката. Казано по друг начин, нямаме повече методи за действие, за работа с егоистичното желание. То е изчерпало себе си и при получаване, и при отдаване.

Така започва двустранното осъзнаване на злото на егоизма – пълното признаване на факта, че е невъзможно да го използваме.

Как да преживее човек? Няколко милиона в света ще съумеят да се изхранят с плодовете на земята, които отглеждат. А какво ще правят останалите? Не можем да поддържаме предишните връзки, но и не можем както преди да обменяме стоки и продоволствие. Светът ще започне да намалява оборотите, „да замръзва”.

При тези условия реална помощ за човечеството ще стане само ясното отношение към ставащото, разбирането на необходимостта да се измени характерът на нашите връзки. Само това ще даде добри резултати.

И затова, преди всичко, за хората е нужно учение. Оставете всичко останало, обезпечете всички с базовия минимум над чертата на бедността, а другите усилия насочете към подобряване на нашите взаимоотношения.

„Справедливо разпределение” и „социална справедливост” са красиви думи, заради които десетки милиони са били убити или са се убивали сами. Подобни девизи помагат само при условие, че изменим съзнанието на хората. А за това е необходимо възпитаване. Нека човек да има насъщния хляб и готовност да се вслушва – това е всичко, което ни трябва.

При това, да се обучава не „за правилно потребяване”, а за правилно отношение към другите. Всичко останало ще стане естествено следствие. Когато в хората се смени желанието, те сами ще разберат как да се наслаждават на живота. Благодарение на възпитанието, всички практически решения ще бъдат разбиращи се от само себе си.

Преди всичко, човек трябва да се възпитава да се измени поне малко. Само така ще избегнем нацистките режими на различните направления – като изградим обкръжение, което променя хората към по-добро.

От урок по вестник „Народ”, 08.09.2011

[54057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Д. Медведев, президент на Русия): Проблемите с взаимоотношенията между различните етноси, между тези, които идват на работа в европейските държави, и коренното население са се обострили практически във всяка европейска страна. Тези проблеми съществуват и в Руската Федерация.

Повечето европейски политици са започнали да говорят за кризата на мултикултурализма, за това, че ценностите на мултикултурализма не са издържали проверката на времето. Русия е изключително сложна в етнически план държава, с голям брой народи и изповедания. И за нас въпросът за съществуването на различните народи – това не е въпросът за не тукашните, а въпрос за вътрешната хармония. Трябва да създадем общество на вътрешна хармония, където хората са толерантни един към друг и в същото време се отнасят с уважение към традициите, които съставят сърцевината на този или друг етнос.

Реплика: Русия, повече от другите страни, се намира в застрашително взривно състояние и за нея е необходимо обединение. А то се постига само с общодържавно възпитание, творение на Средствата за масова информация, на такова обкръжение, което би променило всеки относно неговата роля в обществото. По-рано това е искала управляващата партия, а днес – това е повик на природата – ето защо е необходимо за оцеляването!

[54244]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Всички разбират важността на възпитанието, но хората искат незабавни решения, искат да направят нещо, още сега…

Отговор: Възпитаването е изключително практически предмет. На практика трябва да направим за себе си нова „обвивка“, да изменим себе си. Става въпрос за голямо, реално съзидание.

Преди всичко, необходимо е да се създаде огромно количество материали, които ще се раздават на всеки при всяка възможност, на всички езици, съобразно всеки характер и манталитет. Представете си, колко сили и ресурси ще изисква това от човечеството. Действайки изобретателно и професионално, всеки от нас е нужно да овладее този „пресинг“ – при това така, че на нас да ни бъде добре под него. Неговият поток трябва да бъде толкова мощен и изкусен, за да се влива в нас, както чужд език по време на сън, без всякакви прегради от наша страна.

Телевизията, интернет – всичко е нужно да се създава отново. И това, според теб, не е ли практическа работа? Ще я осъществяват милиарди – и благодарение на това, те, самите ще започнат да се променят. Така цялото човечество, с изключение на децата, старците и недееспособните, ще се въвлече в процеса на поправяне.

“ Възпитанието“ , за което ние говорим, е далеч не само от учебната скамейка, на която седи ученикът. Кой ще го учи? Всички трябва да участват в работата, да провеждат търсене и да полагат старание, всеки път изгаряйки всичко напълно в огъня на разпространението и разпалвайки го отново. Защото, ние се променяме, обновяваме и всеки ден на нас ни е нужно нещо ново.

Ученето – това не е любезност. Учениците – не са зрители, които е нужно да се облажват. Пред нас е голяма практическа работа. Във всеки град, всеки квартал, във всеки дом културата трябва да се топлят на искрата на този огън.

Днес по телевизията виждаме кръв, корупция, разврат, тържество на всичко животинско. И всичко това трябва да се промени, така че човек да поиска да гледа и слуша. А всъщност, той още далеч не е поправен. На него трябва да му се подава нещо интересно и увлекателно, за да може от това да извлече морал. Пред нас е огромно предизвикателство, което се нуждае от реални дела.

Не е много просто да се обработва дори съществуващото съдържание за нуждите на широкото разпространение. И не по-малко важно е, всички вие да работите над това, защото без това вие няма да се промените. Ако бях на мястото на всеки, бих писал статии и книги – а иначе как ще израстеш? Нека да не станеш учител, но без отдаване на ближния, ръст няма. Ти просто си длъжен да участваш, не е важно по-какъв начин. И това е практическата работа.

Много я изпълняват физически: организират мероприятия, подготвят площадки и помещения. Около един лектор или говорители трябва да работят още 20-30 човека, предоставяйки логистика, реклама, стопанствена част и т.н. И всички те са еднакво важни.

И така, „учебната скамейка“ – това е понятие. За да поставиш детето зад чина, е нужно да се проведе огромна предварителна работа: от строежа на училището – до създаването на учебните програми и подготовката на учителите в университетите. Много усилия са нужни, докато учителят влезе в клас. Тъй като, в идеалния случай на един учител трябва да се падат пет деца. Десет – вече е пределът.

Така, че има достатъчно работа за всички. И в крайна сметка тя ще промени работниците още повече, отколкото тези, които се учат. Ето и излиза, че от всеки трябва да се направи активен участник, създател, който да отдаде своите усилия заради другите. Всеки трябва да вземе участие в разпространяването на посланието за единство.

От урока по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54054]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Хората не могат да достигнат никакво съгласие за това, какво е справедливо разпределение. Всеки човек има своя „справедливост“. Тогава как е възможно да се изясни?

Отговор: Вие сте прав: как е възможно да разберем какво е справедливо разпределение, когато един човек се нуждае от 1 кг хляб на ден, а друг – от 5 кг? Това зависи от навиците на човек и от неговите вродени свойства. Някои хора са толкова бързи и съобразителни, че за 2 часа могат да спечелят толкова, колкото друг човек не може да получи за цяла седмица.

Някой има толкова добри способности, че получава отлична професия и печели много пари, а друг остава просто работник. На всяка крачка виждаме разликите, защото сме различни по природа и затова е много неясно какво трябва да се счита за справедливо разпределение.

Ако можехме да „сканираме“ човек и да създадем пълна, точна карта за него, която показва от какъв вид напълване има нужда той, и тогава да напълним всеки човек. Ако имахме такова устройство и способности – какво по-добро от това! Тогава всички щяха да са сигурни, че ги напълват по равно. Дори и не изцяло, а само 50-80% , но всички  – еднакво.

Обаче нямаме тази способност! Тогава излиза, че даваме на един човек повече, отколкото на друг, но  въз основа на какво? Защото е спечелил повече ли? Но той е създаден талантлив по природа. Не виждаме и не усещаме справедливостта.

Ако говорим за равенство, тогава имаме предвид равни външни условия за всички. Но това не е правилно! Оказва се, че не е възможно да създадем равенство и обществена справедливост. Обществената справедливост и равенство могат да бъдат само относителни. Но за да определя тази пропорция, трябва да бъда в края на поправянето, когато съм включен във всички и знам стремежите на всяка душа, усещайки ги като мои собствени.

Тогава ще мога да видя всички души пред мен, през всички времена и всички състояния, и ще мога да дам на всяка от тях напълване в уникалната форма, от която тя се нуждае в този момент. Тоест, дори ако преди момент си получил едно нещо, а в следващия – друго, то това  се случва и с всички останали. Вътре в системата всичко непрекъснато се променя във врящо котле. Тогава възможно ли е тук да се постигне някакво справедливо разпределение ?

Но вижте какво прави Творецът! Първо, затваря кранчето и казва „Никой от вас няма да получи нищо! Ако искате, ще ви дам малко – само колкото да живеете, да не умрете. А всичко останало ще получите само при условие, че започнете да се обичате един друг. Тоест първо трябва да се неутрализират разликите, които Аз съм създал във вас.“

Любовта ще покрие всички престъпления и тогава няма да има никакви разлики между нас. Ако обичам другите, тогава не ме е грижа дали те ще получат нещо, вместо мен. Нека всички се напълват до безкрай– няма да ми е зле от това! Не проверявам колко има във всеки човек  и не подхождам към другите с егоистична мярка, със завист и омраза.

От урок по вестника „Народ“, 07.09.2011

[53935]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес Творецът ни поставя условие: ”Докато не се обедините, като един човек с едно сърце – нищо няма да получите! Така, че да усетите, че този начин на живот – не е живот … А аз ще поставя да ви управлява  и такъв жесток цар като Аман”.

Тоест, във всички действия, с които Той ни прави неравнопоставени, принуждавайки ни да се ненавиждаме един друг, да си завиждаме, да се обвиняваме – ние трябва да се поправим и да достигнем до пълно равенство. А след това, няма да броим колко всеки получава – до такава степен, че всеки ще усеща, че той нищо не получава, а останалите получават Безкрайността, и ще им се радва така, сякаш сам е получил безкрайно напълване.

Човек ще съществува само, за да види как всички получават напълване и се наслаждават изцяло, а той самият не притежава нищо и нищо не му трябва! Тогава ще стане подобен на Твореца – тъй като Той нищо не получава, а само отдава.

И днес ние виждаме как в света започват да се образуват такива течения и стъпки в тази посока. За първи път в наши дни се разкрива такова състояние, когато Творецът казва: ”Вие стигнахте до чертата и повече нищо няма да получите. С голям труд ще съществувате някакси, в условия на кризи и всякакви проблеми, докато не стигнете до извода, че равенството не означава ”просто да вземем – и да си го поделим”.

С това може да се започне, смятайки според членовете на семейството, всеки да има по равно – но всъщност,  трябва да достигнем до друг вид поправяне. Тъй като това е проста социалистическа уравниловка, която не отговаря на абсолютната справедливост.

А Творецът желае да достигнем такива състояния, когато, благодарение на своята любов към останалите, да си мислим как повече да ги напълним – за наша сметка. Тоест преди всичко, трябва да се погрижим за нашето поправяне – без него няма да получим напълване.

И всичките днешни икономически съвети и нови теории, без предшестващото ги поправяне, няма да могат с нищо да ни напълнят – напротив, те ще ни докарат до още по-голямо осъзнаване на злото и нашата неспособност да направим нещо. Затова ни остава  да разпространяваме, колкото се може по – нашироко, знанието за днешното състояние, както го обяснява науката кабала.

От урока по статия от вестник „Народ“, 07.09.2011

[53929]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Зачатъците на кабалистическото учение произхождат от книгата на Авраам ”Сефер Ецира” (Книга на сътворението), в която той е изложил основните принципи на строежа на Висшата система, управляваща нашия свят.

Тази система се нарича ”Висш свят”. По отношение на нея, нашият свят  се нарича ”низш свят”. Ние трябва да знаем, по какъв начин е създадена Висшата система, защото се намираме под нейното постоянно управление.

Висшето управление се разделя на частно и общо: частното – влияе на всеки един от нас, общото – на всички едновременно.

Намираме се под въздействието на силите, които постоянно се променят по своя определена програма. От тях зависи съдбата ни. Но ние имаме възможност да влияем на тези сили и, следователно, да влияем на съдбата си.

Науката кабала казва, че в нашия свят ние, на практика, не влияем на нищо. Нашият свят е следствие от сили, спускащи се от Висшите светове. Въпреки това, нашето взаимодействие с тях, реакцията ни спрямо тях, съответно променя тяхното въздействие върху нас –   намираме се с тях във   взаимодействие.

Ако разберем същността на това взаимодействие, то ще можем съзнателно да управляваме влиянието на Висшите светове върху нашия свят. В това, по принцип, се състои смисълът на науката кабала: за какво е така необходима днес, когато Висшият свят се спуска към нас все по-близо и по-близо.

Ние достатъчно явно усещаме неговото приближаване, защото вече не можем да действаме егоистично, както това е било в продължение на хиляди години от развитието ни. Днес вече не ни се отдава да управляваме нашия свят, защото Висшият свят се приближава, а ние не знаем как да му влияем.

Да се надяваме, че в резултат, нашите занятия ще ни дадат тази възможност. Ние ще можем не само да подобрим и да обезопасим нашия живот, но и да добавим към него нов, съвършено различен параметър – не просто комфортно съществуване в нашия свят, а още и усещане на Висшата система, влизане в нея и съществуване на нейното ниво.

От виртуалния урок от 04.09.2011

[53889]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да сравним сегашния етап на развитие с периода на ранното детство, с началния етап на съзряване, или с нещо друго?

Отговор: Не, тъй като днес ние трябва по нов начин да използваме нашата природа. Преминавайки през етапите на развитие на неживата, растителната и животинската природа, а също така и на човешката природа в нашия свят, ние не изменяме подхода, а основата и отново използваме своето егоистично желание, така че във всяка ситуация да се сдобиваме с лична изгода.

Започвайки с големия взрив и до ден днешен желанието все повече се е усъвършенствало в получаване, извличало е все по-голямо наслаждение от всеки миг. Материята се сгъстявала, възниквали са първите примитивни форми на живот, етапите на еволюция са се сменяли един след друг, появявали са се и са измирали всевъзможни видове, живеещи на стада или поединично, размножаващи се така или иначе, – и винаги развитието е вървяло съобразно с порядките на решимо, и в крайна сметка всичко това се е отразявало на ръста на получаващото желание.

Но сегашният етап се различава от всички предходни. Днес ние трябва да тръгнем срещу извечния подход към използване на желанието. Ще го използваме по друг, различен начин. Преди в нас е действала програма за самонапълване, насочена към личното благо, а сега ние трябва да преминем към друга програма.

Погледни на това от страни, обективно и безпристрастно: преди ние сме действали по определена програма, а сега тя се променя. При това става дума не за физиологическо ниво, не за базови потребности на тялото, а за човешкото стъпало, на което сега трябва да стане израстването. По-рано човек е  използвал цялото си обкръжение за свое благо, а отсега трябва да използва всичко свое на благото на обкръжението, с изключение на нужното за неговите базови потребности.

Подобна програма ние нямаме, и затова за първи път трябва да я пожелаем, да я придобием, да я инсталираме и да я усвоим. В това се и заключава нашия проблем. До какви страдания трябва да достигнем, за да пожелаем това? Как да разберем, че то си струва? Как да се проникнем от тази необходимост и въпреки добрите обещания на сегашния етап ние да не се разколебаем в устрема си напред към новия етап? Как да поставим като глава на ъгъла не личната изгода от подема на по-високо стъпало, а безкористно да признаем превъзходство на новата програма, усещането за нейното съвършенство, което няма ни най-малка ценност за нашите сегашни желания?

Аз трябва да придобия нови желания, в които да успея да придам особена ценност на тази нова програма. Но все още в мен такива желания не съществуват. И тук е нужно да разберем, че само, когато висшето стъпало се облече в нас, ние ще успеем да признаем следващия етап. На нашето текущо стъпало това не е възможно. И затова обличането във висшата степен се нарича “чудодейно свойство“: защото ние придобиваме това, към което изобщо не сме предразположени, което не е проявено в нас дори и в зачатъчен вид.

Ето какъв преход ние трябва да осъществим – първи в историята на този свят. Нашето желание, изявяващо необходимостта от следващото стъпало, се и нарича “творение“, това е нещото, което  съществува и само по себе си. До сега единствено кабалистите са достигали това, а всичко останало, включително и спускането по стъпалата на духовните светове, е било само подготовка – програмирани, “механични“ процеси в системата.

Едва сега е готово да се появи новото, особеното желание под името “творение“.

От урок по вестник „Народ“, 08.09.2011

[54042]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В днешната сложна ситуация в Израел и в света става ясно защо Баал а-Сулам настоява, че първо трябва да седнем на чиновете и да учим. Това ни е нужно; иначе няма да можем да се отнасяме правилно към случващото се.

Това не означава, че трябва да обичам враговете си – „всеки ще трябва да плати за делата си”, а аз няма за какво да ги мразя. Трябва да знам само едно нещо: как мога да подготвя себе си за обединение и в какви форми. Само това може да пречупи омразата – само чрез тази връзка, вътре в която се разкрива висшата сила.

Ако се разкрие, ще излекуваме всички тези зли сили. Просто нямаме избор. Творецът ни притиска толкова много, защото иначе никога няма да стигнем до точката, когато висшата сила, светостта ще властва в нас. Без това, нямаме никакъв шанс за спасение. Надявам се, че ще успеем да предадем това на народа едновременно с натиска, който се прилага над нас сякаш отвън, тоест от горе, и ще можем да постигнем обединение.

Всъщност това се нарича войната на Гог и Магог. Чрез всички народи и използвайки всеки момент и възможност, Творецът ни притиска и ние трябва да се обединим. Това е като изходът от Египет: натискът расте и расте, докато вече нямаме никаква алтернатива и избягаме. Иначе не искаме да напуснем робството на нашия егоизъм и сме готови да останем и да живеем в него завинаги.

Затова нямаме изход, ще трябва да преминем през всички „египетски наказания” и натиск. Колкото по-добре ги разберем, толкова по-малко ще се материализират тези удари. Те ще бъдат по-вътрешни – с разбиране, осъзнаване, търсене и анализи, и ще бъдат по-бързи на следващото стъпало. Ако ударът се усеща в материята, той е милиарди пъти по-суров и дълъг.

Разликата между нивата е такава, че цялото неживо ниво е равно на едно растение! Опитайте се да оцените тази пропорция: едната чаша на везната съдържа цялата нежива материя на вселената, а другата – една тревичка. Можете ли да си представите колко огромна разлика е това, ако се издигнем само една степен в нашите анализи и поправяния, а да не говорим за издигане от животинското на човешкото ниво! И можем да направим това вместо ударите, които ни очакват на неживото ниво.

Представете си колко много удари и страдания ще трябва да преживеем на неживото ниво… Затова цялата ни работа сега е само да се издигаме и издигаме по-бързо. За да направим това, трябва да седнем на чиновете и да се научим да разбираме какво се случва с нас и със света, и защо. Трябва да обясним това на себе си и на целия свят. Нямаме друго оръжие освен обяснения. А ситуацията просто ни задължава.

От урока по вестник „Народ”, 05.09.2011

[53725]

Filed under: Баал Сулам, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Албeрт Айнщайн, „Защо социализъм?”, 1949г.): „Сега мога накратко да изложа мнението си за същността на съвременната криза. Става дума за отношението на човека към обществото. Както никога досега, човекът осъзнава своята зависимост от обществото. Но  той усеща зависимостта не като благо, не като органична връзка, не като защитаваща го сила, а по-скоро като заплаха за неговите естествени права или дори неговото икономическо съществуване.

Нещо повече, положението му в обществото е такова, че заложените в него егоистични инстинкти постоянно се акцентират след това като социални, по-слаби по своята природа, все повече деградират. Всички човешки същества, каквото и място да заемат в обществото, страдат от този процес на деградация.

Неосъзнати затворници на своя егоизъм, те изпитват чувство за опасност, усещат се самотни, лишени от наивните, прости радости на живота. Човек може да намери смисъл в живота, колкото кратък и опасен да е той, само като посвети себе си на обществото.”

Неголямото есе на Алберт Айнщайн „Защо социализъм?” е било написано по молба на Пол Суизи (известен американски марксист, политически икономист, автор на теорията за монополистичния капитализъм), за първия брой на „Месечен обзор” (Monthly Review, май 1949).

Пълният текст на статията може да прочетете тук (на руски).

[53905]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега ни се разкрива „втората власт“, някаква чужда сила, и ако се постарая да я разгледам правилно, ще ми бъде добре. А ако не се опитвам правилно да я разбера, получавам удари от нея – за да ѝ обърна внимание и да се отнасям с уважение към нея, за да разбера кой тук е началникът!

Ще бъдат тежки уроците под удара на пръчката, ако не я превърна в захарна. А това е възможно само, ако аз сам тичам след нея и се опитвам да разбера, какво иска тази чужда власт и съм готов да се преклоня пред нея. Това и се нарича „да се отчаеш от работата и да отправиш зов към Твореца“.

Целият свят започва да се приближава към тази работа – осъзнато или неосъзнато. Всички ние сме „работници на Твореца“ и се намираме в окончателно поправено състояние, само че не го знаем и не го чувстваме! Всички работим, за да разкрием и да приемем  всички състояния, през които преминаваме, и да достигнем до разкриването на Безкрайността. Ние и сега се намираме в тази безкрайна светлина – само че не сме съгласни с Него и затова Той  изцяло се крие от нас.

Затова цялото човечество работи заедно – само че едни работят неосъзнато, а други искат да разберат работата и искат да я изпълняват по собствено желание. Но за всички се разкриват едни и същи етапи на тази работа. И по това объркване, през което преминава човечествот, може да се разбере, че това вече е подобно на объркването през което преминава човек във вътрешната си работа, изяснявайки своето следващо стъпало. Така сега целият свят  от чувството на объркаост, неясност и безсилие, започва да си изяснява своята висша, духовна степен.

Само че, всеки ще работи съгласно мястото си в системата. За едни това ще стане стъпало на явно постижение, а за други също постижение, но изцяло практическо, произлизащо от обединението, от взаимното поръчителство, което е достатъчно да бъде постигнато и те ще почувстват общата система, а себе си – като нейна част.

На някои се пада по-тежката задача и изясняване да разкрият същата тази система, но на ниво „глава“, а не „тяло“. Но е известно, че всяка част на тялото си има свой „мозък“, свое „сърце“ – т.е. части, отговарящи за усещанията и намерението. Тъй като всяка част трябва да приема заповедите, идващи от централния мозък и да ги преработва, за да изпълни работата на своето място.

Всяка част трябва да усеща въздействието, възвръщайки съответната реакция в мозъка. Затова, дори в тялото има „костен мозък“ – такива части, които притежават осъзнаване, разбиране, усещане на общата система. А в крайна сметка, всички се съединяват така, че се смесват изцяло и се включват напълно една в друга.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 07.09.2011

[53909]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→