Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Торонто. Урок преди конгреса.

Въпрос: Възможно ли е да се обясни просто как осъществяваме изхода от самите себе си?

Отговор: Ние пребиваваме в Природата. Цялата тази външна Природа сама по себе си представлява отдаване (+). А ние сме ѝ противоположни. Всички ние пребиваваме в получаване (–).

Как да се изменим? По същия начин, по който се изменят децата, когато растат. Трябва да създадем един вид адаптер, който постоянно ще ни приближава към даващата Природа, превеждайки ни по 125-те стъпала на съответсвието и поправянето.

Този адаптер трябва да построим сами. Създавайки го, всъщност сами формираме духовните свтове. Казано е, че праведниците се явяват партньори на Твореца: Той е създавал световете и ги е разрушавал, а праведниците поправяли тези светове. В нашия корен вече са заложени всички необходими предпоставки.

Така че тябва според големината на нашата възможност, да изграждаме общество, в което всички извършват отдаване, всички обичат, всички потдържат правилни взаимоовръзки. За тази цел трябва да изучим това, което е казано от кабалистите, вече достигнали това.

Трябва да се замислим над това, какво означава свойството на съвършеното отдаване, какво е това – да се пребивава над желанието, в кои наши отношения трябва постоянно да виждаме промените към по-добро. Казано на кратко, тук, между нас – не само между телата, а и между нашите желания – се стараем да изградим системата на взаимното отдаване, взаимното поръчителство.

Преди всичко, трябва да се определи злото: всички сме егоисти, противоположни на отдаването. След това търсим възможност да се издигнем над себе си, да преодолеем злото и да преминем към отдаване – както е казано: “Не прави на другия това, което е омразно за теб“.

След това ще преминем към следващия етап на поправянето и ще установим между себе си такава връзка, че всеки ще поиска да напълва желанията на другите както майката, която се грижи за своето дете. Получавам желанието на ближния вместо своето собствено. Поставяйки своето желание на служба на неговото желание, получавам онова, което иска той, и му го отдавам. Така всичко преминава през мен към него. Това вече се нарича: да получаваш заради отдаване или да обичаш ближния както себе си.

Така, поетапно вървим към целта.

Трябва да се разбере, че кабала – това е най-практичната наука. Тя ни е дадена, за да я реализираме в нашата взаимовръзка, тук и сега. Това е първото условие, за да поставим правилно себе си в съвремения свят. Затова светът се намира в криза и ние се намираме в криза – всичко това е, за да разпознаем работното място. А останалото вече зависи от нас.

От урока преди конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54871]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Къде е гаранцията, че ако народът на Израел се обедини в поръчителство, той ще успее да достигне до мирът и безопасността?

Отговор: Това е закон на природата. Природата поставя пред нас проблема, и ние, всички хора ще загубим във всичко ако не ѝ съответстваме. Ние сме длъжни да достигнем съответствие и подобие по свойства с природата. Ако не ѝ подхождаме, то ще загубим сериозно. А особено ще загуби народът на Израил, защото той притежава тази методика за поправянето. И ако той не я изпълнява, то спира всички останали, които стоят след него.

Представи си, че зад теб стоят на опашка 7 милиарда души, а ти си пръв, но се опъваш, не искаш да вървиш. Те всички те бутат отзад, а ти не им даваш да минат. Ето това е състоянието, в което се намира народа на Израил.

По този начин ние действаме против природата. Общата програма на природата действа чрез цялата еволюция, от самото начало на възникването на Вселената, от Големия взрив (и изобщо от света на Безкрайността) и до ден днешен, стремейки се да доведе всичко до равновесие. Природата не търпи неравновесие, и тук възниква натискът, който трябва да компенсира това неравновесие. Още Аристотел е казал, че “природата не търпи празнотата“.

Затова ние сме задължени да изпълним закона на природата, и ако го изпълним – върху ни няма да има никакво отрицателно въздействие, отникъде. Ако ние изпълним своята особена мисия, то в целия свят ще се установи спокойствие.

От урока по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54702]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да сме уверени, че ако сега се обединим, то веднага ще видим най-доброто в живота? А ако е обратно, ако стане по-зле?

Отговор: Доколкото се стараем да се обединим, получаваме малко по-голямо разкритие в усещанията, в разбирането, получаваме облекчаване на всичките ни състояния, в това число и материалните. Всичко това зависи само от нашите усилия.

Дори Ари, някога преди да умре е казал на своите ученици, че ако те действително са искали да напреднат, то него не биха го отделили от тях и той e нямало да умре. А сега той умирал, защото все още нямало нужда от него – той не им е нужен. Те викали: ”Как така не си ни нужен!”. Но всъщност той им бил ненужен и си заминал – престанал да се въплъщава в материално тяло.

Но ако имаме желание да напредваме към отдаване, към обединение, незабавно ще видим положителните резултати. Независимо, че ги виждаме в не егоистично напълване – иначе никога нямаше да излезем от своя егоизъм. Виждаме в отдаване, в способността ни да се обединим – в онова устремяване, което разкриваме. Това се нарича отразена светлина, вътре в която се разкрива пряката светлина. Тъй като съм искал да бъда в отдаване, в съединение и сега разкривам, че съм способен на това. Виждам напредъка си в отдаването – това е моята награда.

И ако се намирам в отдаване, то и в материалния свят ще видя подобренията – в нормалния живот. Това е законът на природата, успехът ти е гарантиран. Има хора, които нямат никакви проблеми с пари и здраве, но не са доволни от своя живот. А ще достигнеш такова състояние, когато ще бъдеш доволен от всичко. И наистина ще имаш всичко! Творецът и силата на светлината нямат никакви недостатъци. Той може да ти напечата колкото искаш долари.

В онзи миг, в който променим своя подход – веднага ще видим следствията, почти на същото място. Ако започнем да се доближаваме до поръчителството с целия народ, то ще видим как ще започне успокояването на нещата: върху нас ще престанат да падат ракети, ще спре инфлацията, по пътищата ще намалеят катастрофите – ще се нормализира всекидневният ни живот. Говоря съвсем сериозно.

Тук действа един и същ закон, който се разкрива на същото това място, където ти действаш. Трябва само да се уподобим на Него, да променим подхода си, всеки според мярката на собственото си разбиране – а повече от това не се иска от нас.

Баал а-Сулам пише в статията ”Мир”, че ако сме приели закона за поръчителството, то за броени години бихме постигнали пълен разцвет във всичко: относно здравето, жизненото ниво, отношението ни с децата, с управлението на държавата, отношението на народа към правителството, безопасността.

Тъй като всичките ни проблеми произтичат от недостига на подобие с природата. Няма друг закон, освен природното равновесие, подобието по свойства. Творецът е създал желанието за наслаждаване и е посочил към него: ”Ето го, то трябва да е подобно на Мен!”. И от тогава всичко се върти около това – няма нищо повече, започвайки от първото съкращаване и решението да стане като Него. Това се нарича закон за подобието. А ако не искаме да го изпълняваме, ще страдаме, за да може да го изпълним.

Само в това ни е дадена свобода – да изберем за сметка на какво искаме напредваме; с помощта на камшика или със сладост. Моля, избирай.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54603]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ню-Йорк, урок №2

Въпрос: Трябва ли разпространението на науката кабала в Америка да се различава от разпространението й в другите държави, поради влиянието на „американската мечта“, която сякаш може да бъде достигната тук – много пари, добър живот, красиви жени …? Как да се справим с този стереотип?

Отговор: Мисля, че при другите народи има още такива фантазии, че в Америка може да се постигне тази „мечта“. Струва ми се, че всичко това е в миналото. Ние трябва да се събудим от илюзиите си. Не мисля, че тази „мечта“ ще издържи още дълго време –  и за пребиваващите в Америка, и за намиращите се извън границите й.

Вижте как американците губят уважението по цял свят, как се лишават от доброто отношение към тях, което преминава в пренебрежение, и скоро ще се превърне в омраза. Особено за това, че хората не искат да търпят такова отношение към тях от страна на Америка, която си позволява да прави всичко.

И затова не мисля, че тази „американска мечта“ има сила. Със степента на нарастването на кризата, все повече хора в света ще открият, че вече разсейващата се „американска мечта“ е построена за тяхна сметка, тъй като Америка хитроумно е експлоатирала целия свят. И това ще се върне към нея като най-силния бумеранг.

Доколкото разпространим метода на поправяне, който се състои в обединението, равенството, взаимното поръчителство – дотолкова, всички ще се спасим от вината и ударите, както се казва:. „Любовта ще покрие всички престъпления“.  Ние няма да разчистваме стари сметки, а ще изградим нови, добри отношения. Каквото било – било, не си струва да ровим миналото.

Защото, ако започнем да разчистваме старите сметки, тогава целият свят ще се обърне към Америка с претенции, тъй като икономическите й системи са изградени за сметка на другите нации. Само методиката, която предлага науката кабала, ще изчисти всички предишни сметки, включително до днешния ден. И с това ще започнем да изграждаме нещо ново, без да си спомняме за нищо вчерашно.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54425]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Л. Ивашов, бивш началник на упр. на съвместните международни военни действия при КГБ): Началото на 21 век се превърна в исторически кръстопът, където човечеството, преживяващо процесите на глобализация, стои пред избора за начина на своето по-нататъшно развитие. На фона на усилващата се опасност възниква въпросът: къде и по какъв начин ще напредва човечеството, за да съхрани цивилизацията на Земята и да не падне в пропастта на взаимното унищожение?

Ние предлагаме модел на особеното глобално общество, което може да се нарече ”междукултурна хармония”, като модел на световния ред. В неговата основа лежи идеята за глобализацията на света като нов етап в развитието на особения жив организъм. Този организъм включва в себе си човешката цивилизация с множеството й култури и земното кълбо – като среда на нейното обитаване.

Такъв светоглед подразбира принципите на естественото разпространяване на идеологията на общностите и преимуществата на обществото над личността, като основа на светогледа и процеса на живота на народите на глобално геополитическо ниво.

В действителност се говори  за преход от взаимното угнетяване и войната на културите към съвместно действие и взаимопомощ, когато печалбата и успехът на всяка от културите се определя, благодарение на създаването на условия за нейното развитие и поддръжка от страна на обединеното световно сдружение.

Реплика: И тук, както на практика във всички други случаи от изказвания на политици, се сблъскваме с противоречието на правилния вид на техните мисли с неправилния, противоположен начин на техните действия….

[54560]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко, което трябва да направим е да се обърнем с желанията си към Висшия, да отправим молитва (МАН). Но тя трябва да бъде молитва за поръчителство, а не „дай ми квартира, дай ми продукти, които да са ми достъпни“. Ако тя не бъде стремеж към поръчителство – няма да можем да я отправим нагоре – тя трябва да бъде насочена нанякъде. Не мога просто да моля: „Дай ми добавка към заплатата“ – това няма да помогне.

Затова, преди всичко, трябва да се учим на поръчителство. Всички трябва да узнаят, че само за сметка на нашето обединение, ще преуспеем всички. Този елемент е необходим във всяка молба. Във всяка, дори и най-житейската молитва, поръчителството трябва да бъде включено – във всичко. Искам квартира, защото нямам – получавам я за сметка на поръчителството. Искам всичко, което ми е нужно за живот, за здравето, отпуска, пенсия, безплатна детска градина за децата ми – и всичко това го получавам, но при условие, че облека земните си нужди в такава обвивка, че те се постигат за сметка на нашето обединение.

Тъй като обединението е това, което се разкрива в природата, показвайки ни, че тя е глобална и интегрална. Нищо не можеш да направиш против това, на нас също ни е нужно обединение. Иначе няма да можем да пристъпим към решаването на нищо. Всяка молба, с която сега се обръщаш, всяка нужда може да бъде удовлетворена само при условие, че съответстваме на това, което става с нашето човешко общество – т.е. правилно да се съединим.

В крайна сметка, трябва да пожелаем да тръгнем в тази посока, нищо че все още не се получава да се обединим. И нека не ви се струва, че никой не иска да слуша за него. Хората искат да се съединят, те са готови да слушат за това – дори ако не слушат днес, утре сами ще заговорят за същото това съединение. Така работи това, затова и не е нужно нищо повече. Ако в човек, в главата му, се появи дори и бегла мисъл за поръчителство – достатъчно е. А всички останали негови грижи са естествено за насъщния хляб, защото преди всичко трябва да се храним всеки ден.

Всички молитви в крайна сметка ще се излеят в много прости нужди: жилище, храна, здраве, безопасност. Всичко останало не е толкова важно – главното е да има къде да живеем, с какво да се храним, физическо здраве и безопасност. Това са основно грижите на човека. Но ако всичко това го обличаме в такава обвивка, когато поне малко разбираме и усещаме, че само заедно можем да разрешим тези проблеми – това вече е достатъчно.

Всеки разбира, че съединението е изгодно дори от чисто материална, рационална гледна точка – ако се обединим и си помогнем един на друг и бедни, и богати, всички заедно. Получава се такава атмосфера в народа, че хората сами ще поискат да поделят, да въведат по-голяма справедливост в обществото. А това също ще работи и над разбирането ни, там където не виждаме никакво рационално решение. Затова нямаме избор, можем да решим проблемите си само по пътя на взаимното поръчителство – и рационално, и над всякаква рационална логика.

Ако обясним това на всички, така че всеки да свърже надеждите си и всички свои стремежи с постигането на поръчителство – това вече ще бъде истинска молитва, на която ще се получи отговор. Аз мисля за изварата, но в комплекс с поръчителството, мисля за квартира, за безопасност и ги свързвам с поръчителството, с общото обединение. И тогава молитвата ми се издига и достига до Висшия.

Иначе не достига до върха. Нима Творецът ще седне да слуша моята молитва само за квартирата или за изварата? Той сам ме е лишил от всичко това, именно за да присъединя към тази молба елемент на поръчителство. И тогава то ще бъде истинско искане – искам извара за своя корем, а освен това – искам поръчителство за душата. Това вече е свойството Бина – така на най-ниското ниво се съединяват Бина и Малхут. Едното желание идва от корема, а другото – от сърцето: извара + поръчителство. Едното без другото не може да бъде.

И тогава отправяме МАН – молитва, която се приема свише. А иначе има да крещиш на Твореца: „Трябва ми извара!“, а Той отговаря: „ Знам, самият Аз съм ти я отнел“.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54621]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Засега все още оставаме в старото си състояние на стопани на света и се надяваме по някакъв начин да поправим положението. А след това ще открием, че никакви наши действия вече не работят – и не знаем какво да правим по-нататък. А ако не трябва нищо да правим, то остава само да чакаме, как то ще се развие от само себе си – каквото е, това е! Нямаме избор и оставаме абсолютно безпомощни.

И тук, някак си отстрани, се разкрива науката кабала и обяснява на заблудилите се и на отчаяните от своите сили в света, че тук се разкрива новата власт на природата.Тя казва: спрете да се отнасяте към природата като към нещо примитивно, намиращо се на неживо, растително и животинско ниво. Природата се намира на много по-съвършена степен и тя има програма за всички свои части и особено за човека!

Едва сега, накрая, настана времето, когато действително трябва да се отделим от маймуната! Досега бяхме маймуни, т.е. действахме съгласно заключената в нас природа – ръководехме се само от своите желания: какъв банан да откъснем. Но отсега нататък ще ни се наложи да се развиваме съгласно програмата на природата, по която сме се развивали и до днес, но сега вече съзнателно, като хора! Това е, което ни се разкрива днес!

Ясно е, че такова обяснение е трябвало да бъде направено със странична сила. (Разберете сега, колко е необходима науката кабала и защо е трябвало да се случи в такава, сякаш изкуствена форма, чрез пробив отвън). А Творецът е можел и сам да ни разкрие всичко това. Но, ако Той беше направил това със своята власт, в нас нямаше да остане избор и ние щяхме така да си продължим да напредваме по-нататък като маймуни – като „свети животни“.

Творецът би се разкрил и ние бихме приели Неговата власт като условие на природата и съгласно нея послушно бихме изпълнявали действия като животни. Но от това не бихме станали самостоятелни личности, не бихме станали хора – Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца. Бихме могли да бъдем само нежива, растителна, животинска степен на святост, защото природата – Творецът ни задължава това.

Но за да станем независими като Него, нашият метод за поправяне трябва да дойде до нас в косвена форма – независимо от Него, за да ни остави свобода на избор. За да не стоим срещу Твореца, а да стоим срещу групата, срещу книгите и срещу нещо такова, което не ни задължава пряко, не въздейства на чувствата и разума ни.

С нищо не ме задължават! Чета кабалистични книги и се впечатлявам само до определен предел – до нулева, първа, втора и трета степен, но не и до четвърта. За да се впечатля на четвърта (човешка) степен, аз трябва да активирам сам себе си, да се вдъхновя за особени действия, да привлека висшата вселена, възвръщаща към източника и тогава започвам да разбирам и да усещам изменения на своето четвърто ниво, т.е. в моя материал.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54338]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички закони на нашето съществуване, всичко, случващо се в хиляди различни ситуации, произтича само от един главен процес за достигане подобие с природата – стъпалообразно, по веригата от причини и следствия, водеща към една цел. Освен него, няма нищо друго, тъй като всичко това следва от самото начало, от това висше решение – че желанието за наслаждение, създадено “от нищото“, трябва да достигне формата отдаване.

Затова, ако приведеш себе си в съответствие с този закон – това означава, че попадаш в най-хубавото състояние. А докато не му съответстваш, ще страдаш с такава сила, която съответства на нивото на твоето развитие. Докато човек не е много развит, не страда много. Но ако се развива, а не изпълнява закона за подобие на свойствата, съгласно своето ниво, то ще страда все повече. В съответствие с това, природата, като вездесъщ съдия, наказва всички.

Природата – това е същият този Творец, същият този закон за съответствие по свойства, който стои пред нас. Няма друг някакъв Творец и висше желание и замисъл. Всичко това е било вече в самата точка на създаването, където е било взето решението, и по – нататък то просто се изпълнява. Сякаш тези две основни противоположни сили: на отдаване и на получаване, са навъртели пружина и тя е започнала да се развива, приближавайки ги една към друга.

Промяната става, защото човек сам се изменя и започва по-различно да вижда света. Тъй като, всъщност, живеем в света на Безкрайността. Но съществува закон на природата, според който в  степента, в която съответствам на този закон и на природата, виждам всичко по-съвършено – тъй като аз самият съм станал по-съвършен. Цялата природа се разкрива вътре в мен и никъде другаде. Не може да стане така – да направя крачка напред към равновесието, съединението, подобието на свойствата – и в нещо да се почувствам зле! Няма такова нещо!

Но ако не съм направил тази крачка напред, а в това време механизмът работи, тази пружина се развива и броячът се е придвижил с още едно деление, тоест моето изоставане все повече се увеличава -тогава, разбира се, ще се чувствам по-зле. Тук няма никакви пропуски – този закон е абсолютен. Колкото по – близко го спазваш – печелиш все повече, но ако си далеч – губиш повече.

Как може да стане така, че да правя добри стъпки, а да ми става по-зле? Ще ми стане зле само в мислите, че отдавам недостатъчно, че не съм достигнал още голямото съединение. Това се нарича страданието на любовта. В този смисъл ние действително ще страдаме все повече: колкото по-напред се развиваме и чувстваме по-голямо съвършенство, толкова по-силно ще чувстваме недостига на съвършенството. Както ученият, който търси някаква загубена микрочастица и не може да се успокои, докато не разреши това несъответствие – счита това за световен проблем. А друг живее спокойно, защото дори не подозира за нейното съществуване. Всеки възприема съгласно своето стъпало.

Затова при всеки напредък ще почувстваме добрите изменения и в материалния свят, и във всичко.  Hяма да ни се наложи да усещаме злото, защото природата няма да трябва да ни подтиква отзад чрез страдания. Ще чувстваме само страданията от любовта, които ще ни дърпат напред: “Защо не съм достигнал още по-голямо съединение!“. Това са душевни страдания, които идват едновременно с усещането за своето напредване – доброто, светлината.

От урок по статията на Рабаш, 02.09.2011

[54600]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Б. Джентелсон, проф. по дипломация, дир. на Центъра за обществена дипломация): Светът навлиза в нов световен ред. Знае ли Америка как да се подготви, в съответствие с този ред, или по-точно казано, може ли външната политика на Америка да съответства на новите сили, действащи днес?

В действителност днес правителствата се явяват само един глас от многото гласове, а в някои случаи  – най-слабата сила за привличане на масите, защото те, по правило, се явяват най-малко възвисената сила.

Реплика: Правителствата в новия интегрален свят представляват, сами по себе си, най-изостаналите форми на миналия свят, а масите са много по-чувствителни към формите на единство, което цялото човечество трябва да приеме.

Затова именно изменението на масите ще донесе на света новата форма, но организирането на правилното външно обкръжение за поправяне на масите без правителството е крайно трудно, защото в ръцете на правителството се намират средствата за масова информация(СМИ). Очевидно чрез натиск на масите върху правителството, те ще го заставят да създава условие за оформяне на правилното обкръжение, необходимо за създаване на обществото на следващото поколение.

[54306]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→