Следващият световен обществен строй се нарича взаимно поръчителство.

Обикновените хора искат просто да живеят, да се радват на живота, да имат гаранции за бъдещето, гаранции за своите деца, прилична култура, занимания, свобода, права, работа, развитие.

Но тези добри обичайни хора не искат да чуват за единение.

Как да им се обясни, че ако не се движат в посока към обединение, което се явява следващият етап от развитието на човечеството, те вървят към кризи, глад и гибел?

Макар да започнахме да говорим за кризата в устройството на обществото, всичко, което е направено от човека през изминалите години, това се разбира и не се разбира от управляващите, а и от обикновените хора. Нито парите, нито силата, нито миналите технологии на управление работят. Казват, че светът е стигнал до задънена улица, но в задънена улица е нашата минала представа за него.

Ние се развиваме под натиска на проявяващите се в нас желания – този процес наричаме еволюция. И макар да ни е неприятно да признаем, че в него, водени от природата, се явяваме следствие от възникващите в нас желания и мисли, то това е така.

Ние дотолкова сме управлявани от природата, дотолкова сме нейни роби, дотолкова се подчиняваме на заповедите и, че го не осъзнаваме и се считаме за свободни. Но това не е свобода, а пълно подчинение, дотолкова, че не го усещаме като подчинение, защото от наша страна отсъства съпротивление към изпълняването на заповедите на природата – ние ги считаме за свои желания.

В нашето общество, водени от природата, направихме силата и парите средство за управление, богатството на избраните стана смисъл на ставащото в обществото, а демокрацията се яви дума успокояваща масите. Цялата планета се самоизяжда, без да се замисли как ще живее, когато свършат природните ресурси. Колко прекрасно е, че кризата започна преди те да са се изчерпали!

Ние насила се вкарахме в свят на съревнование и конкуренция, измисляйки си призрачни цели и ценности. Колко е прекрасно, че кризата започна преди да усетим отчаяние от безизходността на нашето съществуване, преди да изпаднем в безсилна ярост, усещайки задънената улица и собствената си нищожност, унищожавайки себе си и планетата!

Кризата ни показва навреме, преди напълно да сме фалирали, безизходицата на нашето егоистично  развитие и по неволя ни тласка към обединение в единна система, към взаимно поръчителство. В планът на природата е да ни доведе до пълно подобие със самата нея. Но именно този процес на уподобяване трябва да преминем съзнателно, тоест осъзнавайки неговата желателност. Като резултат, ние достигаме пълно знание за цялата система на природата, за живота на нивото на нейната вечност и съвършенство.

Взаимното поръчителство се достига само съзнателно, чрез принуда неговото достигане е невъзможно. Интегралният свят изисква интегрално взаимодействие, без оглед на каквито и да било различия /расови, национални, религиозни, политически, класови и др./. Това е доброволен съюз на всички и затова е възможен като резултат от всеобщото интегрално възпитание.

Обществото на взаимното поръчителство се задължава да предостави на всеки полагащото му се необходимо за достойно съществуване – жилище, пособия, социално осигуряване, здравеопазване, възпитание на децата и т.н..

Тъй като светът повече няма да препуска към увеличаване на ненужната производителност, а ще се насочи само към производството на необходимото, работният ден ще се ограничи, а останалото свободно време ще се посвети на обучение и възпитание, а крайният резултат на всички усилия ще бъде в постигането на висшия свят, в разкриването на интегралното обединение.

Вследствие на това изчезва основата на конкуренцията, а като цел на материалното съществуване се обявява общото равно благосъстояние на всички. Обществото не си поставя за задача да създава работни места за всеки един, обучението се счита за не по-малко полезно от работата, тъй като разкрива благите сили на природата. Няма необходимост производството да бъде стимулирано, а само да бъде доведено до необходимото ниво.

Всяко техническо нововъведение се оценява по необходимостта му от внедряване, по обществената му необходимост – и само след това се внедрява. Тази оценка не е следствие от увличането по прогреса, а по скоро е продиктувана от опазването на околната среда, икономията на енергия, време, здраве.

Затова е възможно напълно отсъствие на технически прогрес, удовлетворяване със съществуващото материално обкръжение и ниво и устремяване в над материалното.

Развиват се само жизнено перспективните направления в науката и техниката, водещи към по-голяма икономия на природните ресурси. Отсъствието на конкуренция, изпълняването на работния план едва за част от работния ден, в степен на необходимост за съществуването  на обществото, довежда човечеството до равновесие с природата. Защото човек добавя необходимото към своя човешки бит по законите на природата.

Човешката общност представлява единно тяло и функционира по принципите на животинското тяло, което не произвежда нищо излишно, а се грижи само за постигане на хомеостаза. Както и във всяко животинско тяло за всичко отговаря главата, съвета на мъдреците, а останалите приемат техните решения не автоматично, а възпитанието и образованието създават в тях необходимите свойства да разберат и приемат решенията на мъдреците.

Необходимостта от образование и възпитание е в това, че образование се придобива именно в степента на възпитаване към обединение, към достигане на свойството на отдаване, единство и любов – само в степента на достигане на тези свойства, човек започва да разбира и осъзнава нивото “човек”, което той трябва да достигне по замисъла на природата, еволюцията, и да разбира и приема решението на мъдреците.

Разликата между изминалите стадии на еволюцията и съвременния е в това, че на този стадий на нашето развитие ние трябва да постигнем смисъла на нашето развитие, неговата желателност и да се устремяване към него самостоятелно, не принуждавани от природата.

Отпада потребността от реклама, за разлика от съвременното производство, при което за реклама се харчат до 50% от разходите. Цялото счетоводство се извършва по неналична сметка, без парични знаци, а всеки получава необходимото по талони, от единен аналитичен център, основно с доставка по домовете.

Снабдяването на всеки не зависи от това, къде работи той и дали работи въобще.

Промишлеността и снабдяването /не търговията/ работят само на ниво осигуряване с необходимото, по плана на разумното потребление, влагайки големи усилия във възстановяването на природата, унищожена от предишните поколения. Не съществува понятието “доброволни усилия”, тъй като всяка работа се възприема като доброволна. Голямо внимание се отделя на местата за масов отдих.

Обществото не се притеснява от огромната маса безработни – организират се почиствания на природните масиви, довеждане на природата до естествения и вид. Смисъла не е в труда, а в грижата, трудът да стане по-малко, а времето на земния живот качествено да се доближи към духовното време.

Държавата на взаимното поръчителство – това е строй на социалната справедливост – всеки човек трябва да е на своето място, на което е най-полезен на обществото. Властта е длъжна да се състои от събрания на хора, постигащи следващото ниво на развитието на обществото, за да водят цялото общество към целта на природата.

Религията и вярата по никакъв начин не се отнасят към държавата – това са различни същности.

Последният социално-икономически строй в света – Арвут /Обединение/, се изгражда по правилото “Възлюби ближния, като себе си”. Преходът към такова обществено устройство е възможен само със съгласието на основната маса участници, без свалянето на предишния строй, доброволно.

[55932]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: “Съдирайте богатите от данъци“, “Пари за здравеопазването, а не за забогатяване на корпорациите“, – такива плакати носеха демонстрантите. В протестната акция участваха около хиляда души, повечето от които студенти и безработни. Като причина за кризата в американската икономика, те обвиняваха влиятелните финансови корпорации и се възмущаваха от съкращенията в бюджетните разходи за социалната сфера.

Хората маршируваха, преминавайки от финансовия квартал Манхатън до един от главните площади Юнион-Скуеър. Няколко демонстранта биеха барабани и скандираха: “Заеми Уол-Стрийт  – за цял ден, за цялата седмица“. По пътя към Уол-Стрийт, където е разположена Ню-Йоркската фондова борса, полицията започна да действа. Задържаните са били десетки, а някои от особено активните протестиращи са били бити с палки от охранителите.

Информацията, че силите за сигурност са използвали сълзотворен газ срещу демонстрантите не е потвърдена. Протетните акции в района на Уол-Стрийт продължават вече седмица. Демонстрантите са разположили палатки в протежение на няколко стотин метра по улиците на долен Манхатън.

Реплика: Това все още не е усещане за кризата и не са антикризисни акции, както в Израел, а просто студентски игри на свобода. Но, когато започне усещането за студ, глад, мрак – ето тогава ще започнат и истинските вълнения. Ние можем да предотвратим всичко това, ако се постараем. Хората трябва да узнаят за висшия план на природата, еволюцията – да доведе човечеството до обществото на взаимното поръчителство, единство между себе си и природата, както един единен организъм. А всички наши старания, ние трябва да насочим на това, да изпълним този план.

[55887]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ню Йорк, Урок №2

Рав Кук: „Големите духовни въпроси, които са решени само от великите и изтъкнати хора, сега трябва да бъдат решени на различни нива от цялата нация. За да се спуснат великите, възвишени неща от височината на тяхното великолепие до дълбочината на нивото на масите, трябва колосално богатство на духа, както и постоянна социална активност, която се превръща в навик. Само тогава познанието ще се разпространи и езикът ще може да изрази по-дълбоки неща по лек и популярен стил, възвръщайки същите тези страдащи души.

Науката кабала действително е много скрита и отдалечена от хората, въпреки че всичко е на едно „място”, светът и душите, сфирот, парцуфим, окръжности и линии. Всичко, което изучаваме в науката кабала е на едно място, в едно състояние. Но при усещането на получаващите то става ясно съобразно закона на подобието на свойствата. Нашите сегашни свойства определят коя част от съвършената реалност сме способни да уловим.

Сега нашите свойства са егоистични, изключително лимитирани и ограничени. Затова ние улавяме съвсем малка част от огромния свят, в който се намираме. И го улавяме чрез усещанията на тялото, което е ограничено от границите на времето, движението и пространството. Всичко това ни ограничава изключително много.

В хода на цялата история човешките същества са били в това състояние и само единици са можели да проникнат в истинската реалност, където „да усещаш” означава да живееш и да съществуваш със същото свойство. Това е така, защото живея с тези свойства, които съм способен да развия в себе си. Ако те са над времето, тогава аз съм вечен, но ако те са потопени във времето, тогава моето съществуване е временно. Ако моите свойства са над пространството, тогава аз чувствам реалността от край до край, но ако те са затворени в някаква малка част, тогава аз съм вътре в нея и усещам себе си ограничен по обема на триизмерната координатна система. Аз съм ограничен също в движението, минаващо по физическите оси, но не по осите на времето.

Накратко, съществуват много ограничения и в този смисъл всичко зависи от моите свойства. Ние не разбираме наистина това, защото сме привикнали към определени качества, с които сме родени, израснали и с които живеем и сега. Но ако наистина ги променим, тогава напълно ще трансформираме нашата реалност. Прониквайки в по-висшия пласт от нея, ще я усетим като вечна, съществуваща над времето, пространството и движението. Там може да живеем в напълно различни условия.

Ето защо кабала е наричана наука за получаване, защото с нейна помощ можем да получим или усетим една напълно различна реалност. Ние придобиваме „регулатор”, посредством който можем да променяме оста на времето и движението, пренасяйки се в други измерения и времена с лека промяна на вътрешните свойства.

Всичко това е реално. Тази способност е сега в нас. Ние можем да влияем на Светлината, която ни формира и съответно ще ни дава различни свойства. Кабалистите от всички поколения са използвали този механизъм до наши дни.

Днес обаче ние се оказваме в специално състояние, когато тези способности се изискват от цялото човечество. В нас се заражда импулс към промяна на сегашната ни форма на съществуване. Ние започваме да се чувстваме все по-зле и по-зле в този свят и намираме все по-малко и по-малко ползи от живота в него. Все още се държим за него до безизходица, дължаща се на нежелането ни да страдаме, но сега започваме да бъдем по-настоятелни в задаването на въпроса: „За кого? Какъв е смисълът на такова съществуване?”

Въпросите и страданието, породени от различните нива ни подтикват към търсене. И в същото време разкриваме вътрешната способност да контролираме създадената в нас сила до такава степен, че действително се променяме с нейна помощ. Тогава в този период от време, в този живот, в нашата реалност, ще можем да обърнем малките колелца в нас и да намерим себе си в напълно различни измерения.

Това е което Рав Кук пише за „големите духовни въпроси, които са решени само за великите и изтъкнати хора и трябва сега да се разрешат на различни нива, за всички народи”. Всеки е способен на това.

От 2-я урок в Ню-Йорк, 12.09.2011

[54417]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съобщение: Главата на МВФ К. Лагард призова страните да “действат сега и да действат заедно“, за да продължат пътя към възстановяване на икономиката.

“Ние – съвсем не сме си непзнати хора, и сме свързани с обща съдба“, каза тя на ежегодната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон. “И тези неспокойни времена трябва да ни свържат все по-близо и по-близо един към друг“.

Г-жа Лагард заяви: съществува оздравителен път. Той е по-ограничен отколкото преди три години, но все пак път съществува, и ние имаме варианти. Нека разгоним облака и премахнем несигурността. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, и това изисква ясни и точни колективни действия. Ние всички сме заедно в това и никой не трябва да остава с някакви илюзии, че може да има де-интеграция“.

Сриването на пазара в четвъртък подбуди G20 да обяви задължение за “предприемането на всички необходими мерки за съхранение стабилността на банковата система  и финансовите пазара в съответствие с нуждите“.

По мнение на аналитиците, това заявление не убеди инвеститорите. “Заявлението на G20 снощи, може би понамали малко горчивото настроение на пазара, но на уверенията на министрите на финансите не им достига конкретната основа“, – каза Джейн Фоли от Рабобанк.

Пазарите функционират на базата на ежесекундна основа, докато политиците, както изглежда работят на месечен календар“, – каза по BBC Джереми Стретч от CIBC.

Реплика: Но е  недостатъчно, за да разберем, че кризата е в нашите глави, в нашия подход към света, а не в самото общество и света – че кризата е в нас. Все пак те трябва да достигнат до момента, когато ще видят нашите предложения и не само ще видят, а ще прозрат в тях единствения път за спасение – а именно своето поправяне, а не поправяне на природата или някой друг.

Човечеството трябва да разбере, че времето за “поправяне на природата по Мичурински е преминало (когато я обезобразявахме, под себе си по призива на селекционера Мичурин: “Ние не трябва да чакаме милости от природата, да си ги вземем от нея – това е нашата задача!“), а сега ние трябва да се изменим под нея!

Както хората, търсещи отговор на въпроса “за смисъла на живота“, намират кабала, ако желаят изцяло и точно да знаят отговора, така и тук, икономисти и прочие ще ни намерят, само чрез това ще бъдат заобиколени страданията и загубата на време.

[55830]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да поправим системата, за да стане подобна на Твореца, на отдаването, на Природата. Днес има излишък от изследвания, които показват, че капитализмът е нещо като временно избухване на егоистична болест, краят на която наблюдаваме в наши дни. Това се проявява особено в икономическата криза и екологичните бедствия.

Не може така да продължава по-нататък. Друга работа е, ако имахме неизчерпаеми природни богатства и енергийни ресурси. Но намаме! Прахосваме вече последните и стигаме до задънена улица: разликата между бедни и богати нарства, обществото се руши, а Земята става все по-негостоприемно място.

Грешим като мислим, че можем да построим правилно функционираща егоистична система. Американците са били опиянени от тази идея и завладяха всички с нея. „Американската мечта“ им се удаде, защото те живееха в дълг към целия свят, а и имаха „храбростта“ да се кичат с тези „успехи“: „Вижте как ловко можем да крадем и как карисво можем да лъжем. Погледнете само какъв живот можем да водим за ваша сметка“. По същество, ето какво стоеше зад тяхното изобилие. По този път тръгна и Европа.

Целият проблем е в това, че винаги търсим евтини източници. Някога това бяха робите. След това започна експлоатацията на народите от новооткритите земи, които се използваха и като пазар. Постоянно действахме за нечия чужда сметка, непрекъснато крадяхме от някой друг и го използвахме в свой интерес – като робите, коренните жители на Азия, Африка и Америка, крепостните селяни и т.н.

Това се явяваше факрор за развитие, лъжа, която напоследък се пропи в цялата система и се добра до парите. Доларът стана международна валута, а промишлеността и търговията се вплетоха в толкова хитра схема, че хората по целия свят заработиха за американците.

Къде е предела? Днес ние изчерпахме възможностите за евтени източници. Роби вече няма, няма и завладени от цивилизацията страни. Всичко води до това, да се разбие принципа на евтенията. Няма вече евтина работна сила и евтина енергия. Дойде време да си дадем сметка за ставащото. Ако искаме да оцелеем, то трябва да отсъдим всичко по справедливост.

И затова пред света застана проблема за справедливото разпределение. Навсякъде хората се пробуждат с това искане. Но в действителност то означава, че на всеки се полага толкова, колкото е вложил в благото на човечеството. Основавайки се на принципа на егоизма, няма да получиш нищо. Скро ще открием, че никой не може да получи каквото и да е от другите по егоистичен път. Само си представете накъде се движи света: разкрива ни се система за взаимно поръчителство, изискваща взаимност и отдаване.

Това не означава, че трябва да раздаваме богатства наляво и надясно. Не, ние всичко строим на основата на взаимността, не правим отстъпки заради самите отстъпки, а се ръководим от съображенията за истинска справедливост. Всички предишни системи няма да могат да работят. Стоим пред пълномащабна повереда в системата и пред икономически проблеми. В крайна сметка ще ни се наложи да се съгласим с това, че справедливостта, взаимното поръчителство – са едиснтвен изход.

Баал а-Сулам пише за „алтруистичната система“. Но не трябва да мислим, че тя отнема всички сметки. Обратно, алтруизмът е най-точният разчет, не оставящ никакви вратички: всеки получава според вложението. А който не влага усилие, той ще остане без нищо. Ако изведнъж около нас всички се окажат алтруисти, това съвсем не означава, че те ще ме хранят „заради хубавите ми очи“. Тъй като говорим за закони в природата. Творецът е най-великият алтруист, но видял ли си от Него някога нещо хубаво? Напротив – само беди!

Казано е: „един срещу друг е създал Творецът“. Две сили – и позитивната и негативната – извънредно жестоки и напористи. И затова в бъдещото общество аз няма да мога да си губя времето за сметка на другите.

От урока по вестник „Народ“, 28.09.2011

[56043]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Човек е свикнал да използва обкръжението за лична изгода. Когато става дума за социална справедливост, много виждат в това изгодата да откъснат още нещичко.

Отговор: Затова на първо място трябва да се постави възпитанието – преди всичко. Човека трябва да се образова по нов начин, да му се обясни системата, в която се намираме.

Например, ние сме запознати с реалността в нашия свят. Аз знам, какво е това банка, работа, здравна каса, пенсионен фонд, национално застраховане, пътно движение, светофари, полиция, правителство … А новороденото все още не го знае и затова го обучаваме.

По същият начин трябва да обучаваме човечеството и да го приобщаваме към новото в живота, към интегралния свят. Егоистическите механизми постепенно престават да функционират. Силата да получавам скоро с нищо не ще ме подсигури.

Погледни: финансистите водят сметки за стотици милиарди, обаче не знаят какво ще се случи с икономиката след няколко месеца или след няколко седмици. Скоро това ще стане очевидно; сили много, но нищо не може да се направи. Всичко изчезва, разваля се, разпада се – не действа. Нито една система няма да работи, освен алтруистическата система, която ще ни се наложи да създадем.

Въпрос: Но това още не е станало, а аз имам други належащи проблеми …

Отговор: Тогава започвай веднага да действаш. Ти искаш всичките блага – тогава си плати за тях с отдаване на другите. Това е твоята работа, която се нарича ”да работиш за Твореца”. Стоим на прага на новия свят, в който няма да можеш да се изхраниш със силата на егоизма. Единствената възможност е  – да се действа със силата на отдаването. Колкото дадеш на другите, на обществото, толкова ще получиш от обществото храна, облекло и всичко останало. Иначе – нищо. Защото в новия свят царства алтруистическата сила.

Въпрос: Как хората ще привключат на новата програма?

Отговор: Посредством бедите които ги очакват. Тъкмо фараонът е този, който приближава Исраел до Твореца. Злодеят Аман ги докара до там, че евреите побягнаха от вавилонското изгнание и се върнаха в земята на Исраел. И царят стоеше зад Аман до последно. Не е възможно да се мине без негативната сила, която се разкрива в качеството на егоизма, на ненавистника.

В крайна сметка хората ще бъдат подтикнати към промените от бедствията, а също така от нашето положително въздействие – разпространението. Те веднага не могат да станат други и да се съгласят с нас. Тяхното желание е противоположно на отдаването. За тях принципът на любовта към ближния, като към себе си – не е нищо повече от наставление за децата. Те просто не чувстват, че това е основата на всичко, на поправянето на душата.  Все още не им се е открило злото на тяхната природа.

Ще го усетят след множество удари, докато накрая фараонът, не признае: ”Аз съм грешен, а Творецът е праведен”. По-рано той така не е мислил. Но след това ще откриеш, че всичко е в тебе самия, в това че си глупав. Не обкръжаващата природа, не твоя съсед, никой друг, а именно ти. Тогава ще усетиш необходимостта от изправяне, и то ще дойде. В търсене на методиката ти ще намериш нас и ще помолиш да те научим. А засега, не желаейки да страдаме, ние отрано разпространяваме методиката, независимо, че с това предизвикваме в теб ненавистта. Такава е нашата помощ за света.

От урока по статия от вестник „Народ“, 28.09.2011

[56040]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Взаимното поръчителство е единственият начин да се противопоставим на ударите, които природата ни изпраща днес (ако въобще разкриването на Твореца може да се нарече удар!). Взаимното поръчителство ще ни постави в съответствие с тях и ще ги усещаме не като удари, а като добро въздействие.

Ако днес се съединим чрез взаимно поръчителство в тази степен, в която трябва да бъдем, ще усетим добротата в този свят и ще успеем във всичко. Баал а-Сулам пише в статията „Скриване и разкриване на Твореца” как се променя погледът на човека. Бихме видели здрави хора, преуспяваща икономика, промишленост, съвършено семейство. Няма да има нужда от антидепресанти, наркотици, разводи.

Нашият свят би бил в хармония и бихме били загрижени само за постигането на по-висше състояние на хармония с Твореца, със силата на природата, която ще ни се разкрие все повече и повече.

Трябва да приведем себе си в съответствие със съвършената система на съединение във възможно най-кратък период. Все още не можем да си представим какво означава съвършена връзка. Но трябва да я постигнем в най-кратко време. Не мога да си представя колко бързо трябва да се разкрие това – всеки един ден ще се усеща като нов живот. Промените ще бъдат толкова бързи, че хората ще изгубят усещането за време.

Днес усещаме, че има сутрин и вечер – използваме фрази като „ела утре”, „след една седмица” или „след месец”. Но това ще изчезне, защото ще изгубим усещане за времето. Времето ще стане промяна на състоянията до степен, в която хората няма да мислят за сутрин и вечер. Тези понятия ще изчезнат от съзнанието и времето ще бъде измервано само чрез случващите се промени.

Така се издигаме над времето и пространството. Всички наши усещания повече няма да зависят от тях. Ще продължим да ядем, да пием и да вършим неща от този свят, но ще ни влияе един нов механизъм и ново отношение, докато целият този свят изчезне и плавно се пренесем в новото състояние. Важността на този свят ще се изгуби до такава степен, че ще спрем да го виждаме и чувстваме.

Доколкото се издигаме, за да се свържем един с друг, дотолкова този свят ще започне да изчезва.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54519]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие често се усмихвате на това, че човечеството е захвърлило космическите си програми. Но не се ли проявява в покоряването на космоса нашият разум и желанието да се постигне света и действията на Твореца?

Отговор: Творецът не се намира в космоса, не се крие зад мъглявините, стремежът към него се случва вътре в човека, а не вън от нас, в пространството на мъртвата вселена. По времето, когато бях студент, в ”Литературен вестник” (1967, №15) беше отпечатан диспут на великият физик Макс Борн с академика А. Благонравов ”Фатализъм или предвиждане?”- за необходимостта или ненужността от космическите изследвания и полети.

Макс Борн излезе за нравствено-етическото развитие на човека, т.е. вътре в себе си. Говореше, че е уверен в освобождаването на човечеството от властта на техниката, че човек ще престане да се гордее с всемогъществото си и ще се обърне към действително стойностните неща – към света, към човешката любов, към удовлетвореността от съдбата си, към голямото изкуство и настоящата наука.

Аз мисля, че той имаше предвид ”науката за себе си”, защото човекът е венецът и най-сложното устройство на света, в неговото изследване можем да постигнем цялата Вселена.

Макс Борн каза тогава, че макар космическите полети да се явяват триумф на човешката мисъл, то заедно с това, те се явяват следствие от трагичното поражение на разсъдъка ни. Защото, ако смисълът на нашия живот в духовното развитие на човека е като продължение на веригата на еволюцията, то трябва да се издигнем не в космоса, а към морално-етическите ценности!

Отговорът на А. Благонравов бе в това, че харчовете за космоса донасят на човечеството технически блага. Може да се каже, че и А. Благонравов, разбира се, не е бил против развитието на човека, но работата е в това, че това са две взаимноизключващи се направления  и трябва да се избере всичко това, което се определя от еволюционното ни развитие, в съгласие с Природата.

[55806]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос:  Вие сте за равенство в доходите, за това всеки да получава (поотделно, относително) равна (еквивалентна) порция (заплата) с всички. Това отнема в хората стимула за работа, за развитие, защото в основата на нашата природа, засега стои индивидуалния егоизъм. И само, ако вече ще сме (ако бъдем) поправени, ще можем тогава, естествено, по всяка вероятност да се стремим само към равенство.

Така че, не е ли по-добре да оставм хората неравни в техните стремежи към богатството, неравенството, за да се гордеят с преимуществото си пред другите (съседите), но след полученото от тях справедливо заработените според отдадения труд и способности, богатства, те ще отдадат всичко над необходимото на другите и ще получат за това духовно възнаграждение свише и благодарност от обществото?

Отговор: Общо взето, това и предлагаме. Преходът от егоистичния индивидуализъм към колективизма, като при клетките в тялото, трябва да бъде постепенен, но в резултат, обществото е задължено да работи, получавайки необходимото за съществуване, а всичко над това „се заработва” на духовно ниво.

Тоест, говорите за това, че все пак е необходимо да развиваме промишлеността и всички „излишни” капиталистически структури – а ние казваме, че за тях, изначално, няма място в нашия свят, че ние, по такъв начин, губим планетата, като изтощаваме нейните ресурси и като я замърсяваме с „излишно” производство, за да превърнем „излишните” продукти и стоки в пари и след това да ги раздаваме на най-бедните.

Това не унищожава бедността и социалното напрежение, не задължава да се възпитават всички за глобалната връзка, както това изисква природата (кризата).

Изводът от развиващата се криза е прост: природата ни оставя само един път – отказ на обществото от прекомерното потребление и постепенно, съзнателно формиране на обществото за разумно потребление и духовен растеж.

Всички, които се оказват безработни и работещите, са задължени да изучат новата структура на света/природата – неговата глобална, единна, аналогова система, подобно на живото тяло и да изграждат своите взаимоотношения по този модел. Всички сме задължени да се занимаваме с това освен добиването на необходимото за съществуване. В това трябва да намерят себе си всички СМИ, изкуството, възпитанието – за да може създадената по такъв начин обкръжаваща всички нас среда да ни въздейства и формира в подобие с природата.

[55389]

Filed under: Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→