Кабалистите искат да ни разкажат за развитието на системата, в която съществуваме, за да може именно днес, в тази повратна точка, да разберем какво да правим. Изучавайки тази система, те се запознават с дългосрочното развитие на висшите светове, с дългия подготвителен процес на разбивания и поправяния и с установяването на различни механизми, които определят свойствата на бъдещото творение в нас.

Когато това новородено творение вече получи усещане за себе си в централната точка на мирозданието, тогава започва да се създава нашата материя. Баал а-Сулам ни казва как тази материя се е появила след Големия взрив и как е оформила Вселената. По време на Земното развитие, в продължение на милиони години е ставало редуване на загряване и охлаждане на нейната покривка, докато материята не достигнала до своето окончателно място, разпределена съгласно физическите състояния на газ, течност, твърдост и плазма.

Тогава се създали условия за появата на биологичен живот върху покривката, обкръжаваща огнената вътрешност на Земята. Минали са милиони години на развитие, включително десетки хиляди години за формирането на съвременния човек. Разделяме това време на множество сегменти, но по принцип, говорим за развитието на желанието за наслаждение. Така са ни предшествали различни стадии на развитие: астрофизически (образуване на Вселената), геологични (образуване на Земята), еволюционни (формиране на флората и фауната) и исторически (формиране не човечеството).

Най-общо, желанието за получаване се е развивало по такъв начин, че е растяло с всяко следващо поколение. До сега изпълнявахме неговите команди и в нищо нямахме свобода на избор. Чувствахме се свободни само защото нямахме силата на съпротивление на нашето желание и действахме съобразно волята само на една егоистична сила.

Движени само от него, напълно и охотно му се подчинявахме, подобно на владетел, който изцяло властва над нас по такъв неизменен начин, че щастливо следвахме неговите заповеди. Въобще не му се съпротивлявахме. Каквото поискаше владетелят, се впускахме да го насладим. Нещо повече, аз въобще не правих разлика между нас – дотолкова се бях слял с неговата сила.

Но днес се разкрива още една сила в нас и това се явява причината за появата на големи проблеми. Не можем да се справим с двете сили. Те са противоположни една на друга, а ние сме изправени пред тях, потресени от случващото се. Изглежда, че сме изгубили контрол, спрели сме да разбираме какво се случва и сме се оказали в отчайваща ситуация.

Една нова система ни се разкрива, в която действат силата на отдаване и силата на получаване. При това, силата на отдаване проявява все повече и повече власт, на фона на нашата привързаност към силата на получаване, силата, която определяме като наша природа. Силата на отдаване не действа в нас, а между нас, в нашето обкръжение и трябва да преминем на нейна страна, да се приобщим, присъединим към нея и да се научим да работим с нея. Всичко това е нещо ново за нас и затова се намираме в криза.

Именно в този период, както са предрекли кабалистите, се разкрива науката кабала, за да ни обясни как да съществуваме от сега нататък. Затова Баал а-Сулам казва, че преди всичко, трябва да започнем да учим. Ако не учим, е по-добре нищо да не правим.

Всички наши методи произлизат от предишната, остаряла система и те само ще оказват вреда, защото вече действат нови закони. Това се случва на глобално и лично ниво в света и в живота на всеки човек.

Затова нека започнем да учим, за да разберем ситуацията, в която намираме себе си, вътре в мрежата, в която се оказваме. Изучавайки днешното състояние, ще разберем природата на проблемите и тогава ще достигнем до правилното решение.

От урока върху вестника „Народ”, 22.09.2011
[55368]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да обясним на хората, в какво се състоят решенията на сегашните проблеми. Нека да не се размине без бедствия, но все пак те ще ни чуят. Няма да имат друг избор.

Когато кризата се задълбочи, когато предприятията бъдат затворени, а банките опустошени, тогава ще започнат масовите вълнения. Народът ще излезе с искания, без да разбира доколко те са изпълними. Правителството може редовно да се оправдава, но на хората няма да им е до това: ”Вие сте на власт отговорността е ваша” !

Ето в такива мигове или в промеждутъка им, те ще ни чуят нас. При това и народът ще чуе и особено власт имащите. Магнатите сами ще искат да изградят система за възпитанието, за която ние говорим – за да успокоят народа и да го издигнат над чертата на бедността. Иначе ще им отмъкнат всичко, както това вече се е случвало не веднъж в историята. Опасността ще ги принуди да се погрижат за агитацията и обясненията и ще устреми хората към взаимното обединение, към глобална интегрална система, която Природата изисква от нас да създадем.

Тъй като това не е нечия прищявка, а заповед от Природата, от която мърдане няма. Колкото повече направим в това направление, толкова по-малко беди и проблеми ще имаме.

Разбира се, ние не говорим за бързо и справедливо разпределение. Задача номер едно е да компенсираме хората с такава сума, която да им е от полза, за да се задържат на крака. А в отговор на това от тях ще се изисква да приложат старание в учението.

Когато безработицата нарасне, море от хора ще се окажат без работа. Ще се наложи да се разпределя времето, човек да се труди половин работен ден или поне една трета от деня, а останалите часове да посвещава на учението. Всъщност това ще е истинската работа – човек ще работи над себе си. За да се направи от пшеницата хляб, ще бъде необходимо да се пробуди такава сила, която да отгледа пшеницата.

Още от тази година ще видим, как това не е толкова просто: да се произвежда хляб по време на икономическа и екологическа криза. И ученето, съпроводено с усилия по създаването на обкръжението – е част от нашата работа в този свят. С това ние пробуждаме в него онова, което е необходимо за нашето материално съществуване.

Човек ще се учи да извършва отдаване на другите, за да им подсигури насъщния. Както пише Баал а-Сулам, отдаване на ближния и на Твореца – е едно и също. Така народът ще дойде в духовното – без страдания и без да изучава науката кабала.

От урока по статия ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56420]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам,”Свят в света”: Четири категории се намират на наше разположение за достигане на целта: милосърдие, истина,  справедливост и мир. През цялото време от тези категории са се възползвали всички, които са поправяли света. В тези четири категории е протекло развитието на човечеството до момента.

Четири категории – ето какво имаме, за да държим курс към края на поправянето. Как да ги разпознаем? Можем много часове да говорим за милосърдието, истината, справедливостта и мира. Но ще се съгласим ли с това, че те сами по себе си се представят?

Това не е просто, но Баал а-Сулам, познавайки духовната природа, казва, че трябва да се ориентираме в това, за да приведем в ред себе си и света. Не знаем какво е това поправен свят. Всички сме непоправени и затова всяко егоистично подобрение ни се струва като поправяне. Обаче за Баал а-Сулам поправеният свят е свят, в който всички потребности, които само могат да се проявят, получават съвършено напълване. Как е възможно това? Все още ни предстои да го разкрием.

Преди всичко, трябва да разберем, че с помощта на егоистичното получаване, никога няма да можем да напълним себе си. Напълването е възможно само посредством отдаването, защото на отдаването, за разлика от получаването, не е било направено съкращаване (цимцум).

Как да се устремим към такова получаване, което само да ни поведе към осъзнаване на изгодата от отдаване? Можем да се развиваме в това направление по пътя на бедствията: постоянно искайки да получавам нещо си, се оказвам под град от удари и накрая достигам до извода, че не трябва да желая да се самонасладя. Тогава започвам да ненавиждам егоистичното си желание, не знаейки, къде да отида и какво да го правя.”А може би ще се насладя от отдаването?”

Така всевъзможните недостатъци ме водят към молба за алтруистично желание, за силата на отдаване, за силата на съединяването с другите. Това е пътят на страданието и аскетизма, за който е казано:”Яж хляб със сол, пий вода с мярка, спи на голата земя…” Някога отдавна хората са извършвали това над себе си и благодарение на него са напредвали към отдаване.

Така е и днес: народ, лишен от кабалистичната методика и не получаващ никакви обяснения за развитието на света, върви по същия този път. Въпросите му все повече се увеличават, но му дават все по-малко и по-малко. В крайна сметка нещастните, напатили се хора започват да усещат, че трябва да бъдат заедно, да извършват отдаване един на друг, да се обединят и да обуздаят егоизма си, чак до пълното му ликвидиране.

Виждаме, как по време на война, следствие на общите страдания хората започват да се обединяват. Даже животните, спасявайки се от земетресенията или от горските пожари, бягат заедно, без да се делят на хищници и жертви. Обединява ги общата беда, защото страхът за живота е по-силен пред страха от глад. Разбира се, не се превръщат в ”праведници” – просто гладът, желанието за напълнение, отстъпва пред по-силното желание за оцеляване.

Ето и ние, разбира се, можем да напредваме към поправяне посредством страданията. Заставят ни да се устремим към отдаване, чрез тях ще пожелаем да разрушим егоизма си, като причина за всички нещастия. Но това е дълъг път, ходене по мъките.

И затова са ни предоставили друга възможност – пътя на Тора.

Защо? Защо ни е необходим вторият вариант? Работата е в това, че към пътя на страданията не пристъпваме от свободен избор. Просто бягаме от нещастията, подобно на животни. В отчаянието сме готови даже на отдаване, но само заради това, че не ни е добре от получаването. Избираме отдаването не доброволно, а като следствие от страданията и бедите, от безизходица. И това не е човешка степен, а животинска.

За да ни въведат в човешката степен, са необходими две сили: отдаване и получаване, между които стои свободният избор. Такъв е пътят на хората с точка в сърцето.

Но за тези, които нямат точка в сърцето, избор също ще има, но на по-ниска степен. И все пак, това ще бъде сегашният избор: да последват този, който може да ги изведе напред.

От урок по статия ”Свят в света”, 04.10.2011

[56427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение: (С.Попов, президент на международната методологична асоциация): Проблемът на нашето общество – то просто не знае, на къде се движи света. В днешните опити да се изгради системата на образование не се усещат очертанията на бъдещето. Възрастните са дезориентирани. Основните организатори на концепциите за детските ясли, градини и училище преди това са били ръководители в промишлеността и отбраната.

И затова огромното количество работа се е съпоставяло с тези идеи. В ничия глава дотогава не е хрумвало да отдава малките отрочета за цял ден в чуждо място, отделяйки ги от родителите, но промишленият модел от това време е изисквало ясли, а в главите на съвременните родители изобщо не им хрумва, че отглеждането може да става по друг начин.

Затова днес у нас отсъства душевна и разработена мрежа от квалифицирани гледачки. Отдаваме децата си в масовите учреждения, кодето те масово боледуват. След това масово ги привикват. Училищата, вузовете са изградени под натиска на индустриалното устройство на живот, предназначени да обучат класове с дисциплинирани работници.

Днес всякак кконкуренция в света идва от хора, спсобни да вземат решения и да действа самостоятелно. Но да не се променя нищо в училището преди всичко желаят родителите. Ние не разбираме накъде отива светът. Вече дори учениците от пети клас са заседнали в мрежата, те са в друг свят – и училището нищо не може да направи с това.

Английското училище например, е едно от най-освободените. До 80% от децата в тамошните училища, днес се учат чрез компютърните мрежи. Целият свят се опитва да научи децата да работят самостоятелно и сами да си набявят информацията. Защото на децата училищните уроци не са им интересни. Ето че дори и малките е невъзможно да заставим да направят нещо против тяхната воля и интереси.

Учителите се заблуждават мислейки, че няма алтернативва на училищното образование. Такава съществува. И само благодарение на учителите днес нея не я виждат и родителите. Първи я ракриватт децата. Някои например, обясняват колко интересно е да изучаваш гоеграфия по Discovery. И така е многократно по-понятно, по-бързо и по-добре.

Развитието на глобалните мрежи може да доведе до това, всички да получават знанията от интернет. В САЩ компанията Apple е въвела  училищна програма за обучение по Интернет. И тенденцията е такава, че все повече ученици, седейки си в къщи, завършват училище и получават сертификат за неговото завършване.

Но къде да денем гвардият учители? – Значи, ние не мислим за децата, а за учителите. Обществото ни не обсъжда, какво да правим с децата. И на нас ни е удобно да считаме, че училището трябва да бъде консервативно, че детските градини – са много нужно изобретение.

Днес родителите не искат да дават децата си в училище, за да не ги бият и обиждат. И това придобива вече масов характер. Тоест родителите се опитват да спасят децата си. Не да им дадат знания, а просто да ги спасят от побои и унижения.

Реплика: Относно “првилното“ училище погледнете в раздел “Възпитаване на децата“.

[56485]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Й. Фишер, бивш заместник канцлер на Германия, министър на външните работи): Проектът ЕС е в опасност поради национален егоизъм и липса на съвместно ръководство. Всички се намираме в една лодка. Трябва да разберем, че Европа, една и единна, е интегрална част от света. Единственото решение е в единството и това е светлината, която се вижда в настоящия момент в края на тунела.

Реплика: Но какви стъпки могат да предприемат хората като вас? Не се ли ползвате вие със стари методи за решаване на нови проблеми? Затова толкова ги задълбочавате. Както е казано: „като не знаеш какво да правиш, по-добре не прави нищо!“

[56256]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (А. Юрев, проф., доктор на психологическите науки): Психологията престана да бъде властителка на думите, както е било по времето на Лайбниц и Фройд. С идването на глобализацията тя трябва да отговори на призива на времето. На тази наука ù е необходимо качествено движение в разбирането на новия човек в новата реалност.

При това в разбиране на термините, ясни на съвременните системи на търсене, получаване и обработка на информация. Това трябва да бъдат психологически теории, адекватни по форма и съдържание на времето на глобални изменения в света, по същия начин, както са били адекватни по своето време теоретическите модели на нашите учители.

Това движение не е само в интерес на цялото психологическо съобщество, но и в интерес на цялото човечество, страдащо от опростеното, вулгарно представяне на човека в СЕМ, PR, в икономическите реформи, в политическите проекти и прочее.

Човекът е изключително сложен, това обяснява защо той остава човек, въпреки проектите за преустройство на обществото, които се опитват да унищожат човешкото в нас, надпреварвайки се с природните стихии. След световните войни, икономическите кризи, социалните революции човекът отново и отново въстава от нищото, след потопите, земетресенията, глада, епидемиите. Има нещо в човека и неговото съзнание, многократно превъзхождащо целия интелектуален багаж на неговите модификатори.

Реплика: Тази нова психология е науката кабала, защото тя ни разкрива човека, егоистичната му природа, егоистичното поведение и всички тези изменения, поправяния, които трябва да минем, достигайки целта на нашето развитие, а именно обединение в глобална, интегрална система, като единен организъм. Виж статията на Баал а-Сулам за кабала и психологията.

[53360]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кризата не е извън човека, не е в създадените извън нас системи, а това е наша криза.  Тя, преди всичко, се състои в това как всеки от нас разбира своето сегашно, лично състояние. То „идва” именно от системата произлизаща от света на Безкрайността, която започваме да изучаваме, тоест всичко това е предварително подготвено. Ние просто проявяваме нашите вътрешни резерви, нашите вътрешни решимот.

И така ще вървим напред дотогава, докато не се почувстваме намиращи се в съвършено нова система. На рисунката е показана една система, под нея – друга и над нея – трета.

Средната система – това сме ние в нашите обичайни усещания.

Долната система – това са новите егоистични сили, които се появяват в нас. Но сега не достатъчно отчетливо ги усещаме като наши. Те се появяват в нас неизвестно откъде, все едно ни управляват. На тази тема съществуват много различни теории, даже и космически.

Съществува и система, която ни се представя като противоположна – алтруистична система, система на отдаване, връзка, интегрална система.

Нашата егоистична система е противоположна на новата система.

Всичките тези системи се проявяват в нас, в мен. Защо нарисувах себе си „вътре в себе си”? Защото аз усещам егоистичните сили в себе си като не мои. Те започват да се проявяват в мен като някакви чужди, подведени отдолу. От друга страна усещам себе си вече „смесен” с някаква друга система – не тази, която съм създавал.

До сега в мен съществуваше само средната, оцветена в жълто част от системата „АЗ”. Аз съществувам. Това съм аз. Това е нашия свят, в който прекрасно се ориентирахме. Всичко беше наред.

А сега и мислите са някакви не мои и чувствата са някакви не мои и желанията са някакви не мои.

Защо?

Защото не чувствам в тях собствената си реализация, не чувствам, че всичко това наистина ми е необходимо. Затова хората се обръщат към наркотици, разводи и всевъзможни видове терор. Те не чувстват, че това са те. Изчезва усещането за моето лично „аз”. Започваме да се чувстваме многостранни, да усещаме, че ни напълват и движат определени /не наши/ сили.

Ние чувстваме, че нашия егоизъм е извън нас. Това е сила, която идва отвън. Това не съм аз. Аз съм нещо друго.

В мен съществува нещо друго, неутрално.  Просто ме зареждат с егоистични сили. Те започват да предизвикват раздразнение. Затова започвам да усещам своите егоистични сили като чужди и ги наричам „ецер ра” – лоши желания, зли желания, не мои /вселяващи се в мен/ желания.

Човек започва да се откъсва от своята природа, започва да се отъждествява с надстройката над своята бивша природа. В него вече се появява усещане, че аз – това не са моите желания, аз – това не са моите мисли. Аз мога да се откъсна от тях, мога да се издигна над тях, мога да ги променя.

Не напразно нарисувах тази система, като състояща се от две части. Това е много важно. Защото по този начин аз започвам да гледам на себе си като на многосъставен. Има “Аз” и моите желания и егоистически свойства, които просто съществуват в мен, но аз мога по някакъв начин да ги анулирам, да ги променя. Аз не съм споен с тях абсолютно.

Разкривайки „кой съм” и „какво съм”, аз започвам да усещам, че едновременно с това се намирам в друг свят. Тоест около мен като че ли всичко си е същото и, все пак нещо не е така, нещо се е променило.

Все едно съм попаднал в компания, в която съществуват някакви други мисли, чувства, някакъв заговор срещу мен. Аз още не схващам какво е това, но се намирам в такова пространство, където има множество всякакви сили, мисли, връзки, които по някакъв начин ме докосват. Чувствам, че ги има, но те не влизат в контакт с мен, а само ме обгръщат. И аз нищо не мога да направя.

Ето такова е нашето усещане в света: то е много явно и дава явни резултати.

От виртуален урок, 25. 09. 2011

[56089]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №3

Светът се пробужда. При това  – пробужда го тъмнината: егоистичното желание повече не получава напълване и чувства, че се е оказало в мултикризис. Женя се – и после се развеждам. Раждам деца – а те ме оставят и без грош. Аз желая да им дам добро образование – но кой знае какво ще излезе.

Искам просто най-обикновените радости от живота – а вместо това се потапям в депресия. Желая да икономисам малко пари – но съдбата ми нанася удар и оставам съвсем без нищо. През целия си живот съм заделял за пенсия – а тя се изпарява заедно с фалиралите банкови активи. Търся успокоение в природата – а тя ми отвръща с климатични катастрофи.

Във всичко това важното е усещането, че светът се потапя в тъмнина: самият аз няма за какво да живея, няма за какво и да раждам деца… Програмата за развитие се е заела с човечеството и все по-явно му демонстрира липсата на напълване, мрака.

Абсолютно същото се случва и с нас, но ние, сблъсквайки се с подобни симптоми, много бързо намираме точка за поддръжка и прескачаме през това състояние. Защото в нас е методиката, ръководството за действие, помагащо ни да вървим напред.

Но свътът няма нищо подобно. Хората не разбират какъв мрак се е спуснал над тях и защо. В резултат, на където и да се обърне човек, отникъде той не чувства напълване, нищо не го радва истински.

По такъв начин светът също върви към решаващото състояние, когато с цената на големи усилия, ще му се наложи да признае, че е дошло времето да промени жизненото отношение. Иначе тази тъмнота няма да се разсея, тъй като тя е обратната страна на светлината. Тя предвещава светлината, свойството отдаване, което се приближава към нас. Но с нейното приближаване се чувстваме все по-зле, защото не желаем това отдаване, не желаем да живеем с него – а точно обратното, искаме да продължаваме да удовлетворяваме своите егоистични желания.

Но няма друг изход. Виждаме как Природата се изявява пред човечеството: “Аз ви нося свойството отдаване, а вие ще страдате докато не пожелаете да го приемете като най-хубавото, което може да съществува“.

А от кого човечеството ще получи обяснение за случващото се: от нас. Ние трябва да му обясним същността на промените. И колкото повече закъсняваме с тези обяснения, толкова повече ще ни мразят. Тъй като, от една страна, хората не искат свойството отдаване, но от друга страна, чувстват, че у нас има решение на проблема и ние ги препятстваме по пътя към доброто. Те трябва да получат обяснение за това, което се случва в света и какво да правят със струпалата им се тъмнина.

За сега ние сами им се “натрапваме“ със своите послания: “Погледнете, ние можем да обясним всички световни събития. Време е за промяна на курса, трябва да се промени човекът, а не светът. Защото глобалната интегрална криза изобщо не е криза. Обратното, към нас се приближава свойството отдаване…“ Но за сега те не чуват.

Ще минат още няколко месеца, ще гръмнат още няколко беди – и те ще започнат да се вслушват, да разбират в какво е причината за тъмнината, безпомощността, смущенията, невъзможността да се управлява светът както по старому. Защото в края на краищата нищо не работи, всички системи достигат до упадък.

А ние, от своя страна, трябва да ускорим разпространението. Над земята все едно е надвиснала армада от летящи чинии, включили своите излъчватели на пълна мощност – ето такова е въздействието на свойството отдаване върху нас. И само достигайки до съответствие с това свойство, ще разпознаем в него светлина, толпота, радост, надежда за бъдещето, вечност, съвършенство…

Трудно е да обясниш истината на света. Необходимо е да се пренапишат материали, да се обясни по различни начини и от различни ъгли. Действително, на хората им е много трудно да превключат своето възприятие,  да го преведат в новото русло.

Точно за това нашето време е особено. Поколения кабалисти са мечтали за него, но именно на нас се е паднало не само да живеем в този период, но и да разбираме случващото се.

Много хора сега преживяват криза в своя живот, вътрешен крах, семейни драми, проблеми с наркотиците… Това не зависи от материално нивото: да имаш петдесет милиона и да останеш с пет – това е също беда, въпреки че ни е трудно да си го представим. Хората не знаят, че ударяте идват целенасочено – и това е ужасното. Човек е способен да изтърпи всичко, ако знае, че върви към целта, че страданията ще му се възвърнат и ще се обърнат в победи. Но какво, ако напред нищо не свети?

Ние с вас знаем за програмата на творението и неговата цел, за това, че всичко лошо ни води към добро – и това е подарък свише. Милиарди хора в света бедстват без всякакъв проблясък. И ние трябва да им обясним, че в случващото се има причина и цел, че има повече възнаграждение и има възможност да обръщаш всеки удар в хубав подарък.

Необходимо е тази вест да се доведе до света. Времето настъпи. Даже и хората да не искат да слушат, оглушали от бедите, защото в края на краищата, след ударите усещаш само болка. И все пак, изчаквайки нужния момент на успокоение, можеш да влееш в човек капка обяснение. А след това още веднъж и още… Така усещанията ще се редуват с информацията. Трябва да следим за вълните, пробягващи по света, и да запълваме промеждутъците между тях със сведения за причините и същността на събитията.

Тогава всеки нов удар хората ще приемат с по-голямо разбиране, докато това разбиране не уравновеси бедите и им принесе усещане за причинност и следственост, а после и изгода. Вместо болка, човек изведнъж ще изпита желаното облекчение – тъй като сега той получава отплата. А когато за тежкия труд на мен веднага ми причислят възнаграждение, то аз не чувствам усилията.

Когато е виден резултат, усилията се записват не в разходи, а в актив – защото те носят печалба. И повече от това – те и носят вкус и тежест, защото благодарение на тях, съм сформирал потребност в себе си, съсъд, апетит, който ми позволява да се насладя на прекрасната трапеза.

От 3-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54959]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Нима не е възможна глобална егоистическа система? Защо глобализацията ни разкрива точно системата за отдаване?

Отговор: Ако сме зависим един от друг, то не може да не вземаме под внимание един друг. А егоизмът –е безучастието към всички, освен към себе си. Днес аз откривам, че се намирам в системата на зъбните колелца, че моето негативно въздействие върху другите се връща обратно назад и ме поразява. Това означава, че съм длъжен да вземам под внимание чуждите интереси като мои.

Това е всъщност взаимното отдаване – много простичък, егоистически алтруизъм. Ние не говорим с хората за отдаване по-високо от знанието, а изясняваме с факти от този свят: ”Вие самите виждате, че всичко зависи едно от друго. В общия механизъм всяко лошо нещо се завръща като бумеранг назад. Ето, излиза така, че друг изход няма – всеки е длъжен да оказва позитивно влияние, за да получи позитивен резултат”. Какво тук е неясно? Нещо повече, ако ни заплашва опасност, то връзката помежду ни става още по-здрава.

Оттук следва извода, че: егоизмът ни пречи. Ако бяхме по-обективни и над него – абсолютно и с добро, то бихме образували идеалната система. Тогава никога и никъде не бих получил какъвто и да е негатив. Тогава всичките колелца щяха да се въртят както трябва: отнасям се към тях с цялата си душа – и в отговор от тях при мен ще идва само добро.

Това означава, че трябва да достигнем някакво нереално състояние, в което всички като един си взаимодействаме в дружен порив, както мравките в мравуняка? Но те следват инстинкта си, а ние трябва да се обединяваме въпреки собствения си егоизъм? Възможно ли е това? А между другото, изострящата се криза, видимо ни задължава към това – към взаимно обединение, без да гледаме на нашата ненавист, завист и изолация. От къде да вземем сили за това?

Давайте, в краен случай, ще преминем към междинно обединение – ще сключим договор за намеренията. Като за начало нека малко да подсладим нещата.

В такъв случай, ще ни се наложи да се замислим как от днес нататък трябва да работят системите за взаимна връзка: образованието, социалните отношения, семейството, отношението ни към природата и особено – финансово – икономическата система. Някои неща ще се наложи да балансираме – икономиката, да въведем социалната справедливост, да намалим разликата между отделните сектори в обществото. Поне малко ще трябва да се съобразявам с другите, както със себе си.

Да кажем така: винаги ще заделям за другите част от онова, което вземам за себе си. Нека да бъде една десета част: всички я плащат, и от нея ние разпределяме средствата съобразно статуса на всеки. Това ще бъде не социална застраховка, често раздаваща средства неотговарящи на реалните доходи. Не, всички ще отчисляваме част и ще я разпределяме съответно листа за доходите, за да можем да попълваме един на друг недостига от социалното неравенство.

Големите дела се осъществяват поетапно – и трябва да се започва от обикновените реални крачки, след които разбира се ще последват и другите.

От урока по статията ”Мир в света”, 02.10.2011

[56226]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега в мен възникват всевъзможни желания, и аз усещам, че те не са мои, те се вземат от някъде: ”Кой съм аз?”, ”За какво съм?”,”Какво е това изведнъж в мен?”,”Трябва ли ми то или не?”,”И въобще аз не искам нищо”.

Изведнъж започвам да мисля: ”Защо не искам нищо?”. Защото това не е мое, има някакъв външен източник, който ме върти, манипулира. От една страна, в човека се появява някакво подсъзнателно смътно усещане, че това е всичко – не аз, светът е някак си друг – той вече е многослоен, че има някой, който ме манипулира, ръководи. Откъде е всичко това в мен? То мое ли е или не?

От друга страна, желанията, които се появяват в мен, не ми дават да се реализирам: не знам какво да правя с тях, какво мога да придобия за тяхна сметка. В мен се води борба да започна да ги реализирам. Не виждам, че те са мои, не ги усещам така, както по-рано, не усещам в тяхната реализация някаква цел – че от това действително ще спечеля нещо.

Освен това, извън мен възниква още огромна система, която показва света не такъв, какъвто е бил по-рано. Започвам да се усещам в неразбираем за мен свят.

Желанията ми не са мои, светът не е същия. Какво да правя?

Тази постепенно възникваща пред нас, като от мъглата, картина, се явява толкова характерна за нашето поколение. Тя по принцип предизвиква кризата.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56095]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→