Сега започваме да разкриваме, че предаването на информация протича мигновено. Освен това, съществуват такива физически въздействия, които също произтичат мигновено, а не просто със скоростта на светлината, звука и т.н. Тоест цялата природа е единна.

Ако тя е такава, то аз, развивайки се, преминавам към състояние, когато, очевидно, трябва осъзнато да приема участие в това единство, изучавайки го, да се съгласявам с него, да участвам в него разумно. Трябва да видя къде участвам, щом не съм нейна интегрална част – желаейки да бъда егоист, желаейки само за себе си, като не взимам под внимание близкия и по-далечния кръг.

Очевидно, природата ме подтиква към осъзнаване, че аз съм свързан с нея в пълен образ. Тя желае,  да осъзная това единство и осъзнато да участвам в нея. Затова усещам, и постоянно ще усещам кризи – моето несъответствие с разкриващите се условия.

Природата ми го разкрива, като кръг, и сякаш говори: „Ето това е близкият кръг, с който трябва да бъдеш сега интегрален, т.е. напълно взаимосвързан. Сега не чувстваш себе си в равновесие с него, във връзка, в хармония, и трябва  да го постигнеш“. И ето, тя ме принуждава към това, създавайки всевъзможни лоши обстоятелства: на мен ми е зле и със себе си, и с децата, и с обкръжаващата обстановка, и с здравето, и с екологията – с всичко.

Принуждава ме от всички страни – мулти-криза! Не просто икономическа криза, а криза във всичко, което правя, с което съм взаимосвързан! Природата ми показва, демонстрира ми, че не съм глобален, не съм интегрален в тази своя малка сфера, в която се намирам сега. Веднага, когато стана по-взаимосвързан с нея , тя ще ми покаже по-голямата сфера, и аз ще мога да усетя: „Погледни, аз отново съм в криза!“.

Но това не е поредната криза, която идва след две години. Това е появата на по-голямата сфера, с която трябва да вляза в интегрална връзка.

Поправил съм в нея някаква част ( с другите хора, с неживата, растителната, животинската природа и т.н.), достигнал съм до нещо като отдих, към равновесие – и изведнъж, бум, отново криза. Но това не е криза. Просто природата, по такъв начин, ме разширява, тя иска да направи от мен свой съзнателен елемент, за да мога осъзнато да участвам в нейната интеграция. Защо? Защото така ще я опозная. Защото  действително ставам неин венец, неин плод.

Днес виждаме, че човек се явява събирателния елемент на цялото мироздание, освен едно – той не разбира нищо: къде се намира, не разбира цялото това взаимодействие, не се включва в него.

И природата сега започва да ни развива именно към това състояние и ние го виждаме на практика.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56978]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на масите нашия поглед за кризата и за справедливо разпределение? Защото  за тях това е нещо утопично.

Отговор: Няма да ни се наложи да чакаме много. Хората, разбиращи от икономика и водещите в международно отношение, изпитват дълбока тревога от произтичащото. Виждайки, какво става, те вътрешно треперят. Ако обикновеният човек се окаже в такова състояние, то би изменило хода на неговите мисли.

Приближаваме се към безизходно положение. Две кризи – икономическа и екологична – ни подгонват в капан. Висшето управление изобщо не ни оставя свобода на избор. Страданията довеждат човека с точка в сърцето до науката кабала, и само тогава той започва да избира. От друга страна масите постоянно ги движат беди.

Затова цялата работа е в теб. Само когато започнеш да реализираш това, което ти е възложено, бедите ще отстъпят и ще започнем да преминаваме към равновесие с Природата. Тогава и екологията ще ти поднесе приятни сюрпризи – нали ще разкриеш в Природата нови сили.

Разбира се, искаме да ускорим процеса. И  съм настроен оптимистично, защото ден след ден наблюдавам, как специалистите по икономика и финанси, а също и учени все по-грамотно описват ситуацията.

Изоставаме от темповете на развитие именно ние – тези, които са длъжни да разпространяват по света вестта за единство. И нашето изоставане е много голямо. Само това ме плаши.

От урока по статия „Мир в света“, 06.10.2011

[56785]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Между хората съществува далеч по-тясна и взаимообвързваща връзка отколкото тази, която ни се вижда или която, при цялото наше желание, можем да разкрием. От гледна точка на природата тя представлява  единен организъм, който постепенно ни се разкрива.

Излиза, че цялата природа е единна. Тя е започнала да се развива от точка, в резултат на Големия взрив, и макар че се разделя в нашите представи на много различни части: нежива, растителна, животинска, човешка, на физически, химически, биологични, етични, морални и други закони, ние не виждаме всичко това заедно. Не виждаме как всичко си взаимодейства и е взаимосвързано, как моите мисли и чувства влияят на взрива на звездите или взрива на звездите влияе, да допуснем, на растенията в моята градина. Не виждаме всичко, но това не означава, че го няма.

Природата е глобална! И това, че днес все повече разкриваме нейната глобалност – това просто ние го разкриваме. Всъщност, всичко съществува в нея и се разкрива според степента на нашето развитие. Тъй като онова, което разкривам днес, а не съм могъл да разкрия вчера, става поради това, че съм се развил днес малко повече и затова съм го разкрил, а не защото в природата се появяват някакви нови функции, които по-рано не са съществували. То се появява в мен, защото аз се развивам.

Аз съм най-активният развиващ се елемент на природата. Развивам се като човек все повече, по-бързо, от всичко останало – в своите знания, в постиженията, усещанията, във всичко. И когато се развивам, започвам да виждам по – далеч, по – високо, по -дълбоко.

Нима Америка не е съществувала до момента, когато са я открили? Съществувала е! Или не са съществували някакви звезди, галактики, които не сме видели вчера, а днес виждаме? Съществували са! Всичко съществува, само че не сме го наблюдавали, защото не сме били достатъчно развити за това.

Започваме да разкриваме, че всички сме взаимосвързани на такива нива, които не усещаме. Тоест, не усещам тези взаимовръзки тактилно, зрително, чрез звук и аромат, но те съществуват извън моите усещания: в някакви мисли, в системите за връзка между нас.  И аз – правейки, мислейки, преживявайки нещо, влияя на теб.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56672]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес постъпваме в система, която ни показва, че трябва да действаме към отдаване, към връзка между нас, към връзка с групата и към едно ново преобразование. Намираме се в криза: не лично ние, които изучаваме кабала, а светът. От къде произлиза всичко? Какво е кризата? Това е усещането на световния егоизъм относно системата, която започва да се проявява в нас, както една снимка се проявява на фотографически лист. Постепенно, като от мъгла, се появява нова картина, която не ни съответства.

Изведнъж свойствата на светлината, отдаването, връзката помежду ни, се пораждат в нас, докато егоистичните, индивидуалните свойства (отблъскването, използването един друг) съществуват в нас. Противостоенето на тези две системи и тяхното въздействие една на друга образуват огромна, многообразна, нова конструкция: от една страна, егоистичната система, а от друга, алтруистичната.

Така никога не е било с нас. Винаги сме имали само една егоистична сила и сме работили в нея. Желанията са се появявали в нас и сме ги реализирали. Мислили сме си, че това е всичко: искали сме да се развиваме, да действаме, да работим, да правим всичко.

Защо? Защото се отъждествяваме с възникналия егоизъм, който се развива в нас, с нашите желания. В нас не са възниквали въпроси за техния произход, защото сме ги чувствали като наши собствени: аз искам това и това, и това. В мен не е съществувал въпросът „защо аз искам това?”. Аз искам. Не усещам, че някой ми дава тези въпроси, „вкарва” ги вътре в мен и започвам да работя. Не! Напълно се сливам с тези желания: чувствам се като едно цяло с тях. Това са моите желания, които се зараждат в мен: аз искам.

Как изведнъж се е случило това? Аз съм едно обикновено животно с естествени, инстинктивни, малки желания, необходими за съществуването ми. И изведнъж в мен възникват нови егоистични желания, свързани с развитието на технологията, обществото, семейството, образованието, възпитанието, културата, банките, финансите и икономическите връзки между нас, търговията и обмена, откриването на нови земи, развитие, общуване. От къде се е развило това в човека в сравнение с животните, които не се развиват по този начин?

Работата е там, че нашият егоизъм се развива през цялото време и ни подтиква все повече и повече да реализираме своите нови желания. Не чувствам, че зараждащите се в мен желания идват отвън. Усещам, че те се появяват в мен и затова се впускам да реализирам така наречените „мои” желания.

Всъщност това не са мои желания. Просто не чувствам, че не са мои и затова се впускам напред и действам. Не усещам, че съм като един малак механичен заек, който се навива с ключ и подскача. Не усещам това до правилния момент – до днес.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56098]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Виждаме, че не можем да успеем в този свят! Изведнъж нещо започва да ми пречи. Искам да сключа договор с разни бизнесмени, правителства; искам да доставям и да купувам стоки, да произвеждам и да продавам. Искам да работя с пари, с механизми и изведнъж виждам, че съм попаднал в някаква мрежа от взаимоотношения, които не разбирам. Сякаш зад гърба ми се наговарят и някой ми пречи, сякаш съществува някаква тайна мрежа, някакъв заговор.

Чувстваме, че не можем да успеем! Работя според старите закони, които съм изучавал в Института: какво е икономика, взаимовръзка, търговия, промишленост, технология, държавни връзки, управление. Мога да бъда човек, който знае целия съвременен свят, всички достъпни за човешкия разум науки, който знае всички подходи и все едно – няма да преуспея! Независимо от това, аз не знам какво да правя! Днес не мога да сключа и един договор, да играя на борсата, да създам каквото и да е предприятие и да бъда при все това уверен, че то утре ще е успешно. Няма да бъде! Просто всичко върви на провал.

Възниква въпросът: „Какво още не знаем за нашия свят?“. При това, не знаем не за самата природа, не за всевъзможните селскостопански науки, не за биологията, географията и т.н. За нас изведнъж се оказва загадка именно нашето човешко общуване. То не работи така, както е работело по-рано – при това, не работи на едно много ясно ниво: пари, промишленост, производство, продажба, покупка, тоест обмен и т.н. Нещо не достига, все още не знаем някои допълнителни данни: някои коефициенти, неизвесни са ни формулите. Икономиката не работи, а икономиката е всичко.

Изхождайки от това, че сме взаимосвързани, нека направим изводите, какви трябва да бъдем, за да можем да използваме правилно тази взаимовръзка? Ако говорим за всеобща зависимост, то трябва да намерим помежду си нови, реални формули за връзки, за да могат нашите договори, планове – да се сбъдват.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56779]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната икономика се измерва с реални показатели и индекси. Ще има ли икономиката през  преходния период свой показател – индекс на поръчителство? И как да го измерваме?

Отговор: Също с пари. Тъй като ”парите” (кесеф) – това е покритие (кисуф), екран.

Въпрос: Кой ще определя този индекс?

Отговор: Единният управляващ орган, действащ съобразно потребностите и доколкото всички те са способни да се присъединят към него според подобието по свойства. Не е изключено, тази формула да може да се изведе дори сега. Защото ние не говорим за някакви отвлечени работи.

Като начало, трябва да намерим простички слова, да напишем няколко статии за това, какво представлява сегашната икономика, да разкажем за нейната история, за нейната база, на каква основа се изгражда взаимната връзка между хората.

Тъй като икономиката е израз на нашите връзки, на егоизма ни. Но заедно с това, в нея се проявяват симпатията и ненавистта, тя е свързана с политиката и с чувствата, с рекламата и лъжата на съвременния свят.

По такъв начин икономическата наука не е точна, доколкото в нея са включени човешките преживявания и връзките между хората.

Ако в нея не е било заложено нашето усещане, ако само отразяваше разходите и приходите, ние никога нямаше да се сблъскаме с кризата и нямаше да имаме никакви проблеми. Обаче както пише Баал а-Сулам в статията си ”Мир в Света”, ние не можем да измерваме с пари усилията, успеха, удовлетворението, човешките взаимоотношения. …

Да речем, че аз не желая да работя с някой човек дори за 1000 $ на ден, а с друг съм готов да работя и за 50$.

Ние не сме машини, и затова икономиката не е точна наука, а нещо промеждутъчно: измерваме каквото можем, но егоизмът честичко ни разваля ”железните” разчетите и ние нямаме сили да се справим с това.

Това е направено преднамерено, Творецът изначално ни е ”подложил крак”: Ние всички сме създадени различни и затова не можем да се оценяваме един друг по стандартни критерии. От тук са и проблемите с икономиката.

Кога ще можем да изградим ”идеалната” икономика? Кога ще се научим да измерваме желанията и страстите – всичките ъгълчета на вътрешния ни свят. Ето, че излиза така – днешният икономист без кабалиста е безсилен. Сам, само разваля нещата.

Ние трябва да покажем на хората, че може да се разработи нова система за измерване. И преди всичко ще ни помогнат серия от статии за икономиката като огледало на нашите взаимоотношения, в това число и чувствените. Тази психологическа подготовка ще ни позволи гладко да присъединим читателя към кабалата.

Неслучайно икономическата криза стана своего рода ”врата” към новия Свят. Именно тя най-пълно отразява картината на нашия свят, и в него ние ще усетим, какво не ни достига за да оживеем и да се спасим.

А не ни достига поръчителство. Какво е това? Поръчителството попълва между нас тъкмо онези фактори, които икономиката не може да вземе под внимание. Тях не можеш да ги измериш с пари, но ние отрано компенсираме тяхното разминаване. Да кажем, защо един трябва да получи килограм напълване, а друг – 500 грама, а третия 700 грама? Икономическата наука няма да даде отговор, но ние компенсираме нейните пропуски с помощта на духовните сили. Издигайки се над всичките ни желания, такива различни ние ги напълваме с много по- висок разчет, който ще стане ”визитка” на бъдещата икономика.

По такъв начин, към паричната икономика добавяме гематрическата икономика. Съгласно нея, ако човек влага толкова, колкото му позволяват свойствата, получени от Твореца, то той се намира с всички в една система, в края на поправянето. Искаш или не, но по друг начин няма да направиш правилния разчет. Ще усещаш кризата до самия край на поправянето, докато чувствената компенсация, базираща се на взаимното обединение не запълни без остатък всичките икономически разлики.

Единият ми съсед получава повече от мен, другият – по-малко, трети получава нещо друго. Гледайки ги аз ще трябва да компенсирам разликите със своето отношение. Така ще се допълват един друг с материалната икономика и икономиката на екраните, икономиката на интегралните взаимоотношения. Два разчета: материален и духовен – за мен те ще се слеят в едно и ще се компенсират един друг напълно на всичките 100%.

Ето защо именно икономическата криза ще се окаже за човечеството непоносима. И работата не е в насъщния – тук се проявява разликата между хората. То ни се представя във вид на противопоставянето на магнатите и нямащите, но всъщност тук се появява потребността от допълване, от примирие между хората. Ние търсим възможност да компенсираме своите вродени разлики, така че всеки да може да е равен на останалите. Ето какво ни разкрива икономическата криза.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 02.10.2011

[56782]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Икономическата система е своего рода егоистически печат на онзи разчет, който правим в ”тялото” на душата, когато я приготвяме за духовно действие. В икономиката ние се ориентираме към максималната печалба, с минимални вложения и риск. Това са практически егоистически разчети. Всичко е явно.

Даже, ако формално егоизмът е туширан, то е само за да не можем да го характеризираме количествен, тъй като той се отнася към чувствата, към роднинските връзки, интересите на страната, народа и т.н. Но всъщност всичко може да бъде изчислено, и ако умеехме да правим това, то бихме се озовали в подготвена система, аналогична на онази, която действа в духовния свят.

Само там разчетът се води в ”тялото” на парцуфа, устремено към отдаване. Вземайки курс към отдаване, ти правиш точен разчет, както при идеалната икономика: колко съм длъжен да извлека от всяко едно желание, от всяка ситуация, от всеки фактор в даденото действие или маневра, за да получа максимална полза – разбира се, с безкористен характер.

Тук разчитаме на получаване, а там на отдаване, но разчетът си е разчет. Въпросът е в това, как да превключа от единия на другия. Да се обясни финалното състояние също не е лесно, но на него му е свойствена математическа точност. Сегашните икономически бедствия, всъщност разкриват чертите на нашия егоизъм, които не са ни достигали за най-точните разчети.

”Този го обичам”. ”Този го ненавиждам”. ”Този ми е противен”. ”Този е далечен за мен”. ”Този ми е приближен”. ”Този е по-важен в общата система”. ”Този е по-малко важен” …

Как да отчетем всичките тези параметри? И как всеки лично ще действа в съответствие с тях, ежесекундно обновявайки своите разчети? Това е то истинската икономика, която ще ни се наложи да въведем. С други думи, трябва да се запознаем с поправената, здрава система, в която егоизмът правилно работи, използвайки двете сили.

Днес икономическият комплекс се базира само на една егоистическа съставна, и затова без да знаем втората половина, ние не можем да я овладеем. Но когато към силите на получаване прибавим силите за отдаване, ще започнем по друг начин да взаимодействаме с обкръжаващите, уравновесявайки отдаването и получаването съобразно собственото стъпало и нивото на обществото. Това ще бъде истинския разчет.

Ще трябва да измерваме и отчитаме взаимните ни връзки – което днес не сме в състояние да направим. Ще трябва да вземаме под внимание всевъзможни връзки и положения между нас в мислите и в чувствата, в степента на нашата близост и  в ”коефициент за отдаване” – внасяйки всичко това в икономическия разчет в чисто математически характер.

Ако добавим към неговите параметри количествените изменения, отразяващи чувствата и състоянието на човечеството като цяло, ние ще получим надежден и неоспорим резултат. Такъв разчет се произвежда в главата на парцуфа: аз отчитам вътрешната и обкръжаваща светлина, решимот, ТАНТОТ, своите вътрешни и външни желания и методите на работа с тях… Това е то икономиката.

Само духовните разчети се въвеждат в желанието, а за това всичките числа са точни и достоверни. В желанието си аз мога да класифицирам фактори и мога да  им присвоявам значения, извличайки ги от ТАНТОТ. По същество книгите на кабалистите – това е икономика на вселената. Светлините – са парите, т.е. живота, а съсъдите са желанията, екраните ни позволяват да придобиваме напълване, печалба. Вътрешната печалба – е вътрешната светлина, бъдещата печалба – е обкръжаваща светлина. Ние правим взаимни услуги: например висшия отдава на нисшия в първи тип на гадлут. А в гадлут от втори тип, нисшият получава светлина от висшия, за да я предаде нататък …

Неслучайно основният удар от кризата премина през икономиката – тъй като за нас тя е най-важната. Не разрушаването на семействата, не краха във възпитанието, не екологията, а именно икономическите проблеми ни накараха сериозно да заговорим за кризата – и това съответства на духовния процес.

С времето ние ще изградим здрава икономика, ще започнем да я обновяваме в съответствие с духовната система и да налучкваме пътя към нея. Този преход ще бъде възможен само при условие, че внесем в разчет компонентата поръчителство, ако го измерим, притеглим, обозначим числено. Ние ще го отчитаме в борсовите разчети – тъй като без това не е възможно. Утрешният успех зависи от това, доколко компонента поръчителство ще нараства в икономическата ни формула.

От урока от книга ”Шамати”, 02.10.2011

[56665]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестника ”Народ”: Да вземем за пример Земното кълбо. В течение на периоди на страшни схватки на две сили, заключени в Земното кълбо – позитивна и негативна – охлаждащата сила победила силата на слабия пламък, охладила тънката обвивка около кълбото и се укрепила там. Но не утихнала борбата на силите и по някое време отново взела връх силата на слабия пламък.

И отново започнал период на битки, докато, в крайна сметка, охлаждащата сила отново не победила силата на огъня. И повторно охладила твърдата и студена обвивка около Земното кълбо. Но този път тя била по-дебела и устойчива на изригването на течности от недрата на кълбото и силите й били достатъчни за дълго време.

И все пак, в края на краищата, течностите отново придобили сила и изригнали от недрата на кълбото и разбили обвивката на парчета и отново се разрушило всичко и кълбото станало течно. Така се сменяли един след друг периодите.

И всеки път, когато охлаждащата сила удържала върха, извоюваната от нея обвивка ставала все по-дебела, докато в края на краищата, позитивните сили удържали върха над негативните и достигнали до пълна хармония: течностите заели мястото си в дълбините на земята, а студената обвивка намерила около тях окончателната си дебелина – и тогава от нея станало възможно образуването на органичния живот.

Тези противоположни сили могат да се наблюдават на всички нива на природата. И главното е, че посредством войните между тях, са достигнали до равновесие. В това е цялата работа. Където и да се срещнат тези сили, те се сражават една с друга. Но само отвън изглежда като борба, а вътре е помирение.

Помирявайки се, те всеки път създават по-развити форми. Отначало, по пътя на противоборството, тези сили се свързват една с друга и произвеждат атоми, молекули, съединения, всевъзможни видове нежива материя във Вселената. Затова тези две сили, позитивната и негативната, се обединяват вече за създаване на живот, започвайки от примитивното ниво до висшето. По такъв начин, тяхната война съвсем не е война, а връзка. Но можем да я разгледаме единствено в рамките на тази дълбочина, до която прониква погледът ни.

И затова днес можем да потънем в противопоставянето на тези сили, действащи в човешкото общество и да разпалим война по света. Обаче има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани, в крайна сметка, да се помирят помежду си. И този път нека да направим това предварително, да не се обременяваме с кръвопролития, които в крайна сметка ще ни покажат самото място на обединение. Можем да направим всичко това своевременно.

Обаче тук няма да помогнат преразпределението на парите и ресурсите от богатите към бедните. Справедливото разпределение за всеки е справедливо по своему и затова води към война и силово съперничество. Така че хайде да разберем какъв ще бъде следващият етап от развитието, каква форма ще приеме общото ни единство. Създавайки го предварително, сега вече ще избегнем войната, която пламти на пътя. Ще ”прескочим” над нея, за да се окажем веднага на добър етап на единението.

От урока по вестника ”Народ”, 20.09.2011

[55196]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Някога писахте, че думата криза означава обратното, но как това се съотнася на практика с кабала, тъй като ние не виждаме, че самата криза ни поправя, а трябва за това, както пишете вие, да разкрием учението кабала?

Отговор: Вижте какво пише Баал а-Сулам: „…неправилните действия в поведението, обичайни за човечеството, се явяват причина за добри състояния, т.е. сами ги създават. И всяко добро състояние не е нищо друго, освен плод на труда на предходното лошо състояние.

И действително, оценката за добро и лошо трябва да се дава не като оценяваме състоянието като такова, а в съответствие с общата цел на творението, когато всяко състояние, приближаващо човечеството към целта, се смята за добро, а отделящото го от целта – лошо. Само на това се основава „закона за развитието“, в съответствие с който, непоправеността и грехът, заключени в състоянията се явяват причина за възникване и процес на построяване на доброто състояние.

И времето за съществуване на всяко едно от състоянията е строго определено, необходимо за нарастване на големината на злото, заключено в състоянието до степен, в която обществото не ще може повече да се намира в него. И тогава обществото ще бъде принудено да се сплоти, да го разруши и да премине в по-добро от гледна точка на поправеното за дадено поколение състояние. И времето на съществуване на новото състояние също продължава дотогава, докато искрите на злото в него не се издигнат и не съзреят до такава степен, че да не бъде то повече поносимо. И тогава отново ще трябва да разрушат това състояние и да построят на негово място по-удобно.

И така, едно след друго, се редуват състоянията и се проверяват едно с друго, степен след степен, докато не настъпи състояние, което е дотолкова попарвено, че в него няма да има и една зла искра.

По такъв начин откриваме, че същността на всички семена и зърна, от които ще ирастнат и от които водят началото си добрите състояние, не са нищо друго, освен самите непоправени състояния. Тоест цялото злодеяние, разкриващо се и излизащо от ръцете на грешниците в поколенията, се събират едно към друго и се измерват, докато не придобият такова тегло, което обществото не е в състояние да издържи. И тогава се дигат и го разрушават и създават по-желано състояние. Оттук е видно, че всяко отделно зло става условие за възникване на неприятни сили, за сметка на които се развива праведното състояние“.

[56552]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Криза, глобализация - Няма коментари→