Трябва да създадем гигантска система на агитация, преди всичко в Израел. Трябва с всички сили да разпространяваме нашите материали, трябва да положим здрава основа под понятието поръчителство в интернет и СМИ. Трябва да влезем в света с тези понятия, а в Израел да го направим ”велика държава” на нашия малък ивритоговорящ виртуален свят.

Скоро много европейски страни ще бъдат обхванати от сериозни безредици. Процесите се развиват стремително и това изисква действия от нас. Обаче, освен обяснението на причините и задачите, трябва да говорим за икономиката на отминаващия период. Световната система стана глобална, обаче специалистите по остарял начин я описват с термините на егоистичната, потребителска икономика. Така че трябва да зададем новия формат, описващ текущата ситуация в новия свят.

И затова ще осъществим същия този нов възглед в описанието на крайното състояние – балансираната икономика на базовите потребности, в която хората получават излишък вече на ”човешка” степен на развитие. На ”животинско” ниво обезпечаваме всичко необходимо: жилище, храна, лечение и пр. Човек живее в изобилие, не се грижи за нищо – това е базовото ниво. А в същото време ”човешките” му желания са преминали към духовно напълване.

По такъв начин обозначаваме целевото състояние и прокарваме ”мост” към него – формулираме процеса на прехода. Преходът не е елементарен и не можем да го осъществим сами. Обаче има специалисти, разбиращи, че друг изход няма. Постепенно те се съгласяват да се присъединят към нас, да разберат смисъла на обясненията ни, а ние на свой ред ще разберем техните формулировки. Така ще работим заедно, описвайки етап след етап.

Отначало формулираме общата задача, после ще я уточним в детайли, ще преминем към поетапна реализация, ще създадем блок-схема, ще разясним отделните места, и в крайна сметка ясно ще въведем какво трябва да се прави, в качеството на първата крачка.

Така ще изменим пронизващата света взаимовръзка, целия ред от конци, минаващи между хората. Защото икономиката е система от връзки между нас. Казано е в Тора: ”Идете и печелете един от друг”. С други думи: обединявайки се един с друг, ще достигнете напълване. Това вече е науката кабала в действие. Защото тя говори за това, как да се поправи светът, тоест да се поправят връзките между нас – от материалната, егоистична, потребителска връзка, прокарана чрез ”американската мечта”, до дълбоката връзка, която води към мечта от друг вид. В това и се състои работата ни.

Обаче не трябва изведнъж да се хвърляме напред. Единственото, което трябва да направим веднага е да помогнем на тези, които умират от глад. Това е необходимо. А всичко останало трябва да се върши осмислено. Тук е и проблемът: хората засега не могат да разберат, че е достатъчно да започне придвижването в правилната посока, даже ако още нищо не си осъществил на практика, и светът изведнъж ще се окаже на твое разположение.

Вече не си враждебен към Природата, не противоречиш с дискретността си и обособеността си на интегралната система. Напротив, обръщаш се към промените в себе си, твоето желание, мисли, вече са устремени към тях и това е достатъчно. Светът започва да работи над теб, и ето че все повече разбираш, повече желаеш да се промениш, все повече съответстваш на необходимите промени.

Представи си, какво ще бъде, когато огромна маса от хора се съгласи с това, че друг изход няма и трябва да осъществим тези промени. Тогава ще наберем огромна сила и ще осъществим замисленото.

От урок по статия ”Мир в света”, 11.10.2011

[57222]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целият проблем е в подхода. Ако се опитвам да поправя тази криза, използвайки старите си методи, търсейки решения и опитвайки се да поправя икономическата система, която съм изградил, това се нарича Амалек (най-голямото, най-жестоко желание за получаване в нас) – нашият основен враг.

Но трябва да осъзная, че това разкриване идва при мен от природата. Нищо не може да се направи, като използваме старите методи, тъй като тази промяна се случва вътре в човешката природа. Промяната не е във всеки от нас по отделно, а в нашите отношения, във връзките между хората. Не съм искал това да се случва, но то се случи.

Трябва да започнем да виждаме това и да разберем, че всеки от нас е егоист и ще си остане такъв. В същото време, връзката между нас е станала по-силна и е различна от преди. Няма да мога да изградя тази връзка според изискванията на моето его.

А ние сме като твърди топчета вътре в една система и всяко топче е егоист. Обаче връзките между нас вече не са егоистични. Не са такива, каквито сме ги построили в старата икономическа система, която е била директен отпечатък  на старото ни его, точна демонстрация на егоистичните връзки.

Но днес се разкрива различен вид връзка и затова не можем да контролираме мрежата, която сме изградили. Това се нарича разкриване на Твореца и ние не се отнасяме правилно към него. Не разбираме, че трябва да се включим в новата природа.

Ние сме егоисти, но връзките между нас не са егоистични; те се променят. Трябва да бъдем по-чувствителни към тези промени и винаги да се приспособяваме към тях, да се съгласяваме с тази нова връзка. Правейки това, „ще заличим спомена за Амалек“, нашият най-лош враг.

По този начин премахваме нашето безразличие, пренебрежение и безгрижие. Превъзмогваме безгрижното си отношение към промените и започваме да изследваме какво се случва тук. Тогава ще имаме нужда от мъдростта на кабала, защото иначе не можем да вложим всички сили, които имаме, всички учени и всички средства в света в анализ и пак няма да направим и едно правилно заключение.

Това е защото бихме останали като непроницаеми топчета – всеки вътре в стария си егоизъм. Сега трябва да получим инструкцията (думата „Тора“ идва от думата „Ораа“  – инструкция), която ще ни научи как да действаме правилно, за да извършваме такива действия тук долу и това ще даде тласък на промени горе.

Самият Творец разкрива тази мрежа, новата връзка между нас. За нас обаче това означава криза, защото сме изградили определена система, а Той отпечатва различна върху нея.

Няма какво да правим с тази нова система. Можем само да променим себе си според тази новоразкрита система, да настроим тези топчета към новата връзка между нас. Това означава, че трябва да издигна молитва, тоест трябва да помоля за промяна в мен, за нещо, което липсва в мен, което ми пречи да се свържа с тази нова мрежа правилно.

Тази нова мрежа ще продължи да се разкрива все повече и повече; този облак ще продължи да се спуска по-ниско и по-ниско. Нашата работа е да се опитаме да разпознаем тази мрежа и да пожелаем да се настроим към нея с практически действия. Така ще призовем влияние свише, което ще реализира това вътре в нас.

Промяната няма да бъде в системата, а в нас. Ние ще се променим в съответствие с нея.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54349]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Олег Яалом

Като начало, ще формулирам някои положения, които ще се постарая да поясня и, доколкото е възможно, да обоснова.

Причините за днешната икономическа криза нямат отношение към икономиката, както и причините за бронхопневмонията не са свързани с високата температура на болния. Нормален лекар няма да лекува такъв болен с лекарства, понижаващи температурата. Разбира се, такива хапчета се използват, но само като съпътстващо средство, облекчаващо процеса на основното лечение, а не заменящо го.

Количеството на хората в света се подчинява на проста формула – колкото повече хора могат да намерят своето място в света, толкова повече ще бъдат те. И обратно. Раждаемостта, екологията, войните и епидемиите не са причини за промяната на числеността на хората на Земята, а само инструменти, които глобалните закони на мирозданието използват, за да регулират тази численост.

Къде е причината за такова бързо нарастване на числеността на човечеството през последните сто години, особено през ХХ век? Кабала постулира зависимостта на който и да е процес на изменения в света от промяната на нивото на егоизма, неговото повишаване или, обратно, снижаване. Звучи просто, но какво именно се е повишавало?

Желанието да ядеш или да спиш не може да расте безпределно, то има естествени ограничители. Даже желанието да бъдеш богат има предел, макар мнозина да не се замислят над това. Лесно може да се намери човек, който иска да има един милион долара и достатъчно много са тези, които мечтаят за милиард. Но колко хора сте виждали да искат трилион? Сто трилиона? От този пример се вижда, че даже на пръв поглед неизмеримите видове егоизъм имат своя предел, просто той не се вижда достатъчно ясно в обикновения живот, както да си натъпчеш стомаха, например.

Тогава какво расте? Възникват нови видове желания, които по-рано не ги е имало изобщо, възниква процес на рекомбинация на желанията, тяхното взаимно включване, преплитане и цялото това разнообразие не заменя старите желания, а ги отмества на втори план. С хода на историята пирамидата на желанията расте, напомняйки баница от многолистно тесто, която се приготвя от вселенския кулинар, изпичайки все нови и нови пластове.

И сега достигаме до интересен извод: голямото количество хора в обществото е необходимо, за да се обслужват тези допълнителни желания. Новите поколения трябва нещо да ядат, нещо да обличат и някъде да живеят. Но с развитието на технологиите 2-3% от населението на Земята могат да нахранят цялото човечество. Излиза, че тези допълнителни хора няма какво да правят.

На пръв поглед, какво лошо има в това? Нека им дадем безплатна храна, минимум дрехи и удобства и нека си живеят. Но обществото като система, която е изградена на егоистичен принцип, просто органично не може да приеме хора, които не участват в процесите на всеобщата покупко–продажба. То изтласква безполезния баласт на периферията на обществените отношения и постепенно, така или иначе, ги „утилизира”. Унищожаването на милион души за месец – два  в Африка през 90–те години или няколко милиона в Камбоджа – това са класически примери на такава утилизация. А още съществуват епидемии, екология и лоша реколта, спонтанно възникнал локален ядрен конфликт и т.н.

(още…)

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Общата тенденция на желанието за наслаждение е все по-голямо съединение, но сега ще трябва сами да го реализираме. Разликата е много голяма в сравнение с цялото предишно развитие . Това се вижда дори в развитието на съвременната наука, която разкрива в наши дни, че в природата съществува скорост по-висока от скоростта на светлината.

Рамбам още през 12 век написа, че целият свят съществува под скоростта на светлината. Но Рамбам е бил кабалист, а кабалистите са могли да разкрият това още преди хиляди години. Но как обикновеният човек може да открие скорост по-висока от скоростта на светлината – нали не се намира в духовния свят?

Работата е в това, че желанието за наслаждение става толкова тясно преплетено и подобно на духовното и с такава сила ни задължава да се съединим, че ние започваме да разкриваме гранични явления – на границата между нашия свят и духовния. Това се случва вътре в нас – защото всички разкрития се случват вътре в мен, там се намира целия свят. И затова учените откриват такива явления, които са абсолютно неестествени, несвойствени за нашия свят и не съответстват на материалните закони.

Същото се случва с всички останали проблеми, които ни се разкриват сега в света. Ние откриваме вече духовните закони, но не искаме да ги признаем, защото тези закони са ни противоположни! Затова не искаме да ги спазваме и да ги изпълняваме, поради което и възниква такава криза.

Това е криза на възприятието! Разкрива ни се нова закономерност, но ние не я искаме – искаме да играем така, както и по-рано – на нашите си игри! Вече сме установили такива правила на играта и изведнъж – разкрива се нещо ново, но ние не го искаме. И така ще се противим, докато не получим достатъчно удари, за да се съгласим и да поискаме.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57207]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Александър Демидов, театрален и кино актьор, мой отдавнашен ученик

Преди милиарди години най-разнообразни едноклетъчни отрганизми са населявали планетата ни. Но обкръжаващата среда започнала да се променя и те започнали да се обединяват в по-сложни структури, за да оцелеят. Сега американски учени достигнали до извода, че заплахата от глада е заставила едноклетъчните да се съберат заедно.

И се появили живи образувания, включващи в себе си множество клетки, т.е. възникнали многоклетъчните организми, които се оказали в равновесие с околната среда. Едноклетъчните организми, сякаш „разбрали“ , че е по-добре да живеят заедно, че е по-добре да се обединят в един организъм, който ще им даде възможност да оцелеят, влизайки в по-хармонични отношения с природата.

И така стъпка по стъпка, с изменението на обкръжаващата среда, се изменял и развивал животът на земята. Възникнали високоразвити форми на живот. И накрая се появил човека.

Сега обаче, преживяваме такъв етап, когато хората трябва да образуват още по-високо развит единен организъм. За да постигнат равновесие с обкръжаващата среда, която се изменила по своята природа. Станала е качествено друга.

И затова хората сега, както и едноклетъчните организми преди половин милиард години, трябва да образуват друга, по-високо развита структура, съединявайки се в едно по-съвършено същество.

Това ще позволи на човечеството да оцелее в изменящия се свят, който днес често се проявява като враждебен.

Но той е враждебен само по отношение на нас разединените, отделно живеещи днес индивиди. А ако се обединим, ще можем не просто да оцелеем, но и да разкрием друго ниво на съществуване. Да навлезем в друга среда, която след раждането на по-съвършения организъм ще се окаже благоприятна за него.

Ние сме високоразвити разумни същества. Но по отношение на това, което трябва да разкрием, сме като тези древни едноклетъчни. Дотогава, докато сме разделени.

Съществуват такива най-прости организми, в които има само две измерения – дължина и ширина, а липсва трето измерение – „дълбочина“. Е, за да разкрием новия свят, ние трябва да придобием „дълбочина“, т.е. това ново, засега неизвестно качество, което се придобива само при обединение с другите.

[56475]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Не можем по никакъв начин да се оценим един друг, защото няма истински критерии за сравнение. Да предположим, че произвеждаш 50 продукта на ден, а аз само 30. В следствие твоята заплата е по-висока от моята и аз, чувствайки безпомощност, съм ти ядосан, защото оценявам нас двамата по един и същ критерий. По настояще ние двамата преценяваме нещата по този начин.

Трябва да разберем, че всеки човек има своя собствена точка на душата и нямаме право да съдим другите. Само трябва да си помагаме, така че всеки един да реализира себе си по най-добрия начин. Освен това, няма никакъв друг начин, отношение или стандарт, който определя правилната взаимна връзка. Мога само да оценявам себе си и останалите в отдаване. Никога не ще бъдем равни и прави в получаване. Дори ако чувстваме, че „работим добре заедно”, другите ще започнат да гледат на нас с подозрение.

Светът никога няма да стане добър според законите на егоизма. Оставете надеждата, че може да постигнете нещо справедливо чрез получаване. Дори най-добрият човешки разчет няма да задоволи останалите.

Затова не трябва да се сравняваме по сила, успех, менталност, усещане, семейство, образование. Нека просто пренебрегнем това. Светът трябва да разбере, че ако изискваме хората да дават или да получават нещо, то никога не ще създадем нещо стабилно и продължително. Всяка една теория ще бъде опровергана.

Затова трябва да преминем към отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 06.10.2011

[56709]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не разбирам хората, които излизат по улиците и изискват нещо да им бъде дадено. Защо да го заслужават? Ако те бяха мои деца, то нещата биха били различни. Но аз не съм ги родил, за какво тогава трябва да се грижа за тях?

Даже и да съм магнат, какво от това? Аз съм си изкарал парите, а ти защо идваш при мен? Какво несправедливо има тук? Какво нелегално има? Защо искаш нещо от мен? Защо трябва да се чувствам засрамен от заработеното, от общественото си положение?

Например, един атлет, който тренира 20 години вдигане на тежести, сега има мускули като на Арнолд Шварценегер и се гордее с това. Изведнъж при него идват някакви демонстранти и искат от него „да свали” няколко мускула от себе си. Как ще реагира той?

Ако един магнат работи усилено и получава много пари, той също има свои собствени „мускули”, които са отразени в неговата банкова сметка. Какво право имаш да се докосваш до тях?

Още един пример: един музикант свири от години по 15 часа на ден. Трябва ли да се откаже от постигнатото заради теб?

Защо гледаме на богатия по различен начин? Той не е ли работил толкова, колкото и атлетът или музикантът? А какво значение има, ако той е припечелил в резултат на усилията на бащата си? Ако мислите, че има социална несправедливост – променете обществото, направете нещо. Но е напълно погрешно да излезете и да искате нещо. А освен това, ако сломите магната, вие ще разрушите обществото. Кой ще даде работа на хората? Кой ще им осигури живота?

Докато светът е егоистичен, не можем да го променим към добро. Видяхме какво се случи в Русия. Вместо да поправяме нещата, ще създадем още по-голяма лъжа и нови пътища за крадене. В едно егоистично общество всяка организация и всеки един действа в зависимост от своите собствени интереси и тук нищо не можем да направим. Не можем да изградим по-справедливо общество, отколкото настоящето, основаващо се на базата на същите желания, на същото егоистично „гориво”.

Няма друг избор освен да променим двигателя.

От урока по вестника „Народ”, 28.09.2011

[56036]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вътрешните промени в човек зависят от решимо. Това и трябва да отчита новата икономика?
Отговор: Решимо – това е пълната картина на цялата реалност, но все още неразкрита за нас. Разбира се, всичко е заключено в него и според степента на неговото разкриване аз все по-явно чувствам , че се намирам в нов свят, при нови условия. Но под „нови условия“ преди всичко се разбират нови сили и формули. Изменя се връзката между пряката и отразената светлина, между двата съсъда: вътрешния и външния, а също и в лежащия между тях екран.

Въпрос: Известният социолог Мануел Кастелс смята, че сме загубили контрол над мрежата от взаимни връзки, която сами създадохме и сега ни остава само да седим и да се надяваме на по-добро. На учените не им достига параметъра, определящ вътрешните изменения в човека. Може ли да се открие този параметър и с негова помощ да се предскаже какъв ще стане човек на следващия етап?

Отговор: Разбира се. С мощта на нашето единство ние разсейваме неизвестността. Като напредваме не количествено, а качествено ние можем да правим по-точни разчети. Гематрическите изчисления стават все по-детайлни, все по-сложни и достоверни – докато не разкрием цялата реалност и не построим идеалната икономика.

В тази икономика ние се напълваме един друг и всеки, който се намира на своето си място, получава съвършено напълване, и напълва и другите. Такава е идеалната система, където всички се намират в равновесие, като клетки на едно тяло. Формулата, описваща тази система – е Малхут от света на Безкрайността. Принципът на любов към ближния, както към себе си. Всеки отдава на другите всичко, което може, в цялата си мощ и всеки получава съобразно нуждите си, от всички с любов.

Въпрос: Значи, в новата икономика на преден план излизат макропоказателите на системата като цяло, а не взаимоотношенията между хората?

Отговор: Общата картина вече се прояснява, но отделни нейни черти все още не са видни. Разбира се – в период на поправяне, по пътя към целта, отношението между хората е проблем. Мисля, че тук на човек му е нужен стимул. Ако по-рано го е стимулирала паричната печалба, то сега трябва да се потърсят нови критерии за неговият напредък. Да се дават медали и знаци за отличие, да се почете публично, за да могат децата да се гордеят с такъв удивителен баща и т.н.

Въпрос: Значи, мерило за успеха са не парите, а почестите от страна на обкръжението?

Отговор: Трудно е да се каже. Възможно е да ни се стовари такава криза, че да се наложи цялото общество да се построи наново – на чиста страница. Тогава, от безизходност, на всеки ще се дава определен доход на месец, за да се поддържа необходимото производство в условията на разрушената промишленост.

По същество, това ще бъде не толкова криза, колкото обновление, безкръвен преход. Но силен стрес все пак е нужен, за да могат хората като се почувстват в опасност, да изменят гледната си точка върху нещата. Да превключат! Да се съгласят на нова парадигма и да встъпят в новия живот.

Разбира се, това ще се предшества от обсъждане. Преди всичко, трябва да докажем, че то е необходимо, неизбежно! Че по старому да се живее просто не се получава. Че световната тенденция вече е ясна и въпросът вече е само в това, как да се премине към следващото състояние. С малки стъпки, съгласно набелязаната програма, хората ще се събират от двата края на икономическата скала към нейната среда…

Както и да е, именно икономиката днес проявява пред нас детайли, които са най-близки до вътрешната мрежа на нашите взаимоотношения.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[56990]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко започва с това, че създаденото от Твореца желание се разбива и става егоистично, разделено на части, отделени една от друга. Ние започваме да усещаме себе си, съществуващи вътре в егоизма – всеки сам за себе си.

Така се развиваме, от абсолютната нула, преминавайки през неживия, растителен и животински стадий – такива степени, при които се развиваме инстинктивно. И накрая достигаме до четвъртата степен на развитие на желанието, при която маймуните вече се развиват осъзнато. Светът започна да навлиза вече в този етап на развитие.

Всъщност, това навлизане е започнало доста отдавна – още от първия човек, Адам Ришон и от древния Вавилон, а след това се е развивало стъпка по стъпка, правейки най-голям скок по времето на Ари. През цялото това време желанието ни все повече се е съединявало и за сметка на това съединение са възникнали по-сложни, нови създания и форми: неживите, растителните и животинските. Плюс се е съединил с минус, започнали са взаимно да си влияят един на друг, произвеждайки от амебата до различните животни.

Колкото повече отделните части са ставали по-свързани една с друга и по-взаимодействащи си, толкова по-напред е вървяло развитието. Но при първите степени това съединение се е извършвало инстинктивно, под натиска на природата, която движела еволюцията все по-напред. И така еволюцията достигнала до човешката степен, където също започнало някакво обединение на обществените образования: семемйства, племена, след това градове, страни, а днес целият свят започна да се обединява. Тоест проследява се явна тенденция към обединение.

Съгласно това, егоистичното желание във всеки човек ставало все по-сложно и преплетено.Отначало то се състояло от множество различни желания, но след това тези различни желания все повече се съединявали и прониквали едно в друго. Над класическата наука с нейните разделения на области, възниква синергетиката, обединяваща различни области една с друга. Така всички закони на физиката, химията, биологията се съединяват и постепенно довеждат до единна картина на природата.

И вътре, във всеки от нас, мислите и желанията все повече се преплитат и включват една в друга, благодарение на което ние опознаваме света все по-дълбоко. А всъщност, този свят не съществува – ние се намираме в океан от светлина! Но колкото повече се усложнява желанието ми за наслаждение – все по-силно усещам разкриващия се пред мен свят, сякаш него го има! Сякаш ги има всички тези обкръжаващи ме хора, а в действителност те са части от моето собствено желание. Те само сега ми се струват като отделени, но когато се съединим, то ще станем като „един човек с едно сърце“.

Затова цялата тенденция на природата: и обкръжаващата и вътрешната, в човека и неговото разбиране, е насочена все повече към съединение на разбитото желание да се наслади. Ние се намираме непрекъснато в този процес на съединение, но едва днес достигнахме до такъв период, когато този стремеж трябва да бъде осъзнат, разбираем за нас. Природата ни задължава, влизайки в четвъртия последен стадий на развитие, да узнаем нейната тенденция и да и подръжаваме, за да можем да я следваме, да я оправдаем и да се съгласим с нея.

Не можем вече да се развиваме чисто инстинктивно, както по-рано, когато природата е развивала в нас егоистичното желание и с това ни е тласкала към различни действия – изпращала ни е да откриваме Америка и ни е вдъхновявала за различни действия. И основавайки се на своето желание ние сме изобретявали и строили.

Но днес вече не е така. Днес ти имаш избор: искаш ли да го направиш или не, дали ти се струва важно или не? А ако не ти се струва важно, то природата започва да те учи по всякакви обходни пътища, а не по преки, за да не ти отнеме свободата на избора. Като дете, което не иска да слуша родителите си и те са принудени да прилагат хитрост и да му създават неприятности, за да достигне само до тях и да започне да ги моли. Така природата си играе с нас, като с дете, за да не го лиши от самостоятелно осъзнаване, разбиране, съгласие.

Тоест природата оказва натиск върху нас, подтиквайки ни напред и показвайки ни посоката – но не ни задължава да вървим. Природата е най-хитрия политик от който можем да се поучим!

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57087]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Нима е необходим някакъв силен удар, за да се промени възприятието на хората и погледът върху икономиката и ”справедливото разпределение”?

Отговор: Не е необходимо ударът да е толкова съкрушителен, както войната – това може да бъде спад на борсата или нещо подобно.

Ако се появи сериозен проблем в икономиката, то тя не само сваля ”излишъка от мазнина” от най-богатите слоеве. На тях това ще се отрази като премахване на няколко нули от банковата сметка, но за малкия човек означава количество парчета хляб на масата. Затова икономическите проблеми удрят по всеки и ги прави много по-чувствителни.

Макар че, за капиталиста да загуби милиардите си също не е лесно. Защото икономиката не е само цифри, а чувствителна област. Да допуснем, че съм имал 40 милиарда, а са ми останали 20 – вече се страхувам за препитанието си! Ще се страхувам, защото утре нищо няма да ми остане.

Струва ли си да се вълнувам от това, че имам в банката 20 милиарда, а другите нямат и 20 долара? Това не е важно, тъй като в човека възниква усещане за панически страх. Той не усеща, че е загубил 20 милиарда, но още 20 са му останали и се тресе от страх, че утре няма да му остане съвсем нищо.

Затова, пред лицето на икономическите проблеми, всички изпадат в паника. И тогава на всеки може да се обясни какво се случва – на всички, без изключение.

Разбира се, не е достатъчно да приближиш всеки към нормалното, необходимо за съществуването ниво, добавяйки му пари, за да се успокои. Всичко това трябва да върви паралелно с възпитанието. Но човек се съгласява на възпитание само тогава, когато малко го ударят. Сега, когато все още всичко му е наред и има футбол в почивния ден, на другия ден нечия сватба, а на по-другия отпуска – ще каже, че не му е необходимо никакво възпитание.

Има и такива, на които им е достатъчно да вземат малко хляб и плодове и да прекарат целия почивен ден на плажа, заедно със семейството. Хората живеят обикновения си живот и са доволни. Затова, няма да се мине без удари, които да ги заставят малко да се вслушат. Тогава възпитанието може да започне.

Но главното е това създаване на системата за разяснение, която обяснява как работят всички системи: че има програма на природата и ние нямаме избор, да разкаже за еволюцията, икономиката, природата на човека – да даде необходимите знания. Това е най-първата част, която трябва да бъде осъществена.

А втората част, това е създаването на системата за възпитание, която учи как да се поправим и да реализираме новите отношения в обществото, да се обединим един с друг. Тоест процесът се разделя на две части: просвещение – получаване на знания за новия свят, и възпитание – обучение на това, как да се живее в него. А след това ще преминем към практическа реализация, към конкретни действия.

От урок по статия от книга ”Шамати”, 02.10.2011

[56987]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→