Сега не става дума за това, да се отстранят всичките различия в нивото на живота на най-богатите и най-бедните слоеве – това е задача на бъдещето. Сега пред нас стоят на преден план две основни задачи. Първата – да се повдигнат всички над нивото на бедността. Втората – да задължим всички да се обучават на онова, което се нарича поръчителство, нов свят, нова икономика, нови отношения между хората – към какви промени ни задължава природата.

Трябва да се построи такъв университет и да се задължи всеки да учи! Това трябва да бъде закон, както закона за задължително средно образование за децата.

Аз смятам, че тези две условия са необходими, тъй като е казано ”Ако няма хляб – няма и Тора”. Но от друга страна, ако няма Тора (знание за новия свят) – то няма да има и хляб. Затова трябва да се обучи човека и да му се даде хляб, тоест необходимия доход. И за сега друго не трябва. Често питат, какъв на практика съвет може да се даде на човек, който вече се е настрадал и е готов да се съгласи на поръчителство – как той би влязъл в новия свят?

Това е възможно само чрез постепенно възпитание. Не е възможно като с вълшебна пръчка утре да се озовем в новия свят. Всичко започва от вътрешното поправяне на човека. Той трябва да се учи, да се променя – за сметка на обучението и обкръжението. Ако много хора започнат да се учат, то те ще достигнат такова състояние благодарение на това, че ще се променят и взаимно ще си влияят един на друг.

Това е задача на правителството номер едно, да даде две неща: хляб и възпитание. Именно това трябва да поиска народа от правителството: всички да са над нивото на бедността и да даде на всеки възпитание в духа на поръчителството. Без това няма да можем да продължим.

Не знам откъде правителството ще вземе необходимите средства. Нека вземат от най-богатите или започнат режим на икономиите, да съкратят наполовина своите служители – това е тяхна работа. Нека да направи разчет, колко пари ще са необходими – Може това да не е такава голяма сума. Така или иначе, ще им се наложи да обезпечат населението с най-необходимото. То повече няма да си играе с хората както преди – по добре ще бъде своевременно да започне напредването.

Аз не мисля, че това ще се излее в някакви нереални суми. А след това може да се направи разчет и всеобщо обсъждане, на кого да бъдат увеличени данъците, а на кого намалени. Възможно е да трябва някакъв особен данък, който да се заплаща от всички, освен онези които са под нивото на минимума. Но трябва да се направи това. Как е възможно, да има хора на които да не им достига храна.

А освен това, е необходимо обучение за пестеливо водене на домакинството – популярни икономически програми по телевизията или домашни кръжоци. При случаен доход не е разумно да се живее неразумно, да правиш всичко каквото си поискаш.

Човек трябва да се научи разумно да използва средствата, а хората обикновено не умеят да го правят. Затова има специалисти: учени, икономисти, психолози, които могат да обяснят, как да се разпоредят с парите. Ако ти знаеш предварително, че имаш определена сума пари, да преживееш месеца с цялото си семейство, то те трябва да пресметнат, колко можеш да изхарчиш и за какво. Съществува цяла наука – икономика на домакинствата.

Послушай и малко по малко ще започнеш да схващаш за какво става на въпрос. Изведнъж ще започнеш да се отнасяш към живота по-иначе, защото хората не се замислят какво ще стане с тях след няколко дена. Ние това не го усещаме, никой не ни е научил на това. Училището дотолкова е откъснато от живота, че не обучава децата на такива задължителни неща: как да се отнасят към хората, към бъдещия мъж или жена, към децата, как разумно да водим домакинствата, за да стигат парите до края на месеца. На всичко това трябва да се научим.

От урока по статия от книгата ”Шамати”02.10.2011

[57522]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес човечеството преживява родилни мъки – ражда се нов свят. Но тези външни условия разкриваме ние самите. А в света нищо не се изменя. Днес в света има хора, които се самоубиват заради икономическата криза или поради други страхове и проблеми. Но едновременно с това, могат да се срещнат и такива хора, които не се вълнуват от нищо и не забелязват никаква криза.

Всичко зависи от това как човек открива света . А самият свят няма собствена, независима форма. Затова можем да пребиваваме в спокойствие, приемайки че всичко е добре и очаквайки, че обичайнито течение само ще ни отнесе нанякъде. А можем да доведем себе си до такова състояние, когато ще почувстваме, че не сме съгласни повече да оставаме така. И сме длъжни накрая да се съединим и да разкрием духовното, което се разкрива само в съединението.

Всичко зависи от натиска, който сами оказваме. И тогава обичайната спокойна реалност, в която живеят всички останали хора, ще ни се стори като египетска тъмнина. Ще почувстваме, как ни гонят враговете, войската на фараона и сме длъжни да скочим в духовния свят, като във вълните на Червено море.

Всичко зависи само от това, как човек възприема своето състояние и с това не оставя за себе си никакъв изход, освен да се съедини с останалите.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2011

[57575]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (К. Лагард, директор на МВФ): Нова криза грози света. От правителството се искат решителни действия за предотвратяване на този опасен етап.

Предшественик на финансовата криза беше ипотечната криза в САЩ. Постепенно тя обхвана не само САЩ, а около 2008 година придоби световен мащаб, проявявайки се в намаляване на производството, търсенето, цените на суровините, растежа на безработица.

Мнение (Р. Зелик, президент на Световната банка): Светът се намира на прага на мащабна икономическа криза, изразяваща се в растящите цени на нефта, безработицата и неустойчивата ситуация в Близкия Изток.

Реплика: Аз бих свел всичко до Близкия Изток: Израел има методика за изход от кризата, който желае може да се обърне на адрес: https://www.arvut.org/ru/ (на руски език) или https://www.arvut.org/en/ (на англ. език).

[56823]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на социалния протест в Израел хората за първи път почувстваха, какво означава да са заедно. И сега не им достига това усещане. Обаче те не знаят, какво да правят по нататък: да се заемат с благотворителна работа? Да станат обществени активисти?

Отговор: Ние сме длъжни да разсейваме техните илюзии. Възможно е те да поискат да раздават подаръци в болниците или да събират пожертвования за бедните. Ние не ги спираме, но важно е те да разберат: човек трябва да се поправи сам отвътре. Да се променят не външните действия, а вътрешното състояние. Ние разкриваме злото в света не за да го поправим направо, а за да поправим себе си. И тогава то ще изчезне. Злото за нас е индикатор за вътрешните промени.

Това е сериозна разлика в подхода. Тук трябва да ”превключим лоста на възприятията” да го преместим в противоположна посока. Винаги съм търсил възможност да променя света, да привнеса в него благотворителността, да създам още някаква вспомагателна система, да помогна на някого, за да стане обществото по добро, за да могат моите деца спокойно да се разхождат вечер, да не страдат старците – тъй като и аз някога ще остарея …Обаче всичко това се е отнасяло към поправката не на моята собствена природа, а на външния свят, чиято картина съм подслаждал.

Сега всичко е обратно. И затова демонстрациите в различните страни, независимо че са ясни, са безполезни. Вечният проблем – не е в магнатите. Външните условия са променени, светът стана глобален – ето в какво е същността на кризата. Сапунени мехури и по рано се надуваха, правителствата и сега продължават да правят това, поради липсата на други решения. Те вече усещат, че са се озовали в задънена улица.

Истинското и единствено решение, което те за сега не виждат – е във вътрешната промяна на човека. Наистина е много трудно да се види това, а още по-трудно е да повярваш, че то е възможно. Никой не спори, че ако бяхме по-добри, ако се бяхме обединили и мислехме в унисон, то нямаше да замърсяваме Земята, въздуха и водата и въобще, всичко бихме правили както трябва. Но ние не сме способни на това. И Природата за сега не ни принуждава към това. Независимо, че всичките данни сочат, че ние експлоатираме Земното кълбо, но това не ни прави особено впечатление – тъй като края няма да настъпи днес.

Ние използваме международните организации с егоистически цели. По принцип, ако ООН приеме твърдо решение за която и да е държава, то лесно може да я принуди да се подчини. В съвременния глобален свят достатъчно е да се спре кранчето на експорта, импорта и паричния поток – и ето ”пациента” започва да се задушава.

Та защо да не може да се въведе световен ред? Тъй като всичките краища на конците са в наши ръце, даже да се воюва няма за какво. Обаче ние все още не сме се натърпели достатъчно и след всяка беда пак се хващаме за старото…

От урок по статията ”Мир в Света”, 12.10.2011

[57438]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо Вас не ви безпокои въпросът за пренаселването на света, гладът, а именно Обединението, което практически е невъзможно да се достигне?

Отговор: Защото:

– 2% от населението, работещо в селското стопанство, е способно да изхрани всички.

– 10% от населението, работещо в промишлеността, е способно да обезпечи всички с промишлени стоки.

– вече много години темпът на прираста на населението на планетата се забавя, преминава към постоянна численост, а след това е възможно да започне да намалява, както наблюдаваме в Европа. Защо произтича така, не знаем – само наблюдаваме произтичащото, като изпълнение на програмата на природата за развитие на човешкото общество.

Но главният наш проблем, източникът на всички беди е в неспазването на основния закон на природата, в несъответствието на човечеството, като част на природата, цялата глобална и интегрална природа, в неизпълнението на равновесието „човечество – природа“, когато не получаваме повече, отколкото трябва за нашето разумно съществуване, не изтощавайки природата, не създавайки за себе си ужасно бъдеще.

[57257]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, хората излизат на улицата с искания за равенство и справедливост – с увереност, че могат да го достигнат. От друга страна, наричаме тези изисквания утопични и нереални. Как да обясним, че да се добиеш с желаното може не със сила, а по пътя на възпитание, обединение и поръчителство?

Отговор: За тях социална справедливост означава да разграбваш сейфовете на богатите и да раздаваш съдържанието. „Нахвърляме се на магнатите и приключваме с тях“.

Вече говорим: не, отначало, трябва да се разбере в какво е причината на произтичащото. Пред очите ни се разгръщат световни тенденции и работата тук не е просто в разслояването на богати и бедни, а в разноликата мулти-криза. Хайде да разберем какво представлява тя. И сами виждате, че с революции и изкуствено разпределение на ресурсите нищо не се добива. Реални примери – съвременен Египет, Русия в миналия век, израелските кибуци. Нарушавайки естествения ход на нещата, никога няма да се добиеш с успех.

Затова нашият отговор е – обединение. Още повече, днес става въпрос за социална честност и справедливост. Как да се обединим? Нека изучим този въпрос и нека се научим да го правим правилно. Ако нашите начинания са насочени към справедливост, равенство и всеобщо равновесие – дали това може да се реализира без сплотяване между хората? В такъв случай средството не съответства на поставената задача.

Искаш да направиш всички равни? Първо доведи твоето желание, твоите основи в съответствие с това. Ти с твоята група от хиляда човека искаш да установиш собствена социална справедливост, но има друга група от две хиляди човека, в която има свои планове за справедливост. Обозначават се всички нови групи, в процеса се въвлича армията, правителството, профсъюзи, магнати, а враговете през това време хищно настъпват към границата и в тях има техни представи за справедливост.

И как ще завърши всичко? Какво искаш да направиш? Можеш ли да достигнеш целта преди да си уравновесил всички противоречия, не достигайки поръчителство? Можеш ли да построиш нещо здраво, докато всички не разберат, че зависят един от друг и трябва да се потдържат? Само в такова поръчителство ще разкрием справедливост.

Не може просто така да се раздават пари на някого. Нима това е справедливо? Необходим е обществен консенсус, общо съгласие. И затова говорим: преди всичко, трябва да започне обсъждане, да се приемат в разчет интересите един на друг, да се обединим. Взаимното поръчителство – то ни е нужно. Ако го достигнем, тогава можем да продължим нататък. А дотогава ни чакат конфликти и взаимни стъпки.

Въпрос: Да, това звучи логично. Но понятието поръчителство все още изглежда нещо ефимерно. Неясно как ще се осъществи…

Отговор: Означава, че докато не успееш да убедиш хората, без това условие не трябва да се обръщаш към нищо друго. Сам за себе си не си го изяснил и не си го продемонстрирал на другите като нерушима основа, без която нищо няма да построим.

Нека всички да се опитват да те опровергаят – въпреки това трябва да направиш акцент само на това условие: няма да минем без пълното взаимно съгласие, че всеки зависи от всеки. Когато всички се съгласим с общите принципи, тогава ще можем да намерим правилното решение.

Какво и да искаме: социална справедливост, равенство, взаимност, обединение – всичко това е възможно само при условие, ако всички се съберем зад кръглата маса, ако зад нея седне целият народ и достигне всеобщо съгласие. Без това за никъде.

В отговор ще ти кажат: „Но това е невъзможно!“. Не знам, докато никой не е пробвал. Но така или иначе, без това сработват само диктаторските методи.

В действителност е невъзможно единствено заради това, че не ни достига възпитание, въздействие на обкръжението. Него трябва да формираме.

Ако решаващото условие за бъдещия разцвет е неизпълнимо днес, значи трябва да водим разпространение, обяснявайки на народа какво е взаимно поръчителство и как да го достигнем. Трябва да задействаме СМИ, да използваме всички възможни канали на влияние и да показваме на всеки, че за нас това е най- важното. Това е и интегрално възпитание, благодарение на което ще достигнем съгласие, единство, взаимно разбиране – и тогава ще направим следващите крачки.

Трябва постепенно да строим етапите на пътя, доказвайки на хората, че по друг начин е невъзможно да се действа. Без началния период на възпитание е невъзможно да се премине към реализация на поръчителство. Хората трябва да бъдат вътрешно готови за него.

От урока по статия „Мир в света“,10.10.2011

[57112]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какви промени трябва да осъществим на дадения етап?

Отговор: Основното, което трябва да се направи, е да се промени погледа на човека към света, неговия подход. Да кажем истината и нищо повече от това не се изисква. Без това не трябва да се престъпя към практически крачки.

Тъй като още не сме се разбрали със случващото се. Преди всичко, хората трябва да се съгласят с необходимостта от вътрешни промени, устремени към единството. Достатъчно е първоначалното съгласие, предизвикано от тоталното отчаяние, от тоталното пресъхване на източниците за напълване – и хората ще придобият ново разбиране, проникнати от нови чувства, ще започнат да осъществяват нови замисли, още преди да са им дошли на ум. Благодарение мощта на глобалното обединение масите придобиват мъдрост.

Въпрос: Какво означава да се ”съгласиш на обединение”?

Отговор: Хората вътрешно ще се съгласят с онова, което е ново, доброто бъдеще на света – същността на единството на всичките. Това вече е друг поглед върху света. Аз повече не се съпротивлявам, съгласен съм да узная това, вливам се в тази програма, разбирам това послание. Аз вече разбирам, че кризата е предизвикана от огромния егоизъм, който ни е разделил, във времето, когато пред нас се разкрива единната насочена система.

Ето това е съгласието: вместо да следим за курса на долара и текущите ставки, хората започват да променят пътя на своите мисли. ”ние ще подредим света, ако повече се обединим помежду си, защото такова е днес условието за всеобщия успех, заложено от самата Природа. Собственика на завода, доктора в поликлиниката – където и да се намира човек, с каквото и да се занимава, той вече знае, че може да преуспее само по пътя на обединението. Безполезно е да се краде от някого, да забогатяваш за нечия сметка, да изпреварваш някого на завоя и т.н. Променя се самото отношение към живота.

Днешната финансова система е построена на печалбата за чужда сметка. В началото всичко беше наред: хората пестяха и инвестираха в промишления сектор. Но след това започнаха спекулативните игри и надуване на цените. За чаша струваща 5$ започва наддаването: един дава 20$, друг 30$, и по тези цени ние построяваме цялата индустрия, давайки си вид, че цената се базира на реални пари. В случая, долърът от златен, стана книжен и ние изпуснахме контрола върху икономиката. Това вече не е икономика, а една голяма лъжа – и затова днес тя се разрушава.

Трябва да преминем към съвършено друга система и главното тук е – задачата която си поставяме. Световната икономика и световните финанси трябва да ни помагат за уравновесяването на общата система. Ние ще оперираме не с раздути, а с трайни парични ресурси, съответстващи на реалната мощ на световната икономика – и с това ще поведем света към равновесието. Всички заедно ще обсъждаме как по-добре да се вложат наличните средства, за да постигнем максималния баланс.

Такъв е подходът на новата икономика: Да се печели не от пари, залегнати в банката, а от усилването на връзката и равновесието между всичките системи.

От урока по статията ”Мир в света”, 11.10.2011

[57338]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В Израел се опитват да намерят отговор на поставените искания, вследствие на социалния протест. Какви са вашите препоръки?

Отговор: С цялото си уважение към председателя на комисията г-н Трахтенберг, аз препоръчвам да създадем такава организация, която преди всичко, ще знае какъв път държим. Нашата крайна цел – единството на народа и страната.

Вземайки това направление, дайте да видим, откъде да започнем. Разбира се, като начало трябва да издигнем нишите над чертата на бедността. А след това да се заемем с оздравителната програма – да създадем за всяка сфера на действие програма, която ще позволи поетапно да се пренесе промишлеността, търговията, системата за управление, здравеопазването, банковата система и т.н. Етап след етап, трябва да се реорганизираме в единен интегрален комплекс.

За това трябва да се обучат и възпитат хората, задействайки обкръжението, за да разберат те с какво сме се сблъскали, пред каква криза сме изправени и как можем да облекчим ситуацията. Трябва да им се обясни в какво се състои решението – лекарството за болестта, която сме диагностирали, как и в какви дози да се приема, и колко време. Трябва те самите да поискат де се възползват от това лекарство.

Затова трябва да има система за агитация, отваряща очите на хората, за онова, което става. Аз искам да стана утре сутринта и да се почувствам с целия народ в едно общо разбиране за света, в който живеем. Аз излизам на улицата, пътувам с маршрутката, разговарям с колеги по работа, слушам радио и гледам телевизия – и навсякъде хората говорят по същество, всички са адекватни и не са слепи като някои в своето непробиваемо неведение, можещи само да крещят за поредните катастрофи.

Икономистите днес заплашват хората с глад, а докторите, вместо да лекуват, карат ни в уплахата си да изчисляваме колко живота ще струва тяхната стачка. Достатъчно! Дайте да се разберем в ситуацията. Дайте да разберем защо е недоволен медицинският персонал, защо се паникьосват финансистите, защо хората не могат да дочакат заплатата. Дайте да погледнем общата картина, а не отделните и фрагменти, с каквито и тревожни окраски да пулсират.

За да се реши проблемът, трябва да се приповдигнем над него. А между това хората излизат на улицата, без да знаят те самите за какво го правят. В повечето случаи те нямат ясни искания и ясна програма, а имат само една болка или отделен повод за недоволство. Дайте да обхванем света с безпристрастно око. Това не е просто, странично, кратковременно явление, това не са частни проблеми на една държава или отделните сектори на обществото – това е общочовешки проблем. Цялата цивилизация навлиза в ново състояние – защо да не го използваме и да проявим зряло и разумно отношение?

Европа е на ръба на краха!

Обаче вместо това ние крещим :”Борсата пада! Европа е на ръба на краха!”. Ето такива ”впечатлителности” вместо нормален конструктивен подход. Ясно е, че хората на това не са способни, но като добавка към това те не могат да си дадат отчет за собствената си несъстоятелност. Опитвайки се да се борят със симптомите на болестта, те само преместват мебелите в каютата на потъващия кораб. Та ето какво трябва да се направи, да се пазим от необмислени решения.

От урока по статията ”Мир в Света”,11.10.2011

[57226]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато четем книгата „Зоар”, трябва да си представим мрежата от всички хора по света и как тази висша система се разкрива. Тогава ще разберем, че Абе ве Има, ИШСУ”Т и ЗО”Н, които „Зоар“ описва, са видовете връзки между нас.

Намираме се в система, свързваща ни един с друг. Във връзките между нас има десет сфирот. Десет сфирот означава един цял свят: Зеир Анпин и Малхут са ЗО”Н, Хохма и Бина са висшата Абе ве Има и ИШСУ”Т (Израел Саба ве Твуна), Кетер е Атик, а Арих Анпин – половината от висшия и половината от нисшия.

Можем да разделим връзката между нас на пет свята или пет сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут, или на ЗО”Н, Абе ве Има, Кетер и т.н. Учим за цялата тази система в света Ацилут.

Ако стана подобен на теб, така поправям себе си във всички тези взаимовръзки. Разбира се, това става само до определена степен, а не на нивото на Гмар Тикун (крайното поправяне). Така се приближавам до теб.

Между всеки човек и неговия приятел има 125 степени. Когато всеки един постигне напълно своя другар, той постига цялата система, защото общото и частното са равни. Така напредваме.

Науката кабала ни учи за случващото се между нас – не за нас самите, а за нишките, които ни свързват, видовете връзки между нас. Това е най-главното. Затова изучаваме какво е това начало на месеца (Рош Ходеш), какво е началото и краят (Шабат) на седмицата, какво са празниците. Това са различни форми на връзки, които съществуват в  мрежата съобразно с особени действия, които се случват в тази система.

Системата работи в зависимост от нейната цел. Всеки един е желание за получаване. Това желание е нищо, съвършено безформено, неживото ниво на човека – прахта, от която всичко е било създадено.

Системата пробужда прахта и постепенно я съживява, а след това ние – този безформен материал – започваме да се развиваме. Тази система се развива, укрепва и поддържа всичко сама. Не съществува нищо друго освен това. Ние живеем в тази система.

Затова е казано, че висшата светлина, която се намира в тази система, съживява целия свят. Тя ни пробужда по два начина. От една страна, тя възбужда в нас недостатъка да се свържем с другите – иначе не получаваме достатъчно жизнена енергия. Нашата жизненост зависи от включването ни в системата, в която протичат всевъзможно процеси, така както в нашето тяло, в кръвоносната, лимфната, нервната и останалите системи.

Животът е връзката между елементите, излизането и влизането на енергия, обмена на вещества, а в мрежата от връзки между нас обменът става на нивото на нашите желания.

Затова трябва да си представим как можем сами да пробудим системата без да чакаме тя сама да се пробуди „в своето време (беито)”, по своята програма, която е предхождана от не много приятни последици за нас.

Ако можем да пробудим системата, ще я почувстваме приятно, защото докато се пробужда, ще започнем да я разбираме, да се съгласяваме с нея, с идеята, че трябва да отдаваме, да бъдем свързани един с друг, да бъдем свързани в тази система. Общият закон на системата е законът за взаимно поръчителство, абсолютната взаимовръзка между всички части. Това е законът за здравото тяло, което е в хармония, в съвършена глобална, интегрална връзка.

Затова четем книгата „Зоар”, която говори за тази система. Кабалистите не ни казват нищо друго освен това. Няма нищо друго освен да говорим за това. Нашият свят е противоположно копие на тази система, напълно противоположна (разбита) система. Това означава, че връзките сякаш съществуват, но не ги виждаме, не ги изучаваме правилно и не знаем как правилно да ги използваме. Всичко е в противовес.

Кризата, която се разкрива днес, е всъщност разкритието на връзката между нас. На древногръцки думата „криза“ означава повратна точка, т.е. поправяне, а не разрив. И действително това е поправяне.

На иврит думата „криза“ (машбер) също се нарича „родилни камъни”, специално място, на което жените, които раждали, са сядали в миналото. РАШИ пише за това в коментарите към Тора.

Нека да прочетем книгата „Зоар” и да се надяваме, че връзката между нас ще бъде разкрита.

От урока по книгата „Зоар”, 02.10.2011

[56222]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир в света”: Как може да се убеди индивида с обещание за равенство на всички членове на обществото? Защото няма нищо по-далечно от човешката природа. Всички копнежи на индивида, напротив, се състоят в това да се издигне над цялото общество.

Дори да сме придобили ”справедливо” разпределение и социална ”справедливост” – нима ще ме заболи сърцето от всяка потребност да се извися над другите? Защо трябва да съм като всички? Може ли да се търпи това?

Справедливото разпределение само по себе си е противоположно на основата ни, на нашето естество. Защото във всеки от нас се таи усещането за собствената изключителност. За нас няма нищо по-ненавистно от това да приличаме един на друг, да сме еднакви. Просто ми е необходимо с нещо да се различавам, в нещо да противореча на другите, да се издигам над тях. Иначе не се усещам човек.

Животните могат да бъдат еднакви, неразвитите хора също. Обаче това вече го израснахме. Не е проста работа, че зад гърбовете ни останаха хиляди години на развитие на човешката степен от нейното неживо, растително и животинско ниво. Днес се добрахме до ”човека в човека” и затова никой не може да бъде удовлетворен от общото еднообразие. В епохата на робството или феодализма това беше възможно, но съвременният свят се промени. Загледайте се във всеки негов ъгъл, погледнете китайците и индийците, които по-рано естествено се влачеха в общите редици. Днес вече не е така.

И значи, не е възможно да се установи социална справедливост, доколкото нито един човек, по своята природа, не може да бъде равен с другите. В нашия свят вече няма никаква възможност да се изравни обществото със собствени сили. Когато сме живеели с племената в пещерите, всичко е било наред, но днес нямаме дори малък шанс да достигнем света, доволството, общото съгласие, които самите ние да не пожелаем да нарушим за миг.

Това е много голям проблем, който ни избутва от нашата изключителност. Творецът ”коварно” е заложил именно такова ”провокативно” свойство – уникалността, която разбива социалните ни начинания, не ни позволява да се укротим, да се успокоим и да се съгласим с това, както всички.

Макар да изяснихме, че в изключителността е заложен голям, прекрасен и величествен смисъл, доколкото това свойство ни е дадено направо от Твореца – единственият корен на всички творения, но заедно с това, когато това усещане за изключителност се е загнездило в тесногръдия ни егоизъм, действието му е станало разрушително. В крайна сметка е станало източник на всички нещастия по света, както на миналите, така и на бъдещите.

И затова, независимо от всички усилия на демонстрантите, на искрените борци и на подстрекателите,  нищо няма да ни помогне. След едни ”поправители”, винаги ще последват други и конфликтите никога няма да позволят да преминем към съгласие на кръглата маса. Всеки договор ще повлече след себе си нови поправки и забележки, и нито една конструкция не ще се задържи за миг.

Не стига това, че хората не могат да бъдат равни помежду си, но днес от тях се изисква и взаимно обединение, доколкото същите тези са привели себе си в съответствие с Природата. Това вече е вторият голям проблем: как да достигнем единство над всички противоречия, над всички желания, над цялата наша изключителност?

Своята изключителност трябва да я ”издухаме”, ”да я отстраним”, иначе как да се обединим. Или трябва да използваме същата тази изключителност за обединение.

Настана много краен момент: пред нас е природата с всичките й противоречия и изключителност, която кара човекът да използва другите. А срещу него – необходимостта от единство…

От урок по статия ”Мир в света”, 10.10.2011

[57100]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→