1. Как ще протича понататъшната еволюция на човешкия род? Доколко глобалната криза, глобалното изискване на природата към нашето поколение ще измени същността ни? Принудителният преход от егоистичното общество към интегралното общество, към общество на взаимно поръчителство ще измени ли не само самото общество, но и същността и връзките в поколението?

В какъв свят ще се окажем, ако се свържем в единна система, подобно на жив организъм? Как ще се измени възприятието ни, усещането за краткост на живота и ограниченост на света, на Вселената? Затова трябва да се вгледаме в общата еволюция и нейният психологически аспект.

2. Най-простите организми (амебите) по аналогия с първите най-прости същества на Земята – реагират на външното въздействие, но не са способни да запомнят усещания, т.е. не придобиват опит и не го предават по наследство.

Поведението на плоските червеи се определя от природени връзки и инстинктите играят огромна роля.

Нисшите гръбначни (рибите) – поведението им се определя от навиците, изработени по време ма тяхното съществуване и предаващи се по наследство.

Инстинктите са консервативни и строго определят поведението на животните и не позволяват то да се измени, дори ако престане да бъде целесъобразно.

3. При излизането от водата на сушата, в по-сурови и разнообразни природни условия, психологическата революция тръгнала по два пътя:

а) усложняване на наследствените навици, инстинктите – така са се развивали насекомите, членестоногите.

б) придобиване на способности да изработват най-важните навици в процеса на жизнена дейност, за да се приспособяват към изменящите се условия – развитие на гръбначните, от земноводни до млекопитаещи, постепенно снижаване на ролята на инстинктите и нарастване на ролята на интелекта и разумната дейност (личен опит).

4. Психологическата еволюция е следствие на развитието на сушата и се заключава в преход от закрепени, предаващи се по наследство навици – към навици, придобити в процеса на живот, а по наследство не предаващи се.

Цел на тази еволюция е човека, в живота на който ролята на инстинктите е сведена до минимум и решаващо значение има интелекта, способен бързо да придобива множество навици и знания, обезпечаващи на физически слабия човек възможност да се приспособява към разнообразни условия.

И така, развитието на способността да мислим, преходът от „немислещ“ към „мислещ“ – е следствие на усложняващата се обкръжаваща среда.

Човек се е появил, когато развитието на средата за обитаване достигнала максимално разнообразни природни условия (в периода на рязко захладняване). Отделянето на човека от света на животните е реакция на живота на усложняващите се и влошаващи се условия на обитаване. Човек продължава да се усъвършенства интелектуално и психологически, неговата еволюция още не е завършила.

5) Особеното психологическо различие на човека от млекопитаещите се състои в това, че той се развива. Домашните животни поколения наред живеят сред хората, но остават на същото ниво на развитие. Дете, похитено от зверове, възпитано в тяхната среда, губи всички човешки признаци (реч и изправено ходене), живее толкова години, колкото и възпиталите го зверове.

Това говори, че наред с възприемчивостта от средата, в нас е отслабена способността за предаване на наследствени признаци. За да израсне в човек, детето трябва непрекъснато да бъде възпитавано от хората и обществото. Извън обществото човек се превръща в животно.

6. Още днес виждаме, как изменящата се среда ни принуждава да се изменим към все по-голямо взаимодействие с обкръжаващото общество. Изхождайки от това, можем да предположим, че по-нататъшната еволюция на психиката на човека ще тръгне също и по линията на закрепването на човешките признаци, с последващо предаване в следващите поколения – но не по наследство, като инстинктите при животните, а чрез „външна“ по отношение на човека памет – памет на обществото.

По такъв начин, бъдещите поколения ще се явяват кръгообороти на своите предишни животи, чрез обществото те ще получат свои, придобити в миналите животи, закрепени в паметта на обществото знания – подобно на инстинктите, предаващи се в животинския свят, от поколение на поколение.

7. Тази възможност за предаване и придобиване на информация напълно зависи от връзката на човека с обкръжаващото общество, което става негова неотменна част, се явява „неумиращ“ склад – преносвач на навици и знания от миналото поколение към бъдещето. При това знания ще се придобиват не с мисловни усилия, а по степента на свързване с обществото.

Но до създаването на взаимно единение на човека с обкръжението е невъзможно да се закрепят неговите предишни свойства, доколкото те ще се окажат в тяхното неправилно прилагане социално вредни.

На закрепване на нивото на инстиктите подлежи отношението на човека към отдаването, любовта към ближния, отношението към труда за благото на обществото, като към първа жизнена потребност, братско отношение към всички – т.е. всичко, достигнато от тях в личното поправяне в миналото превъплъщение.

8. Този процес на „инстинктивно“ предаване на знание в следващото поколение (кръгооборот), ще позволи на всеки човек в следващото поколение и на цялото поколение да бъдат морално и умствено „с една глава по-високо“ от предходното поколение – и това ще определи същнсотта на новия човек в неговата хармонична връзка с обществото и природата. Това ще определи формирането от тях на своя социална среда.

Психологическата еволюция на обществото на бъдещето ще му даде възможност да управлява собствената си природа. Призванието на възпитателите, педагозите ще се издигне в редица важни дейности в бъдещото общество: те ще станат производителна сила, те ще са отговорни за създаването на новото поколение.

[55666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Изследователи анализирали 148 научни проучвания, проведени с участието на 308 849 човека, в продължение на 7,5 години, като били документално фиксирани обществени показатели и оценки за здравето на изследваните.

Новите изследвания показват, че самотата е вредна за здравето на човека, както пушенето на 15 цигари на ден с регулярна употреба на алкохол и избягване на физически упражнения. Самотата вреди на здравето два пъти повече, отколкото нездравословното повишаване на теглото. По-добре да отидете с приятели в кафене „с вредна храна“, отколкото да останете сами в къщи, бягайки на тренажьорната пътечка.

Социалните връзки са по-полезни от спортните упражнения, от нормалното тегло и отказването от цигарите и алкохола. Общителните хора получават от взаимоотношенията с другите понижаване на стреса, избор на по-малко опасен начин на живот, в сравнение със самотните хора.

За тези, които общуват повече с по-широк кръг от приятели, съседи, родственици – процентът на продължителност на живот бил с 50% повече. Ниската смъртност оставала стабилна независимо от пола, изходното състояние на здравето, възрастта и причините за смъртта.

Изследователската група се обърнала към органите на здравеопазването в САЩ с препоръки отнасящи се до самотата, като фактор, опасен за здравето, подобно на пушенето и алкохолизма.

Реплика: Това е само един от егоистичните аспекти на ползата от взаимовръзките, а основната печалба е над тялото, в областта на духа – в придобиване днес и сега на усещане за вечен живот.

[55823]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник „Народ“: Степента, следваща след краха на сегашната система, – това е власт на нацисти или фашисти. Следователно, ние още се намираме на междинните етапи от развитието на човечеството и то още не е достигнало висшата степен. И кой може да предположи, колко реки от кръв ще се пролеят в света, преди да достигнем тази желана степен?

Пред нас стои проблем: как да преминем от сегашен етап на развитие към етап алтруистичен? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и създаване на новата социална връзка – реална, а не виртуална. Тези неща са далеч неочевидни, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас смислено участие и осъзнаване на собственото зло.

Няма да ни помогнат революции от „светлина“ с излизане по площади и завземане на бастилии. Защото говорим не за постъпателното развитие на егоизма, който пробива бариерите на строя или режима и се изтръгва на нов простор. Той се движи, все по нататък, от робството към свободата, но тази свобода е лъжлива – в действителност, ние попадаме в по изострена форма на робовладение.

От друга страна е невъзможно да се премине от егоистичен строй към алтруистичен по тази утъпкана схема. Тук е необходимо усещането и осъзнаването на злото, тук е нужна потребност в смяната на състоянието – въпреки нашата природа. Означава, че трябва да се подготвим към вътрешно преобрьщане: да построим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да формираме пирамидата да е водеща, разбираща, чувстваща частта, възглавила процеса.

Нужно е да се премине степента на отчаянието и безпомощността в сегашното състояние. Не е достатъчно да се признае, че всички средства са изчерпани, както говорят сега икономистите, педагозите и другите специалисти. Трябва още да се съгласят с това, че по- нататъшното скатаване ще ни доведе до гибел.

Тогава те ще могат да чуят вестта за замисъла на Природата, която е подготвила за нас целия този път, за да почустваме, днес, необходимостта да изменим себе си и намерили средствата за преобразяването си в противоположност на сегашната ни.

Ако хората чуят това, ние ще можем да преминем етапите на развитие относително гладко. Но, няма да избегнат и болката, докато не чуят ясно, докато не поискат да възприемат посланието, докато не го реализират. И въпреки това, предстоящите ни етапи ще могат да бъдат преодолени без истинско кръвопролитие. В противен случай ни чакат големи страдания.

Пред нас е моментът на поврата, точката на раздвоението. Да се премине от егоистичния строй към алтруистичния, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може само по два начина:

• Посредством тежки беди. Сами по себе си те не помагат, от бедите на нищо няма да се научиш. Все пак, те ще повлекат след себе си анализ и изводи.
• Чрез разпространение, благодарение на което хората ще разберат: друг изход няма, необходимо ни е да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме в самата, тази точка и тези състояния трябва да бъдат реализирани сега.

От урок по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55189]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Кризата показа безпомощността на държавите и отсъствието на възможност за управление в световен мащаб. Тя сформира ново, глобално, планетарно мислене на световното съобщество. Следва да осъзнаем, че произтичащите изменения се явяват действие на основния закон за развитие на човешката цивилизация – Законът за глобализацията.

Глобализацията, като закон за развитие на човечеството, се проявява в обществото в наше време, но в природата този закон се явява основен и постоянно действащ.

Необходимо е да се обучаваме на закона за глобализация, защото само правилното му използване ни позволява да решим всички наши проблеми. Не можем да вървим против глобализацията, но изучавайки я, ние се преустройваме и ще успеем да извлечем от нея максимум полза.

[55377]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (П. Лами, Франция, икономист, президент на Организацията за световна търговия, с научни степени в много университети): Истинският призив, който ни е отправен днес, не се състои само в това, да изменим нашите устои, но и да изменим начина си на мислене.

Бъдещето е в задълбочаване на глобализацията, усилване на връзките и сливане между културите, хората, страните и организациите, а също и за съвместно разпределение на ресурсите и отговорностите. Но повече от всичко днес ще ни е нужно единство на различията.

Реплика: Именно единство на различията, т.е. подем над всичко, което ни разделя и обединение над тези различия, без да ги анулираме, а над тях. С други думи, егоизмът не се унищожава, а над него строим взаимност, докато достигнем до любов. Алегория на това е подема над планината Синай – над ненавистта, както е казано „Любовта ще покрие всички грехове!“

[55470]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Напоследък вие много говорите за това, че нито една икономическа програма, нито една сделка няма да бъдат успешни, ако не се вземе под внимание цялото човечество. Как може това да се обяснени на човека? Той не може да вземе под внимание цялото човечество. Максимум, което може да разбере, е да отчете интересите на още няколко компании или няколко човека…

Отговор: Ако сега сключвам сделка с някой и искам тя да е успешна, трябва да се замисля: „Каква сделка може да бъде успешна, ако светът е станал кръгъл и се намира в глобална криза – защото не можем да вземем под внимание всички връзки между нас? Какви сделки мога да сключа, ако още не съм способен да отчета всички тези връзки?“ Вярно е, не можеш! Но какво все пак мога да направя? Значи, доколкото съм способен, трябва да ги взема под внимание.

Бизнесът може да бъде успешен при условие, че се грижа за ближния – доколкото съм способен, според степента на своето поправяне, доколкото се разкрива в света, че той е кръгъл. Тъй като, ако ни се беше разкрило, че светът е 100% кръгъл, ние бихме се оказали с вързани ръце и крака и нищо нямаше да можем да направим: докато ти не ми подадеш къшей хляб, аз сам не мога да го получа, а докато аз не ти дам парче баница, ти сам няма да можеш да намериш препитание.

Затова не ни се разкриват такива връзки. Ние откриваме само малки проблеми във връзките между нас: „Помислиш си, и какво от това?..”. В такъв случай аз трябва да вземам под внимание, че трябва да внеса своя дял в света, да се погрижа за подготовката на хората за новия свят, за тяхното глобално възпитание.

Възпитанието е преди всичко! Тъй като човека и света като цяло няма да знаят къде се намират – което е най-лошото. Всъщност, само по това се отличава сегашната реалност от бъдещето – във възприятието на всеобщата взаимозависимост, в която пребиваваме, за да видим с очите си нишката, която ни свързва всички заедно.

Затова, преди всичко е необходимо възпитаване на човека, да му се отворят очите, за да може да се впечатли, за да почувства и да види, че ние действително сме свързани всички заедно – и нищо не можеш да направиш за това. Според това как той чувства, че нищо не може да направи и че ние в действителност сме свързани заедно – съгласно това той ще може да сключва сделки, да води бизнеса, да извършва разчети, да отчислява проценти.

А какво да правят сега? В най-добрият случай нека се опитват да постъпват по такъв начин – даже изкуствено, според степента на своето разбиране: например, да отделим няколко процента за глобално възпитание за света или за нещо подобно.

Да кажем, сега се разкрива всеобщата връзка между нас на 3%. Тогава от човека не се иска повече от това да бъде свързан със света с 3% по-здраво от преди. Той трябва да мисли, че светът е взаимосвързан и способства за напредъка на света в това направление – да кажем, отделя 3% от своята печалба за глобално възпитание.

Тогава успехът действително ще го съпътства. Защото по този начин той става хармонично свързан с природата, поставя себе си в някакво подобие и равновесие с нея, изменя се по посока на новата тенденция. От него изобщо не се иска да знае цялата мрежа от връзки помежду ни и да действа съгласно нея.

Когато той познае цялата тази мрежа и съгласно нея осъществява връзката – всичко ще бъде много просто: той ще взема за себе си и за своите работници само необходимото, а всичко останало ще отдава за благото на обществото. Това се нарича, че той познава цялата мрежа и че е свързан с нея – като клетка в един организъм.

Но сега от него това не се иска. Вместо да оставиш за себе си само необходимото, остави 97%, а 3% отдели за възпитанието на света. След година – може да стене 5%. След още 5 години – 50%. И така постепенно, всички ние ще чувстваме и ще напредваме в съзерцаване на свързващата ни мрежа, която ни задължава да действаме в съответствие с нея.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54529]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: (В. Потанин, 30% от компанията “Норилски никел“, “Reuters“, Великобритания): Европейските лидери, опитващи се да се преборят с дълговата криза в еврозоната, се сблъскаха с проблем, който няма решение, който ще доведе до упадък на икономиката и загуба на производстевната мощ.

Ако аз бях европейски политик, аз бих приключил със себе си. Не разбирам как може да се съгласуват интересите на Германия и Гърция. ЕС се разширяваше прекалено бързо и не създаде механизъм, който да балансира интересите на членовете от ЕС. Сега в ЕС има избор: да изключи страни от ЕС или да ги остави и да съкрати разходите. Но да съкратят разходите си не всички са готови.

Преносът на производство към развиващите се пазари изтощи богатството на много европейски страни, и те започнаха изкуствено да потдържат висок стандарт на живот с помощта на заеми. В бизнеса, ако едно предприятие не носи доходи, го закриват – но страна като Гърция не може да се закрие.

Реплика: Кризата ще погълне всички! Всички се пригответе за това, че вашите производствени мощности ще ви бъдат необходими само в размера им от тяхната необходимост за разумен начин на живот. Забравете за ръст на производството! Процентите за ръст, на вас потанинци, са ви необходими само заради играта “кой кого ще надиграе“.

Бъдещата икономика – е насочена само към обезпечаването на разумните потребности на всички хора, а кризата ще доведе (осъзнато или чрез страдания) упавляващите производството, потанинците, търговците, властта – до осъзнавето на тези условия на природата и до необходимостта да работят само за тази цел.

[55460]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (проф. Щиглиц): Нашите макроикономически модели доведоха до кризата през 2008 година. Преди три години, през август 2008 година, ние се бяхме събрали тук, в Линдау, и чудното е, че тогава нямахме нито една дискусия за предверието на тази огромна криза, която настъпи месец след тази среща.

Как се получи така, че групата от водещи икономисти, които би трябвало да обмислят централните въпроси относно световната икономика, успя да пропусне най-грамадната за последните 75 години икономическа криза? – Има сериозна криза не само в икономиката, а и в самата наука за икономиката.

Макроикономическите модели, които се използваха от централните банки до този момент, установили принципите за работа и мислене, са намират в основата на кризата – и главен сред тях е  процесът на разбалансиране и твърдението, че ако парично-финансовата политика се безпокои за ниската инфлация, то това ще позволи тя да запази своя стабилен растеж. Поглеждайки назад тези идеи сега ни се струват направо абсурдни.

Реплика: Икономиката отразява нашите егоистични връзки. Ние сами създадохме тази“наука“ и тя се променя в съответствие с ръста и увеличаването на нашия егоизъм. Икономиката просто се явява негово отражение, копие.

Затова, днес, когато нашия егоизъм завърши своето развитие и образува затворена глобална система, в него се проявиха други зависимости, характерни за затворените, а не индивидуалните системи. Но понеже икономистите си останаха егоисти-индивидуалисти, то те не могат да създадат нова икономика – икономика на интегралното световно съобщество.

Затова техните стари инструменти са негодни за нашето време. Ето в това е кризата – кризата на нашето остаряло икономическо мислене. Ние сме длъжни да се преустроим “отвътре“, да станем други, за да съответстваме на новата система връзки между нас, която по неволя се прояви в сегашно време.

Затова ние трябва да създадем около себе си обкръжение, което ще ни наложи новите глобални интегрални взаимоотношения, взаимозависимости – чрез възпитанието, средствата за масова информация (СМИ) и прочее… В противен случай, ние и месец преди поредната криза няма да успеем да я разпознаем!

[55402]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ползата от възпитанието на масите, ако елитът, както винаги обира лъвския пай за себе си?

Отговор: Лъвският пай от какво? Ти смяташ, че елитът няма да ни помогне в обезпечаването на базовите ни нужди? Аз така не мисля. Правителството и магнатите няма да останат настрана, те ще протегнат ръка за помощ. Всъщност нито те, нито масите имат друг избор. Ако се движим към общото изцеление, то в него може да участвува всяка част от народа.

Като пример, всички, освен най-бедните, ще отделят от своите заплати 10% за социални нужди. Какво ще ги подтикне към това? Заплахата от социален бунт и разруха на страната. Държавата също ще отдели 10% за сметка на своята ”дебела вазглавница” – както бюджетна, така и неформална.

Трябва само да се разбира, накъде отиват нещата. Безработицата ще нараства, ще се увеличи разликата между богати и бедни – и хората, впрочем както и правителствата ще се окажат в смущение. Така ще бъде, ако не пристъпим към глобално възпитание. Същото става и с Европа и с Америка. Всички ще трябва да прибягнат до тези средства. А ние в Израел сме длъжни да дадем пример на всички в света.

И преди всичко, е желателно ако може по-бързо да демонстрираме пред хората, че ”справедливото разпределение” в  откъсването от глобалното възпитание не е справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото не ще можем да се справим с нито един от съвременните проблеми.

От урока  по статия от вестник Народ, 20.09.2011

[55203]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Основното в нашите беседи на кръглата маса е да обясняваме, че взаимното поръчителство не се постига само, а е резултат на сериозното изучаване на взаимната зависимост на природата –за внедрения в нея човек, като съставен  интегрален елемент.

И само такова съчетание между природата и хората, когато всички бъдат в абсолютно равновесие, т.е. човек ще получава и отдава в обществото в пълна хармония, както това се прави от клетките в организма, – се нарича взаимно поръчителство.

Но преди всичко трябва да се учим на елементите на поръчителството: взаимна отстъпчивост, връзка – над всички разделящи ни противорвчия, които егоизмът специално ни устройва. Трябва да възприемаме противоречията между нас, като упражнения, над които трябва да се издигнем – и по такъв начин да израстем, както порастват децата, благодарение на своите игри.

Ето, в това се заключава напредъка ни към състоянието на взаимното поръчителство, т.е. пълната взаимна връзка, като в единния здрав организъм.

В това се състои целта на цялото творение – затова според степента на достигане на връзка, ще усещаме взаимна любов, отдаване, сливане, участие, желание да съединим онова, което ни е липсвало. Нищо не се премахва, всичките елементи на противоречия си остават, а над тях строим взаимоотношенията.

Тази методика на съединение, въпреки противоречията трябва търпеливо да се обесни – и в човека, ще се извършва постепена еволюция на съзнанието, с усвояване на общата взаимна връзка над проявяващите се противоречия.

Това е дълък път по възстановяването на разбитото съединение помежду ни – по такъв начин се предвижваме, достигаме пълното поправяне на човечеството и неговото съединяване с природата в едно цяло.

По такъв начин, достигаме Малхут на света на Безкрайността, в която се събират всичките и противоречия, противоположности, пълния егоизъм и едновременно над него пълния алтруизъм – и в нас се проявява осъзнаването на Замисъла на творението.

[55154]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→