Съобщение (Global Barometer on Hope and Despair): Болшинството жители на Земята (53%) се считат за щастливи – четири пъти повече, отколкото нещастните (13%).

Русия, Пакистан и Хонконг са на 40 и 31 място в рейтинга за нивото на щастие сред 58 страни-участнички в запитването. САЩ е на 38-мо място. Щастливи са: Фиджи, Нигерия, Холандия, Швейцария и Гана – 89% от населението.

Глобалното запитване показва, че:

– състоянието на щастие – това е културна особеност на страната и не зависи от нейното реално икономическо положение и свързаните с това очаквания;

– щастие носи не наличието на пари, а относителността на социално-икономическия статус на човека в обществото;

– на върха на социално-икономическата стълбица в своето общество има два пъти повече щастливи хора, отколкото сред тези, които заемат ниските стъпала, независимо от това, дали е богата или бедна страната и какъв е личният им доход.

Реплика: Така се възприема и кризата – по отношение на другите хора. Ако на всички  е зле, то тя почти не се усеща, ако е само на мен –  усеща се  многократно повече. Затова протестните движения зависят от различията в доходите между бедни и богати и проявленията на кризата в различните слоеве на обществото.

[69023]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо отделяме толкова внимание на безработицата? Нима нашата правилна работа не се заключава в това, да доведем хората до верните изводи без помощта на уволнения?

Отговор: Да се продължава тенденцията от последните столетия – е просто лъжа и голяма, горчива грешка. Вярваме, че колкото повече произвеждаме, толкова повече напредваме и преуспяваме.

Прогресът – това, разбира се, е нещо хубаво. Развиваме се вече десетки хиляди години. Но трябва да държим верния курс: да разработваме колкото се може повече средства, облекчаващи материалния ни живот – и нищо повече. На това трябва да се спрем, без да стигаме до излишества. Нужни ни са дрехи, храна, отопление и охлаждане, здравеопазване, безопасност, трябва да устроим света си на принципа на равно разпределение и социална справедливост – и всички трябва да се подчиняваме само на тази цел. Изначално трябва да виждаме крайния резултат, без това не може да има никакви програми за развитие.

Но хората, управляващи света, не разбират как да построят вярната програма. Преди всичко, трябва да се учим от Природата, а Природата изисква от нас равновесие. Равновесие означава, че в своя материален живот обезпечавам за себе си нормално, приемливо ниво и не повече. Земното кълбо няма да издържи нашите „добавки“, това е ясно. Трябва да стигнем до равновесие с Природата и рационално да изпълняваме всички нейни закони.

А всичко останало човек трябва да посвети на своя духовен подем. Защото на нашето следващо стъпало ще се обединим като един човек с едно сърце и ще се издигнем на нивото Адам, т.е. подобен (доме) на Висшата сила – Природата, общата аналогова система, цялата пребиваваща в равновесие.

„Краят на действието се крие в началния замисъл“ – това трябва да видим първоначално. А нататък търсим възможност да осъществим замисленото. Нека заедно да започнем да обсъждаме и планираме този път.

Преди всичко, решаваме, че хората, попаднали под съкращения – това не са безработни. Просто те са освободени от безполезни работи, които само вредят на екологията и човечеството. От тези дейности няма никакъв смисъл, те са предназначени само да поддържат редицата от разработки, които периодически се свалят от производство и отстъпват място на следващата модификация. Трябва ли заради това да добавяме нули към банковите сметки на магнатите? А и Земята не е предназначена за това, ние я опустошаваме и замърсяваме свръх всякаква мярка.

Достатъчно ли е да се молим за процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). „Китай показва чудесни резултати – 10% за година!“ А между впрочем това не е никакъв разцвет и китайците ще пожънат горчивите плодове от такова „развитие“. Екологичните проблеми там носят вече фатален характер, те комплексно нарастват и няма за какво да се завижда.

Целият свят счита това за прогрес, а в какво е тук прогресът? В производството боклук за цялата планета ли? В отравянето на земята и водата, в отровния смог над градовете и индустриалните зони? И това е животът? Ако утре заради разширяващата се криза китайците започнат да купуват по-малко, то след един ден там ще бъде не революция, а човекоядство.

Днес ситуацията е толкова деликатна, че всяка малка неуредица заплашва с разкъсване на артерията, свързваща страната със света, и паралич, който води към смърт. Всъщност сме станали много крехки и слаби. Скъсай някаква, каквато и да е връзка – и всички ще го почувстват.

И понеже друг изход няма, трябва да снижим нивото на потребление, да приключим с тази лудост. И не си струва да се плашим от безработицата – обратно, хубаво е, че хората се освобождават от безсмислена, вредна работа. Трябва само да се погрижим, да ги обезпечим и организираме. Те няма да седят вкъщи, ще получат „пособия за обезпечаване“, „стипендия“, но само при условие, че учат. Бал а-Сулам говори за това, че е необходимо да седнем на учебната скамейка. Настъпва нов живот и трябва да се учим да живеем по новому.

Като цяло, се случва това, за което говорим вече няколко години. И ако действаме правилно, то всичко ще бъде наред.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 01.02.2012

[68310]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът изпраща на човек всички тези състояния: милиарди хора по света, безпристрастна върволица от мигове…?

Отговор: Навярно си виждал как птиците или рибите се движат в ято. В морето понякога се струпват милиони риби и всички те се намират в синхронно, съгласувано движение. Сякаш имат един разум – защото са взаимно свързани. Птиците също се обръщат не след водача, а дружно и едновременно.

Гледайте клипа на моя ученик Владек Занковски – Птиците.

Когато група лъвове излиза на лов, те поддържат помежду си постоянна връзка и се усещат един друг в това общо движение. Усещанията на всяко едно дърво в гората се предават на всички останали дървета и работата тук не е в кореновата система, изобщо не е във физическата комуникация.

По такъв начин в природата групата генерира особен разум, особено чувство за общ ред. И този механизъм управлява всички по равно, неограничени от разстоянието, времето и каквото и да било.

Милиарди хора в света също се намират под въздействието на единния разум, който ги управлява като свои части. Те не са обособени и не съществуват сами по себе си, а се привеждат в действие от своите желания, които Висшата сила, светлината управлява. Достатъчна е една команда отгоре – и всичко се задвижва.

Защото „Творец” – е замисъл на творението. Замисляйки се да построя къща, аз първо правя чертежите и едва след това пристъпвам към строителство, съгласно плана. Ето и замисълът на творението – същността е този план, който управлява всичко. Ние изцяло сме му подчинени.

Движенията и промените в нашите желания и усещания, физическите ни действия, мисли и фантазии – всичко това не сме ние. Човек, в крайна сметка, е усещане. Каквото се усеща в получаващото желание, това съм „Аз”. Изключи ме от усещането и аз ще загубя всякакво осъзнаване, ще изчезна. Всеки от нас всъщност е малко желание за наслаждаване, усещащо своята реалност. Материя няма, „материя” – това е желание. И затова няма никакви проблеми в управлението на милиардите. Тъй като всичко това е единна система, едно цяло. Едно мъничко „щракване” се отразява на всички като в рибния пасаж.

Груповият разум е свойствен за всяко струпване на животинско, растително и неживо ниво. Той съществува и на човешкото стъпало, но тук ние искаме и сме длъжни да съберем това единство сами – над своето желание, въпреки него. Тогава ще установим връзка с общия разум, но вече от по-висш ред.

Като цяло, явлението колективен разум е известно на психолозите и на специалните служби. На животинско ниво то се използва от правителствата да формират общественото мнение. Иначе няма да може да се задържи властта. И това се осъществява не само по пътя на демонстрациите и други масови събития, но и във всекидневния живот – с помощта на средствата за масова информация, на слуховете, разпространяващи се сякаш случайно… Има много канали за въздействие и те са добре известни на всяко правителство.

От тук трябва да разберем, че групата е едно цяло, единно желание, една мисъл, от която никой не може да избяга. Виждаме как мравките се подчиняват на общия разум, но всъщност и хората действат по същата система. Излез на улицата, погледни обявите и новините, малко се дистанцирай от събитията, оцени вчерашния ден, излез от него – и ще се убедиш в това. Излизайки на улицата и ставайки част от цялото, човек вече не се управлява сам. Той бърза заедно с другите, крещи заедно с всички, подчинява се на общия разум. От тук виждаме какво е това обединение. Ако се обединяваме, възниква обща сила, общо желание, общ помисъл. И всеки, който се намира в тези рамки, под това влияние, не е в сила да се покаже, да излезе навън. Да се измъкнеш можеш само ако разрушиш границите на групата. А затова трябва да получиш мощна сила, способна да разкъса взаимната връзка на групата, подобно на това, как ускорителят за частици разкъсва техните връзки. Трябва да придобиеш такова ускорение, за да се откъснеш и озовеш зад защитната преграда – което не е толкова лесно.

На тази основа се изграждат групите, помагащи на алкохолиците да се освободят от алкохолната или наркотична зависимост: стараем се да поставим свързващата сила, потенциала на общия разум срещу потенциала на разрушителната сила.

А в действителност това дори не е общ разум, той не се образува от отделния разум на участниците в групата. Колективният разум на милиардите риби – това не е сбор, превишаващ всяко едно събираемо в милиарди пъти. Не, тук се заражда ново, много по-високо качество. От къде се взима то? От тяхното обединение: сплотявайки се, те прибавят към своето единство силата на Твореца и сега вече Той ги съпровожда във всяко едно движение.

По такъв начин разумът, разкриващ се над всичко, не означава, че мислим еднакво. Този разум ни управлява свише, той не е наша производна – просто обединявайки се, привличаме върху себе си висшето управление от този вид. И това се случва на всички нива на природата.

По подобен начин се случват и революциите, когато тлеещите и едвам забележими искри избухват в пожар, пред който властта не е в състояние да издържи. Нима е трудно да се потуши вълнението със сила? Но не, властващите внезапно се усещат безпомощни, „импотентни”. А работата е в усещането на огромната сила, стояща над народа, който те винаги са презирали. Появява се нещо много високо, а не ниско. Но не е важно колко хора са излезли на улицата – техният вътрешен потенциал внезапно израства до небесата и властта вдига ръце…

От урока по „Предисловие към учението за десетте сфирот”, 06.02.2012

[68868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Знаменитият физик Стивън Хокинг, заедно с цяла група учени, смята, че нашият триизмерен свят е „под вода“, а четвъртото измерение е „над водата“ и ние трябва да се научим да „плуваме“ заедно. Те наричат това „теория на всичкото“. Като цяло, говорят за единадесет измерения, които можем да си представим като единадесет стени. Сблъсъкът на такива стени е станал причина за Големия взрив. Към това се включват и тези учени, които работят над Големия ускорител. Какво можем да кажем за това?

Отговор: Аз в никакъв случай не пренебрегвам резултатите от научните изследвания. Напротив, внимателно се вслушвам в тях.

От къде се вземат всички тези теории? Работата е в това, че егоистичното ни желание постоянно се видоизменя под въздействие на светлината, възвръщаща към Източника. И като се променя, то разкрива в себе си всякакви теории, концепции, възгледи.

За нас това не представлява особен интерес, с изключение на възможността за проверка: движи ли се човечеството към истината, напипва ли я в тъмнината.

Днес учените, както се казва, са ударили в стена – в една стена, не, в единадесет. Ако искат и за напред да разбират Природата, те ще трябва да променят себе си. Вътре в човек трябва да се построи ускорител – ние наричаме това „ускорител на времето“, „съкращаване на пътя“. Този ускорител се създава чрез група, където другарите получават силата на светлината и тогава реално могат да я използват.

Учените нямат средства, те вече изпробваха всичко. Диаметърът на пръстена на ускорителя е повече от 26 километра. Но нека да бъдат дори 26 милиона километра – какво от това? Ще се намерят още някакви частици, ще има нови данни – и после какво следва?

За да разберем Природата, ни е нужна втората сила, заложена в нея, но учените не разполагат с нея. Те през цялото време се опитват според някаква си една част да направят изводи за друга част – а това е невъзможно. Теория на струните, теория на всичкото… Чувал съм за тези неща още в началото на своята научна дейност. Тези теории са резултат от постоянно нарастващото желание, което всъщност е това, което измисля нещо ново. Постепенно то се приближава към истината, но при това си остава егоистично, без да се изменя вътрешно, качествено.

И затова науката като цяло, и физиката в частност, фактически се намират в задънена улица. Кардинален напредък вече няма. Остават още някои „неразвити“ области – например, генетиката. Но и там става дума повече за технологии, а не за постигане същността на явленията.

Човечеството е изправено пред всеобхватна криза. Така че, ако ние не разкрием втората сила – силата на светлината, и не се научим да работим заедно, тогава нищо няма да ни помогне. В крайна сметка, учените правят опитите си на най-ниското ниво: да кажем, сблъсък на елементарни частици. По този начин те не научават втората, много по-голяма половина от цялата система – тази половина, която управлява всичко.

Аз също обичам да гледам научни програми по телевизията, но като цяло, науката приближава към своя край…

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 03.02.2012

[68594]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние не се стремим към любовта, не се стремим един към друг и към добри отношения – но се получава, че до това се свежда всеки проблем, който искаме да разрешим. Да вземем за пример проблема с медицината: ние престанахме да вярваме на лекарите. Разкриват се все нови методи и техники на алтернативно лечение – а всичко е благодарение на нашия егоизъм, лекуването се превърна в бизнес. Държавата е длъжна да влага в медицината една трета от националния доход – толкова, колкото и за отбраната.

Това се е превърнало в истински бизнес и ние загубихме доверие в него. Виждаме, че ни изписват ненужни лекарства само за да ни ги продадат, и правят множество ненужни изследвания, сканирания и проверки. Вместо да отида при един лекар, който да ме излекува – мен ме препращат от един лекар на друг, за да могат всички те да спечелят.

Това е пример, как изчезва вярата – егото е развалило нашите отношения с медицината. Навсякъде е едно и също: в отношенията държава-човек, човек и закон, между самите хора. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които нямат никаква връзка с мен или такива, които искат да ме измамят – да се обогатят за сметка на това, че съм изпаднал в беда. Така го усещам аз.

Няма човек, който да гледа на другия с добри намерения, а само от меркантилната страна. Човека не забелязва човека, а само изгодата, която може да получи от него. В такава форма губим не само смисъла на живота, някакви непродаваеми ”скъпоценности”, но вече не можем да разчитаме и на семейството. Както е казано: ”Ненавистниците са в моя собствен дом”.

Настъпва времето, когато няма да сме способни да се справим нито с икономиката, нито с финансовата система, нито с промишлеността, с нищо. Тъй като на всяко място се старая да внеса само лични разчети, без да се съобразявам с останалите, затова са ни нужни много системи за охрана, за защита и контрол, за да не се лъжем един други и да не ми пробутат нещо ненужно или даже вредно, ако от това може да се спечели.

С такива проблеми се сблъскваме постоянно – в това число, културата и образованието. И най-големият проблем – възпитанието на децата, защото няма връзка между учители и родители, и с останалото общество. Ако по-рано сме мислили, че ако не ние самите, но поне нашите деца ще доживеят до по-добър живот, то днес виждаме все по-голямото пропадане на поколенията. Всяко следващо поколение е още по-нещастно от предходното.

Чувам как хората казват: „За какво да раждаме деца, за да ги обричаме на страдания?”. На мен ми е лошо, но те ще живеят в още по-лош свят. Изобщо, вече става дума, че светът скоро ще приключи своето съществувание, защото сме изчерпили всичките природни ресурси или заради ядрена война. Защо тогава да раждаме и да обричаме детето на такъв живот? Само за да си поиграем с него, докато още е мъничко? Но това да не би да ви е кученце…

И човек наистина си взема кученце. Погледнете, почти във всеки дом има куче. И какво лошо има в това: аз го обичам, а то мен – вярно ми е, не ми създава никакви проблеми. На туй отгоре, всеки ден ме разхожда…

От недостиг на връзка помежду си, хората започнаха да променят отношението си към поколенията: между родители и деца, между баба и дядо. Обикновено в света съществуват едновременно три поколения – и ние наблюдаваме, че между тях няма връзка.

А също така нямат връзка с държавата. Човек свободно избира, къде му е по-леко да живее – тук или там. Ако не се страхува от чуждия език и от другите условия, то се премества от държава в държава, без да усеща някаква връзка с нито една от тях. Има хора, които въобще обикалят целия свят и така намират себе си, не желаейки да принадлежат към никоя от тях. Но въпреки това, вътре в човека живее тази потребност – за душевна топлина, за родния кът, усещайки родното, понеже такава е нашата природа.

А основното е в това, че не можем да разрешим глобалните, организационни проблеми, за да противостоим на общата криза. Тази криза не може да се реши по друг начин, освен чрез установяване на правилната връзка между хората. Тъй като тя е свързана основно със загубата на доверие и с това, че хората не желаят да бъдат добри един към друг.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[68446]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Винаги сме правили механични, студени сметки, както се полага, че е необходимо, за да въведем ред във финансите, материалнoто снабдяване, суровините, в някакви сделки, без значение кой стои зад тях.

Но сега стигнахме до ситуация, в която виждаме, че всичко това не е достатъчно, че не работи вече в тази форма. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, участие, доверие! Освен суха пресметливост е необходимо и отношение, което е извън нея – привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всеки по още нещо над сухото изчисление.

Без това, нищо няма да върви. Защото цялата наша основа е желанието,  а то е чувствено и иска да усети напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам и няма да го продам за никакво съкровище на света. Аз мога да разчитам на близките си хора, че ще се погрижат за мен, според силите и възможностите им – и това е невъзможно да се купи с пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби за моя подкрепа да създам.

Тоест, каквото и да вземем: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, индустриалните отношения, търговията, образованието, културата, сигурността – целият проблем е в това, че ние напълно загубихме връзка един с друг. И ние не се обучаваме на тази връзка.

Някога тя е съществувала по естествен начин и е действала по-силно между хората. Хората са били привързани към земята, към града, към своята страна, към родината. Днес, тази връзка е станала доста неясна. Ние губим такова понятие като „дом“ – а това е много важно за нас. Без него човек не чувства смисъла и вкуса в живота.

Невъзможно е да живеем без да се грижим за някого и без някой да се грижи за нас. Въпреки, че  днес е трудно да поемаме отговорност, а привързаността на някого се възприема като бреме. Но без това ние не можем да продължим да живеем.

Не случайно днешната криза е толкова многопластова. Тя  започна в най-суха форма – от парите, и започна да расте като снежна топка, прибавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните: вътрешната криза в живота на човека, кризата в семейните отношения, с децата, в културата, образованието, здравеопазването, сигурността. Така тя нарастваше все повече и повече, докато не достигна до икономиката.

И докато тя не се добра до ниво, най-отдалечено от човешките чувства – ние почти не й обръщахме внимание. Бяхме готови да пренебрегваме чувствата си – и ги пренебрегвахме. Но сега, вече не ни остана изход – достигнахме до самия предел. И ако започнем да развиваме кълбото в обратна посока – от финансовото състояние обратно към нас, ще видим, че ако не възстановим доверието между хората, няма да можем да оцелеем.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[68440]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследвайки Вселената, ние откриваме, че всички нейни системи са зависими една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници се въртят около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни компоненти са взаимно зависими в движението си и си влияят един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, което се случва на неговата повърхност: на здравето ни, на чувствата ни, на подводните океански течения и т.н.

Влияе ни и Слънцето: ние чувстваме и най-малките експлозии, които стават на него. Казват, че там се наблюдават явления, които застрашават оцеляването на планетата, които могат буквално да я изгорят. Разбира се, това се отразява на всички наши електронни системи. А самата Земя е като „врящ казан“ – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много деликатно равновесие.

Биолози, зоолози, ботаници казват, че възникването на живота на Земята изисква много специални условия, които вече не съществуват никъде другаде във Вселената. До този момент повече никъде не са ги открили и има голямо съмнение дали въобще съществуват. И след като произхода на живота изисква едновременното изпълнение на няколко условия, свързани с параметри като сила на гравитацията, количество на водата, налягане, температура и др., следва, че всички тези параметри съставляват гигантска формула. И само, ако ние с точност изпълним нейния разчет, можем да разберем какви са условията, които благоприятстват възникването на живота.

В новините обикновено ни говорят какво ще бъде времето през следващите дни. Синоптиците могат да направят прогноза за една седмица, но не повече. Защо?

Когато ни говорят за това, каква ще бъде утре или вдругиден температурата, влажността, силата на вятъра и т.н., то всички тези заключения от изчисления, са направени по сложни формули, с помощта на мощни компютри, с отчитане на климатичните условия по цялото Земно кълбо. Накратко, сред всички тези параметри съществуват такива многостранни, дълбоки, богати връзки, че само една прогноза за следващия ден на температурата на въздуха, височина на вълните и други параметри, необходими за нас за планиране полета на самолетите,  навигацията на плавателните съдове и различни други цели – вече говори за взаимовръзка на всички части на природата, за това как неживата природа въздейства на растителната, растителната на животинската, животинската на човека, а човекът, в отговор, въздейства на тях.

Животът ни зависи от неживата природа, защото ние живеем на земята и от нейните недра добиваме необходимите ресурси. Ние зависим и от растителната природа – на това се основава селското ни стопанство, а също и от животинската природа, защото това са продукти за хранене, необходими за нашето съществуване. В допълнение, ние не можем да поддържаме нормален живот, освен в човешкото общество, където всеки, извършвайки определена функция, е съответната подходяща клетка.

Колкото повече сме напредвали в цялата история, толкова по-сложно е ставало обществото ни, толкова по-зависими сме ставали един от друг. Днес, чрез транзакция ние прехвърляме пари от банка в банка, изпращаме кораби с различни товари от един континент на друг. И ако се вгледаме в дрехата, която  носим, ние можем с увереност да кажем, че в нейното производство е участвала не една страна. Някой е произвел суровината, някой я е обработвал, друг я е шил, някой се е занимавал с маркетинга. Това само подчертава колко ние зависим един от друг.

Вече сме свикнали с тази зависимост и я възприемаме като задължителна. Само тази зависимост – търговско-финансовата, никога не е искала от нас чувство при участие. Но в последно време, ние виждаме, че съединението между нас е достогнало такива мащаби, които изискват от нас по-дълбоко, по-тясно, по-близко сътрудничество. Освен това, то се проявява в такава степен, че случващото се в една страна, влияе директно върху събитията в друга държава. И не без основание, днес виждаме как една държава може да се намеси в делата на друга и дори да промени властта там, накърнявайки нейната независимост. Ярък пример – протестите в Сирия, където представители на други страни твърдят, че там загиват много мирни граждани. А посланникът на Сирия нищо не казва за това. Той се държи така, сякаш това не касае неговата страна и той няма връзка с нея. По този начин, тази зависимост има изисквания към всички нас.

Ние виждаме, че толкова сме свързани един с друг, че вече имаме нужда от всякакви международни механизми за управление, без които не можем да съществуваме нормално. В крайна сметка, ако искаме да търгуваме, да развиваме науката, културата, ако искаме един щастлив живот, то ние трябва да разработим подобни системи за възпитание, културно равнище, на подход към живота.

През последните няколко десетилетия, туризмът е силно развит и ние, посещавайки различни страни, можем да наблюдаваме  как за това време всички държави са се приближили една до друга по жизнен стандарт на хората, по способността да възприемат обкръжаващата среда. Всички ние гледаме телевизия, слушаме новини, свързани сме един с друг виртуално чрез Интернет мрежата. И тази връзка между нас скоро ще стане такава, че ще престанем да чувстваме езиковата бариера – ще се появят машини, които ще правят автоматичен превод  и да кажем някой, който не владее английски , явяващ се днес международен език, ще може да бъде свързан с всички.

Според съвременните изследвания, се оказва, че обикновенения човек, чрез четирима свои познати е свързан с целия свят – като се приближаваме един към друг, ние сякаш се държим за ръце. Днес нито една държава не може, дори на своя територия, да работи по сондиране на кладенци, защото по този начин нарушава баланса в рамките на земната кора и това, което ще се случи при нея, ще засегне не само съседите, но ще повлияе и на останалата част на света.

Имаме подписани международни споразумения за различни области от нашата дейност, която може да донесе вреда на другите, като например: споразумения, определящи квоти за риболов. За всяка страна има някакъв лимит за изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, относно добива на полезни изкопаеми от недрата на Земята. Ние все по-често започваме да чувстваме, че живеем на една планета, която е нашият общ дом. И наистина, тук всички ние зависим един от друг и не можем да постъпваме както си искаме.

За съжаление ние все още се развиваме егоистично и това не ни позволява да бъдем заедно. Ние замърсихме дори космическото пространство, изпращайки там ракети и сега около земята се въртят множество спътници и милиони по-големи и по-малки фрагменти, останали от всичко, изпратено от повърхността на земята, които ни влияят. И ако се случи някаква авария на космическа станция, нейните отломки могат да паднат неизвестно кога и върху кого.

Ние също така сме свидетели на такива неприятни явления като изригването на вулкана в Исландия, което се отрази на цяла Европа до Сибир, парализирайки работата на всички летища. А цунамито в Япония, причинено от земетресение и нанесените щети на атомната централа, предизвика много страни да се замислят, дали не трябва да се спре развитието на АЕЦ.

Ние виждаме, че нито една държава не може да изгради своя вътрешна и външна политика, без да отчита десетки или дори стотици външни фактори. Във всяко свое действие тя трябва да се съобразява с целия свят. И това се отнася дори до силните и водещи страни, които очевидно смятат, че не трябва на никого да докладват. Все пак, те трябва да се съобразяват с останалите, защото всички ние сме зависими един от друг, и кой знае как дори най-малките промени, ставащи в една страна, се отразяват на останалите.

Из 5-ата беседа за нов живот, 27.12.2011

[67803]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: За пръв път в историята на интернет бунтът и протестите започнаха в самата мрежа. Много уеб-сайтове прекратиха своята работа, потапяйки мрежата в „информационно затъмнение“.

Протестите са предизвикани от два законопроекта – Sopa и Pipa, подготвени от правителството на САЩ. Официално тези законопроекти са предназначени да преустановят пиратските продукти и да защитят авторското право на уеб-сайтовете извън границите на САЩ. При това, проектите вече са подложени на критиката на такива уважавани източници като Google, Wikipedia, Tumblr и Twitter. Членовете на интернет-съобществото са убедени, че тези закони ще задушат всички признаци на свобода и откритост в мрежата.

Единственото място в света, където винаги можеше да се намери безплатна и свободна информация, вече е под ударите на Американското правителство. Никой от тези, които са подготвяли този закон, дори не е помислил да се поинтересува от мнението на средностатистическите потребители.

Световната криза се добра и до мрежата, но ни се иска да вярваме, че прогресивната част от човечеството все още може да повлияе на хода на тази история.

Реплика: Има два пътя – цензура или възпитание. Цензурата не е поправяне. Ако не започнем да се поправяме, да се възпитаваме – мрежата, създадена от нас, ще ни „изяде“, защото представлява нашето собствено уродливо отражение. Необходимо е не ограничаване на мрежата, а възпитание на човечеството. Ето с какво трябва да се заеме мрежата! Ако някой извънземен влезе в нашия интернет и види какви сме – не бихме ли се засрамили от себе си…?

[67185]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Как да се поправим, за да съществуваме добре, спокойно, безопасно? А иначе така ще си останем безработни, с криза в семейните отношения и възпитанието, с проблеми във всекидневния живот. Стигнахме до това, че отсъствието на взаимно разбиране и усещане е станало определящо в нашата съдба. Цялото човечество е подобно на едно семейство, но това семейство е несполучливо.

Затова говорим за примирието, което трябва да стане с помощта на трета сила. Когато между съпрузите възникнат проблеми, те се обръщат към психолог – сега е модерно да имаш личен психолог, който постепенно ги сближава. Той беседва с всеки поотделно и с двамата заедно, задава въпроси, обяснява ситуацията, задължава ги да общуват един с друг и да разкриват себе си. Помага им да разберат първо себе си, а след това и партньора.

И тогава на всеки му става ясно, че дори той да е противоположен на другия, си струва да тръгне към взаимни отстъпки. И единият да не изказва всички свои претенции, и вторият да прощава и отстъпва в нещата, които не са му по душа, както е казано, че „всички престъпления ще ги покрие любовта“.

Ние разбираме взаимните „престъпления“, нали от природата всички сме егоисти и никого не зачитаме. Но ако ни е ясно, че нямаме избор – и в семейството, и в производството, и в екологията, – то от безизходица ще приемем методиката, която ни помага да се съединим един с друг.

Тази методика е чисто психологическа: да говорим един с друг, за да знаем и разбираме по-добре характера на човека или особеностите на целия народ. Да не се стесняваме, да говорим открито, като възрастни, умни хора.

Да, ние сме различни, но над различията трябва да се съединим, да не се потискаме и укоряваме за неприятните склонности и свойства. Те са във всеки, но ние се издигаме над тях и казваме: „любовта ще покрие всички престъпления „. Престъпленията съществуват, но постепенно, изхождайки от любовта, преставаме да им обръщаме внимание!

Така майката смята своето дете за най-доброто, най-красивото. Тя не е способна да види в него нищо лошо или недостойно, защото любовта я заслепява, и тя вижда в него само хубавото. И дори това, че в него има също лошо, тя не го забелязва. А в съседското дете, обратно, вижда отрицателната, а не положителната половина, защото към него не изпитва любов. Но, ако допуснем, че в нея възникне любов към него, то и в него няма да вижда лошо – само хубаво.

Това виждаме в живота. Кажи на майката за недостатъците на характера или поведение на детето – тя няма да се съгласи с това. Тя или напълно ще го оправдае, или изобщо ще отрича всичко, защото всъщност не вижда в него лошото. Това се нарича, че „всички престъпления се покриват от любовта“.

И към взаимното поръчителство, което трябва да постигнем, стигаме постепенно. Избор няма, и ние започваме от далеч да се вглеждаме и изучаваме един друг. Но това учение по начало трябва да бъде насочено към построяване на връзка на любов над различията.

Тоест отрано тръгваме към отстъпки, и тогава в нас се появява възможност да се обединим също и на чувствено ниво. А когато се сближаваме, то светът става по-спокоен и надежден. Не се страхуваме да пускаме децата да се разхождат сами, всеки човек може да се погрижи за тях не по-лошо от нас, а ние да се погрижим за другите. Ако мечтаеш и си представяш добро общество, то, разбира се, това трябва да бъде общество, в което се съблюдава закона на взаимното поръчителство.

От 5-тата беседа за новия живот, 27.12.2011

[67972]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Може да говорим на дълго и широко за връзката между нас, която в последно време изисква от нас да общуваме помежду си емоционално, на нивото на чувствата. Трябва да започнем да се свързваме помежду си не само в съответствие с екологичното законодателство, в процеса на производство, на функциониране на банковата система, съвместното възпитание и здравеопазване, а всеки човек лично – и съответно на това, всички държави, трябва да участват в добрите отношения помежду си.

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало през неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека. По същите етапи се е развивала и човешката цивилизация, водейки ни до факта, че започваме да придобиваме образа на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът: как да изпълним това? Всъщност, в противен случай е невъзможно да съществуваме – взаимното добро отношение е изискване за нашето развитие и без него не можем да определим законите в икономиката, в производството, търговията. Светът е в задънена улица, объркан, не разбира какво да прави по-нататък. Хората някак си загубиха изобщо връзка един с друг, защото сега те трябва да се свързват със сърце и душа, което никога не е било помежду им.

Ние или сме се презирали, или сме обменяли стоки, или от безнадежност сме си сътрудничили в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата не се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас едва ли не искат вътрешни, психологически усилия в отношението ни към чуждия човек и именно в това се състои нашето развитие.

Смятаме, че без тези взаимоотношения не можем правилно да съществуваме дори у дома. Ако живея в апартамент, с няколко човека, то ние някак си ще се разбираме помежду си, ако всеки има свой собствен ъгъл. Но сега ние сме толкова зависими един от друг – всеки от всеки, че без правилните взаимоотношения между нас,  нашият живот ще е просто ужасен.

Така че, трябва да постигнем съгласие, а то се нарича взаимно поръчителство. С други думи, нашите отношения трябва да бъдат такива, че всеки да чувства, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички,  и ако някой не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Тези системи на взаимна зависимост в природата и техниката се наричат интегрални или аналогови системи. В тях всички части са така свързани помежду си, че ако някоя част се провали, то целият механизъм спира да работи. Очевидно е, че в развитието на човешкото общество сме израснали толкова, че днес сме достигнали до такова съединение.

От 5-а беседа за новия живот, 27.12.2011

[67975]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→