Мнение (К.Кеворкян): Когато науката разглежда земята като жив организъм, то може да се приеме като дадено, че хората се явяват част от взаимовръзката на живота на земята.

Някога отдавна, когато сме били ловци, хората саме живеели в хармония с природата, а не отделено от нея. Не сме се смятали за по-висши от природата и сме били свързани с нея.

Когато научният прогрес напредна, станахме наблюдатели на природата, а не нейна част, стремейки се да заставим природата да работи за нас. Ако отново можем да погледнем на нашата Земя като на жив организъм, то ще почувстваме стремеж да живеем с нея в хармония, а не така, сякаш земята – това е безкраен доставчик на ресурси за наша полза.

Реплика: Именно лекомислената ни гордост ни заслепява и не ни дава да погледнем на обкръжаващия ни свят, като на пълен със смисъл и разум, по-висок от нашия, защото в него действа висша природа, на която той се подчинява, указанията на която изпълнява. А човекът в света е подобен на малък вредител, от който целия свят иска да избяга…

[72985]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всички заедно трябва добре да се фокусираме върху поправянето на света, върху обединението, за да открият хората, че само това им липсва.

В крайна сметка, всеки човек иска нещо. И без значение какво е то – невъзможно е да се удовлетворят всички тези желания. Те винаги се наслагват едно върху друго, карайки ни да се наслаждаваме за сметка на другите. Всичко е подредено така, че по егоистичен път можем да получим само малка част, а всичко останало изпълняваме за сметка на ближния.

Освен животинското изхранване, всичко останало човек, така или иначе, отнема от другите. Това се отнася до всички без изключение: на някого не достига парчето хляб, което аз съм изхвърлил, на друг – домата, който се е развалил у нас. Всеки егоист, по определение, живее, ограбвайки ближния си.

И затова в нашия свят никой не може да бъде щастлив и удовлетворен. Защото системата е интегрална и веднъж взел нещо за себе си, аз автоматично го крада от останалите.

Само ако  отдавам на всички, изобилието преминава през мен. Трудно е да се „смели“ тази техника, но тя всъщност е много проста. В действителност, само благодарение на нея съществува всичко, докато благодарение на егоизма ни,  съществува само недостатък в ума и сърцето ни – безсмислица за алтруистичната реалност.

И затова изходът за всички нас е само един – да се грижим за обединението. Само ако успеем дори и няколко милиметра да се сближим със сърцата си, светът веднага ще почувства облекчение. Така че, хайде да го направим.

Всичко зависи от това, какво се случва вътре в човека. Именно това определя неговото възприемане на реалността и самата реалност.

От урока по „Предисловие към Десетте Сфирот““, 12.02.2012

[72438]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение ( на Салман Хан, американски педагог, създател на онлайн-школа, която разпространява знания, безплатно за всички):

Учебното пространство. От пасивен модел ще преминем към активен, креативен. Аудиторията ще е място за разработка на проекти със свободно развитие. Студентът самостоятелно ще изследва как са били открити интегралите, диференциалите и квантовата физика, ще получава знания без да избързва, в удобно за него време, ще се учи да строи, да създава и изследва, не само в сферата на технологиите, но също ще се учи да рисува картини, да съчинява музика, да поставя танци. Главното е креативността и собственото откриване на новата информация, студентът – сам със себе си.

Знанията – двигател на съвременността. По-рано основната част на обществото се е занимавала с физически труд, малка част – с умствен труд, единици – с изобретения, изкуство и творчество. В бъдеще основната маса ще бъде творческата класа.

Важни са не оценките, важни са проектите. Пасивното (седящо) получаване на знания с изпити ще се замени със свободни занятия, успехът ще се определя от практическото прилагане. Ще учат цял живот и така също ще реализират себе си. Критерият на ученето – „какво съм създал?“.

Ролята на преподавателя. Преподавателят от лектор ще стане възпитател. Преход от модела „един преподавател – много студенти“ към „няколко преподаватели с група студенти, където в дискусии между студентите става обмен на знания“, „по-големи студенти – начинаещи студенти“. Цялото обучение е интерактивно.

Глобалната меритокрация. Разходите за преподаване на академичните дисциплини ще се снижат почти до нула, на студентите ще бъде нужен само интернет, нивото на образование на планетата ще се покачи до 99%.

Реплика: Всичко горепосочено се отнася само за образованието. Но заедно с получаването на образование, е необходимо да се създават групи за интегрално възпитание, целта на което е да приведе цялото човечество към единна група и промяна на обществото.

[71903]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че цялото ни развитие служи, за да израсне в нас съзнанието за това, кои сме ние. Кои, всъщност, сме ние?

Отговор: Първо, ние не сме животни, съществуващи в своето тяло и грижещи се само за това, как да го напълним.

Второ, не сме просто егоистични същества, длъжни да угаждат на своето его, което си играе с нас и ни тласка към различни лъжливи цели, доставящи ни само и единствено страдания през целия ни живот. Казано е: „Човек умира, без да достигне дори половината от желаното“. Тоест нито един не остава доволен от своя живот и, умирайки, нищо не взима със себе си. А сега стигаме до такова състояние, когато ще останем без нищо дори преди смъртта.

Но ние сме създания, в които има съвършено уникален потенциал, и се намираме точно на върха в природата, създала цялата Вселена и развила живота на Земята и нас самите, като следствие от този чудодеен процес. В това се и състои целта на развитието на човека.

Развитието, по добър или по насилствен път, трябва да завърши с това, всеки да постигне своята всеобхватна природа, да се отъждестви с нея и да достигне равновесие, съвършена връзка с нея – това, което в кабала се нарича „сливане“. Всички свойства на човека трябва да бъдат използвани заради отдаване, служене на силата на отдаването, както цялата природа.

И тогава ще видим към какво ни е водело нашето развитие, във формата, съществуваща още преди образуването на земното кълбо, и после, в периодите на създаване на неживата, растителната, животинската природа, а след това и развитието на човека. Всички тези форми, чак до днешния ден, когато започваме да встъпваме в новия свят, в света на отдаването, цялото минало развитие в егоизма, в света на потреблението, където сме търсили единствено, как  да получим повече – е било само подготовка за човешкото стъпало, което сега трябва да развием в себе си.

От 12-та беседа за новия живот, 10.01.2012

[72068]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (Мат Ридли, научен изследовател в The Economist): Умните хора предполагат, че в основата на постиженията на човечеството стои интелектът. Те гласуват на изборите за най-умните кандидати, доверяват се на най-уважаваните експерти да изработват икономическата политика, приписват откритията на гениалността на известни изследователи и, главното, безкрайно изясняват как въобще се е развивал човешкият разум. Но всъщност човечеството е задължено за своите успехи не на качествата на отделни личности. Хората са покорили планетата не заради това, че притежават голям мозък.

Постиженията на човечеството са всъщност явления на взаимовръзката. Само разделяйки труда, изобретявайки търговията и тясната специализация, хората са открили начин да повишат качеството на живота и производителността на труда, да развиват технологиите и да задълбочат общите знания. Постиженията на човечеството са родени от колективния разум.

Вършейки всеки своята работа, усъвършенствайки се в нея и обменяйки резултатите от своя труд, се научихме да създаваме вещи, които дори не разбираме. Например, нито един човек в света не знае как да направи молив – това знание е разпределено между стотици миньори, дървосекачи, дизайнери и работници във фабрики. Именно затова плановата икономика не работи. И най-мъдрият човек няма да успее да разпредели стоките по-добре от колективният разум.

Реплика: Именно създаването и управлението на обществото чрез общ колективен разум се явява следващият етап в развитието на човечеството, към което ни води кризата. Но не само разум, а получаването на общо колективно чувство се явява залог за взаимно разбиране и съгласуване в зараждащото се интегрално общество. Хората трябва постепенно да се доведат към това, чрез метода на интегралното възпитание.

[71667]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Икономическият спад удря не само по портфейлите на гражданите, но и по тяхното психическо благополучие – количеството на депресиите сред работещите граждани се е повишило с 40%. Всеки четвърти работник изпитва силен стрес, количеството на отсъствия поради болест се е повишило с 25%.

Стресът – това е нормално явление за организма, което е необходимо за неговото развитие и защита. Едновременно, ако стресът стане хроничен, ние не успяваме да се възстановим, и настъпва изтощение. От стреса първа страда имунната система.

Реплика: Но именно стресът и депресията предизвикват потребност от истинско лекуване – основно, в търсенето на добро и комфортно усещане, а не на печалба и власт. Желанието за обикновено спокойствие ще доведе хората до разбиране на истинските ценности. Да се достигнат е възможно само с общо сближаване, създаване на позитивна обща обстановка.

Умората от конкуренция, безмислеността от печеленето, ще се прояви във всеки и ще определи нов вид на съществуване – за достигане на корена на живота, подема на ново стъпало, на усещане на природата – нейната вечност и хармония. Така,чрез страданията, природата ни води към целта .

[71297]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Не позволяваме на децата в училище да бъдат свободни и щастливи хора. А без това, всяко образование губи смисъл.

Мислим както преди, че основната задача на училището е да натъпче  колкото се може повече знания в главата на човека, а не да развива природните му способности. Но училището трябва да разглежда природните качества и да ги развива, а главното – да научи човека да се учи. А днес училището заставя човек да зубри.

Целта на образованието е в това, да намери призванието, пътя в живота. Иначе, вместо да развива това, което му е интересно и необходимо, човек е принуден да наизустява маса безполезна информация, която никога няма да му бъде полезна. Ако не променим училището, не можем да построим щастлив свят.

Реплика: Проблемът е по-дълбок – работата не е в призванието, да станеш един или друг специалист, а в разбирането целта на живота, какво трябва да се постигне в резултат – това може да бъде само разкриване на следващото измерение, на висшия свят, от който се появяваме тук и където отиваме след този живот. Колкото и да ни се струва фантастично – това е реалността, която ни предлага да разкрием науката кабала.

[71216]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: Социалното неравенство ни убива, между впрочем, в буквалния смисъл на думата. Известно е, че дълголетниците и здравите хора не живеят в богатите страни, а там, където в отношенията между хората има повече доверие. Учените са намерили обяснение на този феномен.

Изучавайки здравето на хората, можем да научим за устройството на обществото, а изучавайки устройството на обществото, можем да научим за здравето: колкото по-големи са социалните контрасти в страната, толкова по-голяма е разликата в нивото на смъртност между върхушката и низините. Например, в Глазгоу продължителността на живот на дъното е 54 години, а на елита 82 г. А във Финландия, където различията са по-малки, разликата в смъртността между върховете и низините не е три, а само два пъти.

Най-удивителното: в страни, където общото ниво на социално-икономическото неравенство е ниско, повече живеят всички – и на дъното, и по върховете. И общото здраве на населението там е значително по-добро. Неравенството влияе лошо не само на “нисшите“, но и на “висшите“. Там, където обществото е по-еднородно в социално отношение, при всички негови членове има по-голяма възможност да контролират и прогнозират собствения си живот.

Правилата на социално взаимодействие трябва да бъдат разбираеми за всички и да се осъзнават като справедливи. И низините, и върхушката в обществото трябва да приемат наложения порядък на нещата като несправедлив и нечестен, т.к. в тази ситуация разрушителния за здравето стрес е гарантиран практически във всички звена на йерархията: и средните, и ниските, и висшите. А големите показатели за общонационална смъртност – са само отражение на текущото състояние на нещата.

Реплика: Изхождайки от това изследване, е разбираемо как равновесието, в дадения случай, в плана на обществената еднородност и съгласие, извежда обществото от кризата на болести, смърт, депресия.

[71020]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: Все повече хора се оплакват от отсъствие на интерес към работата. От 8 работни часа те изразходват за работа само 2-3. През останалото време се опитват да се вдъхновят за трудовия подвиг.

Това е поколение на „изгасналите очи“, което не се увлича нито от самия процес на труда, нито от неговия резултат, нито от наградата за труд. В психологията това се нарича остра криза на мотивацията. От нейното отсъствие се оплаква всеки трети работник в офис.

Кризата на мотивация не ни удари по-рано, защото я изпревари икономическата криза, която застави много да се разсънят под заплахата от масови съкращения.

Сега много формулират своето настроение така: „По-добре да лежиш за лев, отколкото за десет да бягаш.“ В качеството си на мотиватор не работят дори и неплатените кредити. Те те заставят да затегнеш колана, но мислейки за дълговете, човек работи не за резултата от работата.

По-рано хората бяха жадни за благата на цивилизацията, но чувството на глад премина. Периодът, когато си работил, за да живееш, премина. А натрупаната умора остана. Причините за днешната криза на мотивацията трябва да се търсят на върха на пирамидата на потребностите – да бъдеш разбран и оценен от обкръжаващите.

Реплика: Растящият егоизъм ни принуждава да направим преоценка на ценностите. Отсъствието на истинска цел в живота ни „отпуска ръцете“ и ни принуждава просто да съществуваме. Само разкриването на целта, която е по-висока от този живот, ще ни даде енергия и бодрост, а усещането за нейната вечност – радост в съществуването. Иначе след кризата на мотивацията да работиш, ще настъпи криза на мотивацията да живееш…

[70571]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Учените са успели да потвърдят отдавнашната хипотеза на градинарите за това, че растенията могат да обменят информация помежду си. До този извод специалистите стигнали с помощта на експеримент, модифицирйки ген на представител на семейството на зелето, който е инициирал производство на газ, когато повърхността на растението е била повредена.

Отрязвайки с ножица един лист от зелето, изследователите забелязали, че то започнало да изпуска газ, съобщавайки с това на своите съседи за възможна опастност. Две други растения, които се намирали в близост, получавайки предупреждението, започнали активно да отделят токсични химични вещества, предназначени за борба с потенциални хищници.

Този процес за пръв път е бил заснет с камера и потвърждава вероятността от това, растенията да общуват помежду си на доста сложен език.

Реплика: Връзка съществува между всички видове природа: нежива, растителна, животинска (включително човека), както във видовете и на различните степени, така и във всички пресечни точки между тях, образувайки интегрална затворена пълна схема.

Всички елементи в нея са напълно зависими, всеки от всички, – и ние едва започваме да осъзнаваме в каква затворена система от връзки съществуваме. Това трябва да ни накара внимателно да се отнасяме към всичко и да се стремим да изучим системата, за да достигнем своето равновесие в нея – и в това е залога на нашето благополучие.

[70113]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→