Елена Доброволска

Eдно ново разбиране за единството на човека и природата в научните открития през последните десетилетия показват, че взаимодействието между наследственост, начин на живот и обкръжаваща среда е много по-сложно, отколкото обикновено се считаше до сега.

В основата на живата природа лежи нейната квантова организация. Енергийните нива – ядрени, атомни, молекулярни – представляват „квантовата стълба“ на организация на материята, където най-високата, четвърта степен заемат живите същества.

Съвременната медицина, западната или академичната – наречете я както искате – все още се основава на химическата парадигма на класическата физика и химия, и се придържа към принципа на визуализацията. Това означава, че в живия организъм реално съществува и се явява обект на научни изследвания само това, което може да бъде видяно с очите директно или с помощта на микроскоп.

Произходът на тези примитивни представи може да бъде разбран, разбирайки историята на развитието на биологията и медицината. Създадена през Средновековието, съществувайки под робството на религиозния догматизъм, чиито канони в борбата срещу „еретиците“, са защитени от инквизицията. И протестът на най-смелите е стихийно формиран от материалистическия мироглед.

Физика на живото – ново направление в естествознанието – превърна медицината и биологията от емперична наука във фундаментална. А квантовата медицина от последните десетилетия е медицинско приложение на новите представи за живота, здравето и човешките болести. Тя разглежда живия организъм като отворена квантово-вълнова система – сложно организирана, самовъзстановяваща се и саморазвиваща се, синхронизирана по много оси вътре в самата себе си и с външния свят.

Установено е, че богатството от ритми, съществуващи във външния свят, са в съответствие с тяхното изобилие, открито в човешкото тяло като самостоятелно вибриращи процеси. А обменът на информация между клетките в биологичната система става чрез слаби и супер слаби сигнали.

Известния биолог от миналия век А. Г. Гурвич, открил в живата клетка два типа полета: електромагнитно, носител на хроматин в хромозомния апарат на ядрото, и поле с не-електромагнитна природа, дължащо се на геометричната форма на клетката.

Благодарение на електромагнитната активност на клетката се създава поле на органа, след това на система от органи, и накрая собственото поле на човека – електромагнитна рамка със спектър от собствени характерни честоти на дадения организъм. То координира, синхронизира и ръководи работата на всеки орган и в утробата на майката и след раждането на детето, в продължение на целия му живот.

Именно на индивидуалния спектър на конкретния организъм се предава наследствената информация на генома. Собствения спектър от честоти е универсален паспорт на организма и се визуализира под формата на папиларни модели на възглавничките на пръстите на ръцете и краката.

Елементите от електромагнитната рамка на собственото поле на човека е системата от меридиани – динамични вълноводи. Те свързват върховете на палците на ръцете и краката с вътрешните органи и са били известни на китайските мъдреци преди повече от 5000 години. Благодарение на системата от меридиани и на биологичното поле се осъществява взаимодействието на организма с обкръжаващата среда и се контролира структурата и формата на вътрешните органи.

И така, у нас се формира изцяло нов образ на човека. Днешното ниво на знания и високата разделителна способност на измервателната техника, може да открие различни изменения в жизнената дейност на организма на човека в условията на сложни взаимодействия с обкръжаващата среда (метод за вегетативно резонансния тест „ИМЕДИС-ТЕСТ“).

Тогава какво е това „здраве“? Това е състояние, където здрави клетки с правилна геометрична форма, съответстващи на правилото за „златната“ пропорция, са синхронизирани в своето вълново взаимодействие една с друга на всички нива (клетка->орган->система от органи->организъм) и чрез техните собствени биологични полеви форми, взаимодействат хармонично с другите организми.

А какво е „хармонията вътре“? – баланс на чувствата и мислите. Ние сме обкръжаваща среда един за друг. Днес лекарите от академичната медицина са признали чувството на обида за „снежната кралица на онкологията“. Негативното отношение помежду ни, безразличие, завист, омраза – са вълнови процеси, които могат да доведат до вибрационна дисхармония. А нарушаването на постоянството на вътрешната среда на организма води до тежки хронични заболявания, разкъсващи човечеството днес.

Важността на този феномен се потвърждава от съвременната молекулярна биология – епигенетиката. Предмет на нейното изследване са епигенетичните маркери – химически активни молекули, които контролират гените и служат като посредници между обкръжаващата среда и наследствения код. Маркерите се разполагат по протежение на двойната спирала на ДНК и действат като превключватели – привеждат в действие или блокират на наследствената информация.

Учените са открили, че живите организми улавят процесите на своето приспособяване към обкръжаващата среда в хромозомите и предават информацията на потомството. А различното приспособяване към обкръжаващата среда, различния начин на живот „включват“ и „изключват“ различни гени.

Така че, от една страна, можем да спрем действието на лошата наследственост, която толкова силно влияе на съдбата на човека. От друга страна, науката предупреждава, че негативното отношение един към друг вреди на здравето на вашите деца и внуци. И старият спор – кое в по – голяма степен формира човека – наследствеността или възпитанието, се оказва абсурден.

Можем да завършим статията с фраза, която открих в една от книгите на Кабала: „Всичко се основава на взаимното влияние. Където и да отидем, каквото и да правим – нашите мисли създават обкръжаващата действителност“.

[75525]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес, след дългата ни еволюция, в резултат от развитието на  предишните поколения, настъпва криза, предизвикана от липсата на изход за продължаване на съществуването ни. В ръцете си държим  разрушително оръжие, изчерпваме почти всички ресурси на Земята, вредим на природата, на екологията, на климата, разрушаваме себе си и човешкото общество. Дори пространството около Земята е запълнено с космически боклук, който създаваме.

А главното е, че не получаваме удоволствие от живота. В света се шири отчаяние и депресия, системата на образованието ни  е в упадък и т.н.

Tака се стига до решението, че нямаме друг избор освен да променим себе си.

Както когато родителите ни говореха: „Бъди добро момче, не бий другите, отстъпвай за да  имаш много приятели, движи се в добра компания, не ходи с лоши деца…“, така сега ние сами трябва да продължим да се възпитаваме.

Днес се формира ситуация, носеща заплаха за  нашия живот.

Единственото поправяне, което трябва да осъществим, е да дадем на себе си човешки облик. Казано иначе, над нивото „животински“ живот на нашето тяло, което трябва да ни обезпечава всичко наобходимо в балансирана, рационална форма, трябва да формираме не дивак, а Човек. Цялата наша работа – лична и обща, социална, групова и световна – като цяло, се свежда до възпитание на себе си. Взаимната ненавист, взаимното отхвърляне, гордостта, завистта, честолюбието, властността, с които са пропити нашите взаимоотношения, трябва да преминат в посока на зачитане на чуждите интереси, поръчителство и любов.

Това не са красиви думи. Просто нямаме друг изход! Природата и еволюцията ни водят към такава ситуация, че ако не изградим добри отношения между нас, то няма да успеем да се поправим. През изминалия век развивахме международна търговия, международна култура, международен туризъм, различни видове международни връзки. Сега хората летят от страна в страна и получават от това удоволствие, но накрая все нещо не ни достига за интегриране на интересите ни.

Нали по-нататъшното развитие изисква обединение! Не е достатъчен общият пазар в Европа! Целият свят трябва да стане общ пазар. Виждаме, че към това ни води нашето его, като в същото време то и ни пречи за правилна взаимовръзка, добри отношения, участие, взаиморазбиране. Изглежда , че ние, в Европа, където страните и хората потъват в разпри, не сме способни на това. Близки, съседни държави, които зависят една от друга и вече са отменили границите, и са преминали на обща валута, също не могат да избегнат противоречията.

Какво им пречи да се развиват нататък? Така е с Америка, Русия, Китай,  Индия, Бразилия. А с Европа? Тя старее и слабее само заради това, че не може да се обедини в една голяма държава, дори егоистически не може да преодолее всеобщата слабост.  Големите различия в културата и възпитанието, както и още незабравенте исторически конфликти, пречат на  европейците  да се издигнат над всички тези окови.

В създадените  условия трябва да решим може ли  да се издигне мост над различията? Нали по същноство, методиката на поправянето на нашия егоизъм се състои в това, че оставяме всички разногласия в културата и възпитанието, в религията и дори в държавното устройство  и само трябва да поискаме да разтворим чадъра на любовта. Под неговата стряха всеки може да живее в своята култура, в своето възпитание, в своята религия и т.н., и едновременно с това да се отнасяме  добре един с друг.

Мога да приведа пример със своето семейство. Родителите ми са доктори, другите роднини – техници и инженери, жена ми – също инженер, самият аз се занимавам с онтология, а преди се занимавах с кибернетика, едната ми дъщеря е биолог, другата – философ, синът ми издава книги и т.н. При това, всички са с различни характери. В същото време, между нас има съгласие. Ние сме едно семейство. И в семейството се допълваме един друг. А можеше да бъде и така, че да не чувстваме принадлежност към едно цяло. Нали всички сме различни – не само по характери, но и по възгледи, поведение, жизнена организация. Ако не беше една сила, която да ни свързва над всички различия, ние дори нямаше да се срещаме.

Оттук и въпросът: може ли да реализираме тази схема – заради добрия живот, заради спасение от войни и разрушения, от цунами, урагани и вулкани, от катастрофа на пазарите и икономиката? Нима не ни е по силите да построим такива отношения между нас? Нали е казано: „Всичко отдава човек, само за да спаси своя живот“. А на дневен ред е именно заплахата за живота.

От 11-та беседа за Нов живот, 09.01.2012

[75136]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Среща на върха на ООН, посветена на проблемите на устойчивото развитие, Декларация под названието „Състоянието на планетата“: На човечеството му остават само десет години, през които все още може да избегне глобалната екологична катастрофа с необратими последствия.

Изследванията показват, че бъдещото съществуване на екосистемите в този вид, в който през последните столетия са поддържали благополучието на човешката цивилизация, е в голяма опасност. Ако човечеството не обедини усилията си, тогава най-вероятно ще станем свидетели на гибелта на екосистемите, предупреждават учените, които са се подписали под документа. Цивилизацията ни ще остане без вода и храна, биологичното разнообразие и другите ресурси ще бъдат заплашени от изчезване. Когато тези ресурси намалеят драстично заради „икономическата, екологичната и социалната криза“, има голяма вероятност от „хуманитарна катастрофа от глобален мащаб“.

През последните десетилетия в света станаха 3 важни промени:

1. зад процесите на планетарно ниво стоят хората;

2. стана ясно, че много от процесите на Земята са взаимно свързани, което прави хората уязвими пред внезапните кризи;

3. сегашните методи за контрол на околната среда показаха своята неефективност.

Извод от декларацията: За да се промени положението не е достатъчно само да се внедрят нови технологии. Необходимо е да се променят ценностите, убежденията и целите. Този стремеж вероятно ще изисква радикални и мащабни реформи.

Реплика: Освен безнадеждните призиви и декларации, възможно ли е нещо действително да се предприеме или, както предсказва кабала, сами ще станем свидетели на собствената си гибел?

[74817]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (В.Соболев, д.и.н., проф.): В основата на всички заплахи – е самия човек. Нас ни учеха, че човекът е рационално същество, приема най-добрите решения и в пазарната икономика е идеалния икономически субект. Обаче, цяла плеяда от Нобелови лауреати по икономика доказаха обратното: на човека е присъщо да греши, и следователно, последствията от неговите действия могат да бъдат катастрофални.

Финансовите инструменти са се увеличили бързо поради банална алчност. Предлагат ти бонбон във формата на капиталов инструмент, обещаващ огромна печалба и ти го поглъщаш, включвайки се в безумното състезание на колективния егоизъм в преследване на страхотно забогатяване. Но после се оказва, че в пропастта си паднал не само ти…

Забележка: Това е, което всички ние вече отдавна сме научили, само дето методика за изменение на човешкатаприрода няма у никого, а ако не изменим природата си, ние всички заедно се приближаваме към собственото си унищожение.

Посъветвайте ни, как да представим на човечеството метода за интегрално възпитание като единствено средство за спасение?

[74914]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Маргарет Чен, оглавяваща МОЗ): Светът е на стъпка от кризата, защото антибиотиците вече не изпълняват своето предназначение. Поставя се под заплаха дори и изпълнението на обикновени операции, а всяка драскотина, без лечение с антибиотици, може да завърши с летален изход. Всичко това води до залез на съвременната медицина.

Главата на МОЗ също подставя под съмнение ефективността на неотдавна създадените революционни средства срещу туберкулозата, маларията, бактериалните инфекции и СПИН.

Оказва се, че в близко време светът ще влезе в “пост-антибиотическата ера“, което може да  доведе до толериране на препарати, заменящи стандартните антибиотици, което от своя страна би предизвикало удължаване срокът на лечението и увеличаване вероятността от неблагоприятни токсични ефекти. В дадения момент, като че ли лекарите не се доверяват на антибиотиците като основно средство за лечение.

В последно време, съгласно статистиката, вероятността от смърт в следствие на заразяване с резистентни патогени се е увеличила с 50%. Като в крайна сметка, всички бактерии стават резистентни. Това  се дължи на дългото и неразумно използване на антибиотици – констатират експерти.

Реплика: Независимо, че кризата се нарича всеобща, глобална, тя не е само около Земното кълбо, а е върху цялостната дейност на човека, защото изхожда от нашето егоистично отношение към обществото и света. И само когато започнем да се отнасяме разумно към себе си и природата – ще  можем да уравновесим всички проблеми, в това число и болестите.

[73310]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище („Екология и живот“): Катастрофални събития от края на архайската ера принудили микробни съобщества да направят крачка напред по пътя на интеграцията. Клетки от различни видове бактерии, отдавна вече „плискали се“ и адаптирани едни към други, започват да се обединяват под обща обвивка. Това е било необходимо за максимизиране на добре координираното, централизирано регулиране на жизнените процеси в условията на криза.

Съобществото се превърнало в организъм. Образуванията се слели в едно, отказвайки се от автономност с цел създаване на нова идентичност от по-висш порядък. Любим аргумент на противниците на теорията за еволюцията е невъзможност да се създаде нова сложна структура (например, нов ген), като се опитва изброяване на случайните варианти (мутации). Анти – еволюционистите твърдят, че със същата вероятност торнадо, преминало над градското сметище, може да събере от боклука и отломки от космически кораб. И те са абсолютно прави!

Но най-големите еволюционни преобразувания вървят не по пътя на безбройните случайни мутации. Природата, създаваща нещо принципно ново, сложно, прогресивно, умело се ползва от вече готови, доказани „тухли“, събирайки от тях като от конструктор, нов организъм. Очевидно, този „блоков“ принцип на изграждане на нови системи за живот прониква в цялата биологична еволюция и определя до голяма степен нейната скорост и особености.

Според този принцип, от големите, предварително подготвени и изпитани звена се изграждат нови гени, белтъци, групи организми. Впрочем, гените на архебактериите и еукариотите се разделили на отделни части, именно с тази цел: тези звена са много удобни за рекомбинация.

Науката непрекъснато се приближава към нова визия за Природата. Постепенно ние започваме да разбираме, че всичко живо около нас – съвсем не е случаен набор от видове и форми, а сложен и единен организъм, развиващ се по своите неизменни закони. Всеки жив организъм, всяка жива клетка, а и ние самите сме градивните блокчета на великия „конструктор“ – Природата. И всеки от тези градивни елементи е незаменим.

Забележка: В училище ме учеха, че Вселената е вечна и безкрайна – след това разкриха, че тя е ограничена във времето – до към 14 милиарда години, и в пространството – тя се разширява от някаква първоначална точка, а самата тя е възникнала от микро – сгъстена енергия – светлина.

Сега изобщо се преразглеждат всички наши познания за света – светът се представя вече не като материя и не като енергия, а като информация, на материята в него се дава някаква странична роля. Вече се казва, че ние можем да пренесем своята информация извън тялото и да съществуваме в нея – като цяло, скоро ще започнем да говорим с кабалистични понятия и термини.

[73509]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, че при вас идва безработен човек и пита: „Какво всъщност трябва да направя?“ Какво бихте му отговорили?

Отговор: Бих казал следното: искам да ти обясня, че ти не си безработен. Днес светът, цялото човешко общество – държава, нация, семейство, всички ние – навлизаме в напълно различно съществуване. Не трябва да работим по 10 часа на ден, а трябва да организираме живота си по напълно различен начин. Към това неминуемо ще дойдат всички – ще виждаш, че не си сам.

В Китай всеки ден уволняват по един милион души и това е прогресивно. В Европа и в Америка – е същото. В Африка хората, както не работеха, така и няма да работят.

На практика, стигаме до това състояние, когато изчезва понятието „без работа“, „безработен“. Човек трябва да създаде такава среда, в която той да се чувства удобно. Необходимо ли е да работим за това – ще работим, не ни трябва – няма да работим. Работата – това не е самоцел.

Нека да помислим и да обсъдим каква трябва да бъде следващата форма на човечеството, ако днес милиарди хора са освободени от работата си, като от нещо ненужно, излишно и дори вредно.

Получих писмо от мой ученик, който работи в Китай. Той има много голям офис за продажба на автомобили „Фолксваген“, радващи се на популярност в Китай. Той пише: „От началото на месеца не сме продали нито една кола – това е катастрофа!“ А някога са продавали по стотина на ден. Разбирате ли какво става?

Така че, какво да правя с безработния, който седи пред мен и плаче? Това е тенденция на природата в нашата по-нататъшна еволюция. Нека видим към какво води това и да предприемем необходимите мерки, за да не се чувстваме ощетени от това, че не работим. Може би и не трябва да работим? Може би цялата ни работа е само в наша вреда и във вреда на природата, на обкръжаващата среда? На обкръжаващата среда със сигурност вредим и може би на себе си. А с какво по-приятно да се занимаваме, вместо това, което правехме по-рано – ето за това ще поговорим с теб.

Трябва просто да покажем на човека, че това е обективна реалност и ако той я разбере, ще види, че животът му става все по-добър, а не по-лош.

От 13- а беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[73186]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Информацията за кризата, която сега навлезе в активна фаза на развитие, е негативна, отрицателна информация или не?

Отговор: Изминали сме период на вътре-утробно развитие на плода и сега започва период на раждане: напъни, големи драматични явления, дори риск за майката и детето.

Но ние смятаме това за необходимо при раждане, при появяването на новия човек в нашия свят, като че ли от друг свят, от противоположно за нас състояние.

Защо трябва да го смятаме за криза?

Ако бихте показали това на същество от друга планета – онова, което се случва с бременната при раждане: как от нея нещо се ражда, при това с писък, с напъни, около нея се суетят хора – то би си помислило, че човека умира, че с него нещо се е случило, че тук няма нищо радостно. А зад вратата стои мъжът с букет в ръка, наоколо роднини. Картината е объркваща.

Та ето, ние се отнасяме към кризата като мъжът с букета, а вие се отнасяте към него като към извънземен.

Реплика: Когато започнеш да разкриваш на човек истината, то той възприема информацията много болезнено.

Отговор: Природата не току тъй изтрива от паметта на жената раждането, това, че е било тежко – и тя отново е готова да ражда.

Виждаме, че протича процес, който сме длъжни да преминем – какво да се прави. И затова съгласно преживяното трябва да се издигаме на следващото стъпало – което постигаме с помощта на тази криза.

Самата дума криза означава раждане, възвисяване. И затова така трябва да се отнасяме към кризата.

От 13 – та беседа за интегралното възпитание, 18.12.2011

[72905]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

В нашия свят не може да има справедливост и равенство. Поначало не сме равни. Така че, защо имаме претенции към хората, ако самата природа ни е създала различни. И защо все пак се стремим към равенство, ако това е срещу самата природа?

1% от богати владее 35% от световното богатство. 10% са гении, усърдни, способни – и така е било винаги! Независимо от държавата, състоятелните хора в нея са не повече от 20%. Този феномен е известен под името „Феномен на Парето“. Освен това, във връхната 20%-на част от обществото, на свой ред, има връхни 20% – и така нататък. В крайна сметка, намиращите се на върха на обществото притежават най-голямата власт и влияние. Естествено, че този феномен противоречи на „средните“ показатели по гаусовото разпределение.

И за да не мислим, че това е резултат от нашия егоизъм, трябва да разберем, че това съотношение не го създаваме сами, а го получаваме от природата. То също съществува в духовния парцуф (душата), където нищожно малка част (наричаме я също „по Рабаш“ 20%, макар че е доста по-малка) се напълва (тох на парцуфа), а всичко останало остава практически пусто (соф на парцуфа) – дотолкова, че вместо окръжност напълваме само тънката линия (каф ейн соф).

Но вътре в тази линия, в степента на обединение на индивидите и започва процесът на интеграция (групата) и тогава на „Животинско“ ниво всеки получава по разумни потребности, а цялото горно напълване става в общото желание. И затова изобщо не възниква въпросът за владение и разпределение!

Но в нашия свят изискват равенство и справедливост – наивно, защото това поначало е зададено от природата, за да ни принуди към подем, за да поправим това природно неравенство на нивото „Човек“.

[72559]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Отмяната на оценките в училище днес е много актуална тема. За това много се говори, тъй като се разбира, че оценките носят вреда, правейки от децата технократи…

Отговор: Както обикновено по време на криза, вредата вече е очевидна, но никой не знае как да се поправи ситуацията. В резултат на това една загуба ще бъде покрита с друга загуба : ще отменят оценките, а нови рамки няма да изградят – и няма да ни остане дори това, което е било.

При настоящото състояние, като се има пред вид липсата на разбиране за истинските причини на случващото се, всякакви допълнения ще се превърнат в загуби. Тъй като не се съгласуват с природата. Ако просто дадем на децата по-голяма свобода, това с нищо не помага. Без интегрално обучение, в съответствие с природата, нищо добро няма да излезе от това.

Въпрос: Но специалисти твърдят за правилните неща: „Ние сме се променили, светът е станал взаимосвързан, необходимо е да се роботи в групи, в сътрудничество, необходимо е да се развива творческо, креативно мислене, способност към анализ и изследване, трябва да изградим в човека – Човек, личност…“

Отговор: На езика на кабала това се нарича „клипа“, т.е. мръсотия. На практика експертите предлагат да се използва потенциала по уподобяване на Твореца с цел  лично облагодетелстване. Щом започнат това, те ще се изправят пред много кризи, дори по-лоши от преди. Подобни инициативи могат да бъдат сравнени с „обединение на грешници“, от което е лошо за тях и за света.

Ако предварително няма цел – обединение с Твореца – ще стане това, което вече се случи в Русия, където опитите да се обединят доведе до обратни резултати. В крайна сметка и този път ще доведе до правилното решение, но той ще бъде дълъг и труден. Нека изпробват новите начини, нека отменят изпитите, да поставят децата в кръг…

Както и да е, ако те не приемат нашия пакет за обучение, а действат по своя егоистична преценка, без всякаква връзка с Твореца – резултатите ще са отрицателни. В крайна сметка от училище ще излязат истински пристъпници, в сравнение с които днешните хулигани ще изглеждат като добри малки момчета.

Целият смисъл е в използването на висшия, духовния принцип за лична изгода. Друго нещо е, ако ние споделим със света нашата методология. В такъв случай работи принципа на Рамбам: „жените“ и „децата“ трябва да развиваме постепенно, докато не си изкоренят ума. Това е нормално, защото тях ги води напред правилната методика. Ако те решат да се справят със свои сили, след известно време ги чака голямо фиаско.

Вярно е, че през последните години експертите започнаха да проникват в същността на проблемите и да изразяват страхотни идеи. Но няма нищо да се направи, ако начело няма хора с правилни намерения – всички, като стадо, отиват на заколение…

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 19.03.2012

[73072]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→