Въпрос: Говорейки за интегралното състояние, имаме предвид обществото или съгласно кабала – единен духовен организъм?

Отговор: Това е едно и също. Ние говорим за обществото, което започва да се усеща като едно общо цяло. В него се проявява колективният разум, колективното чувство, колективните потребности, колективният поглед върху всичко. Тоест цялото общество става едно единно цяло и започва да чувства всички нива на природата напълно взаимносвързани. И когато човек включва в себе си цялата тази огромна природа, вижда я и я усеща вътрешно, той започва да разбира нейната програма.

Явявайки се част от програмата, той започва да я възприема изцяло. Той като че ли се вижда при зараждането си преди милиарди години и продължаващ своето развитие милиарди години напред, тъй като започва да се включва в този огромен организъм на интегралната природа. Започва да усеща всички сили, вътре в които се намира той самият, и разбира как работи това, как му въздейства, как той може да си самоповлияе, да повлияе на своята съдба, на своето бъдеще, като единствен активен елемент в природата – не инстинктивен, а съзнателен.

Но ще получи това само тогава, когато бъде интегрално включен във всички нива на природата. Тогава ще се издигне на най-високото ú ниво – на нивото на Твореца, ако може така да се каже. Творецът не съществува, самата природа се явява Творец. Но човек достига до това ниво.

Въпрос: Как да определим самото понятие общество, тъй като обществото и организма се възприемат като различни неща. Понякога сравняват обществото с организма, но това е метафора, образ.

Отговор: Тези понятия се възприемат като различни неща за общество, в което елементите не са взаимно свързани. Ако това е организъм, разпръснат на части, на парченца, като болен, намиращ се в лошо състояние, когато всичките му системи са извън равновесие, то тогава вие сте прави. В такова състояние се намира днешното ни общество, което се опитваме да спасим някак си от гибел, от пълно разлагане на всичките му системи. А когато всички системи се намират във взаимно поддържане, в равновесие, всяка от тях и всички заедно, подобно на човешкия организъм – то тогава това е интегрално общество.

Реплика: Тоест трябва да прекараме ясна граница между представите за обществото, които господстват в социологията. Там всичко е много просто: има обикновено, просто общество – първата община, племе и сложно общество, което трябва да бъде много силно диференцирано.

Отговор: Първобитните общини, както казват, са били интегрални общности. При тях това се е базирало на ниво инстинкт, както в света на животните.

Но ние се различаваме от животинския свят по това, че в нас егоизмът е пораснал. И сега започваме да се съединяваме на друго ниво.

Животните инстинктивно са обединени в интегрално общество. Така ги подържа природата, нейният общ закон. А след това, над нашето животинско тяло израства егоизмът и ние трябва да се интегрираме над него, заедно с него. Тоест егоизмът ни дава ново ниво за интегриране.

От ТV програмата ”Интегрален свят”, 26.11.2012

[96031]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съвременните научни виждания се доближават до това, което науката кабала говори за възприемането на реалността. Преди сто години тези концепции биха изглеждали нереални. Преди петдесет години по този повод заговори физикът Хю Еверет. Днес това вече е пълноправна ”теория”. Учените разбраха, че реалността е много по-сложна от това, как си я представяха по-рано и тя съвсем не е такава, каквато ние я възприемаме. Нашето възприятие е относително и не отразява действителността. Тя зависи от наблюдателя. За нас, тази картина на света е истинска, а за някое друго създание тя ще изглежда по друг начин.

И тук на сцената излиза науката кабала, занимаваща се с основите на Вселената и обясняваща ни ги извън контекста на нашето желание за получаване. С това тя заема най-обективната позиция, без да се отнася към когото и да било.

Да допуснем, че извънземните съществуват, те виждат онова, което ние не улавяме с нашите пет сетивни органа. Но науката кабала не ни говори за тях, тя се изявява от много по-общи позиции, издига се по-високо, над творението и разглежда само формите, подобни на Твореца. Това наистина е „чиста наука“, изучаваща основите на всичко, неизменно до края на поправянето.

Кабала ни обяснява, че в основата на творението са светлината и съсъдът, че всичко се състои от тях. ”Съсъдът” е ”материалът”, а ”светлината” –  неговата форма. Казано по друг начин, ”съсъдът” е желанието за получаване, приемащо различна външност, а ”светлината” е обличащата се в него форма, усещането, което то изпитва при напълване.

Например, аз получавам огромно удоволствие, виждайки любимия човек. Съответно, тук има съсъд и напълване – желание, напълнено с усещания. Кой ми е дал това усещане? Нито аз, нито той, а моето отношение към него. Ето такова нещо е ”светлината”. И ако се отнасям към всичко така, то ще напълня съсъдите си, своите желания. Следователно трябва да обичам всеки и всичко: неживата, растителната, животинската, човешката природа, и Твореца. За това поправям своя съсъд, т.е. работя върху желанията, а след това се самонапълвам, т.е. проявявам светлината в него.

В това е разликата между кабала и традиционната наука, която ни обяснява как по-добре да използваме егоизма си. За жалост, науката не служи за благото на човечеството. Не случайно кабалистите, а също така и древните учени, такива като Платон и Аристотел, са смятали, че не трябва науката да се дава за ”общо ползване”. Тъй като в човек властва злото начало. А това означава, че първо, то трябва да бъде поправено – защото иначе науката ще се използва за нуждите на егоизма и за разрушителни цели. Което всъщност се случва през цялата ни история.

Но проблемът не е в това, а в това, че традиционната наука не е точна. На нея не може да се разчита напълно. Тя е вярна единствено в рамките на материята в нашия свят, в границите на нашия егоизъм. Но ако се приповдигнем над него – тя вече няма да отговаря на действителността, т.е. не описва онова, което се случва с душата. Законите на душата се изучават именно от науката кабала, която има всеобемен подход и затова е правдива във всеки един случай, в това число и в нашия свят.

Нима светът ще стане по-добър, ако всеки има телевизор, вграден в очилата или мобифон в ухото? Напротив, тъкмо днес разбираме, че науката се е оказала в криза, която е започнала преди повече от 30-40 години. Кризата не е в това, че отдавна не сме правили велики открития, а в това, че вече няма какво да откриваме. Това се случва в педагогиката и в останалите сфери: повече няма накъде да вървим. Колкото и да се стараем – не се получава, а и желанието го няма.

Тук е важно да се направи ревизия, да се прегледат базовите принципи. Опрели сме се в стена, а кабала ни предлага да разберем, че там, зад стената, се предлага помощ, и трябва да минем през нея. Така или иначе, ще ни се наложи да направим това:

• или под натиска на бедствията, пресилвайки се, без да имаме възможността дори да умрем ”някъде настрана” – това ще бъде много тежко;
• или с добро, по краткия път.

Въпрос: Какво има там, зад стената?

Отговор: Там ще използваме своята природа, своето получаващо желание, своя егоизъм по противоположен начин. По-рано сме развивали всичко онова, което го е подкрепяло и напълвало. Науката, образованието, културата – всичките ни „разработки” произлизаха от егоистичните желания. Изключение представляват само насъщните потребности ”от животинско ниво” – рационалният минимум. Почти всичко, което виждаме в стоковите магазини, излиза от тези рамки. Голяма част от съвременните стоки са разработени не за подсигуряване на нормален и здравословен живот, а за да печели някой за наша сметка. Такова е разваленото стъпало на човешките взаимоотношения, използващо науката за свои цели.

Научните достижения за последните 200 години (втория чертеж) отразяват експоненциалният ръст на егоизма, и всъщност са ни във вреда. Развиваме само онези области от науката, които ни помагат да забогатяваме, да властваме над другите със съвременни, хитри методи. Карат човек да работи по десет часа на ден, за да подсигурява нечии доходи и да купува всевъзможни стоки. И науката работи за нуждите на тази система.

Но сега настана време да я зачеркнем и да пристъпим към науката кабала. Тъй като човешката част на желанието се отнася към душата, а ние я използвахме за удовлетворяване на материалните си потребности.

Днес настъпва крах на стария подход. Да се надяваме, че ще ни останат ресурси за насъщните ни нужди и над тях ще изградим нова, великолепна конструкция – духовния живот.

Защото аз живея, за да мога, над рационалното обезпечаване на базовите нужди, да развия душа. Трябва да поправя целия излишък от моето егоистично желание, а оптималното ”животинско” – нека си остане, тъй като то е нито добро, нито зло, то е просто необходимо.

До сега науката стимулираше онази моя част, която трябваше да посветя на поправянето на душата. Науката буквално открадна от нас тази област от желанията и я тъпчеше с ненужни изделия, докато не започна кризата. Тази криза е признак за това, че е дошло времето за поправяне. След като ”научният прогрес” безмерно разшири и разду нашите материални претенции, трябва да се заемем с духовно развитие. Старият подход завършва с осъзнаването на криещото се в него зло. Скоро това ще се случи. Днес хората вече започват да разбират, че не може вечно да се произвеждат стоки и да се употребяват до безкрай. Обществото на потребителите е към своя край – заради вътрешни противоречия и по причини от външен характер. Нашето желание се е преситило и приема нова форма, ”закръгля се”. На него повече не му трябват излишъци. Скоро хората ще усетят това – когато влязат в супермаркета и няма да искат да си избират кашкавал измежду 200-тата вида. На човек ще му е достатъчен и най-обикновеният кашкавал, или проста извара. Няколко вида са повече от достатъчни.

Ето в какво се състои истинската криза – когато вътре желанието се изменя. Днес лавинообразната себестойност на стоките отива за тяхното рекламиране – но новото желание ще разкъса тази система. Науката и промишлеността, изградени от нас, просто трябва да завършат своето съществуване в сегашния си вид и да приемат интегралната форма. Дори насъщните ни покупки ще станат интегрални – ще се обърнат в полза на човека.

Представете си какъв банкрут очаква света. От тук става ясно, че ако не пристъпим към вътрешно поправяне, неминуемо ще избухне световна война. Защото това е единствената надежда на властимащите да запазят поне нещичко в ръцете си. Така че, работата е за интегралното възпитание. На хората ще им се наложи да работят много по-малко и ще имат много свободно време – за развиване на душите и сливането с Твореца. Без да започват нова крачка към научно-техническия ”безкрай”…

Като цяло, по всички признаци виждаме, че стоим, както пише Баал а-Сулам, на прага на епохата на Месията.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 13.12.2012

[95477]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изискването за постигане до взаимно свързване не означава, че се уча, че не мога да заблуждавам хората около мен, трябва да се усмихвам на всички и да не причинявам вреда никому. Трябва да подходим с цялата си сериозност към интегралното възпитание. Цялата природа е затворена система, която се стреми към равновесие. Ако на едно място е студено, а на друго топло, то започва движение на въздушните маси, които изравняват температурата. Ако някъде има по-високо налягане, а другаде по-ниско, то започва вятър, който ги изравнява.

В тялото ни всички системи също се уравновесени. И ако нещо внезапно излезе от равновесие, веднага се чувствам зле, чувствам се болен. Всичко трябва да е балансирано. Човекът в нашия свят не е в хармония с природата. Цялата природа е в равновесие, с изключение на човека.

Неживото, растителното и животинското ниво са в хармония с природата, защото работят под контрола на природните инстинкти и нямат свобода на волята. Както им показва природата – така се и държат. Човек е свободен и той просто е груб във всички свои желания и мисли. Погледнете какво направи с тази бедна планета.

По тази причина достигнахме до кризата. Сега трябва да разберем, че причина за тази криза е нашето не равновесие с общата, затворена система на природата. И това включва не само екологията, а и всички отношения между хората. Поправяйки своите отношения един с друг, ние трябва да намерим баланс с цялата природа. С това изпълняваме човешкото ниво и привеждаме цялата природа в хармония.

Такъв е общият закон за съответствие по свойствата, законът за равновесието на всички сили. А ние – човешкото общество, нарушаваме този закон, опитвайки се да грабим всеки  за себе си и борейки се с другите. Превърнахме света в бойно поле, безкрайна война, в която унищожаваме природата и самите себе си. И колко още може да продължава така?

Водехме я няколко хилядолетия, но сега достигнахме до границата. Природата ни показва, че ние не сме в равновесие с нея – това се вижда навсякъде: в екологията, в човешкото общество, образованието, културата, науката, икономиката и финансите. Във всичко, с което човек се занимава, се намираме в дисбаланс с природата и помежду си, в резултат на което ни застига общата криза. Никой в света не знае как може да я разреши.

Погледнете проблема в ивицата Газа като на част от глобалния проблем в целия свят. В края на краищата, във всеки случай, проблемът със съседите ще се върне към нас след няколко години и за една година те ще натрупат още повече ракети, отколкото са имали  преди. Ако искаме най-накрая да разрешим този проблем, то трябва да погледнем в неговия корен.

Нека да помислим какво бъдеще готвим за децата си. Затова трябва да се задълбочим колкото може повече в корена, за да разберем, възможно ли е решаването на този проблем или не. Това е всичко – един глобален проблем от липса на равновесие в целия свят, включително и в Израел. И тази липса на равновесие може да бъде поправена само от нашата взаимна свързаност един с друг, която се нарича взаимно поръчителство.

Ето защо ние разработихме тази методика, основана на първоизточниците, и я предлагаме на всички. Тя не изисква големи разходи на пари сила: само посетете Интернет сайта https://www.arvut.org/ru/ и започнете да четете, да се учите. Обръщайте се към нас и ние ще ви помогнем във всичко! И ще видите как след няколко седмици ще започнете да гледате на света по-широко, да го виждате повече вътрешно, през него. Ще започнете да разбирате какво се случва в света, на какви закони всъщност се държи. Това е, което липсва на всички велики хора: политолози, социолози – ще можете да виждате доста по-напред от тях.

И тогава ще ви стане ясно, че действително има решение на този ирационален проблем на нашето съществуване на тази земя. Вътрешните процеси в израелското общество ще повлияят не на самите ракети, а на тези, които ги пускат.

От 1-вата беседа „Решението е в обединението“, 18.11.2012

[95296]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Проучване: В мозъкa на човек има 100 милиарда неврона. Всеки от тях има до 10 000 контакта с други неврони. Броят на пермутациите и комбинациите на мозъчната активност надвишава броя на елементарните частици във Вселената.

Невроните се възбуждат в резултат на моето действие, но също така и ако гледам човек, който извършва определено действие – с това даден неврон е на друга гледна точка, симулира действието на другото лице, имитация и подражание.

В нашата еволюция се наблюдава внезапна поява и бързо разпространение на цял набор от умения, присъщи изключително на човешкия род: използване на инструменти, огън, подслон, език, способността да отгатваме мислите на друг, за да обясним поведението му. Същността на това, което се случва, е във внезапния произход на сложна система от огледални неврони, която позволява подражанието и имитирането на действията на друг човек. Следователно, когато един човек случайно е открил огъня или някакъв инструмент, това откритие бързо се е разпространило в популацията и се е предало на поколенията.

За еволюцията на козината на бялата мечка са били необходими 100 000 години, а детето на човека, виждайки как родителят му, който е убил поредната бяла мечка, свалил кожата й и си направил палто, се е научило от раз. Това, което на мечката е отнело 100 000 години, човек може да достигне за 5-10 минути. А след това, когато той научава това умение, то се разпространява експоненциално сред цялото население. Симулацията на комплексни умения е в основата на цивилизацията.

Ако някой докосне ръката ми, се възбужда неврон – същият този неврон се възбужда, когато гледам как някой се докосват до някой друг. Това всъщност е съчувствие от докосването до друг човек, макар и буквално да не чувствам докосване. Има сигнал за обратна връзка, който припокрива огледалния неврон и не допуска осъзнато чувство за докосване.

Но ако се отстрани ръката, ако я анестезират, така че ръката да престане да възприема усещанията, ако наблюдавам докосване до друг, аз буквално ще чувствам болка в собствената си ръка. С други думи, бариерата между човека и неговото обкръжение се разтваря.

Всичко, което отделя един човек от друг, е само кожата. Ако отделим кожата – човек ще усеща в съзнанието си докосванията до другия човек. Така изчезва границата между един човек и друг.

Ние буквално сме свързани чрез своите неврони. Това произлиза от основите на невробиологията.

Ако ръката е ампутирана и пациентът наблюдава докосване до друг човек, той усеща това на фантома на своята ръка. Ако пациентът усеща болка във фантома, той хваща ръката на другия и започва да я разтрива в чуждата ръка, като по такъв начин облекчава болката в собствената си фантомна ръка. Тъй като на неврона му става по-леко, когато вижда как разтърква ръката на другия човек.

Забележка: Науката ни води към осъзнаването на всеобщия интегрален свят, в който всички ние сме хоризонтално (човечеството) и вертикално (в поколенията) взаимосвързани. Природата ръководи нашето развитие към осъзнаването на тази пълна взаимна връзка и ни принуждава да осъзнаем, че трябва да се приведем в съответствие с нея.

В.С. Рамачандран: Невроните, формирали цивилизацията (клип)

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=er7XrYCe7cA

 [95041]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Желанията, преминали през разбиване, се различават коренно от неразбитите желания по това, че са получили връзка на Малхут с Бина. Те съдържат Бина, която е включена вътре в Малхут и се намира там в изгнание, в робство.

Сега Малхут, егоистичното желание използва за собствена полза силата за отдаване, която изведнъж е паднала в нея. Това се нарича егоистично отдаване.

Преди бях просто жесток егоист, като разбойник в гората, който напада всеки преминаващ, убива и краде всичко от него. Използвал съм директно желанието си за наслаждение, убивайки хора или правейки ги свои роби, ограбвайки имуществото им.

Но дойде време в историята на човечеството, когато аз съм развит достатъчно, за да разбера, че е неизгодно да продължаваме така. Оказва се, че ще спечеля много повече, ако направя от хванатите в гората хора – свои работници. Аз дори ги обучавам на различни професии: един е строител, друг – обущар, трети – шивач. Нека живеят около мен и да ме обслужват.

Преди, аз ги ограбвах до последната стотинка, а сега мисля, че вече не трябва да правя така. По-добре да търгувам с тях, и така мога да спечеля повече, отколкото само когато крада. След като наоколо има много хубави неща, не мога да нападам и да обера всички – мен също могат да ме убият. И така, започваме взаимно изгоден обмен: ти на мен, аз на теб.

Желанието за наслаждение почувствало, че действието отдаване, насочено в своя полза е много изгодно! Така човечеството започва да се развива. Това е особено очевидно в развитието на държавите, в които са живели евреите, емигриращи от Испания в Германия, Франция, Англия. Защото това е силата, която разбира, че за сметка на отдаването, е възможно повече да се спечели.

Именно те са претърпели разбиване в резултат на разрушаването на Храма. А в тези страни, където попаднаха в дадения момент, хората са живели като варвари, ограбвайки и избивайки се един друг. Но когато се появила такава сила, те разбрали, че е по-добре да се прави иначе: да се създаде търговия, промишленост, взаимно изгоден обмен.

И тъй като у евреите е бил заложен стремеж към отдаване, те са допринесли много за развитието на държавите, в които са живели. Желанието за получаване чувствало, че ще спечели от действията по отдаване и е било готово да отдава, за да получава. В нашият свят такъв човек се нарича образован, съблюдаващ законите. Всички закони, създадени от нас в човешкото общество, определят точно тази разлика: между варварите убийци и егоистичното отдаване. И ние през цялото време ги изменяме в една или друга посока, в зависимост от страната и епохата.

Малцина са, които получават директно, подобно на Сомалийските пирати. Обикновено работи законът „ти на мен, аз на теб “, което е отдаване заради себе си. И тъй като желанията ни са различни, ние можем да си разменяме един с друг: например ти сега се нуждаеш от продукти, а аз от дрехи. Поради тези различия, ние имаме възможност да получаваме наслаждение един от друг. Аз отдавам това, което ми е по-малко важно.

Егоистичните желания се развиват за сметка на връзката ни един с друг. И в крайна сметка, достигаме до състояние, когато целият свят е свързан чрез търговията, промишлеността, екологични въпроси, Интернет, комуникации, общата холивудска култура, започнахме да говорим на един – английски език, да пием същата тази кока кола, да ядем същите хамбургери и да се обличаме еднакво.

Всичко това се дължи на желанието за отдаване, проникнало вътре в желанията за получаване и даващо им възможност да се свържат едно с друго. Само по себе си егоистичното желание не е способно да се свърже с нищо, то разбира само себе си, като бебе, което само плаче и иска. Но когато порасте, то започва да осъзнава, че трябва да бъде учтиво към другите и също да дава нещо, да се усмихва, да моли.

Така ние напредваме към състоянието, когато напълно изчерпваме възможностите за егоистично отдаване и тогава се оказваме в криза. Тази криза ни показва, че е време да преминем към нова форма на отношения. Точно както, когато сме постигнали напредък в  това, че сме преминали от егоистично получаване към егоистично отдаване, така и сега трябва да преминем към отдаване заради самото отдаване.

Ние все още не разбираме как е възможно това – от какво тогава ще получаваме напълване, полза? Но животът ще ни доведе до откритието, че тези отношения дават още по-голяма печалба!

Това е същото, както когато човекът не е осъзнавал, че може да спечели повече без да убива другите, а после измислил и търговията. И в този период на егоистично отдаване  ние после сме се намирали хиляди години. А в периода на егоистично получаване дори още повече – десетки хиляди години. Но сега дойде времето за отдаване заради отдаването.

Това вече е качествено изменение, защото не гледаме вече вътре в желанието си за наслаждение, проверявайки какво има там – егоистично получаване или отдаване, тоест базирайки всичко на егоизма. Сега преминаваме към желанието за отдаване, т.е. изменяме своите ценности. И затова този преход е качествен.

Вече изменяме не средствата, оставяйки предишния си егоизъм, а изменяме своята парадигма, принципният поглед към победата. Сега виждам ползата в другия човек, а не в себе си. А  това изисква истинска вътрешна революция във всеки един от нас и във всички заедно.

Затова няма да ни се размине без предварително интегрално образование. Трябва отначало да се научим как да достигнем до отдаване. Без това няма да можем да преминем до следващия етап: етапът на отдаване заради отдаването.

А след това има още един етап: получаване заради отдаването. Но този преход е още по-лесно да бъде направен, ние просто още повече ще добавим към своето отдаване. Има два етапа на работа с желанията за получаване и два етапа на работа с желанията за отдаване. Тъй като в света съществуват две сили: получаване и отдаване и при тяхното съчетаване се получават четири различни комбинации, т.е. в нас има две състояния в желанията за получаване и две състояния – в отдаващите. А сега се намираме точно на границата между тях, на прехода от едните към другите.

От урока по статия на Рабаш, 30.11.2012

 [94527]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Данни на СЗО: Повече от 350 милиона души по света страдат от депресия. Броят на хората, страдащи от самота в света, нараства експоненциално. Над 30% от хората в света страдат от самота и емоционална изолация. Развитието на нови технологии, по-специално, комуникацията по Skype чрез Интернет, само допринася за този сериозен проблем.

Страдащите от самота не са склонни да споделят проблема си с обкръжаващите, въпреки че отчаяно се нуждаят от подкрепата и съчувствието на близките си. Физическа травма и силно чувство на социално отхвърляне предизвикват в мозъка на човек еднакви реакции. Освен това, самотата може значително да намали продължителността на живота, както и  да доведе до нарушения и разстройства на съня.

Коментар: Човек е програмиран да се обединява с другите, въпреки егоизма си. Това показва двойнствеността на нашата природа, но в средната линия, възникваща в нас с помощта на светлината (възвръщаща към Източника – Твореца), получаваме, независимо от двойствената ни природа, съвършенство, вечност и покой.

 [94866]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако бяхме останали на нежив, растителен или на животински етап на развитие, то инстинктивно бихме изпълнявали всички закони на природата. Но в нас са заложени желания от по-висше ниво и в тях ние не чувстваме наложително насочване, предписващо ни да действаме именно така, а не иначе. Яснотата изчезва. И това е най-осезателно в днешно време. През цялата човешка история, хората, които живеят в общество, се издигат  по същите тези нива: неживо, растително и животинско. Развивали сме се постепенно, стъпка по стъпка без да се замисляме над това кои сме и какво сме, накъде отиваме. Различни желания са ни тласкали напред и всички те са довели до един прост анализ: как да извлечем максимална полза за себе си от сегашното състояние? С други думи, човек е изпълнявал законите на природата, макар и малко разхвърляно в сравнение с животните – заради по-сложните условия. Съответно, умните хора знаят как да използват тези условия в интерес на егоизма си, а други се задоволявали и „от малко разпределение”.

Днес, обаче, ние губим способността да напредваме напред по този път. Аз бих искал, както е обичайно, да избирам за себе си най-доброто от наличното, но тези опити системно се провалят. В моето виждане за света като че ли се появи още един фактор, засега скрит – като че ли някой невидим, постоянно ми поставя пръчка в колелото. Искам да изградя финанси, икономика, образование, семейство – но нищо не се получава. Рационален съм в най-висша степен, въоръжен съм с научни данни, използвам помощта на специалистите и консултантите – и не мога нищо да постигна. Какво става?!  

И това което се случва, е, че ни се разкрива една нова власт, нов закон, непознат до този момент. Би трябвало да го научим, но той е “обвит в мъгла“ и не се поддава. Освен това, тези негови граници, които постепенно се появяват, ние не искаме да приемем. Искаме, както и преди „да правим бизнес“ с всички и да преуспяваме – но вместо това ни принуждават да приемем условие, което е противно на егоистичната ни природа. А условието е такова: вие сте взаимосвързани и ако вземате решение, то трябва да бъде за благото на всички. Тук ние се спираме, не знаем какво да правим, вдигаме ръце.

Ето такава е ситуацията днес. Подобно на египетските изгнаници, над които „застанал нов цар“, ние чувстваме, че над нас се е установила нова власт. По-рано егоизмът ни поведе напред „от нещастието до звездите“, завладявали сме природата и космоса, обслужвали сме се по хиляди начина – и изведнъж сме се отчаяли от всичко това. Вече от няколко десетилетия старите цели не ни привличат. Защо? Защото някакво чувство ни казва: няма да има компенсация за егоистичното ни желание.

Сякаш се каня да спечеля милион, но на пътя ми стои човек с пистолет.

– Ще спечелиш милион, – ми казва той – но за себе си ще оставиш само хиляда, а всичко останало ще донесеш тук.

Ще трябва да положа усилия за милион, за да получа мизерните хиляда – „за покриване на разходите“. И тогава моето желание не ми дава достатъчно енергия за работа.

И какво да правя? Или страхът ще ме принуди или трябва да видя в човека с пистолета своя най-добър приятел, най-скъпия, най-близкия. Тогава ще съм готов да получа хиляда, за да покрия основните си нужди, а всичко останало с радост ще оставя на него. Нещо повече, аз ще му кажа:

– Благодаря ти! Без пистолета ти аз все така щях да продължавам да забавлявам своите интереси. А така аз достигнах до нещо ново и се радвам да ти предам заработеното – защото по този начин се доближавам още по-близо до теб и до новите цели, които ми се разкриват.

Човек трябва да премине много трудности, за да осъзнае тази ситуация…

От урока по „Предисловие к ТЕС“, 22.11.2012

 [93715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №1

Въпрос: В Кабала се предсказва абсолютно цялото развитие на човешката история. Какво казва тя за текущото хилядолетие?

Отговор: Кабала предсказва всичко, ако предварително знам цялостната система, нейното движение, защото всичко в нея е напълно определено, т.е. има сили, които са във взаимодействие по определена програма – и аз изучавам тази програма.

Програмата съществува – тя е перфектна, съвършена. И може и да не я познавам напълно, тъй като още не съм достигнал такова ниво, че да я видя цялата, но вече мога нещичко да предвидя, да предскажа.

Точно както в нашия свят. Ако съм научил някои закони на природата, например, определени метеорологични условия, тогава мога да предвидя всички метеорологични условия и да кажа, че през тази седмица с определена степен на вероятност ще има или дъжд, или сняг, или слънце, или облаци. Мога ли да го предскажа? Да. Тоест, въз основа на предишни изследвания и настоящото състояние мога да предскажа бъдещото състояние. Това е познаване на законите. Разбира се, това не е познаване на абсолютния закон, когато пред мен е формулата и ясно разбирам какво и как, но, примерно, вече мога нещичко да предскажа. Същото е и с Кабала. Имаме си работа със система.

Някога се занимавах с био кибернетика – там е абсолютно същото. Това е същата тази система. Също така работя и със силите, които влияят върху нашия свят. Ако познавам тези сили, ако познавам природата на този свят, мога да прогнозирам, т.е. да изчисля предварително как след определено време те ще влязат в контакт помежду си и до какъв резултат ще доведат. Няма нищо странно в това.

Ако за малкото дете е чудо, когато включваме или изключваме нещо, т.е. показваме му това, което не разбира, то за нас това не е чудо, защото знаем какво правим. Така и с Кабала.

Издигайки се на следващото ниво на разбиране, знания, виждаш какво става и за теб това става работа, защото, по принцип, кабалист е човек, който се занимава не само с изследване, а с практическо прилагане на системите за контрол, практическо изпълнение на програмата за развитие на света.

От 1-вия урок на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92309]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Т. Шамир): Преди сто години, философи, икономисти и социални мислители са били убедени, че бързият напредък в технологиите скоро ще избави човечеството от необходимостта да работи усилено. Струвало им се, че още малко – и ерата на принудителния, изнурителен, много часов, наемен труд ще потъне в забвение.

През XIX век продължителността на работния ден в заводите е достигнала 16 часа. След Първата световна война в развитите страни започва широко разпространен преход към осем часов работен ден и 40 часа на седмица. Икономистите прогнозират, че след още няколко десетилетия работният ден ще се съкрати на 6, 4, а след това и на 2 часа – а след сто години необходимостта да се работи за храна напълно ще изчезне.

На практика, обаче, се случи точно обратното. В наши дни много часовият труд се превърна от проклятие за нисшите класи на обществото в „привилегия“ на средните и висши слоеве, в задължителен атрибут на висок социален статус – на работа „горят“ най-квалифицираните и високо платени работници. Но и останалите работят не по-малко, отколкото преди шестдесет години – независимо от факта, че техническият прогрес действително допринесе за колосалното увеличаване на производителността на труда.

При това в материалното производство, осигуряващо на хората храна, облекло, жилище, транспорт и комуникации, е заета много малка част от работната сила. По изчисления на икономистите, за да се обезпечи среден темп на потребление на населението на планетата е достатъчно 20% от населението – останалите 80% биха могли да не правят нищо.

При това, работят всички, работят много, задъхвайки се от липсата на свободно време и в същото време, страдат от безработица – вместо да работят за свое удоволствие по 2-3 часа на ден, наслаждавайки се на плодовете на технологичния напредък, както са мечтали за това преди сто години.

Не е ли време най-накрая да го направим. Мнозина вярват, че е напълно възможно основният гарантиран доход (Basic Income Grant) да се осигури на всички граждани, без значение дали те работят или не.

Идеята е вместо тромавата, бюрократична система от социални помощи за бедните и безработните да се осигури минимална работна заплата за всички. При това тези, които не искат да работят, ще са в състояние и така да преживеят – от това обществото само ще има полза.

Подобен експеримент е бил проведен в Канада по времето на икономическата депресия през 70-те години – и резултатите са били много положителни: в района, където на всички жители е бил осигурен гарантирания минимум, престъпността намаляла, подобрили се резултатите в училищата. В същото време пазарът на труда са напуснали само майките на малки деца.

Източник на средства могат да бъдат различните данъци върху лукс, наследство, собственост, доходи от банкови депозити, данъци върху замърсяване на околната среда, разкомплектоване на тромавите правителствени агенции, които участват в разпределянето на държавни помощи за хората в нужда.

В съвременното общество се е загубил смисълът да караш хората да работят колкото е възможно повече – за по-нататъшно подобряване на живота трябва да произвеждаме „дълготрайни“ изделия. Трябва да осигурим необходимостта на хората от въздух, вода, пространство, тишина, красота, време и човешко общуване.

Забележка: Това е възможно да се постигне само с превъзпитание на обществото, т.е. чрез изменение на природата на човек от егоистична на алтруистична – с метода за интегрално възпитание.

[92411]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгреса в Грузия. Урок №1

Въпрос: В книгата ”Постигане на висшите светове” е казано: ”Всеки в нашия свят е готов сам да отсича крайниците си по няколко пъти на ден, само и само да постигне капчица сливане с Твореца”. Трябва ли да го разбираме буквално или това е само образно казано?

Отговор: Не е образно. Първо, не става дума за никакви страдания, каквито се изискват от някои религии, защото всички страдания, с които човек се товари, са егоистични: страх или желание за получаване на голямо възнаграждение.

За какво става дума?

Например, когато попаднах в инцидент и бях в предсмъртно състояние, в кома, тогава ми направиха няколко операции, и остана още една, която беше наложителна – не можех да дишам, белите ми дробове се бяха напълнили с кръв. А операцията все се отлагаше поради заетостта на хирурга. Веднъж ми казаха: ”Днес той е свободен”. Аз сам побягнах към операционната, сам легнах на масата и казах: ”От тук няма да мръдна. Сега ще ме оперирате.”

Кажете ми, приятно ли е да те режат? – Не.

Защо се съгласяваме на това? – Защото разбираме, че от това ще спечелим в живота, защото има голямо наслаждение, по-голямо от страданието. Всичко се сравнява.

За да ни разкажат за това, какво означава една секунда връзка с Твореца, ни дават такова сравнение. Но това не означава, че трябва да отсичаш краката и ръцете си по седем пъти на ден.

Въпрос: Не си представям как в такива случаи можеш да не усетиш болка: чрез мислено обезболяване?

Отговор: Не трябва никаква упойка! Онова, което усещаш, на което се съгласяваш, това е твоята упойка. Тъкмо затова се отправям към такова висше наслаждаване, в сравнение с което всичките ми страдания не струват нищо, т.е. наистина преставаш да ги усещаш. Защото се включваш към по-горното стъпало, което е по-високо от животинското ниво.

От 1-я урок от конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92294]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→