Въпрос: Когато провеждаме интегрални лекции-семинари, хората чувстват, че не доизказваме нещо, докато не започнем по-подробно да разбираме понятието „природа“.

В кой момент можем да дадем и да разкрием понятието „природа“ и въобще трябва ли да го правим?

Отговор: Разбира се!

Понятието „природа“ може да бъде обяснено по следния начин: „Ние сме свързани помежду си. Разумът ни е свързан в една единна система, затова мислите и желанията ни се предават един на друг. Не напразно хората казват „лоши очи“ или „добри очи“, „уроки“. Можем да предаваме мисли. Някои хора са по-чувствителни към това да предусещат мислите на другите, има и по-малко чувствителни. Човек чувства, когато някой го гледа в гръб и т.н.

Тоест съществуват огромни тънки слоеве в природата, за които говорим ние. Ние не можем да ги измерим достатъчно. С тях се занимават специалните служби, които не ни разкриват всички тайни, но по принцип това не е и важно. Важно е, че днес на човечеството постепенно се разкрива тази взаимна връзка.

Тази пълна интегрална взаимовръзка между индивидуалните ни мозъци образува една единна мрежа, която е свързана също и с неживата, растителната и животинската природа, и всичко това заедно образува природата.

И когато се стремим към интегралност, към взаимна връзка, по принцип, с това разкриваме единната система на природата. Това е като единен компютър. Всеки от нас е като компютър, включен към всички останали компютри. И когато всички седем милиарда компютри се съединят заедно, тогава това означава единна природа.

Работата е в това, че общият разум съществува не във всеки от нас, а между нас, в свързващата ни мрежа. И затова, когато се фиксираме помежду си, когато личните ни модеми се свържат един с друг – това образува огромната, широка, разумна мрежа на света.

Ето тогава започваме да усещаме единното движение на природата в нея и най-важното, нашата собствена еволюция: накъде вървим и по какъв начин се развиваме.

Тогава можем отрано да предусещаме следващите си състояния, защото се включваме на такова ниво на природата, където е нейният план. Този план развива всеки от нас, черпи от личния ни арсенал, от личната памет на всеки, индивидуални записи, данни (решимот). И тогава човек ще види своите бъдещи състояния, защото ще се чувства включен в тази мрежа.

Тоест, когато нашият разум става интегрален, достигаме нивото на природата, отиваме отвъд всякакви ограничения: време, пространство – всичко това, за което говорят днес квантовите физици, психолози и други учени. Укрепвайте тази наука – ще ви разберат.

От виртуалния урок, 28.10.2012

[92221]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение на The New York Times: Ураганът „Санди“ е резултат от глобалното затопляне. Щурмовата вълна от „Санди“, заляла сушата, е била особено силна, тъй като нивото на морето вече десетки години се повишава. А това явление е свързано с изхвърлянето на парникови газове в атмосферата. „Санди“ трябва да се възприема като предвестник на бъдещи бури, доколкото нивото на морето се повишава все по-бързо и по-бързо. Последните десетилетия ураганите станаха по-свирепи, но това може да се обясни и с естествените цикли на природата.

Съобщение на Time: Загубите от „Санди“ за сега (!) се оценяват на 60 милиарда долара, икономическият ръст на САЩ ще намалее с 0.6%, компаниите, авиолиниите и строителните фирми ще загубят част от доходите си. По-голямата част от пострадалите от наводнението няма да могат да възстановят загубите си с помощта на застрахователните компании – стандартните полици не покриват загуби от наводнения.

Прекъсването може временно да забави икономическото развитие, ресторантите и магазините да привличат по-малко клиенти, заводите могат да спрат или да съкратят работните смени поради намаляване на потребителското търсене, неизбежните разходи за ремонт на домовете могат да доведат до съкращаване на загубите в други сфери.

Съобщение: Причината за възникването на урагана не зависи от климатичните изменения, а неговата невероятно разрушителна сила се е появила именно в резултат на увеличаването на температурата на повърхността на планетата. Доказано е, че измененията в климата стават много по-бързо, отколкото би трябвало да бъде според наличните от климатолозите разчети. Какво ще стане, ако ураганите се повтарят всяка есен, а след тях следват анормално студени зими и горещи и сухи лета?

Именно увеличаването на температурата в света е виновна за силните щурмове, прекалено топлите зими в САЩ и прекалено студените зими в Европа. САЩ, Канада и Европа ще страдат или от екстремно студени или екстремно горещи сезони. През есента са възможни разрушителни урагани. През тази година спътниците регистрираха рекордно топене на ледовете в Арктика, повиши се температурата на океаните, поради затоплянето, атмосферата стана по-влажна. А това означава, че по-силните урагани поемат в себе си повече влага, която се стоварва след това на крайбрежията.

Забележка: Но по-силно от всичко ние влияем на природата не физически, а духовно – чрез егоистичното ни противопоставяне един на друг, макар природата да иска от нас активно включване в нейната система, която е система на хармонично интегрално взаимодействие. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно съблюдават това условие. А човек е длъжен да изучи системата на природата и да приеме осъзнато решение за своето равновесие с нея. А за да го съблюдава, е нужно да достигне до библейското условие „Възлюби ближния като себе си“.

[92103]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: Възможно е да се изчислят и предвидят характеристиките в строежа на различните видове мрежи (технологични, Интернет, социални, биологични и пр.) на компромиса между популярност и сходство: възел, който се присъединява към мрежата, първоначално се опитва да се свърже с популярни и в същото време сходни на него възли, тоест най-простите структурни звена (във Facebook – това е личната страница). Популярни са тези възли от мрежата, които имат по-голям брой връзки с другите.

Тези две измерения (популярност и подобие) могат да бъдат комбинирани в едно пространство, създавайки карта, която ще предскаже потенциалните съединения в разрастващата се мрежа. Всеки нов възел, присъединяващ се към мрежата (нова уеб-страница или молекула белтък) може да се свърже към всеки съществуващ възел на мрежата, но има предпочитани съединения, което предполага, че изборът не е случаен, а е комбинация от вече съществуващи възли на принципа „парите при пари отиват“.

Възли с голям брой връзки получават дори повече връзки за сметка на колегите си с по-малък брой връзки. По този начин възлите от по-високо ниво се обединяват в агломерати и мрежата е хомогенна, тоест като цяло, е възможно разпределението на нивата в мрежата да се подчинява на силов закон.

Все пак, това равновесие е нестабилно, тъй като всяко отклонение в „предпочитана връзка“ унищожава агломерата или създава супер агломерати, което води до загуба в хомогенността на мрежата.

Затова популярността е само един от аспектите за създаване на „предпочитаната връзка“. Вторият аспект са приликите. Възлите, които си приличат, имат голям шанс за връзка, дори ако те не са популярни. В социалните мрежи – това е тенденцията да се общува с подобните по интереси.

Структурата на Вселената, Интернет, социалните мрежи и човешкият мозък са изключително сходни, което е следствие на асимптотичната еквивалентност на динамиката на еволюцията на тези много различни сложни системи.

Коментар: Човек е създаден на принципа на интегралните клетки на единната мрежа и всичко, което той създава, е следствие на този принцип, тъй като не може да си представи друга връзка.

[91983]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: Природата предупреждава човечеството за предстоящо бедствие, но човечеството не иска и да чуе за това. Последните природни бедствия стават все по-страшни и по-непредсказуеми, но на човечеството му е малко, за да се научи от бедствията. На пътя на торнадо и цунами все още стоят атомни реактори и беззащитни градове.

Ураганите стават все по-мощни и се случват все по-често. Техният път трудно може да се предскаже, все по-трудно е да се подготвим за тях.

Например, днешният „Санди“ върви по абсолютно нестандартен път. Той премина през Флорида, Луизиана и навлезе в по-северните ширини на континента. Това е доста необичайно – преди ураганите нямаха такова поведение. В допълнение, „Санди“ се оказа по размер два пъти по-голям от своите събратя.

Ураганите се увеличиха с повече от 20-30% и преди всичко, особено мощните урагани. Поради това е необходимо да се подготвим за по-широк кръг от изненади. Урагани с такава сила до Русия не могат да достигнат, а възникването им на място е невъзможно, тъй като тяхна родина е океанът. Но и за нас ще се намерят собствени природни бедствия. Резки увеличения на торнадо се появяват вече в централната част на Русия.

Забележка: Не изпълняваме условието за равновесие с глобалната интегрална система на природата чрез намесата си на всички нейни нива – на неживото, растителното, животинското и по-специално, на човешкото. Нашето общество не е интегрално, а индивидуално, не се намира в хомеостаза. Неспазването на правилата за единство на природата ни заплашва с бедствия.

Природата ще ни принуди да се променим против волята ни от състояние на ненавист и конкуренция към обединение и съдружие. Можем като умни деца да разберем и да съкратим предварително пътя на страданията, преди катастрофите, като се поправим.

[91936]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ураганът „Санди“ оставя след себе си не само разрушения, но също и един вид  „вибрация“ във въздуха. В крайна сметка, той докосна милиони хора, принуди сърцата им да бият по-силно. Какво е посланието, което те могат да научат от това?

Отговор: Преди всичко, аз не очаквам от тях самостоятелен доклад, свързан с висшето управление: „Защо това ни се случва? Какво направихме? Какво не направихме?“  Тук всеки има своя собствена сметка.

Въпреки това, като цяло, американците трябва да разберат, че нещо се случва в Америка. Някога тя беше мечта, пример за демокрация, търсене на нещо по-добро. Въпреки цялата тази мръсотия, която носи нашият егоизъм, до каквото и да се докосне – било то и нещо  добро. Този позитив обаче отдавна завърши, превръщайки се в експлоатация на целия свят за нуждите на американците, които също са горди от създалата се ситуация.

Напоследък това явление е достигнало такива размери, че при сегашните обстоятелства, Америка няма право да съществува. Така се оказва, ако правиш всичко, за да  навредиш на останалите – просто, за да добавиш още малко полза за себе си, дори и ако в действителност не се нуждаеш. Подобен подход е неприемлив – тъй като той е диаметрално противоположен на Природата и не води до поправяне.

Висшето управление приема всички форми на човешкото поведение, които могат да извлекат морал, да се направи правилен извод, да се разбере, кое е добро и кое лошо. Но управляващите кръгове в Америка прекрачиха тази граница още миналото лято, когато в Израел започнаха „Арабската пролет“, желаеща да организира отстраняването на държавата по пътя на революцията. Всичко това, което се случи аз почувствах и видях от първа ръка.

Те насаждат в народа си идеята, че за Израел няма място на картата. Това е намерението на администрацията, с изключение на няколко разбиращи човека – да се промени  общественото мнение в тази посока. И по този начин те губят почва под краката си.

Ако те продължават и за напред тази тенденция, внезапно ще видим,  колко лесно може  да дойде разпадане. В крайна сметка, модернизираната и подобрена инфраструктура, е както винаги слабо място: свали я – и нищо не остава. Например, какво струва Ню Йорк без наводненото метро, което доставя милиони хора до работните им места? Техническата модернизация е нож с две остриета. Тя е признак за развитие и в същото време е уязвима. Така, както елементарни форми на живот могат да оцелеят в най-суровите условия, а по-усъвършенстваните и сложни организми са крехки пред заплахите. И затова е много лесно да се разклатят основите на модерния начин на живот.

Американците не разбират какво е това – закони на природата. Днес, в съответствие с общата програма, всяка страна, желаеща благополучие, трябва да помогне  на народа на Израел в поправянето му. Разбира се, че е необходимо да му се окаже  натиск на този народ – в противен случай нищо няма да се получи. Но натискът – е само едно от условията, които в комбинация следва да насърчават народа на Израел към действие: „Вие сте длъжни да се поправите – това е, което очакваме от вас“. В идеалния случай, именно така трябва да върви този процес.

Въпреки това, американците действат по противоположен начин – и сами покриват за себе си „инфузията“, режат клона, на който стоят. Така няма да напреднат, макар сега да изглежда, че ситуацията се подобрява. Не се подобрява. Цифрите могат да бъдат прекрасни – нали „балоните“ се раздуват вече десетилетия. Но и ще ги пробият скоро.

Аз предвиждам тежки условия в Америка. Разбира се, че ще се опита да прехвърли тежестта на останалата част от света, както го е правила в продължение на много години. Въпреки това, страната  ще трябва много да се стегне, ако подхода остане един и същ. Надявам се той да се измени, ако на изборите победи Мит Ромни. А ако не, ситуацията ще бъде много лоша – наистина ще се отвори пътя на страданието.

Казвам всичко това единствено от позиция на програмата на творението, без да смесвам никакви други съображения.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 31.10.2012

[91802]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът изисква от нас да съблюдаваме закони, за които нищо не знаем?

Отговор: Днес ние се намираме на стъпалата на материалната природа: нежива (Н), растителна (Р) и животинска (Ж). Тук ние напълно можем да съществуваме, тук си имаме наука и много други средства.

Но става въпрос за законите на човешкото стъпала, отнасящи се към духовната природа. С нея ние не сме запознати, с нея не сме способни да направим нищо. Но въпреки това, трябва да се издигнем към нея, и затова изпитваме страдания, които ни тласкат напред. По такъв начин, страданията обозначават много по-високо стъпало, което днес започва да се разкрива в нас, но в негативната си форма.

На животинско ниво ти си водил сит живот и си изпитвал във висша степен положителни усещания. Струвало ти се е, че всичко е прекрасно. Но изведнъж е започнало да се развива противоположното – големият минус, страданията. Какво да се прави? Това ти не знаеш.

Баал а-Сулам обяснява, а и от историята знаем, че във всяко състояние се проявяват страдания, за да ни се стори то непоносимо и да се издигнем на следващото стъпало. Така напредваме.

И днес страданията са предназначени да те подтикнат към следващото състояние. Искаш ли да почакаш? Тогава те ще нарастнат неимоверно. Тъй като тук става въпрос за качествен, а не количествен разрив. По-рано, когато имаше недостиг на храна можехме да измислим някаква селскостопанска машина, а ако не достигаха пари за мелница можехме да ги съберем от хората или да вземем заем от банката, влагайки своя принос в икономиката. Но днес не знаем какво да правим – в това ти си прав.

Но варианти няма – висшите закони няма да се разкрият на сегашното стъпало. Единственият път е да постигнем равновесие с природата. С други думи, ние трябва да станем интегрални, ”кръгли”. Нужно ни е единство, равенство между всички – онова, което се отнася към интегралното. И освен това, равенство и равновесие с природата. Защото иначе ще поискаме, всеки от нас да е милиардер. Но не е достатъчно да се изравнят хората – трябва да разкрием също и равенство на базовото ниво на материалните потребности, за да може всички заедно по равно да се обединим, заради хомогенното взаимно отдаване. Така ние ще разкрием заложената в природата хомогенна Сила, от която произлизат всичките останали сили, всичките останали закони.

А ако не направим това, страданията ще се усилят, ще се стигне до чудовищни крайности. Това го знаем от пророците, това е закон. Природата ще направи всичко, за да ни задължи да изпълним онова, което е изначално предначертано, като цел.

Въпрос: Значи, по примера на урагана в Америка, ние трябва да разберем, че проблемът е именно в нас – в онези, които разбират всичко това?

Отговор: Ние сме виновни, че това послание не достига до хората, в това, че те все още не го осъзнават и не се променят. Вината е в нас.

Наистина, ”ние се подготвяме” и се приближаваме до това, благодарение на което все още ни разрешават да се учим и подготвяме. За сега напредваме и малко съкращаваме разкъсването. Но ако започнем да изоставаме, ще изпитаме страхотни удари.

Разбира се, ключът е в нашите ръце, и затова ние най-малко сме защитени от бедите и проблемите. Всичките нещастия на света са по наша вина. Ние трябва да разберем, че това е знак за нас. А в противен случай, ако не спрем тази негативна тенденция в света, всички беди ще се стоварят тук.

Единственото средство е нашето обединение. Външното разпространение е вторично, основното е  работата между нас. Ако сме изцяло вглъбени в обединението и с правилно намерение, а всички действия посвещаваме на разпространението на материали по света, това би било най-доброто, идеалното прилагане на силите. Намеренията – навътре, действията – навън. Към това трябва да се устремим по своя път. Иначе ще ни бъде лошо.

От урока ”Даряване на Тора”, 31.10.2012

[91856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В човек не са балансирани механизмите на мисълта и желанието, и той не знае как да създаде баланс между тях. В това всъщност трябва да помогне на хората интегралното възпитание, което ни е нужно днес.

По-рано не изпитвахме някакви проблеми в тази област. До преди няколко десетилетия нямаше дори усещане за приближаващата се катастрофа. Нашите мисли и желания еволюираха в прости комбинации и се разбирахме един с друг. Обаче, с течение на времето, все повече се приближавахме до интегралните отношения – и започна разстройване.

Днес усвояваме един от друг от морето на мисли и желания. Светът се смеси: всички влияят на мен, и аз – на всички. И като резултат, не съм в състояние да изпълнявам курса, да запазя посоката, да се балансирам със собствени сили. Моят потенциал е малък, докато светът около мен излъчва цял поток от „флуиди“ върху мен. Чуждите мисли и желания оказват постоянен натиск, смазват ме вълни с различен диапазон и постоянно промиват съзнанието ми.

В резултат, човек го грабва вихрушка и той не знае как ще го бъде. Това е много сериозен проблем. Оттук произтича влечението към наркотиците, откъсването от света, с който не можеш да свикнеш. Според безнадеждността, хората развиват различни защитни модели на поведение, опитват се да се разграничат от обкръжението със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Виждаме го при младите хора и в много други сектори. Това е един вид бягство от света в определена ниша. Не мога да поддържам правилна, състрадателна, хармонична взаимовръзка с обкръжението, не мога да възприема всички външни влияния, да ги уравновеся в себе си и да ги доведа до добро, комфортно усещане. Напротив, те ме нокаутират и изнервят. Така че не правя нищо – просто включвам сериал или мач по телевизора и гледам в екрана, докато отпивам от бирата. Това ми е достатъчно.

По този начин, неспособността ми да огранича въздействието на широкото обкръжение като цяло, ме води до изолация, прави ме примитивен, прост, ограничава развитието ми и не ми позволява да се радвам на живота. Дори не искам да се женя и да имам деца. Просто търся някой ъгъл, в който да се скрия: „Това е мое, и нищо друго не ми трябва“. Приятелите ми  са в Интернет и не се срещам с тях, за да прекарам добре времето си. А ако изобщо излизам някъде – то излизам без тях.

Днес дори танците по двойки се изпълняват на един метър разстояние един от друг, без прегръдки и шепот в ухото… Танцьорите усърдно пазят дистанция – на това му се вика „дошли да потанцуват заедно“.

Човек повече не иска да се измъкне от себе си. Вътре му е по-надеждно. Не дай Боже, да се свърже с някого. Трудно му е постоянно да се изправя срещу този проблем – да сортира желанията и мислите си, да работи с външното влияние. Той не е способен на това.

И затова царува „уличната танц-култура“, замесена от “кварталните” нрави, таблоидните шеги и просташки лозунги. В този град сме просто минувачи – разминаваме се и не искаме да знаем един за друг. Освен това, правителствата трябва да се потопят в това общество, за да бъдат подкрепени на изборите. В крайна сметка, безсмислените отношения се превръщат в общ жребий и се разпространяват навсякъде чрез медиите.

Това е болестта на нашето време и тя засяга всички – та нали сме свързани помежду си. Това общо заболяване е причинено от високо патогенната атмосфера в обществото и затова е невъзможно някой да се излекува индивидуално, да се изградят мислите му, да се научи как постоянно да балансира себе си. Най-доброто, което можем да направим за отделния човек е да „го изправим на крака“, малко да го предпазим от външни влияния, които обикновено са отрицателни.

Но като цяло, съвременното обкръжение влияе на човек така, че трябва да се погрижим за равновесието на цялото общество. Друго решение няма.

В действителност, днес „най-здрав“ е този, който поставя себе си до нивото на „животинската“ степен. Гледам телевизия, говоря по телефона, сърфирам в Интернет, смея се и плача, а до мен котката спи, няма какво друго да прави. Само помръдва с ухо, когато наоколо стане прекалено шумно. Така че, ако искам да оздравея, но не се грижа за правилното въздействие на обкръжението, то ми остава само едно – да бъда като тази котка…

От 88-а беседа за новия живот, 24.10.2012

[91281]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Сърцето, като орган на тялото, се е развивало в продължение на милиони години. Първата необходимост от него е възникнала, когато клетките се обединили помежду си и станали многоклетъчен организъм. До тогава едноклетъчните нямали нужда от сърце. Какъв парарел може да бъде направен тук с човешкото общество?

Отговор: Именно в наше време достигаме до необходимостта от „сърце“ за човешкото общество. До сега не чувствахме нужда от него, защото не бяхме взаимосвързани. В действителност, ние самите представлявахме отделни клетки и макар и да печелехме един от друг, то не беше вътрешно, а външно, егоистично: аз на теб, ти на мен.

Обаче, от края на 20-ти век, цялото човечество се превръща в единно тяло, в едно семейство. И тъй като сме едно тяло, то между неговите клетки трябва да има връзка. И затова се нуждаем от общо сърце, от общ разум, от същите системи, които са характерни за тялото. В близко бъдеще човечеството ще трябва да ги създаде – в противен случай то просто няма да може да функционира.

Чрез страданията или по пътя на разбирането, съгласявайки се на обединение, то ще намери начин да се организира по аналогия с живото тяло, на което са необходими общи органи, такива като мозък, сърце, черен дроб, бъбреци, както и системи, които да осигуряват жизнената дейност на цялото… Без това, подобно на физическото тяло, общочовешкият, универсален организъм няма да може да съществува.

От 80-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90110]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпреки че тази взаимовръзка съществува, тя не се е вземала предвид от човечеството през цялата негова история. Причината за това е в нашия егоизъм. В действителност тази взаимовръзка изисква от нас да вземем предвид и законите на природата. И въпреки че те съществуват обективно, могат толкова да ограничат нашия егоизъм, че да ни е по-удобно да не ги забелязваме.

Но днес вече не можем да си позволим да пренебрегнем съществуването на тази взаимовръзка и нейното въздействие върху бъдещето ни. Тъй като все повече се проявява зависимостта между природата и обществото като две части, които са основните елементи на единната система. Освен това, тяхната взаимовръзка не само се засилва и разширява, а става все по-неотложна.

По своята същност природата включва три части – нежива, растителна и животинска, които са контролирани от природата инстинктивно и затова не нарушават единството на природата.

Точно човекът, със своя егоизъм, се откроява от системата на природата. Но именно това отделяне на човека от цялата природа му дава възможност да разбере целостта на природата и своята мисия – съзнателно да включи и себе си, като неразделен елемент в нейната интегрална система.

Единството и взаимозависимостта на природата и обществото се проявяват в наше време, най-вече от 1995 година, въпреки че още през 20-те години на ХХ век великият кабалист Баал а-Сулам заяви, че целият свят представлява едно семейство. Личният егоизъм на всеки се е затворил, сякаш попаднахме в една мрежа, която здраво ни обвързва. По необходимост сме станали напълно зависими един от друг.

Можем да кажем, че и преди сме били взаимозависими, но тази връзка не е била ясно изразена. Но днес, когато човечеството открива себе си като единна интегрална система, то започна да въздейства върху природата със сила, съпоставима и противоположна на силата на самата природа. Нашият общ егоизъм се противопоставя на силата на отдаване и любов на природата. И това се усеща от нас като криза!

Решението за кризата е в нашия доброволен стремеж към подобие с природата, т.е. в изменение на егоистичната ни природа от неоправдана омраза към открита любов. Това е възможно чрез метода на интегралното възпитание, което е Кабала. По принцип цялата Тора е средство за поправяне на човека, както е казано: „Аз създадох егоизма и създадох Тора, защото нейната светлина  връща човека  към доброто“.

[90272]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Проучване (7000 сътрудници от Великобритания, Германия, Италия, Дания, Турция, Испания и Франция): Всеки десети европеец взима по 36 дни отпуск заради депресия, повече от 30 милиона европейци страдат от депресия, 20% са диагностицирани с депресия. Изложени на депресия във Великобритания са 26%, сред тези, които страдат от депресия, най-често взимат отпуск германците – 61%, датчаните – 60% и британците – 58%, цената на депресията в ЕС през 2010 година е била  92 милиона евро.

Реплика: По принцип, депресията е най-честата болест на нашето време. Просто поради това, че тя не е фатална и протича скрито, е лесно да се скрие и да не безпокои обществото. Към кого да причислим и сегашните и бъдещите безработни…? Несъмнено с растежа на индивидуалния егоизъм и неговото превръщане в интегрален егоизъм, т.е. проявяващата се зависимост на всички от всеки, депресията ще расте и ще взема размера и формата на епидемия.

[89724]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→