Мнение: (Р. Гордън, икономист): Увереността, че икономическият ръст може да продължава вечно, става предмет на спор. Човечеството вече преживя единствената  в историята си епоха на буен ръст, и сега се потапя отново в тъмнина. В обозримо бъдеще, в продължение на стотици години  растеж няма да се случи отново.

От 1300 до 1750 година в света е нямало никакъв икономически ръст. След 1750 година той рязко се е ускорил. Сега той се е забавил и не му помага даже третата подред научно-техническа революция, завършила през 2004 година.

Ускорението на ръста в последните 250 години е било предизвикано от трите научно-технически революции, и ефектът от всяка от тези НТР е продължавал още 100 години след като тя завърши.

1-та НТР (1750 – 1830г) – изобретяването на парния двигател, железниците.

2-та НТР (1870 – 1900 г.) – изобретяване на електричеството, двигателя с вътрешно горене, телефона, фонографа, киното, водопровода, асансьора, битовите електроприбори, машините, самолетите, пътищата, супермаркетите, телевизорите, климатиците.

3-та НТР (1960 и нататък) – компютрите, роботите, кредитната карта, касовите апарати, персоналните компютри, масовия достъп в интернет, сайтовете, новите бизнeс-модели.

Но 3-тата НТР за разлика от първата и втората не успява да поддържа предишните темпове на ръст в производителността на труд. И в последните две години тя спря.

Нови НТР повече няма да има: болшинството крупни открития вече са направени, няма как втори път да преселим хората от селата в градовете, до безкрайност да увеличаваме  скоростта на влаковете, всичко важно относно производителността на труда вече е изобретено и усвоено, а жените вече излязоха на пазара на труда. Ръстът на икономиката в САЩ ще се върне на изходно нулево ниво, както до преди 1750 година.

Реплика: Човечеството трябва да се обезпечава със жизнено необходимото и не повече от това. Да насочи всички свои ресурси за своето превъзпитание, за създаването на добро взаимодействие. Това е запрограмирано от природата и ние ще бъдем принудени да го реализираме. Кабала обяснява как да се направи това!

[89730]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Човек е социално същество. Казано с други думи, той зависи от всички, а всички зависят от него. Но това се разкрива постепенно.

Цялата история на човечеството всъщност е разкриването на социалната ориентираност на човека. Слизайки от дървото, той е живял в семеен, племенен социум, а след това последователно е разширявал своите граници. От една страна, в него се е развивал егоизмът, отделяйки го от останалите, и се е утвърдил в сосбствените си придобивки: свой дом, свое поле, камили, коне, овце, слуги…

А от друга страна, човек ставал все по-зависим от другите: един е бил ковач, друг е обущар, трети шивач, четвърти земеделец и всички те били зависими един от друг на човешко ниво, на ниво обмен на стоки и услуги. Независимо, че действително човек нищо не желае да дава, а иска само да взема.

Така са започнали да се въртят колелата на глобалния механизъм – от безизходица, независимо, че никой не е изгарял от желание да съгласува с останалите своите действия. През цялата история социалното развитие е вървяло по тези две линии: на все по-голямата взаимозависимост и на все по-голямото егоистично изолиране. Хората са се ограждали с градски стени, с държавни граници – докато този необратим процес не се оказа в задънена улица: благодарение на големия егоизъм, всички ние сме зависими един от друг. Ето какво се разкрива в наши дни, на полета на двете тенденции, започнали от незапомнените времена на човешкото развитие.

Днес нямаме избор: изцяло сме ”вързани” един за друг и изцяло се ненавиждаме един друг. Макар все още нито едното, нито другото изцяло да се е проявило, трябва да го осъзнаем. Всъщност, това се разкрива посредством висшата светлина, възвръщаща ни към Източника, когато се стараем да се обединим помежду си, за да се издигнем към Него, насреща Му.

Да допуснем, сега пристъпваме към всеобщо, мащабно, човешко обединение. Какво ще ни даде това? След като видим първите преимущества, ще забележим също, че сме много далече от него и че сме пропити от злоба. Тъй като доброто и злото се измерват едно спрямо друго. И затова всеки път, като се устремяваме към доброто, към единството, ще показваме все по-новото зло – това се нарича ”войната на Гог и Магог”…

По принцип, нашият общ механизъм функционира и сега, ако погледнем на него от друго стъпало на анализа. Колелата се въртят, детайлите работят. Цялата работа е в това, съгласен ли си с действията на тази машина, в зависимост от това, доколко те ти се разкриват? Тъкмо така е желателно да се разглежда ситуацията – от малко по-зряло ниво.

От урок по статията ”Мир в света”, 10.09.2012

[88075]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колелце, свързано с други зъбни колела, които образуват единен механизъм.

Една предавка сама по себе си няма свобода на движение, а е включена в общото движение на предавките, устремена в зададената посока, за да може механизмът да изпълнява общата задача. Ако зъбното колело се счупи, неговото счупване се разглежда и оценява не по отношение на него самото, а според неговите функции и значение за механизма като цяло.

Да речем, че ти си винтче в двигател и си се строшил. Тогава заедно с теб се поврежда целият двигател. В резултат на това, автомобилът заедно с пътниците остава на едно място, а дори блокира пътя на другите коли, където също има пътници. И всичко това – заради един малък винт.

В английската армия е имало такъв случай, когато кралят е загубил битката заради счупена подкова. Конят му започнал да куца, това внесло объркване в редиците на войските и определило изхода на битката. След това се изяснило, че един счупен пирон е станал причина за разгрома и гибелта на хиляди хора.

Каква е цената на гостоприемното винтче? То струва само щети, които могат да причинят счупване или неизправност. Оказва се, че по своята ценност ти си равен на целия свят – заради теб страдаме всички ние. И обратно, ако вършиш своята работа, всички достигаме до края на поправянето. Така че ти си ни неимоверно скъп, защото всичко зависи от теб.

С други думи, всеки струва колкото целият свят – както по отношение на неговата полезност, така според вредата, която може да причини.

От урока по статията „Мир в света“, 10.09.2012

[88079]

Filed under: Древен Вавилон, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Изследване (ун-тай Райс и Хопкинс): Ракът – това не е случаен комплект от клетки, те водят сложен социален живот. Раковите клетки се договарят помежду си, за да работят заедно, целенасочено, да поробват нормалните клетки, да създават метастази, да се противопоставят на лекарствата и да лъжат имунната система на човека. Те се противопоставят съвместно на атаките на антибиотиците, кооперират се, за да избегнат атаките на химиотерапията, действат като един отбор.

Някои разновидности на рака усещат присъствието на химиотерапевтичните медикаменти и подават сигнал на останалите клетки, за да преминат в покой. Подобен сигнал ги активизира, когато лекарството отсъства. Учените свидетелстват, че раковите клетки са способни да си сътрудничат, да общуват и дори да участват в колективно взимане на решения. Учените ще работят върху взлом на кодовете, посредством които се осъществява комуникацията на раковите клетки, ще се опитат да им изпращат сигнали, които да ги накарат да се обърнат срещу самите себе си и да се избиват помежду си.

Реплика: Ракът е организъм в организма. Нашият организъм представлява общество от клетки, свързани в една идея – взаимно да подържат живот. Но се появява болестта рак – една част от клетките, със своя пораснал егоизъм, се отделят от останалите клетки на тялото и започват да виждат в тях свой враг, странично тяло, което трябва да бъде нападнато и изядено. Ракът е срив в клетъчната програма, в нарасналия егоизъм, който не усеща тялото като свое. Подобно на нас – не усещаме природата като свой роден дом, а желаем да я унищожим за свое мимолетно благо. Както раковите клетки убиват тялото и след това загиват от липсата на среда за обитаване, която са унищожили, така и ние вървим към гибел, убивайки своята планета.

[87938]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

М. Менски (доктор на физико-математическите науки):

– Аз  съм част от света, а целият свят е едно цяло, което е неделимо.

– всичко в природата е в равновесие.

– ако едно животно убива друго животно, за да получи храна, това е очевидно – то иска да живее. Но то няма да убие, защото убиването е приятно – това не съществува в природата.

– човек е престанал да се ръководи от принципа за добро от гледна точка на целия живот.

– преходът към алтруистичната идеология, към алтруистичните принципи, когато се вземат предвид интересите на всички живи същества – е неотложен проблем за човечеството и без него то няма да оцелее.

– за да предотвратим кризата, трябва да променим съзнанието на хората.

– ако разберем, че действително се приближаваме до глобалната криза, то за спасението на човечеството, повечето от хората трябва да преминат към ново съзнание, алтруистично. В това всъщност е спасението на света.

– за да бъдат всички останали добри към него, той самият трябва да бъде добър към другите.

[87941]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Публикувани данни за психическото състояние на подрастващите и младите хора – 18,5% са насочени към самоубийство. Как да реагираме на това?

Отговор: Образователната система не възпитава, а само обучава, системата на здравеопазване не се грижи за пациентите, а за продажбата на лекарства и т.н. Егоизмът ни се е развил и се е превърнал в ракова тумор, който убива човечеството. Хората нямат отговор на въпроса за смисъла на страданията и въобще за смисъла на живота. В миналото, малкият егоизъм и религията са успокявали хората и са давали надежда за отвъдния свят. Религията не може да успокои развития егоизъм, тя е надживяла себе си, човек иска не само да слуша и да вярва, а да вижда и чувства.

Това позволява само Кабала, която е метод за разкриване на върховната власт на Природата (Твореца), нейната цел и програма за управление – по време на живота на човек в този свят. Трябва бързо да разкрием тази техника на света – и не само самоубийствата, а всички отношения на човек към неговото съществуване ще се променят положително и рационално. Друго решение на кризата и нейните конкретни проявления – НЯМА!

[87682]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Математически алгоритъм на Google може да предотврати финансова криза, при условие, че банките разкрият пред света всички свои тайни. Тогава ще може да бъде изчислено коя банка се намира в центъра на финансовата мрежа, т.е. коя е важна, а коя – не много.

Методът на подреждане на страниците в търсачката на Google е подходящ за анализ на взаимовръзките на финансовите институти. Google измерва важността на уеб-страниците по честотата на препратките към тях. Именно тези страници се оказват най-важни и полезни. Този метод се изгражда на принципа на затворен кръг, като отразява реалността добре и дава впечатляващи резултати.

Системата, която превърна кризата на ипотечното кредитиране в САЩ в икономическа катастрофа от световен мащаб, също представлява затворен кръг. Затова алгоритъмът на Google подхожда перфектно за прогнозиране на вериги от банкрути в света на големите финанси. Всяка банка е свързана с други финансови учреждения. И от това, колко силни са тези връзки, зависи финансовата стабилност на световните пазари.

Алгоритъмът, подреждащ дълговете, пък идентифицира опасността на банките. Той измерва частта от пазара, която фалит на дадена банка би могъл да засегне, като отчита количеството на препратките между банките – колко активи държат една на друга двете банки и т.н. Изследователите изкарват наяве връзките между най-крупните кредитни организации по света. Колкото по-близо до „центъра на паяжината от връзки“ се намира банката, толкова по-големи проблеми за икономиката ще предизвика банкрутът й.

Ако банката се намира в центъра на „паяжината“, то рухването й е способно да унищожи всички влизащи в мрежата банки. Определящ фактор е не големината на банката, а връзките й. За точен анализ е необходима пълна информация за всички банки, за кредитните им портфейли, сделки и кръстосано притежание на активи.

Реплика: Това просто ще покаже последователността на банкрутите, но няма да предотврати неизбежността им, защото няма да промени самата финансово-кредитна система. Докато обществото не стигне до пълно вътрешно равновесие – равен жизнен стандарт, натискът да се поправим няма да спре.

[86099]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Волфган Мюнчау, Financial Times): Консенсусът между специалистите е, че ЕС предприе значителна стъпка в правилната посока, като се съгласи да приеме пътя на Единен Банков Съюз, но без да направи необходимото за разрешаване на кризата. Аз не съм съгласен с това твърдение – мисля, че това е много голяма крачка, но в погрешната посока. Водещите в областта взеха решение за разрешаване на кризата в зависимост от бъдещо решение, което е още по-трудно постижимо и поради това е най-вероятно да се провалят.

Те са сигурни, че не ще има обща банкова рекапитализация докато има пълен банков съюз. Изводът е, че няма да разрешим кризата в близките 20 години.

Моят коментар: Програмата за поправяне, заложена в Природата, ще ни застави да работим за нашето поправяне, поради пълно отчаяние и заплаха от онищожение.

[82754]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В наши дни се разкрива моментът на истината: целият свят прилича на детска градина без възпитател. Той не знае къде да се намеси и с паника наблюдава как изчезват познатите ориентири.

Това е забележително състояние. Вече отдавна говорим за него, независимо, че предполагахме, че то ще настъпи по-бързо. Сега трябва да предотвратим смутовете и безредиците, които могат да се получат в следствие на бъркотията.

Тъй като ни заплашва много болезнена криза и световна война. Ние се свличаме към нея, съгласно законите на света. Днес онези, които ”управляват” света, са загубили някогашната си сила и затова сега се замислят: ”А дали да не започнем бойни действия, за да започнем всичко на чисто, отначало”. Несъмнено има възможност за поправяне на ситуацията, да се предотврати войната, ”да омекотим” пътя – и успехът в това зависи от нас. Както пише Баал а-Сулам, ако не спрем това свличане, човечеството ще започне световна ядрена война.  Такъв е естественият ход на нещата, воден от егоизма, ако в него не се внася светлина.

Още повече, Баал а-Сулам споменава за Четвърта световна война. Това означава, че ще има кой да я води след Третата. Това възможно ли е ? Напълно. И дори много скоро.

Какво трябва да се направи? Да продължаваме с разпространението и да укрепваме единството. Трябват ни тези две мощни сили, способни да променят баланса.

Помислете си за това хубавичко. Нужни са ни колкото се може повече учители, повече възпитатели, повече ако може лектори, и ние с всички сили се подготвяме за тяхното реализиране сред масите.

Ситуацията е критична. Тъй като до сегашните прояви на кризата – това е само връхчето на айсберга, съвсем мъничко в сравнение с онова, което ни спестяват. Елита харчи огромни сили и средства, за да скрие истинското положение в света. Поради липса на друг изход, те капка по капка освобождават информация чрез медиите.

Освен това, към икономическите бедствия се прибавят екологичните: Изправени сме пред тежки катастрофи, сравнявайки ги с някогашните, а някогашните са нищо пред днешните. Очаква ни недостиг на вода, на продукти, самото ни съществуване на Земята е под заплаха. Работата не е в това да се лишим от ”хранителните запаси”, да намалим храната, да живеем в една стая – не, ситуацията е много по-лоша.

Въпрос: Значи ли това, че през целия си живот, трябва да отдам всичките си сили на обединението и разпространението?

Отговор: Да. А в останалото да се ограничим до най-необходимото – онова, от което ти с радост би се избавил, но не можеш, защото то е необходимо на тялото.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.07.2012

[82587]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: 99% от населението искат да знаят какво реално трябва да направят, за да настъпят социални промени в обществото? Как да им предадем усещането за увереност, безопасност, единство в процеса на разпространение?

Отговор: Струва ни се, че правим нещо в този свят: управлявам чрез банките, предприятията, международната търговия, военната техника; въртя всичко, което става в нашия свят – всичко това става пред очите ми, давам разпорежданията и движа тази машина. Единственото, което не разбирам, е, че движат мен.

Имаме клип, на който едно дете си играе с количка в супермаркета, бутайки я: „буууу“.

Ето така не разбираме, че всъщност ни движат, че сме изпълнители на Висшата воля на най-ниско равнище.

Сега навлизаме в нов период, когато Висшата сила не ни диктува непосредствено какво да правим, а се отделя от нас, дословно флиртува с нас: с това тя желае да ни привлече към себе си. Отделяйки се от нас, тя предизвиква недоумение, неразбиране, какво става, как да се устроя в този свят; изведнъж не искам нито семейство, нито деца; не ми е ясно какво да правя с живота си; наркотици, отчуждение, и от тук – огромна криза. Когато Висшата сила се отделя, не ме управлява, и изведнъж чувствам , че не знам накъде да вървя, какво да правя – не знам нищо, не искам нищо. Тази криза е призив към нас да се устремим сами напред, на среща с тази сила. На среща – това е по-голямо подобие с нея.

А хората мислят, че още могат да действат по старому: „Ще управлявам всички!“ Е, и какво могат да направят правителствата? Днес нищо няма да могат да направят. Единственото, което могат да направят, е да напечатат още малко пари, но и това вече нищо не дава. Те само пускат печатната машина и сякаш имаме повече пари, а всъщност – пак е същото. Разбираемо е, че покупателната способност на всеки не се променя от това, само раздават хартийки на населението и това е всичко.

Затова нито политиците, нито икономистите, нито социолозите, нито психолозите, нито родителите – никой на никого не може да окаже никакво влияние, нищо не може да направи.

Разбира се, хората още не са дозрели до такова състояние, че да почувстват всичко върху себе си, но светът се движи към това. И виждаме, че мнозина учени в своите изследвания разкриват това.

Това е проблем за света. Той ще трябва да се съгласи с това, защото е физически закон, проявяващ се в това, че силата, която по-рано ни е управлявала отвътре и ни е диктувала всички наши желания, всички наши мисли – и в сърцето, и в разума, сега тихо се отдръпва. Тя иска всеки сам да поеме тази роля, да се поучи от нея и сам да управлява себе си. И това е проблемът. Трябва да се запознаем с това и да го реализираме.

А ако разни умници все още говорят: „Трябва реално да направим нещо…“ – е, и какво правим реално? Те просто не усещат как все още Висшата сила ги командва.

От беседата на трапезата в Торонто, 19.06.2012

[82041]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→