Entries in the 'Криза, глобализация' Category

Сцените на насилие предразполагат към агресия

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване (група учени от Университета в Айова): Човек прилича на съд – с каквото го напълниш, такъв ще бъде. Днес сме свидетели на огромен брой сцени на насилие.  Ако смятате, че насилието не е решение на проблемите, ако искате да запазите алтруизма и толерантността – стойте далеч от сцените на агресия.

Сцените на насилие във филмите, новините, игрите, са тригери за активиране на агресивни мисли, които са вече съхранени в паметта. Ако тези агресивни чувства се предизвикват отново и отново, те стават хронични. Тогава те започват да определят поведението на човек.

Изследователите се застъпват за създаване на медийни рейтинги, които предоставят информация за съдържанието на медиите, да насърчават родителите да поставят ограничения за гледането на телевизия, да формират в децата критичен подход към текущите събития и информация. Защото когато децата започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, те сами участват в агресия срещу другите.

Заключение: Тъй като тези медии са от полза за много хора, да ги забраним в нашето общество е доста по-сложно, от пушенето дори. Средата формира от детето човек, но дори родителите не могат организирано да протестират срещу медиите, които унищожават децата им и всички усилия на родителите за добро възпитание. Нима Световната Здравна Организация и ЮНЕСКО се противопоставят на такива медии? Да не би някой да е представил такива предложения в ООН? Отговорът е един – не можем да устоим на такива средства за масова информация, защото самите ние сме такива!

Според кабала, човек никога и по никакъв начин не ангажира СВОИТЕ постъпки, а само това, което обществото, обкръжението, средата му диктува. Затова, избирайки среда, човек напълно определя своите постъпки, които са резултат от влиянието на средата. Тоест, човек може да определи действията си само от средата, в която се намира. И само в избора на средата е свободата на волята му. (Баал а-Сулам „Свобода на волята„)

[97096]

Далай Лама: Да се издигнем над всички различия!

каббалист Михаэль ЛайтманСтановище (Далай Лама, XIV, духовен водач на тибетския будизъм): Всички религии казват, че егоизмът, идеята за значението на собственото „аз“ е източникът на всички проблеми, източник на гняв, омраза, завист. Не трябва да се прилепваме към „аз“. Много по-важно е да се отдели енергия за „трансформация на ума“, за развитие на способността за любов и състрадание.

Всички живи същества желаят щастие и не искат страдание, така че е необходимо да се създават условия за щастие и свобода от страданията, да носим полза на другите и да не причиняваме вреда. В това всички религиозни учения са единни. Всички те говорят за значението на състраданието, търпението, самодисциплината, любовта,

Светската (нерелигиозна) етика, основана на любовта и състраданието, е напълно подходяща за решаване предизвикателствата на 21 век. Добре би било колкото може повече хора да следват тази етика. За всички нас, когато вече сме 7 милиарда, е много важна любовта и състраданието. Трябва да се опитаме да бъдем добри хора, да проявяваме грижа за  всички.

Бих искал всички да разберат и да разкажат това на близките и приятелите си, а те от своя страна – на своите. По този начин разширяваме етиката на цялото население на планетата.

Реплика: Религиите никога няма да тръгнат към сближаване, тъй като се основават на егоизма на вярващите. Именно те разделят хората. Да се издигнем над тях и да се обединим, т.е. да приемем единството над всичко, в това число, и религиозните различия – това е начинът за излизане от кризата. Към обединение, независимо от различията – ето към какво трябва да призоваваме. Вътре в религиите виждаме само омраза към чужденците и хората от други религии. И никога истински призив за единство и любов. Затова Далай Лама говори за нерелигиозна етика като подходящо решение на предизвикателствата на 21 век.

[96731]

Хората – движещата сила на планетарната еволюция

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (д-р С. Гроф): Любовта е абсолютно необходима, за да може човечеството да оцелее. Сега е настъпил моментът, когато не можем да си позволим модел на поведение, ориентиран към конкурентна борба или оцеляване на по-силния.

Оцеляването зависи от това, ще успеем ли да укротим тези сили и да търсим опора не в тях, а в любовта. Необходим е поврат от конкурентна борба към въпроси от по-висок ранг. Проявява се несъгласие с Дарвиновата идея за оцеляване на по-силния. Има много примери от историята на еволюцията, откриващи ни картината на сътрудничеството, а не на конкуренцията.

  • Съвременният социум е склонен да смята човека за венец на творението и на външната еволюция, но човек се явява нещо като преходен вид, продължаващ еволюционно развитие. А ако се смятаме за завършено звено, то преставаме да виждаме своето място в общата дългосрочна перспектива на еволюцията.
  • Живеем в епоха на криза. Човечеството стои на еволюционното кръстовище и ни предстои еволюционен скок, да станем нов вид.
  • Проблемът е в това, че човек се възприема като нещо отделно от обкръжаващия го свят и не забелязва взаимната връзка. В ХХI век нашето мислене е станало детерминистично и тесногръдо.
  • Сега става смяна на парадигмата. Появява се ново наблюдение, което досегашната парадигма не може да обясни. Първоначално, я отхвърлят, обявяват я за ненаучна, недостоверна, обвиняват изследователите в нечестност и безумие. Но в хода на кризата се появяват все по-смели алтернативи, които дават отговор на тези нови въпроси и в крайна сметка, се приема парадигмата на следващия период.
  • Ние говорим за сериозна смяна на парадигмата. Съзнание по-високо от материята, превъзхожда я по значение. Този материален свят представлява някаква виртуална реалност. Материята не можа да създаде такова явление, като съзнанието. Но такова убеждение съществува и за да се откажем от него, ни трябва време.

Реплика: Ето така се появяват новите наблюдения и става смяната на парадигмите – та чак до науката кабала за единната истина, описваща многобройните светове и вселени.

[96726]

Необходимостта от създаване на връзки

каббалист Михаэль ЛайтманВ живота ни съпровождат две противоположни желания: желанието за създаване на нови отношения и желание за освобождаване от връзките. Само чрез другите хора и близките отношения с тях, човек се самооткрива и открива обкръжаващия го свят. Затова обкръжението има такова значение.

Тези ранни контакти с другите се усвояват от детето и създават после неговия вътрешен свят. За нас те стават опора, еталон за човешки взаимоотношения. Всички нови реални отношения, които после възникват по жизнения ни път, ние изграждаме и оценяме съответно с този еталон.

Извод: Ако човек не усещаше обкръжаващото го, той не би усещал и себе си. Да усещаш себе си или да усещаш обкръжаващото те е едно и също. Към това постоянно ни подтиква природата, еволюцията. Нарастването на връзките достига качествено изменение – преминавайки от линейно, егоистично, индивидуално развитие на интегрално и глобално ниво.

При това се озоваваме свързани в мрежата на връзките на всички с всички. А между това се разкрива, че цялата природа, всеки неин най-малък елемент е свързан с всички видими връзки, с всички елементи – чак до безкрайното пълно образование, наричано Създание.

[96326]

Животът ни – бягство от реалността

каббалист Михаэль ЛайтманКогато говорим за човешките дейности в нашия свят, това, което хората правят през целия си живот, не можем да намерим по-подходящ термин за това от Ескейпизъм – отвличане на вниманието, бягство от реалността.

Уикипедия: Ескейпизъм – индивидуалистично-примирително желание на човек да избяга от суровата действителност в света на илюзиите. Стремеж да избяга от реалността. Може да се появи като отговор на постоянен и силен стрес. Често възниква в кризисни ситуации. Всяка активна работа (кариера, изкуство, спорт, мода, ролеви  игри, секс и т.н.) може да бъде начин за ескейпизъм, ако човек го използва като компенсация на нерешени лични проблеми.

Начин на ескейпизъм може да стане и пасивна дейност (гледане на филми, четене на книги, алкохол и наркотици, медитация и т.н.). Ескейпизмът може да се прояви и като физическо бягство от света (в затънтено село, в отдалечени райони), така и без това, когато при липсата на изолация от обществото, човек престава да проявява интерес към известни му и приети в обществото ценности, предпочитайки света на мечтите си.

В съвременния свят новите технологии и масовата култура дават безброй начини за бягство от реалността: компютърни игри, Интернет, виртуална реалност, кино, телевизия. Особен интерес за психолозите и социолозите е явлението онлайн ролевите игри, в които играчът е изцяло потопен в един фантастичен свят.

Заключение: В допълнение към задължителната за земното съществуване дейност и работа на Твореца, всички наши други дейности са ескейпизъм! Тъй като в края на краищата, не дават никакъв резултат, освен запълване с нещо на отминалото време.

[96125]

Всичко, което съществува, е свързано в пълно взаимодействие

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Японски учени от Института по технологии Тохоку и Университета в Киото са открили и експериментално доказали свойството на човешките тела да излъчват луминесценция – биофотонна емисия на човека.

Съобщение: (Фриц Поп, биофизик, основател на Международния институт по биофизика в Дюселдорф): Биофотони се излъчват не само от тялото като цяло, но също така и от всяка отделна негова клетка. Те са носители на информация, сигнали, които една клетка изпраща на друга, като по такъв начин съобщава за изменения в своята вътрешна структура, за проблеми, болести и планове за бъдещето. Така клетките общуват помежду си, координират и съгласуват своите действия.

Коментар: Това е още едно доказателство за пълното свързване на всичко съществуващо – чрез биофотонното излъчване на клетките – още един от начините на комуникация.

[96071]

Защо приятелите вървят в крак

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване (източник): В психологията има феномен на социалната синхронизация. Например, когато аплодисментите, в началото изолирани, изведнъж се слеят в един ритъм или вървейки по улицата с приятел, в някакъв момент започвате да крачите в крак с него.

В Scientific Reports изследователите пишат, че в четирикратна тренировка, когато единият повтарял движенията на другия, участниците в експеримента копирали дори неволните движения един на друг. Синхронизирана била дори и мозъчната активност: зоните, отговарящи за социални контакти и за сензомоториката, се активирали и в двамата еднакво. Освен това, в единия мозък синхронизация между тези зони липсвала. Тоест мозъкът на първо място се настройва към партньора. Нещо подобно се случва и с музикантите, които свирят в дует.

Това, че участниците повтаряли дори неволните движения един на друг, предполага, че синхронизацията възниква подсъзнателно. Но нейната степен зависи от степента на социалност на човека. Ако някой преживявал тревожност, но се прикривал, неговите движения се синхронизирали с чуждите в по-малка степен.

Забележка: Ние сме настроени първоначално на пълна взаимна синхронизация и получаваме най-голямо удоволствие  от това, ако я достигнем. В нея започваме да чувстваме висшата управляваща сила, своята причина и крайната цел.

[96511]

Любов? – За подаръци!

каббалист Михаэль ЛайтманПроучване: Икономическите реформи и неравенството в доходите създадоха нов тип масово поведение – „секс в замяна на подаръци“. Във Висшето училище по икономика (ВУИ) бе проведено проучване „Комерсиализация на интимността и срещи срещу възнаграждение в Москва, Минск и Киев“.

Социолозите казват, че 30% от анкетираните жители в тези градове са имали опит със „среща срещу възнаграждение“. И през последните години „секс в замяна на подаръци“ е все по-често явление. Учените изтъкват, че този тип поведение е добре проучен в други пазарни икономики и той коренно се различава от обикновената проституция.

Над 60% от анкетираните отговорили, че за тях е допустим сексът без любов, но те не са готови да се женят без любов. Никой не дължи нищо на никого – тази фраза се превърна в символ на пазарните отношения. Семейната институция до голяма степен е разрушена от възприемането на живота от гледна точка на търсенето и предлагането. Участието в срещи срещу подаръци е станало популярно.

Коментар: Това, което винаги сме наричали любов, трябва да бъде наречено използване на другия за себе си, за да задоволя своите желания. Любовта може да бъде само една – над егоизма, и тя съвсем не се развива между половете, а само под въздействие на висшата светлина, която издига човека над егоизма. Така че в нашия свят любов няма, а в най-добрия случай има взаимно егоистично удовлетворяване. А сега стана още по-очевидно – за подаръци.

 [96407]

„Венецът“ на природата, не знаещ нейните закони

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В днешно време се проявява новият холистичен подход към системата на мирозданието, новата картина на света, в която всичко е свързано. Това, разбира се, внася голям принос към науката. Но при това, в нея винаги остава огромен разрив между човешкото общество и природата. Тоест обществото  е едно, културата – друго, а природата – трето…

Отговор: Това е проблем на егоизма ни, защото смятаме себе си за изключени от природата, а не за нейни части. Ако можехме да погледнем отстрани Земното кълбо или цялата природа, то бихме започнали да възприемаме себе си като части на природата, намиращи се под нея, вътре в нея, а не като част изключена от нея.

Независимо, че имаме възможност да мислим, да разсъждаваме, да изследваме, да правим изводи, това не означава, че се намираме извън законите на природата – тях просто малко ги познаваме, особено законите на човешкото общество. В това е цялата работа.

Или поставяме себе си над природата и правим каквото ни е угодно – господари, и в крайна сметка, вършим такива неща в света, които ни вкарват в задънена улица.

Или поставяме себе си вътре в природата, включвайки се в нейната интегралност и тогава трябва да изучаваме тази интегралност, защото се намираме вътре в нея и трябва да се подчиняваме на нейните закони. Това е основната точка на отблъскване – в което ние вярваме.

Но ако това е малък, нищо не способен и не знаещ човек, който е под робството на най-смелите си желания, мотиви, поставя себе си над природата – това просто не е сериозно!

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[95939]

Социалната структура на вълчата глутница

каббалист Михаэль ЛайтманМнение: Характерът на отношенията в една глутница е алтруистичен. Тоест всяко животно подчинява своите лични интереси на интересите на ”колектива”. При каквито и да е други взаимоотношения глутницата не може да съществува като единен организъм. Рангът на животното зависи от нивото на развитие на неговата психика, а не само от физическите действия.

Защото както е известно, не оцелява най-силният, а най-умният. А на водача му се налага да организира лова (при вълците ловът е групово заграждане, което изисква добра организация), и да взема решения при поделянето на лова. Затова в глутницата цари ред и спокойствие. По-младите слушат по-възрастните и се чувстват защитени, а по-възрастните носят бремето и отговорността за всички.

Вълчата глутница има седем ранга, това е много добре организирано общество, където всеки знае своите права и задължения. Управлението се прилага без силова намеса, всичко е добре организирано, ролите са разпределени, никой никого не удържа, но непонятно защо всички избират съвместното съществуване. Отделянето на социалните рангове в глутницата е слабо свързано с пола и старшинството по възраст. Тези фактори, както и физическата сила, подсигуряват изпълнението на полезните функции, и нищо повече.

Убивайки елен, вълците прекратяват лова, докато не свърши всичкото месо и гладът не ги подгони, те не ловуват.

Водачът е най-висшият социален ранг. Това предполага отговорност за цялата глутница. Водачът решава въпросите за место-обитаването, лова, защитата, организира всички, определя ранга на всеки.

С предимството си за право на храна водачът се ползва по собствено усмотрение. Например: отстъпва своя пай на малките вълчета, ако храната не достига. Негова задача е да се грижи за всички, а малките вълчета – това е бъдещето на глутницата.

Ако гладуващият водач не е в състояние да води глутницата, то всички ще се окажат в беда, затова неговото право за храна не се оспорва. Той сам би отстъпил последното парче, само и само да се чувства защитен.

Интересно е това, че водачът е лишен от право на защита, тъй като в момент на опасност само той взема отговорните решения.

Воин – този ранг може да се заема и от двата пола. Ако това е вълчица, то тя не трябва да е заета с възпитанието на потомство.

Войници – това е отборът на водача, обезпечаващ прехраната и безопасността на глутницата. В случай на нападение, защитата е поета от воините, а останалите членове на глутницата имат друга задача.

Старшият воин организира лова и охраната, претендент е за мястото на водача в случай на неговата гибел или неспособност да ръководи глутницата.

Майката – възрастна вълчица, която има опит във възпитанието на вълчетата. Това задължение тя може да изпълнява както към своите, така и към чуждите вълчета, чиито майки нямат достатъчен опит. Раждането на ”деца” не издига вълчицата автоматично в ранг майка. Както за всеки ранг, тук трябва определено психо-физическо развитие, способност да се вземат жизнено важни решения.

В задачите на майката влизат отглеждането и възпитанието на потомството. В случай на нападение, тъкмо майките извеждат на безопасно място слабите и малките, а войниците в това време поддържат отбраната.

Възрастната майка при необходимост може да изпълнява и заема ранга водач. Със старшия воин тя не се конкурира никога. Освободеният ранг се заема от най-достойния, способен да управлява глутницата. Не се водят кавито и да е борби за излъчване на най-силния.

В периода на захранване и отглеждане всички майки от глутницата се намират под особена опека.

Размножаване – при вълците и тази страна е много красива. Веднъж в годината глутницата се разделя на семейства, за да създаде и отгледа потомство. До размножаване не се допускат всички. Основното условие  е всеки да си знае мястото и статута в глутницата. Затова онези, които си нямат двойка, заемат трето място в глутницата, като помагат в лова и в отглеждането на малките.

Двойките вълци – те са за цял живот. Ако единият от тях умре, нова двойка не се създава.

Опекун – носи отговорност за възпитанието на вълчетата. Разделят се на два подранга: гледачи и „чичо“.

Гледачи – отговарят за възпитанието на малките, без да имат претенции за ранга на воин. Гледачи са младите – от миналогодишно кучило. Те се намират под ръководството на майките и изпълняват техните нареждания, получавайки възпитателни навици и обучаващи подрастващите. Това е основното им задължение в глутницата.

Чичо – това е стар вълк, нямащ собствено семейство, помагащ за отглеждане на малките.

Сигнализатор – съобщаващ на глутницата за опасност. Решението вземат по-старите и отговорни в глутницата.

Кутре – това е шестият ранг, никакви отговорности, освен послушание пред по-възрастните, но това им дава право на храна и защита.

Инвалид – не е завиден ранг – това е сакат, или стар вълк, имащ право на храна и защита. Вълците се грижат за своите старци.

Реплика: Красива структура, нали? Надявам се, че образът за кръвожадния вълк е поомекнал в читателя. И се е появил образът на звяр, живеещ по законите на Природата, живеещ по законите на глутницата. И тези закони ни удивяват със своята красота и практичност. Има какво да научим от природата. Всъщност, вълците, с които ни плашиха в детството – това сме ние, глутницата – това е нашето общество, човечеството. Няма нищо по-ниско и презряно от човечеството, когато цялото могъщество на разума се обръща в ненавист към себеподобните. Колко ни се иска да сме членове на вълчата глутница!

[96498]