Мнение: През тези сто години, през които Западът загива, се случиха невероятни събития: заглъхнаха две големи и стотици малки войни, старите империи се разпаднаха, разцъфнаха и загинаха мощни тоталитарни идеологии, случиха се няколко глобални депресии.

Но съвременниците ни с прекалено чувствителната си психика са преизпълнени с усещането, че този път Западът няма да може да избегне историческото си поражение.

Днешната криза е присъща не само на Запада. Това е обща криза на човечеството. Няма разумен и ясен проект за бъдещето. Няма цел, заради които да си струва да се живее и умира, всички дружно блуждаят в тъмнината.

Имало е такова предчувствие или увереност – но всички винаги са знаели, че зад хоризонта ни чака нещо повече, отколкото нищо. Очертанията на бъдещето можеха да бъдат различени в настоящето. Пътят към него водел нагоре и е бил павиран от обществените и технически усъвършенствания, изобретения и прогрес.

Някога животът в настоящето задължително е водело към бъдещето, бъдещето е било продължение на действителността, на линията на живота. Но внезапно човечеството загубва интерес към прогресивното развитие и загърбва бъдещето. Как да съхраним света макар и в най-общи лини?

Реплика: Всичко е вярно. Трябва само да се добави, че цел има, но тя не е определена от човека, а от плана на Природата – и точно него трябва да разкрием. Така че, на човечеството му е нужна науката кабала. Ето че  достигнахме до крайната точка от плана на творението!

[163868]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Образоването и информирането са в основата на всичко, дори и на новата икономика. Но икономистите искат да запазят старите методи и същият начин на живот да продължава, както преди, без да се променят хората. Но от икономическата криза не може да се излезе по този начин.

Първо, най-важното е да се образоват и възпитават хората, да се подготвят за новата фаза от човешкото развитие – живот в хармонично общество, в което всеки рационално получава това, което му е необходимо. Трябва да постигнем съгласие за едно устойчиво потребление и тогава цялото общество ще постигне баланс.

Икономическо развитие не означава днес да има 500 вида сирене, а утре към тях да се добавят още 200. Начинът ни на живот трябва да бъде рационален, а рационално потребление означава, че нямаме нужда от излишни неща, че гледаме на себе си, на обществото, на семействата си и на целия си живот от позицията на общото благо.

Но това не значи, че е необходимо да извличаме всичките ресурси на природата и да задължаваме хората да работят по много часове на ден докато не остареят и животът им не се пропилее.

На човек му е необходимо свободно време и време, в което да образова децата си. Малките деца не бива да бъдат захвърляни в детски заведения от 7 сутринта до 7 вечерта без да виждат родителите си, а когато родителите им ги вземат в къщи вечерта, те вече нямат енергията и времето да бъдат заедно пълноценно.

Въпрос: Но хората не се чувстват нещастни. Статистическите проучвания показват, че повечето хора са доволни от живота си.

Отговор: Хората не са научени на нищо друго, те не познават никакъв друг живот. Объркани са. Живеят по начина, по който са научени, и си правят хубави статистически графики. Тук става въпрос за същността на живота.

Светът навлиза в криза, която ще донесе абсолютно безредие и икономистите не могат да продължават да работят по старите методи. Само преди стотина години хората са работили по 10-12 часа на ден. Днес пак работят по толкова, въпреки целия този технологичен напредък.

Как може човек да е доволен от такъв живот? В миналото той е работил във фабрики с машини, сега работи с компютри, но принципно, нищо не се е променило. Той е бил на работа по цял ден без да вижда децата си, но поне съпругата му е била вкъщи с тях. Днес дори жените са принудени да работят по цял ден.

Въпрос: За съвременния човек, работата заема най-важното място в живота. Ако питаме някоя млада жена за съпругът ѝ, то тя ще ни каже името му и какво работи той. Всеки оценява себе си според длъжността, която заема, и заплатата, която получава.

Отговор: Това е в резултат на влиянието на обкръжението върху човек от холивудските филми, рекламите и медията като цяло. Човек започва да гледа на живота през такива очила, каквито му сложат. Ние не образоваме хората. Само им даваме играчки – мобилни телефони и компютри – и ги превръщаме в потребители, които да ни помогнат да развием икономиката. Хората само работят и купуват, работят и купуват, като по този начин помагат на някой да забогатее.

Въпрос: Но хората не знаят какво е това рационално потребление.

Отговор: Ето затова ни трябват главно образоване и информиране. Няма нужда да променяме нищо друго. Нужно е само да образоваме хората, и най-вече икономистите.

От ТВ програмата „Решението”, 24.06.2015

[163011]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгресът в Гуадалахара „Едно сърце за всички„. Предварителен урок.

Ако човечеството не приеме методиката за обединение, която науката кабала предлага, то просто ще се разруши. В крайна сметка ще осъзнаем необходимостта от единството, но на цената на страшни удари.

Това е подобно на децата, които не искат да слушат родителите си, които ги уговарят да дружат едни с други. А след много синини и караници, всички те постепенно ще разберат, че когато са самички е невъзможно  да играят, да се развиват и ще застанат на правилния път.

Но такъв път на обединение се нарича път на страданията. Науката кабала предупреждава, че този път носи в себе си световни атомни войни, огромни страдания, глад, епидемии. Недостигът от обединение между нас предизвиква такива изменения в климата на планетата, които скоро ще предизвикат настъпването отново на ледников период.

Кабалистите казват, че ако човечеството не пожелае да се обедини на добра воля, то все едно ще му се наложи да го направи, но след всички ужасни събития ще оцелеят едва шепа хора, които ще постигнат обединение.

Проблемът е в това, че единството е цел на цялата еволюция на природата, а не само на човека. Всички видове в природата трябва да се съединят заедно в едно хармонично цяло. Във всички части на природата: в камъните, растенията, животните и  човека трябва да се възцари хармония така, че всички нива да се изпълнят и да се поддържат едно с друго.

Пророците са казали, че в края на поправянето на света, вълкът ще съжителства мирно с агнето, а малкото момче ще ги управлява.

Достигайки до такава хармония, единство, обединение, равновесие, този свят от множество разни части ще се превърне в един организъм. А тялото, чувстващо се като едно общо цяло, ще започне да чувства висшето ниво на своето съществуване, което се нарича Творец, висша сила.

На висшето ниво на природата се намира програма, подобно на голям компютър, на мозък, който ни управлява и ни води към единство и обединение или по пътя на страданието, или за сметка на това, че сами се съединяваме помежду си.

За първи път човечеството е усетило потребност от методика за обединение в древния Вавилон. Дотогава обединението е било естествено, тъй като всички са живели като един народ, в който всичко е било общо. Макар и да е имало много различни общини, народности и семейни кланове в този древен народ, но всички са живеели в дружба и съгласие. Егоизмът е бил много малък.

Но след това егоизмът внезапно е нарастнал и тогава те започнали да чувстват, колко са разделени и как не им достига единството. Така те разбрали необходимостта от методика за обединение. Всичко това се е случило преди около 3500 години. Част от вавилонците почувствали потребност от методика и оттогава се е разкрила науката кабала, която обяснява как трябва да се направи това.

От предварителния урок от конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163543]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара: „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Науката кабала е методика за обединение на хората, която казва, че преди всичко е необходимо поправяне на човека и тогава всичко, което той прави, ще е за добро.

Ако се опитваме да се обединим според своя естествен, вътрешен стремеж, без да сме се поправили, започват конфликти и проблеми.

Видяхме до какво доведе подобно обединение на Европа в единен европейски пазар. Вместо да направят това обединение полезно за всички, европейските страни се скараха помежду си. Тъй като те предварително не поправиха отношенията помежду си, ограничавайки се единствено до делови сделки, в крайна сметка се прояви егоизмът.

Науката кабала ни обяснява как да се обединим правилно. И затова тя е толкова важна за нас, именно в наши дни, когато се разрушава семейството, прекъсват се връзките с приятелите и хората се стремят да живеят сами. Ако се обединяват, то е единствено с егоистична цел, която в края на краищата води до експлозия, до развод.

Егото порасна дотолкова, че на нас ни се налага да се учим на методиката на обединението. Психолозите, социолозите не могат да обяснят защо се случва това. Но напоследък те вече достигат до извода, че това е обща тенденция в целия свят и изпадат в объркване.

Науката кабала трябва да се разкрие в съвременния свят като методика на доброто обединение. Тя е необходима навсякъде, където човечеството открива своята неспособност да се обедини по добър начин и започва да разрушава връзките.

Като резултат виждаме разводи в семействата, кавги между децата, ужасни битки в училищата, конфликти между родители и деца, на работа между работодателя и работниците.

Конфликти стават навсякъде: между държавите, в международната политика и във всяка страна, между партиите. Във всеки народ има стълкновения на множество противоречиви мнения, течения и фракции.

Скоро ще се почувстваме съвършено разединени, разпръснати, отделени един от друг. Разединението достига до такива мащаби, че човек даже вътре в себе си ще започне да усеща толкова различни стремежи, че ще изпадне в объркване, изгубвайки всякакво спокойствие и вътрешно равновесие.

Човечеството ще изпита пълно отчаяние и безсилие, и тази криза постепенно се развива, стъпка по стъпка. Има страни, в които тя се проявява повече, а в други засега по-малко. Но разединението се разпространява като епидемия и в крайна сметка ще обхване целия свят.

То ще стане толкова огромно, че нито един човек няма да знае как да се свързва правилно с другите, в него ще се появява такъв вътрешен ступор, неразбиране, безчувственост. Затова се разкрива науката кабала, която е призвана да обедини хората в един човек с едно сърце. Тя има достатъчна мощ, за да направи това.

Тъй като, без връзка помежду ни, без правилна комуникация, ние ще спрем своето развитие.

Вече виждаме симптомите на такава деградация в света, съдейки по това, което се случва с младото поколение, какво разделяне има между мъжете и жените, нежелаещи да създават семейство, да раждат деца, колко популярни станаха наркотиците. Човек иска да се вглъби вътре в себе си и колкото е възможно по-малко да чувства външния свят, в който няма нищо приятно.

Затова науката кабала, която се занимава именно с правилното обединение между хората, ще стане толкова търсена и необходима за всички.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163270]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въведение

Свидетели сме на ново изригване на конфликта между почти банкрутиралата Гърция и водещите членове на Евросъюза.

Покрай търсенето на конкретно решение, тази ситуация предизвиква множество въпроси от по-общ характер – за отношенията между държавите в разклонената система от взаимовръзки, за силните и слабите, за това как си влияят една на друга, за разположението на силите в Европа.

Трябва да отбележим, че не за първи път Гърция преживява икономическа криза. Органите на държавно управление в тази страна се отличават с ниска ефективност, а понякога и с корупция. Когато тя постъпваше в Европейския съюз, всичко това беше достатъчно ясно на всички и въпреки това, те я приеха с разтворени обятия.

Оттогава Гърция е длъжна да се подчинява на общото законодателство, на Европарламента и евро-бюрокрацията. Тя няма право да разработва собствена програма за спасение и всъщност се намира под външно управление. При това ключова роля в това управление играят Германия и Франция, които са икономически силни държави, диктуващи свои условия.

В резултат на това, от една страна, Германия предлага помощ, а от друга, гърците виждат в това „мечешка услуга“, чиито условия те не са в състояние да понесът.

Съюз на силните

Въпрос: Как в действителност се изграждат взаимоотношенията в Европейския съюз?

Отговор: В моите очи Евросъюзът винаги е бил като болен, когото не желаят да лекуват. Отначало са го „породили“, създали го по такъв начин, че той да е обречен да страда, а в крайна сметка –   на смърт и на разпадане.

Всъщност това не е никакъв съюз. Нищо не обединява участниците в него. Свободната икономика сама по себе си не може да служи за сплотяващ фактор, тъй като в нейните рамки всички водят борба помежду си.

Извън рамките на истинската консолидация са останали банките, промишлените сектори, потребителските фондове, а най-вече хората и техните желания – базовата „субстанция“ на Съюза.

Ако наистина се обединяват в нещо –  трябва да се започне от основата. Нашата основа е желанието за наслаждаване. И „обединение“ означава, че аз приемам желанията на другите като свои собствени.

Обединяваме желаниетята си и се отнасяме към тяхната съвокупнсот като към едно  цяло. Цяла Европа за нас е като един човек. В такъв случай няма слаби и силни – всички са равни. С други думи, всеки обезпечава благото на всички.

Но нима Еврозъюзът  е създал такова равенство? Напротив, Германия и Франция в самото начало са оформили идеята за обединение по такъв начин, че да преуспяват, да забогатяват, да станат силни, а не да помагат на слабите, изграждайки равенство, общност и повсеместно да изравняват жизненото равнище.

И като резултат, в продължение на всички тези години на съществуване, европейският „съюз“ служи на това, че експлоатира слабите.

Съдбата на неудачниците

Представете си: отивам в банката и откривам, че сметката ми е на минус.

Защо трябва да страдате от това – ми казват – По-добре да ви отпуснем заем под два процента.

Вземам заема, но след известно време става ясно, че не мога да го изплатя навреме. И минусът започва да расте.

– Няма нищо – ми казват – Ще ви дадем друг заем, но под 4 процента.

И отново поради липсата на изход, нагълтвам въдицата. Тъй като банката има интерес от това. Точно с това тя се храни. В действителност, на нея не й трябва аз да върна дълга. Напротив, колкото повече заем вземам, толкова повече процента ще олихви, толкова по-добре за нея.

Така излиза, че страна от типа на Гърция, получавайки заем от Евросъюза, с годините ще потъва в дългове.

С други думи, европейските управляващи са заинтересовани от съществуването на страни-неудачници. Те преднамерено създават ситуация, при която страните от Южна и Източна Европа да остават слаби и да страдат от тежестта на непосилните дългове.

А като цяло, на този принцип е построена цялата световна икономика. Тя се „опира“ на слабите, на които е съдено да остават длъжници и да връщат процентите, които съставляват по-голямата част от дълга.

Друг известен пример са американските студенти, които вземат заем за обучение, който след това изплащат дълги години. И дори ако не всички успеят да го върнат, банките са доволни – за тях това е постижение.

В крайна сметка още много страни ще се окажат на границата на краха и в последния момент ще бъдат принудени да вземат заеми с продиктуваните им лихви. А само две страни, предимно Франция и Германия, ще спечелят от това.

Такава е текущата ситуация, макар че и на тази игра ще й дойде краят.

Ето защо аз предполагам, че в гръцкия колапс няма нищо непланирано предварително. Всички знаеха, че в тази страна няма развита промишленост, че тя живее основно от селско стопанство и туризъм.

Още отдавна на нея й предложиха да продаде своите малки острови  и макар че за Гърция това да означава да си продаде душата, тя няма какво друго да направи, щом хазната й е празна…

Икономическата слабост прави гърците силно уязвими пред всякакви стълкновения и кризи в Европа. В случай на сериозни сътресения те могат да се лишат от доходи от селскостопанската продукция, от туристически поток – и тогава нищо не остава, освен да закриеш страната…

Въпрос: Защо се получава така, че един народ е икономически силен, а друг – обратно?

Отговор: Някои изследвания показват, че в православните страни е прието друго отношение към работата. Това се отнася до Русия, Украйна, Грузия, Армения и др. Многовековното влияние на православието е насадило у хората определена безучастност към усилията, вложени в работата.

Проблемът тук не е във вярата като такава, а в подхода, който се съхранява и в този смисъл отслабва народа. От друга страна, в католическите и протестантските страни се насажда друга трудова етика.

Така или иначе, във всеки случай характерът на народа не може да бъде променен за един час и затова силните държави безусловно ще използват бедите на слабите.

От 598-а беседа за новия живот, 12.07.2015

[163131]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Често живеем с усещането, както се пее в песента:  „Не се тревожи, бъди щастлив, всичко ще е наред“. Има ли такава алтернатива за такъв безгрижен подход към живота?

Отговор: Има няколко подхода към живота. Виждаме го в цялата човешка култура, в цялото възпитание, което сме създали, в културата, в изкуството – в литературата, музиката, танца, живописта и т.н.

Преди всичко: факт е, че животът има начало и край. При това ние сме много по-нисши от животинското ниво, от което сме се развили, тъй като животните не чувстват края на съществуването. А ние чувстваме края на живота и мислите ни за това започват още от детска вързаст. Седем – десет годишното дете вече мисли за това и тези мисли много го тревожат.

Едновременно с това ние отблъскваме този въпрос, стараем се да го потушим, за да не се пробужда. Но понякога, когато все пак се пробужда, той ни причинява такова дълбоко жегване, че ние не можем да търпим това.

Затова болшинството от заниманията в живота на хората  и целите, които те искат да постигнат, са предназначени за да избягат от въпроса: „За какво живея? Защо? Ако всичко завършва, има ли полза от всички мои занимания в живота?“ От друга страна, ако всичко завършва, за какво ми е да живея с усещането за края, по-добре е засега аз да „поиграя“ на всичко, което е възможно, както децата в пясъчника.

И ние виждаме, че 90% от цялата дейност на човечеството е безполезен труд, с който само разрушаваме земното кълбо, опустошаваме го от природните богатства. Но ако ние не правим това, с какво да се занимаваме, с какво ще живеем? Тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава. Какво да правим?…

Затова строим всевъзможни обществени системи, които вече сами ни заставят да се занимаваме с разни видове дейности и да забравим за този въпрос. Колкото повече напредваме, толкова по-заети ставаме. И това е така , защото самите ние искаме подсъзнателно да бъдем заети, а не защото някой ни задължава.

Тъй като материалният ни живот няма нужда от това, но ние го правим такъв, че той ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че да няма кога дори да си отдъхнем. Защото, ако почивката ми не е ограничена по време, както през отпуска и аз съм освободен от работа – това вече е проблем.

И тук достигаме до такава криза, каквато се набива на очи в днешното поколение: младите не искат да са прекалено заети, не искат да пораснат, не искат да живеят като нас, които само „си играем“ и сме заети с безполезни дела, само за да не мислим за смисъла на живота.

Те се намират в отчаяние и макар и да отблъскват този въпрос, който скрито ги тревожи, се стараят да го подсладят с наркотици, алкохол, различни развлечения. Намираме се на границата на две епохи, на прага на нова ера.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко ще свърши. И затова сме потопени „до уши“ във всякакви измислени дела, които сами измисляме.

Цели градове се занимават с взаимно обслужване: адвокати, счетоводители и маса други специалисти. И всичко това, за да се суетим, колкото може повече, занимавайки се с всевъзможни едва ли не необходими неща.

Но има и друга възможност – ако се замислим за смисъла на живота, за неговия край и действително намерим отговор на този въпрос. Тогава видимо ще изменим живота си.

Ако правилно и сериозно изследваме живота, ще видим, че все още се намираме на животинско ниво и се занимаваме с това, което напълва земния ни живот, зависещ от животинското тяло, но нашият дух, въпросите ни са много над това.

Ако разбирахме, че можем да достигнем следващото по-висше ниво, извънтелесния живот, колкото и нереално да ни се струва, то действително бихме запълнили живота си иначе, бихме управлявали живота си и времето по друг начин.

От 356 беседа за новия живот, 22.04.2014

[160111]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: През 70-те години на Запад започна да изчезва социалната база на лявото движение. Това било предизвикано от технико-икономическото развитие. В съвременното общество нараства социалната несправедливост, но никой не  реагира на това.

Средната класа се доближава до нивото на нисшата класа, която се нарича breadline–ниво на хляба. Богатите бързо богатеят, бедните бързо обедняват, върхушката води социална война срещу низините.

Тази война носи също и идеен характер в демонизирането на низините. Но реакция на низините няма! Тоест социалната система не функционира така, както са свикнали марксистите и левите.

Съвременното общество е изчерпало своя исторически потенциал на леви и десни, то се развива по логиката на разпадането на класовия социум. Това не е ново средновековие, защото обществото се развива въз основата на мощни високи технологии.

Обществото не е насочено против капитализма, а самата върхушка на съвременния капиталистически свят демонтира капиталистическата система.

Реплика: Това наподобява предвиждането на Маркс, че капитализмът сам ще погуби себе си, защото на смяна трябва да дойде новият строй – комунизма, в пълно единeние и равенство, но не вследствие на класова борба, а посредством  естествено развитие на историята.

[159226]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване : Проблемът с бедността в света с всяка изминала година все  повече се изостря. Неравенството в доходите се увеличава, а различните социални програми не дават необходимия резултат.

Днес дори минималната заплата, която на теория трябва да обезпечи скромния живот, не ни осигурява избавянето от бедността – минималната работна заплата при пълен работен ден от 40 часа на седмица не позволява да се пресече чертата на бедността.

Реплика: Светът трябва да се откаже от предишното си отношение към работата, заплатата, пенсиите и другите социални параметри. Трябва да започнем да се отнасяме към обществото като към едно  цяло, на което трябва бъдат обезпечени всички необходими условия за съществуване. Да се задължат всички да участват в непрекъснато действащия курс по интегрално възпитание.

Ако някой поиска да получава повече от „необходимото ниво“ или ако обществото се нуждае от неговата работа – то ще поощрява работата му. Длъжни сме да откъснем получаването на „насъщното за съществуване“ от всички условия, освен от занятията в курса по интегрално възпитание.

Може да се започне с предоставяне на желаещите „Парични помощи за съществуване“ при условие, че те посещават „Курса по интегрално възпитание“. При това да се отменят всички други парични помощи.

[159077]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В личния си живот преминавам през съвсем нелеки ситуации – и в работата, и в семейството, и във възпитанието на децата, и във финансовата сфера.

Вие говорите за много възвишени неща, за висшата система. Всичко това ми се струва прекалено далечно. Не разбирам дали там има Творец, този, който управлява реалността ни. Какво иска Той от мен?! Защо трябва животът ми да бъде толкова тежък?!

Отговор: Както ни обяснява науката кабала, всичко, което се случва с нас е с цел да ни подтикне към разкриване на висшата сила.

Достигаме до това с много острия въпрос: „В какво е смисъла на живота ми? Кой ни причинява толкова много зло? Защо ни кара да страдаме толкова? Ако това е добрата сила,  не би трябвало да страдаме така… Напротив! А ако силата е зла, то как е възможно това? Тъй като Тора казва, че Творецът е добър. Какво става с нас?“

Но каквото и да би било , доколкото сме егоисти,  ние не можем да се доближим към разкриването на висшата реалност поради усещането ни за добро. Ако ми е добре, аз нищо няма да искам. По същия начин, когато съм сит, аз съм спокоен. И обратно, ако съм гладен,  през цялото време търся да хапна нещо. Същото е и тук.

Затова животът ни, в непрекъснати страдания, които всички ние преживяваме, опитвайки се да избягаме от тях, в края на развитието ни, стъпало след стъпало, ще ни доведат до  осъзнаването , че нямаме избор и сме длъжни да се заловим за тази висша сила, да разкрием висшия свят, висшата система.

Започваме да усещаме, че съществува нещо целенасочено, че макар и да ни се струва, че животът ни е толкова безпорядъчен, очевидно е, че има закономерност в това, че страдаме през цялото време.

Виждаме как в днешния свят хората страдат, приемат лекарства против депресия, употребяват наркотици и т.н. Именно това е състоянието, от което достигаме до разкриване.

Затова ви съветвам да не си задавате този въпрос, а да се постараете да го рарешите. Науката кабала, която се разкрива именно в наше време, ни дава възможност за разкриване на причината за цялото зло в живота ни и за превръщането му в добро.

От програмата по радио 103FM, 12.04.2015

[157744]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Митът за автоматизирания комунизъм, по мнение на неговите привърженици, дава възможност да се изгради общество, в което цялата тежка работа ще лежи на плещите на машини, а човекът ще живее в разкош и ще чете за работата само в историческите книги.

В капиталистическото развитие има тенденция, насочена към автоматизация на труда и отчитайки това, може да се представи утопично решение, че тоталната автоматизация и прехода към цялото автоматизирано имущество в обществена собственост ще ни приведе към нов ред.

Съвременната епоха, която стремително внася промени в живота, дава възможност за устройване на пост-трудово общество, в което машините ще изпълняват всякаква работа за хората, без цел да получат печалба.

Ще останат няколко работи и потребности, в които ще бъде трудно да се замени човекът, а работното време ще се съкрати до 10 часа на седмица. На работещите ще им бъде осигурено жилище, образование, социално заплащане, здравеопазване и т.н.

Идеологията на автоматизирания комунизъм е възникнала въз основа на наблюдението на многобройни процеси и тенденции. Темпът на развитие на технологиите действително се ускорява, но при това работната заплата не се променя и работните места значително се съкращават.

Получените данни за заетостта в Британия показват, че времето на роботите вече започва и по оценки на експертите могат да бъдат автоматизирани 35 % от съществуващите работни места.

Реплика: Всичко би било добре, дори прекрасно, ако ние също бяхме роботи, а не хора, създадени не от желязо и силиций а от егоизъм. А точно той не ни позволява да се наслаждаваме на живота. Както и виждаме във всичко, което правим: всичко, направено с добри намерения се обръща в зло. Така в края на краищата е и казано: „ Създадох егоизма и дадох Тора за неговото поправяне“.

Т.е., само поправяйки нашата природа, ще успеем да достигнем доброто състояние. А целта на Тора, както е казано: „Възлюби ближния както самия себе си – в това е и основната заповед в Тора“. Така че, никакви роботи няма да ни помогнат в облекчаването на живота ни. Ние го губим всеки ден с нежеланието си да изпълняваме това условие на нашето създаване.

[157953]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→