Въпрос: В Източна Европа и в страните на Скандинавия днес пристигат голям брой от така наречените бежанци от Близкия Изток.

В този процес ме поразява толерантността на европейците, които възприемат ставащото като подразбиращо се от само себе си.

Според някои оценки, населението на Швеция се е увеличило за една година с 10%, а това е огромен прираст! При това, естественото намаляване там е много голямо.

В съзнанието на хората се е вкоренила гледната точка, че трябва да се помага на бежанците, да се настаняват, да се хранят, да се обслужват. А на практика те не работят.

Каква е причината за такова отношение? Защото по-рано тези страни са се борили за своите територии, воювали са помежду си, придобили са някакво положение, а сега с лекота отдават своите територии.

Отговор: Това е закон за развитие на човешкото общество. Тук се проявява менталната, морална старост на населението. Европа е остаряла, изнемощяла, отслабила е своята толерантност.

А някога християнската религия много твърдо е опазвала рамките на поведение на човека в семейството, в обществото, навсякъде и във всичко. Но през последните 200-300 години тя постепенно е отслабнала и днес вече не се явява притегателна, ограничаваща и насочваща сила, няма никаква власт, никакво влияние.

Хората сами по себе си не могат да се организират, необходима им е някаква висша власт – църквата или силно правителство. А силното правителство е диктатура, което в Европа, общо взето, вече не е възможно, само ако не възникне такава ситуация като в Германия преди 100 години.

Затова Европейските страни постепенно, абсолютно отмерено, ще предават своите позиции като позволяват да се прави всичко, каквото се иска. Да се узакони хомосексуализмът? Моля. Наркотиците? Моля. Да се отворят границите за мюсюлманите? Моля.

А ако там започнат да пристигат индусите или китайците? Какво ще коства на Китай да пресели някъде сто милиона от своите съграждани? Защо им е да отиват в Сибир, когато в Европа всичко е готово?

Ще видим още много интересни премествания, велики преселвания на народите, както е било в миналото. Европа е завършила своята история и днес не е онова общество, което е поставяло културната и научна летва на света. Вече не е.

Следва продължение…

От ТВ програма „Последното поколение“ №16, 19.08.2015

[165892]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Практически отсъстват граници, глобален пазар, светкавичен превод на пари, пътешествия – построихме свят без граници, основавайки се на лъжливото предположение за либерален ред, в който не се налага редът да се поддържа със сила.

В резултат на това настъпи глобален безпорядък. Добрината, която немците демонстрираха към първата вълна бежанци, ще привлече и други емигранти.

Неочаквано Европа заговори за използване на военна сила, за да устрои безопасна зона в Сирия и да удържи бежанците. Алтернативата на това ще е разрушаването на света без граници. Откритостта е добродетел, която се печели със сила.

Реплика: Отвореният свят е възможен само между тези, които са открити един към друг. Без предварително превъзпитание на човека от егоист в нещо друго, той не трябва да бъде допускан в дома ни, в страната. Още повече, ако се отнася до маса чужди хора, които не желаят да приемат порядките на стопанина на дома.

Европа се приближава към разбирането на необходимостта от глобален свят „сближаване чрез превъзпитание“, както на себе си, така и на емигрантите. Творецът (Общият Закон на Природата) ще ни принуди да приведем новият глобален свят към една религия – „възлюби ближния като себе си“.

[166618]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората постепенно започват да разбират, че в света настъпва криза. Те чувстват това върху себе си и се опитват да си отговорят на въпросите: „Какво да правим с нея? Как да реагираме? Доколко е сериозна?“

Съществуват ли някакви закони и правила, по които ще се развива тази криза по-нататък? От какво можем да се ползваме реално и кое ще ни предложи решение на този проблем?

Отговор: Работата е там, че ние се намираме вътре в природата, в определена мрежова сила, която се е разгръщала в зависимост от развитието на егоизма, тоест според развитието на желанието на всички нива на природата.

В началото това са били малките желания на елементарните частици. След това частиците започнали все повече и повече да се групират, докато не образували толкова огромна постройка, каквато е нашето земно кълбо, на което се развили условия за биологичен живот: растителен, животински и на човека.

Това се явява следствие от развитието на желанието в материята: желание да получаваш, да се наслаждаваш, наситиш, използвайки материята, която се намира в някакъв контакт с нас.

Въз основа на това се получава съединение на елементарни частици, молекули, атоми, всевъзможни биологични частици материя, и от животните постепенно се формира животинско общество, а от хората – човешко. Тоест, всички еволюират вследствие от развитието на егоизма.

По този начин са се развили и нашите желания: от животинските желания на тялото (храна, секс, семейство) към обществените желания (богатство, слава, власт), които са възникнали в нас, защото нашият егоизъм е станал обществен, а след това и към знанията.

В своята история ние сме преминали тези етапи по оста на еволюционното развитие и винаги сме знаели как да действаме. Нашето егоистично развитие инстинктивно правилно ни е тласкало нанякъде: повече да използваме скритите и разкрити ресурси, да реализираме стремежа си към храната, секса, семейството, богатството, славата, знанията.

Но развивайки се в продължение на десетки хиляди години, изведнъж достигнахме до състояние, в което законите на нормалното линейно и даже експоненциално егоистично развитие престанаха да действат.

Човечеството винаги се е развивало линейно, и изведнъж през последните 100-150 г. излезе на експонента и достигна до някакво насищане, пик. В този пик се намираме в момента.

На това ниво възникна много интересно явление – внезапно нашият егоизъм спря да работи. Преди, колкото повече полагахме усилия, колкото бяхме по-развити умствено, толкова повече успявахме. Колкото по-силни бяхме, толкова по-уверени се чувствахме. А сега нито една от тези линейни, прости зависимости не действа.

Ако в предишните векове човек с по-голям егоизъм е печелил повече от неговото използване, то сега това не се случва – нашето нормално егоистично развитие се е изчерпало. Става така, че влизаме в съвършено различна парадигма, различна зависимост, а в каква именно, още не знаем.

В последно време учените започват да се досещат, че по-нататъшното ни развитие не зависи от индивидуалния егоизъм, а от изградените връзки помежду ни.

Вероятно това произтича от факта, че сега много бързо се развива комуникацията. И въпреки, че тя е интегрална и обхваща цялото човешко общество, цялата цивилизация заедно, ние я използваме в линеен вид, мислейки за това какво можем да вземем от нея.

Тоест, сега се намираме на етапа на преход от линейния егоизъм към интегралните връзки, а по-нататък, възможно е, и към алтруизма. И постепенно се досещаме накъде отиваме. Тези догадки започнаха да се проявяват в средата на ХХ век, по времето на „Римския клуб“ и се осветляваха в различни разработки на икономисти, философи и други учени.

Но проблемът е в това, че нещата са точно такива, и учените се догаждат за това, но никой не ги слуша. И макар да виждаме безполезността на продължаващите егоистични подбуди и в хората, и в големите организации, въпреки всичко има инерция, и от нея няма къде да се избяга.

Нещо повече, доколкото продължаваме да работим в общество, в което вместо линейни закони вече започват да действат сферични, интегрални закони, виждаме как нашето общество започва да попада под тежък натиск и се проявява по най-уродлив начин.

Това се изразява в разслоение на обществото, в което най-висшата част – няколко хиляди души в целия свят, е съсредоточила в своите ръце цялото богатство и власт, а останалата маса слиза надолу. Получава се огромна разлика между най-висшите слоеве от няколко хиляди човека и низшите слоеве, включващи останалите милиарди население.

От една страна, това естествено трябва да доведе до голям взрив. От друга страна, цялото натрупано богатство няма да означава нищо. Тъй като на стълбата на развитието на желанията (храна, секс, семейство, богатство, слава, знания) идва стъпало, на което можеш да замениш богатството за следващото ниво от своето развитие.

А когато човечеството започне да израства на това стъпало, на теб богатството няма да ти трябва за нищо, защото започва да възниква следващото стъпало, водещо към постигането на смисъла на съществуването.

Учените, изучаващи мирозданието, изведнъж започват да изследват неговата холограма, множествеността на вселената, и достигат до заключението, че Земята и цялата наша вселена имат край.

Ние започваме да разбираме, че през цялото време сме играли на някаква игра: пари, армии, войни. А в действителност сега започва голям процес, на който се явяваме само елементи, при това съвършено не определящи неговото развитие, течение, ход и още по-малко цел.

Намираме се в такъв етап, в който сме длъжни да открием за себе си истинската еволюционна цел на нашето развитие. Това ще ни доведе до отрезвяване, до нов възглед за света. Ще гледаме на всичко, което се случва, и на нас самите отстрани, и ще изследваме цялата природа в нейното последващо развитие.

Тоест след физическите (храна, секс, семейство) и обществени желания (богатство, власт-слава, знания) идва ново желание – постигане на истинския смисъл на нашето съществуване. Именно то трябва да ни завладее. Към това вървим.

Така че, сега човечеството постепенно открива кризата, и аз се надявам, че ще оформим правилен възглед за нея. Тогава няма да стигнем до сериозни ексцесии, защото ще ни е ясно, че животът продължава, само че в нов вид.

Из ТВ програмата „Последното поколение“ №15, 12.08.2015

[164785]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съобщение: Европа плаща за вековете колониална политика. За борба с нелегалната емиграция във Франция и Великобритания се създава специален координационен център.

Неговите специалисти ще се захванат с проследяване на незаконното отправяне на бежанци към Европа. С една дума това е потоп, от който няма спасение в близко време.

Eмигранти от Африканските страни и от Близкия изток заливат Европа като лавина. Нивото на живот дори в България или Румъния са с поне едно ниво повече отколкото в Ливан, Ирак и Сирия. Там сега е разруха, устроена от западните страни – затова плъзна поток от емигранти. В днешните европейски условия решение на емиграционния проблем няма.

Евросъюзът не може да ограничи миграционния поток – нито физически, нито юредически. Остава само да строим стени. Но напиращите към европейските блага емигранти никакви стени не могат да ги спрат. Евросъюзът започна именно с построяване на стени и прегради. Дали сега не тече обратен процес?

Реплика: Обратен процес не може да има. Извършва се процес на смесване на народи, както в началото на развитието на цивилизациите в Древен Вавилон. Връщаме се към началото.

И ще бъдем задължени да направим това, което са правили, но недоправили древните евреи под ръководството на Авраам, основателя на всички религии – да се съединим над всички противоречия, както е учил Авраам, по правилото „Възлюби ближния както себе си“.

И се започва процес на поправяне на най-егоистичната част на човечеството – на Европа. Съгласно кабала по-нататък следва или:

– Път на страдание: покоряване на Европа от мюсулманите, световна война и тяхното обръщане към израел – и поправяне на природата на човека от ненавист в любов или

– Път на светлината: приемане на метода на кабала за мирно и бързо поправяне на вселенския егоизъм от всеобща ненавист към любов.

Какво избираме?…

[165432]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички сме толкова различни?

Отговор: Всички ние сме част от едно голямо цяло и взаимно се допълваме един друг в резултат на нашите различия, контрасти и противоположностите помежду ни. Това взаимно допълване е предназначено да подчертае и разкрие отблъскванията, които чувстваме вътрешно един към друг.

Само чрез правилната връзка помежду ни ще открием идеалното единство, което ще ни позволи да разкрием всичките си различия и противоположности, от една страна, а от друга – абсолютната ни цялост, хармония и взаимно сътрудничество. Всички наши различия се свързват чрез взаимната ни любов, взаимното ни отдаване и взаимното ни разбирателство. Когато всички части работят заедно само в полза на другите, единствено тогава е възможно да бъдат свързани.

Въпрос: Как можем да постигнем такова осъзнаване?

Отговор: Това е в резултат на огромното желание на всеки от нас да бъде изпълнен със Светлината. Търсили сме такова напълване не само в продължение на много години, но също и в предишните си животи. В един определен живот ние спираме и започваме да задълбаваме във въпроса „Как мога да удовлетворя себе си?“.

Ако бяхме еднакви, тогава лесно бихме били като едно цяло, обаче не може да съществуват много екземпляра от едно и също нещо. В нашия свят можем да направим много маси или чаши идентични една с друга, но в духовния свят не е така. Вътре в нас няма еднообразие. Ние го виждаме само в другите. Благодарение на нашите разлики съществува този глобален оркестър. Същевременно, той все още не е оркестър, а ужасна какафония, комбинация от безсмислени звуци. Но ако ги съберем под управлението на опитен диригент, ще се получи чудесен, координиран, хармоничен оркестър.

От предаването „Разговори с Михаел Лайтман“, 05.08.2015

[164394]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава правилно да гледаме на икономиката и на системата на човешките взаимоотношения, за да предотвратим бъдещата криза?

Отговор: През 60-те години на миналия век светът е започнал да се превръща в кръгла, интегрална, затворена система. Но тогава това още не се е усещало явно.

Може да се възрази, че светът е преживял редица кризи през изминалия век: „великата депресия” в Америка, кризата на социализма в Русия, кризата в Япония след бурния разцвет и т.н. Всичко това се е явявало източник на някакви проблеми, но временно, още не е показвало необходимост от съвсем друг подход към себе си и обществото.

Опитвали сме се да намерим други пътища за изхода от кризите. И най-важното е, че до този момент хората, в чиито ръце са съсредоточени богатството, силата, властта, не искат да ги изпускат, въпреки сегашното кръгло, интегрално отношение към света. Там управляват света не тези, които имат много пари, сила и армия.

Това е съвършено различно общество, което изцяло ще се грижи за себе си. В него няма висши, нисши и средни, няма управление с помощта на силата, на властта на парите и на армията. Ще наречем това общество комунистическо. Но не трябва да го бъркаме с тези егоистични комунистически опити, които някога са били предприети в Русия, в израелските кибуци и т.н.

По принцип, при преминаването към такова общество, изземат от властимащите всички сили, във вида на пари и на армия. Затова тук трябва да се случи някакво събитие, което е много трудно да се предскаже.

Когато тези хора се убедят, че разкриването на следващото ниво на съществуване прави от тях вечни, съвършени същества, които не са изложени на никакви увреждания, болести и смърт, то това откритие може да им повлияе, така че доброволно да се откажат от своята мнима власт, която ги увлича, не повече от детските игри.

Още повече, то ще позволи на днешните властващи в света да приемат за себе си нова задача: внимателно да разпределят армията и богатството, за да се премине постепенно до съвсем ново отношение към обществото, където всеки получава всичко необходимо на физическо ниво.

А своевременно, силата, енергията на хората ще са насочвани, единствено да е правилна взаимната връзка между тях, защото именно в нея започваме да постигаме своето вечно, съвършено съществуване на все по-голямото ниво.

Това може да се случи или по пътя на по-силни природни катаклизми и войни, или по добрия път, ако великите на света разберат сега, че в замяната на всички богатства и земна власт, те ще придобият властта над своята природа, над смъртта. Аз мисля, че ще им въздейства положително възможността за замяна на земната, временна, нищожна власт за вечната и съвършена.

Иска ни се да вярваме, че човечеството ще стигне до това по гладък път.

От ТВ програмата „Последното поколение” №15, 12.08.2015

[164860]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо изведнъж започваме да воюваме и да се убиваме един друг, след като повече не са ни нужни чуждите територии и чуждестранните работници, и всяка страна може сама да си произведе всичко необходимо?

Отговор: А ти заради какво се караш с жена си: обикновено заради някакви дреболии, нямащи никакво значение. И така ще се карат помежду си страните, защото нашият егоизъм, ненавист, таящи се вътре в човека, няма да ни дадат да живеем спокойно и дружно.

Човекът е създаден със зла, егоистична природа и затова се получава, че сякаш вече не зависим един от друг, а от друга страна, сме готови да се изядем. И решението е възможно само за сметка на обединението над всички различия в нашия характер, за да „покрие любовта всички престъпления“.

Въпрос: Какво се случва с две хилядите държави, на които ще се раздроби света?

Отговор: Всички тези две хиляди държави ще приемат един закон, задължаващ да се обединят над всички национални различия. И само особеното образование, повдигащо човека над егоизма, ще позволи да се направи това.

Въпрос: Как ще се чувства човек, живеещ в една от тези две хиляди държави?

Отговор: Човекът ще усеща, че в него съществуват две части. Едната част е неговото природно, зло начало, запалващо в него егоизъм, ненавистен дори и на самия него. А той ще поиска да бъде над егоизма, над своите инстинктивни егоистични наклонности, и над тях да се обедини с другите.

Така ще стигнем до спокоен и щастлив живот, до пълно благоденствие. Ще се усещаме в райската градина, но под земята на която гори адски огън. Едното е невъзможно без другото.

От 606-та беседа за новия живот, 06.08.2015

[164872]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо напоследък в света се проявява такава ненавист?

Отговор: Защото нашият егоизъм се развива много интензивно, по експонента, която в последно време излиза на невиждана преди висота, рязко устремяваща се към върха.

Всеки момент от времето се отличава кардинално от предишния по своя характер, ускорение, дълбочина на разкритие на егоизма като основно свойство на природата. Няма смисъл да се учудваме доколко това ще се проявява във всичко още по-дълбоко, явно, рязко. Хората, без да се срамуват, ще започнат да изискват своето, ясно знаейки какво искат.

И макар, че ще им бъде ясно, че не могат да се сдобият с нищо, те с всички сили ще отстояват своето. Егоизмът ще принуди човека да бъде жесток и неразумен. Независимо от това, че всички ще започнат да го убеждават в нецелесъобразността на неговите изисквания, той нищо няма да чуе. И така ще е всеки от нас.

Това се проявява именно днес, защото в нашата степен на развитие човечеството е дошло до окончателна реализация на своята земна история. Ние трябва да се повдигнем на следващото ниво на съществуване, където ще можем да се усещаме, не във вид на земни тела, живеещи в обкръжение на неживата, растителна и животинска материя, която се явява наш дом, а във вид на сили, неограничени от физическите тела.

Затова сега трябва да излезем от своето животинско състояние. Егоизмът на нашето тяло, на нашия живот, на нашето съзнание, се проявява, за да ни застави да се заемем със своето развитие извън своите тела, да забравим за тях и да престанем да ги усещаме.

Той ще ни тласка напред към това, че нашите егоистични пориви ще се възприемат от нас като мерзост – не защото ние сме станали идеалисти, а защото ще усетим доколко нашата зла природа ни управлява.

С други думи, ние няма да започнем да бягаме от егоизма, а просто няма да можем да се примирим с него, защото ще видим, че всеки ден от утрото до вечерта ни командва той, ръчка ни, тласка ни напред, хвърля ни на земята, повдига ни. Тоест той ни принуждава да съществуваме съвършено безполезно, влагайки усилия, които носят само страдания, безизходица и разочарование.

Към това ни води Природата, действително, нейният план, според който трябва да започнем духовното издигане именно при пълно разочарование от егоистичната система на управление, и да потърсим нова, различна управляваща система. Но тя ще се появи в нас точно от този егоизъм.

Затова той се нарича „помощ срещу теб“. Точно така е казано за Фараона, символизиращ егоизма, че той е приближил синовете на Израел към Твореца със своите груби, жестоки действия.

Предстоящото страшно егоистично противопоставяне на всички хора, народи, държави, пълното разочарование от всичко, упадъкът на основните на нашия свят – икономиката, която е водила света в продължение на хиляди години, започвайки с натуралната размяна, говори за това, че егоизмът е изживян на всички нива.

Ненавистта ще стигне до предела си, но същевременно ще доведе до безсилие и разочарование. Какъв е смисълът да убия някого, да го изгоря, да го изтребя?! Някога, по времето на Кръстоносните походи това е изглеждало като решение на проблемите, но днес – не! Затова трябва да виждаме целия процес от гледна точка на ползата, получена от всички етапи на развитие.

Из ТВ програмата „Беседи с Михаил Лайтман“, 05.08.2015

[164382]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

С тъмния шрифт са коментарите на автора на блога

Мнение: (М.Делягин, директор на института по проблемите на глобализацията, доктор на икономическите науки).

В днешно време се разрушават всички приети правила. Глобалната икономическа криза маскира прехода на човечеството в качествено ново състояние. В интегрално свързан, единен свят.

Ако по-рано променяхме обкръжаващия ни свят, сега променяме как възприемаме този свят. Започваме да осъзнаваме, че се намираме в мрежата от закони на природата, които управляват обществото и го водят към ново единно състояние.

Промениха се мотивите на обществото: хората започнаха осъзнато да жертват интересите си в името на емоциите. Човек по същността си се явява „желание да напълни себе си с наслаждения“ и съществува за това.

Държавите са взели подчинена позиция по отношение на глобалния бизнес. Такъв е законът на егоистичното ни развитие: днес парите купуват всичко и диктуват всичко. Но този закон вече се сменя с друг…

Високата производителност на информационните технологии оставя все по-малко количество хора, като нужни за производството на блага. В резултат на технологичното развитие, за обезпечаването на човечеството с всичко необходимо, ще е нужно участието на 2-3% от обществото.

Резултатът е социалната ликвидация на средната класа. И не само средната, а въобще на всички, които не са силни, а след това и силните ще се „погълнат“ един друг …само ако разкриването на закона на природното развитие не ги доведе до осъзнаването, че обществото трябва да бъде променено, именно в съответствие с този закон.

Това унищожава традиционната демокрация, пазарната икономика, пазарните отношения, печалбата престана да служи като замяна на смисъла на живота. Това са признаци на проявата „свише“ (против нашите желания) на новото общество и новия свят.

Затова Западът е намерил временен изход в отърваването от „излишното“ население. Но това решение, поради своята безчовечност, може да бъде само временно. Очевидно се има предвид поощряването на безбрачието, развала на семейството, разпространението на наркотици и прочие.

Предстои ни заедно да построим новият свят, защото старият вече е приключил. Много е важно в началото да разберем, че той трябва да бъде построен не по старите шаблони, а по тези, които ни показва природата. Това е описано още преди хиляди години в науката Кабала и очаква момента да бъде реализирано.

[165599]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В последните години е много разпространена тенденцията за връщането назад към природата, към все по-малкото използване на съвременните, изкуствените неща. Това засяга и медицината, където все по-популярна са натуропатията и хомеопатията, вместо традиционното лечение с химически препарати.

Хората предпочитат натуралните продукти без химически подобрители, естествените раждания, без използване на обезболяващи средства. Защо все повече хора изпитват желание да се върнат по-близо към природата?

Отговор: В миналото човекът е получавал прехраната и лечебните си средства от обкръжаващата го среда, използвайки различни растения, животни, горски дарове. И днес има хора, които умеят да използват това. Човекът е бил по-близо до природата, която не е била толкова замърсена както в нашите дни.

До изобретяването на двигателя с вътрешно горене, работещ с дизел или бензин, ние не сме отравяли околната среда. В хранителните продукти не е имало химикали, те са били натурални. Хората са използвали птици, риби, отгледани в естествени природни условия. Но през последните години ситуацията рязко се промени.

В миналото лекарите са използвали природни, натурални лекарства. Веднъж, пътешествайки из Канада, аз посетих старинно село, запазено като музей-резерват. В него имаше забележителност: дом на селския лекар. А около дома – стопанисвани площи земя, на които той е отглеждал лекарствени растения и след това ги е изсушавал.

Виждаше се, че това е било истинско производство. Обикновено докторът бил много богат човек, защото е бил нeобходим на всички. Той наистина е умеел да лекува, иначе не биха го канили да прави това. Всяко село е имало свой лекар и тази професия се е предавала от поколение на поколение. Всички лекарства докторът събирал от природата.

Ние виждаме, че животните сами се лекуват с треви, но не можем да си представим, че всички жители на един многомилионен град ще тръгнат в гората да търсят лечебни треви за своето лечение.

Разбира се, невъзможно е да върнем обратно техническия прогрес. Но след всички наши надежди, че разцвета и щастливото бъдеще са свързвани с него, изведнъж започнахме да се съмняваме, че това развитие е послужило за нашето благо. Виждаме много негативни последствия, макар и да се стараем да не ги забелязваме или ги приемаме като неизбежност.

В цялото ни развитие: в технологиите, медицината, семейството, образованието, сме преминали някакъв пик и макар да сме мислили, че само ще се издигаме все по-високо и по-високо, сме започнали да падаме. Ние не запазваме баланса, движейки се в средната линия, а се крепим в едната страна, губейки равновесие.

Възможно е да ни потрябва да преразгледаме отношението си и да изберем някаква средна линия, за да не захвърлим натуралните методи за лечение и да не преминаваме изцяло на химикали.

От 591-а беседа за новия живот, 30.06.2015

[162234]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→