Въпрос: Роди ми се син и аз мога заедно с него да вървя по духовния път. Моят съсед не се занимава с Кабала. Тези дни на него също му се роди син.

Съседът ми вижда, че децата се откъсват от родителите и се страхува, че няма да има никаква връзка със сина си.

Какво да му кажа? Той няма намерение да изучава науката Кабала, а иска само да получи съвет как да съхрани връзката със своите деца.

Отговор: По-рано егоистичната форма на съществуване свързваше хората помежду им. Домът, семейството, препитанието, здравето свързваха хората вътре в семейството, народа и държавата. Днес тези рамки се рушат, никой не знае как да се противопостави на това и какво ще се случи по-нататък.

Защо? Материалното ниво вече не свързва хората помежду им. Всеки човек започва да израства. Той като че ли издига глава над животинското, материално ниво на съществуване като над повърхността на вода и ти си длъжен да му дадеш отговор, който е вече на духовно ниво.

Твоят съсед няма избор – рано или късно ще почувства неоходимост от постигането на връзка със сина си, която е на духовно ниво. В противен случай тях нищо няма да ги свързва.

Затова за Твореца (съединяване на всички в свойството отдаване) е казано: „Връщащият сърцата на синовете на бащите и сърцата на бащите на синовете”.

От урока на тема „Актуалността в светлината на Кабала”, 10.08.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Статията на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.7 : Сега може да разберете техните думи: „Аз, Творецът, ще го ускоря, когато му е време.” Санхедринът (98) го интерпретира: „Не възнаграден – когато му е време; възнаграден – Аз ще го ускоря.”

Следователно, има два начина да постигнем гореспоменатата цел. Ако е чрез тяхната грижа, се нарича „Път чрез покаяние”. Ако те са възнаградени, тогава „Аз ще го ускоря”, ще бъде приложено за тях. Това означава, че няма определено време за това, а че когато са възнаградени поправянето завършва, разбира се.

Ако те не са възнаградени с грижа, има друг път наречен „Път чрез страдание”. Както Санхедринът казва (97) „Поставям цар Аман над тях и те ще се покаят против волята си”, т.е., когато му е време, защото за това има определено време.

Има два пътя пред нас, които водят към една и съща цел и ние сме там, където те се пресичат. Във всеки момент  трябва да усещаме, че се намираме на кръстопът, който определя нашата свобода на избора и изборът тук е много прост: да поемеш по пътя на Светлината или по пътя на страданието.

Друг път няма. Трябва да се придвижваме по един от тези два пътя и във всеки момент да решаваме каква да бъде следващата ни стъпка. Твоят крак е вече във въздуха и сега трябва да избереш къде да стъпиш: на пътя на Светлината или на пътя на страданието.

Този момент ще мине и ти отново ще трябва да правиш избор. Кракът ти е повдигнат свише, за да те принуди да направиш стъпка и зависи от теб къде ще стъпиш, на кой от двата пътя. В съответствие с избора, ще получиш силата и средствата, защото ти трябва да се движиш напред, по един или друг начин.

Ако се придвижваш по пътя на „Беито” (естествено развитие, когато му е времето), силите на природата ще ни тласкат напред срещу нашия егоизъм, защото искаш да се водиш от егото си. Затова получаваш удари от силите, които са противоположни на твоя егоизъм и които се стремят да бъдеш в отдаване. Но по пътя на „Ахишена” (ускоряване на времето), започваш съзнателно да убеждаваш себе си чрез обкръжението, че да бъдеш в отдаване е хубаво. По този начин  привличаш Обкръжаващата светлина и тя те връща в доброто.

По пътя на „Беито”, получаваш удари и се учиш от тях. И в даден момент, това ще те накара да помолиш за поправяне и придвижване по пътя на „Ахишена”. Обратно, ако ти тръгнеш по пътя на Светлината от началото,  ще спестиш време по част от пътя, където иначе би пропилял времето си с твоето нежелание да слушаш и да полагаш усилия.

Няма време да мислиш за това къде да стъпиш! Всичко зависи от подготовката на духовното обкръжение.

От ежедневния Кабала урок – 04/08/2010, „Предисловие към книгата Паним Меирот”

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това духовно наслаждение? То просто много силно ли е или това е въобще нещо друго?

Отговор: Цялата разлика между земните и духовните наслаждения е в какви желания се усещат – в егоистични или в желания за отдаване.

Моите егоистични, „получаващи” желания са ограничени, постепенно водят до пустота. Необходимо ми е да търся по-голямо наслаждение.

Получава се, че аз никога не съм доволен! Опитвам се да се напълня с наслаждение, но не успявам!

Защото наслаждението е „плюс”, а аз съм „минус” и при опит да се насладя, аз постигам само кратковременно наслаждение, от типа „кратко опиянение”, което бързо изчезва и аз оставам пуст – двойно повече от преди!

Защото наслаждението, което съм търсил е изчезнало, но е създало в мен усещане за пустота, допълнило е пустотата в мен.

Излиза, че през цялото време съм двойно губещ! И затова в нашия живот ние се предвижваме от поколение в поколение, израствайки в празния си егоизъм.

Сега се появява нов проблем – егото, което е растяло и ми е носело усещане за пустота, въобще е престанало да расте.

По принцип, това би трябвало да ме омиротвори, но аз усещам, че от нищо не получавам удоволствие. Това е нова беда, която се оказва по-лоша от предишната, защото не остава надежда за напълване.

И освен това, аз усещам, че егоизмът е станал по интегриран, представлява сума от всичките седем милиарда частни егоизми. Аз завися от всички и всички зависят от мен и аз не знам какво да правя с тях, изпадайки в пълно отчаяние!

В наши дни човек, прибягвайки към наркотиците, още малко удължава времето за осъзнаване на пълната криза.

Но и този период е ограничен, защото осъзнаваме, че това не е пътя, че изключването от живота означава съгласие със смъртта. Природата не ни го позволява.

И ние стигаме до въпроса „Какво да правим по-нататък?” – И сме длъжни да преминем от наслаждение от получаването – към наслаждение от отдаването.

От 4-та част на ежедневния Кабала урок – 06.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В Подмосковието бушуват пожари, хората напускат Москва, ходят с предпазни маски. В Индия има наводнения, в Китай – свлачища поради проливни дъждове. Може ли да се поправи положението?

Отговор: Природата ни притиска от всички страни като в менгеме, за да ни докаже простия факт: ние се намираме вътре в нея, ние сме много малки, съществуваме в рамките на малка сфера, зависими един от друг и от обкръжаващата ни всеобхватна и мъдра природа (Твореца).

Длъжни сме да намерим причината на всички наши беди и да разберем какво е единственото нещо, което трябва да направим, за да предотвратим глобалната катастрофа.

Вече е ясно, че разлива на нефт в Америка, изригването на вулкан в Исландия, пожарите в Русия, цунами и наводнения в Азия и Европа не трябва да се наричат локални бедствия – това са глобални въздействия на природата върху всички нас.

Несъмнено ще продължава така и никой няма да успее да остане настрана и да се чувства в безопасност.

Когато се разразила финансовата криза в Америка, в Русия се радвали, мислейки, че това касае само Америка, а на тях няма да се случи. Това късогледство се отразило след няколко седмици и техните банкови сметки!

Взривил се вулкан в Исландия? И какво от това? Нека всички се взривят… – но не, това повлия на всички и на пожарите, и на наводненията. А ни предстои зима…

В края на краищата сме длъжни да разберем, че планетата е кръгла и ние сме длъжни да се обединим, и заедно да помислим за оцеляването си.

Творецът, или това което е – самата Природата, притежава разум, чувства, насоченост и цел, и ще ни застави да станем «добри деца». Да се надяваме, че ще разберем бързо това, ще го проумеем и ще поумнеем.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 08.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялото поправяне започва с осъзнаването на злото, както е казано: „Аз съм създал злото начало и съм създал Тората като средство за неговото поправяне”.

Ако не беше се разкрило злото, създадено специално от Твореца, кой щеше да иска да се поправя?

Но усещането на злото и страданието ни гони към коренна промяна! Независимо, че отначало ние желаем да променим всичко отвън, целия свят, след това все пак се съгласяваме с това, че трябва да променим себе си!

През тази промяна трябва да премине всеки човек, всеки народ, всяко общество и всяка цивилизация като цяло.

Поправянето не може да започне без да има необходимост от него, т.е. аз трябва да почувствам, че на мен не ми е добре, без да съм поправен!

Затова ние сме длъжни да се развием, да отгледаме своя егоизъм и да разкрием в него всевъзможните удари и проблеми, пустотата, загубата от напълването и надеждата – и пълната неспособност това да бъде променено по някакъв начин!

И ние търсим как да променим света, докато не открием, че за всичко е виновно злото в нас и откриваме за себе си кабала, сякаш случайно …

Но някой е бил длъжен да я приготви за мен, във вид на книга, на сайтове, защото моята собствена природа, заключена в свойството да получавам и да напълвам себе си, не е способна да контактува с висшия свят, за да усетя непосредствено Твореца. Като за начало на мен са ми необходими външни средства: учител, книги.

Обикновено това знание се предава от човек на човек – от хора, които вече са осъществили връзка с духовния свят.

Още преди моята поява, в света трябва да съществува тази връзка с духовния свят, та нали иначе аз, като пълен егоист, никога няма да се досетя за духовното. Ще търся избавление от страданията само в плоскостта на този свят.

Затова е необходимо разпространяване на знанието за науката кабала. А хората, почувствали себе си опустошени от този свят, ще я открият като методика за своето абсолютно напълване.

И тогава двете условия за начало на поправянето ще се изпълнят: 1. от една страна на човек му е зле, 2.от друга страна открива, че има средство, за да му бъде добре. И той постепенно започва своето поправяне и  реализира в себе си целта на своето творение.

Нашето поколение все още си изяснява условията 1.човек проверява различни средства и методики, някак си да се напълни, понякога даже с алкохол и наркотици – но постепенно това отминава.

Скоро дори ще изчезне влечението към наркотиците, насилието, фанатизма – хората вътрешно ще разберат, ще почувстват, че с това няма да запълнят вътрешната си празнина.

Желанието за наслаждения се променя, повдига се на следващото стъпало и вече не може да се продължава както по-рано.

Човек не намира вече успокоение в наркотиците – той търси по-дълбоко решение. Но трябва да се развиваме до такова състояние, когато на хората не им остане никакъв друг изход, освен науката кабала.

Тяхното търсене може да се съкрати, като се разпространява тази методика, за да разберат всички бързо: на нас ни е необходимо да разкрием висшата управляваща ни сила – само това може да ни помогне!

От урока по статията „Предисловие към  „Паним Мейрот””, 05.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Карл Маркс: „Нашите желания и наслаждения произхождат от обществото; затова ние ги измерваме спрямо обществото, а не спрямо предметите, които служат за наслаждение. Тъй като имат социален характер, те са относителни. (К. Маркс, Наемен труд и капитал)

Моят коментар: Разликата между Кабала и методите на Маркс за постигане на съвършено общество са следните:

Според Кабала, човек се променя с помощта на Тора (Променящата светлина). Според Маркс, човешката природа може да бъде променен само чрез влиянието на обществото и обществените връзки.

Възможно е Маркс да е знаел, че  е описвал само първия етап на поправяне: обединението. И че след това, в опита да се обединят, хората ще разберат своята неспособност да преодолеят природата си. Тогава те ще разкрият, че могат да използват Висшата светлина за да се свържат. (Виж статията на Баал аСулам „Критика на Марксизма” във вестника „Аума”)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин лошото образование е свързано с липсата на обединение между хората? Аз не виждам връзката тук.

Отговор: Това, което наричаме „образование“, дава образование, но не възпитава. Училището не изгражда от детето човек, а му дава само знания – по физика, химия и т.н.

Ние наричаме образователната система възпитателна, но тя изобщо не възпитава. Това се вижда от резултатите, а също и от предметите, които се изучават там.

Колко уроци и беседи, свързани с възпитанието на човека, има в училище? В програмата има само физика, химия, четене, писане – а след това се учудваме, защо имаме трудности с децата.

Училището подготвя роботи, които са били научени да работят в предприятията. В това се състои задачата на училището – да подготви работник (инженер и др.), който ще работи на „конвейера“.

А какъв човек ще стане и как ще живее – никой от образователната система не се интересува от това. Защото  всъщност, това не е възпитателна система!

Тази образователна система никога не си е и поставяла задачата да възпитава човека. Тя възниква по времето на промишлената революция, когато е било необходимо от селяните да се направят работници.

Тогава са създали и съвременното училище, за да се научат малко да четат, пишат и пр. За да може този, който цял живот е работил с кравите и със земята, да работи с машините и да разбира най-простите физични и химични закони и да изпълнява инструкциите.

Затова е било създадено училището и в този вид съществува и досега.

Но сега, ние трябва да преминем към истинска „възпитателна“ система, а това е нещо съвсем различно.

И тя ще се основава на това, не колко знаеш по физика или математика, а доколко си човек!

Човек е този, който е свързан с останалите! Само според тази връзка можеш да бъдеш наречен човек, а не от количеството научни знания.

Ако успяваш само в областта на науката – това ще ти помогне само да създадеш по–страшно оръжие.

Защото към своето непоправено его, ти ще добавиш знанието, получено в училище, и ще започнеш, с негова помощ да използваш всички останали хора. И това ще определя твоя житейски успех.

Днес възпитават човека така – първо го питат: каква специалност си избрал, и колко се печели от нея? И това се нарича образование?!

Ако хората видят, че се е появила система, позволяваща наистина да се даде на децата образование, те веднага ще откликнат. Тъй като този проблем е ясен за всички.

Днес хората дори не искат да раждат деца – няма какво да дадат на децата. Те не желаят да ги създават, за да не ги обричат на напразни страдания.

Затова е необходимо да се доведе до знанието на хората, че всички проблеми в обществото и в нашия личен живот, се дължат единствено на липсата на връзка помежду ни. А тази връзка може да се постигне само по пътя на светлината.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот“, 28.06.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Поразява ме, какви значителни промени се извършват в момента – появиха се много нови групи, като гъби след дъжд.

Как успяхме да постигнем такъв резултат със своята вътрешна работа?

Отговор: Това зависи не само от нас. Вие виждате колко нови и сериозни хора идват – това означава, че наистина е дошло времето и Творецът приближава хората към Кабала!

След всички тези извивки по спиралата на развитието, те, най-накрая достигнаха до духовния ген (точка в сърцето), и върху тях започна да действа обкръжаващата светлина.

Трябва само да им се помогне да организират своето обкръжение, групата, цялата тази спомагателна система.

И когато всички заедно започнем да изискваме поправящата светлина – няма да са ни нужни 3-5 години за подготвителния период, за които пише Йехуда Ашлаг. Поправянето ще дойде много бързо и лесно.

Представете си разликата – когато човек трябва да се събуди от безсъзнание и всички негови системи спят и не функционират, или когато в тялото вече са се събудили много различни части и трябва само да се завърши този процес.

Това не е един орган на тялото, който иска да се събуди в безжизненото тяло, а много съживили се части.

Ясно е, че в този случай има много повече възможности да дойде бързо в съзнание и да стане.

Сигурен съм, че много скоро ще видим огромни промени в целия свят. Защото светът се намира в много опасно състояние – кризата още не е преминала.

И каква ужасна катастрофа се случва с петрола, вливащ се в Мексиканския залив. Все още не разбираме, какви последствия може да предизвика това.

Не е възможно да се запуши този фонтан – представяте ли си, какво може да се случи? Сега от дълбините на земята, се лее море от петрол, което води до катастрофално замърсяване. Това ще се отрази не само на Флорида и Америка, но и на целия свят.

Вече мислят и за това, как с ядрен взрив да прекъснат пътя на петрола. Но се опасяват, че от това той ще потече на много други места. Ние пуснахме злите сили в света …

Затова, аз се надявам, че с помощта на всички наши кабалистични групи, формиращи се по целия свят и отделно присъединяващите се към нас хора, ние ще можем да събудим силите на доброто в противоположност на разкриващото се зло.

Трябва да действаме, поправяйки себе си и тогава безусловно ще успеем. Тъй като получихме силата на Тора и поправящата светлина, а по – нататък – всичко зависи от нас.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 31.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

1. Под такова заглавие мой познат (още от времето на Ленинград), известния физик Юрий Магаршак (САЩ) и физикът Евгений Левич (Израел) публикуваха статия в Интернет списанието ”Време”.

Съветвам веднага да се прочете!

2. Разбира се, случващото се явление е  невиждана досега катастрофа, която може да  измени живота на цялата планета и в близко бъдеще да предизвика промени в глобалната икономика и политика.

Засега ни остава само безпомощно да наблюдаваме случващото се, защото човечеството няма средства, с които да усмири стихията.

3. Всичко се случва не по апокалиптичен, а по кабалистичен сценарий, съгласно който на нашето поколение предстои да усети страдания, който ще ни накарат да си отговорим на въпроса  „За какво изобщо съществуваме”?

А след това да потърсим отговора и да градим по-нататъшното си съществуване вече в съответствие с намерения отговор.

4. Съгласно  Кабала, Природата, реализирайки своя план за развитието на човека, ни принуждава чрез страдания да преминем от неосъзнато съществуване, към осъзнато развитие.

Екологичната катастрофа в Мексиканския залив се явява поредна във веригата. В резултат на това развитие, човекът ще разкрие скритата част на Природата и ще достигне безсмъртие и съвършенство.

5. Кабала ни показва, как можем да преминем този етап на нашето развитие не под натиска на страданията, а да бъдем увлечени напред от добра цел. Възможност има… Дай Боже призивите на тези автори да бъдат чути!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

С вас се намираме в система, която се нарича единствено творение, Душа, Адам. Тази система е създадена от Твореца. Ние сме съединени в нея с непрекъсната връзка, както органите на едно тяло. Нашата обща връзка, напълнила с живот тази система е светлина. Тя се нарича свят на Безкрайността, защото всичко в нея е безгранично и съвършено. В този свят на Безкрайност, където всичките му части са свързани с любов и напълнени с безгранична светлина, Творецът поставя смаляващ филтър и след това – още, и още, и всичко се губи за зрението.

Да кажем, съм нарисувал красива картинка, а след това съм наложил върху нея филм с мръсни и разхвърляни петна. А след това още един, и още един, и все по-силно се зацапва оригиналната картина и така: 125 слоя. Тези 125 слоя понижават свойствата на отдаване и любов, които ни свързват в системата със света на Безкрайността.

С вас се намираме в най-външния слой и въобще не чувстваме предишните. А в нашия слой системата за връзка е съвършено влошена. Вместо усещане за любов, което ни свързва  в света на Безкрайността, ние се ненавиждаме един друг, не чувстваме своята обща връзка, разделени, разединени, разбити.

От това последно състояние Творецът желае да ни върне към най-първото – светло и добро, за да може през всичките тези слоеве, всичките филтри, всичките светове (свят-олам, от думата олама-скриване) да се върнем обратно в Безкрайността. Затова Той ни вика и пробужда. Преди Той ни е развивал егоистически, за да ни научи повече да разбираме, повече да чувстваме и да управляваме живота си.

А когато  достигаме определена зрелост, Той  започва да ни придвижва и качествено. Вече не е достатъчно, така просто да се придвижваме, увеличавайки егоизма си.

Сега сме длъжни да се приближаваме към Него по свойства, като получаваме желания от този вид, а не просто да бъдат по-големи, както през цялата наша история. Затова нашият съвременен етап на развитие е толкова особен.

Ако ние се опитаме да сме подобни повече на вътрешния слой, където сме силно свързани един с друг, ние с това възбуждаме неговата светлина върху себе си и тя ни свети отдалеч като обкръжаваща светлина, О”М, а в нея ние се поправяме, за да се възцари между нас светлината на любовта и отдаването.

Откъс от урока по книгата „Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→