Въпрос: Защо Баал Сулам пише, че преминаването в природата на отдаването не е нищо повече от психологичен проблем?

Отговор: Психологичен проблем е да започнеш да се отнасяш към всичко в света като към преднамерено външно въздействие върху теб. После за нас ще се съединят заедно всички светове, но засега това е въпрос на психология.

Трябва да опитаме поне малко да се отделим от себе си, сякаш се гледаме отстрани и се оценяваме (при пияните има подобно усещане за раздвоение).

Главното е да проанализираме себе си и да кажем, че всичко, което ми се случва и в сърцето и в разума и въобще в живота ми – с всичко това Творецът ме напълва, управлява ме и играе с мен. Това не съм аз, това е Негова игра, а аз я наблюдавам.

Какво мога да направя? Целият съм във властта на вътрешното напълване, което Той ми дава. Но Той ми е дал още и една точка на «Архимед», за да наблюдавам от нея себе си и да кажа: «Всичко, което мислиш, всичко което чувстваш – идва от Него».

Въпрос: А как да се повдигна над тези състояния?

Отговор: Трябва да поискам от Него да измени природата ми. Той всеки път ми дава особени външни условия, а аз съм длъжен да Го моля да измени условията вътре в мен (моите свойства) и да ги приведе в съответствие с външните (свойствата на Твореца).

Например така, сякаш влизаме в място с особени външни условия, които не са ни по силите да издържим. Обикновено в такъв случай ние искаме да изменим обкръжаващата среда около себе си.

„Психологичното изменение“ се заключава в това да разберем, че не външните условия трябва да изменим, а себе си по отношение на външните условия, защото тях не можем да изменим.

Можем да изменим себе си по подобие на новата среда и тогава ще ни бъде комфортно в нея! Това е психологично изменение – нов подход към тези изменения, които стават днес с човечеството.

А ние и днес, както във всички векове, желаем да изменим обкръжаващата природа и да устроим света според нашето разбиране.

Но ние влязохме в друга система и този свят (т.е. Твореца, който ни устройва всичко това) иска от нас ние сами да започнем да се изменяме в Неговата посока.

Около мен възникват нови условия: в света се спуска тъмнина, всичко се обърква, съкращава се, става непонятно и плашещо, но аз съм длъжен да моля да се измени не света около мен, а аз самия.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 28.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Сега в света има толкова много хора, които са в депресия, с месеци не излизат от дома си и имат нужда от психологическа помощ. С какво може да им се помогне?

Отговор: Депресията е най-разпространената болест в света днес. Единственото лекарство, което мога да препоръчам против нея, е светлината, връщаща  към източника.

Но никой психолог няма да помогне за това. Тъй като Творецът ни се разкрива в обратната форма.

Понякога всеки от нас се е усещал като едно малко човече, около което се разкрива светът в различни слоеве на нашия егоизъм:  1,  2,  3.

Нашето его е растяло все повече и съответно на него ние сме се развивали, създавайки ново обкръжение – свят на нова техника, технология, обществени отношения.

Така сме се развивали в течение на цялата ни история, поетапно 1-2-3, към богатство, власт, знания.

Но сега се приближаваме към 4-то ниво – особеното! Тук вече не се развива нашето его, не свойството ”получаване” се разкрива все повече в нас, а Творецът, свойството “отдаване”. Това е основната характеристика на нашата епоха – епохата на разкриването на Твореца.

Преди природата (Творецът) ме е задължавала да раста и да ставам все по-умен, знаещ, разбиращ, властващ, тоест да се развивам.

Но сега човекът е завършил цялото свое развитие в този свят. Хората откриват безсмислеността на новите открития, всичко постепенно угасва: развитието на науката, космическите изследвания. Ние напълно сме изчерпали себе си.

В противоположност на това сега се разкрива Творецът – новата природа. И  вече трябва да вървим по друг начин. Не можем с егоизма си да излезем на новия етап – само ще си навредим.

Нужно ни е да разберем, че е започнал съвършено нов подход и не може да ни помогне нито нашата сила, нито развитата техника, нито цялата наша наука.

Изведнъж откриваме, че всички построени от нас системи в този свят са спрели да работят. Обезценили са се предишните цели: пари, власт, знание, семейство, образование, култура.

В света идват тъмнината и отчаянието. Това е така, защото в него се разкрива Творецът, силата на отдаването. А ние не я искаме, тъй като тя променя нашия егоизъм, нашата природа, всички наши желания!

Като на дете, което тича от ъгъл в ъгъл – иска да играе и изведнъж му казват: ”Стига, сега трябва да отдаваш и да обичаш – иди да поиграеш с малката си сестра”. А това е против неговата природа и животът му става черен. То веднага губи цялата си енергия.

И тогава става ясно защо хората изпадат в депресия и месеци не могат да излязат от дома си.

Сега антидепресантите са най-популярното лекарство. Но мога да посъветвам в качеството на лекарство само обкръжаващата светлина.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 28.05.2010

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал Сулам пише в „Предговор към ТЕС“, п.2, че съществува един най – известен и мъчителен въпрос, който всеки в света си задава: „Какъв е смисълът на нашия живот?“

Той помита всички други вопроси и съмнения във връзка с изучаването на Кабала. Годините живот, които ни струват толкова скъпо, които ни причиняват толкова мъки и страдания, за да завършат неизбежно – кой се наслаждава от тях, или на кого доставям наслаждение аз?

Виждаме, че нашият живот завършва без каквато и да е полза и резултат. И колкото повече се развива човечеството, толкова по–ясно разбира това. Затова в днешно време, разочарованието и депресията са първи проблем в света.

Във всички поколения, много хора са се опитвали да отговорят на този вечен въпрос, но и досега, той стои пред нас със своята сила и мъчителност, заварвайки ни неподготвени, изгаряйки разума ни и потъпвайки ни в прахта. Тъй като той отрича собственото ни „Аз“. С това човекът не може да се съгласи, защото то засяга вечния корен на неговата душа.

Ако не ставаше дума за нашата вечна същност, бихме могли да изоставим този въпрос, като изключим своя разум с помощта на наркотици или антидепресанти. Но въпросът за смисъла на живота не се отнася само за годините на земното ни съществуване.

Въпросът: „Защо  съм създаден?!“ – произлиза от моята основа и ме насочва към първоначалния ми корен, от който мога да науча, за какво съм създаден. Засега успяваме да използваме известната на всички ни хитрост – да се отдадем на потока на живота без да разсъждаваме.

По всякакъв начин се опитваме да се самозалъжем, но ни е все по- трудно да съществуваме по схемата: раждане, училище, университет, работа, деца, старост, смърт. Ние нямаме избор.

За да реша този въпрос, аз трябва да сменя обкръжението, което ми помага да се забравя и да скрия въпроса за смисъла на живота, с обкръжение, което ще ми помогне да го открия и по–бързо да намеря отговора му .

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС“, 24.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - 2 коментара →

Изучавайки кабала, ние влизаме в контакт със самата светлина.

Тъй като, съединявайки се с желаещите същата цел и учейки заедно, ние активно се включваме в Малхут на света на Безкрайността, където всички хора се намират в своето вътрешно единство, като едно цяло.

И понеже, ние желаем да съществуваме в такова състояние активно, ние притегляме към себе си скритата светлина от това съвършено състояние и с това, ускоряваме своето духовно развитие.

Това се нарича да станеш Исра-ел – стремящ се „право към Твореца“, който „ускорява времето“ и със своето учене, сам притегля към себе си светлина и я заставя да се разкрие.

А също „освещава времената“ – т.е. иска, светлината да го насочи към отдаване (святост – това е свойството отдаване).

Получава се, че учебните занятия в кабалистична група ни дават в ръцете „юзда“ или „кормило“, с помощта на които ние можем да управляваме себе си – своите форми на развитие и неговата скорост, ставайки независими от светлината.

Но от друга страна, светлината е много силна, и в нея има програма за развитие на всеки от нас и на всички нас заедно.

Затова, опитвайки се сами да ускорим своето развитие, изведнъж започваме да чувстваме, колко сме зависими от тази светлина, от нейното пробуждане. Само с нейна помощ можем да се придвижим.

Светлината ме издига и спуска, пробуждайки в мен желание да се развивам, за да направя от себе си човек „подобен на Твореца“ и да се издигна от животинското ниво, от целия този материален живот.

Аз самият чакам, кога светлината ще започне да ми действа и се готвя напълно да му се отдам, да мога още по – активно да се включа в учебните занятия, в групата, в разпространението, да разреша всички въпроси, които съм натрупал по време на тъмнината и скриването.

Получава се, че аз съм този „петел“ от притчата за петела и прилепа, които очакват разсъмването. Аз очаквам светлината да дойде и да освети пътя ми, и се радвам, че светлината идва.

А „прилепът“ е този, който не е подготвил себе си за идването на светлината и възприема пробуждането свише обратно – като тъмнина.

Намираме се в един свят – всичките 7 милиарда човека. Но този, който се готви за идването на светлината, разкриването на Твореца, чувства, че всичко, ставащо в света, е предназначено за разкриване на светлината.

А ако не се готви – то светлината, която се приближава към нас, се възприема като тъмнина.

И макар да се намираме в една обща система, само тези, които очакват идването на светлината, я усещат като желана, и за тях тя действително е светлина.

А тези, които не искат да се приближат към светлината, към любовта към ближния, към отдаването – ще усещат все по-голяма криза и проблеми в този свят.

Ние всички се намираме в света на Безкрайността, но всичко зависи от нашата подготовка – ние можем да почувстваме в него и безкрайната светлина, и безкрайната тъмнина, или въобще нищо – все едно съществуваме без съзнание, водейки само животинско съществуване.

Всичко зависи от нашето желание да станем човеци – т.е. „подобни“ на Твореца в Неговите любов и отдаване.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега, след конгреса (май 2010, Американския конгрес) ние се намираме, като че ли, в началото на нов етап.

Конгресът направи в нас значителни промени. Ние също чувстваме, какви промени се случват в света в светлината на всички последни събития. А по – нататък, светът ще усеща все повече и повече проблеми.

Практически, ние сме задължени да стигнем до финалната цел. Представете си, че човечеството е бегач, когото бият по пътя, и от тези удари той получава сила, за да стигне до финала. Но той е длъжен да бяга и да достигне целта.

На него му е определено време за достигане на целта. Той трябва да дотича – той не може да избира. Единствения избор е да бяга, желаейки целта, или да чака удари и да бяга напред, за да ги избегне.

Но има и трети път: чрез обединяване ние можем да привлечем в нас сила, която ще направи изкачването към целта леко. Тя ще ни вземе на своите крила, както орел малките си, и ще ни издигне на върха!

Но проблема е в това, че ние не можем да изоставим нашия свят и да се издигнем сами на крилата на този орел, Бина. Задължени сме да поддържаме връзка с целия свят.

И ако ние мислим за всички хора и им отдадем себе си – именно тогава ще се издигнем! Ето едно противоречие,на пръв поглед

Светът стои на края на пропастта и ние сме длъжни да му помогнем да се издигне на тези орлови криле…

Откъс от беседата в Торонто, 11.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английският блог: Може ли с помощта на Кабала да предотвратим разпространението на епидемии?

Отговор: Да и както всичко останало, само без заклинания и мистика, а чрез нашето изправяне, което е възможно само, ако привлечем светлината при изучаване на  кабала

Въпрос от англииският блог: Как да установим, кое за човека се явява норма на съществуване? Това определя ли се от нивото на изправеният егоизъм? Как да разбера, кое за мен е под жизненото ниво и кое не?

Отговор: Това може да се разбере само в степента на вашето движение към жизненото ниво на „човека”, което действително ще определи, какво ви е нужно и какво не, и така за всеки един.

Въпрос от английският блог: Вие казвате, че каббала не е медитация, но аз прочетох, че основоположник на медитацията е бил един от великите кабалисти на 13-ти век Авраам Абулафия.

Отговор: Абулафия не е бил, както му приписват, основоположник на медитацията, а най-трезвеният кабалист. Неразбирането на неговите текстове, както и други неща, създава в незнаещите такова впечатление.

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес човечеството не знае накъде и как по-нататък да се развива и да решава възникващите проблеми, които все повече се усещат като объркване и удари на сляпата съдба.

В 21-и век средствата за комуникация са пълни с предсказания за бъдещето, гадаене, хороскопи. Действително се намираме в неизвестен за нас свят.

Но днес ни влече към предсказване не в сляпата вяра, свойствена на миналите поколения, а вследствие осъзнаването на своето безсилие пред природата!

Вярата във висшите сили, управляващи света, е дошла до нас след вярата в науката, в покоряването на природата. Вследствие на научното развитие ние разбрахме, че нямаме никаква власт над природата и собствената си съдба и започнахме да търсим Източника, от който зависим.

Баал Сулам в статията си „Изгнание и освобождение“ в главата „Съгласуваност и единство на науката Кабала, сляпата съдба и развитието на човешката пресметливост», говори за растящото разочарование на човечеството в решаване на проблемите и приемането на науката кабала като изпратено ни свише знание за поправяне на себе си и света.

Из урока по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение“, 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

В течение на цялата си история сме се развивали на степени: неживо, растително и животинско ниво. Това е максимумът, до който е достигнало  човечеството до този момент.

Такова е било развитието на егоистичното желание, усещането на света в петте ни материални сетива.

В него няма нищо неестествено – ние просто изпълняваме програмата, заложена в нас от природата, следвайки своите природни инстинкти и пробуждащите се в нас желания. Но какво по-нататък?

Сега разкриваме, че цялото това развитие е било само във вреда, а от друга страна разкриваме в себе си ново желание (духовно), с което до сега не сме се занимавали и не знаем към какво е отправено.

Но то изисква от нас напълване, иначе  оставаме опустошени и безсилни, без да знаем какво да правим със своя живот.

И тук идва на помощ науката Кабала, която обяснява, че това допълнително желание, което усещаме на повърхността на всички материални постижения, се отнася към човешкото ниво. Преди сме напълвали само своите животински потребности.

Разбира се, не сме били прости животни, а много развити, които обичат хубава музика, картини, вкусно да се нахранят и на меко да поспят. Но днес чувстваме потребност, която е над телесната.

А освен това, целият свят около нас става заплашителен. Мислехме, че с помощта на науката, технологическото развитие, самореализацията ще постигнем  хубав живот (от гледна точка на обикновения човек).

И въпреки, че нашето тяло в съвременния свят получава някакви блага, някакви килограми месо в хладилника и няколко хитри електроуреда, на човешко ниво, дори най-простото, ние усещаме голяма пустота и страдание – повече от преди.

Изглежда като че съм спал в карнавални дрехи и съм намерил себе си по – незащитен и гол в живота, без да знам какво да правя. Човечеството чувства себе си изгубено.

Всички опити да достигнем съвършенство (дори в материален план), сила и благоденствие, са довели само до големи проблеми.

Необходимо ни е някакво ново разбиране на висше ниво за живота и нас самите, иначе не можем да се придвижим далеч.

Затова идва науката Кабала и ни предлага решение.

От урока по статията на Баал Сулам  „Изгнание и освобождение”, 14.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо трябва така дълго да чакаме, получавайки толкова много отрицателни уроци, които ни нараняват, така че, в края на краищата, да разберем какъв е правилният път?

Отговор: Ние не чакаме! Във всеки изминат миг се развиваме, стъпка по стъпка. Но нашето его, желанието ни да се насладим, е просто безкрайно. То е дотолкова дълбоко, че е едно огромно творение. Представете си нашата безкрайна Вселена – в съответствие, човешкото желание е в милиарди, на степен милиарди, пъти повече от цялата Вселена.

Сега трябва да започнем да се изправяме. А в моето желание да се насладя, има хиляди свойства, в които аз съм длъжен да почувствам удари, за да реагирам: „Ой!” След това ще са необходими още хиляди удари, за да кажа: „Ай!” Това не е шега – именно така, протича целият ни живот.

А след това, ще са необходими още хиляди удари, за да реша: „Това е – повече не е възможно така! Трябва да се направи нещо.“

Всяко свойство включва, в себе си, 4 нива (алеф, бет, гимел, далет). И докато не се стигне до последното – четвърто ниво – ние ще търпим удари, ще страдаме и няма да се замислим. Подобно на това, когато ме боли тялото, ту в едно място, ту в друго, но аз търпя и си мисля, че не е страшно, докато най-накрая стане нетърпимо и разбера, че трябва да се реши и да се направи нещо. И така е във всичко!

Но именно така трябва да бъде, защото ние сме направени от сложен, многослоен материал, който се развива от една точка. Няма избор.

След това, в края на изправлението, всичко преминато ще се съедини заедно и ще даде съвършенство на постижението, изпълване и разбиране.

От урока по статията на Баал аСулам „Даряване на Тора“, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→