Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?

Отговор: Сърцето – това са всички човешки желания. Когато разберем, че всички желания са за наслаждение, виждаме, че те са разбити.

Какво означава разбиване? Някога, първоначално, ни е свързвала силата на отдаване. Силата на връзката между нас е естествен образ от светлина, за сметка на пробуждане свише, защото така го е създал Твореца.

После Творецът се е скрил, светлината е изчезнала и после връзката е изчезнала. Разкриването на отсъствие на връзка между нас се нарича разбиване. Тук говорим относително Творението.

Отсъствието на разкритие на Твореца, на свойството за отдаване, предизвикало разпадането. Това разпадане може да се усети и сега. „Нищо страшно, всичко е наред. Само мен да не ме закачат и аз на никого няма да причиня вреда”. Това се нарича скрито разбиване.

Има състояния, когато чувстваме, че се намираме в разбиване и между нас няма връзка и съединяване.

Тук също може да има различна степен на осъзнаване на злото – без връзка между нас няма да постигнем добър материален живот, ще предизвикаме стихийно бедствие или няма да постигнем Твореца, да се издигнем духовно.

Т.е. има разкриване отгоре – изгнание, отсъствие на съединение между нас и има разкритие отдолу – това, което човечеството сега постига.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Механиката на развитие на желанието в нашия свят е проста и ние вече я знаем от хиляди години опит. Какво ново ни дава науката кабала в използване на желанието?

Отговор: Кабала дава намерение – повече нищо не ни трябва! Творецът е създал желание за наслаждение и го пробужда за развитие.

Това желание е егоистично и постоянно е подтиквано да напълни себе си с желаното. Така действа неживото, растителното и животинското ниво.

Но след хилядите години на своето развитие, сега сме достигнали до едно съвсем различно ниво – до „човешко“ ниво, Адам. Човек не зависи от неживото, растителното и животинското.

За него главното е намерението: „за какво“ в мен има неживо, растително и животинско? За какво живея?! Затова у него възниква въпроса за смисъла на живота, с който идват в кабала.

Това е напълно нова тенденция. Аз не завися вече от цялото предишно развитие на своето желание. Е, вече съм се развил, и какво по-нататък? По-нататък пред мен има нещо съвсем ново, което е неразбираемо и неизвестно.

Днешната криза на човечеството е криза на формулата на нашето предишно развитие, която вече не работи!

Завърши периодът, в който действаха само светлината и желанието, наслаждението и гладът. Този подход към живота е изчерпан. А какво да правим по-нататък – никой не знае.

Аз виждам, че има напълване и желание, но не разбирам връзката между тях. Някога това работеше много просто: колкото е по-голямо моето желание, толкова по-голямо беше напълването и наслаждението.

А днес така ми се иска да получа наслаждение – хващам го, наслаждавам се за миг и всичко изчезва. Вече дори не ми се иска да преследвам наслажденията. Но трябва с нещо да запълня себе си? Разбирате ли каква катастрофа е това?

И човечеството не знае какво да прави. Като резултат това води до войни, престъпност, жестокост, терор, тъй като когато човек чувства такава вътрешна празнота и скука, той е готов на всичко, само и само да намери някакво напълване, макар и за миг!

Намираме се в преходен период. Егоистичното желание е завършило своето развитие на неживо, растително и животинско ниво.

Сега трябва да расте като „човек“, което означава „подобен на Твореца“ – тоест, в напълно нова форма, като работи за отдаване – противоположно на всичко, което е било преди.

Но ние не разбираме това действие, нито откъде да вземем сили за него. Нямаме нито разума, нито желанието, нито необходимото обкръжение за това. Има само науката кабала – за тези, които са я открили за себе си.

Затова полагаме усилия за нейното разпространение, за да ускорим развитието и да предоставим лекарство, още преди да се стовари ударът.

Защото иначе никой няма да знае какво да правим с живота си: нито политиците, нито социолозите, нито психолозите и никакви учени.

Всички ще вдигнат ръце и ще приемат какъвто и да е живот, само за да скрият случващото се и някак да продължат …

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата „Зоар“”

Връзката между нас може да се сравни с картина, която не само са разрязали (раздробили) на малки парченца, но на всичкото отгоре са я слепили неправилно.

Ако между нас нямаше никаква връзка – това е по-поносимо, но раздробяването е създало отрицателна, егоистична връзка.

Защо е направено така? Работата е в това, че такава отрицателна връзка съществува между всички части в природата – това е „помощ срещу”, за да ни се помогне да намерим природата на Твореца извън Него.

Без такава отрицателна връзка между нас, ние нямаше да можем да открием, че зависим само от връзката помежду ни – тя е причината за всичко зло и всичко добро.

Ако между нас имаше добра връзка, ние нямаше да постигнем Твореца, защото щяхме да сме в Него. Ако пък нямаше никаква връзка, ние нямаше да успеем да разкрием причината за злото в нашия живот.

Благодарение на разкритието, че връзката между нас е лоша и това се явява причината за нашите страдания, ние можем да я превърнем в добра, доколкото подгонени от страданията, достигаме  до Твореца и осъзнаваме, че по друг начин не бихме стигнали.

Така се случва понякога и в нашия живот: възниква ситуация, която ни сближава с други хора.

По-рано между нас не е имало връзка, ние сме били чужди един за друг, учтиви и вежливи. Но изведнъж, по някаква причина, сме се оказали заедно, свързани един с друг с обща работа, с общи проблеми.

Ние сме се сближили – и сега започваме да откриваме доколко сме различни, колко не си подхождаме …. И тогава се разкрива злото между нас, което е съществувало и преди, но не е било разкрито.

Откривайки, че връзката между нас е лоша, ние обикновено се стремим да се отдалечим един от друг, но ако външните условия не ни позволяват това, то нямаме избор – ще ни се наложи да поправим отношенията помежду си.

Нима това не ви напомня за състоянието на днешното човечество? В миналото връзката между отделните страни е била слаба, всяка държава е била свързана с ограничен брой страни. Между нас не е имало истинска връзка, затова злото не се е разкривало.

Но сега светът е станал глобален, всички се оказаха свързани помежду си, оказващи си влияние. Ние няма къде да избягаме един от друг и затова между нас се разкрива ненавистта. Същата тази ненавист ще ни накара да поправим отношенията си.

Filed under: Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Клипа е кората, защитаваща плода, докато не узрее – тоест цялото това време, докато не достигнем до поправяне.

Тя ни пази, докато не станем готови и не съзреем, и тогава ще можем да се измъкнем от нея, да захвърлим тази обвивка.

А дотогава аз не усещам, че има обвивка – като дива, неузряла ябълка, в която няма разлика между вътрешната част и кората – и двете са еднакво кисели и зелени.

Колкото повече расте плода, толкова по-големи стават разликите между обвивката и вътрешното съдържание.

Отначало кората е здрава, но постепенно се отделя от самия плод и колкото повече той се развива, толкова по-тънка става тя. Ако се остави така, то плода в крайна сметка ще „избухне“, ще изскочи от своята обвивка.

Така расте и човек, докато не достигне зрелост. И веднага щом всички наши свойства станат готови, ние захвърляме и изоставяме своята клипа.

През цялото време са ни примамвали, както се примамва магарето с морков и ние сме бягали в живота напред. Но сега цялата тази система престава да работи. Тя вече е безполезна, с нейна помощ ние вече сме подготвени!

Клипот са верни помощници на Твореца, те са ни отгледали и са ни позволили да съзреем. И затова престават да ни примамват.

Мислите, че на Твореца са му свършили морковите? В Него има още много други примамки, но те повече не са ни нужни! Достигнали сме най-високия праг на своята степен и сега сме длъжни да се повдигнем на следващата.

Затова нищо повече не ни привлича напред, няма защо да бягаме, усещаме пустота, бъдещето не ни мами – трябва да преминем през тази обвивка (клипа) във висшия свят, подобно на червей, излизащ на светлина от горчива ряпа…

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие искате да кажете, че от това, че аз сега егоистично използвам съседа си – в Индия ще се разрази пясъчна буря?

Отговор: Да! Човек трябва да разбере, че всички проблеми идват от липса на връзка между нас.

Това не значи, че с отделянето от теб, аз веднага предизвиквам пясъчен ураган.

Но, противопоставяйки ти се, аз внасям дисбаланс в равновесието на природата.

Всички природни сили се намират в единство, взаимовръзка и равновесие, във всеобща хармония.

Освен човекът, който с растящия си егоизъм не се съобразява с другите, става отрицателен елемент и нарушава баланса на всички сили (на неживата, растителната, животинската природа).

Решението на проблема е да станем интегрална част от природата, както всичките ѝ останали части.

Ние откриваме, че светът се намира в единство, в пълна взаимовръзка, съществува като затворена система, където всички са свързани помежду си. Това означава, че ние сме задължени да се свържем като „един човек с едно сърце”.

А ако възразите, че не сме способни на това – съществува науката кабала и нейното предназначение е да извиква силата на обединение.

Човечеството неминуемо ще дойде до този извод, това е вече близо. Ако ние вече сме влезли в този период, то от тук нататък всичко ще става много бързо.

От урока на тема  “Актуалност в светлината на кабала – 10.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм обикновен човек и желая просто да живея спокойно. Получавам житейски удари от време на време, но никога не съм се замислял за смисъла на живота. Виждам хора, изучаващи кабала и това им действа добре. Но аз само искам да живея спокойно. Трябва ли и аз да уча кабала?

Отговор: Да, трябва. Това е така, защото кабала ще ти покаже как да постигнеш спокоен живот. Не е необходимо да търсиш Твореца, бъдещия свят или духовните светове. Но онзи, който желае това, ще го получи.

Тъй като мъдростта на кабала води човек към хармония с всичко, всеки ще получи онова състояние, което желае. Нарича се МАН, който „засища в пустинята” (в празното желание за получаване) и всеки ще усети в него желания вкус.

Желаеш спокоен живот? Давай! Обратно, желаеш живот пълен с приключения – ще получиш и него.

Въпрос: Ами ако искам един милион долара?

Отговор: Един милион долара е усещане за удоволствие, а не количество зелени банкноти. Ще получиш наслада като от милион долара. Така просто се измерва до какво степен сме напълнени.

От урока на тема  „Актуалност в светлината на кабала – 10.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Кабала казва, че причина за всичките проблеми е егоистичнoтo желаниe в човека.

Но каква връзка има между това, че аз съм егоист и съм противоположен на Твореца, и горещините в Москва и екологичната криза?

Отговор: Всички се намираме в затворена система (сфера), наречена „Творец”, свойството на която представлява пълна връзка между всички части на основата на взаимно отдаване. Такъв е законът на съществуване на цялата система и всяка нейна част.

Това можем да видим например в нашето тяло, екосистемите и т. н. Аз съществувам вътре в тази система, подобно на зародиша в майката, и в степента в която съм свързан – т.е. подобен по свойства със системата и  отдавам, подобно на нея – аз се чувствам добре. И обратно, според степента на отдалечаване от нейните свойства, се чувствам лошо.

Близост или отдалеченост, не в разстояние, а в подобие на свойствата. Ако притежавам малко егоистично желание, дори да се отличавам от системата, няма да усетя големи проблеми. Но ако моето желание нараства, то и усещането за дискомфорт расте.

Тъй като човек постоянно се развива в своите егоистични желания, то нараства и неговата противоположност със системата на Природата, с Твореца, и неминуемо ще се чувства все по-зле! Докато не започне да разбира каква е причината за неговото страдание (проблем).

Ще получавам ударите на съдбата от всички страни, докато не разбера, че това е системност, а не случайност! Проблемите с екологията не са случайни! Вече не бих могъл да не ги забелязвам.

А такива проблеми ще възникнат по цялата земя, във всякакви видове и ще разтърсят хората, за да ги заставят да се замислят „Очевидно има причина”.

Желанието, нараствайки, усеща страдание и създава разум, за да гo избегне. Човек става по-умен, по-хитър, научава се да прави връзка между причина и следствие.

Неминуемо ще започне да  пита: защо се случва така и откъде идват всички нещастията стоварили се на главите ни?! Както обикновено човек се пита: „За какво  е всичко това?!”  И това е вече подсъзнателен въпрос за Източника на случващото се (Природата, Творецът).

Хората ще разкрият, че действа общият закон на цялото мироздание. Можете да го наречете не ”Творец”, а „Природа”.

Но той изисква от нас постоянно и съзнателно да поддържаме равновесие с Природата, т.е. да се намираме в свойството на отдаване, както цялото мироздание, съществуващо във всеобща връзка и интегрално единство между всички части.

Затова няма избор – човечеството е  раково заболяване вътре в самата природа и е задължено да се излекува!

Под натиска на всички проблеми ще дойдем до такова осъзнаване. Това вече е съвсем близко.

От урока на тема „Актуалност в светлината на кабала , 10.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава обща духовна дейност между съпрузи?

Отговор: Духовна връзка – това е, когато жената е като „половината от тялото” на мъжа. Мъжът без жена е непълна част на желанието.

Именно тази част на „животинското” съществуване – семейният живот, която ни се струва, че не е свързана с духовното, на практика е много важна.

Още не е дошло времето, но ще достигнем до състояние, когато и мъжете и жените ще почувстват необходимост да разберат, в какво се състои смисълът на живота. За какво живеем?

Този проблем може да се реши само при условие, че се намираме в подобие с природата,с Твореца. И затова сме задължени да се свържем в семейна двойка.

Това и ще бъде наша съвместна духовна дейност. Ние ще почувстваме, че без духовна връзка не можем да съхраним семейството. А без да създадем семейство – не сме способни да се занимаваме с духовното и да го постигнем!

Затова сега семейството се намира в такава криза, „разбиване” – това е като „цимцум” (съкращение).

Целият минал живот и психология, цялото досегашно разбиране за семейството, цялата минала семейна парадигма – всичко е свършено! Тоест, достигнало е до „разбиване”.

Това е разбиване на цялата ни предишна философия, отношение към живота, семейството, обществото. Всичко това е дошло до своя край, затова днес ние преживяваме криза.

Ние сякаш отрязваме от себе си миналото отношение към живота и встъпваме в нови отношения.

На мен отново ще ми трябват семейство, деца, работа, общество, но за да постигна отдаване, разкриване на Твореца,а не егоистично  да ги използвам и да си устроя удобно гнезденце само за спокоен материален живот.

Затова протича рязък преход, когато трябва да се откъснем от  своя предишен живот и от миналото си отношение.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо има толкова много проблеми в семейните отношения днес и толкова много хора се развеждат или изобщо не се женят?

Отговор: Егоизмът расте през цялото време. Вече не е така, както е било в предишните поколения, където почти е нямало разлика между едно поколение и следващото. Хората са продължавали да живеят на същата земя, в същото село и синът е наследявал професията на баща си: ако бащата е бил ковач и синът е ставал ковач; ако бащата е бил фермер и синът е ставал фермер. Било е обичайно да се живее по този начин. Хората са предавали дрехите си от едно поколение на следващото и т.н.

Днес човек е различен във всеки един момент! За да се промени, човек няма нужда да се преражда. И понеже човек е различен, той не може да понася онова, което е било вчера. Вчера съм се оженил за някого и днес я поглеждам и съм объркан. Мисля си „Това ли е наистина жената, за която се ожених?! Къде е жената, която познавах вчера? Къде са нейните качества?”. Не виждам тези качества днес. Аз не осъзнавам, че промяната е станала в мен. И я гледам, и ми се струва, че тя се е променила и аз вече не мога да живея с нея.

Никой не е виновен тук. Ако нашето развиващо се желание не бъде  поправянето, семейството неминуемо ще рухне. Каква основа трябва да имат хората, за да се съберат? Преди сме оставали заедно на „животинско-социално” ниво: общо домакинство, семеен живот, деца, задължения и натискът от общественото мнение. А днес, никой не го е грижа за нищо. Хората са се издигнали над всички тези ограничения; те не желаят нищо.

Затова са неспособни да създадат семейство и да бъдат в него, и не искат да имат деца. Проблемите в семейството се увеличават и е невъзможно да бъдат разрешени, ако двойките не са обединени общо в изучаване на духовното.

Никакви материални действия няма да задържат хората заедно. Само това може да спаси семейство, както е написано „Мъжът, жената и Творецът между тях.” Ние трябва да разкрием до каква степен искаме Висшата сила, по-висша идея, за да се обединим на нивото „човек”.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Да се съхрани семейството може да помогне само силно общество, което удържа двамата съпрузи в правилно направление за духовно развитие, тъй като те преминават през разни състояния – и възходи и падения.

За да бъдат част от това общество и да разберат, че не е възможно духовно да се придвижват поотделно, е необходима двойка.

Обществото на бъдещето сериозно ще се грижи за връзката между съпрузите. За това е необходимо влияние на обкръжението.

Ние вече получихме достатъчно удари от природата, за да разберем, че  трябва да постигнем равновесие с нея.

А затова е нужно да постигнем добри отношения помежду си и тогава тази хармония ще се върне към нас с добро, и всичко ще се нормализира: горещини, студове, магнитни полета, хиляди разни параметри – всичко ще се уравновеси.

Това ще бъде усещане, сякаш този свят е просто райска градина (даже на материално ниво)!

За тази цел е необходимо да постигнем равновесие и това е много просто условие – да се намираме във взаимни връзки във всички области, на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко. И едно от тези условия е правилна връзка в семейството.

Кабалистите не приемат за ученици неженени мъже, тъй като мъж без жена е само „половин тяло”. А „половин тяло” не може да бъде поправено. По-рано това условие е било много строго.

Днес всичко стана свободно и на всички е разрешено да учат, защото ние се намираме в преходен период и не можем да задължим хората да се оженят, това е свръх техните сили.

Но ще дойде време и аз се надявам да е скоро, когато следващото поколение ще разбере, че за постигане на равновесие с природата ни е нужен материален порядък – семейство.

Но да съхраним семейството можем само като се обединим в единен стремеж към единна духовна цел. Връзката между съпрузите на битово, материално ниво: деца, семейство, дом, домакинство – вече не могат да удържат хората заедно.

Егоизмът е нараснал дотолкова, че всичко това вече не ни привързва един към друг. Всеки си има работа, способен е да си наеме жилище и напълно да обезпечи себе си.

Днес човек се чувства относително независим, не се нуждае от поддържане на жена и деца – за това съществуват супермаркет, съвременна битова техника, здравна осигуровка. Не е както в миналото, когато без семейство той просто би пропаднал.

Затова само висшата цел, повдигаща се над животинско ниво, до нивото на човек (адам – от думата “подобен”), подобно на Твореца, разкриваща ни вечността и повдигаща ни над земния живот и смъртта, е способна да обезпечи вътрешно, духовно съединение в семейството.

Но днес да реализира това все още не е по силите на всеки.

От урока по тема „Актуалност в светлината на кабала“, 10.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→