Всеки човек иска да живее в свят, изграден върху любов, но всъщност никой не вярва, че това е възможно.

Любовта е останала само в детските приказки, защото всеки разбира, колко добро и по-безопасно е това за детето, отколкото враждата.

А възможно ли е светът да бъде направен такъв?! Ние живеем във враждебен свят, където всички се борят помежду си – кой кого ще изяде и животът става все по-лош.

„Човекът е микрокосмос” и със същата злоба и жестокост, с които се отнася към света, той започва да се отнася към самия себе си, реализирайки егоистичните си желания и ненавиждайки се! Това раздвоение на личността нараства.

А представете си, ако можехме да преместим поглед и всички наши отношения на пътя на грижата и любовта. Ако за един миг успеем да издигнем целия свят и да го поправим така, че никой да не краде, да не вреди на другия?

Тогава щяхме да видим един обратен свят и никой повече не би се страхувал, че животът му ще бъде разрушен. Не би се страхувал, че ще разрушим това земно кълбо и че ще се погребем под отпадъците на собственото си производство.

Защото любовта би ни задължила да действаме оптимално и правилно. Нямаше да са ни необходими милиарди работни места само, за да ангажираме населението с производство на ненужни неща.

Нека не работят – всеки, тъй или иначе ще получи необходимото. Защото те няма да имат нужда от нищо излишно, живеейки в такъв добър и доброжелателен свят. И ние няма да замърсяваме земята с ненужни производства, които съставляват 90% от всички съществуващи.

Ако погледнем природата – там нищо не се губи. Вижте как е устроен живота на животинския свят – от началото на творението, та до неговия край, във всички форми, включени в кръговрата на природата – всичко се използва на 100%.

Всички цикли са абсолютно затворени – освен това, което прави човекът, който не връща нищо от производството си в природата в естествен вид, а само като отрова –той я отравя.

Но ако се отнасяхме един към друг с любов, бихме направили света напълно чист! Любовта би ни задължила да не искаме за себе си нищо излишно и всичко би се нормализирало. А не както е днес, когато всички океани са пълни с боклук и радиоактивни отпадъци.

В нашия свят не ни достига само внимание един към друг и взаимно участие в интегралната система, до което ние, искаме или не, ще стигнем от безизходица.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 24.10.2010

[24733]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вие не вярвате, че е възможно да се реализира правилната формула на съществуване в мащабите на човечеството – ето защо ние реализираме това като пример в групата. И тогава разкриваме, че в природата съществува сила, от която можем да се възползваме.

Намираме се вътре в голямата природа, под формата на малка група и се уподобяваме на природата.

Тоест вече не сме в стълкновение с нея, дължащо се на някаква степен на несъответствие, а всичко, намиращо се в природата, влиза в нас хармонично и по добър начин. Чувстваме нейното положително въздействие и добри резултати.

Посредством това добро влияние, силата на природата ще започне да ни приближава към себе си и ние ще постигаме още по-голямо подобие с нея.

И тя отново ще увеличава положителното си въздействие върху нас, а ние ще се приближаваме все повече и повече. Така ще вървим един към друг!

И може да не наричате природата Творец макар, че това е едно и също! От тази дума нищо не се променя – за човека тя просто е свързана с религиозни стереотипи.

Това е природен закон за подобието на свойствата и закон за любовта, за връзката в една интегрална система. Ние не сме ги измислили! Само се връщаме на своето място в системата на природата като нейна неделима част, свързана с всички.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 24.10.2010

[24737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Правилната връзка между всички части на природата като единна система се нарича любов, отчитаща интересите на всички като единна система.

Тоест, аз ще почувствам всички останали като неразривна част от себе си, защото ние действително сме свързани по този начин!

Проблемът е само в едно – в нашия свят, ние не виждаме сила, която да ни приведе в такова състояние. И затова, дори не гледаме в тази посока, считайки я за утопия и се опитваме да използваме света егоистично – кой както може.

Но в крайна сметка, разрушаваме света до основи така, че не остава нищо за използване… Предизвикваме такива мутации, че губим всякакъв контрол над случващото се.

Затова в поколението, което стига до предела на отчаянието и безпомощността, се разкрива духовната точка в сърцето и науката кабала. Тя става абсолютно необходима и по тази причина сме длъжни да я разкрием.

Това е задължително условие за поправянето на света. Целият свят трябва да знае за нея. Подобно на историята с египетските наказания, когато Моисей спорил с Фараона. Защо той изобщо идва при Фараона? Защото пред всеки егоист в света трябва да бъде разкрит факта, че съществува методика за поправяне!

Благодарение на разпространението на тази методика, а от друга страна, благодарение на нарастването на егоизма, двамата упорити – народът на Исраел и Фараонът, стоят един срещу друг и те осъзнават, че няма изход.

И тогава, този свят – егоистичният Фараон трябва да разбере, че е длъжен да се издигне над своето състояние и да приеме методиката за поправяне.

Затова, както обяснява Баал а-Сулам, разпространяването на науката кабала е необходимо и важно условие за духовното освобождаване.

От урока по статията «Даряването на Тора», 24.10.2010

[24707]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

На неживото, растителното и животинското ниво, природата е интегрална система, чиито части нямат свобода на волята в съблюдаването на нейните закони. Но на човека му е дадена свобода на волята: той може да действа или в хармония с природата, или да бъде срещу нея.

Днес, на изхода на егоистичното развитие на цивилизацията, ние започваме да съзнаваме недостатъка на егоистичното развитие, което ни води към саморазрушение. Нашето его дотолкова е пораснало, че унищожаваме системата на равновесие на Земята докато, всъщност, ние – най-висшето ниво на развитие – сме тези, които трябва да установим това равновесие.

Възстановявайки баланса с природата, ние ще създадем условия за правилно поведение на всичките й останали части. Затова ние трябва да станем като един човек, да постигнем състояние на взаимна любов и внимание. Поради тази причина принципът „обичай ближния като себе си” лежи в основата на системата на човешките ценности. Ние съзнаваме, че за да съществуваме съвместно в глобалния свят, това условие е необходимо особено днес.

Това е причината науката кабала да бъде разкрита днес. От хилядолетия тя е чакала своя миг, за да даде възможност на нашето поколение да се издигне до състояние на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 19.10.2010

[24168]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Науките на нашия свят постоянно се изменят и на нас ни се налага през цялото време да ги поправяме и уточняваме.

Всичко, което днес ни се струва абсолютно очевидно, утре вече не е така безспорно и, възможно, дори това, което считаме днес за полезно, утре да се окаже вредно. Нашето желание през цялото време се променя и ние разкриваме в него нова наука.

И тъй като желанието за наслаждение може всеки ден да се сменя на противоположното, значи и полезното може да стане вредно.

Освен това, действайки чрез своето единствено егоистично желание, ние, използваме всичките открития, направени в природата в интерес на своя егоизъм – и затова резултатите от развитието на науката са ни във вреда.

Тоест ние винаги я използваме за зло. И виждаме, че науката се развива основно, защото ни е необходима за войните, за взаимно унищожаване. Ако не беше така, ние въобще нямаше да се развиваме.

Всички прекрасни научни открития обслужват нашия егоизъм.

Oт урока по статията „Кабала в сравнение с науките“, 21.10.2010

[24440]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

В наши дни хората все повече се тревожат за своето съществуване. В действителност, всички хора по света могат да се обезпечат с всичко необходимо, но ние нямаме нужните сили да изпълним това.

Дори и най-властните и богати хора не усещат абсолютната безопасност и напълване, които може да ти даде любовта към всички – поръчителството. Това е осъществимо само при едно условие – ако всички се грижим един за друг.

Човечеството смята, че материалното изобилие може да напълни хората, но американската мечта, обществото на потребителите, разруши само себе си. Ние достигнахме до необходимостта да изменим отношението си към живота.

Усещането за добро, мир и съвършенство изобщо не зависи от това, какво притежавам. Ние не сме способни да се успокоим от никакви напълвания.

Истинско успокоение е възможно само тогава, когато между нас започне да протича светлината. А за това, ние трябва да отворим пътя на светлината, чрез взаимната грижа един за друг.

Когато мисля за другите, аз разблокирвам система, благодарение на която успокоението обезателно ще напълни всички и мен.

Това успокоение ние нужно, за реализация на поръчителството, така че да обърнем тревогата си към напълването от Твореца.

В началото ние ще вярваме, че в резултат на положените усилия, на нас ще ни стане просто по-добре. И единствено, когато всички започнат да мислят за останалите, анулирайки егоизма на всеки, тогава нашето намерение ще се промени на алтруистично.

Така от ло-лишма ще достигнем в лишма – спрямо това, доколко помежду ни се е реализирало поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23674]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Съобщение: Учените от Харвардския и Кеймбриджкия университети: тъй наречения хормон на щастието – серотонин, е отговорен за вземането на морално-етическите решения, коригира асоциалното агресивно поведение, чувствителността и търпението.

Реплика: Както и да го наричат вместо наркотик, програмата на творението няма да позволи хората да се скриват зад наркотици или хормони на щастието. Ще се разкрие още по-голямо нещастие, което все пак ще принуди хората да поправят своята природа, а не да търсят решение отвън.

[22539]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - Няма коментари→

Разпространявайки знанието за кабала, ние съединяваме в един съсъд нашите души и създаваме „място за разкриване на Твореца” за всички творения!

С това изпълняваме Неговите желания и Му доставяме най-голямо удоволствие.

Ако вземем всичките си страдания и ги умножим по ”пи тарах” (620) пъти, това ще бъде подобно на страданието на Твореца от скриването, в което е принуден да пребивава, за да ни даде възможност да израснем.

С всяко наше действие в посока на обединение добавяме още сила за обединение (масах  и ор хозер), още една душа към общото число на душите, необходими, за да се разкрие Твореца.

По този начин предизвикваме такива изменения между всички души, че в резултат всеки в света изведнъж ще почувства вътре в себе си, че съществува висша сила, която действа и движи целия свят и определя всяко негово състояние.

Не се случват просто така земетресения в Нова Зеландия, пожари в Русия, тайфун в Америка, а това са части на общото състояние, създавано от Твореца, за да започнем да се издигаме към Него.

И когато започнем да се издигаме в духовното пространство и да възприемаме този материален живот само като необходима съставяща, ще се удостоим с прекрасен живот в този свят. Затова не ни достига само още малко, за  да разкрием Твореца .

И повече нищо не ще помогне на нашия свят, а само усещането, че във Вселената, в природата, между нас има сила, която управлява всички.

Към това разбиране ние се приближаваме, благодарение на разпространението на кабала.

От урока по статията на Рабаш, 08.09.2010 г.

[#20899]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съвременният човек има всички блага в този свят, а ние все сме недоволни – още повече, отколкото по-рано.

В миналото, ако човек е имал половин килограм хляб на ден – за повече не е и мечтал.

А погледнете колко много му трябва на съвременния човек. Но нима той е удовлетворен? Не! И все пита защо?

Но удовлетворението въобще не се намира на човешкото ниво – няма да му помогнат никакви нови играчки.

Искаме да измамим себе си с вещите, но възникналата в нас пустота произхожда от съвсем друго – от несъответствието с Твореца. И затова не можем с нищо да я запълним, освен с усещането за Твореца!

Тази пустота постепенно се образува в нас и се натрупва до определена степен, докато се „взриви” – и тогава човечеството ще разбере, че не можем повече да скриваме тази пустота, а сме длъжни да я запълним, иначе животът ще ни се стори по-лош от смъртта.

Това желание не може да намери напълване в този свят, защото е потребност от разкриването на висшия свят, на Твореца!

Но защитните сили на организма ни принуждават да търсим, докато объркаме себе си. И човек приема наркотици, пропива се или запълва живота си с празни модни вещи или пътешествия – крием главата си от проблемите, като щраус в пясъка.

Така действа защитната сила на нашето Его, което иска да докаже само на себе си, че е напълнено, че желае да скрие тази празнота, която е невъзможно да бъде напълнена. Защо ни е да мислим за това, което не сме способни да си доставим и да тровим живота си?

Така не може да продължава дълго! Засега все още успяваме да се изхитрим и да объркаме себе си на ниво „животно”, така че да не чувстваме незапълнената потребност на степен „човек”. Но ситуацията непременно ще се взриви.

В различни периоди от историята подобни състояния са водели до революции, войни, до драматични и трагични решения. Да се надяваме, че в нашия случай изхода няма да бъде толкова жесток.

Тъй като в дадения случай ние трябва да се издигнем от нивото на нашия свят, от степента „животно” до степента на висшия свят, степен „Адам” или Творец. Това не е по силите ни и човечеството ще започне да полудява от безсилие.

На нашето егоистично ниво е било възможно да се издигаме от степен на степен благодарение на революциите, войните, новия ред, религиите, новите технологии, като например: книгопечатане, първия двигател, интернет и други….

Всичко това е давало напълване за определено време, но сега егоизмът е изчерпал себе си, а потребността от разкриването на Твореца изисква именно духовно напълване. В нас се разкрива ново желание, разкрива се Този, който ни управлява.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 02.09.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко в света зависи от хората, занимаващи се с духовно развитие, значи ли това, че ние сме отговорни и за всички страдания, случващи се в света?

Отговор: Ние не предизвикваме страдания, обратно – привличайки светлината прехвърляме страданията от материалното ниво на ниво духовни страдания.

Получава се, че вместо страдания от войни, болести и всякакви други проблеми, ние страдаме от това, че у нас го няма духовното. И това е което дава на човека науката кабала.

Тя му носи „стардания”, но даже не бива да ги наричаме така …това са страдания на любовта. Като да съм поканен на трапеза след няколко часа и сега нарочно не съм ял, за да съхраня апетита си.

Това се нарича любовно страдание, когато разбирам, че ми предстои да подготвя духовни келим.

И още сега, докато съм в празните келим, аз усещам лека светлинка от предстоящите срещи с хората, които обичам и от гощавката. Ето към това трябва да водим човечеството – да му покажем, че има решение как да се развива и то не притиснато от ударите на природата

Ние навлизаме в период на екологични проблеми и те могат да предизвикат страдания и гибел на хиляди хора. Виждаме, че стихийни бедствия се случват по целият свят – в Китай, Европа, Русия, Америка.

И единствения начин да се спасим от тях е да преминем към подготовка на духовните келим не в земна форма, не да чакаме докато минат десетки години в страдания и накрая да осъзнаем, че има причина и цел, и два пътя към целта: Път на Светлината и път на страданието.

Защо да се мъчим напразно? Дайте още сега да привлечем светлината, която ще ни покаже разликата между нейното състояние и нашето, за да страдаме от това, че искаме по-добро състояние, а не от това, че сега ни е зле.

Това е което наука кабала предлага на човека – път на светлината вместо път на страданието.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→