Трябва да свикнете с факта, че ако започнете да изследвате нещо, винаги ще намерите две противоположни свойства в него, които въпреки това са  свързани. Това е нещо като „раздвоение”.

Ако работиш с егоистичното желание, тогава всичко излиза така: 1 + 1 = 2. Но, ако комбинираш желанието за получаване с намерението за отдаване – те са противоположни и не могат да се свържат. С други думи: 1 + 1 = 3! Третият е Творецът. Трябва да свикнете с този парадокс и да го приемате като естествен; за нас това е норма.

Свидетели сме на такъв „парадокс” в човешкото общество. От една страна, всеки прави всичко възможно да се отдели от другите, но от друга страна, хората търсят контакт помежду си.

Превърнало се е в мания. Имало е случай, когато цяла телекомуникационна система е била повредена, хората са останали без мобилни телефони и просто са започнали да откачат. Как може всеки да иска да бъде сам и, от друга страна, да не може без комуникация с други хора?

Фактът е, че човек иска да бъде сам за малко, за да не му се меси никой. Но заедно с това хората искат да живеят заедно: в един голям град, в една масова култура. Склонни са да си подражават и да правят всичко така, както другите го правят. Следователно едното не отменя другото.

Човек има нужда от място, на което може да се скрие, като пчела – всяка в своята лична клетка. Но в момента, в който човек почувства такава „независимост”, той трябва да усети, че живее сред всички.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Светът е пълен с проблеми и колкото и да се стараем от поколение на поколение да поправим положението си, не ни се отдава.

Науката кабала обяснява защо ни преследват всичките тези проблеми и беди: те се опитват да ни подтикнат към правилно развитие, за да се повдигнем над егоизма си и да преминем в друго измерение – в свойството отдаване, към друга сила, друго възприятие на света, в царството на отдаването, вместо царството на егоизма.

Затова цялото наше развитие е насочено само към това, да разкрием това страдание и нищожност, това скритие в егоистичното желание. И колкото повече се опитваме да го използваме, толкова повече то ни огорчава, за да ни покаже, че не ще можем да го използваме за наслаждение и напълване, тъй като получаващите желания не са способни да получат нищо!

Ние не разбираме това и през цялото време повтаряме една и съща грешка, но трябва най-накрая да разберем, че е невъзможно да напълним егоистичните си желания – това е против закона за съществуването на желанията и светлината.

Започвайки с Първото съкращение (Цимцум Алеф) и нататък, никога в историята и в реалността не може да се получи така, че да получа в егоистичните си желания и да се напълня.

А това, че ни се струва, че сякаш се напълваме и се наслаждаваме, е защото разтягаме удоволствието, което усещаме при среща с наслаждението до тогава, докато то изчезне. Но за тези кратки мигове докато то се намира в нас и ние го усещаме, ще ни се наложи изцяло след това да заплатим със страдания, когато разкрием образувалата се пустота.

Тази празнина се образува от силата на наслаждението и времето, в което то се намира вътре в желанията. За пример можем да вземем това, че в нашия свят мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока. Същото се случва и с наслаждението!

Мога да получа 10 грама наслаждение, но да го усещам в продължение на един час и тогава 10 г се умножават по един час и ни дават мощността на наслаждението. А мога да усещам и един килограм наслаждение, но само за една секунда и това също определя мощността.

Затова, дори цялото това наслаждение, което ще ни се наложи да усетим, след това неизбежно ще се превърне в страдание от опустошеното желание. Няма да ни се отдаде да се напълним в егоистичните си желания – защото е против природата на творението и неговите цели.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30837]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Днешният свят е устроен така, че нито една страна не може да се затвори  и да заключи границата си. Ако се затварям отвън, то нещо вътре непременно няма да бъде в ред.

Дори самите ние не разбираме от какво. Струва ни се, че сме създали общество, напълно обезпечаващо себе си с всичко необходимо, както голям колхоз: с месо, с мляко, с риба, с плодове и можем да въведем натурално стопанство, което не зависи от никого. Но нито една страна не може да направи това!

И не защото тя не е способна да се обезпечи с каквито и да е материални продукти: вода, електричество и други външни ресурси. Но защото така  работи това вътре, в природата – тези наши зъбни колелца са се свързали плътно едно с друго и никое не може да се отдели от останалите!

Ти няма да разбереш защо през цялото време имаш някакви проблеми – ту кравите не дават мляко, ту тревата не е израснала, ту е загубена реколтата. Не знаеш откъде, изведнъж такава несполука – но това няма да работи! Защото вътре колелцата така здраво са се зацепили, че си длъжен да бъдеш свързан с целия свят. И това днес е необходимо да се обясни на всички!

Но никакви G8 или G20 няма да ни помогнат да се обединим. Дори ако всички се съгласят с това и се договорят да се хванат за ръце и да се държат един за друг – ние ще предизвикаме само още по-големи разрушения. За един миг те ще се хванат за ръце, а вече в следващия миг между тях ще започне война.

Обединяването ще доведе до световна война, ако то не е заради Твореца, заради духовна цел. И тогава ще бъде по-лошо, отколкото в Русия, която е искала така да обедини хората.

Затова освен обясненията, че всички ние сме свързани от страна на природата, а не по свое желание, което й е противоположно, е необходимо да разкрием как можем да изменим своето желание към единство, за да искаме  да се завъртим заедно с всички зъбни колелца в правилната посока.

И за това ни е необходима светлината, връщаща към източника, която ни обединява! А това е възможно само при изучаване на науката кабала.

Но отначало може да се подготвя човека, като му се обяснят всички условия около този последен момент – когато ще остане само да му се даде ключа, който се намира в науката кабала. Постепенно той започва да разбира, че съществува всеобща взаимовръзка и че няма избор, научава в какво се състои  нашата свобода на волята.

И така всички свиват и свиват този обръч, докато в него не остане само един неразрешен централен въпрос. Ето тогава и може да се даде на него отговор и тогава човекът ще го приеме.

Така мъдро е необходимо да се направи разпространението, за да достигне до хората постепенно, показвайки, че това не е свързано с никакви стереотипи – нито с мистиката, нито с религията или с юдаизма.

Това е естествена наука за това, как човекът да се впише хармонично в този свят. Тя ти обяснява закона на природата, който управлява света и вътрешния закон в човека, тоест кой си ти и как да се приспособиш към света.

От урок по статията ”Мир в света”, 26.12.2010

[30822]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Има ли смисъл да проповядваме на света „материалния” алтруизъм, като първи етап на поправянето?

Отговор: При разпространяването на науката кабала, нямаме общ път с „алтруистите”. В най-добрия случай, благотворителните организации раздават на бедните това, което успяват да получат от другите. Например, брашно от една фабрика, платове от друга, обувки от трета…

Разбира се, това е добре, но малко хора се занимават с тези неща. Повечето се ограничават с разговори.

Тук обаче е важно да се помни, че така изобщо не подобряваме света, защото егоизмът, който го разрушава не се поправя с подобни средства.

Удовлетворявайки желанията на егоиста, ти го погубваш. Неговите потребности трябва да се удовлетворяват при условие, че той усвои някаква специалност и направи нещо с ръцете или мозъка си.

Човек трябва да работи, да произвежда неща за храната, която му даваш. Иначе увеличаваш броя на паразитите и милиарди хора в света не искат да работят, очаквайки да ги нахраниш.

А после, те излизат по улиците, възмущавайки се, че намаляваш тяхното обезпечаване. И те не са виновни – така си ги възпитал ти, приучил си ги към такъв подход.

Европейското ръководство само е отгледало демонстрантите, които днес протестират срещу съкращенията. На тях ясно са им дали да разберат: „Стойте без работа, а ние ще ви изплащаме помощи”.

С други думи, ти самият си сбъркал и сега ти се налага да си сърбаш надробеното. Действително, кой ще иска да се откаже от подаянията, превърнали се в норма?

Човекът не трябва да се приучва към подарено угощение. Ние не отчитаме неговата егоистична природа.

Същото се отнася и за децата. Те трябва да знаят, че винаги им даваш, в замяна на нещо, което получаваш от тях. Непрекъснато учиш детето на правилно отношение към живота – приучаваш го да работи със своя егоизъм. Нищо не се дава просто така.

Разбира се, към децата трябва да има особено отношение, но съгласно същите закони. Бонбонче – не за хубавите му очи, а след задачи и упражнения. Иначе, ти разваляш детето – защото сега, то ще се надява да получи даром всичко в живота. Накрая, ще израстне като нещастен човек, който не знае как да живее.

Заплащане трябва винаги да има – и при големите, и при малките. И освен това, човек трябва да знае на кого да плати, с какво, какво искат от него. Само тогава, той ще изгради правилно отношение към заобикалящите го – няма само да получи отвън, но и сам ще даде нещо в замяна.

Така, човек постепенно започва правилно да контактува с цялото мироздание и тогава, в него се проявява и формира напълно различна философия.

От урока по статията „Мир в света”, 26.12.2010

[30812]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ни достига, за да обясним на света принципа на зъбните колелца?

Отговор:Ние всички сто-процентно зависим един от друг. В различните области, това се проявява в различна степен, но всъщност други проценти, различни от сто, са лъжа.

Дори, когато се вижда само един процент, това значи че останалите 99 процента са скрити вътре.

Така или иначе, нашата зависимост един от друг е абсолютна, дори ако това изглежда по друг начин. Където и да погледнеш, ние сме приковани с железните вериги на взаимозависимостта и от нея няма мърдане.

Колкото по-ясно тя започне да се проявява, толкова по-силно човечеството ще отправя своя призив. Това значи, че ти зависиш от своите врагове и ненавистници, от всички и всеки – и не е ясно как да реагираш на това.

По същия начин в семейството, мъжът и жената разкриват помежду си ненавистта и тоталната зависимост един от друг. Ние всички сме неразделни и няма къде да се скрием. Ето го малкия ни апартамент, ето ги нашите деца, ето го нашия хладилник, ето го имуществото. При това, ние се ненавиждаме до смърт, но не можем и да умрем.

Необходимо е тази толкова нетърпима ситуация по някакъв начин да се смекчи, да бъде изгладена. Защото точно това е раждането на новия свят, контракции преди идването на Машиах.

Напразно се надяваме, че като осъзнае ставащото, светът ще разбере как да действа. В „Трудове за последното поколение” Баал а-Сулам пише, че хората никога няма да разберат това и врагът никога няма да се съгласи с врага си.

От това ни става ясно, колко е важно разпространението на кабала и нашето обединение – като пример за цялото човечество.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30806]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Започнал ли е вече периодът на египетските наказания за света или това все още ни чака в бъдещето?

Отговор: Все още не е започнал. И все пак, не трябва да се сравняват минали етапи с тези, които ни предстоят в бъдеще. Защото материалният характер на предстоящия ни път, постепенно се сменя с духовен.

Опитай се да разкажеш на предшествениците си, живели няколко века назад, как въпреки, че разполагаш с всичко,  пак си недоволен от живота. В техните очи ти водиш приказен живот.

В дома си имаш устройство, което само с едно завъртане на кранчето лее вода. Също така си имаш бутон, при натискането на който блесва светлина, по-ярка и от дневната светлина. А още разполагаш и с екран, който ти показва целия свят като на длан.

Хората просто не биха разбрали какво още не ти достига! Но ти самият, въпреки всичкото това изобилие, пак не можеш да си намериш мястото. На фона на богатия интериор на твоят дом и свят,  откриваш пустотата вътре в теб.

И затова, египетските наказания не са физически, а вътрешни нещастия. Малко по малко, ти откриваш недостига на вътрешно напълване – всеки удар все по-дълбоко и по-дълбоко прониква в сложното, многослойно желание.

Но тези наказания преминават много бързо, когато са именно във вътрешните усещания. Докато външно всичко е незабележимо – изобщо не е необходимо човек да боледува или да страда по друг, физически начин.

Но разбира се, ако  не се възползваме от светлината, то наказанията ще дойдат във вид на материални бедствия. Принципът е прост: ако ние самите напредваме, помагаме и на света да напредва в духовно направление, то и наказанията ще бъдат в по-духовна форма. А ако това не ни се отдаде, ако светът не тръгне по духовния път, то той ще ги изпита в материален вид.

В “Трудовете за последното поколение“ Баал а-Сулам пише, че са възможни дори световни войни, съпроводени от огромни страдания.

Но ние трябва да се постараем да преминем тези удари вътрешно. Тора, кабалистичната методика, предоставя на човека възможността да проведе целия анализ много бързо и да го завърши в себе си, без да засяга външния свят.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Още не съм реализирал материалните си желания, но вече съм стигнал до кабала. Какво означава това?

Отговор: Няма нищо страшно, продължавай. Както свидетелства Тора и обяснява Баал аСулам в „Предисловие към ТЕС”, човек не трябва да бъде аскет.

Нашият път не е път на въздържание – ние вървим напред само, с помощта на светлината, връщаща към Източника. Работейки в група и изграждайки правилно намерение по време на учене, ние привличаме светлината и тя ни поправя.

При това, в никакъв случай не трябва да измъчваме и изтезаваме нашето тяло, не трябва да подчиняваме живота си на сурови ограничения.

Науката кабала не изисква от човека нищо друго, освен да учи с намерение. Всичко ще се нареди, въпреки нашето зло, наклонности, въжделения и странични мисли. Дайте възможност на светлината да въведе ред и колкото може по-малко й пречете.

От много ум, ние започваме да действаме самостоятелно и да измисляме изкуствени забрани, сякаш знаем кое е добро, и кое лошо за духовното постижение. Това е абсолютно неправилен подход.

Ако във всичко даваш воля на разума си – нищо няма да постигнеш. Защото твоят разум винаги произтича от егоизма, от непоправеното желание. Нима, то може само да определи следващата крачка по пътя на своето поправяне?

И това е причината, поради която, ние само изграждаме правилни условия за светлината, за да може тя да ни въздейства. В това се състои цялата методика. Не добавяй никакви пречки в светлината – напротив, колкото може повече й съдействай, помагай й да въздейства върху теб.

Групата, обединяването, събирането на другарите, разпространението, ученето, събитията, срещите – използвай всичко това, за да привлечеш влиянието на светлината. Защото тя се излива само върху единството на душите. Оттам си е тръгнала при разбиването и пак там се връща, ако душите се стараят да се съединят отново.

А най-важното е на фона на външните действия да извършваш вътрешна работа, за да можеш да използваш всички сили на своята душа, за да се стараеш да се сплотиш с другарите и да чакаш светлината, която ще дойде и наистина ще ви съедини. В това е източникът на поправянето

В нашия свят няма никакви други средства – нито в човека, нито извън него. Само това ще позволи на теб и на целия свят, който е затънал в глобална криза, да се поправите.

Днес, всичко, което сме постигнали за хиляди години, започва да се руши и ни показва пустото кли, празното желание, с което трябва да направим неща. В наши дни, празнотата става съдба за всички.

Затова, за нас е необходимо да разкрием правилната методика, основаваща се върху обединяването. Трябва да намерим мястото на разбиване и да привлечем там светлината, която ще ни върне към Източника, т.е. към сплотяването, към единната душа.

Само висшата светлина, проявяваща се в нашето единство, ще ни даде усещането за истински живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Целта на творението, целта на всеобятната природа е да ни приведе към равновесие на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко.

На своето, човешко ниво разваляме природата, и това разрушение се рапространява от човешко ниво на всички по-долни нива. Ние вече чувстваме това върху себе си.

Тъй като принадлежим на животинското ниво, то и усещаме всички страдания на неживо, растително и животиснко нива.

А човешкото ниво трябва да достигнем по подобие на свойствата с Твореца. Пътят към това лежи в съединението между нас.

И затова в последно време, идвайки до развитието на човешкото ниво в човека, ние започваме да усещаме и в него страдания. Не само природата, но и човешкото общество с всички негови системи се намира в дълбока всеобща криза, която усещаме.

Разбира се, че природата е тази всеобемна сила, включваща ни в себе си, която ще победи и ще ни доведе към целта. Но ние можем да постигнем тази цел по осъзнат път, да развием в себе си човека.

Не можем да достигнем целта, ако някоя сила ни тласка напред или ни побутва отзад. Няма да се получи. Страданията във всички случаи ще достигнат такова ниво, че няма да ни позволят да останем равнодушни и бездействени.

Ще ни се наложи да действаме и да осъзнаем във всяко действие намерението на Твореца, Неговата цел и да я приемем по собствено желание, а не по необходимост. Всички сили на природата ще оказват натиск върху нас и ще ни задължат да се развиваме.

Затова имаме два пътя на развитие за постигане на целта: страдания или наслаждение, «беито» (в своето време) или «ахишена» (ускорявайки времето). Но това не значи, че можем да вървим по пътя «беито» и някога да достигнем до целта в своето време. Не, това няма да стане.

Тъй като да вървим «в своето време» означава, че всеки миг ще ми се наложи да се подлагам на огромни страдания и всеки път да се уча от тях. Честно казано, ние и до сега така сме се придвижвали.

Но ако е трябвало да вървим по такъв път, нямаше да ни се разкрие науката кабала. Но в програмата на творението е заложено,  с помощта на тази наука да преминем от пътя на страданието на пътя на светлината, пътя на поправянето и да не дочакаме ударите, които ще се сипят върху нас на всяка малка крачка.

Разбира се, че това не е лек път. Но когато придобием анти-егоистичен екран и с негова помощ вече можем да управляваме природата си, пътят ще стане лек, приятен и кратък.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30651]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да бъдем уверени, че повече няма да има разбиване?

Отговор: Ние се намираме на последната, най-ниска степен. Няма къде да падаме повече, няма по-лошо от нашето състояние.

Оттук и по-нататък може да има само подем. Не може да има разбиване. Какво още в нас трябва да се разбие, ако сме откъснати от духовното? Разбило се е духовното, намерението заради отдаване, екранът, съзнанието за Твореца.

Намираме се в състояние на пълна тъмнина, но понеже не усещаме духовното, не чувстваме и къде сме му противоположни. Докато само различаваме, че ни е лошо. Но лошо ни е не от това, че Творецът е скрит, че ние не можем да Му отдаваме. Лошо ми е лично на мен, а Той не ме вълнува.

Това състояние на разбиване и падение е във властта на клипот. И затова ако в теб и се пробужда някаква мисъл за Твореца, то е само за това, как да Го използваме, а не да Му доставим удоволствие. Ти предявяваш претенции: ”Кога ще ми бъде хубаво?!”.

Колко още може да се разбием от такова състояние, ако пребиваваме в такава летаргия без всякакво движение? Ние разкриваме нашето най-лошо състояние – по-лошо от клипот. Защото клипот – това е злото начало, което аз изяснявам чрез светещата ми светлина.

И тогава аз мога да различа какви желания в мен се отнасят към клипот – ”ураганен вятър” (руах сеара), ”голям облак” (анан гадол), ”всепоглъщащият огън”(еш митлакахат), където е клипат Нога, където е светостта. Пред мен ясно се представя строежа на моята душа. За да достигна такива изяснявания, трябва да се издигна на много високо духовно ниво.

А в нашето сегашно състояние ние нищо не сме способни да различим, всичко е блудкаво и празно. Ние четем какво пишат кабалистите и за нас това са само думи с различна последователност от букви. И какво от това?

Затова разбиване на нас не ни предстои, по-ниско да падаме няма къде.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 22.12.2010  

[30494]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→