Въпрос: Ако се намираме в най-низостното състояние и няма накъде повече да падаме, то за какво развитие на събитията говорят всички тези пророчества на Баал а-Сулам, в които той пише за възможност за трета или четвърта световна война и така нататък?

Отговор: Това е само разкриване на нашето състояние, разкриване на злото, а не падение. И ако нашето състояние може да стане още по-лошо – това е просто разкриване на «грешниците», разбитите келим/желания, все по – разбитите решимот (информационни данни).

След разбиване в света Никудим, ние се намираме в напълно разбито кли/желание, но решимот от него се разкриват постепенно, стъпаловидно. Отначало – най-тънките решимот, след това все по-грубите, докато не се резкрият последните, най-лошите решимот.

Сега се намираме в най-нисшия слой на това желание, където се разкриват най-лошите решимот. Тези решимот се отнасят към човешкото ниво – и те са много тежки. Затова се разкриват най-тежките състояния.

Но именно тези решимот могат да пробудят поправяне в нас. А ако не ги реализираме по правилен начин те ще ни доведат до огромни катастрофи. Но това не се нарича падение. Може би дори обратно, защото по отношение на духовното зло – това е разкриване, приближаване.

Ние вече се намираме в тъмнина. И ако тъмнината започне да става по-ясна, то светлината вече свети и я прояснява. А ако сега нищо не изясним – това е по-лошо от всичко.

Когато светлината започне да свети в нашето сегашно състояние, ние започваме да виждаме тъмнина. Усещането за тъмнина е вече обратната страна на светлината. На арамит «нощ» се нарича «орта» – от думата на иврит «светлина». Светлината е противоположна на тъмнината, но по този начин светлината сама осветява нашите пороци – и затова усещаме тъмнина. Това е вече разкритие.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 22.12.2010

[30486]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да ни обясните, как е възможно заради страданията, човек изведнъж да поиска да стигне до отдаване.

Отговор: Действително, от земната, „здрава” гледна точка, не е възможно по този начин да се стигне до отдаване.

Защото, ако на човек му е зле, той ще мисли само за това как да се почувства по-добре, опитвайки се пряко да коригира проблема – да напълни празнотата.

Така работи човешката психология: зле ми е или нещо не ми достига – отивам при лекаря за лекарство, опитвам се да спечеля пари или да открадна, само, за да напълня появилата се празнота. Но след всички тези опити, след първия, втория и третия удар, аз започвам да питам: „Кога ще свърши това!”

И тогава, човек се отчайва, изпада в депресия или започва да използва наркотици – само, за да заглуши с нещо своето страдание! Защото вижда, че всички негови действия не му помагат.

Как, в такъв случай, е възможно да се премине към отдаване? За тази цел в нас има предпоставки, както на материално ниво, така и духовни гени. На материално ниво, човек започва да мисли за отдаването, защото вижда, че не му остава друг изход – готов е да отдава на другите, за да му отдават и те, за да е добре за всички – в противен случай, ние просто ще се унищожим като диви зверове.

Това са прости егоистични сметки на нивото на нашия свят, и те са възможни именно, защото не се намираме на животинското стъпало, а притежаваме опасно оръжие, което дава възможност  на всеки да унищожи всички. И тогава, по неволя ни се налага да стигнем до извода, че спасението се намира единствено в отдаването. Днес, вече мнозина го разбират и само безумецът може да иска войни.

Но, освен тази материална причина, която ни помага да разберем, че отдаването може да бъде полезно, в нас се пробуждат и решимот от разбиването – от най-леките към все по-тежките. И те ни принуждават да почувстваме, че не се движим в правилната посока и да се разочароваме от своето развитие.

Така започват да се сближават онези, които напредват под натиска на материалните и духовни решимот. Излиза, че кабалистите, занимаващи се със своето духовно развитие и хората, отчаяли се от обикновения си земен живот, които питат за неговия смисъл – започват да се сближават. Защото, макар и да нямат точки в сърцата, те задават подобни въпроси.

Мнението на масите започва постепенно да се приближава до това на кабалистите. Между тях, все пак остава стена, но обикновените хора, търсейки отговор, се приближават все по-близо до нея, макар и да не питат как да поправят себе си. Но в един момент, ще дойдат и ще попитат: „Какво да направим?!” И тогава, ти трябва да бъдеш готов да им покажеш как да постигнат съвършенството…

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30534]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Защо човек изведнъж се предава и престава да се бори срещу страданията? Това е резултат от заложените в него информационни гени („спомени”, решимот).

Това никога няма да се случи с животните, защото те действат като машина и ще се борят за своя живот докрай, без никога да се отчайват като човека на път.

Животното, отчаяно се бори или се спасява с бягство – то никога няма да се покори на болката. Само човекът е този, който отпуска ръце и казва: „Каквото ще да става”, защото в него има „човешки” информационни гени и той не действа инстинктивно като машина, в която наслаждението е здраво прикрепено срещу страданието.

Тази пределна точка на отчаянието определя цялата човешка психология, когато той престава да се бори за живота си и се съгласява с това, което ще стане.

Защото всички наши вътрешни данни, „решимо” са резултат от разбиването на душата, и дори най-малкото и ниско решимо има някаква връзка с висшия, с Твореца, който се е разбил заедно с нас – от това духовно стъпало на отдаването.

Затова, в нас неосъзнато се пробуждат такива свойства, че ние изведнъж преставаме да мислим, че ще можем да постигнем нещо хубаво от получаването и сме готови да започнем да мислим за отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30528]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Природата няма да я спасят всичките наши опити да я съхраним и да поправим екологията.

Ще помогне само светлината, връщаща към източника – това е тази сила, която не ни достига, за да уравновеси човека във всеки от нас и да го върне към хармония с природата, която се нарича ”Елоким”, Творец.

И същата тази сила, която идва, за да ни направи подобни на Твореца – ще приведе в равновесие и неживата, растителната и животинската част в нас. Ние ще започнем да използваме правилно природата, само в необходимото количество, защото ще чувстваме, че не ни е необходимо повече!

Моето животинско тяло ще се чувства като определено на животно, а човекът в мен – като определен на човек! За това е казано: ”И човека, и животното спасява Творецът” – двамата спасява Той, а не аз!

Аз не зная до какви материални действия ще доведе това – може би ще изгорим още много гори, кой знае?!

Необходимо ни е да дадем на светлината, връщаща към източника, да действа, да използваме това средство. Нали то идва от висшето ниво и ще приведе в равновесие всичките части на природата, организирайки ги по своето подобие.

Не се опитвайте да разсъдите всичко със своя ум, а дайте да работи висшата сила, поканете я, искайте тя да направи това. Наистина, откъде ние самите можем да знаем какъв трябва да е поправеният свят?

От урок по статията ”Мир в света”, 21.12.2010

[30413]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако със сила нахлуваме в природата, опитвайки се да я „поправим”, съгласно собственото си разбиране, никога няма да се получи нищо добро. Защото не ни е известно кое е вредно, а кое – полезно и каква крайна форма като резултат трябва да се разкрие.

Ясно е само едно – светът изцяло зависи от поправянето на човека, а човек трябва да поправи себе си. Ако той не се поправя, то около себе си вижда такъв непоправен свят. Но ако вместо да поправи себе си, той започва да поправя околния свят – той прави още по-лошо.

Отвън, в неживата, растителна и животинска природа – няма какво да се поправя! Тя трябва да остане такава, каквато е, а единственото, което ние можем да поправим – това е човека вътре в нас. Затова няма какво да оценяваме кое е полезно и кое вредно – ако ме бият по някакъв начин, за да ме поправят по пътя – значи трябва да приема тези проблеми, като помощ.

Защото сметката се води  само спрямо човека. Цялата природа би се намирала в равновесие, ако не беше ти. А за да те придвижи теб, тя излиза от равновесие и ти започваш да чувстваш това.

Тъй като цялата заобикаляща те  природа – това са твоите външни желания, които  засега не можеш да поправиш – в кабала тези външни нива се наричат „дрехи” и „дом” („левуш” и „ейхал”). Ти не искаш да ги поправяш и те ще ти причиняват неприятности.

А ако решиш да ги поправяш директно, вместо поправяне на вътрешните си желания: да унищожаваш някакви мухи или зверове, опитвайки се по този начин да направиш света по-добър, това ще те доведе до двойна катастрофа: и на материално, и на духовно ниво.

Не само че вътрешно ще продължаваш да страдаш, но и от външните „поправяния” на онова, което изобщо не е трябвало да пипаш, също ще страдаш – във външната форма.

Всяко най-вредно нещо на света има своя смисъл и трябва да съществува. Ако искаш да я поправиш – моля, поправяй себе си вътрешно!

Баал а-Сулам е викал преди Втората световна война, че ни чака катастрофа, и е призовавал към поправяне, но  – никой не го послушал. И всички, които са останали в Полша, се се оказали в концлагерите… Но ние и сега все още не слушаме предупрежденията.

От урока по статията „Мир  в света“, 22.12.2010

[30516]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние искаме да направим нашия живот по-добър и удобен. Правилна тенденция. Въпросът е само в това, присъединяваме ли  към него правилното намерение? Поправяме ли „човека” в себе си с помощта на светлината, връщаща към източника?

На неживо, растително и животинско ниво можем да правим каквото ни се иска – при условие, че държим курса на поправяне на света, на поправяне на себе си. Но ако не, тогава – каквото и да правим, това ще предизвика беди, войни и нещастия.

Човечеството винаги се е развивало от безизходност, в бягство от страданията. Всяко поколение се стреми напред защото „валякът на развитието” го настига и ще го „размаже по пътя”. Човек е принуден да бяга напред. Той горе-долу успява, не знае защо, но през цялото време участва в гонитба.

Така се случва на трите първи нива на развитие и виждаме, че ние повече няма защо и за какво да вървим напред. Технически, възможностите са още повече, но за какво са ми? Нанотехнологиите са в моя услуга, но за какво?

За какво ми е даден целия този интернет? Какво  реално ми дава? Той само ми показва, че аз съм опустошен и се занимавам с глупости. 99% „приличен” трафик- това са бедите, от които светът иска да се избави, сплетни и евтинийки. А какво хубаво добавя към това и науката?

Ако погледна на всичко това от гледна точка на развитието, аз ще видя отлично средство, което стремително ми разкрива моята вътрешна пустота.

Трябва само да разберем, че нашият проблем не носи технически характер. Технологичното развитие не се е изчерпало, но ние почти опряхме в бариерата – във въпроса: „Защо?” На човек не му е нужно това, това е всичко.

Ние не сме разглеждали тези неща във времето на хипитата, макар че още тогава човек си е задавал въпросите: за какво ми е този прогрес? Каква е ползата от него? Той ме смазва, зачерква, прави от мен машина. Този механичен живот нищо не ми дава. Да се родя, да порасна, да работя, да умра – това е формулата.

Гледайки на живота в такъв ракурс, човекът губи всяко желание за каквото и да е и живее по неволя. И ако в него не се развие човешката степен, технологичното развитие също ще отиде към края си.

Даже ако с културата и възпитанието всичко е наред, на нас все още ни трябват по-дълбоки резултати, на нас ни трябва същност, човешко зърно. В нас се пробуждат решимот и отварят неутолени желания, пустота, която не се напълва от всички притурки на интернета и от цялата техника в света.

Защо решението на този проблем ни се отдава толкова трудно? Защото техническите успехи създават илюзия, че ние ще съумеем да модернизираме с такава лекота и „човека” в себе си – за да стане той по-добър, по-щастлив. Но това не е вярно, тук няма да минем без висшето, без духовните сили. А всички „земни” средства за поправяне на човека, разбира се, претърпяват провал.

И така, докато човечеството не види това и не измени ситуацията.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30525]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Днес, човечеството е развило цяла индустрия за развлечения, за да забравим за празнотата в живота: всевъзможни световни шампионати, съревнования от всякакъв вид. И всичко това, за да объркат човека и да напълнят с нещо живота му.

Защото егоизмът е пораснал и изисква напълване. Една от задачите на правителството е, да обърка главата на народа, за да го успокои и занимава с нещо – само да не задава въпроси.

Какво ли можеш да му отговориш, ако започне да пита за смисъла на живота?  Правителството няма какво да отговори на това, но то не иска, гражданите да излязат на улиците, за да търсят на смисъла на живота, загубили вяра и в този живот, и в правителството.

Затова, то поддържа популярните „звезди“, масовата култура, СМИ, снабдяващи ни с всякаква незначителна информация само, за да ни объркат и да ни свалят малко от нивото, до което вече сме се развили… Защото, ако позволиш сега на човека да действа, според неговото собствено, а не според замъгленото желание, той ще започне да задава много сериозни въпроси.

Той ще види, че няма нито система на възпитание за подрастващото поколение, нито култура, нито напълване, нито здраво общество – нищо! Ще открие, че живее в общество, където цари пълна разпуснатост. И тогава ще попита: това ли е правителството, това ли е светът, така ли трябва да се живее?!

И ще започнат революции и безредици. Затова, главната задача на правителството е да обърка главата на народа – няма значение къде, във всяка страна: в Европа, в Америка, в арабските страни.

Затова, когато желанието на човека нарасне повече от онова, което може да получи от живота в този свят, тогава се пробужда науката кабала, и му разкрива истинската цел.

Но в този момент възниква проблемът, как да стигне това знание до него, тъй като не е възможно да се обърнеш нито към СМИ, нито към популярните звезди, нито към учените, нито към системата на образованието, нито към правителството. И те самите не разбират защо, но всички ще бъдат против! Разкрива се пълната противоположност между науката кабала и всеки начин на живот, изобретен от нас в този свят.

Няма да бъде възможно да разчитаме на никакъв канал – можем само пряко да се обръщаме към народа, за да научи, че в кабала има отговори на неговите вътрешни въпроси. Всички останали искат да го объркат с тези въпроси и да ги заглушат по всякакъв начин, но той неизбежно ще страда, ако не намери отговора им.

Затова се обръщаме направо към всеки човек. Тук няма да можем да намерим никакви други съюзници – ще видите как никой от тях не е в нашата посока.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30213]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Със своето отношение ние разрушаваме света. Всеки ден ние само записваме колко още вида растения и животни са изчезнали от света.

С всеки изминал ден светът става все по-беден и губи разнообразието на формите си. Тъй като, дори и да не ги унищожаваме пряко, то създаваме такива условия в света, при които те просто не могат да съществуват. Казват, че ситуацията вече става необратима.

И само по тези тъжни последствия можем да видим, че сме направили нещо неправилно. Защото си мислехме, че имаме право да правим с природата каквото си поискаме. Вместо отначало да изучим нея и себе си, и да видим, накъде трябва да насочим дадената ни сила – към изменение на околната среда или на самите себе си чрез  правилното обкръжение?

В това се състои  разликата между верните и неверните подходи. Или аз се опитвам да поправя всички, целия свят, и да заставя всички да танцуват под моята свирка – или да разбера, че всичко, което не ми харесва в света, трябва да поправя в самия себе си.

Егоизмът се намира вътре в мен, и затова ми е нужна светлина, връщаща към източника, за да го поправи. Това е основата на правилния подход.

Човечеството започва да достига до това едва днес и да разбира, че светът е затворена система, в която всичко е интегрално свързано. И от момента, в който започваме да виждаме това – дотогава, докогато това ще ни застави действително да се променим, ще мине много време…

Приличаме на малко упорито дете, което вече само вижда, че прави нещо нередно, но пак продължава да го прави, всеки път получавайки шамари. Докато не се хване за главата…

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30421]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: На всеки плод трябва да се даде време за съзряване – така може би и човечеството не трябва нищо да прави сега, а просто да почака, докато съзрее, като плод?

Отговор: Човечеството вече е завършило своето развитие на нежива, растителна и животинска степен. И вече 5770 години ние се развиваме на степен „човека” в нас – започвайки от Адам, първият „човек”.

За тези 5770 години ние също преминаваме през степените неживо, растително, животинско, човешко – вътре в човека. Дотогава ние сме живели просто като животни, а започвайки с Адам, в нас се развива човешката част, в това животно, което е започнало да се нарича „човек”.

Човекът, който пръв е разкрил духовното, човека в себе си, подобен на Твореца – се наричал Адам Ришон (първият човек).

Започвайки от него и по-нататък ние всички се намираме на човешка степен на развитие – и оттук са започнали „човешките” проблеми. Затова няма смисъл да чакаме всичко това само да се подреди – то няма да се подреди и ние само ще затъваме все по-надолу и по-надолу.

Човекът в нас е всичко, което излиза извън рамките на животното. На животното са нужни: храна, секс, семейство, постеля, общество – и това същото е нужно на животинското тяло на човека.

А всичко, което е над това, когато човек започва да си служи не със своите естествени животински инстинкти, а с човешкият егоизъм – се отнася към човешката част в нас, която ние трябва сами да приведем в хармония. Това е единствената част, притежаваща свободна воля.

Кой е той, човекът в нас? – Това е всичко, освен животинското.

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30410]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→