Интернет е много мощно средство за разкритие. Виждаме какво става в света, как интернет разнася информацията – със скоростта на вирус, свързвайки хората и държавите помежду им. Ала накрая той ще разкрие своята пустота, и ще стане ясно, че всички надежди и вложения в него не са се оправдали. И какво ще остане на хората тогава…

Точно в това трябва да им се помогне – да разберат, какво се крие вътре в тази виртуална връзка, от която те разчитаха да получат всевъзможни напълвания във вид на науки, знания,  власт, уважение, взаимно влияние, познанства, всевъзможни видове връзки. Всичко това внезапно ще се опустоши, и цялата интернет-машина ще заработи на празен ход, докато постепенно съвсем не спре. Хората ще загубят интерес към нея и ще престанат да влизат в мрежата.

Интернет компаниите ще изобретяват всевъзможни нови програми и игри, ще ги предлагат дори безплатно, само и само да влизат хората в мрежата – но никой вече няма да иска, защото ще настъпи насищане и от това.

Нашето желание расте, но вече не количествено, а изисквайки все повече и повече да израства качествено. Но това качество е вече невъзможно да се обезпечава с техническите изобретения – защото това е нужда от вътрешната връзка. Ще се наситим и на това материално интернет общуване и ще осъзнаем, че ни е необходима вътрешната връзка между всички ни.

Но интернет мрежата може да я обезпечи само, ако ние я използваме с надеждата, че ще извлечем от нея силата, която ни съединява. Тогава интернет връзката ще стане подобна на нашите кабалистични уроци, когато ние стоейки заедно, четем и искаме чрез това съвместно четене, да привлечем силата, която да ни свърже помежду ни. Същата такава връзка трябва да построим и вътре в тази, сега съществуваща в интернет.

Самата връзка вече си съществува, и трябва само да се промени нейния подход – тоест да се свързваме така, че да пробудим  вътрешната връзка, която се намира в тази мрежа. И ние искаме да пробудим тази вътрешна сила, заключена в нашата връзка.

Тези външни модеми и съединителни кабели са само материалното изражение на нашето желание да се съединим. И тогава ние ще разкрием тази връзка! Аз мисля, че това ще се случи много бързо, в приближаващите 1–3 години – ние много бързо се движим към това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35981]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако интернет постепенно изчерпва себе си, то какво ново наслаждение е нужно да се предложи на новото поколение в интернет?

Отговор: Трябва да се предложи интернет решение за новото желание, което се пробужда в младия човек. Вътре в това огромно всемирно интернет общество се пробужда желание към някакво по-висше вътрешно напълване. И ако хората не получават това в интернет, те губят интерес към него. Може да сложим още хиляди клипа, филми, новини – и никой няма да поиска да ги гледа, без да почувства наслаждение от това.

Но трябва да им покажем, че в тази мрежа има не само виртуална, електронна връзка, пренасяща битове информация, а още едно ниво на връзка, съединяваща ни над материалното.

Точно така, както на урок/кабала, ние искаме да изясним свързващата ни вътрешна мрежа, връзката на духовно ниво, да усетим себе си съществуващи вътре в нея и напълнени със светлина, за да ни се разкрие Творецът. Същото трябва да направим с всички в интернет – интернет трябва да разкрие Твореца на хората.

На следващия етап на своето развитие, съгласно нуждата на човека, интернет трябва да ни обезпечи база за вътрешната мрежа, която ни свързва. Затова трябва да преминем към живот в интернет и да обхванем цялото това пространство.

Човек и сега иска да се съедини с другите, само въз основа на собствени условия. И затова той участва в Twitter и Facebook – той иска връзки! Но той иска да се скрие зад имидж, който сам е измислил, зад особен интернет сленг, но всичко това постепенно отминава и той започва да приема друга форма.

Дайте само желание да реализираме себе си и да израстнем до ново ниво! И в човек ще се пробуди желание към по-вътрешното съединение – така в него се проявява решимот, вътрешният ген.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35978]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е глобално възпитание? Кой ще го ръководи – едно министерство на просветата за целия свят?

Отговор: Това е задача на „ЮНЕСКО – на отдела за Организация на Обединените Нации, занимаващ се с въпросите на възпитанието по цял свят.

Глобалното възпитание се състои в обясняването на законите на природата. Трябва да се обясни, че сме свързани заедно, намираме се под управлението на единна висша сила и поведението ни трябва да бъде в съответствие с нея.

Да бъдем едно цяло, означава да се грижим за взаимните си интереси. В противен случай ни очакват удари от природата, докато не разберем, че избор няма и трябва да се обединяваме. Ударите карат човек да се откаже от своя егоизъм само, за да не страда. Но всичко това може да се направи по добрия начин, със силата на светлината, връщаща към източника.

Аз, разбира се, не съм обяснявал това, когато се срещах с ръководителите на ЮНЕСКО, но то в крайна сметка ще се разкрие. Именно това е искал да направи Маркс. Той е мислил, че когато хората започнат да се съединяват, да строят социализма, на практика ще разберат, че това е невъзможно да се направи. Ще започнат да търсят и ще разкрият, че съществува само едно средство за поправяне – висшата сила.

Маркс е бил атеист и не е вярвал в никакви богове, освен във висшата сила на отдаването.

Започваме от просто наблюдение върху природата, от което се вижда, че ние също трябва да бъдем свързани. А после, опитвайки се да обясним, разкриваме, че не можем да го направим. И тогава ще се разкрие решението – затова е необходимо активно да разпространяваме  кабала. Светът все повече и повече ще се нуждае от нея.

От урока по статията „Свобода на волята”, 11.02.2011

[35077]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Достигаме до състояние, когато светът желае да стане единен! Той трябва да стане единен в резултат на разкриването на нашето вътрешно желание, поради искането на природата. Затова нашият разум започва да се развива и ние създаваме неща, помагащи ни да се чуем един друг от разстояние. Така изобретихме радиото преди 150 години. Беше едва преди 150 години! Преди по-малко от 100 години се появи телевизорът, хората създадоха киното, за да създадат илюзията за движение. Преди около 25 години достигнахме до развитието на интернет връзката.

Всичко това е резултат от нашето желание, което се развива и изисква по-голямо съединение и обединение между нас. Това желание се развива и ние не можем да го спрем. То изисква постоянна, непрекъсната и всемирна взаимовръзка, 24 часа на ден, по целия свят.

Преди 200 години един човек би пътувал до някъде, а след това би се върнал. По време на неговото едномесечно отсъствие, той не би знаел какво се случва на неговото родно място. Но днес това е възможно! В допълнение на това изчезнаха книгите. Твърде много време изисква написването, отпечатването и изпращането им, а след това и прочитането им… Вестници, новини – всичко ще се случва със скоростта на светлината, със скоростта на електронната връзка. Всичко това е предизвикано от необходимостта от нашето поправяне!

Нашата природа се разкрива като единна, интегрална система, принуждаваща ни да бъдем свързани заедно. Това, което се случва на едно място, веднага се предава на друго и всичко наоколо се възпламенява. Кой хвърли клечката, която възпламени целия свят? Никой! Това се случва, защото ние сме свързани помежду си в нашите вътрешни желания.

Ако сравните началото на годината с нейния край, то ще видите целият свят напълно съединен. В крайна сметка ние трябва да се предвижим към общото поправяне, да станем като един човек с едно сърце, да постигнем състоянието, в което сме в света на Безкрайността, да разкрием единната сила на връзка между нас.

Затова трябва да развием нашата кабалистична телевизия и интернет ресурсите по такъв начин, че да бъдат колкото се може по-интерактивни и живи. На всеки час трябва да има живи предавания и хората трябва да се обаждат от целия свят, на всички езици, така че никой да не почувства някакво изолиране или различие, с когото и да било. По този начин информацията няма да бъде възприемана като „мъртва”, а всички ще чувстват, че тя е жива! Вашите желания живеят в настоящето и не възприемат това, което сте възприемали вчера. Те се изменят, а вие се опитвате да продадете нещо, което вече е мъртво.

Хората ще почувстват това толкова остро, че няма да могат да гледат филми! Вие ще чувствате, че не сте впечатление от филмите, които са ви впечатлявали или са ви разплаквали. Ще видите, че това не ви влияе, защото е било заснето преди месеци, т.е. това не е на живо! Ако можехме да правим нещата по този начин, ние бихме пожънали успех в разпространението на науката кабала!

Целият свят се стреми към това. Той все още не го осъзнава, но имено това той желае. Човек, разбиращ това и знаещ как да изрази правилните неща от сърцето си, знаещ как да предаде на света нещата, към които се стреми и правейки го по начин, който не е актуален само днес, а и до някаква степен утре – този човек отваря вратите за утрешния ден!

От програмата „Неделна глава”, 10.02.2011

[35731]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако направя нещо, в цялата система стават изменения и когато близо до мен се прави нещо, отново цялата система се променя. Как изобщо мога да направя каквото и да било?

Отговор: Вярно е. Ето защо е необходимо да учим как да се отнасяме към живота, към обществото, как да намерим с какво си струва да се занимаваме и едва след това да пристъпим към работа. Както в продължение на първите двадесет години от живота  си сме изучавали как да се приспособим към този свят, така и сега, както казва Баал а-Сулам във вестник „Народ”, за всички нас е необходимо да седнем зад чиновете и да учим.

Но това не е трудно. Защото в момента, в който този подход и цел станат световно дело, а разбирането за това стане всеобщо – това е много лесно. Защото тогава, чрез връзките между нас ще се осъществява предаването на информацията, сведенията и чувствата, и изведнъж ще започнеш да разбираш много неща – без да знаеш откъде, и ще почувстваш, че този закон работи.

Досега сме се учили анти егоистично как да се държим „добре” с останалите. Ние сме егоисти и не желаем да се съобразяваме с никого, само искаме да измамим всички и да правим каквото ни се прииска. А ни казват, че трябва да сме добри, да се усмихваме и други подобни.

Излиза, че тази форма на възпитание ме е принуждавала да се намирам в постоянна вътрешна борба със самия себе си. А сега, съгласно интегралната система за възпитание, ние се намираме в подобие с природата и отиваме към сливане с Твореца, тъй като всичко, което се разкрива и това, което се явявам аз, става общо, обединено. Така че, всяка мисъл, желание или усещане, стават всеобщи, разпространяват се между всички и всички започват да разбират, че това е така.

Ние постигаме духовното стъпало на разкриване на Твореца на етап, когато цялото човечество се включва в този процес и съвсем неочаквано ще се изясни, че всеки човек започва да чувства духовния свят, разкриващ се във вътрешното му усещане, с което всички ние сме свързани в общата мрежа – и по този начин, на него му се открива висшата реалност.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 08.02.2011

[35738]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако не развием в себе си чувствителност към доброто и злото, хубавото и лошото, няма да знаем как да ги използваме правилно. Всичко зависи от тънкостта на усещането.

А освен това, важно е как определяме какво е хубаво и какво – лошо, защото обикновено, човек смята за хубаво онова, което е от полза за неговия егоизъм, а за лошо – онова, което е в негова вреда. Така че, по отношение на какво се определя доброто и злото – спрямо мен, обществото, Твореца? И изобщо, какво е добро и зло?

Сега се оказваме пред голям проблем. През цялата своя история сме правили това, което сме смятали, че е хубаво за самите нас: свободно сме разполагали с нефта, газта, замърсявайки природата и за нищо не сме се притеснявали. Докато не ни се е наложи да се ужасим, виждайки какво сме направили – но вече няма път назад. Учените казват, че съдбата на земното кълбо вече е предопределена и не е възможно да се върнем обратно и да възстановим нейното разрушено здраве.

Излиза, че онова, което преди ни се е струвало добро, се е обърнало в зло. Ако по-рано бяхме по-чувствителни и способни да видим всичко правилно, не бихме направили това.

И тук разумът, способността за вземане на решения много зависи от чувствата. Защото желанието е първично, а разумът се развива около него, за да се реализира онова, което иска желанието. Умът се развива само, за да помогне за постигне на желаното.

Аз мисля за това, което желая да постигна, и колкото повече желая – толкова повече мисля. И съответно, моят разум се развива в опитите ми да постигна желаното. Затова, наред с голямото желание – винаги има голям разум, а редом с малкото – малък. Така сме устроени. Такова развитие се извършва и вътре в живите клетки, както и във всеки човек.

Ето защо колкото повече развиваме в себе си чувствителността към доброто и злото, в същата степен, заедно с нея се ще се развие и нашият разум – ще станем по-мъдри!

Въпросът е само в това, по какви критерии да разпознаем, къде е доброто и къде е злото…

От урок по статията „Свобода на волята”, 18.02.2011

[35697]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Възпитанието в днешното му понятие е загубило значението, което му е било присъщо в миналите поколения: възпитавайки децата да бъдат добри, доброжелателни, приятни, да се отнасят добре и т.н.

Затова днешното възпитание е вече нещо съвсем друго и то все повече се усеща като нещо задължително за всички. Защото „получавам възпитание” означава да знам как да се държа със самия себе си, с обкръжението, със страната си и със света, а също и в различните ситуации, които ни се случват.

С други думи, „възпитание” – това е човекът, който е в мен, а родителите и обкръжаващата среда ми помагат правилно да построя себе си, за да знам как да изживея живота си добре, уверено и правилно. Защото всичко, което учим в ранна възраст, след това става наша природа и тогава можем без усилие да се държим добре. Това се потвърждава от последните изследвания, резултатите на които доказват, че възпитанието на децата във възраст от две до 6-7 години полага неговите основи.

Нашето развитие през цялата история на човечеството е преминавало в егоистично направление, когато всеки е мислил само за себе си: как да преуспея, как да заработя, как да измамя всички, но така, че да не пострадам аз самия. Ето в такава проста егоистична форма по-рано са обучавали човека как да се устрои в живота. И наистина това се е смятало за правилно възпитание.

Днес, това започна да се изменя и ние усещаме, че светът е станал интегрален, т.е. свързан във всички свои части, на всички нива и във всички прослойки. Пред нас стои много сериозен проблем, защото ние не съответстваме на този нов свят, който се проявява и настъпва сега.

Става очевидно новото управление, новата методика и новият закон на Природата. По-рано ми е било все едно: тук мога да изкореня гора, а там да пресуша езеро и да правя в обществото всичко, което си искам. Всеки от нас, лично, можеше да прави всичко, което пожелае, без да пита другите.

Но сега достигаме до такъв  свят, в който не съществуват свободни личности. Сега ти не можеш да направиш каквото си искаш дори в собствения си двор, защото искаш или не, чрез общата мрежа на връзки между нас ти предизвикваш удар върху всички, ако това не е в наше благо.

Ние не знаем коя от нашите постъпки ще нанесе вреда и какви ще са последствията от това, доколкото в своето съзнание ние не сме интегрално свързани един с друг. И ако, да кажем аз имам намерение да изпълня някаква работа или да сключа с някого сделка, то аз трябва да взема в общия разчет целия свят. Но аз не съм способен да направя това и да приема вътре в себе си, че влияя на света и не знам на света ще му бъде ли добре или не.

А доколкото всички заедно представляваме единен организъм, то даже и най-малкото сътресение така, както и в нашия животински организъм влияе след това на цялата система. А ако ние нямаме правилно отношение към природата, която ни се разкрива сега, то какво ще стане с нас? Това означава, че аз не ще преуспея нито в бизнеса си, нито в работата си, нито във възпитанието, нито в отношението си към който и да е.

А скоро връзката между нас ще се прояви в такава степен, че ако не взема под внимание всички последствия от обръщението, да допуснем, в полицията или към хазяина на квартирата, в която живея, то аз задължително ще принеса вреда.

С други думи, както обяснява науката кабала, от нас, намиращи се на днешната степен на развитие, се изисква вече поправяне на природата на човека, състоящо се в това, че всички сме длъжни да се обединим, като „един човек, с едно сърце” по принципа „възлюби ближния както себе си”.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 08.02.2011

[35746]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Статия „Мир в света”: „Така че, и в нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни в света, и в същата степен човекът със сигурност е зависим от целия свят, подобно на колелото в машината.”

Казано е красиво и образно, но не ни достига чувство за ближния, за да може всеки от нас да стигне до такова сътрудничество. Не разбирам, как трябва да се въртя по отношение на всеки човек в света и какво означава „да бъда колело в машина”.

Възможно ли е да почувствам всеки човек така, както е в семейството? Защото там, ако някой макар и малко промени своето поведение, вижда как другият ще реагира на това – ще бъде ли в негова полза или във вреда, как ще се отнесе към това, какви чувства ще предизвика в него? Нима трябва по същия начин да преценявам в главата или в сърцето си цялото човечество?

Затова идва науката кабала и обяснява, че това е възможно, но не и в нашите келим. Само онази сила, която ни е сътворила и слиза върху всички нас като интегрална, може да ни промени и доведе до интегрална връзка помежду ни.

Но ние трябва да привлечем въздействието и върху нас, защото това не може да се случи от само себе си. Само тя може да измени нашата егоистична природа (когато се съобразявам само със своите интереси и не чувствам ближния) в друга, в която изведнъж ще почувствам, че съм свързан с всички и се намирам в една мрежа с тях – в един механизъм, съставен от зъбчати колела, където всеки знае как да се върти, какво предизвиква с всички свои действия и как всички останали му въздействат. И тогава, изхождайки от това, той изпитва общо усещане за целия механизъм.

Освен това, той става притежател на общия разум и общото усещане на всички. Тоест започва да чувства цялото човечество, неговите сили, мощ, мъдрост – всичко, което е във всички, чувства като свое. Освен това той започва да идентифицира онази сила, която е призовал за изменение на своята природа по пътя на включването и усещането на тази мрежа. Именно това се нарича разкриване на Твореца от творението. Същата тази сила, която ни е създала и съхранява егоистичната мрежа, след това ни задължава да я призовем, за да я променим и по този начин да я опознаем.

Всички промени, през които ни предстои да преминем, искането до което трябва да стигнем са необходими, за да се разкрие висшата сила – Творецът, и да Го усетим в мрежата на връзката помежду ни. Така че, в това има много добър, особен подем, през който трябва сега да преминем и да стигнем до новия интегрален свят – да бъдем свързани заедно и да разкрием вътре в нас висшата сила. Само така ще стигнем до осъзнаването, усещането, възприемането и разкриването на новата реалност без граници.

От лекция в  аудиторията „Кабала за народа“, 08.02.2011

[35743]

Filed under: Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

От историята се вижда, че нито един диктатор в резултат не е донесъл на своя народ нищо добро – единствено страдания. Но дори и така – диктаторите са подтиквали света към развитие. Но днешното състояние, изобщо не трябва да се сравнява – ние живеем глобален свят.

В миналото светът е съществувал за сметка на самия връх на пирамидата, отделни личности, надарени с неограничена царска власт, чиято дума е била изпълнявана като закон. И до преди няколкостотин години, един такъв управник е можел все още да вземе някое и друго полезно решение. Но в днешни дни, в този глобален свят, ако някой реши да насади в живота своето персонално мнение, той ще се подпише под собствената си глупост.

Защото в глобалния свят не може да се взема решение само от един управник, едно правителство, или дори и да се съберат всички правителства заедно – нищо няма да помогне! Необходимо е познание за общата система – а един президент не я познава, той е по-голям егоист от всички останали (поради което е и станал президент).

Ето защо нито един управник или правителство не ще се сдобие с успех – те ще получават власт само колкото да се задържат няколко години и след това – ще падат. Така ще се случва по целия свят. Ще станем свидетели как отсега нататък правителствата ще стават все по-нищожни. Както е сега в Египет, един ден ще излязат милиони на улицата и – правителствата ще рухват.

Защо властта не може да се защити, къде е армията? Те вече не притежават предишната сила, това вече не се получава, тъй като светът се проявява като глобален, интегрален, а народът долу вече не приема покорно всичко, което върхушката му говори.

Светът започна да работи по нови правила, но ние все още не разбираме това. Никакви управници повече няма да ни помогнат, когото и да поставите на власт. Те и по-рано придвижваха света чрез страдания – но все пак го придвижваха. Както Александър Македонски например, който искал да насади гръцка култура в целия свят и привлякъл на помощ учени, съветници. Той е имал изградена цяла програма, какво точно иска да направи със света. Но в днешни дни не може да има вече никакъв напредък за сметка на управника.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.02.2011

[35084]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: През последните седмици виждаме, че в различни страни хората започнаха да излизат на демонстрации против правителството – протестират, че са откъснати от управлението на държавата. Как да им се предадат идеите на кабала за всеобщо обединение, за да  почувстват, че тя може да им даде решение?

Отговор: Това е много важен въпрос, който сега, постепенно, става все по-актуален. Това е въпросът за единството, което всъщност изискват хората. Тоест човекът пита: „Как аз, обикновеният човек, живеещ с 2 долара на ден (както, например народните маси в Египет), мога да реша нещо в живота?”

Те не могат да се махнат от площадите и да се разотидат по къщите, защото тогава ще им се наложи да се върнат към непълноценния живот, „който струва 2 долара на ден”. А докато протестират, те имат усещането, че управляват нещо, че правят нещо, че властта е в ръцете им, а не в ръцете на правителството.

Това искане не е възможно да се удовлетвори, като им се добави по още един долар на ден. Трябва да се помисли, какво да се даде на тези милиони хора, за да почувстват, че са получили силата да управляват, да правят промени. И това, сега е наистина вселенски, световен проблем, който започва да обхваща все по-големи маси от хора в света.

А правителствата започват да се замислят какво да правят. Управниците са готови да се оттеглят от местата си и да направят различни промени, но това никога няма да удовлетвори народа. Тепърва ще бъдем свидетели на множество демонстрации и преговори, докато накрая не дойде решението: ние сме задължени да дадем и на най-последния, обикновен човек усещането, че също управлява и разполага с уважение, власт, самоуважение.

Хората са пораснали! Те излизат на улицата и се чувстват господари. При такова усещане, те не могат да бъдат подкупени дори с пари, няма да им е достатъчен този статус. Ще се пробуждат, създавайки много опасна обстановка. Не мога да си представя, как правителствата ще успеят да ги управляват сега.

Защото дори, ако се смени правителство и в него влязат народни представители, щом започнат да управляват, те ще се откъснат от народа. Щом се докопат до властта и започнат да се замайват от нея там, горе, човек вече няма да ги чувства като свои представители, живеейки в градското си гето или на село.

Все още ни предстои да видим тази тенденция на развитие в близко време. И накрая, няма да остане избор и човечеството ще стигне до състояние, когато ще се изправи срещу въпроса: какво да се направи, та всички да бъдат равни? Защото само усещането за пълно равенство, може да даде на всеки чувството, че той взема решенията, че е голям човек.

Това не означава, че трябва пряко да има власт над останалите, но такова трябва да бъде неговото вътрешно усещане. А това е възможно само за сметка на съединението между хората – и ние напредваме към него.

Това явление е непознато за социолозите и те дават много внимателни, повърхностни прогнози. Но аз мисля, че в онези страни, където този процес вече е започнал, той не може да бъде спрян. Струва си, правителството да се страхува от народа, който вече е почувствал, че може нещо да промени и да властва. Докато всеки не се почувства равен с останалите, той няма да се успокои. И светът се приближава към това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 17.02.2011

[35613]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→