Въпрос: Как да се стараем да доведем света до обединяване, когато виждаме в него толкова оръжия и подготовка за война?

Отговор: Трябва да правим онова, което зависи от нас. Вярно е, че светът е стигнал до застрашително състояние и бързо се приближава до неприятни събития. Но въпреки това, той остава разделен на лагери и никой не е готов да се откаже доброволно от своите интереси, дори пред очевидната опасност от взрив.

Всяка страна защитава себе си и води протекционистка политика, опитвайки се да се отдели от всички. А такава тенденция ще доведе до война. Защото, никой не иска да се съединява с другите и да се съобразява с чуждите интереси. Това е като детските игри, в които се сблъскват малките горделивци. Проблемът е, че всеки е въоръжен със смъртоносно оръжие.

Необходимо е да приемем това като условие, заложено в общата душа, която се нуждае от поправяне и да се опитаме да предизвикаме поправянето на всички тези явления. Всичко, което виждаме в света, трябва да възприемем като свидетелство за това, че нашата работа не е достатъчна.

Всички останали хора са лишени от свободата на избора и от способността да разбират ставащото. Така че, как биха могли да поправят нещо? Те биват управлявани свише. А ние трябва да направим така, че накрая, на световните везни, да натежи чашата на оправдаването, вместо чашата на вината. И този избор е само в нашите ръце.

Всички останали хора не са виновни за нищо. По тяхното състояние виждаме само резултатите. По това, как се отделят един от друг, може само да се види, доколко бързо се разкриват неизправностите, заложени в природата, в сравнение със скоростта, с която от своя страна добавяме поправяне. Много закъсняваме!

Онзи, на когото е дадена свобода на избора и на когото показват колко светът продължава да се накланя към чашата на вината, трябва да си даде сметка за това, което прави. Както е написано: „Човек трябва винаги да види себе си наполовина грешник, наполовина праведник” и ”изпълняващият добро дело – склонява целия свят към оправдание ”.

А къде са нашите „добри дела”?! Очевидно е, че сме способни да направим много повече, отколкото правим. Ако видиш, че в света проблемите стават все повече – това директно ти показва – а и на всички нас, че не сме постигнали съединението, разпространението, единството, самоанулирането, поръчителството, които сме задължени да постигнем. Да се надяваме, че ще се събудим – а и всички наши другари по целия свят…

Необходимо е хубаво да помислим за това, защото състоянието е много опасно – и всичко зависи от нас. Обръщам се към всички, които чуват и се присъединяват към нас по целия свят. Само ние, нашата мисъл за съединяване може да поправи света и да не позволим на това състояние да се разшири дотолкова, че той да започне да влиза в конфронтация и в колапс.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 27.02.2011

[36501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В чии ръце трябва да бъдат средствата за масова информация, за да повлияят положително на хората?

Отговор: Управлението на средствата за масова информация (СМИ) трябва да бъде в ръцете на правителството (Санедрина, Събранието на мъдреците -кабалисти), което знае каква трябва да бъде поправената форма на човека по отношение на цялото общество, и по тази причина, явяваща се най-оптимална за самия него. Съдържателите на СМИ трябва да знаят към каква цел водят човечеството, тъй като в техните ръце е най-мощното средство за влияние върху хората.

Няма друго средство за влияние на човечеството, освен средствата за връзки. По никакъв друг начин не ще достигнеш до всеки човек. Неговото мнение се определя не от това, на което някога се е учил в училище или в университета, а от тази информация, с която СМИ го хранят всеки ден. Затова този, който управлява интернет и получи власт над повечето от неговите канали, той ще получи власт над целия свят.

С помощта на СМИ, обществото може да бъде подготвено към каквото си искате, защото оттам хората попиват всичко. СМИ създават информационна среда, от която се храни цялото човечество. Всички 7 милиарда хора се варят в този „бульон”, запълващ връзките в интернет, а в резултат е видно какво става с тях. Затова трябва да знаем как да ги варим и с каква цел, за да направим това с добри намерения, а не за печалба.

В интернет на бъдещето, единството ще управлява, именно затова той е създаден. Единство, в което всички са съединени заедно и зависят един от друг за добро, всички ще се „присъединят към доброто” – всички между себе си и в цялата тази обща система.

Ти не можеш да се съединиш с всички в лоша форма, по този начин ти ще повлечеш към разрушение. А съединявайки се посредством добри отношения ние не само създаваме добра система, с добри отношения и щастлив живот, но и се издигаме на друго ниво на съществуване, към вечността – присъединяваме се към висшата сила, издигаме се във висшето измерение вътре в тази мрежа, от нивото на виртуалността към духовното ниво.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.02.2011

[36420]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човекът се развива по същите етапи, по които и светът, издигайки се от неживото ниво, през растителното и животинското, на човешкото стъпало. Става дума за вътрешното развитие на егоизма, на желанието.

Само по себе си, получаващото желание е много примитивно – то просто иска да поглъща, да всмуква, подобно на малко дете. Но, изпълвайки се с отдаващото желание, което започва да се разкрива в него, то става по-хитро. Сега егоизмът му подхвърля: „Струва си да отдаваш, за да получиш повече. Струва си да се обединиш с другите, за да можете заедно да постигнете повече”. Така даващото желание, свойството на Твореца действа в творението – в негова полза и за развитието на егоизма му.

Интересното тук е, че човек, т.е. създанието, произлязло от силата на получаването, в която се е включила силата на отдаване, малко по малко го водят към такова развитие, когато тези две сили изглеждат почти равни. Даващата сила се проявява отвътре до такава степен, че човек почти може да избира.

Това не става веднага. Получаващото желание в човека първо установява, че не е много доволно, не е много удовлетворено. Скритото преди в него даващо желание (Творецът в нас), го е подтиквало напред и ние сме тичали, без да знаем накъде. Преминали сме много път в материалното, земно развитите, надявайки се през цялото време на по-добро за себе си или поне за децата си. Правили сме революции, развивали сме науките и техниката, стремили сме се към власт, опитвайки се да вземем от света всичко.

Но изведнъж се изяснява, че нашето получаващо желание повече не чувства перспектива пред себе си. „Какво още мога да намеря в този свят? Освен дреболии – нищо реално, ценно.”

В кой момент получаващото желание прекъсва преследването на придобивки? Когато даващото желание в него престава да му осигурява цели, когато свършат кокалите за кучето или моркова за заека.

Досега съм тичал след даващото желание, което ми е показвало: „Виж, ето тук има наслаждение. И тук, тук…” От сутрин до вечер съм търсил своята печалба.

И изведнъж, в даващото желание, винаги бягащо напред и подмамващо ме с различни напълвания, свършват примамките. Трябва да разберем, че развититето на тези две сили е такова: те постепенно се включват една в друга, дотогава, докато получаващото желание не престане да вижда в даващото нови пътища за развитите.

Това ни докарва до отчаяние. Преди ни замазваха очите с потенциални наслаждения, за да не мислим за смъртта, за краткия живот, пълен с беди и грижи. А днес вече не виждаме човечеството на практика да продължава това състезание. Хората се събуждат в ново състояние. И всичко е така, защото даващото желание повече не ги тегли напред, не ги подмамва с нови напълвания.

От друга страна, смесването на двете желания създава нова ситуация: получаващото желание чувства, че сега му трябва даващото желание като такова, а не неговото посредничество. Аз пренасям своите очаквания от егоистичното развитите към развитието в отдаване. Именно по този начин започва обратното издигане по духовните стъпала.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35661]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: А ако човек не се интересува какво се случва в света? Той си има своя топъл ъгъл и интересите му са съсредоточени там.

Отговор: Но изведнъж, в това ъгълче прекъсват тока и водата, нещо го притиска…

Въпрос: Цените на бензина и на хляба растат…

Отговор: Ако беше само това! Липсата на подобие между един малък орган и общата система се усеща много силно, а аз съм зависим от тях.

Защо сме започнали да се съединяваме в села, а после в градове и държави? Защото така човек се чувства по-уверен. Така може да си осигури всичко необходимо.

Струва си да се провери къде са били произведени всички електрически и механични приспособления, които използваме в бита си. Географията им е целия свят и ние сме зависими във всичко от всички страни по света. Нима сега някой може да седи спокойно в къщи? Светът е кръгъл. И Баал а-Сулам е писал за това още преди сто години.

Ние виждаме, че никой не знае как да преодолее всички тези възникващи кризи. А всичко е заради това, че не можем да работим с интегралната система. Знаем как технически да работим с ограничени системи, но когато аз самият се намирам в чуждото тяло на интегралната система – това е ужасно. Несъответствието със системата е страдание на всички стъпала, на всички нива и във всички посоки. В това е причината за лошите усещания.

Организмът на човека поддържа определена температура и налягане, но ако го приведем в неравновесие със средата… Затова изгаряме, ще бъдем премазани, защото не трябва да бъде така – човек да не е в равновесие с природата.

„Да съм в равновесие” означава, че аз, заедно с всички назъбени колела наоколо се въртя във всички посоки и милиарди такива колела ме докосват. Как мога да ги имам предвид, ако това ми е инстинктивно неприсъщо по природа?

Моят организъм е така устроен, че всички негови част са взаимосвързани и така функционират. Но от мен не се изисква да изучавам, как съм съединен с всеки човек. Това трябва да дойде отвътре и е работа на светлината, връщаща към Източника.

Ти просто чувстваш връзката си с всички и естествено, държиш се по съответния начин. А нашето общо желние ръководи всички ни, и ти придобиваш както общото желание, така и общия разум – и всъщност, целия свят. Казано е: „За мен е създаден светът” – именно това ти предстои да откриеш.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 08.02.2011

[35735]

Filed under: Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как книгата „Зоар” ще доведе до поправянето в интернет?

Отговор: Книгата „Зоар” може да помогне да се поправи интернет, защото хората, които го използват, търсят истинска връзка. Но те все още не разбират собственото си желание и на тях им изглежда, че им е достатъчно просто да създават контакти, да си чатят един с друг и да се забавляват с игри и други подобни неща.

Но в последствие ще видят, че това не помага, че всичко това е ограничено и е загуба не време, която не носи никаква полза, и че „социалните мрежи” не свързват наистина хората един с друг. Въпреки всичко, при условие че хората прекарват време там, те разкриват злото, което е вътре. Достигат до разбирането, че всичко това е фалшиво, че съществува заради печалба и е опит да се лъжем и ограбваме едни други. Те ще разберат, че цялата тази интернет връзка само им вреди.

Изглежда така: как може връзката помежду ни да ни вреди? Но работата е там, че ние сме егоисти и не можем да се свържем добре и с полза. Не можем да създадем мрежа, която да ни дава наслаждение. И това ще доведе до осъзнаването на злото.

Тогава ние ще трябва да дадем обяснението на хората, че вътре в тази интернет връзка съществува една малка мрежа, която живее според различни закони. Хората, които са се събрали там, желаят да постигнат доброто. Точно това казва нашето телевизионно мото „Ние се свързваме с доброто”.

Там има напълно различни правила и хората, които искат да бъдат братя. И чрез това те разкриват висшия живот, вместо просто да се прегръщат и да се опитват да поддържат всичко вежливо и красиво отвън.

Тези хора постигат състояние, където вътре в техните връзки започват да усещат висшия, духовен живот, който е съвършен и вечен. Те разкриват Твореца, духовния свят, висшата сила, която е скрита в тази мрежа!

От  урока по статия „Предисловие към Паним Мериот”, 23.02.2011

[36174]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава интегрална система на възпитание?

Отговор: Интегралната система на възпитание е призвана да възпитава човека. Възпитанието – това не е предмет, който е нужно да се изучава. В него се включват и го попиват, както и всичко, което ни свързва с дома, с обкръжението.

Така че, ако ние искаме да възпитаваме децата, е необходимо да построим около тях среда, която ще им окаже такова влияние, че ще ги промени, ще ги изгради и оформи в същата форма, каквато и обкръжението.

Защото винаги, когато човек влиза в някакво обкръжение, съгласно закона за подобие, той желае да се уподоби на това обкръжение. Тъй като това състояние – когато ние сме такива, каквито са и останалите, е най-удобното за нас. Само в този случай, ако аз егоистично чувствам много сили, то започвам да се издигам над останалите. Но най-здравото състояние – това е равновесието.

Затова, ние трябва всеки път да изграждаме около детето такава среда, която ще го задължи постоянно да напредва, да се подобрява, усъвършенства, да бъде все по-интегрално, все по-свързано и считащо се заедно с всички.

Ние ще бъдем принудени да променим общата и частната човешка среда в страните и народите съответно тяхната менталност. Ще ни се наложи да вземем под внимание различните навици и традиции, понеже нищо не трябва да се премахва. Само всички тези неща трябва да се изменят за благото на съединението между нас.

А ние трябва да разпространяваме тези знания в света, и да се безпокоим за това – всички да разберат до какви изменения трябва да достигнем. Книгата Зоар в много тежка форма говори, че за народът на Исраел – това е съдбоносен въпрос! И затова ние започваме да обясняваме на целия свят, какво е това световно възпитание, т.е. какъв закон трябва да следваме, за да живеем добре. Това действие и се нарича да бъдеш “светлината за народите на света“.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 08.02.2011

[35740]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

На практика, вътре в интернет се крие Творецът! Тоест вътре във виртуалната връзка между хората, ако тя се развива и усилва, приемайки добра форма – там се разкрива висшата сила.

Именно с такава цел е възникнал интернет – за да свързва хората и да покаже, че съединяването с нашата егоистична природа може да е само лошо и вредно, а съединяването с висшата природа е добро.

Тя ни издига в друго измерение, към вечния живот и ни освобождава от всички проблеми! Ето какво ни разкрива интернет и аз съм убеден, че това ше се случи много скоро, съдейки по скоростта на неговото развитие.

Сега не е възможно да го спрем и никой няма да успее да откъсне хората от интернет. Някъде се правят такива опити, но нищо няма да се получи. Хората ще почувстват, че са готови да убият онзи, който ги изключва от интернет – сякаш ги отрязват от живота.

Вече не можем да се върнем към онзи живот, когато всички не сме били свързани посредством интернет. Този, който се опита да направи такова нещо, ще стане главен враг на човечеството и просто ще го унищожат – само заради това, че е изключил интернет.

Защото това е инструмент за постигане на връзката между хората и сега вече, човекът чувства, че интернет му дава възможност да се излезе на друго ниво на съществуване – целият свят е пред теб!

А когато този свят открие своята празнота – именно това ще бъде трамплинът за скок в бъдещия свят.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 23.02.2011

[36170]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ясно е, че днес хората не могат без интернет. Но кога те ще почувстват, че там вътре се крие Творецът и ще усетят именно Него?

Отговор: Преди всичко хората трябва да почувстват пустота в интернет, във връзките, които се създават там, за да възникне в тях потребност от изменение. Тъй като те са искали там да разкрият нови връзки, друг, интересен и пълноценен живот, надявали са се да излязат от собственото си опустошение, което всеки е усещал и поне там иска да намери някакво напълване.

По – рано хората са търсили „хляб и зрелища“, а сега „хляб и интернет“, защото той точно това обезпечава – зрелища и развлечение. И изведнъж – зрелището свърши… И какво, аз оставам само с един залък хляб? Само в това ли ще бъде моя живот – като магаре, което не знае нищо освен да се наеде?

И тогава хората ще започнат да търсят духовно напълване. Точно така, както тези, които вече усещат пустота в живота си. Ще остане само единият хляб, а освен него, няма да има нищо, с което да напълним живота си.

И ако дори интернет не ни дава напълване, тогава какво? Защото това е мрежата, която сякаш би могла да ни даде всичко, което съществува в света. В нея ще има хиляди различни възможности: триизмерност, всякакви визуални ефекти, стереоизображение, а на човек ще му е безинтересно. Ако няма желания, то и никакво наслаждение не ще привлечеш.

И както сега нашите ученици ги влече към нас, защото чувстват, че тук има светлина за душите, нещо приятно, интересно, истинско, така и намиращите се във виртуалния свят ще почувстват това и ще дойдат при вас, в същата тази интернет мрежа.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36197]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ние виждаме, че хората от новото поколение не искат да се сближават помежду си. Затова интернет се е развил така, че той позволява да се действа отдалече, без физически да си в обществото, и да завързваш, каквито искаш контакти, без наистина да се съединяваш.

Как да им се предлага методика, която изцяло е основана на съединението и влиянието на обкръжението?

Отговор: Това е много добър признак – значи вече има осъзнаване на злото. Човек не иска да се приближава и да се докосва до никого, той се чувства индивидуалист, несвързан с никого, на когото не му трябва никой: нито родители, нито жена, нито деца. Той иска да остава сам със себе си.

Сега на всеки му трябва отделно жилище. В миналото поколение, всеки е искал отделна стая. А още по-рано, въобще не е имало такъв проблем, хората са живеели в една стая и не са си пречели един на друг.

Рабаш разказваше, че когато се е оженил, е отишъл да живее в дома на своята жена, семейството на която е било известно в Йерусалим и е имало двустайно жилище. Но всички те, родителите и децата, живеели в една голяма стая, а другата давали под наем, считайки, че не им е нужна. През нощта, когато идвало време да спят, разстилали на пода матраци, а сутринта ги събирали и ги нареждали на купчина в ъгъла. И освен тези матраци и малка маса за ядене, в стаята не е имало нищо друго. Така са живеели хората в Йерусалим в началото на 20 век.

А днес човек не може да търпи в стаята при себе си даже собствената си жена. Така се е изменила нашата природа, която ние трябва да разбираме, и затова искаме да преминем към виртуална връзка.

Виртуалната връзка – това е търсене на по-високо ниво на общуване. Това не е просто замяна на един вид връзка с друг – това е връзка на по-вътрешно ниво. В нас се появява стремеж да се свържем с вътрешния свят на човека, на нивото на неговата психология.

Но скоро хората ще се разочароват от интернета и ще разберат, че той не може да удовлетвори техните потребности за истинска, вътрешна връзка. Всички тези смс-и, е-майли, социалните мрежи – не могат да дадат отговор, на разкриващото се в нас сега търсене, което засега и самите ние не разбираме. Но ние усещаме, че трябва да се съединим, да постигнем природата, света, да почувстваме и разберем всичко на по-високо ниво, отколкото е сега.

Младото поколение засега не осъзнава съвсем това свое вътрешно търсене – но тази потребност, която има днес, не е от виртуална връзка, а от по-вътрешна, чувствена връзка. А тя може да се достигне, само ако чрез виртуалната връзка се премине към използването на науката кабала. И това скоро ще ни се разкрие.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Днес ние се срещаме с новото поколение, което може да направи всичко, само ако разбира, чувства, решава и се съгласява с това, което трябва да бъде направено. Иначе то няма да направи нищо. Виждаме това и по събитията, които сега се случват по целия свят. Задава се нова вълна, или с други думи, ново стъпало от общата душа се пробужда в цялото човечество.

Модерното поколение е противопоказно на морално правилното възпитание, което заплашва човек и му налага морални учения, казвайки му „Гледай на нас като на пример и прави по същия начин”. Това не е достатъчно за младото поколение. Те няма да поемат по този път. Точно обратното, ще вземат най-лошите примери и няма да се овладеят, за да се придържат към вашите прекрасни модели.

Новото поколение няма да приеме нищо само защото така трябва да бъде. Въпреки че едно дете абсорбира много неща автоматично, все пак, ако отгледаме съвременните деца чрез награди и наказания, това няма да проработи. Това е защото егоизмът расте от ден на ден и няма да може да издържи. Затова, навикът ще стане втора природа за тях.

Право пред очите ни в децата расте нова природа и тя изисква от вас да им дадете метод. Вие искате да дадете на децата готови резултати, които те да изпълняват като малка машина, която вие управлявате, да ви гледат и да повтарят всичко. Но това няма да проработи. Децата са проницателни, те непрекъснато ви изучават и анализират. Вие сте напълно прозрачни за тях.

Трябва да разберем, че това поколение изисква много разумен и логичен метод, който то може да разбере и, съответно на това разбиране, да го използва.

Робското поколение е свършило или поколението на машини, в които дори Чарли Чаплин се е въплъщавал. Днес трябва да помислим за това, как да дадем на младежта обяснение за процеса на развитие, реалността и тяхното място в нея, целта, пътя на управление и възможностите, които стоят пред всеки човек.

На кратко, необходимо е да покажем на човек границите, в които той наистина е свободно творение. Новото поколение е много различно от нас и затова не трябва да развиваме методи за дресировка, към които те послушно да се придържат, а метод за предаване на мъдростта според възрастта. Тогава децата ще използват и реализират тази мъдрост чрез поведението си и тогава всичко, което ще ни остане да направим, е да проверим дали сме им я дали правилно. Ще видим това по резултатите.

В миналото образованието и възпитанието са били базирани на награда и наказание. Децата са били натъпквани в различни граници и са били държани на каишка. Казвали са им „Така трябва да се държите”. Но днес това няма да проработи, защото Творецът изисква от нас да достигнем до осъзнаване на злото, до разбиране за това, какво се случва в живота. Трябва да се научим да се контролираме според важността на целта. Това е самостоятелната работа на човек.

Душата няма възраст. Няма значение в кого се пробужда тя, възрастен или дете. Трябва да разберем, че сме задължени да дадем метод за поправяне на младите и на старите, така че те да растат само чрез него.

Видео: Pink Floyd – Another Brick in the Wall

От вечерна беседа по възпитанието, 19.02.2011

[35843]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→