Entries in the 'Криза, глобализация' Category

От всекиго – според възможностите му

Всеки трябва според големината на своите способности да се занимава с кабала.

Ние отново трябва (след провала на този проект в Русия) да седнем на ученическата скамейка, за да изучим наново социалистическата идея [„от всеки според способностите му, за всеки според потребностите му“] в светлината на фактите и противоречията, проявяващи се в наши дни.

И изобщо да не се опасяваме от концептуалния пробив, защото „спасението на живота стои над всичко“. (Да не се страхуваме да разкрием, че източника на поправяне на човека и обществото е – висшата светлина. В светлината на надигащата се заплаха от унищожение, и произтичащото развитие, ще могат да възприемат това)

Баал а-Сулам. Трудове за последното поколение, вестник „Народ“

[36848]

Парите – покритие на желанието

Малко история: парите са много древно изобретение, открита е монета, която е била в обръщение още 650 години преди нашата ера.

В началото те са били оценявани според тяхната тежест и стойността на самия метал, но постепенно е станал преход към хартиените банкноти. В началото на 17 век в Европа вече са съществували хартиените банкноти.

И в наши дни парите си остават в центъра на всеобщото внимание и предизвикват множество спорове, преминавайки от ръка на ръка и служейки като средство за съединение между хората. С какво е свързано това развито използване на парите?

Съществува само светлина и желание, което трябва да ни свърже един с друг. Тази връзка възниква за сметка на това, че всеки скрива собственото си его зад екран, който се нарича “покритие“ (кисуфа) – и от тази дума произхожда и думата “пари“ (кесеф). Ако аз имам покритие на своите желания и следователно съм способен да ги използвам правилно, това означава, че притежавам “екран“, “покритие “, “пари“.

Като следствие на това явление в нашия свят, отражението на духовния корен в материалните клони, в нашия свят съществува правилото, че за всяко получаване е необходимо първо да се положи усилие. И тази работа създава и покритието на желанието. Чрез това колко съм готов да работя заради някое желание, се определя и доколко в края на краищата аз ще успея да го напълня.

В древността хората са работили само срещу препитание. По примера на животните, които цял ден са заети само с търсенето на храна и живеят в интереса на животинското тяло: храната и продължаването на рода.

Парите са най-естествения предмет, и дори и ако няма пари и човек е сам със себе си, природата или Твореца – той все пак плаща със своите усилия за да удовлетвори желанията си.

Тъй като в него през цялото време се пробуждат нови желания, заради които на него му се налага да работи, за да създаде за тях екран, покритие.

И затова необходимостта от пари, екран, възниква в този същия момент, в който се появява желанието.

В течение на цялата история на своето развитие хората постоянно са били в обмен: “ти – на мен, аз – на теб“ – плащайки ако не с пари, то поне с една усмивка, благодарност, добро отношение. Не съществува нищо, което може да се вземе от някого, без да се заплати. Или плащаме по собствено желание, или по задължение, съблюдавайки приетите в обществото договорености, а ако не правим това – то висшата система в края на краищата ще почисти нашите дългове и ще върне неизплатеното на продавача.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36771]

Защо се нуждаем от парите?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По какъв начин парите са свързани с духовното и как напредваме чрез тях?

Отговор: Парите (кесеф) са покритие (кисуй) на моя егоизъм. Те са силата, която ми позволява да имам покритие над своя егоизъм и чрез тях да го напълня или да ги използвам, за да напълня другите. Парите ни дават възможността да работим с този егоизъм – или в негова полза, или срещу него.

Затова в интегралния свят парите трябва да се използват само за връзка между хората. За себе си човек трябва да остави необходимото за живот, а останалите излишъци да отдаде за поправянето на света.

В поколението на бъдещето, в поправения свят парите ще изчезнат. Защото ако аз ще получавам всичко необходимо за мен от обществото – то тогава за какво ще са ми пари? Ако целият свят ще е поправен и всекиго ще обезпечават с необходимото, а от излишни напълвания той няма да се нуждае – то за какво ще са нужни парите? Няма да остане необходимостта от тях.

Тогава ще трябва все пак по някакъв начин да регулираме процеса на обмен, предаването на продукти от една компания на друга, между фабриките, за да се обезпечи целият свят и да достигне поправянето, съвършената форма – но това вече няма да става с хартиените пари. Ще трябва някак да измерваме връзката помежду ни и ние ще я пресмятаме с „пари“, но няма да е с тези пари, които са днес в обръщение, а с размера на отдаването един на друг.

Ако ние преминем към отдаване, то на нас пак ще са ни нужни „пари“, но те ще придобият формата на екрана, който се измерва със съединението, към което той довежда.

„Ти колко плати?“ – В размера на това съединение, което възникна!

А днес заплатената цена зависи от това, колко ще получа за себе си, оттървайки се от другите и създавайки с това разделение между нас.

От урока на темата пари, 01.03.2011

[36749]

Целият свят става един човек

каббалист Михаэль ЛайтманЗа безконтролното печатане на пари и финансовия произвол има край и мисля, че той е близък. Равновесието в глобалния свят ще поиска от нас, да започнем да установяваме баланс между държавите. Тоест всеки, макар и егоистично, ще може да използва същите тези сили, които произвежда.

Затова страните, съществуващи за чужда сметка, трябва „да се спуснат” – такова неравновесно положение като сегашното не може да съществува в глобалния свят. Очакват ги много сериозни кризи. Не знам под каква форма ще се проявят – възможно е като природни явления, стихийни бедствия. Зщото всички нива на природата: нежива, растителна, животинска, човешка – образуват единна система.

Законът на природата. Творецът е дължен да ни доведе до подобие на свойствата и ще бъде необходимо преди всичко да направи от нас повече или по-малко еднородна интегрална система. Тоест налага ни се да постигнем някакво вътрешно равновесие помежду си – между всички страни и народи. Затова, нас ни чакат много големи изменения.

Вече виждаме какви валутни войни се водят и те само ще нарастват.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36757]

Светът на фалшивите пари

каббалист Михаэль ЛайтманОтначало, в обществото е действал прост натурален обмен, но когато егоизмът нараснал и станало трудно да се обменя направо, се наложило да бъде намерена някаква замяна, за да се опрости този процес.

И тогава било решено, за обмен да се използват скъпоценни камъни и метали, които имали ценност. Те служели за еквивалент при всяка покупка.

После се появили монетите – тъй като било необходимо да се потвърди, че това е истинско злато или сребро. А освен това, всеки властник, заради гордостта си искал да изсече на монетите своя профил, а държавата се е стремяла, чрез тях да утвърди символите на държавата и религията. Така се появили специални печати върху златни и сребърни слитъци.

Отначало, печатът само потвърждавал истинността на скъпоценния метал, който се оценявал според своето тегло, но после той придобил собствена ценност и получил силата на парите. Тоест, станало ясно, че е необходим не самия материал – сребро или злато, а този печат, чийто профил и особена форма е приеман навсякъде за еквивалент на монетната стойност. И тогава, започнали да секат монетите от прости метали.

Но зад всяка такава монета стояло златно обезпечаване – който и да е управник, с този печат удостоверявал, че там, в неговата съкровищница има злато, покриващо посочената върху монетата стойност. И всеки можел да я занесе и обмени в злато.

Така е било до наше време – докато не влязохме в епохата на прекаления егоизъм и не изгубихме всякакъв контрол върху това. Започнаха да печатат много повече пари, отколкото имат златно обезпечение и вече е невъзможно да поискаш да ги обменят. Парите постепенно губят своята ценност и под тях не остава, не само истинското обезпечение, но дори и фалшивата, изкуствена основа, върху която се крепи всяка финансова система.

На практика, нито една „хартийка” няма покритие! Защото в света има твърде много пари – повече, отколкото всички страни са способни да покрият. А сега, светът преминава на „карти” – вече не е на скъпоценни метали, на монети и дори не е на хартиени купюри, а на някакви късчета пластмаса, с помощта, на които превеждаме пари от някакви банкови сметки в други сметки от единия край на света в другия. И при това, реално нищо не се премества, а просто се преписват цифрите на новия адрес в компютъра.

И това не се случва просто така. Зад него стои много фината вътрешна философия на екраните, на световете и желанията. Това говори, че всички ние, все повече и повече губим връзка с покриването, с екрана – дори с егоистичния, който някога е служил като еквивалент на нашето усилие във времето, в пространството, в движението.

Преставаме да ценим високо всичко това, защото нашето его нараства и става по-голямо от реалното покритие! И ако в ръцете ми има машина, способна да печата пари без покритие – ще ги напечатам!

Мисля, че голям крах очаква финансовата система, защото така не може вечно да  продължава.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36760]

Какъв ще бъде светът на бъдещето

Въпрос: Какви изменения предизвикваме днес в света със своята работа? Как ще трябва да поправя душата си човек, който ще се роди след 30 години, в сравнение с този, който живее в наши дни?

Отговор: Ще се промени целия интернет и този процес вече започна. Ще се даде на човека възможност да почувства, че съществува отговор на неговия въпрос: „В какво се състои смисълът на моя живот?”

Няма съмнение, че ще му бъде по-лесно да намери информация за науката кабала и всички обяснения ще бъдат по-разбираеми: що за наука е това, в какво се състои нейната методика, целта на творението, висшата сила, съединението между всички, глобалният свят и т.н. Вече ще бъде създадена правилната обвивка на цялата тази информация, кабалистична среда във виртуалния свят, всевъзможни курсове.

Това няма да се различава от днешната методика, защото всичко вече е програмирано вътре в душата и се определя от нейната неизправност, от изходното състояние и от поправеното, което е необходимо да постигне – тоест всички средства, които са й необходими за да измине този път.

Просто тези средства ще бъдат по-добре организирани и обяснени, намиращи се по-близо до човека. Тоест за всеки ще съществува среда, в която ще може по-лесно да се реализира.

Тази среда се създава не само отвън, в интернет, но и вътре в нас, между системите на нашите души, които свързваме заедно в нашата световна група. И по тези свързващи канали започва да протича светлината – към всички останали души в света.

И тогава вече не толкова малка, особена част от общата душа, която се нарича Исраел, ще бъде напълнена със светлина – както някога в древността.

Днес, непрекъснато разкриваме нови части на общата душа във всички места по света и ги съединяваме помежду им – това са нашите групи. А между тях се намират отделни души, също свързани някак си с другите. Цялата тази система е пронизана от връзки.

И вътре в свързаната система неочаквано възникват духовните системи, през които започва да протича светлината. В резултат, желаем или не, в света започват малко по малко да разбират и усещат, че съществува такова явление – връзката между хората, целта да разкриеш другата, висша реалност, усещането, издигащо ни над материалния свят.

Хората започват да мислят по нов начин – откъде се появяват внезапно и идват към тях такива мисли? Причината е, че цялата тази система започва да действа. Хората, без сами да подозират, неочаквано започват да говорят, използвайки думите на кабалистите – за глобалността на света, за поправянията и съединението. Това е резултат от нашето вътрешно разпространение.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36618]

Кабала – наука за закона на природата

Въпрос: Съединението между нас, нашите усилия да отстраним отблъскването между нас, – зависи ли само от разкриването на висшата сила, на Твореца?

Отговор: В нас има само сила на отблъскване и корист. В такова отношение към другите, Творецът не може да се разкрие. Ние трябва да Му създадем място за разкриване – добри отношения между нас, които ще съответстват на Неговата природа. Къде ще се разкрие Той в теб, ако ти не Му даваш място? Къде е твоето желание да „отдаваш”, в което ще се разкрие Творецът? – Това е все едно желанието да хваща радиовълните без радиоприемник.

Ако в теб няма свойството за отдаване, как ще усетиш общото свойство на отдаване – Твореца? Творецът – това е всеобхватна вълна, която те обкръжава. Ако нямаш приемник, т.е. подобно на тази вълна свойство, ако ти не си Му подобен, – няма да Го улавяш.

Ти казваш: „Не! Нека първо Той да се разкрие!”. Но как ще се разкрие Той? Нали това е закон! Това е сила, която ще се разкрие само на подходящ на нея материал. Подходящият материал – това е желанието за наслаждение, което се стреми да стане отдаващо, също като Твореца. В степента на своето подобие то разкрива Твореца.

Можеш да твърдиш каквото ти харесва, но природата няма да приеме твоите условия. Ти казваш: „Аз искам да се нося във въздуха, без притегателната сила!”. Какво от това, че го искаш?… Скочи от покрива пък ще видим как със своето желание ще измениш законите на природата…

Ти искаш да се измени Творецът?! Но това е всеобщият Закон на природата, който гласи: „Аз отдавам, Аз оживявам всичко. Този, който желае да Ме разкрие, да се издигне на Моето ниво, трябва да стане такъв, какъвто съм Аз”.

Как можеш да изискваш от Него?! Той не се изменя! Всички изменения могат да бъдат само в теб. „Не! Нека отначало Той да се разкрие, а аз ще почакам!”. Кой закон може да се разкрие, ако не се създадат условия за неговото разкриване?!…

Иди да се помолиш – може Той да ти се разкрие? Ако Той се разкрие, това ще бъде против всички закони на природата. Ти ще Го попиташ: „Но каква е разликата за Теб? Защо Си такъв упорит? Разкрий се най сетне!” – и Той ще се разкрие?…

Такова нещо никога няма да се случи! Това е просто глупост и тъпота – така да мислиш и да чакаш. В такъв случай ти смяташ, че Творецът е подобен на човека, който се променя. А Той не се променя. „Законът е установен и няма да го престъпят”. Творецът – това е общ закон на цялото мироздание, а не е човек. Това е закон, сила.

Когато казваш, че Творецът е милосърден и милостив, – това е, защото Той ти се струва милосърден и милостив в степента на твоите изменения. А в Него самият няма нито милосърдие, нито милост, нито някакви чувства.

Да кажем, на стената има розетка с три дупки, от които извличат електрическа сила с помощта на проводници. Тази сила може да те изгори или да те излекува, да нагрява или да охлажда, да те удари с електрически ток или да те успокои. Тя може всичко – в зависимост от това, как я използвам.

А ти казваш, че тази сила е зла или добра. Но всъщност ти я използваш така, че тя да е зла или добра. А тя самата няма никаква форма.

Въпрос: Ако моята природа е желание за наслаждение, а Вие ми казвате: „Ти трябва да пожелаеш да отдаваш! Пожелай от дълбочината на сърцето си!”. Нима това не е разновидност на чудото, което трябва да се случи в мен?

Отговор: Не! Тази сила, създала всичко, е устроила това по такъв начин, че цялата реалност, развила се от нея, трябва да дойде до точно подобие на свойствата с нея. В тази реалност има неживо, растително, животинско и човешко ниво. Последното, най-високо ниво на развитие на желанието, наречено човешко, трябва се измени и да включи в себе си също така и неживото, растителното и животинското ниво. И така да достигне до подобие по свойства.

Такъв е законът. Този закон въздейства на цялата реалност, на всички желания и ги привежда към подобие по свойства. Когато един от представителите на човешкия род достигнал до определено ниво на развитие, той изведнъж открил, че съществува такъв закон, който го развива, че той се развива вътре в този закон – вътре в природата. Това е бил Адам Ришон – Първият Човек.

Тогава той ни е написал: „Ние – хората, трябва да достигнем подобие по свойства с висшата сила. Висшият – отдаващият. Аз разкрих, че това е общата сила на природата. Тя притиска всички, заставяйки ги да се развиват. И още разкрих, че от неговите закони ние можем да извлечем сили за нашето придвижване в хода на еволюцията по по-добър път. Ние можем да използваме тази сила, за да облекчи етапите ни на развитие”.

Тази методика се нарича науката кабала – наука за това как в тази всеобхватна сила на природата ние можем да се развиваме по-комфортно. Хайде да си облекчим тези етапи на развитие, на които този закон въздейства върху нас, заставяйки ни да достигнем края на пътя!

Сам по себе си този закон е, както и всички останали закони, – не е добър, нито лош. Но с помощта на мъдреците, наричани кабалисти, ти откриваш, че можеш да го използваш, за да облекчиш малко пътя – така, както използваш и останалите закони на природата, които си разкрил и събрал в наука. Те ти помагат да живееш, да се устройваш в живота.

И този закон също ти помага – закон, облекчаващ ти степените на развитието, за да не напредваш в развитието като „под валяк”, а да преминаваш тези етапи меко и лесно. Тази методика се нарича методика на поправяне, науката кабала.

Но ако ти не я използваш, все пак ще се придвижваш, но само под големия натиск на природата, по обичайния път. Това е всичко, което имаме. Ние разработихме науката. Също така, както зная правилно да използвам силата на привличане, електростатичните, електромагнитните, оптическите и други сили, така аз разработих още едно нещо: как правилно да използвам силата, която ме развива, как да я използвам по най-добрия за мене начин.

Какво означава по „най-добрия за мене начин”? – По своята природа аз не искам да се развивам, защото развитието е тежко, аз трябва да се подложа на промени. Но, тази сила ме притиска – и от това се уча, че нямам избор, трябва да изменям своята природа ден след ден. Какво да правя? Тогава ми разкриват от природата: ако ти привлечеш тази  сила по-рано, преди тя да дойде към теб, както винаги с натиск, – ти във всеки случай я използваш за развитие, но развитието ще е желано – ако ти я притегляш.

Но как да направя така, че това да е желано? Защото аз не искам да се развивам. Тогава ми казват: ти можеш да направиш това заедно с другите. Те могат да ти повлияят, внушавайки ти, че си заслужава да се развиваш. Ако хиляди хора ми кажат, че си заслужава да се развивам, призовавайки ме да вървя заедно с тях, аз ги слушам – и започвам да желая: „Нека да дойде тази сила и ме развива днес, по желание, а не да се стовари върху мен утре с удар!”. В това се състои цялата методика.

По такъв начин ние използваме всички закони, цялото разкриване, цялата наука. Аз изучавам законите на природата – като пример, законът за притеглянето. Този закон за притегляне сега ще ме притегли към земята и ще ме разбие. Аз искам да излетя от висока планина. Какво да направя? Как мога да използвам същата сила на притегляне, но не в нейния естествен вид, когато ме претегля към земята, а по противоположен начин?

Във всичко, което правим, ние вземаме силата на природата и я използваме преди тя да ни въздейства директно – привлича, разрушава, изгаря. Ние създаваме така наречения екран – определено противодействие между нас и тази сила, и започваме да я използваме правилно.

Ние използваме огъня – за нагряване, а не като изгарящ пламък, какъвто сме го разкрили първоначално. Силата на притегляне използваме за всевъзможни устройства. И така – всичко. Ние използваме силите на природата преди те да ни достигат,  притискат и разрушават. Защо те идват при нас, за да ни притискат ли? Защото със своят натиск те ни развиват.

Но ако ние изпреварим този натиск, съгласим се с тях, вървим насреща към тях, то се развиваме с тях по прекрасен начин. Аз преминавам същите етапи на развитие, само че без натиск: „Не ме притискай, аз съм съгласен! Хайде да тръгнем заедно!”. Ето какво правим ние, и това се нарича науката кабала.

Въпрос: Ако Творецът – това е съединяване между другарите, и това съединяване предизвиква в мен ужасни усещания, значи, такова е и отношението на Твореца?

Отговор: Има природен закон, природна сила. Всичко зависи от това как я използвам. Аз мога да включа в електрическата розетка нагревател или хладилник, а мога да включа неизправен уред, който ще подпали целия ми дом.

Тази сила от електроцентралата, свързана към розетката в стената, – зла ли е или добра? Ако аз съм включил неизправен уред, и домът ми е изгорял, нима мога да отида в електрическата компания и да ги обвиня, че са ми причинили вреда, че цялата тяхна електроцентрала произвежда зла сила?..

Необходимо е да се разбере, че ние се намираме в полето на една сила. Съгласно нашето развитие вътре в това поле ние трябва всеки миг от своя живот да бъдем подобни на това поле, на силата, в която се намираме. Тогава ние винаги ще чувстваме себе си в добро, прекрасно, комфортно състояние.

Ако тази сила ни притиска за да се развиваме, тоест, ако не и съответстваме, закъсняваме в развитието си, – ние се чувстваме зле. Тъй като ние включваме в себе си желанията на различните нива – неживото, растителното, животинското, човешкото, то усещаме натиск от всичките нива на природата – неживата природа, растителната, животинската и човешката. И затова ни е зле по най-различни причини.

Ако се стараем да се развиваме правилно, съгласно закона, който сме разкрили в своето развитие за сметка на природата, – този закон се нарича „подобие по свойства” или „сливане”, – то всеки миг трябва да достигаме това сливане, за да се чувстваме добре. Значи сега ние трябва да търсим как можем да се придвижваме за да бъдем през цялото време в подобие с природата, да не чувстваме от нея никакъв натиск, никакви удари нито на едно ниво на своето желание.

Моето желание се дели на десет части, и аз мога да усетя в тях десетте египетски наказания, ако не съм подобен на природата. А аз не искам да усещам тези удари. Аз съм чувствителен, деликатен човек, мен ме боли, зле ми е, не ми е хубаво. Аз вече се изморих от ударите! Искам да напредвам по добрия път.

Кабалистите ми казват: ако искаш да напредваш по добрия път, ти все едно трябва да оказваш натиск върху себе си, защото по своята природа си ленив и не искаш да се изменяш. Как ще се измениш в подобие на тази сила? Ти можеш да се измениш с помощта на обкръжаващите те хора.

В своя егоизъм ти си устроен именно по този начин, и от това си създаден в него, че да зависиш от обкръжението. Обкръжението действа на твоето его. Заради своят егоизъм ти си продаден на обкръжаващите, намираш се под тяхното влияние. Със своето отношение към теб те могат да направят всичко каквото си пожелаят от теб. Могат да започнат да те пренебрегват – докато не завършиш с живота си, или обратното – да започнат да те превъзнасят и възхваляват – докато не се самозабравиш. Те всичко могат да направят с теб, да ти наложат всякакви вкусове, ценности, мода, важност на едни неща и пренебрегване на други. Те могат да направят от теб всичко, което пожелаят, – до такава степен, че да поискаш да ядеш боклук – и да усетиш в него вкус на райска храна, или целият си живот да поискаш да живееш в ужасни условия – и да ги усещаш най-добрите. Защо? – Защото това е важно в очите на обкръжението. А обкръжението може да те разиграва, макар че тези ценности изобщо да не са му важни. Обкръжаващите ще направят от теб всичко, което има е угодно. И ти никога няма да разбереш, какво всъщност искат те.

Възможно е сега целият свят да се е договорил помежду си така, че всички да работят над теб. Целият свят! Всички хора знаят как да се отнасят към теб! И те правят с теб каквото искат – за да мислиш така, да желаеш това и да се държиш именно така. А ти не знаеш за това, но нямаш избор – длъжен си да се държиш така. Със своето отношение към теб те наистина те оформят. Защото ти си само безформен материал от желанието да се наслаждаваш, и затова напълно се поддаваш на тяхното влияние. Така както малкото дете приема всичко, каквото му разкажеш. То е в твоите ръце. Така и ние.

Затова, ако искаме да се изменим, то трябва да намерим общество, обкръжение, което ще ни въздейства, както тази природна сила, принуждаваща ни да се развиваме входа на еволюцията. Но това общество трябва да ми въздейства преди тази сила да дойде към мен и да ме притисне. Защото нейният натиск – това са болести, проблеми, пречки, преврати, климатични удари, чак до войни и унищожение, когато ние умираме – и отново живеем, връщайки се в следващия кръгооборот, и така също се поправяме.

Накратко, на мен ми е необходимо общество, което да ми дава за пример висшата сила, да ме задължи, да ми се разкрие – вместо висшата сила, преди нея. Вместо това утре тази сила да ме връхлети с удари, аз искам обществото днес да ми обясни и да ме подтикне напред с добро. Тогава аз се изменям още днес – така, че утре да съм готов да  срещна тази природна сила в подобие на свойствата, и на мен ще ми бъде добре с нея, – вместо това, тя да ме задължава да изменя своето „бързо развитие”.

Това е цялата наука кабала – науката за силата на развитието, за закона за развитие, който ние вземаме в свои ръце и го използваме. Законът за развитие ние вземаме в свои ръце!

Точно така, както в химията, физиката и във всички естествени науки –ние разкриваме силата и я използваме преди тя да ни въздейства. Как така преди? Обществото може да разкрие тази сила вътре в себе си. Обществото е като детектор, то концентрира тази сила, намираща се вътре в него, точно както лупа, събираща лъчите на светлината в сноп, – и тогава аз използвам обществото като развиваща ме сила – осъзнато, за мое благо, за да се изменя, за да дойде тази сила към мен чрез обществото по желан начин.

Обществото ми влияе, внушавайки ми „Заслужава си да се развиваш! Ние искаме ти да се развиваш! Ние искаме да те видим да напредваш. Това състояние е желано в нашите очи. Тогава ние ще те уважаваме и ще те обичаме, ще се отнасяме към теб много топло”. – „Всъщност?! Аз искам тази сила!”. Тогава вътре в обществото, което така се отнася към мен, ще дойде силата и ще ме развие.

Аз само съм придобил желание към това да ми направят „операция”, да произведат изменение в мен. А, ако аз не съм си подготвил обкръжение, и тази сила не е дошла при мен чрез обществото, внушаващо ми, че си заслужава да се изменя, – тогава тя ще дойде необлечена в общество, което се нарича „светлината Хохма, необлечена в светлината Хасадим”, – и аз усещам удар.

От урок по писмо на Рабаш, 25.02.2011

[36495]

48 часа до края на света

Въпрос: Да си представим, че след 48 часа с нашата планета ще се сблъска астероид и напълно ще я разруши. Как може поправянето да се ускори в оставащите 48 часа, преди гибелта на планетата?

Отговор: Ако хората усетеха, че остават 48 часа до края на света, те биха били обхванати от толкова голямо желание за спасение, че може би биха чули, че всичко зависи от желанието! Ако заради спасението бихме насочили нашето желание към съединение между всички хора в света и бихме желали висшата сила да поправи нашата връзка, то това би се случило мигновено. Това е законът на природата: ако желанието пробуди светлината, то светлината работи върху него и поправянето веднага се случва.

Когато светлината работи върху общото желани за обединение, тогава в това общо желание ние веднага започваме да усещаме висшия свят. И ако всички ние сме свързвани в нашето възприятие за висшия свят, то повече не е нужно да усещаме нашата реалност и нашия свят. Нека се взриви! Но няма какво да се взривява, тъй като всички експлозии са сили, които не сме успели да поправим.

Преди всичко, ако се обединим, нашият свят няма да се взриви. Няма да има сила на разрушение, защото, обединявайки се, ние отменяме злата сила на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Второ, ако това беше желанието на цялото човечество, ние бихме достигнали до състояние, в което нашият свят би изчезнал от нашите сетива и ние бихме съществували само в нашето възприятие на сливане, без никакви материални форми, които си представяме в нашите желания. Нашето желание ще притегли формите на отдаване.

Въпрос: Но ако хората кажат: „Остават ни 48 часа, нека се позабавляваме!”

Отговор: Това не е реалистично, защото ако не предотвратиш или не измениш нещо, знанието за предстоящия край ще изтрие оставащите минути и ще ти попречи наистина да живееш. Представи си, че си се отправил към една пропаст и в момента, в който полетиш, твоята кола се превърне в самолет. Но ако нямаш такова решение, което да ти позволи да се издигнеш до по-висшите нива – над катастрофата – то ти вече си мъртъв.

Въпрос: Как да достигне до усещането за необходимостта от обединение?

Отговор: Ние сами трябва да се обединим; иначе природата ще ни принуди да направим това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 15.02.2011

[36073]

Образователен канал вместо реклами

Въпрос: Казахте, че СМИ трябва да се променят и вместо рекламно средство да се превърнат в образователно. На какво ще учат и как ще възпитават?

Отговор: Човекът трябва да бъде възпитаван постепенно с всевъзможни статии, сведения, с особен подход. Тоест самото съдържание може да остане същото, но главното е как се поднася, към какво е носочено. Всяка бележка във вестника, клип, сензационно съобщение, дори обява – всичко се приема и се печата само при условие, че ни води към поправяне.

За всичко има място, важно е само как го използваме – какво искаме да постигнем, какви промени в човека. Вместо да се паникьосваме от всичко отрицателно и да викаме: вижте какво става в нашите училища, в полицията, в бедните райони – това трябва да се използва за поправяне и да се види защо се случва така, как да му се противостои, какво да направим, за да не се случи и утре.

Средствата за масова информация трябва да изграждат човешкото общество и затова се наричат „средства за връзка”, защото спасението е в това, да бъдем свързани един с друг. Те трябва да ни мобилизират да се съединяваме и заедно да гасим тези пожари, да поправяме всички тези язви, разкриващи се тук и там в обществото ни.

СМИ трябва да градят, а не да вадят някакъв малък случай и да раздухват от него голям пожар, за да се продадат по-скъпо. Необходим е съвсем друг подход и други собственици на пресата. СМИ трябва да се намират в ръцете на много мъдри хора, които разбират целта на творението и знаят накъде трябва да напредва човечеството.

Те трябва да бъдат големи възпитатели, за да използват всичко, съществуващо в света. Защото ние можем да печатаме информация за всичко, нищо не трябва да се скрива – но цялата работа е в това, как да я обясняваме спрямо духовната цел: откъде идва и накъде води, как да не се правят повече такива грешики, как събитието в един регион влияе на целия свят, защо се е случило именно там, а не тук и т.н.

Това трябва да е обяснение, съпровождащо обяснението. Не просто разпалване на страстите около някакво произшествие, а обратно, привличане към участие, съединение, усещане на глобалността на света и всеобщата зависимост.

Аз говорих за това в Ароса още преди пет години. СМИ ще съобщават същите новини, както и днес – цялата разлика се състои в това, в каква светлина се представят, как се подхожда към тях, как се разкриват и поднасят. Това е най-важното!

Това е много деликатна работа. Може да са няколко реда, но те ще бъдат така представени, че вече ще ориентират човек правилно.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 24.02.2011

[36425]

Под валяка или в инкубатора?

По духовния път ни чакат немалко проблеми, защото духовното развитие протича въпреки нашето желание и стремеж към състоянието, противоположно на нас. Затова, трябва по някакъв начин да „преработим” себе си.

И това е напълно осъществимо – посредством мъдростта, която придобиваме по време на обучението и криещата се в него възможност да привличаме светлината. Така че ние имаме нужните средства и инструменти. Именно по този начин напредваме.

Във вестника „Народ”, Баал а-Сулам пише:

„Всички животни изцяло разчитат на природата –  не са способни да я развият в някаква посока или да си помогнат без нея”.

Те напредват инстинктивно – в зависимост от това, как се променят отвътре, съгласно вътрешните и външни команди на Природата. Всички нива – неживо, растително и животинско – са се движили напред в течение на историята.

Например, за 15 милиарда години дори неживата природа е претърпяла изменения. Това се отнася още повече за растителния и животинския свят, който се е развивал и видоизменял. Човекът на свой ред е започнал да се развива почти последен, в продължение на 100-200 хиляди години преди нашето време. Така природата води света напред.

В своето развитие, човешкото общество отново ще премине същите стъпала: неживо, растително, животинско и човешко – но вече на човешкото ниво. И отново човекът напредва инстинктивно – подтикван от природата, той принудително преминава от състояние в състояние. В историята виждаме как внезапно се „възпламеняват” народи, извършвайки революции и разпространявайки преобразования.

Именно по този начин се развиваме, докато накрая, в човека не израсне Човекът. Това ниво се проявява в човечеството пред очите ни и то се различава от предишните по способността си да вземе закона за развитие в свои ръце, да се уподоби на Твореца, да се издигне над природата и да я ускори.

Природата ни развива с определена скорост до края на шестхилядния период, прилагайки „валяка на развитието” по пътя на страданията. А Човекът взема тези сили в свои ръце и се развива по-бързо, според собственото си желание.

Той не вижда зло в закона за развитието, а в желаното благо и така реализира себе си като Човек, подобен на Твореца. Той взема пример от Твореца, учи се от онова, което Творецът извършва в творението и желае да постъпва по същия начин.

В един момент хората са изучили процеса за излюпване на пиленца, научили са се да правят инкубатори и постигнали развитие, съответстващо на техните нужди. В резултат на това, всеки ден имаме необходимото количество яйца и не зависим от закона за развитие на кокошките.

Точно така трябва да постъпим и със себе си. Затова, Баал а-Сулам продължава:

„Друго нещо е човекът, надарен със силата на мисълта. Благодарение на чудесното свойство на тази сила, той се освобождава от оковите на природата и я развива. Неговата функция е да проследи действията на природата и да извършва своята работа по същия начин – като нея”.

А както знаем, „природа” (הטבע) според гематрията – това е „Творецът” (אלו-הים).

„Човекът не се надява да получи от нейните ръце излюпилите се пиленца, чакайки кокошката да измъти яйцата, а си прави инкубатор, който загрява яйцата и излюпва за него пиленцата – подобно на истинска кокошка”.

Освен това, в статията „Мир в света”, Баал а-Сулам пише:

„В процеса на развитие действат две власти:

  • Едната е „властта на небесата”, гарантираща връщане от всичко лошо и вредно към доброто и полезното, но „в своето време” – по тежък и продължителен начин, когато „обектът на развитие” изпитва болка и ужасни страдания, намирайки се под „валяка на развитието”, който го мачка с невероятна жестокост.
  • Другата власт е „земната”, представляваща хората, които са взели в своите ръце властта на земното развитие. Тъй като е по техните сили напълно да се освободят от оковите на времето, те значително ускоряват настъпването на финала, т.е. окончателното съзряване и поправяне, което се явява край на развитието”.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36469]