Човечеството няма избор: то трябва да разкрие разбиването и нуждата от поправяне. Баал а-Сулам още преди 30 години ни предупреди, че ни приближава катастрофа, но никой не го послуша. Аз не искам никой да изплаша с някакви си пророчества, но виждаме в какво състояние се намира светът.

Сега ни е дадено време да се отнесем сериозно към нашата мисия и да организираме поправянето на света. Но ако не направим това, тогава цялото страдание на света ще се спусне върху нас, върху хората способни да направят поправките. Ако не поправим света, тогава страданието се пренася върху нас, защото какво са виновни останалите, ако не притежават средството да поправят себе си? Ако не побързате с поправянето, тогава ударът ще се стовари върху вас.

А сега вие гледате как те страдат и не сте много, много разтревожени. Но ако не почувствате тяхното страдание поне като ваше собствено и не поправите себе си така сякаш вие страдате като целия свят, тогава нямате шанс да постигнете поправяне. Само групата може да ви даде тази необходимост.

Книгата „Зоар” се разкрива в наши дни, за да издърпа света от пропастта, към която се спуска. Светът е като кола, която се спуска надолу по хубав път без дори да подозира, че някъде иззад завоя, пътят свършва и тя ще падне в канарата.

Но дори самият свят разбира, че се носи надолу към пропастта. Проблемите растат като снежна топка и вече всеки говори, че светът е изгубил баланс. Вчера четох, че Министърът на Руската Федерация за Спешни Ситуации казва, че ние се намираме в дисбаланс с природата, че сме загубили баланс с нея и трябва да се подготвим за последствията. Той наистина използваше думите на един настоящ кабалист…

Ние, тези, които сме получи желание за Твореца (Исра-Ел), получаваме възможност да организираме поправянето на света и да поемем всичките му проблеми върху себе си. Без да чакаме те сами да се проявят, ние вече ще имаме силите да ги поправим. Ние можем имено сега да ги поправим, докато те все още са във външния свят, и да ги поемем върху себе си.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35216]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако правителствата повече не могат да вземат правилните решения, то кой ще управлява страната, за да не настане анархия? Кой ще управлява света?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че ние стигаме до такова състояние, когато светът ще се управлява от „Синедрин” (Висшето събрание на мъдреците- кабалисти). Да допуснем, че в него ще има 120 човека (както в древния Синедрин), определящи целият процес на поправянето, който трябва да премине светът.

Единственото, което те трябва да решат – това е как да напредваме към сливането с Твореца, в каква най-добра форма да направим това, за всяка прослойка от населението, за всяка възраст и националност. Но това ще бъде нашата единствена цел, относително която ние ще оценяваме. Тогава ни чака успех.

Трябва да си поставим духовната цел и да осъществяваме поправянето на цялото общество, от горе до долу. И за това не ни трябват никакви революции, освен една – в образованието, което трябва да стане глобално.

Днешните управляващи действат само от своята егоистична полза. Те не са способни да създадат истинско правителство, защото правителство – означава съединение. А какво съединение може да има, ако всеки мисли как да се добере до властта и да изпревари всички останали. Тоест, всеки мисли как да използва всички, за да излезе напред.

Такава е нашата егоистична природа, затова нищо не можем да чакаме от тях – можем да видим само неуспех след неуспех. И народът ще сменя правителствата, но ще става само по-зле. Докато накрая не разберем, че трябва да изменим само възпитанието.

Светът трябва да разбере, че се намира в дисхармония с природата. Ако отгоре върху нас се спуска общата, интегрална мрежа, действаща и възприемаща само всички заедно, а всеки от нас мисли за себе си индивидуално, то ние противостоим на силата, която ни управлява. Нищо няма да ни помогне, освен новото възпитание. По-нататък…

Ние трябва да установим тук долу такива отношения между хората, както тази глобална мрежа, която ни управлява отгоре. Ние трябва да бъдем подобни на нея, и колкото повече е това подобие – толкова повече спокойствие и добро ще има в света.

Висшата мрежа не се променя, тя си остава същата, но само все повече се спуска и се приближава към нас. И ако ние не се променяме съгласно нея, то ще започнем да се усещаме все по-зле година след година, и даже ден след ден!

Единственото, което трябва да направим – това е да изменим самите себе си! Човечеството тук, долу също трябва да стане глобално и интегрално. А това може да се постигне само с възпитанието на новия човек.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.02.2011

[35080]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как оценявате събитията, ставащи сега в света?

Отговор: Засега е трудно да се дават каквито и да е било оценки, защото положението все още не е определено и е неизвестно с какво ще завърши това. Но единственото, което може да се каже сега е, че съгласно съответствието на клоните с духовните корени, в правителството трябва да участват всички партии и течения, съществуващи в народа – каквито и да са те.

Всяка сила трябва да бъде представена в правителството, в съответствие с количеството поддържащи ги хора. Това е форма, която е най-близо от всички до духовната. Ако правителствата на всички страни в света така реално отразят своя народ – това ще е голям напредък, и света ще страда по-малко.

Да се надяваме, че ще стане така, в спокойна, демократична форма, без големи сътресения. Но кой знае как ще се държат политиците и главите на правителствата в нашият егоистичен свят.

Правителството, трябва да отразява своя народ. Вече завърши епохата на царете и диктаторите. Днес вече е невъзможно да се продължи така, това спира целия свят и ни поставя в противоречие с интегралната природа. Ние трябва да достигнем състояние, в което частното и цялото напълно си съответстват. Това произлиза от законите на природата, а не от някакви социалистически възгледи.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 09.02.2011

[34914]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В мъдростта кабала изучаваме висшия свят, как е сътворено цялото творение и какви сили се спускат в нашия материален свят. Във висшия свят съществуват сили, а във физическия съществуват обекти, които попадат под въздействието и са следствие на тези сили.

Висшите сили се наричат „корени”, а нисшите (тези, които се проявяват в нашия свят) са „клони”. Под нашия свят няма нищо друго и няма нищо по-лошо от него. Това вече е добре.

Всичко, случващо ни се, е в резултат на влиянието на силите, които се спускат към нас от висшия свят, от корените. Няма нищо в нашия свят, което да не произхожда от висшия. Затова е безполезно да обвиняваме някого за нещо – един друг, други народи, управляващите, природата – след като всичко е управлявано от висшите сили отгоре надолу. Ако погледнем логично и реалистично на цялата картина, ще видим, че всичко произхожда от висшето.

Излиза, че всеки наш проблем, без значение какъв е той, може да бъде разрешен само ако се издигнем до нивото на тези висши сили и започнем да им влияем. Така ще можем да привлечем различно влияние върху себе си. Тоест ние ще бъдем повлияни не от първите сили, а от някакви техни производни и от нашето влияние върху тях. Само по този и по никакъв друг начин ще предизвикаме промени в нашия свят.

Ние се опитвахме в продължение на хиляди години, използвайки всевъзможни методи и практики, да повлияем на нашата съдба. Виждаме, че това е безполезно. Няма причина да се обръщаме към Твореца: Той (някой, който си представяме като Твореца) не ни чува и нито едно действие в този свят не дава никакъв резултат. В края, всичко се получава, така както е трябвало да се получи.
Ние, които сме живели достатъчно дълго в този свят, виждаме всичко това много ясно. Затова можем да се съгласим с мъдростта кабала, която твърди, че на нивото на нашия свят няма решение. Нашият свят е следствието, а всички решения са на нивото, на което решенията са взети – висшия свят.

Затова имено сега, когато човечеството се оказва пред сериозни проблеми, достига до обща, глобална криза и когато всичко, което се случва с нас в нисшото е вече част от тази обща картина, само тогава получаваме възможност да въздействаме на тези общи сили, като се обединяваме.

По същество, ние трябва да повлияем само на една сила, тъй като има само една висша сила, която просто се разлага на множеството подсили, частните сили, които ни влияят.

От 5-я урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011
[34479]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От света на Безкрайността, „състояние 1”, ние се развиваме (спускаме се) до този свят, който се нарича „състояние 2”. От това състояние ние трябва отново да се издигнем до Безкрайността в „състояние 3”, което е идентично със „състояние 1”. Има само една разлика между тях: ние осъзнато съществуваме в „състояние 3”. Също така то се счита за 613 пъти по-голямо от „състояние 1”.

В „състояние 2” ние сме се развивали от милиони години в нежива, растителна и животинска форма. Докато не сме се спуснали по световете Ацилут, Брия, Ецира и Асия, времето въобще не е съществувало. Времето възниква, когато достигаме този свят и се развиваме в продължение на около 15 милиарда години, достигайки накрая до „човешката” степен.

Разликата между „човешкото” и неживото, растителното и животинското състояния е в това, че човекът не съществува в природата! Изначално по своята природата човек е животно, но малко по-сложно. Той става човек само на стъпалото, на което почувства, че е глобално, обществено създание.

Тоест той повече не живее в индивидуална, егоистична форма, както е бил преди да достигне сегашната степен, а трябва да се включи в духовното развитие и да изкачи стъпалата, по които се е спуснал. От общото, обществено развитие ние със сериозност и отговорност трябва да преминем към духовно развитие. Това е същността на нашата работа.

Докато сме се развивали егоистично, ние не сме се сблъсквали с някакви проблеми, защото сме се развивали неосъзнато, естествено. Но след като достигнем до „червената линия”, т.е. до състоянието, в което всичко излиза, че е глобално и интегрално взаимосвързано, то това е знак, че ние трябва да придобием друга форма на съществуване в хармония с природата.

От урока на темa „Занятия по мъдростта кабала“, 04.02.2011
[34449]

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В статията „Свобода на волята”, Баал а-Сулам пише, че човекът, който според замисъла на висшето управление е задължен да живее в обществото, трябва да изпълнява неговите закони. А законът на живота в обществото е да се следва мнозинството.

Възможно ли е това да означава, че е необходимо да се сравняваме с най-неразвитите, необразованите, некултурни маси, които са мнозинство в света? И днес, в много страни  хората живеят така, както преди стотици години. Дори техническият прогрес не ги е засегнал много – научили са се да използват само неговите външни плодове, без да получават никакви вътрешни промени, вътрешна култура.

Но законът „да се следва мнозинството”, ни задължава да се занимаваме именно с общото възпитание на целия свят. Необходимо е целият свят да се издигне на такова ниво, на което всички да разбират, че само с всеобщо обединение се постига съвършенството. И няма избор – невъзможно е това да се осъществи насилствено отгоре, за сметка на някаква неголяма група от хора, желаещи да извършат революция.

Някога, светът е съществувал благодарение на властта на управниците, но това време вече е минало. По този начин е било възможно да се съществува до края на периода на изгнанието. Но сега, когато влизаме в епохата на поправянето, в епохата на „последното поколение”, не е възможно да се живее по старому.

И в най-близко време ще видим, че масите ще станат все по-определящи във вземането на решенията, а на главите на държавите и правителствата ще им остане само възможността да следват народа. Защото светът е станал глобален.

Ето защо, необходимо е да се положат всички усилия за възпитанието на  широките маси, независимо на какво ниво се намират сега – да бъдат издигнати до висотата на окончотелното поправяне.

И в крайна сметка, от хората не се изисква да постигат някакви големи премъдрости – трябва само да знаят, как правилно да се свързват един с друг. Защото връзката между хората се осъществява не чрез разума, а чрез сърцето. Това е мъдростта на сърцето.

Законът „да се следва мнозинството” означава, че трябва да се обърнем към мнозинството и именно от тези обикновени широки маси ще започнат да се случват всички изменения в света, а не от онези, които притежават власт, богатство, образование. Казано е, че „от децата на бедняците ще излезе Тора”.

Поправянето зависи именно от това, доколко високо издигаме нашия общ духовен съсъд (кли).

От урока по статията „Свобода на волята”, 11.02.2011

[35089]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Събитията, разиграващи се днес в Египет и в другите арабски страни, са неразривно свързани с новото състояние, в което се намира човечеството. Мисля, че тук трябва да се отделят два момента.

От политическа гледна точка е целесъобразно, правителствата да се състоят от всички сили, действащи в обществото. Това е най-балансираното състояние, което може да съществува.

Например, щом съществува „Хизбула”, то и тя тябва да бъде представена. С нея нищо не може да се направи, така че по-добре да седи в парламента. Всички най-разнолики и „разнофлангови” партии трябва да имат свое представителство във властта. Правителството трябва да включва всички идеи битуващи в народа. В противен случай, ще бъде далеч от истината.

Само при наличието на такова правителство, се появява възможност за предприемане на ефективни действия. Вместо борба с анонимното планинско нелегално движение „Ал-Кайда”, ще знаеш кой е пред теб и при необходимост ще можеш да предприемеш силови мерки, санкции.

Защото днес, ако изцяло бъде спрян крана, страната ще се задъха за две седмици. И всички отлично го разбират.

От друга страна, с диктаторските режими е невъзможно да се работи. Там има само една „голяма клечка”, а всички останали „седят в мазето” – в полулегална опозиция. В резултат на това, не можеш да стигнеш до другите течения, които често са много силни. Вместо  взаимоотношенията да се изгладят цялостно, ти общуваш с един човек.

Ето защо, за предпочитане е широкото представителство във властта, а не „нелегалните формати”. Колкото и да е странно, това ти развързва ръцете. А и народът, вместо светлите надежди на опозицията, ще види реалното положение на нещата.

Неслучайно, досега не са намерени по-добри форми на управление, от демокрацията, при която всички имат достъп до властта, и то в такива съотношения, които примерно съответстват на вижданията на народа. Това несъмнено е най-близо до духовната форма.

И затова, независимо от разбъркването, днешните процеси трябва да се разглеждат в положителна светлина. Те водят до проявяване на истината. Това вече е напредък, развитие.

От урока по статията „Мир в света”, 04.02.2011

[34804]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Моята първа професия беше биокибернетика. Аз открих тази наука за интегралните система за първи път преди 30 години, когато се опитвах да науча как работи човешкото тяло. Дори тогава разбирах, че е невъзможно да изучаваш отделно сърцето или бъбреците, дробовете, мозъка, защото всичко е взаимосвързано в една система. Но ние не можем да изучим това под формата на една система.

Всички разбират този проблем, но никой не може да създаде подходящи примери, формули, схеми, графики и диаграми, за да свърже всички системи в една. Тогава не разбирах защо това е така. Само виждах, че е невъзможно.

Само когато завърших всичките си други търсения и стигнах до науката Кабала получих отговор. Целият проблем е, че самите ние не сме по такъв начин. Всички ние сме егоисти в ума, усещанията и желанията, и затова не можем да изградим и да изследваме глобални системи, които са изградени на отдаване. В крайна сметка, ние винаги се стремим към себе си, а не от вътрешното аз навън.

Да се надяваме, че постигайки тази наука, ще се научим да изучаваме новия свят, който се разкрива днес. Като деца сме прекарали 15-20 години учейки, за да се запознаем със света, в който сме родени. Подобно, днес си заслужава да прекараме известно време в постигане на този нов свят, в който човечеството се ражда. Всеки ще има полза от това.

Ние се опитваме да реализираме тези закони в нашата организация, сред нашите два милиона ученици по целия свят, включително в семействата, отглеждането на децата и всичко друго. Надявам се, че и вие ще можете да се срещнете с тях. Това се отнася за всичко, започвайки от личния семеен живот между мъж и жена и техните деца, през мащаба на цяла нация, стигайки до целия свят.

От лекция в Париж, 01.02.2011

[34677]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а–Сулам, “Мир в света“: Не трябва да се удивляват на това, че аз смесвам понятията за мира в едно общество и за мира в целия свят. Защото в крайна сметка ние вече достигнахме такова равнище, когато целия свят се счита за едно общество.

С други думи, доколкото всеки човек в света обезпечава своето съществувание за сметка на цялото човечество, дотолкова и той е принуден да му служи и да се грижи за благото на целия свят.

Ние все още не чувстваме това в неговата пълна величина – просто, защото егоизмът скрива от нас истинската картина. И още повече, ние встъпихме в нова ера, дори без да усетим този преход към тотална зависимост от целия свят.

Просто до вчера, ние знаехме какво е да си сам “домакин“, притежавайки в своите страни всичко, което ни бе необходимо, а днес вече не ни се отдава да произвеждаме нито храна, нито дрехи, въобще нищо, ако сме отделени от света.

Изведнъж ще забележим, че у нас нямаме нужните хранителни компоненти, машини и т.н. Вече е възникнала съвсем нова ситуация: днес в света няма нито един, дори и малък детайл, който ние бихме могли с чиста съвест да запишем на своя сметка без оглед на другите.

Днес е невъзможно да не сме свързани с всички. И значи сме длъжни да създадем съответната система на взаимоотношения – тъй като благополучието на индивида и света зависят един от друг.

През призмата на егоизма на нас ни се струва, че бихме могли безболезнено да се избавим от половината човечество. Технически това е възможно и така: няколко милиарда души изглеждат само като безполезен товар. Но трябва да помним, че ние не виждаме общата картина. Всъщност ние сме в “семейна“ ситуация: старите вече са осигурили младото поколение и повече не могат да работят, а младежта подраства, така че навреме да приеме това, което е приготвено за нея.

И по различни начини абсолютно същото се случва и с целия свят. Дори и човек нищо да не прави и само да събира милостиня, дори и той да живее на едното подаяние някъде из Африка или Индия – е все едно – той се явява част от общата система, и ние скоро изцяло ще разберем колко важен е всеки в нея. Дори безполезните според нас детайли са важни и необходими за цялото.

В човешкото тяло също има много органи и системи, които ние не сме разгадали още до край. Но постепенно ще разкрием и това, че нито една дреболия не трябва да смятаме за ненужна.

И затова без да унищожаваме каквото и да било, ние трябва да използваме всяка вещ в съответствие с нейното предназначение. Всеки друг подход ще се окаже разрушителен – особено за този, който прибегне до него.

От урока по статията „Мир в света“, 04.02.2011

[34808]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→