Идея: Преходът към устойчиво развитие е в съществуване на човечеството в условията на съхраняване на биосферата. Съвременноторазвитие на цивилизацията (модел за неустойчиво развитие) не допринася за реализирането на тези цели, затова се налага смяна на курса на развитие.

Пред науката са целите за преживяване, решенията на глобалните проблеми, отстраняване на негативите на глобализацията чрез преход към устойчиво развитие и установяване на ноосферата. „Изгнанието“ от обществените науки, природата, започна да си „отмъщава“ на човечеството и ознаменува края на историята на XXI век.

Човечеството винаги е поставяло акцент върху преобразуването на природата, а не върхуадаптация към нея. Необходимо е да изследваме системата „човек-общество-природа“ и даоптимизираме тази връзка. Трябва решително да се излезе от класическата схема на поглед върху историята като стихиен процес.

Реплика: И тук отсъства разбиране на главния проблем – как ще напълним постоянно нарастващия егоизъм в нас – както през съветската власт с терор и глад? Егоизмът е неунищожим. Така или иначе ще ни се наложи да го напълним – само че не с промишлени излишества, а с духовно напълване. Няма друго решение.

А духовното напълване, на което егоизмът ще се съгласи, не може да е по-малко от разкриването на бъдещия свят в този свят, в този живот. Това предлага кабала (по определение „кабала е методика за разкриване на Твореца от творението в този свят“).

[42904]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Намерих в бележките си заявлението на ”Ванкувърската делегация на ЮНЕСКО (септември 1990г.)”. Човечеството е достигнало крайния предел за използването на продуктите от заобикалящият ни свят и усвояването на социалната и културна среда.

Ситуацията се нуждае от нови идеи. Всяко забавяне в установяването на еко- културен свят на земята увеличава цената за оцеляване.

Реплика: Оттогава изминаха повече от 20 години, а какво е направено от тях /а от нас…?

[42907]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В крайна сметка, в търсенето на щастие, човечеството още не е направило и една истинска стъпка. Щом като се стремя към щастие, то аз трябва преди всичко да разбера какво е това. Какво толкова в природата се явява щастието, което аз трябва да достигна. Аз трябва да разбера – всичко е така програмирано, че всички средства и закони на природата са на мое разположение. Само трябва правилно да ги използвам – и ще достигна щастието.

 Вместо това, обаче, човечеството си поставя изкуствени ориентири и се опитва да действа по свой си начин, като дете, на което просто му се иска –  и толкова. Ние не изучаваме природните закони и не желаем да ги спазваме, не искаме да приемем факта за съществуването на единна, глобална система. Физическите закони и другите дадени естествени науки ги признаваме, но законите за човешките взаимоотношения за нас са безсмислица. Тях ние безразборно отричаме.

Разваля се семейството, настъпва депресия, но ние, кой знае защо, сме уверени, че тук не става въпрос за природни закони. “Не аз съм го изпуснал – само си падна!“

На човек му е много трудно да се примири с този факт, че се намира в някаква система, която му въздейства и го оковава с хиляди окови. Нищо не може да се направи, остава само да изучиш тези закони. Колкото повече ни се удава да ги съблюдаваме, толкова повече получаваме. Когато човек изцяло ги изпълнява, той достига точката на хармония и съвършенство. Обаче той не иска да слуша за това:”Ще го правя по моя си начин – учене не ми трябва!”

Но,  бедите и без това ще ни научат. В този смисъл човечеството не е по-умно от едно упорито, непослушно дете. Още преди тридесет години по международните форуми предупреждаваха за необходимостта от спешни промени в обществото и в отношението ни към околната среда, обаче до този момент така и нищо не е направено. По своята същност детето е упорито, на него не му достига още разбиране, но „великите в света“, които би трябвало да са излезли от детската възраст – напротив, демонстрират своята ограниченост.

От урока по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42767]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Усилието да оцелее води човека към поправяне.

Е. Янч ”Опит за създаване на принципи за световно планиране от позицията за обща теория на системите”: Понастоящем ние започваме да осъзнаваме човешкото общество и околната  среда като единна система, неконтролираният ръст на която е причина за нейната нестабилност. Неконтролируемият ръст снижава гъвкавостта на системата, нейната способност да се изменя и приспособява.

Човекът е елемент от управлението на системата, на нашата планета. Той е способен активно да въздейства за формирането на своето бъдеще. Обаче, това е осъществимо само при контрол върху цялата динамична система на човешкото общество във връзка с обкръжаващата го среда. Това ще въведе човечеството в нова фаза на психологическа еволюция”.

Реплика: Но да се учим от собствените си грешки – това е пътят на страданието! Предлага се да осъзнаем програмата на природата и да я следваме, както подобава на ”разумния човек”.

[42796]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Всичко зависи от нашето желание. А как да излезем от своите „шаблонни” желания, свързани с този свят?

Отговор: Ние не възприемаме света като „кръгъл”, на нас все още ни се струва, че той е линеен и че с помощта на егоизма можем да преуспеем в него.

А междувременно той вече е сменил „програмата”: сега вече успех може да се постигне само чрез обединение. Това е вече съвсем различен алгоритъм на света, а ние  постарому „не сме в час”.

Хиляди години човек е преуспявал съобразно големината на своя егоизъм, но през последните 50 години този тренд завършва. Ние все повече напредваме към интегрален свят, а в интегралния свят изгода извлича този, който повече е свързан с другите. Ние виждаме, че колкото повече връзки изгражда човек, толкова повече страни привлича, и толкова по-големи успехи има. Хората инстинктивно чувстват това и се стремят към интегрални решения.

Ние, обаче, все още не разбираме, че спасението от бедите изисква да бъдем свързани и на човешко ниво – над банковата система, световната индустрия и прочие глобални механизми.

Тази ситуация започна да се оформя след Втората световна война, когато бяха създадени ООН, ЮНЕСКО и други международни организации. Но и те все още действат с егоистични методи, вместо да приемат цялостен, всеобхватен подход.

По принцип, подобни образования трябва да се основават на друга концепция: всички са важни, всички страни изискват еднакво отношение. Защо едни имат право на вето върху всяко решение, а други – не? И какво, че някой е велик, а друг – малък? В „кръглата” система точно големите трябва повече да отстъпват, защото иначе те се грижат само за себе си.

Нашият подход е абсолютно извратен и все пак ние вече чувстваме, че светът става истински „кръгъл”, интегрален и свързан.

От урок по статията „Мир в света”, 11.05.2011

[42770]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Дефиниране на задачата.Състоянието на свободното падане на света по време на мулти-криза и заплашващият ни недостиг на земни ресурси (нефт, вода и прочие) предизвикват необходимостта от промяна на световната икономика и превръщането й в икономика на разумното потребление.

С този извод се съгласяват милиони хора, включително бизнесмени, икономисти,политици и др. Никой не дава на човечеството възможност за съществуване без конкуренция, в режим „всекиму според потребностите“. Още по–трудно е да се изработи мирен, съгласуван преход към разумно ограничаване на производството и потреблението.

Бъдещият свят се представя на обществото като разумно потребление, но то ще бъде създадено от оцелелите от световната война – неголям остатък от човечеството. Съществува ли вариант на мирен преход на страните към разумно потребление?

Решение на последователния мирен преход към разумно потребление.

Създаването на критична маса от интелигентни хора, която осъзнава, че сегашната система вече не работи. Ролята (причината) на кризата е в нуждата от рязко увеличаване на броя на хората,  готови смислено и трезво да оценят реалните проблеми.

Главната задача през този период е максимално да се увеличи броя на хората, осъзнаващи проблемите, обяснявайки реалните механизми, които действат в света, за да бъде тяхното отношение към света максимално обективно и конструктивно, построено върху правилната ценностна база. Краят на този период ще достигнем когато броят на хората, правилно осъзнаващи проблема на човечеството, стане достатъчно голям, за да окаже съществено влияние в обществото.

Разработка на модел разумно потребление на обществото, обезпечаващ неговото нормално съществуване. Моделът се състои от икономическа и духовна части. Духовното развитие и напълване трябва да компенсират потребността на човека от икономическото развитие над необходимото.

Реализация на модела:

а. Създаване и усъвършенстване на мрежовата структура на възпитание. Обучение в живота по разработения модел за обществено разумно потребление.

б.Непосредствена реализация.

Насъщни задачи:

Днес ние се намираме в средата на този етап

а. Развитието на мрежова структура за разясняване на критичното състояние на човечеството и единствения вид модел на общество на бъдещето – възрастното население. Разясняване на принципите за интегрално възпитание на децата, както и на необходимите  навици на живот в нови (интегрални) условия на природата.

б. разработка на икономически модели

в. разработка на духовни модели

г. Предвижване на икономическите и духовни модели през мрежовата структура на света.

[42711]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Дори и ако хората осъзнаят вредата от излишното потребление, те няма да „спрат влака”. Разбирането не ги води до някакво общо решение. Как трябва да бъде?

Отговор: Да, този „влак” много трудно се спира. Въпреки това, трябва да преодолеем проблема. Преди всичко, трябва да пробуждаме тези хора, които могат да разберат нашето послание. Такива са няколко милиона в света – те разбират проблема, искат и не знаят решението.

Освен това, за какво всъщност е дошла кризата? Дошла е, за да оповести публично на всички за неправилната взаимовръзка, да ни покаже, че сме зле и това зло е отсъствието на правилни нишки между нас.

Ден след ден кризата се разширява и все повече хора в света са способни да усвоят тази идея. А затова трябва да се продължава нейното разпространяване. Благодарение на тези, които се съгласяват с нас и се присъединяват към нас, постепенно завоюваме общественото мнение все повече и повече.

Идеята, която искаме да донесем, е балансирано потребление и всеобщо обединение. Възниква въпрос: как да постигнем това? Нужна е голяма идеологическа подготовка, при това неограничавана от словесни формулировки.

Аз искам да живея като крал, а ти ми казваш: „Трябва да се ограничим с двадесет процента”. Но тъй като моят егоизъм кипи, неговите искания растат всеки ден. Ти не ми правиш успокоителна инжекция, тогава с какво да се напълня днес и утре? Какво да правя с неудържимото желание да се извися над другите? Как да напълня пустотата в себе си, за да не искам повече и да се удовлетворявам от живота?

Едно от решенията е „да се завземат пощата и телеграфа”, с други думи, да превърнеш Средствата за Масова Информация в идеологически инструмент. Тази задача, наред с другото, ние тябва да осъществим. Но за това трябва да се възползваме от мнението на мислещата върхушка на обществото, която разбира ситуацията, може да изрази своето мнение и да го разпространи нашироко.

В резултат, егоистите, желаещи да вървят начело на народа, трябва да подемат това знаме и да превърнат средствата за масова информация в министерство на просвещението. Защото хората се възпитават, именно чрез обкръжението.

От урок по вестник „Народ”, 08.05.2011

[42510]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение на Джулетто Кеза, екс-депутат в Европалманта: В най-близко бъдещи сме заплашени от война за ресурси. За да избегнем катастрофата, е нужна фундаментално изменение на на потребителската етика на поведение. Историята на последните три века е към края си.

Не е възможно развитие на ресурсите в затворена система – светът достигна предела на развитието си. Всички ресурси на планетата са почти изчерпани. Кризата е глобална, енергетична, отпадъците не могат да бъдат преработени. Ние изменихме курса на самата природа.

Предишната демокрация умира. В Европа половината от населението не ходи на избори. Движението на обществото трябва да върви отдолу нагоре. Животът трябва да бъде под флага на самоограничението – да изменим себе си и начина си на живот.

Необходима е културна, организационна, политическа революция, трябва да се намали загубата на енергия. Днес рекламата и развлечението формират човека. Отначало трябва да се национализират Средствата за Масова Информация (СМИ) и да възпитаме нов начин на мислене чрез средствата на телевизията, защото днес мисленето на младите хора се формира от телевизията. Трябва да се национализират банките, отпускащи пари, иначе гупим контрола над парите…

Моето мнение: Няма решение на тези проблеми на хората в нашия свят. Егоизмът няма да ни го позволи. Ще предизвика война. Нужно е широко обяснение на кризата, и че изходът е само в обединението. Все още това звучи неясно, но в устрема към обединението участва висшата сила на природата. Ако се устремим, тя ще реализира този устрем. Искате ли да опитате? – Иначе ни чака „дългокосата старица“…

[42326]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник „Народ“:«Затова задължително условие за всеки народ e крепката вътрешна сплотеност, когато всички негови съставни части са свързани една с друга с инстинктивна любов. И не само всеки индивид ще обуславя своето лично щастие чрез щастието на народа, а своя личен упадък с неговият упадък – но ще бъде готов да отдаде всичко от себе си за благото на народа в момент на необходимост. В противен случай неговото право на съществуване като един от народите на света е загубено завинаги.»

Всеки човек е длъжен да изпълни своя дълг към народа си и да бъде добър гражданин. Ние трябва да бъдем взаимосвързани, подобно на органите на едно тяло. Този пример е понятен на всички, той се отнася както към страната в частност, така и към света като цяло. Картината е ясна.

Днес страните и народите са свързани в обща икономика, общи мисли и желания. Явление, зародило се на едно място, се прилага и на други места. Става ясно, че ние сме свързани един с друг не само в семейството, не само в своя град или в своята страна, но и в целия свят.

А щом е така, желателно е тази връзка да е добра. Това означава едно общество да е здраво. Както и обратното, болното общество е болна в тази степен, в която неговите части не са съгласувани в общата работа.

Така е и в организма –  проблемите не се ограничават с някоя самостоятелна част, а се обострят според това, доколко тя не отдава на другите. Нито един орган от нашето тяло не работи за себе си. Белите дробове, сърцето, черният дроб, бъбреците, жлъчката – всички те действат единствено в полза на тялото. На самите бели дробове въздух не им е нужен, а на сърцето не му е нужна кръв, която постоянно да изтласква. Всяка част работи изключително за благото на цялото – в това се заключава нейния живот.

Тялото може да съществува само благодарение на общата работа, а над него, над материалното, «животинско» битие, съществува съзнанието, усещането за живот. С други думи, над живота на тялото ние постигаме нивото Човек. Ние хората сме не просто животни, а обединили се в дружно общество. И затова имаме добавка от общата хармония.

Така и в социума: ако всички бяхме обединени по друг начин между себе си – нашето общество би било поправено, а над него бихме постигнали висшата степен, Твореца.

От урока по вестника „Народ“, 08.05.2011

[42520]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всеобщата, глобална зависимост е научен факт. Потвърждават я многобройни изследвания. При това ние сме свързани не само чрез маршрутите за доставка на едни или други стоки.

Ние сме свързани вътрешно, между всички нас се разпростира вътрешна мрежа. Независимо дали го искам или не, щом живея на Земята, аз съм неразривно свързан с другите – точка.

Преди не е било така. Някъде са си живели индийци, някъде – африканци, някъде – китайци, и всички са били разделени. Днес всички са взаимно свързани и взаимно зависими.

А освен това, нашата мрежа започва да се очертава и в своето духовно проявление. Тя като че ли изплува отвътре и ни показва, до каква степен сме „обвързани“. Даже и да прекъснем линиите за международни превози, този процес няма да се върне обратно.

В бъдеще, ние наистина ще се откажем от излишното, като оставим само необходимия материален минимум. Тъй като няма друг изход, иначе ще разрушим земното кълбо и всички природни богатства.

Ще ни се наложи да направим компромис, и тогава ще се изясни, че ние като че ли не сме нужни един на друг: всеки ще изразходва малко количество, и световната промишленост ще намали значително оборотите.

Но заедно с това, както и преди, ще ни се разкрива все по-ясно всеобщата мрежа: ние сме свързани чрез желанията и мислите, и дори моята насъщна порция за потребление, намалена на 20% от днешната, също зависи от всички останали. Нямаме друг изход.

От урока по материали от вестник „Народ“, 08.05.2011

[42517]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→