Хората в света дори не чувстват, че се ненавиждат един друг. Те мислят, че всичко е наред: „Аз не правя никому зло, плащам си данъците, не убивам, не крада, приветлив съм с всички, живея според законите на обществото – какво искат от мене?“

Ние не разбираме, че законите на нашето общество са анти-природа, те са насочени против общия закон на природата, противоположни и разрушителни.

Ние трябва да се променим, ние трябва да разкрием на хората в целия свят истинското значение на понятията глобалност и интегралност. Трябва да се разказва колкото се може по-просто за това, с помощта на анимации, филми, истории, песни и т.н., за да научат хората, какво представлява природата като единна система.

И съобразно с това трябва постепенно да разкриваме чрез психологични термини, колко противоположни на природата са нашите взаимоотношения. Тъй като обикновеният човек не чувства това. Той мисли, че всичко така трябва да бъде. Наистина: убийците убиват, крадците ги вкарват в затвора, и какво искаш ти от нас?

Всички като един казват: „Ние не сме виновни!“ Всеки е просто «цвете»! Послушай радио, погледай телевизия: всеки е прав, всеки се грижи за другите. „Изберете мен! – казва политикът. – Аз толкова ви обичам, аз ще направя за вас толкова добри неща!“ Разбира се, след това го хващат в кражба, или в нещо друго…

Ето, че излиза, че ние не чувстваме злото. Да се осъзнае злото трябва в сравнение с доброто. А „доброто“ за човечеството в настоящия момент – това е природната система. Докато не постигнем равновесие с нея, пътят ни води към гибел.

Защото от ден на ден тази система става все по-интегрална, глобална и неразривно свързана, изисквайки и от нас да станем глобални, интегрални, и свързани. А ние не се променяме по съответния начин.

Като резултат разликата и противоположността на двете системи ни донася страдания, проблеми и кризи. Те са пред нас. Пророците са писали за такива изпитания, които просто е невозможно да се преживеят.

Но да се говори за това трябва нежно и с любов, като със свои деца. Ние се стараем да обясняваме на хората, какво ни очаква и как да поправим ситуацията – да обясняваме меко, но постоянно. Това е нашият подход към света. 

Тъй като развитието на егоизма завърши. Като следствие, се изостря депресията, наркоманията, самоубийствата и прочие проблеми. Достигнахме финалната черта, и всички вече разбират, че няма да става по–добре – само да не бъде по-лошо. Но пред нас виждаме само дълго спускане, без надежда за подобрение. Това е признакът, че вече сме се изправили пред интегралната система.

Сега е настъпило времето за разпространение на науката кабала. Ето защо Баал а-Сулам пише, че е радостен да се роди в такова поколение и в такова време, когато вече може да се разкре тази наука и да се започне поправянето на отклонението между нас и природата, която според гематрията означава: „Бог“.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40796]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Човечеството като система става сложен и взаимосвързан организъм.

Това предизвиква повишаване на чувствителността на общия организъм към външните въздействия.

По-рано катаклизмите (епидемии, войни, финансови кризи) са влияели само върху част от слабо свързаната система и тази част е загивала, то другите донякъде автономни части почти не са чувствали това, а непосредствените съседи са могли дори да извлекат изгода, територии. В съвременния свят качеството на живот на всяка част от системата зависи пряко от онова, което постъпва (енергия, храна, минерали, стоки, технологии) от другите нейни части (както в живия организъм).

По този начин проблемът в някоя част от човечеството се разпространява по веригата на връзката върху всички останали части, създавайки „ефекта на доминото” и нарушавайки тяхното функциониране. Тоест такова устройство на системата усилва негативните ефекти във всяка нейна част и всеки локален проблем влошава шансовете за оцеляване на цялата система.

Това става заради недостатък в системата, свързан с отрицателната обратна връзка за влошаване на ситуацията и липсата на положителна обратна връзка за подобряване. Казано по-просто, ако някой се чувства зле, тогава всички започват да се чувстват зле, а ако някой се почувства добре, то останалите почти не чувстват това.

Съвременното ниво на разбиране в обществото е позволило да се изработи най-примитивна защита на системата от този проблем: механично преразпределение на излишните ресурси от благоденстващите части на системата към частите, които се намират в критично състояние. Но това решение има два основни недостатъка:

1.  работи само, когато в системата като цяло, има достатъчно ресурси;

2. неефективно е, тъй като не използва самата система, нейната възможност за саморегулиране и повишаването на ефективността на нейното функциониране.

Днес светът влиза в етап на глобален недостиг на външни ресурси за поддържане на цивилизацията и на нейното по-нататъшно развитие. Човечеството нараства количествено – нарастват и неговите качествени потребности. Затова старият начин за решаване на локалните проблеми напълно ще престане да работи в близките 2-3 години, след което ще започне постепенно, но стабилно влошаване на състоянието на човечеството, на неговото ниво на живот, на способностите за адаптация, на нивото на оптимизма и т.н.

Единственият оставащ изход от този процес на разрушаване на цивилизацията е прехода към ново ниво на функциониране на човечеството, като единна високо организирана система. Тоест развитие на системата от по-просто самоорганизиране от типа „колония бактерии” до нивото „единен организъм”.

От една страна не е възможно веднага да се скочи от егоистично възприемане на реалността към алтруистично. А именно възприемането на реалността от отделния човек се явява програмата, задаваща правилата за свързване между елементите на обществото и като краен резултат – нивото на самоорганизиране на всяка обществена система.

Но от друга страна съвременната криза на цялата система на обществените отношения и глобалния недостиг на ресурси не са оставили шансове за това, някой постепенно да започне да споделя своите ресурси (време, енергия, материални ресурси) без явна заплаха за своето собствено съществуване.

Описаното по-горе устройство на съвременната система произтича пряко от основополагащото ограничение за възприемането на света от съвременния човек  – от невъзможността да види себе си не като изолиран индивид, а като част от система.

Съответно изменението на структурата на човечеството като система е възможно само, ако в началото се покаже на отделния човек задънената улица, в която ни вкарва съвременният начин на взаимодействие между нас в обществото, а накрая – да се покаже реалния шанс да се промени към по-добро живота на човека и на човечеството като цяло.

Кратко обяснение на главната разлика между по-горе описаните типове системи (колония и организъм):

В примитивната система разпределянето на действията на нейните части, става въз основа на най-простите физически закони, които вече са известни на човечеството като цяло, и на интуитивно ниво – на всеки човек. Тоест в такава система всички знаят, че „ако при някой се увеличава – при някой друг намалява”.

В система, която е на по-високо ниво, освен тези прости закони се реализират засега все още неизвестните на широката публика закони на мирозданието – в частност „закона за повишаване на енергията на системата за сметка на по-съгласуваното взаимодействие между всички елементи”. В научните среди той е известен под името „синергетичен ефект”.

Но в теориите, които разработват тази област, вместо опити да се изясни какво се явява причина за такъв системен ефект, се използва израза „самоорганизиране на системите”. Все едно студент, изучаващ електроника, вместо да се опита да разбере реалните закони на електротехниката, на въпроса „как е устроен телевизора”, да отговори „това е ефекта на самоорганизацията на купчина радио елементи”.

Ето между другото, цитат от биологията: „При всички огромни успехи на биохимията, отговорите на много въпроси, свързани с възникването на живота, имат характер на умозрителни разсъждения. Все още няма единна всеобхватна теория за прехода от неживите вещества към простите живи.

Мисълта за това, че живото е възникнало единствено и само като резултат от по-горе описаните случайни взаимодействия на молекулите, по думите на астронома Ф. Хойл, „е толкова нелепа и неправдоподобна, като твърдението, че ураган, преминавайки над сметище, може да доведе до сглобяването на „Боинг 747”.

Трудно е, използвайки тази теория, да се обясни, как точно се е появила способността за самовъзпроизводство на живите същества. Съществуващите хипотези не са убедителни и този факт не е потвърден експериментално по никакъв начин.”

Така че какъв е пътя, по който е възможен прехода на човечеството като неорганизирана система към организирана? Нима само с цената на ужасни страдания?

Ето предлаганото от нас решение: Кабала предлага още един път – като привлечем към себе си силите на отдаването и любовта на природата (пътят на светлината). Но ако не се тръгне по него, то издигането над егоизма е възможно само под натиска на жестоки страдания.

[42189]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

В нашия свят ние се намираме на животинско стъпало и затова можем да вземем от природата само, колкото е необходимо за живота на тялото. Въпреки това ние изпомпваме нейните ресурси заради нуждите на човешкото ниво.

За разлика от животинското ниво, „човекът в мен“ изисква добавки: пари, уважение и знания. Тези желания не трябва да се удовлетворяват чрез насилие над природата.

Аз вземам от нея няколко килограма метал, наречен „злато“ и с това удовлетворявам своята суета и властолюбие. Каква е връзката между метала и липсата на власт? Защо използвам ресурси от едно ниво за нуждите на друго? Това е съвсем неправилно.

Желанията, сввързани с храната, секса и семейството, трябва да се удовлетворяват в съответствие с природните начала. С това ти не разрушаваш природата, тъй като действаш на животинско ниво. Ако на зайците в гората не им стига храна, тяхното количество се намалява. По този начин и ти се намираш в равновесие с природата, слят с нея. Но вместо това, ти изкуствено се поставяш над природата, експлоатирайки нейните нива, за да задействаш човешкото стъпало.

Истинското поправяне на човешко стъпало трябва да бъде различно: ти използваш природата за необходимите си потребности, а всички останали усилия обръщаш към връзката между хората. Така ти поправяш своите стремежи към пари, почести и знания.

В противен случай, ти разрушаваш животинското и растително ниво – което и наблюдаваме днес.

Ако в отношенията си с природата ние не използвахме своите желания за богатство, почести и знания, щяхме да бъдем по-малобройни на Земята – да допуснем – 1 милиард. Нашият живот щеше да е по-прост, и нямаше да експлоатираме своите човешки желания, а щяхме да ги поправяме. В резултат на което, бихме съществували в равновесие и хармония с природата на неживо, растително и животинско ниво, а също и на човешкото стъпало.

При това човешкото стъпало би ни подарило усещане за вътрешната същност на природата, висшата сила, която е скрита в нея. Поправили желанията за пари, почести и знания, бихме проникнали във вътрешността на природата и бихме проявили нейната дълбока същност – вечност и съвършенство.

От урока по статията „Мир в света“, 01.05.2011

[41904]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние се спускаме от самия свят на Безкрайността, през всички светове до «този свят» – откъдето сами трябва да се издигнем обратно. Докато сме се спускали, нашето желание непрекъснато е намалявало: свят след свят, стъпало след стъпало, докато не сме достигнали до този свят, където в нас не е останало желание към светлината, към Твореца, към духовното! Останала е само капчица искра живот, за да съществуваме някак си – именно тя се нарича «този свят».

А след това развитието протича така, че желанието в нас започва да расте обратно и ние трябва да го направим подобно на светлината. В нас се разкрива все по-голямо егоистично желание, а ние трябва да се издигнем над него, над този природен егоизъм. Но е невъзможно да го направим без помощта на висшата сила – невъзможно е да разделим желанието и намерението, за да получим намерение за отдаване на същото това желание и да се издигаме все по-нагоре.

Тоест целият напредък се извършва над егоизма, за да го възненавидим окончателно, виждайки, че само заради него са всички наши проблеми и страдания. Но това съвсем не е лесно да бъде разгледано.

Човечеството вече започва да разкрива, че е дошло до безизходност в целия този живот, който сме построили на тази земя, и че в човешкият егоизъм е цялата причина, защото ние разрушаваме своя свят. И независимо от всичко, ние виждаме, че не сме способни да се спрем.

Желанието за наслаждение продължава своя бяг, по зададен порядък и действа егоистично. Ние не можем да се удържим, да намалим потреблението, да подобрим отношенията помежду си. Светът продължава да се движи все по дълбоко към пропастта, увлечено от своя егоизъм.

А човек колкото и да изследва себе си, не може да разкрие в себе си силите, способни макар и малко да подобрят ситуацията и да спаси себе си. И това е едва началото на нашето падане. Има още да видим какво ще се случи – точно както е написано, че човек вижда приближаващия се към него ангел на смъртта с капка отрова на върха на меча и послушно поглъща отровата и умира. Той няма избор, неговото егоистично желание иска това!

И днес ние продължаваме да действаме по старому, защото ни се струва, че светът не може да съществува, ако не работим за егоизма си. И действително, за какво друго да работим – ние не разбираме, че може да има друга програма.

Но от друга страна, Творецът ненавижда егоизма – това е форма, обратна на Неговото отдаване, и затова тя ни се разкрива в такъв обратен, отрицателен вид. И какво да правим?

И тук, както за отделния човек в неговата лична духовна работа, така и за целия свят в общата работа със своя егоизъм, няма никакво решение, освен осъзнаване на своето зло. Злото ще се разкрие и ще ни покаже, че ние сами нищо не можем да направим и се нуждаем от помощта на висшата сила. И тогава Тя ще се прояви и ще измени нашата природа.

По такъв начин идва личното поправяне на човека и общото поправяне на света.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.05.2011

[42217]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съвременният свят върви стремително към дъното. Ние разрушаваме природата, изтощаваме нейните ресурси, окончателно разваляме човешкото общество във всички сфери на неговия живот – и при това не се спираме. Безогледно, ние както и по-рано се опитваме да се движим в същата тази егоистична посока.

Ако в тебе няма точка в сърцето, ако не предизвикваш висшата светлина, тогава си лишен от възможността за сравнение, за да намериш проблема в себе си. Ти действаш подобно на машина, към която е включен един единствен електрически кабел. Така скача електрическо зайче, без да се притеснява, че всеки негов подскок завършва с падане. Ако няма сила, която да ми покаже злото – аз не осъзнавам злото: „Е, нищо, не се получи днес – утре ще стане“.

В това е проблема на „поправящите света“, за които пише Баал а-Сулам. Става дума за духовно понятие, произхождащо от това, че наслаждението, светлината, никога не остава в егоистичното ни желание. Ние непрестанно се стремим към него, опитваме се да направим нещо, но нищо не помага. И няма и да помогне, тъй като ние сме противоположни на светлината и не я чувстваме.

Едва докоснали се до желанието, наслаждението в този момент изчезва и аз отново трябва да тичам след него – макар и за кратък момент на контакт между светлината и желанието. Само заради този миг живея.

Ако можехме да видим този процес отстрани: желание – капчица наслаждение, желание – капчица наслаждение… За да се докосна до него, аз трябва постоянно механично „да натискам бутона“, като опитно животно, без да имам и най-малкия избор. Това е живота ни, който не ни учи на нищо в продължение вече на хиляди години развитие.

По такъв начин, „поправящи света” – е много дълбоко философско понятие. Това е вярна, егоистична, единствено съществуваща форма на развитие. Това свойство е вкоренено в нашата природа и от него няма къде да се денем.

Единствено, ако в човек се появи точка в сърцето и той започне правилно да се развива, воден от своите нови желания, тогава той придобива сила, противостояща на механиката на желанието и наслаждението – светлината. Тази светлина пробужда в него усещане, че тук не достига третият елемент – новото намерение, разчета, екрана.

Главното в това търсене е, че то е насочено срещу „поправящия света“ в човека. Оказва се, че има някой, който е над тебе – той внася недостатък и той го поправя.

Ето през какъв процес трябва да преминем. И ние също ще видим неговите последствия в човешкото развитие. Както пише Баал а-Сулам, всеки очаква от другите признания на тяхната неправда и на собствената си правота. Но такова нещо никога не се случва – всеки продължава да стои на собственото си мнение. Цялото човечество ще премине през този път: конфликтните страни ще се дърпат до последно. И няма изход, това ще ни доведе до война и самоунищожение.

Ако не противопоставим на този процес с разпространението на науката кабала, раздорите няма да имат край. Въпросът е само в едно: ще ни чуят ли преди да започне масово изтребление или ще ни чуят след това, когато от човечеството ще остане само малка част?

Поправянето все едно ще премине по пътя на кабалистичната методика, но достигне ли работата до катастрофа, до гибелта на милиарди и екстремно преживяване на останалите, които ще се вслушат в методиката и ще започнат да я реализират, гонени от чудовищни страдания? Или ще успеем да обясним на света тази методика, без да довеждаме проблемите до крайности?

От урока по статията „Мир в света“, 04.05.2011

[42196]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Откъс от интервюто с актьора Сергей Юрски:

– А сега, изобщо не е ясно какво е необходимо. Защото ни се струва, че влизаме в точката на бифуркация и в голяма каша.

– Не само ние, а целият свят. Това явление е повсеместно. Но що се отнася до нас – аз не съм социолог, нито политик – виждам някава каша от грис, къкреща достатъчно бавно, но вече май на неугасим огън.

До някакъв момент не беше ясно – дали тя прави мехури, като в блато или действително ври? Сега ми се струва, че ври, а за кашата в това положение, вариантите са само два. Или прелива от тенджерата и залива целия котлон заедно с огъня, или загаря и става неядлива твърда кора. Какво ще имаме – засега не знам.

– Понякога ни се привижда призрака на войната…

– Въобще, всички много са се затъжили за война. Погледнете, с каква готовност влизат в нея по целия свят. Чувството е, че тя е нужна на всички – за запълване на вътрешната пустота, за втвърдяването на тази каша. Да, аз не изключвам външната война. Вътрешна, гражданска – едва ли ще има. А външна, предприета за общата победа… Но мисълта за това не е никак радостна.

– Имате ли, макар и примерна представа, от какво на първо място има нужда страната днес?

– Представа имам, и то достатъчно ясна – всичко налично трябва да се вложи в образованието. Да се възпитава човек, който може да чете, да мисли, да чува.

[42099]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Трудове за последното поколение: „Няма никаква надежда, че с победата на съюзниците нацистите ще изчезнат, тъй като утре нацизма могат да приемат англо-саксонците например, защото и тето мъттаевныйще са пред нас.и. фашизмът бяха само малкъ илюстрациявсъщност,очи са далеч от това, него разбират и чувстват, н живеят в свят на демократи и нацисти.”

Нито един развит народ няма шансове да избегне нацисткия режим, ако не предотвратим болестта с действащо лекарство – ако егоизмът, интегрално затварящ се в себе си, не получи поправяне.

С какво е привлекателен нацизмът и особено фашизмът? „Фашио“ (fascio), на италиански означава връзка, обединение. Това е отговорът на желанието на народа да бъде едно цяло. И затова той заплашва именно развитите народи, чието его расте и които започват да усещат, че трябва да се обединят, тъй като това е заложено в програмата на природата.

Но те действат със силите на егоизма: хората се отказват от личните придобивки и стават единна нация. Те искат да бъдат напълно равни, дори все още това да не е в сферата на собствеността, то да бъде в сферата на всеобщото единение. И селянинът, и премиер-министърът имат еднаква национална гордост, която извисяват над другите народи.

Именно това е един вид „народно единство”, което изисква нашето развитие – отклик на повелята на времето, който не включва поправянето на егоизма. Самият зов е разбираем, усеща се като своевременен и правилен, и за да се укрепи, хората започват да гледат с пренебрежение на другите народи, които в техните очи са далеч от това, не го разбират и чувстват, не са готови за него.

Оттук идват всички диктатори, обединяващи народа, всички нацисти и фашисти. Всъщност те отговарят на някакъв въпрос. И затова тази опасност ни застрашава отново. Човечеството още не я е преминало, а събитията от 20 век бяха само малка „илюстрация” на онова, което може да се случи. Фашизмът и нацизмът все още са пред нас.

От урок на тема „Денят в памет на Катастрофата и героизма”, 02.05.2011

[42038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Трудове за последното поколение:…Какво е станало с немците, считащи се за един от най-цивилизованите народи, и изведнъж, само за някакъв си час са се превърнали в дивашки народ, най-ужасния сред примитивните народи, които някога са съществували на земята. Нещо повече, Хитлер е бил избран от болшинството.

Въпросът се отнася до човешкото общество: как се движим напред? Струва ни се, че от поколение на поколение ние ставаме все по-развити. Но в какво се развиваме? В науката и техниката? В общественото устройство? Или растем в своите човешки ценности? Точно това, последното, не е вярно.

Егоизмът нараства в продължение на цялата история, но ние не го поправяме и според степента на натрупването му, ставаме все по-лоши. Вместо истинското поправяне, ние покриваме, прикриваме своя егоизъм, за да не изплува и да не ни пречи да живеем. Иначе бихме се унищожили един друг. По същество, от поколение на поколение ние все по-изкусно скриваме егото си, а през това време ненавистта расте.

Помага ни това, че съществува възможност да се „разбягаме“, да се скрием зад телефона, компютъра и прочие разни екрани. Всеки си има стая или даже квартира, всеки се вози в своята си кола, не качва никой друг, хората престанаха да се женят и омъжват, разкъсват близките връзки. Накратко, ние издигаме защита, завеса между огнищата на човешкия егоизъм и благодарение на това живеем сякаш всичко е наред.

Това ни се изплъзва, но услугите, които развиваме в съвременното общество, са призвани основно да разчистят на всеки място в живота, за да не му се налага да влиза в конфронтация с другите хора. Националната застраховка, болничните каси, пенсиите, отпуските – с годините ние се стараем да предоставим на човек все повече възможности да почувстват себе си независими от обществото, да се отделим от чуждото его. Стремим се да позволим на всеки и да научим всеки да остава затворен в себе си, да не излиза на показ до края на живота си.

В крайна сметка, нашият характер няма поправяне и е станал много по-жесток, отколкото е бил в миналите хилядолетия. Просто ние се научихме да пазим характера си в тайник и като следствие, в плен на илюзията за прогрес на цивилизацията.

Всъщност, не би трябвало да бъде такъв проблем да разбудим нашия егоизъм, да проявим злото по най-явен начин. Защото то бушува отвътре, трябва само да отворим клапана и то ще избухне на повърхността.

При това така ще изригне, че човек ще бъде готов на всичко, без всякакво съпреживяване – той и не чувства другите в черупката на собственото си его. Той може да убива, да коли възрастни и деца, семейства и цели народи. Той ще сортира за себе си хората: този е черен, този е бял, този е евреин, а този – циганин и т.н. Може да изнамери хиляди критерии – поводи за убийства: старците вече са изживели своето, новородените с недъг и т.н.

Накратко, без никакво съжаление и угризение на съвестта, а напротив – горделиво и хладнокръвно, човек ще прави с другите това, което му дойде на ум, тъй като не чувства, че те са също хора, имащи право на съществуване, като него самия.

Става дума не за немците, а за всички нас, докато сме непоправени. Ако нашето егоистично желание се пробуди открито, всички ще станем такива. С немците то се е случило, тъкмо защото са били най-развити, а днес може да се случи с всеки друг народ. Много народи в света са се развили вече достатъчно, за да се прояви просто и естествено нацизма в тях. Те няма да се засрамят от нищо и ще действат също така пресметливо, както немците са искали да унищожат евреите и другите народи. Днес голяма част от света вече е готова за това.

Ако не поправим егоизма си, достатъчен е и най-малкият повод, най-малката искра, за да избухне пламъка на повърхността като от вулкан. И тогава никой няма да търси оправдания – хората ще реализират егоизма си научно и безпристрастно, грижовно и пресметливо  ще дойдат и ще изтребват.

От урока на тема „Ден в памет на Катастрофата и героизма“, 02.05.2011

[42042]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Министърът на здравеопазването на Русия: „До 2020 г. психичните разтройства и депресията ще станат най-разпространените заболявания сред жителите на земята. Според Световната Здравна Организация (СЗО) днес от психични разтройства страда 25%  от населението- всеки четвърти жител на Земята.”

Реплика: „Това разбира се ще бъде така, ако всичко продължава, както е в момента и не се появят никакви нови подбуждащи явления… Кабала предлага: „Да се хванем за ръце, приятели, за да не пропаднем поединично…”

[41910]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, “Мир в света“: Ако някакъв елемент от действителността ни се струва лош и вреден, значи самият той свидетелства за това, че се намира все още на преходен етап на своето развитие. Не трябва да се счита за лош и да се поставя под съмнение, тъй като това не е от мъдрост.

Става дума за мислещи хора, а не за тези, които не знаят къде са, защо и за какво. За разлика от тях, хората, желаещи да изследват себе си и природата, достигат до извода, че ние живеем в свят, който търпи развитие, започвайки от Големия взрив и до днешни дни. На неживо, растително, животинско и човешко ниво идва постепенният напредък от по-прости към все по-сложни и по-сложни форми.

Като следствие, ние не можем да си извадим оценка за нито едно нещо, нито едно създание, нито едно действие, нито един случай. Защото ние не знаем какво ще излезе от него накрая. Само когато плодът на дървото узрее напълно, ние разбираме, че това е сочна и сладка ябълка, готова да ни наслади.

Тогава разбираме за какво тя е преминала всички преходни етапи и как да я използваме. Но да се узнае за всичко това може само ако се спазват всички промеждутъчни форми, дочака се до края, види се финалната форма и се открие нейната промяна.

Ако ние все още не сме достигнали финала на своето развитие, дори на неживо, растително и животинско ниво, то не трябва да говорим сякаш вече знаем какво става. Защото която и да е вещ се претегля и оценява само по крайния резултат.

Всичко се разбира чрез опит. Мъдрецът не вижда в бъдещето, а съди на основата на преминатия път. Затова е казано: “Никой не е толкова мъдър, колкото опитния“. А значи, в света няма нищо лошо или добро – всичко е необходимо. Всяко нещо е назначено на мястото си в подходящото време, по неговата си причина и необходимост – и чак на края ние разкриваме, че точно така всичко е трябвало да бъде. Само на финала ние можем да си изведем оценка за каквото и да е.

Това се отнася до всички части на реалността и още повече до нас самите. Само на края на развитието ние правим изводи и си съставяме мнение на своя сметка: кои и какво сме ние, и за какво.

А засега от тези изследвания ние набираме опит и се учим от собствените си грешки. На нас вече ни е ясно, че в природата не трябва да се унищожава нищо, защото ние не разбираме причините за тези или онези явления. По-рано човекът е искал да  промени природата, да я “огъне“ под себе си и това все още го има.

Ние трябва колкото се може по-малко да се намесваме в природата и да проявяваме към нея максимално внимание – с други думи, да огранизаваме своя разум и да я използваме само в границите на необходимото по аналогия с животните. Защото в този свят, в своите тела ние сме подобни на тях. И затова не трябва да вземаме от природата повече, отколкото е нужно за телата ни. Тогава ще се развиваме правилно в природата, без да ѝ причиняваме зло.

В предисловието към книгата “Паним меирот“ Баал а–Сулам обяснява, че дори и външните мъдреци като Платон и Аристотел са предупреждавали да се пазят научните знания от масите, тъй като хората ще започнат да развиват технологиите и да добиват и получават от природата повече, отколкото е нужно за телата им, докато не опустошат Земята.

И затова ние трябва да пребиваваме в хармония с природата, така че да се развиваме правилно в нейното обкръжение.

От урока по статията „Мир в света“, 01.05.2011

[41906]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→