Баал а-Сулам, „Мир в света”: Ако се установи ред в разделянето на имуществото в съответствие с принципа на справедливост, тоест, да се предадат на непрактичните и простодушните значителни ценности – силните и инициативните, безусловно няма да имат покой и отдих, докато не отменят тази практика, подчиняваща силните на слабите и енергичните на експлоатиращите ги.

И за това няма никаква надежда за мир в обществото, защото справедливостта противоречи на мира.

Всичките четири категории – „милосърдие”, „истина”, „справедливост” и „мир” – съществуват в раздор, и прилагането им е невъзможно. И затова ние никога не ще създадем балансирано, поправено, благополучно общество, лишено от разрушителни сили, които биха искали да го изтръскат и променят в своя полза. Ние отново и отново наблюдаваме как социалното съгласие, постигнато с немалък труд, веднага се руши под напора на силите, действащи в обществото в различни посоки.

В това трябва да се види ръката на Твореца, който преднамерено е създал всички разлики и пропасти между нас – така, че ние никога да не можем да ги преодолеем и да постигнем мир в обществото. Обратно, в степента на нарастване на нашето егоистично желание тези разлики също само ще нарастват.

Ние мислим, че те могат да се изгладят, да се раздадат повече блага, да се предоставят повече възможности и всички да са доволни: и работниците, и стопаните, и неудачниците, и преуспяващите… Но в крайна сметка нито една, дори и най-малката част от обществото няма да бъде доволона от ставащото до такава степен, че да не иска промяна. Всички сектори и държави винаги ще се стремят към промяна в обществото – и още повече, към неговото разрушаване.

Това свойство преднамерено е вградено в нашата пророда. Дори ако ние заедно поискаме да уравновесим и поне някак да насладим живота си в този свят, поне малко да се приближим към това – по-добре да не се заблуждаваме: неимоверно разрастналият се егоизъм никога няма да ни позволи това. Обратно, колкото човечеството повече напредва, толкова повече този напредък е свързан с изблик на егоизъм, взимащ връх над всичко.

Разликите само ще нарастват, взаимната ненавист и противоречията в обществото ще се усилват и накрая това ще доведе до много силни взривове, които ще ни накарат да се издигнем над своя егоизъм, над природата си. Само така и по никакъв друг начин ние не ще съумеем да запълним всичко недостигащо за реализацията на категориите „милосърдие”, „истина”, „справедливост” и „мир”.

Ние не разбираме какво разединение се крие в нашето многообразие. При издигането на една категория пропада друга, те вечно враждуват, обкръжавайки ни от всички четири страни и никога не ще ни дават да открием някакъв общ заместител. Те винаги се събарят една друга, защото към съвършенство ще стигнем само в случая, че те се изпълват една друга. Това ще стане възможно не в егоизма, а само над него.

И как да се поправи този дефект, идващ от Твореца, че всеки да получава необходимото за живот и да отдава всикчи сили за благото на обществото? Тук няма да помогнат никакви средства, които са ни на разположение. Това е възможно само с помощта на светлината, която връща към Източника.

Защото всички разлики идват от Безкрайността и се разкриват в нас в противоположна форма, заради разбиването. Затова ние трябва да поправим разбиването и да се върнем към изпълване в Безкрайността – само тогава ще усетим своето съвършено битие.

От урока по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43218]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Всички сме егоисти. Тогава как можем да организираме поне обикновения живот в човешкото общество така, че да не се изядем един  друг?

Точно затова хората са се съгласили, че в крайна сметка не можем да се справим сами. Едни хора ми служат по един начин, а аз им служа по друг. Без това ние просто не може да се справим. Щом веднъж го разберем, достигаме до съгласие: нека направим това без да чакаме бедствена ситуация. Нека го направим от милост: аз давам малко на теб, а ти даваш малко на мен.

Да речем, че аз карам кола и някой пред мен изведнъж спира. Тогава аз също трябва да спра. Ако има някой, който стои пред мен в редица, аз трябва да изчакам. Пилея време, гориво и пари за другите, защото сме се договорили за взаимно участие и трябва да платим за него.

Създаваме фондове, за да си помагаме един на друг, като например медицински фонд и пенсионен фонд. Човек разбира, че си струва да плати медицинския фонд, дори ако е здрав, защото неговият егоизъм разпознава каква полза има от това. Така правим отстъпки предварително, защото се нуждаем един от друг. Това е „милост”: готови сме да отдаваме на другите по определен начин, защото без тях няма да оцелеем.

В резултат, хората се разделят на две категории: едните  прокламират „милост”, желаейки всичко да бъде „хубаво”, а другите – напротив, подкрепят категорията на „истината”, която казва: „Моето е мое, а твоето е твое”. Тогава на чия страна е истината? Отговорът е: на никоя.

Но ако всеки човек се държи здраво за своето,  обществото се разкъсва на части, докато ако добавим милосърдие, можем до известна степен  да омекотим или да подсладим ситуацията. Като резултат, през историята човешките общества са се различавали едно от друго според съотношението на тези два подхода.

Обществото може да бъде по-меко или по-грубо.  Капитализмът в чиста форма не обича да се шегува: ако си спечелил – получи каквото е твое, но ако не си спечелил -умирай от глад. Другите разбират, че това не е решение, защото гладните  ще дойдат и ще те ограбят, а  може и да те убият. Затова си струва да им дадеш нещо „от милосърдие”.

Така се развива човечеството, но то не може да постигне мир по този път. Истината е участта на силните, а милостта – на слабите, а справедливостта стои по средата като стойка на везната, за да могат  нейните чаши да се колебаят.

Така обществото се предпазва от саморазрушение, но това не води до истински мир – до примирие и взаимно допълване.

От урока по статията „Мир в света”, 15.05.2011

[43122]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света”: „Може да разделим обществото на строители и разрушители. Строителите се грижат за благото на обществото и са готови заради това да споделят с другите своето имущество.

За онзи, който по природа е склонен към разрушение е удобна категорията на истината, тоест принципа „моето е мое, твоето – твое”.

По своята природа, те се явяват разрушители и предпочитат да съхранят своето имущество, като не са готови на никакви жертви заради другите, дори ако това застрашава съществуването на обществото.”

Всички „силни в сегашния свят”, ръководещите правителствата, финансовите магнати, по своята същност се отнасят към категорията на „разрушителите”. Те не се интересуват от разпадането на света, в техните ръце е силата и разбира се, ще обезпечат себе си с всичко необходимо при настъпването на несгодите.

А слабите – какво могат да направят те? Нищо. Те се отнасят към „строителите” със своя стремеж за развитие на обществото.

За разлика от тях, хората, имащи силата, парите и властта, са готови да разрушават. Защото мирът в обществото изисква да се допълваме взаимно един друг – с други думи, да споделяме помежду си, а силните и богатите категорично не са съгласни с това. Обратно, човек, който е стигнал до висок пост, започва да краде по най-незаконен начин.Човек би си помислил – защо? За какво му е толкова много? Такава е неговата природата и не може да направи нищо с нея.

Например, според съобщения в пресата, бившият президент на Египет, Мубарак, е държал 19 тона платина в една от швейцарските банки. За какво му е било необходимо това? Такова количество би стигнало на цялото му семейство за хиляда години, а сред хората в неговата страна процъфтява бедността. Това е само малка част от запасите му, но като цяло, става дума не за него – в света няма властник без милиарди „в пазвата”. Това е ясно.

Откъде се вземат толкова хипертрофирани изисквания? Такава е човешката природа. Това не е просто някаква алчност, а именно природата на нещата. Човекът не може иначе. Кой ще го принуди да отдели, да откъсне нещо от себе си заради слабите? Защо тогава се е издигнал над тях, ако не за да извлече и последното, което имат?

Тук няма изключения. Само понякога, веднъж на няколко години, в този кръг попадат „бели врани”, макар че днес, и тях няма да срещнеш…

От урок по статията „Мир в света”, 15.05.2011

[43114]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Р. Хайнберг в своята книга „End of Growth“ (Край на растежа) разглежда взаимовръзката между трите кризи:

1. Екологична – емисията на СО2 в атмосферата – засушаването, наводненията, глада.

2.Енергийна – изтощаване на възобновяемите и невъзобновяемите източници – обработваемата земя, водата, енергията.

3. Финансова – банкрут на банките и държавите, колапс на паричната система.

Всички тези кризи са резултат от природен закон, който установява твърди рамки на растеж на всяка популация, използваща природни ресурси.

Всяка от кризите обикновено се разглежда като частна – проблемът ще се реши така или иначе и ние ще можем да се «върнем към нормален живот». Но кризите са свързани, защото са следствие на нарастващото население и стремежът към нарастване на потреблението на ограничените невъзобновими ресурси на планетата.

Разиграваната в течение на десетилетия пирамида от кредити създаде условия за катастрофална финансова криза – банкрут в държавите и в целия свят – и ще доведе до война.

В резултат на кризата ще се създаде преломен момент в историята на човечеството – към рязка смяна на социалното устройство в глобалния свят.

Книгата се основава на 20 годишно научно изследване в областта на ограничаване ръста на индустриалните общества

Откъс от книгата „The End of Growth“

[43017]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние всички сме различни. Творецът е създал желания за наслаждение – многостранни и сложни. Във всеки човек 613-те желания се намират в различни съчетания – този същият Творец ни е разделил и ни е изправил пред голям проблем: ние не си приличаме един с друг.

Никой не може да разбере другия, да се сравни с другите, да почувства, да види това, което и другият. Всеки е уникален, всеки във свой собствен свят, и този свят никога не е сходен със света на другия, понеже във всеки желанията се съчетават и комбинират различно.

От едни и същи ноти всеки съчинява своя мелодия, във всеки от нас цветовете на една и съща палитра рисуват своя картина.

Като следствие, не е в силите ни да установим идеално равенство, понеже първоначално се различаваме един от друг. От какви общи критерии бихме могли да се възползваме?

„Нека всеки получава това, което му се полага” – казваме ние. Много добре. ”И нека всеки да даде това, което е способен да даде, а ние ще изчислим относителен коефициент”. Забележително. Но нима можем да укрепим човешкото общество на тези принципи? Възможно ли е всеки да получава съгласно потребностите си и да дава съгласно възможностите си по относително изчисление?

Но нашите желания не просто са различни – те още са и егоистични. Как да осъществим това в живота? Различно е, когато майката готви на всяко дете това, което то обича, при това в необходимото количество, а в отговор е необходимо само усмивка или ”Благодаря”, тъй като разбира, чувства, на какъв отклик са способни децата й. Обаче ние всички живеем в егоизъм, и всеки иска да получи повече. Гледайки на другите, човек иска да погълне и тях – струва му се, че другите имат тези наслаждения, които на него му липсват и завистта увеличава желанието.

Ако не беше егоизмът ни, ние бихме заживели дружно. Анулирайки го, ние бихме могли да се съгласим всеки да получава съгласно своите потребности и да дава, според възможностите си. Проблемът се състои именно в егоизма, на който му е нужно повече от насъщно необходимото, и не ни позволява да отстъпим, да отдадем нещо на другия.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43125]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Днес човечеството стои пред глобална заплаха за съществуването си. Ще пораздвижи ли това силните в света към промени?

Отговор: Не. Егоизмът ще стои решително на своето.

А освен това, представи си, какво ще стане, когато се изясни, че техните пари са загубили стойността си. Преди парите са били метал, а днес те представляват хартийки, зад които няма нито злато, нито сребро. В един прекрасен ден ти ще дойдеш в банката, и ще ти кажат:

– Красива хартийка, но няма какво на направиш с нея. Ние нямаме тези десет милиарда долара, които са нарисувани на нея. Макар, че почакайте, имаме все нещо – и ти ще получиш, да кажем, десет грама сребро или даже злато.

Защото цените книжа ще са въздух, зад тях нищо няма да стои. Къде са богатите и силните? Къде са се дянали? Кризата ще доведе до това, че огромните капитали и гигантските дългове ще се обърнат в нищо, тъй като те с нищо не са подкрепени.

Ние вече отдавна търгуваме не толкова със стоки за пари, колкото с пари за пари. Банките и техните клиенти си обменят хартийки, играят си на своите „професионални обвивки“, които никак не са свързани с реалността. Точно като страстни играчи на „Монополи“, те се кичат с натрупаните „активи“, сякаш те са нещо истинско.

И все пак, не мисля, че това ще доведе до голям взрив. Става въпрос само за една от плоскостите на кризата. Такъв колапс ние не можем да си позволим и затова ще го отлагаме до последно. Защото гражданите, съставляващи по-голямата част от света, оставайки без пари, няма да могат да се изхранят, те нямат зеленчукови градини и домашни животни. И затова, такова развитие на събитията е невъзможно да си представим.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43111]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Един от основните странични ефекти на социалното неравенство е разочарованието, фрустрацията. Как да използваме науката кабала и да достигнем до равенство? Та ние си оставаме различни, както преди?

Отговор: Днес ние се сблъскваме с много по–сериозни проблеми, отколкото неравенството между богати и бедни. Мисля, че работата не е в разочарованието. Днес е под заплаха самото съществуване на човечеството. Имаме проблеми с енергетиката, с климата, с питейната вода, с горивото и т.н. – като при това стоим на прага на големи промени. Така че, качеството на живот – не е основният проблем в дневния ред.

А и нямаме изход. Обществото всеки път се опитва да смегчи ситуацията, но честно казано, наред с общата криза, ще открием, че всички тези дребни, козметични поправяния не помагат: нуждаещите се, все едно, си остават бедни, а богатите умножават своя капитал.

Просто е удивително: след такъв мощен социален прогрес в развитите държави, те не могат да ни покажат добър пример. Напротив, разривът между богати и бедни не само че не се намалява, но често даже се увеличава, превишавайки аналогичните показатели в по-слабо развитите страни.

Това е един от признаците на общата криза, който още ще се прояви. И тогава ще видим изведнъж огромна бедност и социални лишения в страни, които винаги са се смятали за „образцови демокрации“.

Това не може да се поправи. В резултат ще открием, че всички усилия на обществото, всички старания на различни организации са били в полза на силните – тези, които живеят според егоистичната пистина, на принципа „моето е мое, твоето – твое“. Досега това е оставало в тайна, но скоро ще се разкрие – заедно със социалната пропаст.

Но заедно с това ще видим, че това е само една от бедите на обществото и че има проблеми от много по-голям мащаб. Глобалната заплаха като че ли измества социалната на втори план – тъй като на слабите все пак дават възможност да съществуват.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43119]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Категорията „истина“ няма практическа възможност да бъде решаващ фактор, определящ пътя на индивида и обществото. В нея няма онова, което да обезпечи напълно условията на живот при окончателното поправяне на света.

Творецът, сякаш си играе с нас. От една страна, Той говори, че всичко трябва да се прави според истината: всеки трябва да дава максимално възможното и да получава необходимото за живот, съгласно своя характер, своята природа, която той не е избирал. При това отдаването, даже от цялото сърце, също зависи от вродените свойства и отличия.

Излиза, че всеки е уникален в получаването и отдаването. По какъв начин да решим проблема и да се задържим в категорията „истина“? От какви критерии да се възползваме? Работни часове, заработка – всичко това не е подходящо, защото всички ние сме различни. Творецът ни е създал така, че ние просто не сме способни да направим сравнението помежду си. Как тогава да установим между нас правилната взаимовръзка?

Като пример, от един аз мога да не получавам усмивки с часове, а друг се усмихне веднага, дори преди да успея да го погледна. Всеки има свой нрав, свои навици, свои спадове на настроението и още хиляди други вътрешни параметри. Как да работим един с друг?

Творецът „ни подлага крак“: „Вие трябва да бъдете равни“, – казва Той. Но ние сме различни! Как да оценим човека относно някакви мерки? Къде да намерим подходящият критерий?

Вече е време да построим човешко общество, в което всички ще бъдат съединени както колелца. Но къде! Никой не знае, как трябва да общува с другите. От какъв пример да се възползваме? Как да го реализираме? Задачата ни се струва просто нереална, и това е много голям проблем.

Цялото човечество трябва да разбере трудността, която се крие тук, и нейната причина. Днес ние вече разбираме, че сме встъпили в новата епоха и трябва да се обединим с добро. Нямаме друг изход, необходимо ни е да съкратим потреблението, да ограничим своето зло начало, своят егоизъм, да започнем да снижаваме нивото на живот в един регион и да предаваме освободилите се ресурси на друг. Но как?

Всеки от тези, които преуспяват в икономиката, промишлеността, науката, културата и т.н., могат да станат и да кажат: „Всичко съм добил със своите ръце. Работил съм над своя успех – нека и те там да поработят“. И това ще звучи, сякаш справедливо.

С други думи, той казва: „Иди при Майстора, който ме е създал. Той ме е сложил в такива условия, и аз съм постигнал своето“. Тоест, всички ваши претенции по повод неравенството, обръщайте към Твореца. Той е създал хората различни и иска от тях да достигнат единството, без което е невъзможно да се продължи съществуването.

Този проблем още, ще ни се наложи да разрешим.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42892]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес човечеството се опитва да се обедини. Хората инстинктивно разбират, че да са заедно е по-добре, отколкото да бъдат сами. Различни страни се опитват отново и отново да сключват съгласия, да влизат в съюз, който да ги направи по-силни и по-успешни. Но успяват ли да го направят? Накрая виждаме, че това води до конфликти и дори войни.

Проблемът остава: ние не знаем как да се обединим.

Но поривът да се обединим естествено се е просмуквал в човечеството в продължение вече на много години. Това е партньорството, присъщо на всички народи и хора: аз пазя себе си и все пак виждам, че си струва да се свържа с другите. Заедно ние ще създадем монопол и ще станем по-силни от всеки друг.

Този порив, който изобщо не е отслабнал, накрая ще ни доведе до такива огромни проблеми, че самата природа ще ни покаже нуждата да се обединим. Тя ни разкрива, че трябва да се слеем в едно глобално, интегрално цяло, напълно да се допълним един друг, да станем съвършени, цели и да приемем „кръглия свят”, където всички части са взаимосвързани.

Ако природата ни постави предизвикателството по такъв начин, как тогава трябва да изградим човешкото общество? В крайна сметка, проблемът за егоизма е концентриран само в човешкото общество. Това е единственото място, където егоизмът работи против съединение. В резултат ние разкриваме, че не сме способни да се обединим.

Защо Творецът е поставил пречка пред нас, като ни е направил различни един от друг? Ако бяхме еднакви, всичко щеше да бъде ясно: всеки човек дава определено количество и получава определено количество, и въпросът е решен. Но ние сме различни и затова трябва да се издигнем над егоизма и да активираме намерението заради отдаване, без никаква връзка с лична изгода. Само при това условие човек ще бъде напълно способен да се свърже с другите. Тогава той ще достигне отдаване заради отдаване, а после до получаване заради отдаване.

Само ако всеки човек поеме по този път, между нас ще се появи съвършено обединение. Затова не сме били създадени еднакви: защото иначе щяхме да разрешим проблема на материално, животинско ниво и щяхме да станем равностойни на мравки в мравуняк.

От урок по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42889]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да разпространяваме сред масите, в които точката в сърцето още не се е пробудила? Как да се откажем от Тора, т.е. от методиката за поправяне на злото начало?

Отговор: В края на „Предисловието към книгата Зоар“ Баал а-Сулам пише, че по принцип във всички хора има точка в сърцето. След разбиването на общата душа, нейните части са се смесили и са се включили една в друга. Но някои точки са толкова велики, че се пробуждат и довеждат човек до правилното място, където той може да получи поправяне и напълване. Другите точки са стаени, и такива са 99% от хората в света.

Трябва да се обръщаме към тях съобразно техните сегашни желания. На хората, които удват да учат при нас, говорим за стремежа към Твореца и им даваме методиката за Неговото разкриване във взаимовръзката с ближния. Но останалите 99% нямат никаква връзка с това. На тях духовното не им е нужно.Те ни гледат учудено, без да разбират какво не ни стига: ето ви футбол, интернет – всичко е наред.

И въпреки това те имат проблеми и са нещастни. Целият свят днес е потопен във водовъртежа и това съвсем не е заради нас. Заради нас Творецът не би устройвал кризи, не би предизвиквал бедствия и подлагал хората на заплаха от изчепване на природните ресурси. Той прави това за тях!

Ние напредваме и без тези кризи – доколкото има сила, която ни тегли напред. А за тях е нужна сила, която да ги тласка отзад. Това са точно тези страдания.

Затова в обръщението ни към масите ние трябва да им предлагаме метод за решаване на глобалните кризи във всички сфери, включително във възпитанието, наркотиците, депресииите, икономиката и т.н. Ние имаме метод, който позволява да се поправи всичко лошо, за да ни бъде добре в този живот, в този свят.

И дума не казваме за бъдещия свят, защото на хората той е абсолютно безразличен. Като слушат за духовната страна на нещата, те ще ни впишат в мистиката или сред ненормалните. И затова трябва да се обръщаме към тях адекватно: без да споменаваме за кабала, Твореца и творението, целта на творението и т.н.

Просто ние имаме метод, средство за поправяне на сегашното лошо състояние, на кризата, в която е потопен целия свят. Имаме какво да предложим, ние знаем какво да правим. Никой друг не знае, само ние.

От урока по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42958]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→