Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Работата в групата е много важна. Без групата, напредъкът е невъзможен. Теоритичното изучаване на първоизточниците изобщо няма да помогне на човек, тъй като с това той не се променя.

Той трябва да влезе в «лабораторията»: да работи в групата, да се подложи на въздействието ѝ, път след път да скланя пред нея глава и да я възвисява в очите си, за да могат другарите му да му повлияят. А понякога – напротив, да възвисява себе си, извършвайки отдаване в групата, като вижда другарите си малки. Така се води работата, от две страни и подред, в зависимост от това, с каква сила човек се въоръжава.

Моята бъдеща душа – е «съпротивлението» в общата духовна система, разположена между «плюс» и «минус». Понякога действам в групата, като изхождам от своята положителна сила, а понякога – от отрицателната. И съответно, понякога получавам от групата добавка към положителната сила, а понякога – към отрицателната.

Така се развива моят «резистор» (R), ставайки все по-близо до групата, включвайки се в нея, докато не стана нейна вътрешна част.

Когато съм включен в групата, аз ставам като капка семе в утробата и там започвам да се развивам. Ако с целият си изначален егоизъм мога да анулирам себе си в групата, като нейна интегрална част, то аз се наричам «зародиш».

И веднага моето егоистично желание започва да расте по експоненциала. Така преминавам етапите на развитие в самоотричане пред групата.

1. Първият етап се нарича : „девет месеца зараждане“. Това е първата част от развитието, която когато завърши, аз се раждам.

2. Тогава настъпва втората част: егоизмът ми нараства още повече и аз още повече анулирам себе си пред групата, но вече активно: работя в отдаване на другите. Този период на «детството», на малкото състояние се нарича «две години кърмачески период».

3. По-нататък аз преминавам през третата част на егоистичното развитие и достигам до «тринайсет годишна възраст».

4. След това аз мога постепенно вече да действам в отдаване на целия си егоизъм, докато не стана цялостен човек (адам) – от 20 години и нагоре.

Целият този път аз преминавам посредством егоизма, развиващ се според моите действия, които представляват на чертежа скалата на времето (t).

По такъв начин, чрез включване в групата, а след това – в целия свят, когато той вземе пример от нас и по такъв начин започне да се развива – това е всъщност практическата реализация ная науката кабала.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43707]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №2

Досега ние сме се развивали под въздействието на двете противоположни сили. Днес, когато сблъсъка на тези сили става опасен, наша задача е да ги приведем във взаимна хармония.

А за това ние трябва да създадем между тях съпротивление – нещо като „резистор“ (R), разположен между плюс и минус. Тогава ще получим «лампичка» или «мотор», поставяйки съпротивление между двете противоположности, ще получим известно разкриване, което ще усетим в себе си като проявление на плюса и минуса заедно.

Как да направим такъв „резистор“? Затова ние искаме правилно да използваме двете сили: положителната и отрицателната, като едно цяло.

Ето защо човек се състои от две сили. Докато отрицателната сила – нашият егоизъм, не се е развил в нас отначало докрай, ние не можем да пристъпим към тази работа, без да сме усетили конфликт, съпротивление. Но днес ние започнахме да го разкриваме. Нашият свят, животът ни, нашата природа се оказва между менгемето на двете сили и ние не знаем къде да се денем от тях. От една страна стои егоизмът със знак минус, а от друга страна – силата на Природата, силата на Твореца със знак плюс.

Положителната сила на Природата извършва отдаване, дава живот, развива. А силата на нашия егоизъм иска да погълне всичко в себе си за наслада, да унищожава и разрушава. В нашия свят ние виждаме достатъчно резултати от неговата дейност. Ако не беше силата на Природата, която ни възпира и не ни позволява да правим всичко, което си наумим, ние бързо бихме разрушили целия свят още във времето, когато сме воювали с пръчки и камъни.

Задача на силата на Природата е да ни води напред, за да натрупаме разум, да станем по-развити и в същото време все по–опасни. Това вселява в нас страх от безразборно прилагане на своето оръжие.

Така достигнахме до сегашното положение на нещата и сега трябва да създадем съпротивление между двете сили.

Честно казано, това съпротивление се нарича «човек» (адам). То ще стане наше свойство, включващо двете сили. Ние трябва да формираме, да моделираме себе си, като от пластелин, да изваем, да отделим излишния материал, за да остане нужната форма. Ние очертаваме нейните граници, между двете противоположни сили – и науката кабала ни обучава на това, как да го направим.

От 2-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43694]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал a-Сулам. От статията ”Мир”: Много е важно да разбереш законите на природата, да разбереш, какво тя иска от нас и да не бъдеш безжалостно наказан от нея.

…Природата задължава всеки човек да получава всичко, което му е необходимо от обществото и да го отдава после на обществото, работейки за неговото благо.

Ние трябва да постигнем равновесие с природата. Равновесие с природата означава, че аз получавам и отдавам еднакъв обем, явявайки се нормален член от обществото, – т.е. аз получавам за себе си толкова, колкото е необходимо за моето съществувание, а отдавам толкова, колкото съм в състояние, до отказ.

Това се нарича равен обем, тъй като само в този случай аз поддържам нормалното функциониране на целия обществен организъм, като клетка в здраво тяло.

Представете си, доколко такъв принцип на получаване и отдаване ни се струва неравнозначен. Да допуснем, аз получавам две хиляди калории на ден за поддръжка на своя организъм, отпуска, почивка, медицинска помощ и др. Получавам обслужване за мен и семейството ми – всичко, което е минимално необходимо за моето напредване. Но затова, аз съм задължен да дам всичко от себе си, всичко на което съм способен, максимално ефективно за полза на обществото.

При това тук няма и не може да има никакви сметки. Сметката е много проста – до изнемогване. Ти трябва просто всичко да отдаваш, като на най-обичания от теб. Тогава ти се броиш за хармоничен член на обществото, само таково общество ще може да функционира.

Всъщност ние към това се стремим: нашето човешко общество ще се проявява все повече, като затворена интегрална система и тогава от всеки ще се изисква все по-голямо включване един в друг, по подобие на клетките в човешкото тяло, където всяка живее и функционира само, за да дава всичко на тялото, за да живее. Ето, до такова състояние трябва да достигнем – съзнателно!

Тази добавка е стряскаща – много стряскаща. Та нали ако ме бяха накарали да правя това, изхождайки от егоистически сметки – да речем ми покажат, че всички хора на земята са мои най-любимите деца, ако са ми дали такова усещане – тогава аз ден и нощ бих се грижил за тях, като родители за любимото си дете. Аз нямаше да имам с това никакви проблеми.

Тъкмо обратното, на мен ми показват, че те са ми напълно безразлични и даже ги ненавиждам, абсолютно не ме вълнуват, нито пък какво ще им се случи. И аз трябва да превъзмогна своето пренебрежение и ненавист, и да започна да се отнасям към тях с любов и нежност. Това звучи ужасно, като несправедливо искане от страна на природата относно човека, който тя е създала такъв дребнав, нищожен, жалък, егоистичен.”И ние трябва така да се променим? С каква сила? За какво? С каква цел?”

Този проблем, стои пред нас – всъщност изключително важен, сериозен, неразрешим на нашето ниво. Но все пак той съществува и заплашвайки ни приближава.

Законът за подобие в природата, който ни обяснява науката кабала, ни изглежда просто неизпълним – да бъдем в пълна хармония с природата, като клетките на здравия организъм или частите на интегралната аналогова система, в която всичко е уравновесено: всичките входове и изходи, всичките и вътрешни звена и елементи работещи в съзвучие помежду си. Затова задачата се решава комплексно вътре в цялата система едновременно.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43624]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата криза идва от там, че светът се съединява егоистически и става сблъсък на свойствата на интегралната природа и взаимната ненавист между всички страни и народи.

Затова, ако се изправим между тях, като някаква сила създаваща буфер и амортизираща това стълкновение, това ще отслаби кризата. Когато тези две противоположности се сблъскат, те вече не се удрят една друга с всичка сила, а се омекотяват чрез буфера, амортисьора, който поглъща удара.

Затова нашето място е почетно и се намира в самия център – между положителните и отрицателните сили на природата. И намирайки се в центъра, ние трябва да присъединим към нас цялата негативна природа на човечеството и да я свържем с цялата положителна природа на системата на мирозданието. Нашата световна група – това е този амортизатор, свързващата сила.

По света вече проговориха за близкия край на света, но ние трябва да изпълним възложената ни работа. От една страна, ние трябва да установим връзка с общата природа, цялото мироздание, посредством това съединяване между нас. А от друга страна, ние трябва да излезем в света чрез разпространение на знанието за Кабала за всички. Тези две части трябва да ги свържем.

Нашата група се намира по средата, вляво от нас – цялата останала част на човечеството, а вдясно – цялата природа, която се намира в равновесие. Затова, от една страна ние трябва да се съединим заедно и тогава да се присъединим към цялата природа, към цялото мироздание. А от друга страна ние трябва да разпространяваме кабала по света.

В това се заключава нашето предназначение и без него света не ще тръгне към поправяне. Силата на съвършената природа не може да премине в този ”обратен свят” – в неизправеното човечество, ако ние не стоим между тях, като буфер.

Тази част, която ние свързващи се между нас, искаме да присъединим към съвършената природа, се нарича Галгалта ве Ейнаим (Г‘‘Е), ГАР де-Бина. Тази част, която ние се свързваме с цялото човечество, се нарича АХА“П, ЗАТ де-Бина.

И по такъв начин ние всички се обединяваме в една система и съживяваме всичко.

Равновесната част на природата – това са Кетер и Хохма. Ние се намираме по средата, в средната третина на Тиферет. А под нас се намират АХА‘‘П – Нецах, Ход, Есод, Малхут. Само при нас, в средната част на Тиферет имаме свобода на избора. И по този начин ние свързваме заедно цялото мироздание в 10 сфирот.

Затова, всичко зависи от нас! Не е нужно да се чака, докато светът разбере и почувства. Със силата на нашата любов, ние трябва да му помогнем да осъзнае доколко това е възможно. И не някаква шумна акция в средствата за масова информация (СМИ), а чрез все по-дълбоко проникване във вътрешната система на света, във връзката между всички души. Затова, всичко зависи не от президентите и от премиер-министрите – а само от нас.

Из 1-го урока конгресса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам. Статията „Мир“: Задължението за сериозно отношение към законите на природата.

Представете си – това е писано от човек, който е живял преди 100 години в Полша, в захвърлена селскостопанска страна, накрая на Европа.

Той пише, че едва днес ние започваме да усщаме с пълна сила, че трябва да се отнасяме много внимателно към законите на природата, в противен случай тя ще ни тласне към своите условия, ще предяви такива предизвикателства, че няма да можем нищо да направим против нея.

Ние виждаме какви стихийни бедствия се случват по цял свят: внезапни наводнения в Америка, пожари в Русия, земетресения и цунами на различни континенти. И това е само лекия духовен гребен на буреносна вълна, която ни приближава.

Затова трябва да разберем в какво се състои причината за тези проблеми. Както казва Баал а-Сулам тя е в нашето неразбиране на законите на природата. А тяхното неспазване води до катастрофи.

Като наблюдаваме случващото се, ние виждаме, че правителствата и средствата за масова информация ни отвличат от възникващите глобални проблеми. Причината е в това, че те нямат решение за тях.

Няма отговор за икономическата криза, защото всички правителства имат дългове, защото зад хартиените пари не стои покритие. А ние трябва да се разплащаме с многократно понижаване на стандарта на живот.

Такъв е проблемът и с възпитанието, и с наркотиците, с депресиите, разводите и т.н. Но най-големият проблем е с енергията, защото енергията, която е останала ще ни позволи само да загладим кризата, да се спуснем от пика бавно, а не рязко да усетим недостига на енергия, който ще възникне вбъдеще.

Ние не можем да заменим въглищата, газта и нефта, – нито със слънчевата енергия, нито с енергията на вятъра, на приливите, атомната, химическата енергия. Няма други източници с такова енергийно налягане, с такова количество енергия, което да можем да получим, да предадем, да преобразуваме в нужната ни форма.

Затова сме изправени пред огромна криза – защото без енергия ще спрат лифтовете, движението, колите, доставката на храна за хората.

Затова ще създадем портал, който ще покаже проблема в цялост – не за да изплашим хората, а напротив, за възможността да преодолеем този процес на развитие по пътя на доброто. Затова нашият нов портал ще се занимава изцяло с широкомащабно разясняване на всички проблеми на мулти-кризата и тяхното решаване.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43630]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние трябва да оценим правилно състоянието на нашите дела на Земята. Недостатъците са предназначени, за да ги поправим, да ги използваме като средство за издигане в духовния свят. Иначе за какво живеем тук? Защо изпитваме всички проблеми и се опитваме да им се противопоставим? Аз искам да ги преодолея. Аз осъзнавам ситуацията и съм благодарен на кризата, защото поправяйки я, аз ще вляза в духовния свят. Ако не беше кризата, къде бих работил, къде бих изменил себе си, за да се изкача на по-високото ниво?

Говорим за средства, които ни позволяват да се усъвършенстваме и поправим. Ние разкриваме болестта, но сега, работейки върху лечението, ние ще постигнем нашата природа и ще разберем какво ни липсва, за да постигнем природата на Твореца.

Очевидно кризата не е причина да бъдем във възторг, а разкриване на злото. Но ние трябва да имаме практично отношение към него. Изведнъж аз разкривам, че съм жесток, лаком и властолюбив, че не се грижа за никого и оценявам тези разкрития като средство на пътя. Аз се радвам на разкриващите се пороци, защото разбирам тяхното предназначение.

Затова не трябва да заглушаваме и скриваме световните проблеми. А напротив, ние трябва да ги изложим пред хората, и не с цел да ги изплашим, а за да излекуваме болестта. Трябва да покажем на всеки един, че пред нас има само един изход: да се отнесем към кризата практически, да я използваме да направим качествени промени.

Тогава изведнъж ще почувстваме, че извършваме невероятна работа на поправяне, чийто резултат ще бъде вечен, съвършен живот. Какво по-добро? Ние няма да искаме да останем на животинското ниво, раждайки се и умирайки отново и отново. Всъщност това е невъзможно, защото в своето развитие ние вече сме достигнали до необходимостта да се изкачим на следващото ниво, в по-високо измерение.

Ние не просто обясняваме на хората същността на кризата, а им посочваме нейната по-висока цел. Работата не е в това, че тя ни възпитава и ни приближава, заставяйки ни да се обединим. Всичко това са просто средства, стълба, по която ще се изкачим до ново стъпало на съществуване.

От урока на тема „Проблеми в света. Свръхнаселеност”, 18.05.2011

[43404]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Природата ни управлява с помощта на четирите категории: милосърдие, истина, правда и мир. Разбира се, най-доброто е мирът, което означава съвършенство, и то може да бъде постигнато с помощта на свойството „истина”. Но ние не сме в състояние да реализираме това, защото според истината, човек трябва да бъде напълно изчистен от егоистичните желания и да бъде изцяло в отдаване. Той може да получи само това, което е необходимо за неговия живот, и да отдава на другите с цялата си сила.

Ние все още не сме постигнали тези състояния. Нашето общество е неспособно на това. Ние не принадлежим на неживото, растителното или животинското ниво, които действат съобразно законите и силите, които природата пробужда в тях. За разлика от тези нива в природа, ние сме егоисти и като такива, нашето желание за наслаждение иска да поеме и използва всичко.

В следствие, ние не можем да утвърдим категорията „истина”. Но без нея човечеството се сблъсква с проблем: ако не даваме и не осигуряваме всичко за останалите, тогава обществото е непоправено и затова изпитва всички видове неприятности и бедствия. Когато няма баланс, хората се чувстват ощетени или, напротив, привилегировани.

Затова, за да предотвратим пълното разрушаване на обкръжението, в нас се пробужда категорията „милосърдие”. „Милосърдието” е един вид компенсация, начин за силните да успеят, защото те имат способността да използват обществото заради своя интерес, а след това да дадат малко на слабите. Така използваме категориите „милосърдие” и „правда”.

Разбира се, тези компенсации са незадоволителни, но с тяхна помощ ние можем да балансираме обществото. Човечеството е направило много заради това уравновесяващо действие: благотворителни и хуманитарни организации, всякакъв вид революции, системи за здравеопазването, образователни системи и т.н. Но природата изисква много повече от нас. Напоследък ние разбираме, че тя изисква от нас да създадем система на взаимно отдаване.

По всички признаци, днес ние трябва да се изкачим до стъпалото „истина” и „мир” – с други думи, да живеем на принципа „от всекиго в зависимост от неговите способности, на всеки в зависимост от неговите нужди”. На неживото, растителното и животинското ниво, този принцип е подържан от природата абсолютно и инстинктивно, а хората трябва да дойдат до това, като достигнат до пълно поправяне, изкачвайки се над своя егоизъм и установявайки правилната взаимовръзка в обществото.

Днес човечеството е в междина фаза. Ние вече не сме животни или примитивни варварски племена, живеещи в естествен комунизъм, но и все още не сме поправени. Сега сме в началото на реализирането на кризата на своята природа, на своя егоизъм.

Нека да слушаме какво ни казват кабалистите: те ни обясняват, че има начин и средство, което може да ни помогне да създадем идеалното общество.

От урока по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43222]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Същността на световната криза се състои в това, че човечеството е „заседнало”, „затънало” в природата и не знае как да продължи да съществува. Природата обърна към нас суровата си страна, застрашени сме от кризи в различни области и нямаме отговор на това предизвикателство.

От една страна сме се развивали в своята природа и сме стигнали до напълно закономерен край. Ако имахме възможност да върнем времето назад с няколко века, отново щяхме да тръгнем по същия път.

Защото нашата същност е такава – растящо егоистично желание с всички негови производни. Научно техническият прогрес, промишлеността, културата, възпитанието, човешкото общество – всички те са естествени следствия от егоизма и нищо не може да се направи с тях.

До този момент сме се развивали според указанията на нашата природа. Как да й повлияем и поправим сега, за да можем да променим посоката? Случвало ли се е в историята нещо подобно? Никога. В най-добрия случай можем да разгледаме резултатите от своето развитие – добри или лоши в зависимост от гледната точка на наблюдателя. А през това време влакът пътува все по-надалеч и възможно ли е наистина да нямаме друг изход?

Научните изследвания на явленията, съпровождащи кризата, са полезно нещо – но какво от това? Ние гледаме през прозореца на влака прелитащия пейзаж: в началото той блести с различни цветове, небето е ясно, зелените простори за залети от слънчева светлина. Но после цветовете започват да избледняват, зеленината все по-често бива заменена от пясък, сметища, мръсотия, отточни канали, слънцето се скрива зад дим и смог… Можем ли да направим нещо или влакът ще пропътува този път докрая? Или ще пуснем завесата на прозореца – и да става каквото ще?

Тук има много въпросителни, но науката кабала изобщо не обсъжда този маршрут и къде ще ни отведе той. Тя се занимава с корена на проблема – ние пътуваме във влака на своя егоизъм, който постоянно расте.

Само по себе си развитието е нещо необходимо, но ще го насочим ли в друга посока? Нека да се откажем от егоистичния път, по който не можем да намерим съгласие за нищо и причиняваме на себе си и на природата толкова вреди. Тъй като всеки мисли само за себе си, неизбежно разрушаваме живота си и заобикалящата ни среда.

Какво ще стане, ако вместо това се обединим чрез любовта? Бихме ли се отнасяли тогава по друг начин към природата, към обкръжението? Бихме ли изцеждали богатствата на земята? Щяхме ли да използваме без мярка течните горива? Бихме ли изхвърляли храна, когато милиарди хора гладуват? Щяхме ли да раждаме по едно дете тук и по десет – там? Бихме ли успели да постигнем някакво равновесие?

А може би нямаше да ни се наложи да търсим баланса помежду ни? Може би самото отношение на човека към човека и към света като цяло би поправило този свят? И тогава може би щеше да се промени самият влак – вече по друг начин щеше да пътува напред? Поправяйки своето отношение, ние бихме обезпечили изобилието на природните ресурси, реколтата, за да има за всички в изобилие?

Във вестника „Народ” Баал а-Сулам пише: „Нашето земно кълбо е достатъчно богато, за да ни изхрани всички. Така че защо ни е тази трагична война за оцеляване, която усложнява нашия живот от поколение на поколение?”

Само ако можехме да постигнем единство, взаимно участие, любов – всеки щеше да има достатъчно от всичко. Защото тогава висшата светлина щеше да напълва нашите потребности. Самата природа щеще да се промени отвътре.

От урока на тема „Проблемите на света. Пренаселването“, 18.05.2011

[43407]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Нашата егоистична гонитба се превръща в снежна топка, търкаляща се по склона на планината. На всички е ясно, че в някой момент тя ще се разбие, но никой не може да спре нейното движение…

Отговор: Вярно е. Нашият егоизъм – това е нашата единствена природа. Ако в нас имаше още една сила, противостояща на него, тогава ние щяхме да можем да се спрем. Но никаква друга сила няма в нас.

Това и трябва да излезе на повърхността: всички ние сме безнадеждни егоисти. Безпределното себелюбие заставя човека да изпие чашата отрова до дъно, до най-последната капка. Даже в мига на смъртта си той няма да може да се спре.

Невъзможно е да се убеди никой в нищо – все едно всеки си остава със своите мисли и не чува предупрежденията. Нека даже да застана пред целия свят, да представя всички данни, да опиша всички факти, да доведа водещи учени и авторитетни обществени деятели, и всички заедно да извикаме:

– Другари! Братя! Ние отиваме към гибел!..

– Нима? Какво говорите!? – и публиката ще се разотиде по своите дела, за да изгори оставащото.

Защото всеки е егоист, всеки е като машина, той не може да действа по друг начин. Някой се върти, някой подскача, някой се движи насам натам – така сме устроени, на нищо друго не сме способни. Призивите, идващи от по-високото стъпало, лежащо над човешката природа, хората не чуват.

Само обединявайки се помежду си, ние ще им помогнем да осъзнаят проблема. Само тогава, разбрали ситуацията и прочувствали заплахата, която тя носи, хората ще бъдат готови поне на капка да послушат – и ние, съединявайки се с тях вътрешно, ще им дадем светлината, възвръщаща към Източника.

От урока на тема „Проблемите на света. Пренаселването“, 18.05.2011

[43401]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света“, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→