Кабалистите обясняват, че ние трябва да живеем според закона за отдаване  – не заради обществото или за себе си, а за Твореца. Какво означава това? „Заради Твореца” е формула, определение, което означава, че отдаването трябва да бъде абсолютно.

Ние трябва да даваме не само заради оцеляване, не само за да живеем живота си комфортно и егоистично. Такова отдаване е за личен интерес: „нямаме избор, така че нека превъзпитаме себе си да станем добри, мили, съчувствени и отговорни”. Такова егоистично поправяне не е достатъчно, защото произлиза от нуждата за оцеляване.

„Заради Твореца” означава, че ти живееш според отдаване дори ако природата не те принуждава да постигнеш хармония и съдействие с други членове на обществото заради оцеляване. Природата може и да не изисква от теб да отдаваш и да получаваш в условия, които се наричат пълна връзка с другите, тоест да получаваш необходимото и да даваш максимално, което се нарича „от всеки според  възможностите му, на всеки според потребностите му”. Този лозунг не трябва да бъде за оцеляване на обществото, за победата на социализма по света или за която и да било партия. Той трябва да бъде „заради Твореца”.

Това означава, че моето отдаване трябва да бъде абсолютно, не заради нещо земно. Аз трябва да достигна състояние, в което свойството отдаване в мен напълно замества свойството получаване, моето его. Аз се прехвърлям в различна част на света, в друго измерение. Започвам да мисля, чувствам, възприемам от гледна точка на свойството отдаване, а не получаване.

Можем да сравним това състояние с майка, която не усеща, че и е топло или студено, че е тъмно или светло; тя чувства това само по отношение на нейното бебе. Тя живее вътре в него: дали на него му е топло или студено, дали е тъмно или светло, дали го боли нещо или е добре и т.н. Тя чувства всичко в него, а не в себе си. Тази „животинска” любов я има като пример в нашия свят : благодарение точно на нея ние наистина можем да се развиваме и да продължим да живеем.

Това е необходимо условие на живот в духовното. Ние продължаваме нашия живот на Земята, сковани от пространство, време и движение. Илюзията на живот в егоизма съществува само тук. Всъщност истинският живот в неговия безкраен, съвършен поток съществува в напълно противоположното свойство – отдаване.

Както една майка живее в своя син, тя чувства и напълва него, а не себе си. Всички нейни усещания са в него, всичко е за него и тя самата е само за негово напълване. По същество, това състояние се нарича „да получаваш само необходимото и да даваш максимално”, но не за себе си, за да оцелееш по този начин, а заради него, заради нейното обичано дете.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43586]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI“, Рим, урок №2

Развитието става чрез „електрическа” сила, която осъществява циркулацията в системата. Когато се свързвам със системата чрез двете си сили: егоистичната и алтруистичната – нейната сила започва да преминава през мен.

Тогава системата работи заедно с мен и аз чувствам „тока”, който изцяло я пронизва, разкривам програмата ѝ, целта ѝ – и все повече се включвам в нея.

Така ние се изкачваме обратно по духовните стъпала към единната Сила. Плюсът и минусът, позитивното и негативното се обединяват и ние разкриваме своята вечност, своята крайна цел. Такава е програмата.

Оттук ние можем да видим причината за кризата и нейните последствия. Ние разбираме, защо не сме получили науката кабала и не сме открили група, докато егоизмът ни не се е разрастнал до краен предел. Едва сега, ден след ден, ние чувстваме как всичко се променя. Колко събития се случват в света – и всички те са призвани да разкрият кризата, да проявят отчаяното ни положение, безнадежността и неразбирането, които царят в света. Ден след ден, много бързо ние ще правим крачки по този път.

И затова трябва колкото се  може по-бързо да покажем на света, че ние разбираме програмата на творението. Разбира се, не цялата – защото я постигаме, издигайки се по стъпалата на развитието. И все пак, ние знаем как да я осъществим, как да започнем реализацията ѝ ,  а останалото учим в движение.

Сред нас няма хора, който са достигнали края на пътя, а и това не би било възможно. Всъщност, ние се учим от кабалистите, които са ни разказали за целия този процес, за цялата наша човешка история – и при това са го разказали преди хиляди години, и думите им до ден днешен вярно се претворяват в живота.

И така, ние само трябва да чуем какви закони си струва да спазваме, за да станем много бързо част от интегралната система. Щом аз се разкрия като такава част, в мен се проявяват всички закони. Аз започвам да разбирам, да усещам, какво става в нашия свят. Аз виждам през него, виждам силите, които преминават през мен, установявам техните причини и същността на въздействието им.

Казано е: „По делата Твои ще Те познаем”. Науката кабала е чисто практическа методика, която аз осъществявам само върху себе си. Аз не изучавам някакви бръмбърчета под микроскоп, не правя външно наблюдение – напротив, науката кабала и изобщо цялото творение аз разкривам в себе си. Няма по-емпирична и практична наука.

Кабалистите ни казват какви закони трябва да изпълняваме, за да станем активна част от голямото цяло. Защото човечеството е едва малка част от огромната система на света на Безкрайността. Става въпрос за прости закони, които трябва да спазваме в групата. Ние трябва да я градим като мини-модел на общата, грамадна реалност – така, че в този модел да искаме, да търсим възможност и да се стараем да изпълняваме основополагащите закони на творението, което се отнася към нашия егоизъм и към позитивната креативна Сила.

Тогава, за мен, групата става „работна територия”, „лаборатория”, в която аз проверявам себе си и другарите, в която ние работим заедно и изграждаме помежду си, създаваме, формираме бъдещия свят, висшия свят, човечеството на утрешния ден. Ние действаме съгласно съветите на кабалистите, но по опитен начин, отново и отново проверявайки резултатите от своята работа.

От 2-я урок на конгреса „NOI!” Рим, 21.05.2011

[43710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ричард Хейнберг (водещ специалист по нефтените находища):

Фактите: Изобретяването на бензиновия двигател увеличи обработваемите земи, с откриването на пестицидите се увеличи продуктивността, храната стана повече и по-евтина, гладът изчезна, а износът на хранителни продукти в целия свят, доведе до увеличаване на населението в света 6 пъти! Промишлените методи за производството на храни, внасяни в „третия свят” и производителноста на продоволстивя се е повишила 3 пъти.

Проблемът: Не е далече времето, когато ще изпитваме недостиг на храна, поради изчерпване на изкопаемите горива – петрол, въглища и природен газ. Необходимо е създаването на селско стопанство, независимо от изкопаемите горива.

Предложение: Транспортът на продоволствени стоки трябва да бъде съкратен, да се вкара в порядък земеделското производство в градовете и околностите, а потребителите да живеят по-близо до производителите, да се съкрати употребата на пестициди, да се върнем към използването на впрегатни животни, да върнат хората към селския труд, на малки парцели и във фермерски кооперации, да се ограничи демографския ръст.

Коментар: Никакви други проблеми, освен необходимостта от обединяване, природата не ни поставя. Ние сме длъжни да се впишем в интегралната и система. Чрез обединението, в общо съгласие, ние ще можем да решим всички проблеми. Без да се устремим към единство, никой проблем не ще можем да решим.

[43890]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI!“, Рим, урок №2

Започнах да преподавам много отдавна. С групата, дълги години изучавахме науката кабала. Но, дори четейки статиите на кабалистите, ние не ги реализирахме с пълна сила, докато преди няколко години не започна глобалната криза.

Някъде около 2005-та година, се съсредоточихме върху правилното изграждане на групата, почувствахме натиск от тази страна и осъзнахме, че именно там трябва да реализираме методиката, за да излезем в духовния свят.

Работата е там, че по-рано, светът все още не изпитваше криза. Ние не чувствахме защо и за кого е необходимо да правим това. Затова, със започването на кризата, в нашата група усетихме остра и дори драматична необходимост от незабавно претворяване на методиката в живота, за да станем пример за света.

Ден след ден, трябва да се грижим за усилването на нашето вътрешно единство и за външното разпространение. Макар и по капка, трябва да направим достояние на хората новината, че съществува методика за поправяне. Защото кризата, в която затъва светът е зов за помощ на Природата, насочен към нас призив за издигане на следващото стъпало.

Не трябва да се държим като упорити деца, които не искат да слушат майка си. Трябва да видим в случващото се невероятен шанс: пред нас се отваря врата, през която можем да излезем от този ограничен свят, който е пропит със страдания и завършва със смърт – да излезем във вечното битие, в озарения от светлина свят. Ето какво трябва да обясним показвайки, че в групата, заедно, ние можем да направим това.

Законите на групата се проявяват дори като примери в света. Защото той се разкрива като една интегрална система, в която всичко е взаимно свързано. Наблюдавайки го, можем нагледно да видим, какво се изисква от нас.

От 2-рия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43704]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: Мартин Шафер, професор по екология. Статията „Ранното предупреждение за критичните преходи”: „Признакът за приближаването на всяка система (екологична, финансова, държавна, физиологична, обществена) към критично състояние, може да се види по скоковете на нейните параметри.

В зависимост от натиска на външните фактори, системата става нестабилна, нейните колебания стават все по-силни – тези закономерности са валидни за всички природни или създадени от човека явления и системи.

Днес наблюдаваме колебания, както в природните системи, така и в онези, които са създадени от нас. Както пристъпът от астма бива предшестван от синхронни свивания на дихателните пътища или преди епилептичен припадък започва синхронно активизиране на нервните клетки в главния мозък, така нестабилността на пазара е признак за предстояща бъдеща криза във финансовата система.”

Реплика: Виждаме резултатите от своите егоистични действия, наблюдаваме онова, което ни заобикаля, през нашето егоистично възприятие. Няма значение дали системите са природни или изкуствени, т.е. създадени от човека, защото той, като създание на природата, създавайки всичко, го прави според заложените в него анти – природни (егоистични) закони – точно против правилата на природата.

Затова, и в създадените от него изкуствени промишлени и обществени системи, и във всички зависещи от него системи на природата, също се разкриват еднакви явления.

Казано по друг начин – тъй като нашата вътрешна система влиза в криза (егоизмът стига до своя максимум и е необходимо да бъде поправен на интегрален алтруизъм), то чрез нея, ние усещаме целия наш свят в криза.

[43634]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №1

Науката кабала ни се разкрива от дълбоката древност. Всъщност това е първата наука, разкрита на човечеството под формата учение за  устройство на света. Но както и днес, така  и в предишните поколения, повечето от хората не са се нуждаели от нея, тъй като нашето его все още се е развивало.

Ние сме преминавали през всичките тези кръгообороти, развивайки се от поколение в поколение, и като че ли, че ни е било добре. Постоянно сме се стремили към нови достижения, желаейки да напълним себе си с все по-големи наслаждения.

Науката кабала още преди хиляди години е говорила за това, че тази гонитба за наслаждения – е само гонитба за вътрешния двигател, който работи в нас и не ни доставя истинско напълване, всичко това е лъжа, ние само си играем с нашите желания, с тези мимолетни, мигновено изчезващи наслаждения. Каква е ползата от това?..

Но хората не искали да слушат това. Само единици са се замисляли за смисъла на живота: за какво е целия този живот, този бяг между раждането и смъртта. Те са развивали науката кабала все повече и повече. Те са разкрили, че в действителност това е игра, която нашето его, нашата природа играе с нас – просто убийствена игра, попаднали сме в месомелачка, която ни смила, подтиквайки ни през цялото време към нежелателни действия: или наслаждения, от които нямаме сила да се откажем, или страдания, от които бягаме от безизходност.

И така, под въздействието на тези две сили, аз постоянно бягам, като малко животно. Бият ме  и аз бягам, за да се отдалеча от ударите. Показват ми къде има наслаждение – аз се втурвам към него. И така завършвам целия си живот, изпълвайки дните си с гонитба.

Като са наблюдавали такова едно развитие на човечеството тези хора са търсели изход от тази безсмислена гонитба, докато не разкрили, че в целия този процес има край, че ние не живеем в безкрайния поток на живота, между двете сили – добро и зло, във вечната гонитба за наслаждение и бягство от безкрайните страдания, стараейки се да подобрим живота си и да избегнем злото. Те открили, че в крайна сметка ние достигаме до края на това развитие.

Този край става именно в наши дни, след едно толкова дълго развитие на човешкото общество. Ние сме първото поколение, което след многобройни кръгообороти, в резултат на развитието на всички предшестващи поколения, вече започва да разбира какво става с него.

Ние започваме да осъзнаваме, че сме достигнали до някакво насищане, много хора вече са се разочаровали от тази гонитба. И макар и да не осъзнават, че през целия си живот са били в гонитба за наслаждения и бягство от страданията, те усещат неудовлетвореност, потъват в депресия. Много хора вече разбират, че това е лудост, а не е живот, да дойдеш в този свят заради някаква си гонитба, а след това да си тръгнеш от него, сякаш си дошъл в казино, поиграл си и си тръгваш, без да си направил нещо, защото си бил принуден да бягаш от страданията и да тичаш след наслажденията.

Оттук те идват до разбирането, че очевидно,  не е така, тъй като в природата нищо не става безцелно, всичко е много отмерено, в порядъка на причините и следствията и видимо целият този процес е продиктуван от закона за развитието, който трябва да ни доведе до някаква цел.

И макар този процес да е много дълъг и да ни се струва нелогичен, всъщност в него се крие особена вътрешна логика: трябва да осъзнаем злото, заложено в нашата природа, за да постигнем от него благо. Възможността да достигнем това благо ще се появи сега, ако ускорим осъзнаването на злото.

Затова се е разкрила науката кабала, за да не ходим както по-рано, по дълъг или случаен път, в безкрайно люлеене между злото и доброто и сблъсквайки се всеки ден с проблеми, оправяйки се с тях и в бягство към нещо по-добро, а за да можем след много търсене, вече разочаровали се от предишния път, да пожелаем да видим какво ни предстои и да напреднем съзнателно.

На такива хора се разкрива науката кабала. В тях се пробужда точката в сърцето, която не им позволява да се успокоят и те идват тук – не по криволичещ, а по пряк път, съгласно закона на природата, като стават подобни на него и го използват правилно.

Всъщност с това не се удостояваме с чудо, не получаваме протекция, а просто знаем закона – и вместо да достигнем целта по зиг-заг, ние вървим към нея направо, ако искаме да изпълним този закон. Това е наистина по-къс и лек път, но в същото време и по-сложен. Тъй като ние трябва да изучим и реализираме този закон върху себе си – вместо силите на природата да ни месят като тесто, придавайки ни своята форма. Ние сами трябва да участваме в това, да изваем от себе си формата, която иска природата. Ако това ни се отдаде, то ние ще предадем на себе си същата  форма, която трябва да приемем в края, когато достигнем целта на творението.

От 1-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43743]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес ”NOI”, Рим, урок №2

Човечеството е изправено пред голям проблем на социалното устройство. Провилното общество – това е обществото, в което всички са равни, обаче трудността е в това, че всички по природа сме различни, и затова е безполезно да ни настаняват в еднакви условия:осемчасов работен ден, равна заплата и т.н.

Нашите природни различия водят до това, че за едни това е малко, а за други е много. Ако аз съм мързелив, на мен ми е много трудно да работя всеки ден по осем часа, а човек, който е работлив и сръчен, не вижда в това никакъв проблем.

За какво ни е равенство? Как да построим равно общество? Хората са искали да направят това отдавна и, ако са имали такава възможност биха създали такава структура. Но, не се получава. Природата не ни позволява да бъдем равни.

Защо изначално се различаваме един от друг, противоположни сме един на друг, не можем да съжителстваме заедно? Всеки си има различен вкус, сили, условия, способности, вродени свойства, подход към живота – и затова, не се разбираме помежду си.

Всъщтност, ние няма да успеем да постигнем равенство, струва ни се, че равноправното общество ще ни спаси от войните, но това, не е в плановете на природата. Нейният план е да ни доведе до осъзнаване на факта, че никога и в нищо, не ще постигнем равенство помежду си. Никога няма да намерим възможност да разделим нещо поравно между всички. Ако днес направим това, то утре излизаме на война.

В Русия беше изпробвано равното разпределение, в израелските кибуци също и тези опити претърпяха неуспех. Природата иска с всичката си егоистическа сила да се преобразим, по неин образ, към тотално отдаване. Тогава ще ми бъде безразлично, кой колко получава – важно то е , че аз давам от себе си максимума, 100%. Това не е равенство и справедливо разпределение, а разпределение без каквато и да е проверка.

В такъв случай всеки получава съобразно с нивото на своето развитие, колкото му трябва. А в случая човек ще се развие до такова стъпало, когато ще получава толкова, колкото му е нужно за съществуване, а с останалото, от цяло сърце ще служи на другите, без всякакви проверки: на кого и в каква степен.

Ето защо хората не разбират, когато им обясняваме какво говори кабалата за бъдещето на човека. Това ни се струва фантазия, много нереално. Но иначе човешкото общество, няма да може да съществува, та нали всяко друго разпределение няма да е справедливо.

Аз не мога да измеря относителното тегло на всеки за да реша колко е заслужил. Природата няма да позволи по такъв начин да се съгласуват в човека две сили: положителна и отрицателна.

И затова пристъпвайки към реализация ние трябва да разпространяваме науката кабала по съвършено друга система. Засега трябва да се обединим в групи, които са образувани от хора, вече получили желание, вече разбиращи, че друг път няма, понеже такава е повелята на Природата. Тези хора имат две сили: силата на собствения егоизъм и силата на Твореца – искра, подтикваща към позитивен ключ на развитие. Когато тези две сили се срещат в човека, той започва да чува за какво говори науката кабала.

Процесът върви постепенно, с темпото на вътрешното развитие на човека. Ние преминаваме през нежива, растителна, животинска, човешка степен, чрез този процес вътре в нас все по-силно се сблъскват двете сили, между които ние създаваме съпротивление, резистор. Поставяйки между тях своето чувство и разум, ние се удържаме в техния противовес: от едната страна обуздаваме силата на своя егоизъм, а от друга страна привеждаме в действие силата на отдаване. Използвайки тези две сили заедно ние действаме в обкръжение – и тогава чувстваме себе си като резистори във веригата, съпротивление в общата система, като нейна работеща част.

От 2-я урок на конгреса ”NOI”, Рим, 21.05.2011

[43691]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Огромно количество изследователи в света се занимават с изясняването на всички проблеми на мултикризата, която преживяваме и с възможността за нейното преодоляване. Но работата е в това, че да се разкрие и разбере кризата в цялата и многостранност е проблем, който всъщност е решим – а ето, че човечеството не е в състояние да стигне до неговото решение.

Като правило, ако погледнете материалите по тази тема ще видите, че се предлагат просто наивни решения, защото авторите на статиите не разбират замисъла на природата, който разкрива науката кабала. По принцип, решението се намира не на ниво проблем, а на друго ниво – на нивото на връзката между нас и проявяването на Висшата сила вътре в тази връзка.

С помощта на методиката на кабала, можем да привлечем в нашия свят тази Висша сила, да я добием – вместо злато, сребро, платина, елмази, въглища, нефт, газ. Можем да привлечем тази сила (енергия, напълване) в нашия свят в чист вид, необлечена в земните енергии или материали, да получим самата чиста енергия, която ще ни даде възможност да поправим себе си и така да поправим света.

Ако започнем да се обединяваме и да привличаме тази сила – ще имаме непресъхващ източник на енергия и ще отидем на друго ниво на съществуване. Това е единственото, което може да ни спаси. И затова, кризата е основно на земно ниво, енергийна. А на духовно ниво е егоистична, което се проявява в нашия свят като ненавист, фанатизъм, власт.

Тези два вида криза – енергийна и егоистична, все по-явно ще се проявяват, доказвайки ни, че от тях няма никакъв изход, че липсата на енергия и развитието на егоизма ни водят към война.

Затова ни е необходима сила, която би дала енергия на нивото на земното съществуване и възможност да поправим себе си от егоизъм на единство.

Силата, която може да доведе до равновесие и в енергията, и в отношенията между нас, се нарича Висша сила. Това е скритата сила на природата. Нея е необходимо да разкрием. И цялата криза е само, за да ни подтикне към нейното разкриване. А предназначението на кабала е да ни помогне да разкрием тази сила.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43628]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Михаил Беторнър (известен социо-критик): Виртуализацията на реалната икономика е свързана с разпространение на електронните медии и промяна на психологията на хората, които са готови да потребяват информацията без критично осмисляне и нейното прилагане в реалния свят.

Финансовите „балони” са неизбежен резултат от получаването на стойност при виртуалния обмен и обръщение на нематериални активи. Особености на виртуалната икономика са:

1 – отделяне на физическата стока от нейната пазарна оценка,

2 – зависимост от парична валута, която сама се явявя дълг по отношение на бъдещото производство, а не форма на спестяване, като златото.

3 – монетаризиране на икономиката с помощта на дълга.

Това е неустойчива система, неизбежният крах на която е бил очевиден още от начало, защото цялата система е основана на валута, която не е базираната на реален актив, и се оценява само относно други валути.

Днес има борба за това кому ще принадлежи нематериалната валута. Когато парите се състедоточават е едни ръце, системата ще се разклати както през 2009 г. Защото щом нейните собственици започнат да ги съхраняват или кешират в стоки, това ще предизвика неминуем крах, тъй като ще се установи тяхната необезпеченост.

Реплика: Това ще ни доведе до осъзнаването, че виртуалната икономика ще бъде сменена само от преход към разумно потребление.

[43649]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Защо творението е създадено егоистично? Защо човекът непрекъснато мисли за себе си? Защо природата не ни е създала така, че всички да се чувстваме един друг, да се обичаме един друг, както децата си, които са още по-близки към нас, отколкото сме самите ние? Защо не са ни дали такива свойства? Защо ние, както кукувиците, подхвърляме своите яйца в чужди гнезда?

Науката кабала обяснява, че това е направено нарочно, че неслучайно не желаем да чувстваме другия близък, а обратно, чувстваме го отблъскващ, непознат, чужд. Казано е: „Възлюби ближния като самия себе си”, – а какъв ближен ми е той!? Той е възможно най-далечен, най-омразен! Добре ще е, ако в целия свят останат двама души, за да обслужват моите потребности, а останалите ако ще да погинат, да потънат в дън земята. Ние бихме били само доволни от това, не е ли така? Всички ние така сме устроени.

А ето, кабала казва, че тази взаимна ненавист ни е дадена специално, за да можем да се насочим към обединение чрез връзките на любовта. А „любовта” – това е, че ние чувстваме другия, чувстваме неговите потребности преди своите, по-важни от своите, и ги обслужваме от все сили.

Между нас остава отблъскващата сила във формата на ненавист, подобно на резистор – елемент за съпротивление, който се намира между точките на електронна схема. А ние, въпреки това съпротивление между нас, полагаме път над него и го преминаваме с нашия стремеж, с нашия „ток“, влечението един към друг. И тогава проявяваме в това съпротивление енергия – енегрията на любовта, енергията на участие.

Тази енергия ще се отдели в нас, ще се усвои от нас, ще се осъзнае като постижение на цялата сила на природата, на всички нейни части, в нейната вечна хармония. В това състояние ще живеем не поотделно, всеки в своето елементче, а между тези елементи, израствайки върху това съпротивление, издигайки се над него. Взаимната ненавист и взаимната любов заедно ще създадат помежду ни мрежа от такива взаимоотношения, които ще са в порядък по-високи, отколкото сегашните.

Сега, помежду си, ние се намираме в състояние на отблъскване, като отделни разединени, счупени елементи. От друга страна, издигайки се, ние създаваме помежду си единание, сплотеност, единство и започваме да усещаме тази мрежа като висша, като ново висше измерение, в което от сега нататък протича нашия живот. И това е висшият живот – вечното, съвършено същестуване, което се намира над сегашното, ограничено от смъртта, всъщност умъртвяващо ни всеки ден.

Ето за това ни е необходимо егоистичното съпротивление от една страна и неговото поправяне със свойството на любовта от друга. Тук е необходимо именно съединение в себе си на тези две противоположни свойства – но свойството на любовта има превес пред свойството на ненависта и ни дава духовно извисяване, за да се изтръгнем от този свят нагоре, във вечността и съвършенството.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43582]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→