Въпрос: В следствие на кризата, светът постепенно започва да осъзнава необходимостта от обединение. Дали това желание е по-възвишено в сравнение с предишните?

Отговор: Не. Става дума за доближаване до нашите позиции, благодарение на което ще можем да включваме още хора към нас. Действително, това осъзнаване се усеща по-силно от ден на ден. За това говорят учените, социолозите, психолозите и дори политиците.

Засега, обаче, дейността се ограничава до образованите специалисти, свързани с даден проблем. Принципно е ясно, че главната трудност на света е нашата неспособност да се разберем, да се договорим помежду си, за да се спре прекомерното потребление и замърсяването на околната среда. Ние трябва да бъдем обединени от общо съгласие.

Такъв извод може да направи всеки мислещ човек, но все пак е приятно да чуваш за това и да четеш подобни материали. Дори експертите вече са достигнали до това.

Но на повече не са способни – не могат да намерят решение, и тук се  крие основният проблем. Тъй като решение дава светлината, силата на поправянето, а те не знаят какво е това. Те само разбират, че ситуацията е критична, че егоизмът разрушава всичко и работата е именно в него. Необходим ни е благополучен свят, в който всички са обединени и живеят нормален, скромен живот, без прекомерни излишъци, заради които опустошаваме и замърсяваме Земята.В резултат, всички ще разберат това. Милиони хора по целия свят тревожно надигат глава – скоро няма да има какво да се яде. Те ще са съгласни на всичко само, за да имат храна. Ще се съгласят и на обединение. Но отново няма да успеят да се обединят, ако на помощ не дойдат хора от човешкото стъпало на развитие и не им кажат как да го направят.

А това се прави по следния начин: всички започват да учат, научавайки какво представлява кризата и в какво се състои нейното решение. И макар все още хората да нямат разумно обяснение, все пак ще им се наложи да бъдат в съприкосновение с първоизточниците, които не съответстват на тяхното стъпало. Тогава обкръжаващата светлина ще окаже своето въздействие и ще им даде възможност да се присъединят към по-високо ниво.

Това е необходимо. Когато Баал а-Сулам пише, че ние ще трябва да седнем на чина и да се заемем с книгите, той няма предвид нито „Капиталът“ на Маркс, нито статиите на Ленин и прочие социалисти. Той има предвид своите трудове –статии като „Поръчителство“, „Даряването на Тора“, адаптирани по начин, по който всеки човек може да разбере тяхното послание.

Тези материали произхождат от кабалистичен източник и говорят за сплотяване и равенство, а се предават на света от хора с точка в сърцето – и това е достатъчно за „озарение“, което ще вдъхнови и пробуди масите към истинско, правилно обединение, а не както в Съветска Русия или в израелските кибуци.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44071]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес вече е очевидно, че природата е в състояние на относително равновесие и изисква от нас да достигнем до същото ниво. Това трябва да се прояви в материалния живот („зелени технологии” и пр.) и в обществените, междуличностните взаимоотношения.

Първо, ние трябва да консумираме от природата само насъщно необходимото. Тогава няма да бъде важно колко милиарда хора ще живеят в света, защото ако природата е дала възможност, то тя ще може да изхрани всички, при условие че ние използваме правилно нейните ресурси. Второ, равновесието с природата във всичко трябва да се поддържа на човешко ниво. Имено тук пада основната тежест за осъзнаване на злото.

Умереното потребление е материалното осъзнаване на злото. Иначе ние разрушаваме целия природен фундамент, отрязваме клона, на който седим. Постепенно трябва да изградим човешко общество съобразно природните закони, водейки го към равенство и балансираност. В противен случай ни чакат революции, войни и други катаклизми, които се задават с огромна скорост.

Днес глобалните лидери и управляващите нямат никаква възможност да направят нещо. Ние сме изправени пред дилемата или да преминем през много войни и трудно раждане в новия свят, или осъзнато развитие съобразно с природните изисквания, които ни задължават на правилно разпределение. Разбира се, невъзможно е да разпределим на всички едно и също нещо – необходимо е да се съобразим с културата, региона, климата и т.н. Най-важното е да обезпечим всеки в общоприетите рамки.

Освен това, вътрешното осъзнаване на злото ни показва, че трябва да бъдем свързани в една система като един човек с едно сърце. Само така ние ще достигнем до хармония с природата.

Вътрешното единство се проявава в зависимост от възможностите на човек. Един човек може да навреди някому без да го почувства. Затова трябва да задействаме средствата за масова информация и възпитателната система, така че всички хора по света да осъзнаят все повече и повече злото на егоистичните взаимоотношения. Всичко зависи имено от възпитанието.

Освен това, на определен етап от този процес хората ще видят, че свойството отдаване само по себе си им дава увереност, носи им благо. Тогава, постепенно, те най-накрая ще чуят, че истинското обединение, подобието с природата и съединението с нея ни позволяват да почувстваме силата на любовта, скрита в нея.

Тази сила съединява всички части на природата и повдига цялата система, цялата вселена, всички нива, от неживото до човешкото, на по-висше ниво. Всичко това се случва благодарение на осъзнаването на злото. Имено посредством този лост, това средство, този стимул, този инструмент ние още повече се обединяваме с природата като едно цяло и излизаме в ново, по-висше, вечно измерение на съществуване.

Цялата еволюция е насочена към това. Дали го искаме или не, ние ще трябва да се обединим с природата. От друга страна, ние имаме възможност да изострим осъзнаването на злото преди настъпването на бедите и да се предвижим към поправянето по добрия път както добрите деца постъпват в „съгласие с родителите си”. Ние можем да се учим от природата преди да получим от нея по-сериозна реакция на нашия дисбаланс.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39205]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Да отмениш себе си – това звучи толкова противоестествено за светския човек, цялата ни природа се противи на това. Какво ще накара цялото човечество да седнат зад чиновете и да изучават кабала?

Отговор: Аз не разбирам, защо самоотмяната ти се струва така противоестествена. Някога аз учих в университета, и там имаше един професор когото аз смятах за голям специалист в неговата наука. Аз исках да прихвана всичките му знания и затова се отменях пред него. Това също се нарича самоотмяна.

Ако аз чета някаква статия или книга и желая да разбера какво е написано в нея, аз се прилепям към мислите и чувствата на автора. Това също е вид самоотмяна. Без самоотмяна в мен няма да влезе нищо! Да отмениш себе си – това означава да разкриеш себе си за получаване на знания, информация, усещания отвън.

Има такъв израз: ”Дойдоха мъдреците и казаха”. Ето така идват умните хора: политолози, икономисти, учители – накратко казано 10% от каймака на обществото, най-мислещите, преживяващи за нашето бъдеще и казват на останалите 90%: “Господа, ние сме изправени пред огромен проблем!”

”Ако ние продължаваме така, то след 10 години ще останем без каквито и да било природни ресурси – ако дотогава не избухне световна война. Ние няма да можем да отгледаме никаква реколта. На нас ни трябва нещо с което да се прехранваме, нужна ни е енергия за отопление и за охлаждане. Но на нас ни се налага да свием своето потребление до нормалното, разумно ниво”.

Учените, умните хора казват така – как да не им повярваш? А когато аз отивам при доктора, който гледайки рентгеновата снимка, ми назначава лечение – аз му вярвам и се лекувам? Не зависимо, че аз не виждам снимката, нито какво има на нея моя ли е или не. Но аз съм принуден да вярвам на доктора и на неговото лекарство, аз нямам избор.

За да приема лекарството, аз трябва да повярвам на даващия го, че това е нещо хубаво благодарение на което аз ще оздравея. Това също се нарича вяра и самоотмяна. Така се случва навсякъде – когато отивам при учителя, доктора, навсякъде където аз искам да получа. Аз трябва да съм готов да платя за това (лешалем) т.е. да напълня (леашлим) себе си.

И когато за това заговорят средствата за масова информация, много от уважаваните хора, учени, професори, политици, икономисти – те ще могат да убедят хората. Все пак това е по-доброто отколкото войната, която може да се стовари върху главите ни, и ти няма да знаеш какво ще ти се случи в следващия миг?

Ние нямаме избор. Ти не можеш да поставяш условия на Природата, ако тя е изнесла такива условия. Искаш или не трябва да се съгласиш. Или ти ще спреш тази криза с твоето вътрешно участие, или ще загинеш. Това не е като при мама, където можеш да покапризничиш и да го направиш по твое усмотрение. Това е природен закон.

И тези закони ти ги обясняват сериозни, уважавани хора, които разбират от тях. Не си мисли че от това те имат някаква изгода – самите те са в същото положение, както и ти. Това е наш общ проблем.

От урока от статия от Шамати, 29.05.2011

[44588]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Проблемът е в това, че човекът се смята за собственик на земята, и в своя стремеж да извлече от нея колкото може повече, я разрушава. Той не разбира, че земята му е дадена само за използване, а не се явява негова лична собственост. Това тласка хората към завоевателски войни, към борба за територии и ресурси.

Как изучаването на кабала, може да доведе до хармония между различните позиции на хората, да даде на човека осъзнаване, че използвайки земята за своите користни цели, нанася вреда преди всичко на себе си?

Отговор: Само ако види обратната страна на картината! Ако не видим този свят прозрачен, ако не различим през него силите, действащи в цялата заобикаляща ни реалност – няма да се променим. Нашето его се разрушава само, ако види, че със своите действия си нанася вреда: „Ще ми бъде зле”.

Длъжни сме да стигнем до такова състояние, в което ще разкрием интегралната природа. И тогава, просто няма да бъда способен да извърша зло, защото ще видя, че по този начин ще навредя на самия себе си. Само по този начин! Няма друга възможност. Хората не могат да бъдат възпитавани по друг начин.

Но тази връзка, можем да разкрием само, с помощта на работата в обкръжение, правейки опити да се съединим, стараейки се да се издигнем над своето его. Тогава чувстваме колко е трудно това – и започваме да изучаваме себе си, своята природа, всички свои егоистични свойства, изясняваме си колко сме способни или неспособни да се съединим с другите – въпреки своето желание, да ги издигнем в очите си.

Това е голяма вътрешна психологическа работа – докато не започнем да разкриваме вътрешните сили. В общи линии, то става за сметка на това, че разкриваме общата сила – силата на единството, която поправя всеки от нас.

Ние нямаме избор. Сега, човечеството се намира в много опасно състояние. Виждаме, че след 10-15 г. ще изчерпим всички енергийни запаси. Рязко пада добиването на всички енергоносители – на нефта, газта, въглищата, запасите от вода. Всички ресурси са на привършване. Необходимо е да постигнем равновесие със заобикалящата ни природа.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44676]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Мен ме поразява, как серия от сериозни изменения в света предизвикват толкова незначителна реакция в управляващите го държави – какво всъщност се случва с тях?

Отговор: Аз мисля, че ”управляващите” света са разбрали, че те не управляват ситуацията и се опитват да смекчат удара. Особено при резкия спад на нефтодобива – и като следствие на това, рязко пада цялата световна икономика.

А това, разбира се, повлиява на цялото световно преустройство. Ще бъде разрушена цялата автомобилна и авиационна промишленост, ще се наложи да се въведе обществен транспорт, да се купи само необходимото – защото са ударени всички сектори на икономиката

Всеки десети работник в САЩ е свързан с автомобилите. Веригата от банкрути ще порази цялата икономика на страната, ще предизвика появата на екстремистки политически партии, каквито са възниквали при подобни обстоятелства в Германия през 1920-те години.

Не напразно кабала говори, че следващият стадий на обществено развитие на света, ако не се поправи по методиката на кабала, ще е фашизъм! Аз мисля, че САЩ по-рано специално сами са загубили своята автомобилна промишленост, разумно смятайки, че тя първа пада при приближаващата световна криза и засега успяват да дадат възможност на работниците си и промишлеността да се преустрои в секторите на икономиката, не така зависещи от нефта, както автомобилната, а в други, по-близки до обикновеното и направо зависещо ”от земята” производство и потребление. Що се отнася до СМИ, те правят това, което им казват и за което им плащат.

[44144]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Хората могат да разберат нуждата да правят отстъпки един на друг, но как може да се обясни на един обикновен човек за поправящата светлина?

Отговор: Светлината е свойството отдаване, Висшата сила, която съществува в природата, чрез която напредваме, която ни дава живот, поправя ни и ни движи напред. През хилядолетното съществуване на човека на земята (без да се взима предвид милионите години на развитието на неживо, растително и животинско ниво на природата) ние сме се развили принудително с помощта на силата, скрита в природата. Има определена програма вътре в нея, двигател, който управлява тази програма, задвижва цялото творение и причинява неговото развитие.

Учените разкриват, че преди 15 милиарда години нашата Вселена започва да се развива в резултат на Големия взрив. Тоест Вселената съдържа развиващата сила. И сега тази сила продължава по-нататъшното ни развитие, което се нарича „естествен ход на историята” (Беито).

Въпреки това, ние имаме възможността за развитие „по-бързо от времето” (Ахишена), не с помощта на суровата сила на природата, която ни притиска да се развиваме със „силна ръка”, чрез „осъждане и ограничение”, а чрез пробуждане на „милосърдие” към нас, както е написано „Както Той е милостив, така и ти ще станеш милостив”.

Това означава, че аз пробуждам добрите сили на развитие в природата. Ако съм съгласен с това развитие, желая го и се стремя към същата цел, пробуждайки желанието в мен дори преди природата да започне да ме притиска, тогава ще се чувствам добре и комфортно! Ще заслужа разбиране и ще съкратя своя път. По същество, това е всичко, което трябва да направим!

Трябва да тичаме напред самите ние като мишка, бягаща от котка. Когато човек стане по-мъдър, разбира, че валякът на развитието го приближава. От друга страна, има хора, които все още не забелязват и не усещат, че този валяк ги настига. Това означава, че все още не е достатъчно близо до тях и не предизвиква голямо страдание.

Представете си, че бягате по път и огромен валяк ви преследва готов да ви премаже. Ако вече чувствате това, тогава ще търсите начин да се спасите от него. Няма къде да избягате. От двете ви страни има сгради, простиращи се в продължение на много мили, и вие тичате надолу по тесен път между тях, докато валякът се търкаля точно зад вас. Това е изумителна картина… Нали не бихте искали валякът да ви премаже на асфалта?

Някои хора вече усещат, че са в това състояние, докато други все още не. Въпреки това, всичко е въпрос на време. Може би за сега се чувствате добре като човек, който пада от 10-тия етаж и докато преминава покрай 8-я казва на съседа си, който го наблюдава през прозореца: „Как си? Всичко е наред за сега.”. Така и светът е „наред” в днешно време, но все още не разбира това.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44324]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Науката Кабала говори за това, че всяка реалност се състои от желание, което постоянно се развива. От неживото ниво израства растителното, после – животинското и човешкото.

В човешкия род желанието продължава своето непрекъснато развитие, затова всяко следващо поколение се различава от предишното, а също отделният човек по време на живота си постоянно променя своето желание, своето его – постоянно се развива.

По такъв начин израстваме над животинското ниво, създаваме общество, промишленост, технологии, наука и т.н.

Но в това развитие е заложено пресищането. За първи път то се е появило в Древен Вавилон, когато се е създала особена ситуация: от една страна, хората са стигнали до голям егоизъм, пожелавайки „да построят кула до небесата”, а от друга страна, те се потопили във взаимна ненавист – до такава степен, че престанали да се разбират помежду си.

Тези две противоположни сили ги довели до нетърпимо състояние. Същите тези процеси протичат в семейството преди развод: съпрузите са свързани помежду си със здрава връзка: деца, общ дом, общо домакинство, общ живот – и в същото време изпитват непреодолима ненавист, нямат сили да се гледат един друг. Именно при такива обстоятелства във Вавилон се е разкрила науката кабала.

Кабала учи хората как да се издигнат над егоизма към взаимна връзка, към единна хармония в интегралното общество. По такъв начин се уподобяваме с природата, която също е „кръгла” по своята същност – с други думи, интегрална, глобална и неразрушимо взаимосвързана във всичките си части.

Ако се присъединим по този начин към природата, тогава бихме стигнали до равновесие, а също бихме разкрили всички сили, които присъстват в нея и я управляват. Защото тогава бихме се приобщили към общата Сила, която управлява всичко. Все пак, човечеството в тези времена е предпочело да отхвърли пътя за поправяне и се е разпръснало – по примера на развеждащите се съпрузи.

Както е казано в науката кабала, 3700 години след случилото се във Вавилон ние отново ще стигнем до такова състояние, но този път няма да има къде да избягаме един от друг. Защото ще бъдем тотално взаимосвързани по цялото Земно кълбо, ненавиждайки се един друг и няма да бъде по нашите сили да можем да минем един без друг. Нашият егоизъм се разраства до мащабите на нарастваща мултикриза и както пишат кабалистите, това трябва да се случи в края на 20-ти век.

Когато започнах да изучавам науката кабала през 1975 година, не вярвах, че всичко това ще се случи. То ми се струваше като нещо съвсем далечно и неосъществимо. Нима светът може да стигне до криза в такива сфери като възпитание, култура, семейство, наркотици, тероризъм, технология, наука? Нима хората по целия свят ще се почувстват взаимосвързани? Тогава все още не се усещаше нищо подобно.

Но все пак, за няколко години то се случи. И ето, днес се намираме в същото състояние, което се описва в разказа за Вавилон – и затова за първи път оттогава науката кабала излиза на светлина.

Разкривайки се на света, тя приканва всички да се запознаят с общите закони на действителността, за да можем да се издигнем над своя егоизъм и да заживеем в обща взаимна връзка – както живее едно голямо семейство. Защото глобалната сила на природата ни обкръжава все по-плътно, създавайки такава компресия, която може да доведе до унищожаването на човечеството.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44621]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: М. Шахиахметов (к.ю.н., к.и.н., министър на икономиката на Република Татарстан, член на Комисията по подготовка на ръководни кадри за РФ): Единството с природата съществува обективно и независимо от човека, който в процеса на развитие преодолява зависимостта, а след това си въобразява своето господство над природата, без да обхване себе си и природата в системно единство.

Разривът и противопоставянето на обективното и субективното е проява на етапа на дуализма на човека и природата, като преходен етап на развитие, характерен с  несъответствието и неадекватността на субективните представи и обективното единство на човека и природата.

В неадекватността на представите за разделяне и противопоставяне на разума и действителността, субективното и обективното, се проявява неадекватността на човека, противостоящ на природата. Такава неадекватност закономерно довежда до криза в отношенията между човека и природата.

Но, етапът на дуализма закономерно трябва да завърши с етапа на единството, което ще се различава от първобитното състояние с осъзнатия характер, проявяващ се в господството на представите за единство на човека и природата.

Кризата, която в наше време се проявява като заплаха от глобално екологично бедствие, е следствие от развитието на човека на етапа на дуалистичното противопоставяне на човека и природата, но тя също е и фактор, стимулиращ преодоляването на този дуализъм.

Реплика: Надявам се, че скоро всички ще чуят и осъзнаят кризата като необходим етап от нашето развитие, който трябва да поправяме не извън нас, а в нас, в промяна на нашето отношение към обществото и природата като към едно цяло. Осъзнали проблема, след това ние ще осъзнаем природата на човека като зло  и ще дойдем до първия етап на нашето поправяне: „Осъзнаване на злото“. „Аз създадох в човека злото желание“ (противоположно на общата природа).

А, след това ще открием, че в нашия свят няма друга сила, освен злото и, за да го поправим, ни е необходима външна (висша) сила.

За да я предизвикаме и използваме за нашето поправяне, ние сме длъжни да приложим методиката „Кабала“ (макар и да не я наричаме с нейното име и да посочваме нейния източник).

С това ние ще дойдем до прилагане на втората половина на указанието „Поправяне на злото“ – „И създадох Тора за неговото поправяне, защото нейната светлина (силата на отдаването и любовта) връща към Източника (Твореца/Природата)“.

[44222]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако не намирам радост в нищо от земния живот – значи вече съм стигнал до „тавана” на своето развитие в този свят. Вече толкова пъти съм се опитвал да се напълня егоистично и толкова пъти съм се разочаровал, че съм се убедил – в този свят няма напълване. Тоест като че ли със своя растящ егоизъм съм опрял главата си в тавана – и какво повече да правя?

Единственият изход е да променя посоката на своето развитие. И в това трябва да ни помогне обществото, като ни внуши друг подход към живота – че напълването е възможно само при отдаването, при излизането от себе си, от своето его. А колкото и да напълвам себе си егоистично, наслаждението веднага изчезва.

Това се вижда особено добре от примера за съвокуплението (като отражение на духовния „зивуг”) – най-голямото наслаждение, което съществува в този свят на животинско ниво. Но щом човекът постигне удовлетворяване – наслаждението веднага свършва. Защо не продължава още години и не се развива по-нататък?

Тоест виждаме, че колкото и да се напълваш, веднага се опустошаваш. И колкото повече наслаждение има, толкова по-бързо изчезва.

Това е следствие от духовните закони. Ако светлината влиза пряко в кли/желанието, „плюсът” влиза в „минуса” – те се анулират помежду си. Това е като късото съединение – не остава нито желание, нито наслаждение. Започваме да чувстваме пустота вътре в своето желание и празнота от недостига на предишното наслаждение, тоест двойно опустошаване.

И затова, човечеството започва да чувства, че няма на какво да се наслаждава. А всичко е, за да разкрием новия подход към живота – отдаването.

Ако поставя пред себе си екран за егоистичното напълване и мога да се съпротивлявам на егоистичното наслаждаване, то наслаждението не изчезва. Защото, то вече стига до „обличане в отдаване”, Хасадим, до обличането на отразената светлина.

Тоест имам винаги „+” и „ – ” , между които стои съпротивление, което не им дава да се съединят помежду си. Затова, те не се анулират едно-друго, а извършват „работа”, тоест дават ми удовлетворение, възможност да се наслаждавам от противостоенето на плюса и минуса.

И колкото повече има плюсове и минуси, толкова по-голям резултат получавам за своето „съпротивление” – по-голямо напълване. Това означава да се работи „извън” своето желание за наслаждение. Защото самото желание е само проводник, който директно ме дава на късо.

Човечеството, все още не вижда това, но в крайна сметка ще разбере, че не е възможно да се наслади егоистично! Такова нещо не съществува в природата! Можеш да получиш за себе си само на неживото, растително и животинско стъпало, когато вземаш необходимото за живота – и това не се нарича егоизъм. Защото, то ти е необходимо, за да поддържаш своя живот.

Ето защо, насъщно необходимото: нужните калории за деня, не се нарича получаване. Но за всички желания над необходимото, вече трябва да се прави сметка. Вече толкова пъти си се опитвал да се насладиш от тях, вече си гледал този филм много пъти в продължение на хиляди години – сега е настъпило времето да се анализира целия този път, да се разбере, че той не води към радости и да се смени посоката.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38437]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→