Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Човешкото общество се дели на две части. Малка част от него е съставена от хора, в които се е пробудила точката в сърцето – това сме ние. В останалите хора, точката в сърцето я няма – те усещат само живота на нашия свят, проявявянето само на една отрицателна сила. Но именно в тях е съсредоточено мощно егоистично желание.

А в нас действат две сили: положителна и отрицателна. Ние се движим напред за сметка на създаването на връзка между нашето его и желанието за постигане на духовния свят, което развиваме с помощта на обучението, и на сили, които получаваме от обръжението. Връзката, изградена чрез съчетаване на тези две сили се нарича средна линия.

Останалите хора, както обяснява науката кабала, постепенно ще се присъединят към нас, усещайки, че друг изход няма, защото егоизмът им ще страда, поради факта, че непрестанно изисква напълване. В продължение на цялото развитите на човечеството, егоизъмът е нараствал постепенно, в стремежа си да се напълни колкото може повече. И сега, когато човешкото его е загубило надежда да се сдобие с напълване, настъпи неговата криза.

Това подтиква хората да се приближат към нас въпреки, че не знаят към кого и как. За да се облекчи техния път, ние трябва да разпространяваме знанията за науката кабала и да разясняваме, че има методика за поправяне на кризата. И когато те се присъединят към нас, ние заедно ще се включим в работата по средната линия – и така ще постигнем света на Безкрайността.

Какво печелим от това? Вечност и съвършенство. Ние се издигаме над нашата реалност, над точката на формиране на нашата Вселена и над целия наш свят – към висшата реалност.

В наше време, точката в сърцето се пробужда при много хора – те са вече милиони. А в онези, в които точката в сърцето не се е проявила, допълнително към егоизма възниква усещането за криза: те чувстват, че не им достига положителна сила, без която са неспособни да съществуват. Знаят, че трябва да поправят кризата, чувстват, че решението се крие в обединението, но не разбират как да го реализират.

В глобалния и интегрален свят, всичко трябва да е единно – и това ни демонстрира природата. Днес тя ни показва, че трябва да постигнем света на Безкрайността, че сме едно цяло. Именно това, по скрит начин показва кризата, към това ни насочва.

В хората, които трябва да поведат човечеството към тази цел, кризата разкрива точката в сърцето, положителната сила, която могат да извлекат от групата и обучението, и с нейна помощ самостоятелно да напредват към света на Безкрайността. А тези, на които кризата не дава силата на обединението, но те чувстват нейното отсъствие, постепенно ще получат разяснения от онези, в които точката в сърцето се е разкрила, ще се присъединят към тях и заедно ще се насочат към целта.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Бала а-Сулам, „Мир в света”: В нашето поколение, когато благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни на света, в същата степен човек непременно се оказва в зависимост от целия свят, също както зъбчатото колело в механизма.

И затова е немислимо да се установи по мирен път добър и щастлив ред в една страна, докато това не бъде направено във всички страни по света. Така че, не следва повече да се обсъжда и да се търси справедлива гаранция за мира на една страна или на един народ.

Напротив, става въпрос за мира в целия свят. Благополучието или неблагополучието на всеки човек зависи пропорционално от благополучието на хората по целия свят.

Как да се разкрие на хората тази тотална взаимна зависимост? Ние виждаме днес, че всеки все още разчита на самия себе си, извън зависимостта от другите. Ние трудно признаваме взаимната зависимост в семейството, в града, в страната, но държавите и народите съвсем не чувстват сковаващите ги взаимни връзки. Какви беди трябва да се случат по света, за да почувстват хората, до каква степен зависят един от друг? Въпросът засега остава открит.

Това осъзнаване ще се осъществи по добър или по лош начин. Но ние сме длъжни да разкрием истината – за да поискаме после поправяне на всеобщото единство. Творецът непременно ще се разкрие в творението – Един в единното. Когато между всички нас ще има съвършена връзка – съобразно с това, по закона за подобието на свойствата, в нас ще се разкрие висшата светлина.

Въпросът сега е в това, как да разкрием необходимостта от тази връзка? Това може да се направи от желанието да се извърши отдаване на Твореца, за да ни се разкрие Той. Ако ние искаме да му доставим удоволствие, то с помощта на светлината постепенно ще придобием истинското желание.

А другият вариант е съвършено противоположен: разкрива се взаимната ни зависимост, а на нас не ни е по силите да направим нищо и тогава, преди гибелта, от безизходност – ще се обединим. Но и в този случай единството няма да дойде, докато не разберем, че тук няма да минем без намерение за отдаване, съвършено свободно и безвъзмездно, когато ние ценим единството като такова и си поставим за цел да доставим удоволствие на Твореца.

Какъв е този дълъг и тежък път: от страдание към осъзнаване на правилната форма на единство. Много сурово учене, което струва скъпо на човечеството – защото то няма да се нуждае от светлината, няма да види верния курс, тъй като у него няма искра, показваща как да пристъпи към дело и да реализира единството, как да привлече светлината, носеща осъзнаване.

Ето защо тук е необходима специална група, устремена направо към Твореца, която да предаде това направление на цялото човечество. Само тогава хората ще поискат единство, заради подобието с Твореца.

А иначе пътят ще бъде непоносимо тежък. Защото получавайки удари, те са неспособни да разберат, защо са нужни тези удари. А ние – сме способни. Под ударите ние си събираме ума, защото у нас има точка в сърцето. А човек без точка в сърцето е неспособен да види целта – той единствено усеща болка от удара и не става по-умен.

Групата е необходима и е длъжна да разпространява в света методиката на поправянето. Иначе хората ще останат съвършено безпомощни пред нещастието, не е по силите им да разберат, откъде и защо е дошло то. Това е очевидно даже по научните изследвания: учените констатират факта, но до решение не стигат. Те не могат да разберат това, те нямат възможности, нямат инструменти, за да видят това.

Затова ние сме длъжни с цялата сериозност да се отнесем към състоянието на света и да работим заедно с тях.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43108]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: Като правило, пророците говорят за два варианта на развитие: труден и лесен…

Отговор: Представи си, че синът ти е мързелив и упорит. Той е умен, но няма никакво желание да реализира своя потенциал правилно. Като какъв би искал да го видиш в бъдеще?

Реплика: Като известен футболен играч.

Отговор: Разбирам. Това е модерна мечта на еврейския баща.

Ами, ти го водиш до футболно училище, но той е мързелив и не иска да работи. От него се изисква да има дневен режим, да се упражнява редовно и да спи вечер добре без никакви купони. Животът на атлетите наистина е труден; той следва стриктен график. Хората жертват своите най-добри години, за да станат професионалисти. В този случай тялото става машина, която работи в пълен капацитет.

Така, твоят син не иска да се упражнява. Какво можеш да направиш? Ти си сигурен, че точно футболът е неговото бъдеще. Тогава взимаш колана в ръка. Тук възниква въпросът: Боят може ли да го направи футболен играч? Това движи ли го в правилната посока?

Реплика: Не, това само го наранява.

Отговор: Това значи, че коланът не помага. Но след тази „възпитателна работа” твоят син прави разчет: Какво  да направи? Той страда и от боя, и от тренировките. Къде страданието е по-голямо и къде по-малко? Неговото егоистично желание сравнява резултатите и той решава: Ако неговият баща го кара да страда повече от треньорът му, той отива на футболна тренировка.

Във футболния отбор среща други момчета и постепенно придобива вкус за играта. Ако не го направи, ти продължаваш да го наказваш, докато той не изпълни твоята програма.

От този пример виждаме, че страданието просто приближава човек до реализацията. Как можем да се справим без страдания? Ние сме мързеливи и упорити, всеки един от нас. Не става дума само за физически дейности; ние сме инати в разума и в сърцето, във възприятието и в усещанията. Всяка секунда подминаваме важни неща, взимаме си почивка да изпушим една цигара, спим с отворени очи.

Как можем да използваме всеки момент в живота си за духовна тренировка? За да направим това, ние непрекъснато трябва да се подпалваме от горящото желание на приятелите. Иначе Творецът ще ти нанася удари и ти ще излезеш от своята зашеметеност поради страх или болка, по един или друг начин. Но ти трябва да реализираш цялата програма, защото без това, ще ти липсват желания.

Следователно, имаш само една възможност: да изпълниш желанието на Твореца. Ти ще направиш това във всеки случай, но имаш два варианта, два пътя, които водят до това реализиране. Не можеш да избягаш от тренирането и от пробуждането, но можеш да поемеш по дългия път на страданието, по време на който си заспал (въпреки че не си като бебе); или можеш да поемеш по краткия път, където ти се дава шанс да реализираш себе си бързо, като получиш допълнително желание, допълнително пробуждане от обкръжението. Те възбуждат твоя ентусиазъм и ти бягаш на тренировка.

Няма значение по какъв начин идваш на тренировката: това е твой избор.

От урок по статията „Мирът”, 31.05.2011

[44466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Съобщение: Глобалната комисия на ООН е излязла с шокиращо изявление: войната срещу разпространяването на наркотиците е претърпяла пълен провал, затова трябва да бъде прекратена по пътя на световната легализация и с прекратяване на углавното преследване на наркоманите.

Експертите отбелязват, че борбата с наркотиците е довела само до увеличаване на наркотърговията и организираната престъпност.

(Русия се явява лидер по броя на наркоманите, употребяващи хероин – те са повече, отколкото в САЩ, Канада, Китай, взети заедно, колкото във всички страни на Европа. Ежегодно, в Русия умират повече от 100 000 наркомани на възраст до 30 години.)

Реплика: Ето, така ще бъде с всички аспекти на глобалната мултикриза, защото нейният корен е единствено в егоизма на човека, който можем да поправим само, като привлечем скритата в природата сила на висшата светлина – свойството отдаване и любов, което лежи в основата на природата и на живота.

Технологията за поправянето е проста, тя може да се прилага както индивидуално, така и масово. Ако не я реализираме сами, природата ще ни принуди чрез страдания – тях ще ги привлечем сами, със своето несъответствие на свойството отдаване и любов. На човечеството му предстои дълбоко да се замисли.

Всъщност, легализацията означава, че утре на моя малолетен син могат да му предложат наркотици официално, без да носят за това никаква отговорност и наказание!

[44943]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Не бива да се радваме на лошите новини. Защо да не достигнем до окончателното поправяне по добрия начин? Достатъчно е да има „една лъжичка катран в бъчвата с мед“, т.е 1% зло в 99% добро, за да се започне да се действа.

Всичко зависи от осъзнаване на злото, от усета към него. В това се състои целта на науката кабала – да развие в нас чувство за разкриване на злото.

Трябва да се открива злото в милиграми, „под микроскоп“ – това ще бъде достатъчно, за да го видим огромно и нетърпимо. Казано е, че на праведниците злото начало изглежда като висока планина. С други думи: и последната трошица зло, останало в тях, им се струва чудовищно. А на грешниците – злото се струва тънко като косъм: „За какво изобщо става дума?“

Така че всичко зависи от степента на осъзнаване, от големината на твоето „увеличително стъкло“. И затова в никакъв случай не бива да се радваме на безредиците, глада и другите проблеми в света, които се появяват. Трябва да се грижим за осъзнаване на злото, и нашето разпространение именно това трябва да пробужда в човечеството.

Какво разпространяваме ние? Своя авторитет? Не. Авторитета на Баал а-Сулам? Не. Авторитета на Твореца? Също не. Ние искаме хората да осъзнаят авторитета на лошото желание, на егоизма, който води играта и отговаря за всички беди. И ако те призовават да се свали правителството, то нека разберат, че ние трябва да свалим от власт този „стар и глупав цар“ в себе си.

Ето какво трябва да показваме – как човек все по-добре да различава, кой е главният в него, кой отговаря за всички нещастия и проблеми. От осъзнаването на злото зависи ще съумеем ли да избягаме от него. Отхвърляне на злото – това е силата на развитието. И само това ни е необходимо.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 26.05.2011

[44801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: През януари 2011 година Световният икономически форум (World Economic Forum) публикува доклад „Глобалните рискове през 2011“ (официален документ на форума).

Извод: Правителствата и съществуващите системи не са в състояние да управляват глобалните рискове. Честотата и сериозността на такива рискове се е повишила, а способността те да бъдат управлявани – не.

Проблемите са взаимосвързани. Сложните проблеми предизвикват появяването на много непредвидени последствия. Традиционните решения за реагиране при рискове просто ги прехвърлят на други заинтересовани страни или части на обществото.

Основни рискове стават: ограничеността на ресурсите, нарастването на икономиката «в сянка» и макроикономическите промени. Три основни категории ще създадат сериозни проблеми в предстоящото десетилетие:

1. Макроикономическите дисбаланси. Необходимо е създаване на реално държавно и частно партньорство за решение на взаимосвързаните финансови проблеми.

2. Икономиката «в сянка» се оценява на $1.5 трлн. и продължава да расте.

3. Липса на водни ресурси, продоволствие и енергия.

Нарастването на населението и потреблението води до промяна в климата. Всички проблеми са взаимосвързани. Тяхното решение по «обикновен» начин води до нови и още по-сериозни проблеми и довежда само до преразпределение на риска вътре в дадената съвкупност от проблеми.

Липсата на основни ресурси създава допълнителни търкания между социалните групи, отрасли и страни, и заплашва благосъстоянието на целия свят.

Реплика: Както виждаме, конкретен извод „Какво да се прави?“, т.е. решение – няма! А същият проблем, за който те говорят, отлагайки или прехвърляйки рисковете, се проявява и в тяхното заключение.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение. Н. Талеб (математик, трейдер): Глобализацията създаде видимост за стабилността. Ние никога преди не сме живели под заплахата от глобален колапс. Всички банки са взаимно свързани, финансовата сфера се поглъща от гигантски банки, и когато една от тях падне, падат всички.

Основният проблем е, че мениджърите не носят последствия за своите решения. Те получават бонуси в добрите години, но в лошите не са наказвани, а напротив – награждават ги.

За това спомагат правителствата, които възпрепятстват очистването на системата, спасявайки лошите ръководители. В резултат банките засега фиксират рекордни печалби, докато обикновените граждани, загубили работата си по тяхна вина, дори не получават помощи.

Реплика: Това е един от проблемите на крайното егоистично състояние на обществото, но решение няма!

[44554]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие заминавате на конгрес в Испания и там ви очакват интервюта в главните СМИ. Как ще им обясните това, което Баал а-Сулам пише в статията „Мир“: „Няма друго средство освен да приемем върху себе си бремето на Твореца, постигайки Го“?

Отговор: Надявам се, че те ще се вслушат повече отколкото вие, повече от всеки друг, тъй като Испания се сблъска с много сериозни проблеми. Наистина имам планирани много интервюта, включително и в прайм-тайм на водещия им телевизионен канал, който достига до милиони хора. Ние сме известни, много журналисти са готови да ни слушат, те се съгласяват и незабавно откликват на нашите думи.

В създалите се условия трябва да се обяснява, от какво зависи сегашната ситуация. Няма вече пари. Тук не ще помогне никакъв кредит, защото е невъзможно ефективно да го разпределиш. Тези средства да се раздадат на хората ли и да задлъжнееш?

Какво да се прави, ако няма работа, ако никому не е нужно това, което можеш да произведеш? Дори Евросъюзът да ти даде пари за предприемане на някакви мерки? Но какви? Какво да се направи? Да се отвори още един магазин? Да се построи още един завод? Какво мога да произвеждам? Какво още липсва на света?

Каквото и да измисля, ще бъде само във вреда, тъй като моята продукция не може да се конкурира по цени с китайската. И как в такива условия да се осигури работа на хората? По-изгодно е бизнесът да се закрива. Но не е ясно, какво ще стане с безработните, с младежта, със студентите. Това никой не знае.

Храната, която светът произвежда, може да стигне за осем милиарда души – просто ние не умеем правилно да я разпределяме. Колко пъти могат да се сменят мобилни телефони? Потребителите вече са преситени. Само си представете, какво ще стане, когато ще престанат да купуват китайската продукция – просто защото парите ще свършат. Нека да е евтина, но портмонето е празно, а на човек му трябва храна и дрехи– и не му е вече до „играчки“.

От урока по статията „“Мир“, 31.05.2011

[44462]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Трябва да се издигнем над егоизма си, но колкото повече го подсилваме, толкова по-трудно е да се издигнем над него. Получава се нещо парадоксално, че процъфтяването на културата ни лишава от възможността да преодолеем егото си?

Отговор: Да, правелно. Но защо се развиваме в егоистична форма и, още повече, показателно? Това е за да усетим вътре в нашето его колко много то ни унищожава и все пак да го превъзмогнем.

В нас няма друг материал освен желание! Така, мъдростта на кабала се нарича „мъдростта на получаване” („кабала” на иврит означава „получаване”). Тази мъдрост обяснява как да реализираме нашето желание, а не да го унищожаваме. От нашата егоистична материя ние изграждаме формата на човека (Адам), „подобен” (Доме) на висшия, на Твореца.

Така от една страна, егоизмът трябва да порасне до момента, когато ние се разочароваме в нашата реална егоистична форма, която винаги иска да граби за себе си. Тогава аз ще започна да използвам своето его в неговата обратна форма и всеки път ще го обръщам в отдаване. До степента, в която мога да направя това, аз ще придобия сили за своята душа.

Днес ние сме достигнали някакъв „таван”, „насищане”, тоест максималния възможен егоизъм в получаване за себе си, докато не консумираме и последния плод на Земята. Това ще ни доведе до осъзнаване на злото ни. По добър или по лош път, ние ще разберем, че трябва да действаме по противоположен начин и да използваме нашето его за отдаване.

Лекция в Рим, 20.05.2011

[44667]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли хората без точка в сърцето да се присъединят към призива за единство?

Отговор: Да. Има достатъчно сериозни материали в които се казва за необходимостта от обединение. Мислещите хора разбират, че егоизма разрушава човечеството, а човечеството егоистически разрушава Земята, и затова трябва да преминем от егоизъм към обединение, да се издигнем до алтруизма.

Едва тогава ще се научим да се спогаждаме помежду си и да спасим планетата – нашия единствен дом. Понеже друго ”жилище” ние нямаме.

Проблемът е в това, как да извършим този преход? Ясно е, че човечеството стои на прага на войната и на мрачното бъдеще, към което може да го подтикне ненаситното му его. Ясно е и решението – да станем „добри деца”, „да се сдружим”, да ограничим потреблението, да се научим правилно да разпределяме ресурсите. Но как да преминем от точка А към точка Б? Та нали човешката природа – това е желанието да се наслаждаваме. Как да го преобразуваме? Как да му придадем формата на отдаването?

Едно е когато става дума за естествено усещане – такова като майчината любов. Но при хората няма такова подобно усещане, то се пробужда само в случай на беда, от безизходица. Затова трябва да отворим на хората очите и да им поставим ясно условие: само взаимното участие и обединението ще помогне да се спасим от смъртта. Тогава, нямайки друг изход, те ще тръгнат към това.

Обаче, да се осъществи такъв преход може само, ако всеки миг, във всеки детайл, във всяко зрънце, във всяка трошица хляб, във всяка капка вода човек усеща: ако аз не споделя с другите – то аз съм мъртъв. Това трябва да прозира във всяко усещане, във всяко действие, във всяка ситуация. Само така.

И причината за това трябва да бъде една: в своето егоистично желание, което постоянно търси с какво да се наслади, човек да усети, че ще умре на място, ако се поддаде на егоизма си. Ако подреждането беше друго, ако смъртта не би настъпила тутакси – той ще открадне. Така е устроен човека. Не трябва да се искат от него неща, които не са му по сила, които са над неговата природа.

Излиза, че всички трябва да са под такъв страх? Това е невъзможно. В предисловието на ТЕС Баал а-Сулам пише, че в древните времена кабалистите прибягвали към аскетизъм, както е казано: ”Хляб и сол яж, вода не пий много, на земята спи, със страданията живей и в Тора се труди. Ако направиш така – ти си щастлив”. Значи даже по пътя на страданието ти е необходима силата на Тора. Иначе над теб всяка секунда трябва да висят страданията: или обединение  или смърт.

И затова кабалистите казват: че преживявайки такива състояния, човека трябва да се труди в Тора. Защото, все едно, ти трябва да привличаш върху себе си светлина възвръщаща те към Източника. В противен случай, това не е живот, това не е избор. Всеки герой в света може лесно да се излъже. Ние живеем в егоистически усещания и във всеки може да се предизвика каквато си пожелаеш реакция. Понеже човекът – това е желание, а не е някакъв си герой.

Ето защо ние трябва да дадем на хората решение. На тях ще им се стори, че те сами го откриват, независимо, че всъщност то излиза от нас. И колкото по-бързо напредваме, толкова по-лесно ще ни е да ги предпазим от илюзии.

Трябва логично да обясняваме, че ние ще задействаме вътрешната сила на природата – силата на обединението, живителната сила, която дава живот на всичко. Трябва да се направят формулировки близки до хората, за да не им се струва, че става дума за някаква си свръх сила, действаща извън природата. Не, тя е заложена в самата природа и е готова да ни се притече на помощ.

От урока по „Въведение в науката кабала (Птиха)”, 26.05.2011

[44807]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→