Хората с точка в сърцето са получили разбиране, средство, възможност да помогнат на света. Колкото сме получили, толкова и трябва да претворим в живота, реализирайки се на всичките сто процента.

Още имаме време: хората засега още търсят причината за бедите, възможността да подобрят ситуацията. Но след това човекът ще разбере, че няма частно решение за неговата страна, защото тя зависи от целия свят. „Защо тогава да излиза на площада? С какво ще помогне това? Значи, аз трябва да призовавам към целия свят? Да. Хайде заедно да намерим какво сме пропуснали тук, хайде да разберем откъде ще дойде помощта“.

И тогава народите ще се обърнат към нас. Така пишат пророците, разказвайки за много тежки страдания по целия свят. Това вече не са безредия с местно значение, а епидемии, стихийни бедствия и т.н. И всичкото това е, за да се окаже натиск на Исраел, какъвто и малък да ни се струва в глобалния мащаб.

Пред очите ни се разиграва световна драма. В Израел ние все още не се намираме в положението на тези хора, които са останали без работа и без необходимите социални услуги, такива като здравеопазване и социално осигуряване. В САЩ, например, огромен брой длъжници са неспособни да изплащат ипотечните заеми, а техните домове в това време са загубили цената си и струват много по-евтино, отколкото взетия за тях банков кредит.

Положението е много лошо. Хората ще видят това, когато кризата стане по-интегрална и нагледна в своята глобалност. Неслучайно представителите на Голямата осморка, събрали се в Довил, проведоха безсъдържателна среща.

Аз не им се присмивам, тук наистина няма какво да направиш. Настанала е голяма беда – всички разбират, всички мълчат. Но и да не се срещат не могат, нали трябва да показват, макар привидно някаква дейност.

От урока по статията „Свят“, 30.05.2011

[44340]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Има граници, в които хората са способни да ни чуят. Разширяват ли се тези граници във време на кризи, както например в Испания, където неотдавна имаше масови протестни демонстрации ?

Отговор: Ако човек има някакъв проблем или е болен, той винаги иска да чуе добра вест за лекарството. Правилно е към испанците да се обръщаме не ние, а нашите приятели в тази страна.

Именно те ще съумеят да разпространяват методиката за поправката сред своя народ – меко и достъпно. Те знаят как да се обръщат към хората. Трябва само да ги обучим и инструктираме, за да се захванат за работа.

И така трябва да направим по целия свят. Затова Творецът и пробужда точки в сърцата сред всички народи, за да действат по места. А ние през това време трябва да започнем да ги подготвяме за това. Те знаят как да говорят с хората, между тях и народът няма бариери. Защото народът са техните близки, приятели и познати. Трябва само да подготвим за тях набор материали и помощна база.

Всички наши групи в света трябва да се превърнат в центрове за разпространение, за да знаят как да обясняват на демонстрантите и бедстващите в какво е причината за техните страдания, без да се споменава за кабала, с много обикновени думи. Защото иначе човек изведнъж може да се отдръпне и да не чуе. Дори вие, готовите да се заслушвате, трудно схващате думите на кабалистите. Какво да кажем за другите…

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44337]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние навлизаме в нов свят, който не се нуждае от излишества и се ограничава с рационалното си потребление – с онова, което е необходимо на обикновения човек. Повече няма да се случва да се произвеждат перални, чупещи се на всеки три години, независимо, че днес е нормално, вместо човек да ремонтира, направо да си купи нова.

На нас ще ни се наложи да преминем към друго състояние, – и това управляващите ще трябва да го разберат. Но с какво те ще успокоят хората? Как ще ги обучат и ще им обяснят тези факти? Затова ние трябва да подготвим учебен комплект, с който да можем да се обърнем към всички и нагледно да им обясним: друг изход няма – дайте да изучим новия свят. Вие няма да ходите на работа, вие ще се учите – но не просто ще се учите, а на това как да получавате наслаждение от живота. Това си струва нали?

Тъй като и без това няма да можете да работите, никой няма да се нуждае от вас. Голямата депресия е била част от развитието, междинен спад във вълнообразния процес – но днес всичко е иначе. Нашите ресурси са на привършване. Ние започваме нов етап, и по тази тема вече са издадени множество материали.

И затова на хората трябва да се обясни, че епохата е завършена: работа няма и няма да има. С какво ще живеем? Дайте да произвеждаме стоки, които да стигнат за всички и да се научим как да ги разпределяме и как да живеем в новия свят.

Трябва да се разкаже за историческия процес, за ръста на егоизма чак до интегралния стадий, за законите на интегралната система, за взаимовръзката между всички нейни части, за това как в нея се разкрива взаимността, истинската връзка. Друг изход няма, към това ни задължава природата.

Ние трябва да стигнем до балансирано потребление. Така, както животните вземат от природата толкова, колкото им е необходимо за съществуването им. Те правят това инстинктивно, без сметки, а ние трябва да строим своите взаимоотношения с природата осмислено, чувствено, по пътя на обучението, въздържайки се, обуздавайки своето зло начало, разбирайки, че иначе не може.

Но с какво ще запълним излишъка от нашия егоизъм? Та нали човека иска да погълне целия свят, а на него му дават само жилище и храна. ”И това е всичко? Аз какво, да не би да съм мечка в бърлога? Птица в клетка?”

Разбира се, че не. Ти ще получиш напълване още по-голямо от това, което си поискал по-рано и което все пак никога не си достигал. Това е възможно. Дайте да се научим, как се постига това. Така ние задължаваме хората да учат, подтикваме ги към това. Просто така, никой няма да се хване, всичките търсят явно наслаждаване. Така, че трябва да подготвим учебен комплект и система за образованието. Работата ще започне постепенно, засега ние не можем да заявим това открито пред света, но вече е дошло времето да се говори и да се разпространяват материали за причината на произтичащото. Оттук ще стане ясно решението. Понеже засега други възможности няма – искаш, не искаш ще се наложи.

От урока от статията ”Свят”, 31.05.2011

[44458]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок 7

Ние трябва да работим заедно, под една команда. Нужно ни е да създадем голям интернет-портал и да пристъпим към обяснение на методиката на поправяне. Там ще съберем всички статии, всички новости за кризата и неспособността на света да я реши с налични средства.

Нашият портал ще стане авторитетен източник на информация за бъдещето на света за всички, за които е важно. Бъдещето е помрачено с кризи в най-различни области. То се проявява във възпитанието, в икономиката, в семейството, в наркомания и отчаяние – във всичко, което съвкупно се складира в понятието „криза”, не само финансова, а все обемна.

Това трябва да се обясни на света, показвайки му път за изход от тази ситуация. Всъщност, ако се обеснява и предава грамотно, бързо и насочено води човека към решаване на проблема. В нас няма никаква друга възможност, ние сме длъжни да преминем през такова взаимодействие, към такава взаимовръзка, която не е основанана егоизма.

Длъжни сме здраво да се сплотим един с друг, за да почувстват хората, както и ние, духовна компенсация. Оказва се, че е достатъчно нормален живот и съвсем не е нужно да се гонят „жерави в небето”. Ако аз осигурявам за себе си всичко необходимо – на мен вече ми е добре. А всичко останало търся в духовния подем.

Това е длъжен да почувства всеки човек по света. И с това ние действително стигаме до решение.

На нас ни е нужно да дадем отговор на своето его: с какво да го напълним? Какво удовлетворява човека? С какво той ще живее? Тук е малко само едно равно разпределение, то няма да реши проблема на нашите огромни желания.

И хората получават такъв отговор, както е при нас. Със своите огромни желания ние понякога чувстваме, че не се нуждаем в повече, че битието просто ни устройва, а всичко останало нека бъде за душата.

И затова разпространението, с което ние трябва да се обърнем към света, ни задължава и нас самите да намерим в своите среди духовна сила. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата Зоар”: ние чувстваме, че в нас има светлина и тя ни напълва.

От една страна, изход няма, ние все едно не можем да извлечем повече от природните и промишлени ресурси, а от друга страна, се появява решение: необходимото да е обезпечено на всички, а свръх това – духовно напълване в изобилие за всеки.

Да се надяваме, че ще добием успех. Аз очакам от всички съвместна работа.

От Седмия урок на конгреса “We”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[ 41306 ]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свят”: „Благополучието на целия свят зависи от напълването му със знанието на Твореца.”

И така, решението на проблемите е „знанието на Твореца”. Докато целият свят, от малкия до големия, съгласно своето желание, разкриващо се напълно, не се напълни със занието на Твореца, няма да постигне съвършенство, мир и спокойствие.

Дотогава, винаги ще има сили, които да тревожат, да разтърсват света и да го тласкат към напълване със знанието на Твореца – към такова състояние, когато Творецът напълва творението.

Виждаме, как нещастният болен се гърчи и извива от нетърпима човешка болка, причинявана му от всички страни. Защото човечеството, вече се е хвърляло към крайно дясно, както в Германия, или към крайно ляво, както в Русия, но не само че не е облекчило положението си, а само е задълбочило болестта и страданието. И стоновете, както на всички ни е известно, се издигат до небесата.

Съветите на нашия разум няма да помогнат тук, защото ние винаги се отклоняваме надясно или наляво. Понякога се опитваме да се удържим в средата, но като правило, само при прехода от една крайност към друга. Накрая, вървим от беда към беда и няма да има изход, докато не придобием знанието на Твореца.

А „знание на Твореца” означава, че поправяме желанията си така, че да могат да станат съсъд за знанието (даат) – тоест, за да се напълни със светлината Хасадим с подсветлината Хохма, като сфирот Хохма („мъдрост”), Бина („разбиране”) и Даат („знание”) – ХаБаД.

Въпрос: По какъв начин, светът ще се напълни със знанието на Твореца?

Отговор: Хората ще се учат как да извършват отдаване към всички, намирайки се заедно с всички в глобалната, интегрална, аналогова система, където отстъпваме един на друг, споени и съпричастни сме един с друг, където цари взаимно отдаване и дори любов.

Докато не се обединим в такава система, в която всеки да чувства общото желание на всички и да се старае да напълни това желание, да му служи, подобно на клетката в живото тяло – няма да постигнем съвършенството. Дотогава, бедите само ще се усилват, подтиквайки ни към съвършенство.

Именно това е „знанието на Твореца”: всеки от нас става съсъд на знанието. Зеир Анпин и Нуква, издигащи се към Хохма и Бина, получават в тях своето напълване, съобразно с желанието, което са издигнали – и тогава, те се наричат „съсъд на знанието”. Те достигат „израсналото” стъпало и заедно с родителския парцуф Аба ве-Има се превръщат в ХаБад.

От урока по статията „Свят”, 30.05.2011

[44347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Цялата работа започва именно от този свят и в нашето време. Защото сме стигнали до състояние, когато желанието за наслаждение е пораснало, разкрило се е напълно на материалното ниво и сега сме способни да започнем да го възприемаме, съотнасяйки го към желанието за отдаване.

Тоест завършили сме своето развитие на неживото, растително и животинско ниво, и сега трябва да започнем да развиваме човешкото стъпало, включващо в себе си две сили: получаването и отдаването.

Преди съм имал напълно „плоско” зрение – виждал съм около себе си само онова, от което мога да спечеля и взема за себе си, онези, които мога да използвам. В мен е действало едно единствено желание за наслаждение, върху което се основава неживата, растителна и животинска природа. И затова, не съм имал никакво „раздвоение” и съмнение – само една посока, как повече да успея в своето егоистично желание.

Това е обичайният телесен живот, без оглед на обществения живот, който никога досега не сме развивали. Винаги сме гледали на обществото само, като на обект за използване. Но днес, в нас се пробужда и развива желанието за отдаване, на което не можем да се съпротивляваме и трябва да вземем под внимание.

За първи път през цялата история, цялото човечество влиза в такова състояние, в което желанието за получаване и желанието за отдаване трябва да бъдат уравновесени, и двете се управляват от нас самите. И ако не постигнем баланс между тях, това ще доведе до взривове и кризи.

Затова днес, най-главното за нас е да създадем правилна обществена среда за цялото човечество. И първа, трябва да стане нашата световна група, за да послужи за пример. Така започва нашето развитие „отдолу нагоре”, а до този момент сме се развивали само в хоризонталната плоскост.

И тогава, ще разкрием правилното взаимодействие между желанието за получаване и желанието за отдаване, между Малхут и Бина, в нашите разбити желания. И за да постигнем това, трябва да поискаме светлината, връщаща към Източника. Аз, сякаш разкривам: това е моят егоизъм, а бих искал той да действа по друг начин и да се съедини с другите, да участва в съвместната работа.

И затова моля, светлината да дойде и да поправи моето желание, да установи някакво равновесие в нашата система, взаимност, за да отдаваме един на друг, да отстъпим и да се съединим. И тогава, светлината идва и ни връща към своя Източник. Именно това се нарича поправяне „отдолу нагоре”, което трябва да извършим.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 30.05.2011

[44327]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Говорейки за единение, ние нямаме предвид уравниловка, а взаимно включване. На това се гради и методиката за възпитание: всеки е уникален и за това децата се развиват чрез обсъждания, които им позволяват да разберат чуждите мнения, колкото и много да са те.

Благодарение на това, всеки „се обогатява” от другите, прониква се от другите и става още по-уникален. Защото той взима от всички – и сам расте от това, развивайки собствените си качества.

Това ние искаме да постигнем с нашата методика за възпитание. Хората се обединяват правилно, контактувайки, влизайки във взаимоотношения един с друг и сами изграждат човешкото общество, изцяло балансиращо се от взаимното включване на всеки във всички и във всеки. Ето как излиза, че накрая уникалността на всеки разцъфва още по-ярко.

За това децата провеждат обсъждания, които ние само насочваме и подреждаме в една обща точка на съприкосновение. А междувременно, всеки има възможност да се изкаже, да изрази себе си, да бъде в ролята на съдия и подсъдим, защитник и обвинител. Само по пътя на такива взаимни включвания ние развиваме Човека във всяко дете.

Тогава от година на година те все повече ще се отличават едно от друго. Разликата между тях ще бие на очи всеки път – е и какво? Именно тя дава мощност на последващото обединение. В това е цялата работа: без подтискане на индивидуализма, ние изграждаме общност от големи личности.

Така кабалистичната методика ни позволява да използваме цялото творение. А иначе ние просто разрушаваме човека, оставяйки от него само винтче в машината, докато в действителност всеки детайл трябва да задейства машината, съзнавайки своята незаменимост.

От урока по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42866]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Идея: Намираме се пред разпад на човешката система, който ще се съпровожда от регионални, а по-късно и глобални катастрофи. Необходимо е участието на всеки в търсенето на начини за преодоляване на взаимосвързания комплекс от съвременни проблеми.

Възможността за конструктивна промяна се корени в мотивите и ценностите, които определят нашето поведение. Няма смисъл да се чакат кардинални решения на проблемите от правителствата – необходимо е осъзнаване и решение от страна на обикновените хора.

Реплика: Безспорно, не може да има никакви силови решения отгоре. Това вече е било изпробвано при съветската власт. Осъзнатото ограничение е възможно единствено отдолу, от самите хора. Те трябва да принудят властите да променят обществото. Лидерите – най-егоистичната част от обществото, ползваща всички негови блага, няма да могат да се откажат от излишъците. Решението е именно в масовото разпространение на методиката на кабала.

[43414]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е първото условие за широките маси, за да започнат да възприемат методиката за поправяне?

Отговор: Масите все още не разбират откъде идват бедите. Тук работата не е в правителството, не е в безработицата, не е в политическите или икономически манипулации и задкулисни игри.

Америка оказва натиск, Китай взема цялата работа – всичко това е външно, но хората предполагат, че някой в света има власт над тях. Ахмадинежад, Обама, Меркел – като че ли от лидерите зависи нещо.

Какъв е смисълът да се излиза на улицата с гръмки искания, ако това не помага? Колко правителства можем да сменим и каква е ползата от това? Нужно е да разберем веднъж завинаги, че промените могат да дойдат само свише – от силата на Природата, а не от някакъв управник. Защото той е такъв, какъвто е и целият народ. Какво разбира той? Какво може да направи в глобалния свят, където всяка страна зависи от всички?

Достатъчно е да използваме елементарната логика: в света има повече от 250 държави. Какво може да направи премиер-министърът на една отделно взета страна, в условията на тотална взаимна зависимост? Какви могат да бъдат вариантите в рамките на общия пазар, където действат жестоки закони, където не правиш нито крачка на дясно или наляво, тъй като всеки има определен сегмент? Или на главата на държавата, според ранга, се дава вълшебна пръчка?

Масите възлагат надежда на смяната на властта, а на практика ще стане само по-зле – не заради конкретните лидери, а просто защото самата посока е невярна. Засега, хората не знаят от кого в действителност зависи ситуацията. И ако не разпространим в света науката кабала, те така и няма да узнаят, но ще почувстват, че цялата работа е в нас. Те знаят за кабала, която скриваме и ще посочат точно нас.

И тогава, както е казано за периода на Гога и Магога, целият свят ще предяви към нас претенции. В началото ще има войни между народите, а после, те ще се обърнат срещу Израел. И това е естествено: те са в конфликт, не знаят как да бъде, възлагат отговорността на тези и онези, а след това започват да разбират, че опасността е надвиснала над всички, че всички се намират в отчаяно положение, а средства за спасение няма. Откъде е тази напаст? Кой е виновен? Не, не е Обама, не е Ахмадинежад, не е Меркел и не е Саркози – виновни са те, евреите.

Защо? Така чувства човекът. Това е естественото усещане на антисемита: „Вие сте виновни за всички беди”. И между нас казано, нима не е прав? Прав е. Така и ще бъде, ако не разпространим за необходимото време методиката за поправяне, ако не покажем, че сме готови да я дадем на целия свят. Трябва да изпреварим всеобщите претенции, предварително да подготвим отговор на желанието на света да приеме лекарството, преди да е дочакало пристъпа на болестта. При това не, защото се боим за себе си, а защото това е желателно в очите на Твореца. Защото Той не иска всички хора да страдат.

От урок по статията „Свят”, 30.05.2011

[44343]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съобщение – „Богатите купуват луксозни бункери”: Земетресенията, цунамитата, пожарите, наводненията и проблемите с ядрените реактори, накараха много хора да се замислят за тленността на всичко съществуващо и за своята лична безопасност.

Но дори спасяването на живота, може да се направи с шик и комфорт. Явно точно затова, търсенето на бункери в стил лукс, които защитават хората от всевъзможни катаклизми е нарастнало в САЩ с 20 до 1000 процета!

„Ние не можем да задоволим търсенето на този вид продукт” – заявява К. Томпсън, собственик на компанията Northwest Shelter Systems, производител на частни бомбоубежища. Цената на убежището е от 200 000 до 20 млн. долара.

Един от бункерите на компанията, построен в Небраска, изглежда изключително разкошно: на площ примерно от 13 хил. кв. м. са разположени медицински център, кухни, стая за молитва, компютърна зала, маса за билярд, своебразен аналог на затвор и дори напълно оборудвана винарна. В такъв бункер, в продължение на една година могат да преживеят 950 човека.

Ще отбележим, че в Америка, луксозните убежища в случай на настъпване на края на света, вече отдавна се ползват с постоянно нарастващо търсене. Местата в luxury бункерите се продават на цени от 50 хил.  до 1.5 млн. долара.

При това на Запад, дори къщите се оборудват с бункери – в случай на мащабни катастрофи. Така, през 2009 г. във Великобритания, за продажба била предложена къща Goldenhill на стойност 12 млн. долара, оборудвана с бункер с повишена защита от радиация, със своя кухня, баня и няколко спални. Този бункер е предназначен за 15 човека.

Реплика: След такава подготовка, можем да опитаме и да повоюваме… Има програма, в съответствие с която, природата преднамерено издига човека в началото на развитието на неговия егоизъм до нивото на неговото осъзнаване като зло, а после чрез удари го принуждава да се издигне над него – към обединение, за да  почувства единната сила на природата в единното желание – вечния и съвършен живот. На седящите в бункера, все едно, ще им се наложи да изпитат злото и да го поправят на добро. Как? Те, после сами ще разкажат за това…

[44219]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→