Мнение (Г. Рахман, водещ колумнист на Financial Times): Европейският съюз (ЕС), като отдели 750 мил. Евро за спасението на слабите членове от ЕС от финансовата криза, спечелиха малко време за размисъл и за обмислянето на по-нататъшните действия, напълно игнорирайки своите по-нататъшни дългосрочни перспективи.

Проблемът е в това, че по-голямата част от ЕС живее не по джоба: расте дефицитът на държавния бюджет, растат държавните дългове на повечето европейски държави. Ако правителствата на държавите от ЕС не се справят със свръх разходите, трябва да се очаква поредната дестабилизация на финансовия пазар. Но нито гражданите, нито правителствата са готови за неизбежното настъпване на ”черния ден”. Европейците нямат избор: или се отказват от разкоша, или ги очаква ръст на дълговете и колапс на банковите структури.

По -рано ЕС бяха удовлетворени от себе си, сякаш там нямаше място за война и бедност, а само стремеж към комфорт и стабилност.

Реплика: Това вече отдавна е в миналото. Изначално съществуваха разпри, защото никой не ще да плаща дълговете на другите, води се постоянна ”война на нерви”, което няма място в единния организъм, назрява напрежение, което може да предизвика открита проява на агресия (разтваряне на раната) – ще го усетим в близко бъдеще.

Съюзът на ЕС трябва да бъде доведен или до своето пълно обединение, което може да стане след дълго възпитание на населението, или сега мирно и тихо да се разотидат, докато не са избухнали кървавите размирици на трета световна война.

[50274]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение на информационната агенция Унiан: По информация на министерството на образованието и науката, на младежта и спорта на Украйна Д. Табачник, 20 украински ВУЗ-а не са получили нито една молба за кандидатстване.

”През тази година 20 висши учебни заведения не получиха нито една молба на желаещи за обучение. В Украйна има 856 ВУЗ-а, но в почти 200 от тях абитуриентите не отидоха да кандидатстват.

Но след няколко дни ще има още по впечатляващ мониторинг. Ние сега говорим само за количеството молби. Но много подават своите молби в няколко ВУЗ-а едновременно, затова броят на документите и броят на молбите съществено ще се различават”.

Реплика: Днес на мода са парите и силата, а не интелигентността и знанието. Криза е…

[50284]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Доклад на ИГСО (Институт по Глобализация и Социално Движение): В най-голяма степен от кризата пострада стопанството на САЩ, където се подготвя търговска криза и спад на промишленото производство. От спад в търсенето на американския пазар кризата ще се прехвърли върху страните производителки, където ще започне спиране на производството.

Съкращаването на продажбата и производството ще доведе до провал на фондовите пазари и преминаване на инфлацията в стагфлация, към падане на цените на нефта, ръста на безработните, всеобщ спад на потреблението. Кризата ще обхване всички страни и ще предизвика обща стопанска дестабилизация.

Срок за развитие на кризата: 2011-2013 година – депресия, преустройство на световната икономика за ново развитие. Правителствата на страните по света не разполагат със стратегия за преодоляване на кризата. Няма основания да се очаква бързо отминаване на кризата.

Световната икономическа криза е обусловена от неспособността на световното стопанство да се развива по старому, изчерпани са възможностите за снижаване на заплатите със стимулиране на потреблението. Кризата довежда до образуване на единен световен пазар на работната ръка, окрупняване на монополите, унищожаване на средния и малкия бизнес, засилване на протекционизма и като следствие – нарастване на броя на конфликтите в света, нарастване на общественото неравенство, нарастване на нестабилността в междуправителствените отношения и вътре в отделните държави.

Реплика: Всичко лошо е предсказано, но изход не се вижда. Колкото по-близо е сривът, толкова по-очевидна е липсата на тактика и стратегия за борба с надигащите се удари. Интересно как идеята за поправяне на човека, вместо външно икономическо поправяне ще се осъзнае като единствено ефективна. Тъй като все повече хора са съгласни с това, че кризата поражда ново общество и икономика.

[50198]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

По-рано егоизмът ни тласкаше отзад и отстрани и винаги оставяше пътя напред свободен. Днес, обаче,  бариерите не израстват отстрани, а пред нас. Отпред сякаш израства стена и няма накъде повече да бягаме, няма какво да направим.

Това състояние се проявява все по-отчетливо: нищо особено не ми се иска, не усещам, че мога и по-нататък да раста в своя егоизъм. Той не е в сила да даде отговор на онези въпроси, които възникват днес. Надраснал съм предишните степени и съм излязъл на следващото ниво на въпроса, на стъпалото за възмъжаване и нови потребности.

Храна, секс, семейство – всичко това се разпада, приема някакви странни форми ”на мутация”. Богатство, слава, знание – в тях също не виждам нищо обещаващо. Науката се намира в криза и не отговаря на моите въпроси, независимо че едва преди 50-60 години ни се струваше, че сме получили отговори вече на всичко. Властта издребня в очите ни: виждаме, че това е власт заради парите.

А парите… Струва ли си заради тях да си съсипеш живота?! Въпросите ми вече надхвърлиха всички възможни нули, с които би се гордяла всяка банкова сметка.

Когато човек се лишава от необходимото ”гориво”, в него възниква празнота: ”За какво да живея? За себе си? На мен не ми достига напълване. За децата? Но нали и те, израствайки, ще напуснат гнездото. А и защо въобще ги отглеждаме? Какво им свети? Развалящото се семейство и разпадащото се общество?”. Човек не усеща привързаност към нищо и не възлага надежди на нищо. Ето в такава  задънена улица ни вкараха нашите въпроси.

Но има и друга причина за безизходното състояние – изтощаваме природните ресурси. Днес вече е ясно, че човешкият прогрес няма да бъде безкраен – и от гледна точка на въпросите ни, и от гледната точка на нашето съществуване като цяло. Ако продължим да пилеем земните богатства с това темпо, то в кратки срокове няма да имаме суровина дори за стоки от първа необходимост.

90% от това, което днес произвеждаме, е от нефтени продукти: като енергия, пластмаса и др. Когато нефтените запаси критично намалеят, ще останем със счупеното корито. И въпреки това продължаваме да го изчерпваме.

И така: от една страна, природата слага пред нас бариера: екологическа, климатична и суровинна, а от друга страна, егоизмът повече не ни тласка напред. Той ни задава такива въпроси, на които не можем да си отговорим тук в този свят, в тази малка детска стая, където така ”весело” си играем и досега.

Днес ситуацията напомня на самоубийство: неразумно използваме последното, което ни е останало.

Трябва да разберем, че с това се озовахме в зоната на избора. Тук се проявява свободната воля. Тази свобода се заключава в разбиране на програмата за нашето развитие: Накъде сме? Защо сме? За какво сме?”. А заедно с нас и целият останал свят. Ето сега трябва да решим тази задача, а иначе човечеството ще се окаже наистина в задънена улица.

Тъй като, всъщност, проблемът не е само финансовата криза, нито технологическата или семейната. Намираме се във вътрешна криза със самите себе си. Трябва да разберем кои сме, за какво сме – и от гледната точка на природата, която ни задължава към това, и от собствена гледна точка. Едва тогава ще можем да въведем ред в нас и в света.

Беседа по новата ми книга, 18.07.2011

[50172]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли 10% от населението, които твърдо се придържат към сходни виждания, да привлекат на своя страна останалата част от обществото? Доколко ефективно общественото мнение, формирано асинхронно, “от ухо на ухо”, чрез слухове и общуване в социалните мрежи, може да противостои на медийната пропаганда, транслираща преднамерена и синхронизирана информация?

Отговор (по резултатите от изследванията на италианските социолози): Информацията „от ухо на ухо“ притежава добър стартов имунитет по отношение на пропагандните вируси (преднамерената информация).

Въпрос: Може ли предаването на информация “от ухо на ухо” в народа да противостои на медийните манипулатори, на монополизираната от властващата групировка телевизия?

Отговор (съгласно изследванията на италианските социолози): Колкото по-пасивна е аудиторията (хора, които не се придържат към някакви принципни позиции), толкова повече се разводнява общественото мнение. Толково по-добри шансове имат слуховете да победят „зомбиращата кутия“.

Въпрос: Каква е границата, след която започва неконтролируемото разпространение?

Отговор (съгласно изследванията на италианските социолози): Докато количеството на хората, които се придържат към една идея не надвишава 10%, не се забелязва никакъв видим прогрес в разпространението на техните идеи. Но щом се преодолее 10%-та летва, идеята се разпространява по виртуалната мрежа като пожар.

Като пример за такъв “фазов преход” авторите посочват скорошните събития в Тунис и Египет, където общественият консенсус, в който дълго време не се е забелязвал съществен напредък, се трансформира буквално за седмица.

И няма значение от какви мрежови позиции започва да се разпространява новата идея (обществен авторитет или редови участник с рехави връзки). За успешно въздействие върху социума е достатъчно принципен да бъде всеки десети, независимо от общественото положение. Ако “принципните” са по-малко, “особеното мнение” не напуска пределите на най-близкото обкръжение.

[49972]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Говорейки за взаимното поръчителство, вие привеждате като пример работата на органите в човешкото тяло, където всеки орган живее във взаимно поръчителство с останалите. Системата е затворена и единна.

Но единна система в човешкото общество няма, тук там хората ще се обединяват в разни групи, противоборстващи помежду си, както винаги. Но човешкото общество не се възприема като една обща система, подобно на организма в човека. Аз не чувствам другия човек като част от моето тяло и затова не го осигурявам с взаимно поръчителство.

Отговор: Казваш следното: ”Всички примери, които привеждате от научните изследвания и наблюдаваното от нас в природата, са на принципа ”Няма у съдията повече, отколкото могат да видят очите му” – това са прекрасни примери, всичко е прекрасно и хубаво, но не го усещам. С разума си мога да го разбера. Но това не е достатъчно, за да ме задължи да съществувам в интегрална форма.

Ако това беше в усещанията и бих могъл да видя, че ако не действам заедно с теб, то не бих преуспял сам, а ако трябва да достигна някаква жизнено необходима цел, то без теб няма да я достигна – ако е така, то всичко би било наред.

Но сега вие казвате, че добър живот е възможен само при условие, че с теб бъдем свързани заедно и тогава ще достигнем по-добър живот, цял, ще излезем от кризата, от всички екологични проблеми и така нататък. Аз не чувствам това. Мога да го разбера като учение. Но кажете ми защо тези учения не излязат всички заедно и не закрещят? Какво им пречи?

Защото те виждат фактите? Виждат ги! Защо всички те не се обединят заедно, не излязат и не започнат да призовават: ”Приятели! Още малко и светът ще избухне! Земното кълбо ще се разруши, ще се пръсне на парчета!”? Защо те, предвиждайки много неприятни явления за в бъдеще, не крещят за това?!”

Защото те имат – същия проблем… Аз мога да приведа списък с хиляди учени, социолози, политолози, водещи икономисти, множество от умни хора, които от наблюдаване на всички проблеми виждат, че трябва да вървим само към обединението. Защо те не вървят към него? Защото не го усещат, само виждат.

Това е разликата между усещане и разум. Това, което е в разума, не задължава човека. Колко пъти в личния ни живот се случва такова нещо, когато виждам и зная, че няма смисъл да правя това – да кажем, че пуша и макар да говорят, че това е вредно, приятното усещане и мързелът ме поставят под властта на този навик.

Но какво да се направи? Аз не виждам други хора освен вас, които ще могат да осъществят това. Трябва насила да организираме това ново сдружение. И когато обкръжението изкуствено започне да говори за необходимостта от обединение, за глобална и интегрална взаимна връзка, това обкръжение ще донесе ново усещане на всеки човек.

И тогава всеки човек ще го почувства върху себе си: ”Действително това ми е необходимо! Защо това го няма у мен?!” – така, както се впечатляваме от сменящата се пред нас реклама. От разума това ще влезе в чувствата, в усещанията. Усещането – това е желание, а разумът – това e мисълта. Трябва да се впечатля от желанието си и да измоля, за да го получа. Желанието трябва да бъде в напрегнат стремеж към нещо.

Това е възможно само за сметка на завистта, страстта и жаждата за почести, когато виждам, че всички говорят за това, ценят и ми предлагат тези факти. Защото инак те нищо не означават за мен. Така ми рекламират днес новия матрак: ”Ти трябва да го купиш! Без него ти просто не знаеш какво значи хубав сън!”.

И ако тази реклама се върти през цялото време, аз нямам избор, накрая си спомням за името на фирмата, при удобен случай ще отида в магазина и ще го купя. А ако не аз, то голяма част от хората ще се поддадат на рекламата. Ето така работи това. Затова 70% от стойността на стоката влиза в рекламата.

Виждаме доколко рекламата ни насочва към нейния обект. Затова ние трябва да се занимаваме само с реклама. И не поради нечия заинтересованост, а затова, че просто нямаме избор. Давайте, да започнем да си рекламираме това важно послание.

Когато с помощта на сегашната ”промивка на мозъка” стигнем до осъзнаване на важността на интеграцията, обединението, поръчителството, тогава това няма да ни достига и внезапно ще го пожелаем. Защо? Защото общото осъзнаване на важността, царящо в обкръжението, властва над мен, тъй като се намирам под влияние на обкръжението.

От беседа за новата книга, 11.07. 2011-08-01

[49856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Жак Аттали, политолог, икономист, писател): Национализмът не търпи чужденци, а както е известно интернационализмът е една от съставните части на европейските демокрации.

Егоистична Европа не е готова да се раздели с комфорта си, да подели своите блага. Оттук е и ръстът на насилието и ненавистта към чужденците.

Реплика: С никакви средства не ще премахнеш ненавистта. Съществува само една причина за всички проблеми – егоизмът ни – и само едно решение – поправянето му в противоположното.

А всички проблеми трябва да се видят не като проблеми, а като подбуждащи състояния, които ни тласкат към поправяне, за да се издигнем на следващата степен на развитие в състояние на хармония с всичко, което ни обкръжава. В такъв случай започваме да усещаме природата в нейната вечност и съвършенство – също и себе си точно такива!

[50063]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Съвременният човек е загрижен и потиснат повече от когато и да е било преди и ситуацията се влошава, а не става по-добра. Желанието ни да развиваме модерни технологии за благото на физическото и психическото здраве и щастие имаше непредвидени последствия.

Отгледахме егоизъм – склонност към прекалено поощряване на желанията, към тяхното бързо удовлетворяване и преживяваме устойчив процес на раздробяване на обществото. Ние разбрахме, че съвременните технологии не ще ни защитят от лошото здраве и страданията, няма да открият за света свободното прекарване на времето, няма да създадат щастие. Условия за разпространяване на депресията:

1. Съвременните градове с пъбове, клубове, ресторанти;
2. Интернет, който предоставя мигновен достъп както до знания, така и до удовлетворяване на потребността от социално общуване.

Реплика: Погрешно е схващането ни, че Интернет може да замени общуването. Именно той е средството, което ни впримчва в самотата и незабележимо изолира всеки от нас от другите дотолкова, че вече не сме способни на непосредствено общуване.

Такова състояние ще се задълбочава чак до пълното му осъзнаване като зло и тогава обществото ще разбере необходимостта от добро, открито и пряко общуване. Само то е способно да изкорени депресията!

[50083]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това природа и какво означава да бъдем в равновесие с нея?

Отговор: Ние съществуваме вътре в природата. Огромен брой параметри въздействат върху нас – температура, налягане, различни колебания, всевъзможни вълни, радиоактивност и други. Ние трябва да се намираме в равновесие с всички тези прояви на природата. Такъв е физическият закон: тяло, пребиваващо в състояние на равновесие с обкръжаващата среда, се намира в най-комфортното състояние.

Ако температурата, налягането или някой друг параметър се повиши дори малко – на мен ми е зле, ако се понижи – пак ми е зле. Създаден съм такъв в тази природа, че мога да се намирам вътре в нея в определени рамки и в тези рамки аз съм длъжен да направя от себе си подобен на обкръжаващата природа. Тоест зимата аз трябва да се облека така, че да бъда в определено равновесие с нея. Лятото – обратно. И така нататък. Това се отнася до видимите наши части.

Но съществува и невидима част на природата. Тя се състои от закони за желанията, от закони за нашето желателно развитие, тоест от морални закони. И човек също така трябва да им съответства, да бъде в равновесие с тях.

Ние не знаем тези закони. Ние смятаме себе си толкова добрички в нашия свят: давам на някого пожертвувание, помагам на бедните, никого не обиждам, плащам си данъците, привеждам старицата през улицата и така нататък – всичко, което мога да си въобразя. Малко ли е това?! Това не само че е малко, а то е абсолютно нищо, защото аз правя само това, което мисля и разбирам с егоистичния си разум.

А за да правим това, което е нужно – за това аз трябва да изуча самата природа и да се устремя към подобие с нея. Само този закон трябва да съблюдавам – закона за подобието. Аз се изменям всеки ден, раста, ставам друг. Значи трябва всеки ден, постоянно, да поправям, да коригирам своето равновесие с природата.

За това ние трябва отначало да изучим какви изисквания предявява към нас природата или Творецът (няма значение как ще я наречем), доколко ние съответстваме или не съответстваме на тези изисквания и как да достигнем съответствие.

Всичко това ни разказва науката кабала: какво е това обкръжаваща природа, какво представляваме ние самите, в какво несъответствие се намираме с тази природа, по какви параметри и как да постигнем равновесие с нея. В това се състои цялата наука.

От виртуалния урок, 31.07.2011

[49939]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Във връзка с движението на протеста в Израел трябва да обясним на хората какво се крие зад тези искания, които днес те предявяват пред правителството. Всъщност им даваме разумни, реални определения, за да разберат същността на своите призиви.

Каква е ползата само да викат за равенство? Защото то може да бъде само сравнително относително.

Каква е ползата думите да призовават към обединяване? Защото сме егоисти и се ненавиждаме един друг. Следователно, трябва да се обединим над своя егоизъм. А за това трябва висока цел. Така, както по време на война, желаейки да се спасим, чувстваме някакво сближаване, макар все още да не е единство.

Каква е ползата да хабим много сили за взаимно поръчителство? Какво означава то? Банкова гаранция ли? Не, това означава, че в нашето общество всички са споени заедно и да избягат от това е невъзможно. Тогава, по неволя, от безизходност, за да не се пресечем един друг, създаваме такава взаимовръзка, която се и нарича поръчителство.

Природата вече е заложила тази връзка вътре в системата, но човечеството все още не осъзнава това. Ние, от своя страна, вече чувстваме и разбираме, че всички се намират в едно котле и нямаме други варианти освен спазването на единния закон за поръчителство.

Обаче поръчителството изисква от нас на първо място да проявяваме отговорност: всеки отдава на другите и зависи от тях. Така, както в общото семейство: аз завися от децата, а те – от мен. Свързва ни силата на любовта, взаимната зависимост – за радост и за беда.  И ето сега, хайде да направим тази неразривна връзка между нас добра, приятна, за да разтвори тя пред нас бъдещето. Както и да усукваме, вече се намираме в тази ситуация – така че да я направим желана.

Ако съжалявам, че зависим един от друг, то ми е по-лесно да оставя всичко и да избягам. Но ние се повдигаме на друга степен – искаме тази връзка и дори ако не би я имало, ние сами, от нулата бихме изградили помежду си взаимно поръчителство.

В кабала това се нарича: „като един човек с едно сърце”. Ако нашите манифестанти искат такова единство – моля. Но отначало трябва всичко да им се обясни. При поръчителството всеки получава необходимото, а всичко останало отдава на обществото, като без това отдаване обществото не може да съществува. Ето какво е взаимното поръчителство, ето как ние трябва да се грижим за околните.

Реплика: В част от протестиращите има точни изисквания. Под „социална справедливост” те имат предвид безплатно образование, жилище на нормални цени, грижа за всеобщото благосъстояние, достъпно за всеки медицинско обслужване, достойно заплащане на труда на медиците, прозрачност в дейността на правителството…

Отговор: Много добре. Но това трябва да повдигне целия народ на такова ниво, че хората да разбират как действа законодателната и изпълнителната власт, как се приемат законите и как се привеждат в живота. Всеки трябва да разбира какво означава това: да се анализира ситуацията, да се вземат решения и да се реализира те на практика.

Моля, привличайте народа. Някога така и са се решавали проблемите – както се казва, от целия свят. Обаче милиони не могат да се съберат на събрание и затова хората дали мандат на отделни представители или приели властта на господря, като хвърлили от себе си товара на отговорността.

Ако искаме да повдигнем хората към смислени решения от социален, държавнически характер, трябва да въведем съответстващо възпитание. Днес не е достатъчно просто да имаш знания за структурата на властта – човек трябва да бъде приобщен за приемането на решения в рамките на поръчителство и единство между всички.

Искате справедливост – моля: обединете се, както тя го изисква. Само тогава ще можете да проанализирате и да изясните ситуацията, само когато вие разберете и изпълните закона за справедливостта.

Така или иначе, стигаме до необходимостта от възпитанието. Да се надяваме, че хората ще разберат това.

От урок по статията „Мир”, 01.08.2011

[49955]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→