Баал а-Сулам, „Мир”: Природата е подготвила прекрасна основа в утробата на майката, така че нищо външно да не може да навреди на новия живот. Тя се грижи за всяка негова нужда като обучена бавачка, която няма да го забрави нито за момент… Като любяща майка природата му дава такива обичливи, лоялни хора, на които може да се довери, наречени „майка” и „баща”, да му помагат в дните му на слабост, докато не порасне и не стане способен да се поддържа…

Но онези, които разглеждат реалността от гледна точка на обезпечаване и запазване на съществуването, ясно могат да видят голямо безредие и объркване, сякаш няма водач или управление. Всеки прави това, което в неговите очи е правилно, изграждайки своето благополучие от несгодите на другите…

Имайте предвид, че това противопоставяне, което всеки разумен, образован човек вижда, е занимавало човечеството дори в древни дни. И има много теории за обяснение на тези две очевидни противоположности в Провидението, които се случват в един и същ свят.

От една страна, виждаме, че природата е мъдра и старателна към всяко творение. Тя развива всеки елемент успешно и внимателно. Вижте структурата на организмите, тяхната способност да растат, да раждат потомство и да взаимодействат. Всичко е изградено в интегрална форма, всеки човек има свое място и е в равновесие с другите. Ако можехме да видим балансирания свят, необезпокоявани от човешкия деспотизъм, ние щяхме да разкрием прекрасна система, която не е статична, а е идеално уравновесена за развитие.

Но ние не виждаме причините за това развитие и не разбираме защо всичко трябва да бъде точно по такъв начин. Затова не разбираме етапите по пътя. Освен това гледаме на него през призмата на егоизма и го оценяваме според нашите критерии. Затова виждаме света на обратно, сякаш обръщайки го в нашето възприятие.

Въпреки всичко, от научни изследвания ни е ясно, че за да развива видове, природата е създала, произвела и сформирала всички необходими системи, които се грижат за идеалното създание.

Но от друга страна, възниква проблем с последващото съществуващо. След като някоя част от природата порасне и „застане на краката си”, тя започва да се бори за оцеляване и за интегриране в обкръжението без родителска помощ. Това се случва с всички живи същества, но сред хората то приема най-трудни форми, защото човекът трябва да се подготви за живот в общество, което е сложно и изкуствено, изградено на множество механизми. В него се запалват завист и похот, като го тласкат да се противопоставя на другите. Другите изглеждат успешни, а той сякаш се тътри след тях, поради природата си или поради обстоятелствата.

Природата, която се грижи така добре за нас, докато растем, сега ни поставя в условия, които изискват усилия за оцеляване. Така че съществува ли Творецът или не? Ако всичко беше наред, тогава щяхме да кажем „Слава богу”. Но ако не всичко е наред, тогава какво можеш да кажеш?

Това е проблемът, който Баал а-Сулам описва, преди да говори за опитите да го разрешим.

От урока по статията „Мир”, 31.07.2011

[49845]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение (от The Independent): Националната статистическа служба на Британия се опита да измери феномен, който до сега е бил запазен само за поети и писатели на песни… индекса на щастие…

„Всички възрасти са съгласни, че, като оставим на страна мимолетните наслаждения, има свята тройка, когато става дума за това, колко добре се чувстваме и къде живеем: добро здраве, изправни отношения и задоволителна работа.”

Коментар: За всички хора в света щастието се свежда до задоволяване на следното:

–      Три телесни желания, изхождащи от „животинското” тяло (храна, секс и семейство (приятели));

–      Три „социални” желания, възникващи под влияние на обществото (богатство, власт или слава и знание).

Проучвания във всяка страна могат да определят как жителите и виждат щастието, защото всеки има гореспоменатите шест желания. Но във всеки човек те са изразени в определена пропорция, а във всеки народ – в специфична пропорция за дадения народ.

Има друг вид хора, които освен тези шест желания, имат по-висше желание да разкрият смисъла на живота – неговия корен, Твореца. Задоволяването на всички други желания ги интересува само доколкото е необходимо за тяхното съществуване.

[49691]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашето общество е общество на свръх-потребителите. Свръх-потреблението – прекалено, превишаващо нормалните нужди, вредно за човека, водещо до рязко намаляване ценността на употребяемото, е станало норма за широките маси. Жителите на всичките развити държави са свръх-потребители, не е свободен нито един човек.

При това, то не говори за добро ниво на живот. Свръх-потреблението е свързано с неговата противоположност, с непотребността. Парадоксалното е в това, че то лишава не само другите, но и самите свръх – потребители. Човечеството свръх –  употребява, без да усвоява и  лишавайки се, боледува, скучае и умира, защото свръх – употребява. Свръх – употребявайки, човек не получава важното за самия себе си и лишава от жизнено необходимото другите, кара ги да не употребяват. Монополът на развитите технологични страни не позволяват на другите държави да обезпечат собственото си население дори с най-необходимото. Лакомията на развитите държави се превръща в глад за Африка и Латинска Америка.

Информационните потоци заставят населението на цели държави да поглъщат информационния боклук, като ги лишава от необходимите им ценни знания. Многобройните агресивни комуникации не им позволяват да общуват с близките си. Планини от стоки ги лишават от възможността да си изберат необходимото, като им натрапват сурогати. От тук възникват всички болести – както телесни, така и душевни.

В резултат на това, човек става зависим от вещите и стоките, лишава се от идеали и попада под телесно и духовно робство. Обществото на свръх – потребителите е неустойчива социална конструкция, тя не е оправдана нито икономически, нито етично, нито психологически.

Процесите, които произтичат в него, са безсмислени, тъй като е безсмислено да се произвежда, за да се изхвърля, да се ползваш от него, за да останеш неудовлетворен, да общуваш, за да си самотен. А това означава, че в глобалния свят ще се намерят сили, които ще го разрушат, ще доведат социума до ново, възможно още по-неустойчиво състояние.

Източник: www.sociology.net.ru/files/Consum_Thesis.pdf

[49959]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние трябва да организираме интегрално възпитание около всеки човек, да задължим всеки да влезе в него. Защото общата криза ще завърши с такъв голям удар, че никой няма да има работа. На нас не ни трябват тези излишни стоки, повече няма за какво да ги произвеждаме, всичко има в изобилие, светът произвежда боклук, изхвърля го и само замърсява света.

Ние изведнъж откриваме, че от седем милиарда хора, съществуващи на Земята, 80% -са излишни. Какво да ги правим?… Да ги убием?… Съществуват такива теории, че от ”излишните хора” наистина трябва да се избавим, и тогава за останалите ще има работа. Но за останалите също няма да има работа, тъй като тази война ще бъде такава, че още не е известно, ще се зарадва ли човек на това, че е останал жив.

Затова имаме много просто решение. Работата на всеки ще се състои в това, да влезе във възпитателната, учебна среда. Така както ние обучаваме нашите деца и 100% от децата да учат до 18 години – така и възрастният трябва да се обучава и възпитава през целия си живот, а да работи по 2 часа на ден, занимавайки се с поръчки и дейности свързани с обществото.

Тогава всеки човек принудително преминава вътрешни изменения. Ние не оставяме нито един човек – всеки е задължен да учи във виртуалната система: да гледа клипове, да слуша песни, да чете хумористични разкази, – всичко свързано с глобалността, интегралността, обединението, поръчителството. Всеки е длъжен да изпълнява домашните си задания, да ги изпраща за проверка, да се явява на изпити. Изпълнил ли си всичко? – в края на месеца получаваш заплата. Това е неговата работа.

Въпрос: Кой ще финансира неговата заплата, щом никой няма да работи?

Отговор: Това не означава, че никой няма да работи. Ние всички работим толкова, колкото е необходимо за нашата прехрана. Ние не произвеждаме неща, само за да си ги предаваме един на друг, а след това да ги изхвърлим на боклука, тъй като никой почти не ги употребява. Ние произвеждаме само необходимите стоки, от които се нуждае всеки, за да съществува нормално.

Да се обучаваме на това, как да живеем в рамките на необходимото за нашето съществуване, на ниво човек, в равновесие с природата, съблюдавайки нейните изисквания – по същия начин ще се отнасяме и към системата за възпитание. Тя е задължена да обяснява на всеки човек, че ако употребяваме повече от необходимото, то това ще доведе до дисбаланс с природата.

Така всеки орган на тялото получава не за себе си, а само за да съществува и помага на останалите, за тяхното обслужване. Трябва да се разбере, че ние нямаме избор, ние сме задължени да преминем към такава система. Кабалистите са говорили много по този въпрос, и ние трябва да запознаем всички с тези знания.

Беседа от новата ми книга, 11.07.2011

[49851]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (У. Баймуратов, академик, дир. НИИ): Концепцията за прогреса е към края си. Духовната криза на индивидите се проявява, когато материалните ценности аномално ни довеждат до нивото на смисъла на човешкия живот. Кризата на духовността се проявява в това, че индивидите се стремят към лесни пари и материални блага, днес и тук.

Възниква необходимостта от промяна в потребителската психология. Потребностите ни трябва да бъдат удовлетворени, не намалени, а в нормата. Но за това човек трябва сам да достигне до разбиране, какво му е достатъчно, какво е заработил вече за себе си, а сега да работи за обществото. Истина е, че за да узрее за това разбиране е необходимо да бъде духовно развита личност, ръководеща се от принципите на умереността.

[49762]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако се уча във виртуална група и поради това не изпитвам големи спънки, мога ли да постигна молба към Твореца, основана на обичайните ежедневни материални проблеми: в работата, в семейството?

Отговор: Не е необходимо да търсите препятствията – нито във виртуалната група, нито във физическата! Спънките ще дойдат сами от това, че искаме на практика да се сближим и да се обединим един с друг. Тогава започват проблемите! А ако ги няма, то така се съединявайте и започвайте да ги изяснявате.

Пречките ще дойдат в съответствие със състоянието. Ако хората поддържат дистанция помежду си, то при тях не възниква проблем. Виждаме, че нашият свят върви все повече към демокрация. „Демокрацията” е най-голямата заблуда – когато  се отделям от теб, а ти от мен. И сега ние почти не се докосваме един друг и казваме, че у всеки има свобода: това е мое, това е твое, не пипай моето – и всичко ще бъде наред.

Но това не се нарича порядък в отношенията, защото всъщност ние никак не сме свързани! Малкото, което ни е нужно да получим един от друг, ние предаваме един на друг чрез някакъв буфер. Но във всичко останало въобще не се докосваме един друг. А ако не се докосваме един с друг, то няма никакви проблеми – егото ни е готово да се съгласи с това и това за него е по-удобно от всичко. Затова съвременният свят е стигнал до демокрация, в защита правата на личността и т.н.

Но ако започнем да действаме така в групата, никога няма да стигнем до съединяване. Демокрацията не може да доведе до съединяване, ако всичко се прави като „в ръкавица” и всички се държат на дистанция.

До днес това ни се удаваше. Но сега, както и да се съпротивляваме, няма избор – природата ни притиска, като ни заставя да се съединим и да влезем във връзка. И макар все още да се опитваме да съхраним дистанцията и цялата тази демокрация, то природата показва, че сме свързани един с друг. Тук и започват проблемите!

Аз не мога да се отдалеча още повече! Съгласно тази форма, която ми показва природата, по-нататъшно отдалечаване е невъзможно. Тя ми разкрива, че съм едновременно свързан с всички останали – а не искам да бъда свързан. В това, всъщност, се и заключава съвременната криза.

Но в групата трябва да извършим работа в сърцето! Не е важно дали се намираме заедно в една стая или зад екраните на компютрите във виртуален клас. Главното е да не лъжем самите себе си, че сме постигнали връзката. А това е голям проблем, защото човекът, чрез силата на защитната способност на егоизма, убеждава себе си, че всичко е на ред и той достатъчно се е съединил с останалите. Той, въобще, забравя за това и изпитва много препятствия.

Но ако искаме да изясним това и го правим заедно, то започваме да работим и над това, да разкриваме силата на злото, която ни разделя – тоест нашите сърца. А това не е проста работа.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[49532]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (В. Колташов, ръководител на центъра за икономическо изследване ИГСО): Кризата в Западна Европа се развива по-бавно, отколкото в Източна. Властите смятат, че правителството трябва да развие предприемаческата активност. И че това може да повиши търсенето. А това е невъзможно!

Затова кризата не е отминала. Невъзможно е да се възстанови стария модел на глобализация, в която: основният пазар е в САЩ, вторичният пазар в ЕО, Япония, Канада, а останалите – в периферията. Кризата в централните страни се развива бавно, но в бъдеще ще се ускорява поради влошаване на положението на потребителите.

Икономическата криза създава условия за установяване на затегнат политически режим. Няма никаква борба с кризата, доколкото се игнорират всички нейни причини.

Реплика: Причината за кризата не е в загуба на търсенето и финансовите балони, а в завършването на егоистичното индивидуално развитие и начало на развитието на интегралните обществени отношения.

Ако не се приспособяваме към тях, то усещаме себе си в противоречие с тях, в криза. Решението е само в изменение на обществените отношения, които ще повлекат след себе си и всякакви други отношения – политически, икономически, семейни, културни.

[49880]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялото човечество е поставено пред избор. Ние напредваме в егоизма, докато той не ни затвори в една интегрална система, при пълната зависимост на един от друг. И затова днешният свят стана глобален – тоест връзката между нас стана обща и взаимна и ние нищо не можем да направим, за да я заобиколим.

И затова губим способността да управляваме един такъв свят. Тъй като той става подобен на висшата система и тези две системи съществуват паралелно една на друга. Едната: системата на нашите твърди взаимни връзки – като Малхут на света Ацилут или света на Безкрайността, който се намира във вече поправено бъдещо състояние. И втората система – нашето текущо състояние, където ние сме егоисти и противостоим един на друг.

Ако бяхме просто самотни егоисти, всеки би чувствал големи неприятности и проблеми, но бихме знаели какво да правим.

Който и да е от нас вече не може да се справи с проблемите в живота си и кризата се разразява във всичко: от частното – семейството, работата, криза със самите себе си – до глобалната криза на обществото, културата, образованието, дори екологията, тоест в обкръжаващата ни природа.

Кризата ще се разкрие във всичко – и вътре в човека, и извън него. А той не знае как да се справи с нея, защото се налага затворената, интегрална система. И сега ние оставаме без избор – ще се наложи под въздействие на страданията да се намери такава връзка между нас, която да е подобна на висшата система, за да може тези два свята: висшия и този свят – да достигнат до съответствие един на друг, докато не се съединят изцяло в един.

Сега ние сами установяваме границата, до която искаме да се придвижим съответствено. Но в тази степен, в която ние не искаме да се придвижим – това наше „несъгласие“ ще се връща към нас като бумеранг във вид на страдания. Да допуснем, съгласно програмата на творението, този брояч, който показва как се е разлюляло махалото на развитието, аз трябва да се намирам вече на някаква степен, на „10 см“ да се приближа към духовното.

И целият свят трябва да се придвижи – макар че в него има различни хора: едни разбират по-добре, други по-зле, а трети изобщо нищо не чувстват. Тъй като цялата природа се състои от различни нива: неживо, растително, животинско и човешко – същото това делене съществува и в човека.

Но целият свят с цялата своя маса трябва сега да направи крачка напред. И ако не я направим, то тази разлика, делта – недостатъкът от нашето придвижване се усеща вътре в нас със знак минус – като страдания. Но те, независимо от това, ни придвижват.

Тоест ти няма да успееш да избягаш от тази работа. Двигателят продължава да се върти и ако ти все едно не желаеш да работиш, то вместо „-1“ получаваш „-2“ степен, след това „-3“ и така, докато не достигнеш към такива страдания, че няма да можеш повече да се инатиш.

Всяко упорство си има предел, ние в действителност сме доста чувствителни към наслажденията и болката, тъй като нашият материал е желанието за наслаждение. Затова можете да не се съмнявате, че светът в крайна сметка напредва.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.07.2011

[49751]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (Д. Барабанов, началник отдел „Аналитичен“ към ИК „Грандис капитал“): Важно е да се съблюдава правилния баланс – ако правителствата не работят над съкращаване на дефицита в бюджета, то това може да доведе до нова финансова криза. По – голямата част от западните страни не живеят според средствата, с които разполагат. Сега дойде времето да се съкратят разходите и да се преразгледат приоритетите.

Реплика: Да се научим да живеем скромно е полезно за егоистичния бизнес, да се научим да разбираме, че няма и нe може да има друг вариант за егоистичното ни съществуване, че всякакви опити за разширяване на бизнеса водят до заплаха от банкрут и загуба дори на това, което имаме.

[49769]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Владимир Рожанковски, дир. на финансово аналитичния департамент в компанията „Норд-капитал”): „Икономическата ситуация в Англия става същата като в САЩ… Основната разлика е, че те не могат, както в Съединените щати, да „печатат” резервна валута. Затова, всеки плах опит да се закупят проблемни облигации води след себе си вълна на инфлация, поради увеличаването на парите. С други думи, докато САЩ изнасят инфлацията като увеличават печатането на парите, Англия е длъжна да я приеме. Няма и не може да има никакво решение на проблема.”

Коментар: И САЩ не могат да разрешат проблема. Този проблем може да се реши само чрез единна обща работа на цялото международно общество, съвместно, в равни условия, за общото благо, като един организъм. Светът е станал един организъм. Докато това не се разбере, те няма да намерят решение.

[48506]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→