Ние не знаем предварително как и какво да поправяме, как да се съберем в единната система, създадена в света на Безкрайността.

Защото Творецът иска да бъдем самостоятелни, за да може човекът сам, основавайки се на собствения си опит, да намери правилната схема за взаимна интеграция.

Като малки деца, ние се опитваме да съединим отделните части, сглобяваме ги и отново ги разглобяваме.

Поправянето и разбиването се редуват и благодарение на опитите, ние се приближаваме към онова разбиране, което ще ни осигури успех.

Според схемата на нашето развитие, от нас се изискват четири опита, защото желанието ни се състои от четири нива на плътност (авиют).

На всяко от тях, ние се стараем да сглобим себе си, откриваме, че сме неспособни да го направим и разглобяваме частите, за да започнем отначало. Мъдростта идва с опита от грешките. Първо е необходимо да разкрием цялата дълбочина на разбиването и ненавистта между нас, а след това започваме да разбираме какво е необходимо да направим с тях.

Днес, пред нас е последното, четвърто сглобяване. Ние трябва да разкрием за себе си методиката за поправяне. Но този път, в процеса участва глобалната система и трябва да реализираме методиката в мащабите на целия свят.

Днес се обединяваме над огромния егоизъм, над най-дълбоката пропаст на разбиването, ненавистта, отчуждението и в съответствие с това, разкриваме мощта на методиката, която ще ни позволи да се сплотим отново, посредством заложената в природата сила, съединяваща разединените части.

Не ние ще ги свържем помежду им – от нас зависи само готовността да разкрием методите за сглобяване, местата на всяка част и формата на нейното правилно включване в общото цяло.

Работата едва сега започва – уникалната работа, водеща човека към безпрецедентно развитие, към истинско предизвикателство.

От урок по книгата „Шамати”, 08.09.2010

[26242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим със свойството „Есав” (егоистичното желание), за да не се пробуди по време на конгреса?

Отговор: То няма да се пробуди – можете да бъдете сигурни в това. Защото ние идваме на конгреса подготвени, „загрели”, разбирайки, че се събираме, за да се обединим.

Оставяме всички проблеми, съмнения и съпротиви у дома, защото знаем, че не сме способни пряко да се справим с нашия егоизъм – с „Есав”. Можем да действаме само по заобиколен начин, по метода на Яаков (от акев – заобикалям).

Това означава, че да се воюва „челно” с природата е безполезно. Трябва да излезеш от нея, да се издигнеш над нея, да придобиеш новата природа на отдаването, а след това с нейна помощ да започнеш постепенно, на части да използваш егоизма за отдаване.

Нашият егоизъм е особена, съществуваща в нас сила, която трябва да вземем под внимание. Но не трябва да воюваме с нея, а само да се безпокоим за обединяването и поръчителството, постоянно увеличавайки дясната линия – силата на „Яаков”, силата на отдаването.

Тогава ще разкрием Твореца и ще можем да се противопоставим на Есав. Но това не означава, че ще се борим с него.

Докато се поправяме като усилваме в нас линията „Яаков” – отдаването и взаимното съединяване, намиращият се в нас „Есав” получава удари от целия този процес и започва да разбира, че си струва да се обедини с Яаков.

И затова, няма да има опасности или войни – той сам ще поиска да взаимодейства с дясната линия, защото ще види, че възможностите, с които разполага не му позволяват да се напълни. На него не му достига Яаков – отдаването, за да напредне в живота.

Затова, ние трябва да мислим само за постигането на сплотеност и обединение. А всички останали проблеми ще се поправят от това, че ще се присъединят към дясната линия и още повече ще я усилят.

От програмата „Седмична глава”, 05.11.2010

[26221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Неочаквано се оказа, че голяма част от моите приятели заминават на конгрес в Днепропетровск. И, ако не броим мен самия, остават само двама “новаци”. Имам предвид мъжете.

Колко човека трябва да се съберат, за да могат да достигнат това интересно състояние, относно което сте толкова оптимистичен?  – 2

Дали количеството е от значение за нас? – По-важно е качеството.

Естествено, ние ще положим всички усилия, за да останем  във връзка с центъра.

Лабораторна работа. След предварително обсъждане с приятелите, се спряхме на следната идея, която допада на всички: ние искаме чрез концентрация на мислите си върху едно и също (предварително договаряйки се върху какво), и едновременно, да постигнем някакво външно физическо събитие, несвързано по никакъв начин с нас. Тоест – чудо.

Целта на чудото е да се убедим в това, че действително мислим за едно и също, при това едновременно, и, естествено, да придадем сила на нашия съюз. Вашите съвети? Може би има вече готови ходове? Какъв външен ефект би трябвало да изберем, за да не се пресича прекалено явно с желанието за получаване?

Строго указание: съберете се заедно, следвайте ни, повтаряйте всичко като нас, мислете заедно, яжте заедно, сякаш сте сред нас във всичко и духом и телом (или сякаш без тяло), а главното е – с мислите си.

Само тогава вие ще увеличите своето желание за сметка на другите и ще получите отговор от О“М. Другите упражнения – медитация, т.е. психология, тренинги на нивото на нашия свят, няма накъде по-високо да ви изведат. Успех!

[26260]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Пред нас се разкрива прекрасна възможност. От конгрес на конгрес се вижда, че никой не е като предишния. Днес сме достигнали до особено състояние и ни се дава специална помощ свише.

От момента на формирането на групата, ние систематично наблюдаваме как Творецът я придвижва напред и я предпазва. Ден след ден, година след година достигаме все по-големи постижения. Бихме ли могли наистина да успеем сами в такъв голям, глобален мащаб, без да знаем предварително стъпките, които правим?

През цялата история никой не е правил „това, което ние правим”. До този момент никой още не се е захващал с поправянията, които „ние се опитваме да направим”. Наистина, получаваме толкова много помощ свише, че аз не преставам да се изумявам как заслужихме такова прекрасно отношение?

Дадена ни е възможността да извършим огромни духовни поправяния, и дори по отношение на материалното да правим наистина колосални срещи и конгреси, на които идват хиляди хора, да превеждаме наши собствени ТВ програми, да разпространяваме чрез средствата за масова комуникация и да развиваме образователни програми на различни езици.

Творецът ни подготвя.  Всичко, което сме постигнали до сега, е било от Него. И сега Той ни помага да се подготвим за конгреса, който „ние правим”, за да Го разкрием. Да се надяваме, че ще го заслужим, и че Той ще престане да бъде скрит, и ще ни се разкрие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 05.11.2010

[26227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как на конгреса да преодолеем психологическите бариери, отделящи ни от обединението?

Отговор: Конгресът това не е вече просто малка или голяма група, а обединение, сплотено от общата сила. Може да се побеждава с количество, а може и с качество. След определено критично ниво определяща става масата.

Колкото и да са слаби хората, малко разбиращи, не особено съгласни един с друг, ако те се обединят, върху човека започва да действа масата. Той чувства силата, изхождаща от количеството, което преминава в качество на влияние върху него.

Намирайки се сред 7000 човека, въодушевени от целта, аз съм свързан с тях, доколкото ние се намираме заедно в общата система на душите. Затова, и независимо от моето желание, те ми оказват въздействие.

Обединението на голямо количество хора на конгреса създава напрежение, което започва да действа само по себе си. Включвайки се в това обединение, човек се намира във властта на обществото и затова не му се налага да работи върху снизяването си спрямо обкръжението.

Той просто се обединява с всички в едно желание. И дори ако на него самият това желание не му е съвсем ясно и разбираемо, но общата цел го съединява с другите хора и покрива разногласията, стълкновенията и неразбирането.

Така работи количеството, поглъщайки всички проблеми чрез обединението. А вече в зависимост от силата на обединението ние чувстваме висшата светлина. Тя е заключена във връзките между нас – там ние трябва да я разкрием.

Обединеното кли съществува на всички нива с всички светлини, напълващи желанията, като готова стълба. Затова всичко зависи от това включен ли съм аз в тази степен или не.

Ако аз съм готов да се обединя със силата в определена степен, то се включвам в нея, все едно преминавам през врата, и чувствам духовния свят: общото обединение, напълващата всичко светлина, Твореца.

В степента на собственото си осъзнаване аз виждам света от край до край – светът на Безкрайността на първото от 125-те стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какви практически начини съществуват за усилване на нашата вътрешна работа?

Отговор: За нас е необходимо да усещаме повече своята принадлежност към общата световна група. Тя има повече сили и възможности да ни издигне от частната група към общото желание. Ние трябва да разкрием в нашето единство първото свойство –отдаване.

Надявам се на този Конгрес това да се случи и неговите контури да се очертаят вътре в нас. А след това нашата задача е да се стараем да държим връзка с това свойство, тоест да се обединяваме все повече при постоянния ръст/ разкриване на егоизма във всеки.

Какви действия ни помагат за това? От всички кабалистични източници и беседи с Рабаш, аз виждам само едно средство: да се молим за всичко това по време на учебните занимания. През целия ден преди урока аз трябва да си изяснявам за какво си струва да моля.

С каквото и да съм се занимавал, където и да съм работил – на учебните занятия съм задължен да дойда с въпрос, с проблем, знаейки за какво да моля сега.

Всеки е длъжен да отиде на урок с въпрос, устремен към целта. Нека всеки да има свой въпрос, по своему формулиран – преминал ли е през личното състояние, не е важно. Важното е да се дойде с въпроси, с искане.

Всички тези въпроси се включват в Малхут на света Ацилут. Тя издига МАН към Зеир Анпин, той – към Бина. Това ни е нужно: желание, пробуждане, страст, вик, докато той не достигне вратите на сълзите.

За подготовката на молбата ни са дадени всички дневни часове преди урока, а самата молба възниква по време на урока.

И не е важно какъв материал ние преминаваме, четем или задаваме въпроси – учебните часове посвещавам на молбата: как да получа това, че в продължение на деня да формирам своето неизбежно желание, което съм задължен сега да реализирам.

Причината за всички задръжки е недостатъчната подготовка, недостатъка на настояща молба по време на урока, когато се намираме заедно, със светлината вътре, с общото кли.

И затова сега, когато се събираме да се обединим на Конгреса, е много важно да влезем в него с истинско желание, общо за всички. В различни стилове и варианти ни е нужно да проявим общата същност: ние искаме да разкрием Висшата сила.

Каква сила се явява висша по отношение на нас? Ние представляваме желанието да получа, а висшата сила – това е желането да отдава. Егото сме ние и искаме да разкрием в себе си, че то се е възцарило в нас, напълнило ни е. Това е и разкриването на Твореца в творенията

Нека желанията ни да са малки, но ако те се обединят, тяхната обща мощ стига за разкриване на Твореца. Ние сме готови точно за това.

А след това в нас остава решимо – впечатление от разкриването, което позволява всеки ден в своята домашна група да се устремяваме към това състояние, да го привличаме, да го укрепваме и усилваме, изграждайки на неговата основа нови стъпала.

От урока по статията „Скриване и разкриване на Твореца”, 05.11.2010

[26132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Отдаде ни се да организираме такъв голям конгрес – доказва ли това, че напредваме по пътя на светлината (Тора), а не по пътя на страданията?

Отговор: Разбира се! Защото ето – на нас ни се позволява да разкрием науката Кабала в такъв широк кръг и в такова място, където се намира възможно най-голямата съпротивителна сила (клипа) – в Израел, в мястото на разрушаването на Храма, на духовното разбиване.

Останалият свят не се съпротивлява така силно на кабала, защото той не знае много за тази наука.

Но точно в Израел съществува такова противопоставяне, самият той някога е бил на духовно ниво с намерение за отдаване и любов към ближния, но после от това ниво е паднал в безпричинна ненавист, в нечистите сили „клипа”, в егоистично намерение.

Затова именно тук, на територията на Израел – мястото на разкриване силата на злото и на най-голямата нечистота. И на тяхното поправяне.

А и още по-лошо – в Йерусалим, на мястото на разрушение на Храма. А най-лошото място – това е „светая светих”, най-святото място в Храма, превърнало се в място на най-големите нечистотии.

Затова, факта, че ни се отдава да проведем такъв голям и широко известен конгрес в Израел, рекламиран по телевизията, в пресата и по рекламни пана по улиците, който е привлякъл към участие хиляди хора, говори за това, че свише нас ни използват като средство за разкритие на Твореца от творенията!

И Творецът, чрез нас, изпълнява тези действия за постигане на поправянето, на което видимо е дошло времето! Аз виждам в това само направляващата ръка на Твореца – ние сами нямаше да успеем да се издигнем.

Но, разбира се, напред не ни чака само гладък път. Пътят към Розата (вж, Зоар. Предисловие към Зоар. Статията „Роза”), малхут, е осеян с тръни.

Така че, ще ни се наложи още да се борим за поправянето на малхут, за да постигнем неговото изправено състояние – Розите. И ние ще разкрием още и съпротивление на нашия стремеж към обединяване на целия свят и към стремежа „Възлюби ближния, както себе си”…!

От урока по статията "Последното поколение", 07.11.2010

[26188]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Творецът не може да ни сътвори съвършени, подобни на себе си. Само ние, със собствените си усилия, сме длъжни да стимулираме своето поетапно развитие, чак до Неговата степен.

Очакванията на Твореца са постоянни – той непрекъснато чака от нас опити да се уподобим Нему, както детето в нашия свят иска да стане възрастен.

Цялото творение е устремено към финалното състояние, цялото творение е подготовка за него. Всичко, през което преминаваме, е призвано да ни подготви за разкритието.

Какво ще разкрием? Мястото, в което винаги се намираме заедно със светлината, което е скрито от нас, от нашите неизправени свойства. Ние като че ли разсейваме мъглата в мястото, на което и сега се намираме.

Ние никъде не сме излизали от него, и Творецът от него никъде не е изчезвал, ние просто сме загубили възможността да Го усещаме. Той е изчезнал от нашите усещания, „стопил се е във въздуха”…

А сега ние сами се подготвяме за това да Го усещаме – постепенно усвоявайки в себе си свойството отдаване и по този начин извиквайки появата на Неговия образ „от мъглата”.

Нашето спускане надолу, от Безкрайността, в нашия свят, и връщането обратно в нея – това е подготовката за края на изправянето (гмар тикун) на нашите органи на чувствата, за да усетим Твореца.

От подготовката зависи всичко. Да вземем, например, изявата на филхармоничен оркестър.

Неподготвеният слушател просто не разбира къде е попаднал. Той се е надявал на нещо интересно, донесъл си е пакет с чипс и бутилка кока-кола – но вместо очакваното представление е получил… „симфония си бемол”.

А до него седи изкушен ценител, който с вълнение и възторг изживява всяка нота. Единият изпитва гама от незабравими чувства, а на другият му пречи да заспи единствено собственото му раздразнение. Всичко зависи от подготовката. Подготвеният се наслаждава, неподготвеният страда.

Ако ние изпитваме лошо усещане, слушайки за присъединяването към абсолютното добро, то е единствено защото не сме се подготвили достатъчно.

И затова сега, преди Конгреса, ние сме длъжни да се грижим единствено за подготовката. А подготовката това е обединение. Слепвайки частите на общото кли, ние ще усетим в него резултатите от усилията си.

Все едно Творецът ни дава ласкав отзив – и ние трябва много сериозно да се отнесем към него. Цялата основа ние строим в себе си, а от Негова страна няма да последват изменения – защото Безкрайността е неизменна. И така, ще съумеем ли да усетим онова, което вече съществува?

В крайна сметка ние трябва да отворим сърцето си, т.е. правилното желание, устремено към взаимно отдаване. Да се надяваме, че в близките дни ще достигнем това.

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Аз няма да отида на Конгреса, но имам чувството, че вече съм там. Как да запазя това усещане?

Отговор: Бъдете заедно с нас. Преди Конгреса ние организираме репортажи от мястото на събитието, ще покажем, как се готвим за посрещането на участниците и как участват в работата другарите от целия свят.

А освен това, постарайте се в своята група, в своят център да подготвите всичко необходимо, за да бъдете с нас.

По възможност се освободете от работа, пригответе трапеза и т.н., така че всичко да съвпада с прякото предаване.

И изпращайте писма. Ние повече няма да се видим до първата лекция на Конгреса, така че изпращайте своите въпроси на моя и-мейл., и аз ще се постарая да отговоря на всички през блога. Пишете, аз съм на линия!

От урока по писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Неочаквано се оказа, че голяма част от моите другари пристигат на конгрес в Днепропетровск. И без да броим мен, двама, които са нови остават. Говоря само за мъжете.

Колко души трябва да се съберат, за да се постигне онова интересно състояние, по отношение на което вие сте толкова оптимистични? – 2

За нас има ли значение количеството? – По-важно е качеството.

Естествено, ние ще положим всички усилия, за да се намираме във връзка с центъра.

Лабораторно упражнение. Според предварително обсъждане с другарите, на всички им харесва следната идея: ние искаме по пътя на концентрацията на мисълта върху едно и също нещо и едновременно, (предварително договаряйки се върху какво…) да постигнем всяко външно физическо събитие, което по никакъв начин не е свързано с нас, т.е. чудо.

Целта на чудото е да се убедим, че наистина мислим за едно и също нещо едновременно и разбира се да добавим сила на нашия съюз. Какви са вашите съвети? Може би вече има готови ходове? Какъв външен ефект трябва да изберем, за да не се пресича той прекалено явно с желанието за получаване?

Строга препоръка: съберете се заедно, наблюдавайте ни, повтаряйте всичко като нас, мислете заедно, яжте заедно, сякаш сте сред нас във всичко и с душата и с тялото (все едно сте без тялото), а най-главното – с мислите.

Само тогава ще увеличите своето желание за сметка на другите и ще получите отговор от О”М. Други упражнения – медитация, т.е. психология, тренинг в плоскостта на нашия свят, никъде по-нависоко няма да ви отведат. Успех!

[26260]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→